Р Е
Ш Е Н
И Е № 58
гр.С.,
29.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. районен съд, гражданска колегия,
в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ П.
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1576
описа за
Производството
е образувано по искова молба на „Д. – С.” ООД против „Е.К.” ЕООД с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които по
ЧГД № 407/2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В исковата
молба се твърди, че на 15.12.2014 г. „Д. – С.” ООД, е превело по банкова сметка
*** „Е.К.” ЕООД сумата от 4 500 лева без ДДС, като гаранция за участие от
страна на „Е.К.” ЕООД в тръжна процедура, организирана от ДГС С. за Обект №
1511. Участието и спечелването на тръжната процедура било условие за
осъществяване на съвместна дейност между двете дружества за добив на дървесина
след спечелване на търг и поради тази причина била преведена сумата за гаранция
за участие. Гаранцията била дадена точно за дървесината от Обект № 1511, която
е трябвало да бъде получена след добива й от „Д. – С.” ООД, тъй като от същата
по мнение на представители на дружеството, била с много добро качество.
След спечелване
на тръжната процедура с финансовата помощ на „Д. – С.” ООД, „Е.К.” ЕООД, не извършил
поетото задължение и преустановил всякакви контакти с дружеството „Д. – С.”
ООД. Няколко пъти Управителят на „Д. – С.” ООД се опитал да се свърже с „Е.К.”
ЕООД и негови представители, за да се уточни причината защо не се е състояла
съвместната дейност между двете дружества, изпращани са уведомления и покани до
адреса на фирмата, но не настъпило изпълнение или връщане на сумата.
Управителят на
„Д. – С.” ООД подал жалба до РП С., по която е образувана прокурорска преписка
вх. № 4178/2015 г. на РП С. и представител на „Е.К.” ЕООД е признал пред
надлежен орган, че сумата е получена от ответника. Това се доказвало и от
извлечението от банковата сметка на ищеца. Въпреки, че сътрудничеството между двете
дружества не се е състояло, сумата в размер на 4 500 лева без ДДС, не била
върната на ищеца. Въпреки няколкократните покани по телефона и по пощата
дължимата сума не била платена досега.
За дължимата
сума, посочена по-горе, било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, като състав на РС –
С. издал заповед за изпълнение срещу
ответника по ЧГД № 407/2017 г. по описа
на СлРС. В предвидения срок ответното дружество „Е.К.” ЕООД е депозирало
възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
От съда се иска
да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на
вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 407/2017 г. по описа на РС-С., а именно да признае за
установено по отношение на „Е.К.” ЕООД, че дължи на ищеца сумата от 4 500 лева,
представляваща гаранция за участие на „Е.К. ЕООД в тръжна процедура,
организирана от ДГС С. за Обект № 1511,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на вземането, по издадената заповед за изпълнение по ЧГД
№ 407/2017 г. по описа на СлРС. Претендират се разноските по настоящото дело и
сторените такива в заповедното производство.
В законоустановения
срок от ответната страна е депозиран писмен отговор, в който се твърди, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен и в тази връзка се оспорва
претенцията на ищеца за признаване за установено по отношение на ответника, че
му дължи сумата от 4 500 лева. Твърди се, че ответното дружество е
изпълнило добросъвестно поетото задължение според договора, а именно участие в
тръжна процедура, която е била спечелена от ответника и във връзка с това
същият е започнал изпълнение на друга част от договорните отношения между
страните, а именно доставка на дървен материал на ищцовото дружество от
въпросния Обект № 1511. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск, както и да бъдат
присъдени разноските по делото.
Правното основание на
предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от представител
по пълномощие. Моли за уважаването им в пълен размер.
Ответното дружество, редовно призовано се представлява от представител по
пълномощие. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Ищцовото дружество “Д.С.” ООД, гр. Б. депозирало на 25.01.2017
г. в С. районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника "Е.К." ЕООД, гр. С. за дължима сума,
предоставена за съвместна дейност между двете дружества за добив на дървесина
на 15.12.2014 г.
Въз основа на
заявлението е образувано ч.гр.д. № 407/2017 г. по описа на СлРС, по което съдът
издал заповед за изпълнение на парично задължение № 299/26.01.2017 г. против
длъжника и настоящ ответник за следните суми: 4500 лева, представляваща
предоставена сума за съвместна дейност между двете дружества за добив на
дървесина на 15.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 635 лева.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на
заповедта за изпълнение длъжникът "Е.К." ЕООД, гр. С. подал възражение
за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването, заявителят
“Д.С." ООД, гр. Б. предявил настоящия положителен установителен иск.
Между страните не е спорно, че са сключили устен договор
за поръчка във връзка с участие в тръжна процедура по Обект № 1511 на ДГС С..,
както и че ищеца е превел по сметка на ответника сумата от 4500 лева,
представляващи гаранция за участие на ответника в тръжната процедура.
От заключението на допуснатата и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява следното: На 15.12.2014 г. "Д.С."
ООД е превела от своя банкова сметка *** "Е.К." ЕООД сумата от 4500
лева, с описано основание "гаранция за участие - Обект 1511 на ДГС С.".
В счетоводството на "Д.С." ООД направения превод към ответника бил
отразен като вземане по счетоводна сметка 493 "разчети със
собственици" и основание - "гаранция за участие - Обект 1511 на ДГС С.".
В счетоводството на ответника "Е.К. ЕООД, полученият превод е отразен като
задължение по сметка 491 "доверители", с основание "гаранция
участие - "Д.С." ООД".
При извършена проверка, вещото лице установила, че
ответника "ЕВРОЛЕС КОРЕКТ" ЕООД не е върнал сумата от 4500 лева на
ищеца и към момента на проверката все още била отразена като задължение към
"Д.С." ООД".
При извършена справка в ДГС С., вещото лице констатирала,
че гаранцията за участие в търга за дървесина от Обект 1511, в размер на 4251
лева е платена от "Е.К." ЕООД на 15.12.2014 г. от банкова сметка ***.
Платената гаранция от 4251 лева е възстановена от ДГС С. на ответника по
банкова сметка ***.08.2015 г.
Изложената
по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните
по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и
неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1 ГПК е допустими -
предявен е от правен субект - заявител, разполагащ с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от
страна на длъжника.
Разгледан по
същество искът е основателен.
Предявеният
положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане.
С оглед
изявленията на страните в съдебно заседание, съдът е отделил като ненуждаещи се
от доказване и безспорни фактите, че страните са имали сключен помежду си устен
договор за поръчка и във връзка с него ищцовото дружество е превело по сметка
на ответното дружество сумата от 4500 лева, представляващи гаранция за участие
на ответното дружество в тръжна процедура.
Единственото
спорно обстоятелство между страните е по отношение на това върната ли е сумата от 4500 лева от
ответника на ищеца след приключване на тръжната процедура. Ответникът по спора обаче
не е ангажирал доказателства за плащане на дължимото. От заключението на
изготвената експертиза се установява, че сумата от 4500 лева не е върната на
ищеца и в счетоводството на ответника е отразена като задължение към ищеца
"Д.С." ООД".
След
като ответникът по спора не е заплатил дължимата сума, то предявеният иск се
явява основателен.
Относно
разноските:
Предявените
в настоящото производство от ищеца разноски по реда на чл.78, ал.1 от ГПК,
заявени в списък по чл.80 ГПК/л. 67/, са за държавна такса 90,00 лева и за адвокатско
възнаграждение 545,00 лева, т.е. в общ размер на 635,00 лева.
Сторените и
присъдени разноски в заповедното производство следва да се присъдят в
постановените размери - 90,00 лева за държавна такса и 545,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
При
този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски по настоящото дело, както следва: за държавна
такса 90,00 лв. и за адвокатско възнаграждение 545,00 лв., както и разноски по
заповедното производство, както следва: за държавна такса 90,00 лв. и за
адвокатско възнаграждение 545,00 лв., т.е. в общ размер на 1270,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр. чл.
415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК по
отношение на ищеца "Д.С." ООД", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул.
"О." № 3, ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ "Е.К." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. Р., ул. "К. В." № 29А, ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 4500
лева /четири хиляди и пестотин лева/, представляваща гаранция за участие на
"Е.К." ЕООД в тръжна процедура, организирана от ДГС С. за Обект №
1511, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
25.01.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК "Е.К." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., кв. Р.,
ул. "К.В." № 29А ДА ЗАПЛАТИ НА
"Д.С."
ООД", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. "О." № 3, сумата от 635,00
лв./шестотин
тридесет и пет лева/, представляваща общ размер на сторени
разноски в производството по чл.422 ГПК, както следва: за държавна такса 90,00 лв. и за адвокатско възнаграждение 545,00 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК "Е.К." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., кв. Р., ул.
"К.В." № 29А ДА ЗАПЛАТИ НА "Д.С."
ООД", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. "О." № 3, сумата от
635,00 лв./шестотин
тридесет и пет лева/, представляващи разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето
решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЍОНЕН СЪДИЯ: