МОТИВИ към присъда от 06.07.2020г по НОХД №
1246/ 2017г. по описа на Варненския
Районен Съд
ХХIII наказателен състав
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от Варненска Районна
Прокуратура обвинителен акт срещу Д.Г.Д. - ЕГН ********** ***, за престъпление
от общ характер по чл.129
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3
от НК , за това, че на 11.10.2015г. в гр. Долни чифлик, обл. Варна, като непълнолетен, но след като могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
причинил на И.В.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
коронката на втори горен десен зъб до нивото на венеца, при наличие на здрав
антагонист от срещуположната зъбна редица, довело до трайно затруднение на
дъвченето и говора във фазата на захапването.
По
делото като граждански ищец бе
конституиран св. И.Х., който лично и чрез процесуалният си
представител предяви против подсъдимия гр.иск в
размер на 25 000лв. в едно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното им изплащане,
за претърпените от него неимуществени вреди. Предявеният граждански
иск бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Бе направено
искане за конституиране на пострадалия и като частен обвинител, което съдът
също удовлетвори, доколкото подс.Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем
след като е навършил пълнолетие.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе
проведено съкратено съдебно следствие
при условията на чл.371 т.1 от НПК.Същият изрази съгласие да не се
провежда разпит на вещите лица
д-р Румяна Бояджиева, изготвила съдебно-психиатричните експертизи по делото и
д-р Е.К. и д-р М.Д. изготвили
съдебно-медицинските експертизи. Съгласие за това бе дадено и от другите страни
в процеса.Съдът намери , че тези действия по разследването са
извършени при условията и реда предвиден в НПК, поради което одобри
изразеното съгласие да не се провежда разпит на посочените вещи лица , като обяви , че съдържанието на експертните заключения ще се ползват
при постановяване на присъдата.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. Д. обвинение и счита , че същото е доказано с
оглед събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие
доказателства.Анализирайки гласните и писмени доказателства по делото,
прокурорът счита за доказано както авторството на деянието, така и механизма на
причиняване на телесната повреда.
Поради това и пледира подс. Д.
да бъде признат за виновен за извършеното от него деяние и да му бъде наложено наказание «Лишаване от
свобода» при условията на чл.54 от НК , но при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства- ниската му възраст и чистото му съдебно минало,
към минималния предвиден в закона
размер, изтърпяването на което да бъде
отложено с изпитателен срок на основание
чл.66 от НК. Представителят на ВРП
счита, че гражданският иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
пълен размер.
Процесуалният представител на гр.ищец
и частен обвинител И.Х. -адв.
Г.А. , се присъединява към становището на прокурора относно вида и
размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия.Той също
изразява становище, че събраните по
делото доказателства са категорични относно авторството на деянието, както и че
от тях се изясняват претърпените от
пострадалия болки и страдания и тяхната продължителност във времето.В
заключение адв.А. пледира гражданският
иск да бъде уважен изцяло, а на подс.Д. да бъде наложено предложеното от
прокурора наказание, изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Подс. Д.Д. участва в
производството лично и с надлежно упълномощен защитник. В хода на досъдебното
производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения по случая.В
хода на съдебното следствие също не дава обяснения. В
последната си дума подс. Д.
заявява, че е невинен и че достатъчно хора са му казали, че удара е бил
нанесен от И.К..
Процесуалният представител на
подс. Д.– адв. К., в пледоарията си
също приема за безспорно установено нанасянето на телесната повреда на
пострадалия, но счита, че свидетелските показания не са категорични за това, че
тя е била причинена именно от подсъдимия .Поради това и пледира Д. да бъде
признат за невиновен, а в условията на алтернативност, ако бъде признат за
виновен при обсъждане на размера на гражданския иск, да бъде взето предвид
влошения зъбен статус на пострадалия , с
което е допуснато и съпричиняване на крайния резултат.
След преценка на събраните в
производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Св.И.Х.
по прякор «Рекета» и подс.Д.Д. *** и се познавали,
като през 2015г. между свидетеля и
бащата на подсъдимия имало някакво спречкване.
