Р Е Ш Е Н И Е
№91
25.03.2020г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесети февруари
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
наказателно административен характер дело № 1684 по описа
за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „М.Г.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.А.Й. против Наказателно
постановление № 02-0002058 от 23.10.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.“***, с
което за административно нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда КТ/,
на основание чл.414, ал.1 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Моли се
съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. При
условията на евентуалност се моли за отмяна на същото на основание чл.28 от ЗАНН или за изменение на наложената санкция на основание чл.415в от КТ.
В съдебно заседание, за
дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не сочат доказателства.
Процесуалният
представител на ДИТ-Бургас оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на
направените по делото разноски за юрисконсулт.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения
срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което
е процесуално допустима.
Като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 15.08.2019г.,
при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: Аптека,
находяща се в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, вила
„Валенсия“, стопанисвана от „М.Г.“ ЕООД с ЕИК ******, инспекторите при ДИТ-Бургас
установили, че жалбоподателят, в качеството му на работодател, не държи на
разположение на контролните органи на Инспекцията по труда - екземпляр от Правилника
за вътрешния трудов ред на дружеството. За така установеното нарушение, на
дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал управителят на
дружеството-жалбоподател, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане
в производството пред настоящата инстанция.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Описаната
в акта фактическа обстановка се потвърждава
изцяло от възприетата такава и отразена от наказващия
орган в издаденото от него наказателно
постановление, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител Н.К., присъствал при
установяване на нарушението. Съдът не установи наличие на съществени процесуални
нарушения при съставянето на акта за установяване
на административното нарушение, съответно при издаване на
атакуваното наказателно постановление.
От показанията на акт.Милев,
безспорно се установява, че на 15.08.2019г., по време на проверката в процесната аптека, при поискване от страна на контролните
органи, не са им били представени документи - екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред и график за работа на персонала, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа, които
работодателят е длъжен да държи в обекта на разположение на контролните органи.
Проверката била извършена в присъствието на работника Жана Иванова Радева,
която е попълнила справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ с данните, отнасящи се до
трудовото й правоотношение. Предвид гореизложеното, съдът счита, че
жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него
административно нарушение.
Случаят не може да се приеме като
маловажен, което да обоснове приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Безспорно
визираната разпоредба е относима и към неизпълнението
на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и
общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл.83 ЗАНН, но
преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на
всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е
намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка,
механизъм и т.н. В тази връзка, в случая не следва да се прилага разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение свързано с графика за работа и
правилата за вътрешния трудов ред, които трябва да бъдат достъпни, както за
работниците, така и за контролните органи. Отделно от това установеното нарушение
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този
вид нарушения.
Не е приложима в случая и
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като по делото остана недоказано установеното
от контролните органи нарушение да е било отстранено веднага след
констатирането му. Видно от показанията на актосъставителя
К., след извършената проверка, в Инспекцията по труда постъпило писмо от
дружеството-жалбоподател, че предписанията на контролните органи са изпълнени,
но актосъставителят заявява, че не са ходили на место
да проверяват дали действително е било така.
С оглед неизпълнението на
задължението си, правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.414, ал.1 от КТ. Имуществената санкцията
е определена в минимален размер, поради което и не подлежи на преоценка от
страна на съда. В случая грубо са нарушени основни трудови права на
работниците/служителите, ангажирани от дружеството-жалбоподател, а с така
наложената санкция ще се способства за реализиране целите на наказанието по
чл.12 от ЗАНН.
Предвид изхода по делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в тежест на жалбоподателят следва да се възложат
направените от наказващият орган разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002058 от
23.10.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.“***, с което за административно
нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.414, ал.1
от КТ, на „М.Г.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р.А.Й., е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.А.Й. да заплати на Главна инспекция по труда
сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляващи направени по делото разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: