РЕШЕНИЕ
№59
гр.Добрич, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на пети февруари през две хиляди и
двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при секретаря ПАВЛИНА
ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от
окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №879 по описа за 2019г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба ВХ.№15155/24.07.2019г., подадена от М.Ф.Б.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Хр.Х.-ДАК, срещу решение №842/22.07.2019г.
по гр.д.№789/2019г.на ДРС, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска му за разликата
от присъдените 250 лева до претендираните 2 500 лева парично обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - стрес, безпокойство, неприятни преживявания,
предизвикани от извънредни пътувания от Холандия до България, следствие на
престъплението, извършено от ответника – на 31.12.2017г. на охраняем паркинг в
град Добрич, находящ се на бул.”25 септември” № 43, отнел чужда движима вещ –
превозно средство с повишена проходимост АТВ марка „Gsmoon 260” на стойност 1
800 лева, от владението на П.Д.П.от град Добрич, собственост на М.Ф.Б. ***, без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, за което е
образувано НОХД № 1340/2018г. по описа на ДРС, ведно със законната лихва върху
вземането от датата на увреждането – 31.12.2017г., до окончателното погасяване
на задължението, и иска за сумата от
578,92 лева /петстотин седемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за самолетни билети
по повод пътувания до България и обратно до Холандия в размер на 260 лева и
разходи за гориво в размер на 318,82 лева, за да се прибере откраднатото
превозно средство с повишена проходимост АТВ марка „Gsmoon 260” от град Белица,
които разходи са извършени по НОХД № 1340/2018г. по описа на ДРС, ведно със
законната лихва върху вземането от датата на увреждането – 31.12.2017г., до
окончателното погасяване на задължението.
Освен буквално пресъздаване на
диспозитива на обжалваното решение, изложение на разбирането на въззивника за
характера на въззивното производство, въззивната жалба съдържа оплакване по
приложението на чл.52 от ЗЗД и пространно изложение относно критериите за
приложение на принципа на справедливост като намиране от съда на точен
еквивалент на вредата. Излагат се обстоятелства
по същество на спора, излагани и пред районния съд и се анализарат
доказателства, с които се обоснова извод за наличие на предпоставките за
уважаване на исковете му в пълен размер. Сочи се многобройна съдебна практика,
която въззивникът счита за относима към
конкретния спор. Иска отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на
исковете.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор
на въззивната жалба насрещната страна не е подала. В хода на производството
оспорва същата.
Жалбата е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 от ГП предвид връчването на решението на обжалващата страна на
24.07.2019г.и е процесуално допустима.
Добричкият окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на
тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за
установено следното:
Гр.д.№789/2019г.. на Добрички
районен съд е образувано по искова молба вх.№4451/01.03.2019г., уточнена с
молба вх.№5047/11.03.2019г., от М.Ф.Б., ЕГН ********** ***, с която срещу М.Д.К., ЕГН ********** *** /настоящ
адрес ***/, са предявени комулативно съединени осъдителни искове за сумата от
общо 578,82 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени/260лева
разходи за самолетни билети и 318.82лева разходи за гориво/, и за сумата от
2500лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди/стрес и
безпокойство, неприятни преживявания заради извънредните пътувания /, причинени
в резултата на извършено от ответника на
31.12.2017г. на охраняем паркинг
в град Добрич отнемане на собственото му АТВ марка „Gsmoon 260” на стойност 1
800 лева, без съгласието му с намерение противозаконно да го присвои –
престъпление по чл.194, ал.1 НК, за което е признат за виновен с одобрено
споразумение №252 от 05.11.2018г. по нохд №1340/2018г.на ДРС, ведно със законна
лихва от датата на увреждането.
Исковете черпят правното си основание
от разпоредбите на чл.45 и чл.86 от ЗЗД. Фактическият състав на отговорността по чл.45
от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно
поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента
вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и
докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на
доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е
от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника,
респ. води до неоснователност на иска.
Няма спор между страните,
установява се и от събраните по делото доказателства, че с влязло в сила на 05.11.2018г.
споразумение по нохд№1340/2018г.на ДРС, обвиняемият М.Д.К., ЕГН ********** с
адрес ***, ж.к.”**” бл.14, вх.А, ет.8, е признат за виновен в това, че на
31.12.2017г. на охраняем паркинг в град Добрич, находящ се на бул.”25
септември” № 43, отнел чужда движима вещ – превозно средство с повишена
проходимост АТВ марка „Gsmoon 260” на стойност 1 800 лева, от владението на П.Д.П.от
град Добрич, собственост на М.Ф.Б. ***, без съгласието на собственика, с
намерение противозаконно да я присвои,за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6месеца, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, като на основание чл.24,
ал.3 от НПК наказателното производство по нохд№1340/2018г.на ДРС е прекратено .
Споразумението, с което
ответникът се е признал за виновен в извършеното престъпление е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
/ чл.300 ГПК вр. с чл.383, ал.1 НПК /. Следователно споразумението има доказателствено значение за вината,
противоправността и деянието на извършителя, поради което тези въпроси не подлежат
на пререшаване от гражданския съд. Доводи в обратния смисъл не са и въведи от
страните. Поведението на пострадалия не е предмет на споразумението, но възражение
за такова, допринасящо за вредоносния резултат и от значение за определяне
размера на търсеното обезщетение, не е и направено от ответника, респ. не е в
предмета на установяване и в настоящото производство.
Според показанията на св.Д.К.П., ищецът
от повече от 20 години живее и работи в
Холандия. АТВ-то било негова собственост, изпратено на свидетеля за ползване и продажба, който го оставил за
съхранение на охраняем паркинг. На 31.12.2017г. сутринта му се обадил пазача на
паркинга, за да му каже, че АТВ-то го няма. Уведомил полицията. Уведомил и
ищеца за кражбата. М. си дошъл по повод кражбата на два пъти –на 23.01.2018г.,
когато стоял 4-5дни, и на 19.04.2018г.,
когато поискали на свидетеля пълномощно,
за да прибере АТВ-то от полицията. Ищецът също ходил веднъж в полицията. Почти
всеки ден звънял на свидетеля да пита какво става. Открили АТВ-то към м.март. Свидетелят
ходил с бус и платформа да го прибере от РУ на Белица. Разноските платил
свидетеля, после се оправили с ищеца. Ищецът имал притеснения за АТВ-то, бил
разтревожен, имал вложени пари в него, изгубил пари и като отсъствал от работа
заради идванията си във връзка с кражбата.
По данни от документите,
приложени към нохд№1340/2018г.на
ДРС, с ищеца има един проведен разпит на
20.04.2018г., на която дата му е връчен и протокол по ЗПФКПП. Към
ДП№1242/2017г.на Първо РПУ-Добрич е приложено и пълномощно от М.Ф.Б., с
вх.рег.№ 2977 от 20.04.2018г. на нотариус Д.Б., действащ в района на ДРС, с
което упълномощава Д.К.П. във връзка с управлението и продажбата на собствените
му мотопеди/скутери/, както и да получи от органите на МВР , прокуратура,
съдебни органи собственото му АТВ с рама L4BSHNDDX, двигател №76001272, иззето по ДП№1242/2017г..Установява
се и, че с прокурорско постановление от 16.05.2016г. е разпредено връщане на
АТВ-то на Д.К.П.. Кога точно е транспортирано от гр.Б.до гр.Добрич не се
установява.
Анализът на събраните доказателства налага за
съда извода, че са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на ответника за претърпени имуществени разходи и отрицателните преживявания в
резултат на кражбата на веща му.
Твърдяното в исковата молба вредоносно виновно
действие на ответника е доказано. Вида, обема, интензивността и
продължителността на претърпените отрицателните преживявания в резултат на същото, са обстоятелства,
относими към следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се
кредитират единствено показанията на св.Д.К.П./други
доказателства не са ангажирани/, които обаче са лишени от конкретика относно негативното
въздействие на кражбата върху психическите и емоционални преживявания на ищеца
и само въз основа на тях не може да се обоснове извод за възникнало вземане за
неимуществени вреди в размер, по-голям от присъдения. При така установеното, настоящата
инстанция намира, че за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които обаче не надхвърлят рамките на обичайното негативно изживяване на
всеки нормално чувствителен човек в ситуация на пострадал от престъпление срещу
собствеността му, съдът намира, че обезщетение от 250лева се явява справедливо
по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Претендираното от Б. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2500лева се явява несъразмерно на доказаните такива. Предявеният иск за репариране на
неимуществени вреди следва и правилно е уважен за сумата от 250лева и отхвърлен
за разликата до 2500лева. Обжалваното в частта за разликата над 250лева до 2500лева решение следва да бъде потвърдено.
Претендираните от ищеца имуществени
вреди в размер от 260лева сторени разходи за самолетни билети, установени и
доказани с представените писмени доказателства/билет-резервация WIZZ с данни за
полета и пасажера, касов бон за плащането им/ са в причинна връзка с
увреждането, извод за което допринася и установения факт за провеждане на
следствени действия с участието на ищеца на 20.04.2018г./по данни от самолетния
билет ищецът е пристигнал на летище Варна на 19.04.2018г. в 18.25часа/,
извършване на упълномощителна сделка от него на същата дата 20.04.2018г. Липсата
на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес поради прекратяването му налага извод, че изразходваните средства в хода
на наказателното преследване представляват имуществени вреди за пострадалия от
престъплението. Претенцията в тази част следва да бъде уважена.
В останалата част – за сумата от
318.82лева разходи за гориво за транспортиране на АТВ-то от гр.Б.до гр.Добрич,
удостоверени с касов бон от 03.04.2018г. за гориво на стойност 48.76лева , касов
бон от 18.05.2018г. за гориво на стойност 140.01лева, касов бон от 21.05.2018г.
за гориво на стойност 130.05лева, претенцията следва да се отхвърли. Представените
фискални бонове са от естество да докажат извършено плащане на цената на закупеното
гориво, но сами по себе си не са от естество да докажат, че това гориво е
изцяло изразходено от ищеца за транспортирането на собствената му вещ от гр.Б.до
гр.Добрич. Нещо повече връщането на АТВ-то е постановено от прокуратурата на
16.05.2018г., който факт опровергава извършване на разходи за гориво с
твърдяната цел преди тази дата, а именно на 03.04.2018г. Липсва установяване и логическо обяснение съобразно
установените факти и на необходимостта от двукратно закупуване след датата на
прокурорското постановление за връщане на АТВ-то /датата 16.05.2018г./ на
гориво с твърдяната цел/транспортирането му от гр.Б.до гр.Добрич/ от
бензиностанция в гр.Добрич, на два пъти в разстояние на няколко дни, т.е.
на 18.05.2018г. и на 21.05.2018г.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при
задължения от непозволени увреждания, длъжникът се смята в забава и без покана,
а съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Претенциите на ищеца за плащане на обезщетение за
забава плащането на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди от дата
на увреждането 31.12.2017г. в случая са основателни, следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от спора и
съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, право на разноски,
съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете страни.
В първоинстанционното
производство и двете страни са сторили разходи за адвокатско възнаграждение –
500лева ищеца, 300лева ответника. Предвид липсата на уточнение в
документа/договор за правна защита л.4 от делото на ДРС/, удостоверяващ
плащането на адвокатско възнаграждение от ищеца, или уточнение в хода на
производството, как е формиран размера на платения адвокатски хонорар/чл.2,
ал.5 от Наредба №1 от 9 юли 2004г./, при условие, че се предоставя защита по
два иска, следва да се приеме, че половината/250лева/ е заплатено за защита по
иска за имуществени вреди, а другата половина за защита по иска за
неимуществени вреди. Като резултат от изхода на делото и на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК Районният съд е присъдил на ищеца разноски за уважената част от
иска за неимуществени вреди/за сумата от 250лева/ в размер на 40.60лева. Въпреки,
че размера на присъдените разноски надвишава дължимите по съразмерност/пропорционално
на уважената част/ такива, т.е.липсват необходимите предпоставки за определяне
на разноски в присъдения размер 40.60лева за уважената част от иска за
неимуществени вреди, в тази част актът на съда не е обжалван от имащата право и интерес от
обжалване насрещна страна, и не подлежи на инстанционен контрол, а с оглед
изхода от въззивното производство по този иск/потвърждаване на решението в
обжалваната част за горницата над 250лева до 2 500лева/ липсва основание за
преразпределяне отговорността за разноските по този иск с присъждане на допълнителни
такива в полза на ищеца.
С оглед разрешението на спора от
въззивния съд по иска за обезщетяване на причинените имуществени вреди с
присъждане на такива в размер на 260лева, на ищеца за първоинстанционното
производство пропорционално на уважената част от този иск се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 112.30лева.
Предвид липсата на уточнение в
документа/договор за правна защита л.24 от делото на ДРС/, удостоверяващ плащането
на адвокатско възнаграждение от ответника в размер на 300лева, или в хода на
производството, как е формиран размера на платения адвокатски хонорар/чл.2,
ал.5 от Наредба №1 от 9 юли 2004г./, при условие, че се предоставя защита по
два иска, следва да се приеме, че половината/150лева/ е заплатено за защита по
иска за имуществени вреди, а другата половина за защита по иска за
неимуществени вреди. Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да се присъдят разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 135лева
по иска за неимуществени вреди и от 82.64лева по иска за имуществени вреди, или
общо 217.64лева.
За въззивното производство ищецът,
заел позицията на въззивник, е направил разходи за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лева/договор за правна помощ л.15/, отново определено общо, при
упражнено право на жалба по двата иска, при което съобразно изложеното по-горе,
при разпределяне на отговорността за съдебни разноски съобразно изхода от спора
пред въззивната инстанция, пропорционално на постигнатия резултат/частично
уважаване на жалбата- в обем на 260лева
по иска за имуществени вреди/, в негова полза следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски, пропорционална част от половината/150лева/ от
платеното адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 67.38лева адвокатско
възнаграждение.
Ответникът, заел позицията на
въззиваема страна, е направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 500лева/договор
за правна помощ л.16/, отново определено общо, при което съобразно изложеното
по-горе, при разпределяне на отговорността за съдебни разноски съобразно изхода
от спора пред въззивната инстанция, пропорционално на постигнатия
резултат/частично отхвърляне на жалбата-
в обем над 250лева до 2500лева по иска за неимуществени вреди и в обема над 260лева
до 578.82лева по иска за имуществени вреди/, в негова полза следва да се
присъдят съдебно-деловодни разноски, пропорционална част от половината/250лева/
от платеното адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 225.02лева адвокатско
възнаграждение по иска за неимуществени вреди, както и пропорционална част от
половината/250лева/ от платеното адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 138.29лева
адвокатско възнаграждение по иска за имуществени вреди, или общо сумата от 363.31лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК,
предвид на това, че ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото
на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът дължи в полза на бюджета
съразмерно на уважената
част от претенциите държавна такса по иска за имуществени вреди в полза на
Добрички районен съд в размер на 50лева съгласно чл.1 от ТДТГПК и държавна
такса по същия в полза на Добрички окръжен съд в размер на 25лева по чл.18 от
ТДТГПК.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №842/22.07.2019г. по гр.д.№789/2019г.на ДРС, в частта, в която се
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Ф.Б. за неимуществени вреди за разликата от присъдените 250
лева до претендираните 2 500 лева; в частта, в която се ОСЪЖДА М.Д.К. да
заплати на М.Ф.Б. сумата от 40,60 лева представляваща разноските съразмерно с
уважената част от иска за неимуществени вреди; в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ
иска на М.Ф.Б. за имуществени вреди за горницата от 260лева до 578,92лева;
/В уважената част на иска за
неимуществени вреди за сумата от 250лева решението не е обжалвано./
ОТМЕНЯ решение
№842/22.07.2019г. по гр.д.№789/2019г.на ДРС, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска на М.Ф.Б., ЕГН ********** ***, за осъждането на М.Д.К., ЕГН **********
***, да му заплати сумата от 260лева обезщетение за имуществени вреди разходи
за самолетни билети по повод пътувания до България и обратно до Холандия/част
от общата сума от 578.82лева имуществени вреди/, както и в частта, в която се
осъжда М.Ф.Б. да заплати на М.Д.К. сумата от 275,64 лева съдебни разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ф.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 260лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди/разходи за самолетни билети по повод пътувания
до България и обратно до Холандия/, причинени
в резултат на извършено на
31.12.2017г. на охраняем паркинг в град Добрич престъпление по чл.194,
ал.1 НК -отнемане на собственото му АТВ марка „Gsmoon 260” на стойност 1 800
лева, без съгласието му с намерение противозаконно да го присвои, за което е
признат за виновен с одобрено споразумение №252 от 05.11.2018г. по нохд
№1340/2018г.на ДРС, ведно със законна лихва от датата на увреждането
31.12.2017г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ф.Б., ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни
разноски в размер на 112.30лева
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство по иска за
имуществени вреди.
ОСЪЖДА М.Ф.Б.,
ЕГН ********** ***, да заплати на М.Д.К.,
ЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски от общо 217.64лева адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, от които сумата от 135лева
адвокатско възнаграждение по иска за неимуществени вреди и 82.64лева адвокатско
възнаграждение по иска за имуществени вреди.
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ф.Б., ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни
разноски в размер на 67.38лева
адвокатско възнаграждение за въззивното производство по иска за
имуществени вреди.
ОСЪЖДА М.Ф.Б.,
ЕГН ********** ***, да заплати на М.Д.К., ЕГН ********** ***, съдебно деловодни
разноски от общо 363.31лева адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, от които сумата от сумата от
225.02лева адвокатско възнаграждение по иска за неимуществени вреди, сумата от
138.29лева адвокатско възнаграждение по иска за имуществени вреди.
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН ********** ***, да плати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на ДРС
сумата от 50 лева представляваща
държавна такса върху уважения размер на иска за имуществени вреди.
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН ********** ***, да плати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на ДОС
сумата от 25 лева представляваща
държавна такса за въззивно обжалване на решението в частта на иска за
имуществени вреди.
Решението е окончателно на
основание чл.28, ал.3, ал.1 от ГПК.
Председател: Членове:1. 2.