На 10.10.2015г. св. Х. и приятелите му св. Д.Я.Д., св. Е.К. и св. М. В. решили да се почерпят в заведение
„Бордо",което се намирало в
гр.Долни чифлик.Управител на заведението била св.Г.Й., която тази вечер не била
на работа. На смяна като сервитьорка била св.Б.В., а като барман-сервитьор- св.Д.И..
В заведението имало монтирани камери за наблюдение, но същите предавали онлайн
и не записвали.
Около 23.00ч. св.Х. и неговите
приятели отишли в кафене „Бордо“ и седнали на масата, която била срещу входната
врата на заведението.Те си поръчали алкохолни напитки. По същото време в
заведението били подс.Д. и св.Д.Д., св.Д.Д., св.Н.Й., св.И.К., св.Й.П. и св.Р.К. и всички те гледали
футболен мач.Сред клиентите на заведението били и св.Д.К.Д., св.К.К., св.И.С., св.К.Л., св.Д.К., св.С.З.
и св.Н.К. и други По някое време св.Д.Д. и св.Д.Д. си тръгнали и ходили
до казиното и в съседно село.Малко след полунощ на 11.10.2015г. подс.Д. решил
да си тръгва.За това и се изправил и отишъл до бара, където се намирала
сервитьорката, за да си плати сметката.Подсъдимият бил видял, че св.Х. е с
компания в заведението и докато изчаквал да му върнат ресто, отишъл до него,
прегърнал го през рамото и го попитал защо го гледа цяла вечер.След това му
бутнал шапката от главата и тя паднала на пода.Св.Х. казал на подс.Д. да го
остави на мира.Подсъдимият на свой ред се отдалечил от свидетеля и се върнал на
масата си.
Малко по-късно при св.Х. отишъл св.Д.К.
.Двамата били приятели и тъй като музиката
вътре била силна и не можели да си говорят спокойно, те излезли пред
заведението. Няколко минути по-късно от заведението излязъл и подс.Д..Той
отишъл при св.Х. и отново го попитал защо го гледа цяла вечер.Свидетелят не
отговорил нищо.В този момент подс.Д. замахнал силно с
дясната си ръка, свита в юмрук към лицето на Х. и му нанесъл силен удар в
областта на лявата част на челюстта и устата.От силата на удара свидетелят
паднал на земята по гръб върху пластмасова маса, която се счупила от тежестта
му.Въпреки това той успял да се изправи.Тогава подс.Д. нанесъл втори удар
отново с юмрук в областта на устата на свидетеля, от който момчето отново
паднало, но този път върху дървено сепаре, което се намирало пред заведението.Х.
отново се изправил и тогава подсъдимият го ударил още веднъж с юмрук в областта
на лицето.Свидетелят пак паднал на земята, а подс.Д. продължил да му нанася
удари с ритници и юмруци в областта на главата и тялото.От устата на св.Х.
потекла кръв.Всичко случило се било видяно от св.Д.К., който бил до тях и се
намесил, за да ги разтърве.Той се опитал да издърпа подс.Д., който продължавал
да удря Х..В следствие на нанесените му удари Х. получил счупване на коронката на втори горен десен
зъб до нивото на венеца,както и счупване на режещия ръб и част от коронката на
първи горен ляв зъб,първи горен десен зъб,разкъсно
контузии рани в областта на лицето и кръвонасядания по гърба. От устата му
обилно течала кръв и тъй като изпитвал и болка, Х. започнал да вика силно за
помощ.Тогава от заведението започнали да излизат хора, сред които били
приятелите и на св.Х., и на подс.Д.. Един от тях бил св.И.К., който отишъл до
подсъдимия и също нанесъл няколко удара на св.Х.. Х. на свой ред вече бил
паднал на земята пред заведението. Там го видял св.К.К.
, който му помогнал да се изправи и го
отвел до поликлиниката в гр.Долни Чифлик да му окажат медицинска помощ. За
случилото се били информирани родителите на св.Х., който също пристигнали в
поликлиниката , а в последствие отвели сина си в МБАЛ „Св.Анна“-Варна. Докато
изчаквали да обработят раните на пострадалия, майка му - св.Х., от минаващи младежи първоначално научила , че синът й е бил набит от св.Д.К..
После обаче те й казали, че го е набил подс.Д..
По случая било образувано досъдебно
производство.За изясняване на механизма и вида на причинените на св.Х. телесни
повреди била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение като дадено обективно, компетентно и пълно, неоспорено от страните и приобщено към
доказателствата по делото по реда на чл.283 вр. чл.373 ал.1 от НПК, съдът кредитира изцяло.От него се установява,
че св.И.Х. получил оток, ожулване и
кръвонасядане по лявата скула ; разкъсно контузна рана в дясната половина на брадата ; оток и кръвонасядане по кожата и лигавицата
на долната устна; разкъсно контузна
рана по лигавицата на долната устна в дясно;оток и кръвонасядане по лигавицата
на горната устна; счупване на режещия ръб и част от коронката на първи горен
ляв зъб в обем от 2-3 мм.;счупване на първи горен десен зъб в областта на
режещия ръб в обем от 1-2 мм.;счупване на коронката на втори горен десен зъб до
нивото на венеца с прозиране на зъбната пулпа,с червеникаво кръвонасядане и
зацапване с кръв по лигавицата на венеца и зъбната алвеола; кръвонасядания по
гърба в дясно. Вещото лице е посочило, че тези
увреждания са получени по механизма на действие на твърдите тъпи
предмети чрез удари с или върху такива предмети. Те са били установени в различни области на тялото и по различни плоскости,
поради което и било прието, че са възникнали
при не по-малко от три отделни травматични въздействия.Местоположението
и видът на уврежданията съответствали те да са получени при нанесени
удари с юмруци и ритници до 24 часа преди освидетелстването. Счупването
на коронката на втори горен десен зъб до нивото на венеца при наличие на здрав
антагонист от срещуположната зъбна редица е обусловило трайно затруднение в
дъвченето и говора във фазата на захапване.В своята съвкупност останалите травматични
увреждания обусловили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
В
хода на разследването за правилното изясняване на фактическата обстановка, била
назначена и изготвена комплексна съдебно медицинска експертиза, с участие на дентален медик,
чието заключение бе
приобщено към доказателствата по делото по реда на чл.283 вр. чл.373 ал.1 от НПК и което съдът също кредитира. От нея става ясно, че причинените на
Х. травматични увреждания , подробно описани
като брой, вид , характеристики и местоположение , съответстват
да са получени при нанесения му на 11.10.2015г. побой с юмруци и ритници по главата и тялото. В
експертизата бил описан и извършен на 19.10.2016г. преглед на пострадалия от денталния медик, при който бил установен изключително
влошен зъбен статус, а именно 11- фрактура на емайла, 12-изцяло напречна
фрактура и кариозно разрушение, 13 и 14 – корен, 15
,17 и 18 - голям кариозен дефект, вероятно със
засягане на събната пулпа , 16 липсва, 21- фрактура
на емайла и дентина плюс кариес, 22-кариес, 23 , 24 и
25 – корен, и т.н. При този преглед са били констатирани травматичните
увреждания, причинени на Х. при побоя, като вещите лица са дали заключение, че
счупването на коронката на втори горен десен зъб до нивото на венеца при
наличие на здрав антагонист от срещуположната зъбна редица е обусловило трайно
затруднение в дъвченето и говора във фазата на захапване.В своята съвкупност
останалите травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В хода на разследването, доколкото подс.Д. не
е бил навършил пълнолетие към 11.10.2015г., по отношение на него е била назначена и изготвена съдебно - психиатрична
експертиза , приобщена към доказателствата по делото по реда на
чл.283 вр. чл.373 ал.1 от НПК.От заключението й, което съдът
също кредитира, се установява, че
подсъдимият не страда от психично
заболяване.Няма данни за вредна употреба
или зависимост към психоактивни вещества.Към момента на извършване на
деянието той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
По делото била назначена и
допълнителна съдебно психиатрична експертиза, приобщена
към доказателствата по делото по реда на чл.283 вр. чл.373 ал.1 от НПК, като според вещото лице към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил в състояние на
физиологичен или патологичен афект.
С оглед установеното по делото, че
св.Х. преди инцидента е бил употребил алкохол, и по отношение на него е била
назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение приобщено
към доказателствата по делото по реда на чл.283 вр. чл.373 ал.1 от НПК, съдът
възприема изцяло.От него е видно, че свидетелят не страда от психично разстройство няма данни за зависимост към алкохол и наркотични
вещества.Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване.
Подс. Д.Г.Д. е роден на ***г***, български гражданин, със
средно образование, не женен, работи.Към
момента на извършване на деянието не е бил
осъждан за извършени от него престъпления от общ характер и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото –от части от показанията на св.И.Х. , дадени в
хода на съдебното следствие, от показанията на св.Д.К.Д., св.К.К., св.М.В.,
св.Д.Я.Д., св.Е.К., св.Д.Д., св.И.С., св.Й.П., св.К.Л.,
св.Р.Й., св.Д.К., св.Б.В., св.Д.Д., св. И.К., отчасти
от показанията на св.С.З., св. Г.Й. , св.Д. И., св.С. Х., депозирани в хода на
съдебното следствие, както и от показанията на св. И.Х., св.Д.К., св.К.К., св.М.В., св.Д.Я.Д., св.Д.Д.,
св.И.С., св.Й.П., св.К.Л., св.Р.Й., св.Д.К., св.Д.Д.,
св.И.К., св.С.З. ,св.Н.Й., св.Р.К. , св.Б.В. и св.Н.К. от досъдебното производство, приобщени на
основание чл.281 ал.5 и ал..4 вр. ал.1
т.1 , т.2 пр.2 и т.5 от НПК, от
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно- психиатрични, съдебно-медицинска и комплексна
съдебно-медицинска експертизи, приобщени на основание чл.371 т.1 от НПК, както
и въз основа на писмените доказателства по досъдебно производство № 3217/2015г на ІV РУ-Варна, инкорпорирани по
реда на чл.283 от НПК – докладна записка за извършено престъпление, жалба,
протокол за предупреждение, копия от медицински документи, справка за съдимост и други,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви по
отношение на главните факти, и съвкупният им анализ не налага различни изводи.
За да
приеме описаната фактическа обстановка съдът взе предвид събраните по делото
гласни доказателства, тяхната относимост и обвързаност с обективно установените
увреждания на св. Х. , описани в съответната медицинска документация.
Безспорно е, че на 11.10.2015г. св.Х. се е
намирал в заведение «Бордо» и че в следствие на нанесени му удари са му били
нанесени травматични увреждания.От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява още, че въпросната вечер св.Х. е бил заедно със св.М.В.,
св.Д.Я.Д. и св.Е.К.. Не се оспорва и че
подс.Д. също е бил в заведението.В него са били и св. Н.К., св.И.К., св.К.Л.
,св.Д.К. и св.С.З., св.К., св.Н.Й., св.Р.К.,
св.И.С., св.Й.П. и св.Д.К. също са били в заведението като клиенти. Св.Д.Д. и св.Д.Д. пък били в
заведението само в началото на вечерта ,
тъй като ходили до казиното и до съседно село, и са разбрали за случилото
се след разговор по телефона . Св.Р. Й., който е баща на св.Н.Й., получил обаждане по телефона от шофьора на
линейката да отиде да прибере сина си, защото е имало сбиване.Св.Г.Й. не е била
на работа, а св.Б.В. и св.Д.И. са били вътре в заведението по време на
инцидента. Поради това и събраните по делото гласни доказателства биха могли да
бъдат разпределени в две групи.В едната следва да се включат показанията на св.Х.,
който е пострадал, на св.Д.К.Д. и на св.С.З.,
които твърдят, че са очевидци на инцидента. Във втората група попадат показанията
на всички останали свидетели, които по време на деянието са били вътре в
заведението и са излезли отвън в последствие.
Поради това и извод за случилото се пред заведението може
да се направи само от показанията на посочените трима свидетели, доколкото
подс.Д. не дава обяснения по предявеното му обвинение в нито един момент от
процеса. Св.Х. в хода на съдебното следствие
/ л.306/ разказва за конфликт, възникнал вътре в заведението между него и подс.Д.,
при който са си разменили реплики и подсъдимия му съборил шапката.Пострадалия
сочи, че е излизал от заведението на няколко пъти, тъй като е закарал негов
приятел до дома му и след като се върнал , на входа на заведението « му се
засилили « и почнали до го бият.Свидетелят сочи, че не е видял кой го е ударил,
а от свои познати е разбрал, че е бил удрян от св.И.К. и подс.Д..В показанията
си , дадени в хода на досъдебното производство / л.41/, св.Х. заявява, че след
като е приключила размяната на реплики и събарянето на шапката му, на масата
при него дошли св.Д.К. и И. Любенов и заедно с тях той излязъл на вън.Именно
тогава бил ударен с юмрук в дясната буза от подс.Д. .От този удар той изпитал
болка и паднал, но нямало кръв.След това свидетелят твърди, че е бил удрян и от
други приятели на подс.Д., започнал да вика за помощ и бил вдигнат от св.К.К. и отведен в болницата.В хода на съдебното следствие, при
прочитане на тези показания, св.Х. заявява, че ги поддържа и че подс.Д.Г. го е
изчакал пред заведението и го ударил. При анализа на показанията на този
свидетел съдът прецени от една страна констатираните противоречия, а от
друга-изминалия период от време.Поради това и ги съпостави с показанията на св.Д.К.Д.,
който безспорно е присъствал по време на инцидента.В хода на съдебното
следствие / л.333/ този свидетел сочи, че подс.Д. е ударил св.Х. с ръка по
лицето, след което пред заведението са излезли всичките му посетители и е
„настанал хаос“.В показанията си, дадени в хода на разследването /л.84/, които
поддържа, св.Д.К.Д. категорично е заявил, че подс.Д. е ударил св.Х. с юмрука на
дясната си ръка в долното чене от лявата страна в близост до устата, след който
удар пострадалия паднал на земята върху пластмасова маса.След това се изправил
и подсъдимият отново го ударил с юмрук в същото място и Х. отново паднал, но
този път в едно дървено сепаре.Пострадалият пак се изправил и след трети удар в
същото място, нанесен от подсъдимия, Х. паднал в градинката. В следствие на
ударите по лицето на пострадалия имало кръв. Тогава св.Д.К. заявява, че се е
намесил, като извикал на подсъдимия да спре и отишъл да вдигне свидетеля, след
което от заведението излезли много хора и го дръпнали настрани.В тези показания
св.К. сочи още,че е станал и втори бой, но не е присъствал на него.Той е
категоричен, че когато подс.Д. е нанесъл трите юмручни удара на Х., са били
само тримата, а след това са излезли другите от заведението . Съдът кредитира
показанията на св.К. дадени в хода на съдебното следствие и в хода на
досъдебното производство, доколкото същите са логични, последователни и
непротиворечиви.Те кореспондират и с останалите доказателства по делото и в
частност с установените по тялото на пострадалия травматични увреждания. От
заключенията на двете съдебно-медицински експертизи се установява, че при
прегледа на Х. на 11.10.2015г. са били
констатирани оток, ожулване и кръвонасядане по лявата скула с
диаметър около 3,5 см.; разкъсно контузна
рана в дясната половина на брадата , хирургически обработена с дължина около
3,5- 4 см. ; оток и кръвонасядане по кожата и лигавицата на долната устна с
размери 4,5 см/ 1,5-2 см.; разкъсно контузна рана по лигавицата на долната устна в дясно;оток и
кръвонасядане по лигавицата на горната устна с размер около 2,5 см/ 1-1,5 с,м;
счупване на режещия ръб и част от коронката на първи горен ляв зъб в обем от
2-3 мм.;счупване на първи горен десен зъб в областта на режещия ръб в обем от
1-2 мм.;счупване на коронката на втори горен десен зъб до нивото на венеца с
прозиране на зъбната пулпа,с червеникаво кръвонасядане и зацапване с кръв по
лигавицата на венеца и зъбната алвеола и кръвонасядане по гърба в дясно, в
областта на дясната лопатка с диаметър около 5-6 см.Вещите лица са категорични,
че тези увреждания са възникнали при не по-малко от три отделни травматични
въздействия, като местоположението и видът им отговарят да са получени при
удари с юмруци и ритници по тялото на пострадалия.Поради това , като съобрази ,
че заявеното от св.К. за броя на нанесените на св.Х. удари , начина на тяхното
нанасяне и телодвиженията, извършени от пострадалия след тях, напълно се
потвърждава от обективно установените по тялото на Х. увреждания, намира, че
показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани изцяло . На следващо
място съдът обсъди показанията на св.С.З.,
който действително и в хода на съдебното следствие, и в хода на досъдебното производство
заявява, че св.И.К. е нанасял удари на св.Х., което пък логично се отрича от
св.И.К..По време на разследването св.З. твърдял, че след полунощ клиенти на
заведението са започнали да излизат пред входната врата и станала „ тарапана отвънка“/ л.86/.Тогава и той решил да излезе и видял, че
пред заведението бил св.Х. и около него се били насъбрали много хора.Свидетелят
твърди, че не бил видял по лицето му да има кръв, но било тъмно.Той заявява
още, че в момента , в който излязъл от заведението видял св.И.К. да удря с юмрука на дясната си ръка Х.
в лицето, но не видял къде точно го ударил.След удара Х. не паднал на земята, а
останал прав.Св.З. заявява още, че св.К. не можал да го удари втори път, тъй
като хората се намесили и ги разтървали.В хода на съдебното следствие св.З.
лаконично сочи, че „ някой се сби с някой“, че св.К. имал „ контакт“ със св.Х.,
че това се е случило след 22.00ч. и т.н.След прочитане на показанията му от
досъдебното производство св.З. заявява, че ги
поддържа и сочи, че не е видял
подс.Д. навън, че е видял св.К. да удря св.Х., но не видял къде, че по
свидетеля не видял кръв, че е имало
много хора и т.н. Св.К. на свой ред в хода на съдебното следствие отрича
категорично да е нанасял удари и заявява, че въпросната вечер не е бил и не е
виждал подс.Д., че излязъл пред заведението след като всички са били излезли и
си заминал заедно със св.К.Л. и св.Н.К..Почти идентични са показанията на
свидетеля , дадени в хода на досъдебното производство, в които той заявява, че
заедно със св.Н.К. и св.К.Л. са излезли пред заведението да видят какво става и
тогава видял, че св.Х. бил изправен, но цялото му лице било в кръв, но не видял
кой го бил ударил. Св.И.К. поддържа заявеното от него и в хода на проведената
очна ставка със св.З., като категорично отрича да е нанасял удар на
пострадалия.Св.З. пък на свой ред
лаконично заявява, че това е видял и това е казал.Съдът обаче счита, че
показанията на св.З. и от съдебното , и от досъдебното производство по
отношение на относимите към предмета на делото
обстоятелства, не следва да бъдат кредитирани.Съдът отчита изминалия период от
време и приема за житейски обяснимо липсата на спомен за подробности и детайли
от въпросната вечер. Това обаче не е достатъчно да обясни защо единствено св.З.,
който е излязъл навън заедно с останалите клиенти на заведението, не е видял,
че по лицето на св.Х. има кръв и само той е видял, че св.К. му нанася удар с
дясната си ръка, но не видял къде точно го е ударил.Заявеното от св.З. по отношение
на състоянието на св.Х. противоречи на показанията на св.К., за който бе
установено, че е помогнал на пострадалия и който заявява, че го е заварил
паднал на земята пред входа на заведението до градинката и се е мъчел да се
изправи, като се придърпвал на един палет, обособен за сепаре на
заведението.Този свидетел е категоричен, че е видял , че Х. е ударен в дясно
между устата и бузата и от това място тече кръв, както и че го е отвел до
спешна помощ.По идентичен начин описва състоянието на пострадалия и св.Д.К.,
като сочи, че след последния удар от страна на подс.Д., Х. е паднал в
градинката пред заведението , от което пък са започнали да излизат много
хора.Св.З. обаче , въпреки че твърди, че е бил пред заведението и е видял, че
св.К. удря пострадалия, заявява, че не е видял кръв по лицето на Х., както и че
след удара той останал прав, а хората са
ги разтървали . Т.е ако се даде вяра на показанията на св.З. то следва да се
приеме, че пред заведението е имало сбиване , което е мотивирало всички да
излязат навън и когато именно този
свидетел излязъл, св.К. ударил с юмрук пострадалия, по който нямало кръв и не
паднал, макар , че точно той бил пострадал от сбиването, облян
в кръв и паднал на земята според свидетели, които по същото време са излезли от
заведението. Поради това и като съобрази, че заявеното от св.З. не се подкрепя
от останалите доказателства по делото , съдът намира, че показанията му не
следва да бъдат кредитирани. Дори да се приеме, че между св.К. и св.Х. е имало някакво
съприкосновение, за което самия пострадал сочи, че е научил в последствие от
очевидци, то показанията на св.Д.К.Д. са достатъчно категорични ,
последователни и логични и от тях може да се направи извод за това, че съставомерния резултат е бил причинен от
удари, нанесени от подс.Д..
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс. Д.Г.Д. е осъществил състава на престъпление по чл.129
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3
от НК , за това, че на 11.10.2015г. в гр. Долни чифлик, обл.
Варна, като непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, причинил на И.В.Х. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на коронката на втори горен десен зъб до
нивото на венеца, при наличие на здрав антагонист от срещуположната зъбна
редица, довело до трайно затруднение на дъвченето и говора във фазата на
захапването.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено от подсъдимият чрез действия- нанасяне
на удари по лицето на св. Х., и
по-конкретно в областта на устата в дясно , в следствие на което е получил счупване
на коронката на втори горен десен зъб до нивото на венеца. Доколкото от
срещуположната зъбна редица е имало антагонист, то това счупване е обусловило трайно затруднение на дъвченето и
говора във фазата на захапването т.е.
от наказателно-правна гледна точка се
квалифицира като средна телесна повреда
по см.чл.129 ал.2 от НК.
Обстоятелствата, свързани с авторството на деянието , механизма на причиняване
на телесната повреда и нейните медико-биологични характеристики се доказват с
категоричност от всички писмени и гласни доказателства по делото.
От
субективна страна , съдът намира че подс. Д.
е извършил деянието при пряк
умисъл.Съобразно съдебната практика и теория при телесната повреда деецът
трябва да съзнава, че извършва действие, което според използваните начини и
средства е от естество да причини увреждане на здравето и телесната цялост на
друго човешко същество и да съзнава най-общо, че деянието слага началото на
причинния процес на телесното увреждане на жертвата.В чл.11 ал.2 от НК
законодателят е предвидил, че умишлените деяния се извършват при пряк или
евентуален умисъл.При прекия умисъл деецът иска, желае и цели настъпването на
обществено опасните последици, а при евентуалния той се е насочил към нещо
друго, но ги допуска като един допълнителен , страничен резултат, като това
допускане означава безразличие, съгласие и примиряване с настъпването на
последиците.При евентуалния умисъл престъпния резултат не се предвижда като
неизбежно настъпващ, но деецът се примирява с неговото настъпване, като
проявява безразличие към настъпването на един страничен резултат, който не се
обхваща от неговата цел.
В конкретния казус , от гласните и писмени
доказателства по делото по безспорен начин се установява, че подс. Д. е нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на св. Х., в следствие
на което е била счупена коронката на втори горен десен зъб до нивото на венеца
.Не може да се приеме, че подсъдимия не е предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици от извършеното, доколкото от начина на нанасяне
на ударите, тяхната сила и насоченост, може да се направи извод, той е целял
настъпването на съставомерния резултат, а именно причиняването на телесна
повреда на пострадалия. Поради това
съдът намира, че подс. Д. е извършил деянието умишлено.
Квалифициращият елемент по смисъла на чл.63 ал.1 т.3 от НК съдът прие за
доказан с оглед на възрастта на подс. Д.
който към момента на извършване на деянието не е бил навършил 18 години,
т.е. бил е непълнолетен и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, видно от заключението на назначените
му съдебно-психиатрични експертизи.
С оглед
на това и съобразно събраните в производството доказателства, както и на основание
чл.303 ал.2 от НПК , съдът призна
подс. Д.Д. за виновен в извършването на престъпление
по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1
т.3 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието
съдът съобрази следното:
Като
смекчаващи обстоятелства съдът съобрази
чистото съдебно минало на подс. Д., младата му възраст и изминалия период от
време от извършване на деянието до настоящия момент.Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не установи. С оглед на
това, като взе предвид високата
степен на обществена опасност на престъплението
, както и не високата степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия съдът прие , че са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства и прецени, че следва да наложи на подс. Д. наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2
б.”б” от НК. На посоченото законово
основание и след редуциране на предвиденото наказание в хипотезата на чл. 63 ал.1 от НК, съдът наложи на подс. Д. наказание
„Пробация” с което замени наказанието „Лишаване от свобода” . При определяне на
мерките и тяхната продължителност съдът
съобрази данните за личността на
подс. Д. и определи следните
пробационни мерки - „ Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност на явяване и подписване 2 пъти
седмично и „Задължителни срещи с
пробационен служител” за срок от 6
месеца.
По
отношение на предявения граждански иск :
Като
съобрази законният принцип, че деликтната отговорност
следва наказателната, и предвид осъдителното си произнасяне за извършеното от
подсъдимия престъпление , съдът прецени
като доказан по основание предявеният
от св.
Х. граждански иск за обезщетение на претърпените от деянието на подс. Д. неимуществени вреди.Обсъждайки размера на
обезщетението, съдът прецени доказателствата за причинените на св.Х. телесни
повреди, интензитета на претърпените болки и страдания непосредствено след
причиняване на противоправния резултат , както и последиците от него, които са оказали негативно влияние върху
нормалното протичане на живота на
пострадалия .От показанията на св.Х. - майка на пострадалия , а и от тези на
св.Х., се установява, че около двадесет дни се е хранил с течна храна, че е изпитвал
болки в областта на самите рани, които са били хирургически обработени.Съдът
намира, че по никакъв начин не би могло да се приеме, че е налице съпричиняване
на съставомерния резултат от страна на св.Х. с оглед данните за зъбния му
статус.Дали същия е направил или не необходимото да съкрати периода на
възстановяване не е от значение в случая, доколкото безспорно е , че
причинената телесна повреда е довела до трайно затруднение във фазата на говора
и на дъвченето в областта на захапването. Поради тези съображения съдът прецени, че обезщетение в размер на 1
500лв. в пълна степен ще репарира претърпените от Х.
физически и емоционални болки и страдания, поради което осъди подсъдимия
да заплати на пострадалия посочената сума заедно със законната лихва от датата
на извършване на деянието до окончателното й изплащане. В останалата му част до
претендираните 25 000лв., съдът прецени гражданския иск за неоснователен и
недоказан, поради което и го отхвърли в тази му част.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подс. Д. да заплати направените по
делото разноски в размер на 511,98лв. в
полза на ОД на МВР-Варна, 330лв. в полза
на ВРС и държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на
600лв.
Като причини за
осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в страната
правов ред и на личността.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: