Мотиви по н. о. х. д. № 332
по описа на Софийски окръжен съд за 2017 година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 23.05.2017 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 4754/2016 г. по описа на СОП, досъдебно
производство № 324/2016 г. по описа на РУ на МВР Е. П., срещу:
ПОДСЪДИМИЯ Г.П.Г., ЕГН **********, роден на
*** г. в гр. С., българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, безработен, живущ ***,
На който са повдигнати обвинения за това,
че:
1.
На
23.10.2016 година, около 12.30 часа в гр. Е. П., обл. С., отнел от владението
на собственика П.К.О., чужди движими вещи - сумата от 15.00 /петнадесет/ лева,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -нанесъл
на П.К.О. удари с юмрук в областта на лявата ръка, на рамото и гърба и удар с
метална тръба по дясната ръка, в областта между палеца и показалеца и по гърба,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б" от НК.
2.
На
23.10.2016 год., за времето от 11.30 часа до 12.20 часа от гр. С. до гр. Е. П.,
обл. С., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел", модел „Астра", с регистрационен номер ., без съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние - с наказателни
постановления № 16-0262- 000370/27.04.2016 год., влязло в законна сила на
04.10.2016 год. и № 16-0262-000714/03.10.2016 год., влязло в законна сила на
21.10.2016 год., издадени от началника на РУ-Е. П. - престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК.
По делото няма направени искания за
конституиране като частен обвинител или граждански ищец. Пострадалото по
смисъла на чл. 74 от НПК лице – П.О., не е открито на адреса си, като са
събрани данни за напускане територията
на страната, като е даден ход на разпоредителното заседание при условията на
чл. 247г, ал. 3 от НПК.
Съдебното следствие е проведено по общия
ред, като са разпитани свидетелите, посочени в приложението на обвинителния
акт. Приобщено е заключение по извършена в хода на ДП експертиза, както и
приложените писмени доказателства.
След приключване на съдебното следствие, представителя
на СОП – прокурор С. Т., поддържа обвинението, като се иска признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатите две
обвинения. Счита за безспорно доказано управлението на МПС от подсъдимия без да притежава
свидетелство за управление, като при това управление подсъдимият е откарал св. О.
в района на гр. Е. П., където след като са правили секс подсъдимият се е опитал
да вземе чантата й, нанесъл е на свидетелката няколко удара с юмрук, след което
е взел показаните от св. О. парични средства – 15 лева, след като я е ударил по
ръцете с метална тръба, взета от автомобила.
Твърди, че
фактите са безспорно установени и показват осъщественото отнемане на вещи от
св. О. с намерение за присвояване, като за това е употребена сила, а деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, предвид предходни осъждания на
подсъдимия.
Счита за
доказано и обвинението за извършено престъпление по чл. 343в от НК, след като
двукратно през 2016 г. с отделни наказателни постановления, подсъдимият е
санкциониран за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление
на МПС.
Иска да бъдат
кредитиране с доверие доказателствата, установени от приобщени показанията на
свидетелите П.С., Д.Г. и Ц.В. дадени в хода на ДП, като твърди, че към този
момент тези показания са израс на пресни спомени за случилото се. Счита, че
следва да се кредитират с доверие и показанията на св. О., като твърди, че
същите кореспондират с показанията на останалите свидетели, както посочените,
така и на свидетелите С.И. и Г.С..
Позовава се
на протоколи за разпознаване за това, че подсъдимия е бил разпознат от
свидетелите О., Г. и И..
Позовава се
на заключение по извършената СМЕ, като твърди доказване на причинените
травматични увреждания на св. О., както и механизмът на причиняването им – с приобщеното
веществено доказателство – тръба.
Счита, че
обясненията на подсъдимия представляват защитна версия в по-голямата си част.
Счита, че е налице превес на отегчаващите
вината обстоятелства, поради което иска определяне на наказания „лишаване от
свобода“ и по двете обвинения, съответно
седем години за деянието по чл. 199 от НК и две години за деянието по чл. 343в
от НК.
Иска
приложение на чл. 23 от НК, зачитане на предварителното задържане на подс. Г. и
времето през което е търпял МНО „домашен арест“, акто и да му бъдат възложени
разноските по делото. Иска връщане на веществени доказателства на правоимащите
лица и отнемане в полза на държавата на
други.
Защитата на
подсъдимия Г. се осъществява от назначения в хода на ДП служебен
защитник – адвокат А.Н. от САК.
В хода на съдебните прения адвокат Н. иска
оправдаване на подсъдимия Г., като счита, че обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Твърди, че
подсъдимият не е отнемал никакви движими вещи от св. О., като е отказал да даде
поисканите от нея допълнително средства – 20 лева. Твърди, че не упражнявал
насилие над св. О., като се позовава на заключение по съдебно-медицинска
експертиза, за възможността всяка от травмите може да се причини при извършване
на сексуални действия, а не по описаният в обвинението начин.
Позовава се
на протокол за оглед, като твърди, че няма открита сума от 15 лева в
автомобила, както и при обиск на подсъдимия.
Счита, че
няма доказателства за виновността на подсъдимия и по обвинението за
престъпление по чл. 343в от НК.
Иска
оправдаване на подсъдимия, а алтернативно иска определяне на наказание към
минимално предвиденото, като изтъква добрите характеристични данни за
подсъдимия и процесуалното му поведение.
Подсъдимия Г. не изразява становище в хода
на съдебните прения, като поддържа изложеното от своя защитник.
При упражняването на правото си на последна
дума подс. Г. иска да бъде оправдан, като твърди, че е не извършил това деяние.
След преценка на установените в хода на
съдебното следствие доказателства съдът приема за установена следната поредица
от факти, отнасящи се до повдигнатите на подсъдимия Г. обвинения:
Подсъдимия Г.П.Г.,
ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С., българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, осъждан, безработен, живущ ***,
Подс. Г. е
осъждан тринадесет пъти, по различни дела, с влезли в сила съдебни актове за
извършени престъпления, и съответно наложени наказания, както следва:
- По НОХД 9/88 г. на РС Е. П., в сила от 25.06.1988
г. за престъпление по чл. 256, вр. чл. 63 от НК му е наложено наказание ЛС за
срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от две години;
- По НОХД 7/89 г. на РС Е. П., в сила от 20.04.1989
г. за престъпления по чл. 252 и 195 от НК, във връзка и с чл. 63 от НК, му е
наложено общо наказание ЛС за срок от една година и три месеца;
- По НОХД 16/89
г. на РС Е. П., в сила от 27.06.1989 г., за престъпление 251, вр. чл. 63 от НК
му е наложено наказание ЛС за срок от една година и шест месеца;
- По НОХД № 18/92 г. на РС Е. П., в сила от
24.06.1993 г., за престъпления по чл. 251 и чл. 256 от НКу му е наложено общо
наказание ЛС за срок от четири години;
- По НОХД
3159/99 г., на СРС, в сила от 01.11.1999 г., за престъпление по чл. 343б от НК му
е наложено наказание „глоба“;
- По НОХД 9/95
г. на РС Е. П., в сила от 09.01.2001 г., за престъпление по чл. 261 от НК, му е
наложено наказание ЛС за срок от две години;
- По НОХД №
81/2003 г. на РС Е. П., в сила от 09.12.2004 г., за престъпление по чл. 343в
му е наложено наказание ЛС за срок от
четири месеца;
- По НОХД
266/2008 г. па РС Е. П., в сила от 23.10.2008 г., за престъпление по чл. 195 от НК му е наложено наказание, включващо пробационни мерки за срок от една година;
- По НОХД
112/2012 г. на РС Е. П., в сила от 12.04.2012 г., за престъпление по чл. 343в
от НК му е наложено наказание, включващо пробационни мерки за срок от две
години, което е заменено с определение в сила от 17.10.2014 г. с наказание ЛС
за срок от три месеца и деветнадесет дни;
- По НОХД
9/2013 г. па РС Е. П., в сила от 21.01.2013 г., за престъпление по чл. 215 от НК ме у наложено наказание ЛС за срок от осем месеца – изтърпяно на 08.07.2013
г.;
- По НОХД
40/2012 г- на РС Е. П., в сила от 05.12.2014 г., за престъпление по чл. 209 от НК му е наложено наказание ЛС за срок от две години – изтърпяно след групиране
с други наказания на 14.12.2015 г.;
- По НОХД №
372/2016 г. на РС Е. П., в сила от 31.10.2017 г., за престъпление по чл. 343в
от НК, извършено на 13.10.2016 г. му е наложено наказание ЛС за срок от четири
месеца;
- По НОХД №
420/2017 г. на РС Е. П., в сила от 05.12.2017 г., за престъпление по чл. 325 от НК, извършено на 06.07.2017 г., му е наложено наказание ЛС за срок от седем
месеца;
Подсъдимия Г.
никога не е придобивал правоспособност да управлява МПС. За периода 2002 - 2016
г. е санкциониран над двадесет пъти за различни нарушения на ЗДВП, като в
осемнадесет от случаите и за управление на МПС без за притежава
правоспособност.
С Наказателно
постановление № 16-0262-000714 от 03.10.2016 год. на Началника на РУ-Е. П.,
влязло в сила на 21.10.2016 г., на подс. Г. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение - управление на ППС без да е правоспособен
водач, нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
С Наказателно
постановление № 16-0262-000370 от
27.04.2016 г. на Началника на РУ-Е. П., влязло в сила на 04.10.2016 г., на
подс. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
извършено нарушение - управление на ППС
без да е правоспособен водач, нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
На
23.10.2016 г., около 11.30-12.00 часа, подсъдимият Г. се е придвижвал с лек
автомобил марка „Опел", модел „Астра", с регистрационен номер ., като
след посещение на пазар в с. Г. Б. се е отправил към гр. Е. П., при което е
преминал в близост до крайпътно заведение, известно с наименование „Кръглото“,
пред което в близост до пътя се е
намирала свидетелката П.К.О., двадесет и двегодишна към този момент, която се е
занимавала с предлагане на сексуални услуги.
Подсъдимият Г. е спрял близо до св. О., която му е помахала с
ръка, след което са се договорили свидетелката да му предостави сексуална
услуга – орална любов, наричана също така и „свирка“, като са се споразумели
срещу това подсъдимият да й заплати сумата от 15 лева.
След постигане
на посочената договорка между подс. Г. и св. О., последната се качила в
автомобила, управляван от подсъдимото лице, след което са се отправили към гр. Е.
П., където в края на града, в посока към с. Петково, на поляна подсъдимия е
спрял автомобила.
Случилото се
пред посоченото заведение е било наблюдавано от намиращият се в близост
свидетел Д.И.Г. – предлагащ таксиметрови услуги, който е познавал св. О. по
лице, както и нейният приятел – неустановено по делото лице с име „Б.“.
Свидетелят Г. е останал с впечатление, че е налице конфликт, между св. О. и
подс. Г., поради което последвал със своя автомобил автомобила, управляван от подсъдимия
Г., възприел е спирането на поляната в близост до гр. Е. П., като е наблюдавал
случващото се от неустановено точно място.
След спиране
на автомобила, в който са се намирали подсъдимото лице и св. О. същата е
осъществила орална любов с него, след което е правила секс с подсъдимия, за
което същата е поискала и сумата от 20 лева.
По повод
искането на св. О. за допълнително заплащане е възникнал конфликт между нея и
подсъдимия, който се е развил извън автомобила на подсъдимия, при което докато
свидетелката се е намирала в близост до автомобила е викала , а подсъдимия й е
нанесъл удари с намиращото се автомобила парче арматурно желязо, с дължина
около 100 см. и диаметър около 1 см. Ударите са нанесени по ръце и гърба на св.
О., след което същата се е отдалечила от автомобила, до която е останал
подсъдимия, и се е отправила към намиращите с близост – около 50 метра, къщи.
Конфликтът,
развил се около автомобила – виковете на св. О. и удрянето й от страна на
подсъдимия Г. е било възприето от намиращите се в близост до домовете си
свидетелки П.С.С. и С.К.И., като последната е подала сигнал за случващото се на
тел 112. Свидетелката О. се е приближила до с. С. и е съобщила, че подсъдимия й
е отнел парични средства, като няколко минути след това на място е пристигнал
изпратеният по сигнала патрулен автомобил, в който са се намирали дежурните в
този момент служители на РУ на МВР Е. П. – свидетелите Ц.И.В. и Г.В.С.. Свидетелката
О. им е съобщила за случилото се и отнемане на средства от страна на
подсъдимия, след което свидетелите В. и С., придружени от св. О. са се
приближили до подсъдимия, който се е
намирал до автомобилът си, намиращ се на поляната. Подсъдимият е
задържан от посочените свидетели, които са уведомили и дежурната част на
структурното поделение на МВР, след което подсъдимия Г. и св. О. са били
отведени в РУ на МВР Е. П., където св. О. е разпитана /действие, с което е било
образувано ДП/, а така също е издадена заповед за задържане на подсъдимия за
срок от 24 часа.
При оглед на
автомобила, управляван подсъдимия, в багажник е открито парчето арматурно
желязо, с което са нанесени ударите на св. О., а така също дребни вещи в купето
на автомобила, който е собственост на Н. Н. Г. /не е разпитан по делото/.
На
свидетелката П.О. са причинени следните травматични увреждания: охлузвания на
лигавицата на горната и долната уста, кръвонасядане на предната повърхност на
гръдния кош, двойно-ивицовидно кръвонасядане на гърба, кръвонасядане на дясната
ръка и охлузване на лявото коляно, представляващи в съвкупност временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Конкретното нараняване - двойно-ивицовидно
кръвонасядане, е в резултата от действие на предмет с характерна форма - малко
напречно и голямо надлъжно сечение, съответно отговарящо на откритото парче
арматурно желязо, докато останалите наранявани са причинени чрез удар или
триене в/по твърди тъпи предмети, при което е възможно да са причинени от
човешка ръка, като е малко вероятно да са причинени от парчето желязо, а
охлузването на коляното е вероятно причинено при падане. Възможно е също така
травмите да са причинени и при сексуални услуги.
Подсъдимият Г.
е бил разпознат от св. О., св. Г. и св. И..
При
задържането на подс. Г. *** е извършен обиск, при което в него са открити
мобилен телефон с карта, връзка ключове, ключ за автомобил с дистанционно за
аларма, черен кожен портфейл, банкнота от пет лева и монета от пет стотинки.
Описаните
обстоятелства съдът установи при преценка на доказателствата, установени в хода
на съдебното следствие, както и приобщените такива от ДП, чрез предвидените в
НПК способи, а именно:
- Частично
от показанията на свидетелите П.К.О. и Д.И.Г., а изцяло от показанията на свидетелите
П.С.С., С.К.И., Ц.И.В. и Г.В.С.;
- Частично
от обясненията на подсъдимия Г.П.Г.;
- Заключение
по извършена в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза;
- Прочетените
писмени доказателства: Заповед за задържане и протокол за обиск л. 15-17;
Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум л.48-49; Протоколи за
разпознаване на лица и предмети л.75-79-83; Справка за водач ОПП - КАТ -ОДМВР
л.98-102; НП № 16-0262-000714 от 03.10.2016 год. на Началника на РУ-Е. П.,
влязло в сила на 21.10.2016 год. л. 103; НП № 16-0262-000370 от 27.04.2016 год.
на Началника на РУ-Е. П., влязло в сила на 04.10.2016 год. л.104;
Справка-характеристика л. 10; Справка за съдимост л. 105-115 от съдебно п-во.
При
установяване на описаната фактическа обстановка съдът отчита наличие на противоречия,
основно между изложеното от свидетелката П.О. и обясненията на подс. Г. за
случилото се при конфликтът между тях. Докато св. О. посочва, че след излизане
от автомобила е извършено отнемането на сумата от 15 лева от страна на
подсъдимото лице, които свидетелката е извадила от джоба, след като подсъдимия
й е казал, че има 50 лева и я е попитал тя колко пари има в себе си, а от друга
страна подсъдимият посочва, че е предал на свидетелката сумата от 15 лева за
договорената сексуална услуга – орална любов, но не й е платил поисканите от
нея 20 лева за осъществения секс между двамата, тъй като според думите му не са
се договорили за това.
По
съществения за обвинението факт, съдът счита, че не е имало отнемане на парични
средства от владението на св. О., след като на първо място тези факти
противоречат на обективен факт, установен със значителна сигурност, а именно,
че при обискът, извършен при задържането му за срок от 24 часа, у подсъдимия са
открити само сумата от 5 лева и монета. Показанията както на пострадалата, така
и на свидетелите С., И., В. и С. дават основание за извод, че намесата на
последните двама, изпратени по подадения сигнал е станало в минимален срок от
време – няколко минути след отдалечаването на св. О. от автомобила. Според
показанията на тези свидетели патрулният автомобил е пристигнал докато О. се
намирала на улицата заедно със сви. С., след като е се е отдалечила от
автомобила, което дава основание за извод, че няколко минути след конфликта
между подсъдимия и св. О. на мястото са пристигнали служителите на РУ на МВР Е.
П. – свидетелите В. и С., при което не е имало достатъчно време за да бъдат
укрити парични средства, ако е имало отнемане на такива от владението на О.,
макар и да не може да се определи необходимото за такова действие време. Наличните
писмени доказателства - протокол за обиск и протокол за оглед, дават основание
з извод, че парични средства не са открити както в дрехите на подсъдимия, така
и в автомобила, като макар и отрицателен този факт дава насока при преценка на
непоследователните показания както на св. О., така и на подс. Г., като за
последния се отчита и възможността за повлияването им от желанието за изработване
на защитна версия.
Няма
съмнение, че от страна на подсъдимото лице е упражнено насилие спрямо св. О., който
факт се установи несъмнено от показанията на свидетелките С. и И., а така също
и частично от приобщените обяснения на подсъдимия, дадени в хода на ДП, а в
тази насока са налице и обективни факти – наличието на травматични увреждания,
характерни за откритото в автомобила парче арматурно желязо, а част от
травматичните увреждания са характерни и за защитна реакция според изслушания
съдебно-медицински експерт, но тези факти не дават основание за извод, че е
осъществено отнемане на парични средства от владението на св. О., след като и
самото това лице посочва, че е показала на подсъдимия намиращите се у нея
парични средства след въпрос от негова страна. Така описвано поведение е
нелогично, след като няма обективна причина свидетелката да покаже наличните парични средства при въпрос от
лице, с което си в конфликт относно заплащане за предоставена услуга.
Свидетелката не е била поставена в положение, в което да е била принудена по
някакъв начин да покаже наличните у себе си парични средства, като
противоречивостта, нелогичността и непоследователността при описване на фактите
от свидетелката не дава възможност за несъмнен извод как са били изпълнени
задълженията по гражданско правните отношения, най-общо определени като договор
за изработка, развили се между тези две лица.
Липсва
логичност и в описаното от св. О. поведение на подсъдимия – нападането й с
метална пръчка, след отнемане на средствата, тъй като е налице вече осъществено
отнемане на средства от владението на св. О. и няма обективна необходимост да
бъде нападана от подсъдимия във възможната хипотеза на осъществяване на
престъпление по чл. 198 от НК – употреба на сила за да бъде задържана вещта,
след като физическите данни на двете лица дават основание за извод, че
свидетелката не е в състояние да нападне ефективно подс. Г. с цел връщане на
отнетите средства и съответно подсъдимият да е отблъсквал такова нападение.
Съдът не
кредитира с доверие и показанията на св. Г., след като са налице съществени противоречия с
изложеното от този свидетел в хода на ДП и в хода на съдебното следствие
относно това, което е видял, както и за позицията си на наблюдение. Докато в
хода на съдебното следствие този свидетел описва ситуация, в която се е намирал
на около 200-300 метра от случващото се около автомобила на подсъдимия, при
което е възприел караница между свидетелката и подсъдимия и ръкомахане без да е
видял да имат нещо в ръцете си, след което е пристигнала полиция, то в хода на
ДП заявява, че се е намирал на около 50 метра, при което е видял нещо в ръката
на свидетелката след излизането й от автомобила на подсъдимия, което оприличава
на банкноти, без да посочи тяхна стойност /обяснимо дори и при разстояние от 50
м./, при което видял как подсъдимия
извадил от багажника желязо и е ударил свидетелката по ръката, след
което е отнел намиращите се в ръката й вещи, оприличени на банкноти, след което
свидетелката е побягнала, а подсъдимият е останал до автомобила си, след което
св. Г. се е върнал към с. Г. Б. да търси помощ. Следва да бъда отчетено и
съмнението на съда, че този свидетел правилно е възприемал случващото се
предвид противоречието в отделните му показания и относно причините, поради
които е последвал автомобила на подсъдимия, след като в ДП посочва, че той му се
е видял съмнителен, докато в хода на съдебното следствие посочва, че е имало
скарване още при първоначалната среща на свидетелката О. с подс. Г., поради
което е последвал автомобилът на последния, докато няма никакви доказателства
или дори твърдения за конфликт в този момент, а и логично не могат да се
очакват конфликти в този момент на договаряне между две лица за предоставяне на
сексуална услуга.
Тук следва да
се отбележи и констатираната от съда значителната, почти пълна за св. Г. буквална
идентичност на изложението на тези свидетел в хода на ДП пред разследващ орган,
както и малко след това при условията на чл. 223 от НК – пред съдия от РС Е. П..
Следва да
бъде отбелязан и факта, че свидетелката П.О. така и не е открита в хода на
съдебното следствие за разпит, а поради невъзможност да бъде открита са
приобщени само показанията, дадени от това лице при условията на чл. 223 в хода
на ДП, без да бъдат приобщавани показанията на този свидетел, дадени пред
разследващ орган в хода на ДП, поради което няма опция да бъдат обсъждани и
вземани предвид.
Не могат да
бъдат кредитирани с доверие и обясненията на подс. Г., след като пред
разследващ орган, в присъствие на служебния защитник заявява, че са се
договорили св. О. да му направи „свирка“ за 15 лева които пари й е дал при
влизането на свидетелката в автомобила, след което в близост е осъществена
както договорената услуга, така и „правене на секс“, за което свидетелката е
поискала допълнителни пари, след което е било необходимо да се срещне с
неустановени лица във връзка с продажба на коне, поради което е откарал свидетелката до гр. Е. П., след
което е възнамерявал да я върне до с. Г. Б., но след осъществената на поляната
среща с три лица от гр. Б., свидетелката О. е поискала отново допълнителни
парични средства от него, след което го е нападнала – дърпала, поради което той
е извадил от багажника парче желязо и без да иска е ударил свидетелката ръката
докато се е защитавал.
Крайно
различни са обстоятелствата, посочени в хода на съдебното следствие, когато
подсъдимият обяснява, че са договорили „свирка“ за 15 лева, което са
осъществили и той е платил, ката са осъществили допълнително „правене на секс“,
след което е завел св. О. до място – поляната в гр. Е. П., в близост до домът
му, за да види свидетелката къде може да й даде работа, изразяваща се в гледане
на негови животни - коне, при което с металната пръчка от багажника й е
показвал как ще подкарва животните, след което по неизвестни причини
свидетелката е започнала да звъни на своя приятел Б. изразявайки уплахата си,
че това лице /Б./ ще я пребие.
Липсата на
адекватно обяснение от подсъдимия за това противоречие не дава възможност да
бъдат кредитирани с доверие и показанията на подс. Г..
След преценка на установените
обстоятелства, описани по-горе съдът намира от правна страна, че обвинението,
повдигнато на подс. Г.П.Г. за извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4,
вр. чл.198, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и „б" от НК е недоказано
и в тази част подсъдимото лице следва да бъде признато за невиновно в това, че
на 23.10.2016 година, около 12.30 часа в гр. Е. П., обл. С., при условията на
опасен рецидив е отнел от владението на собственика П.К.О., чужди движими вещи
- сумата от 15.00/петнадесет/ лева, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила -нанесъл на П.К.О. удари с юмрук в областта на
лявата ръка, на рамото и гърба и удар с метална тръба по дясната ръка, в
областта между палеца и показалеца и по гърба.
Не е
осъществен обективен елемент от състава на престъплението с основен състав по
чл. 198, ал. 1 от НК, а именно отнемане на чужди движими вещи от владение на
другиго.
Приетите от
съда за установени факти еднозначно дават основание за извод, че няма
осъществено престъпление по цитирания текст, след като не е осъществен основен
обективен признак на съставното престъпление „грабеж“. Макар да са налице
безспорни доказателства за упражняване на сила от страна на подс. Г. по
отношение на св. О., няма осъществяване на отнемането на вещи от владение на това
лице с намерение за присвояване, поради което следва да бъде постановена
оправдателна присъда в тази част. Липсата на обективен признак от състава на
престъплението прави безпредметно обсъждане на деянието от субективна страна.
Относно обвинението на подс. Г. за престъпление
по чл. 343в, ал. от НК съдът намира, че в тази част обвинението е доказано, поради
което подс. Г.П.Г. следва да бъде признат за виновен в това, че на 23.10.2016
год., за времето от 11.30 часа до 12.20 часа от гр. С. до гр. Е. П., обл. С., управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Опел", модел „Астра", с регистрационен номер .,
без съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние - с
наказателни постановления № 16-0262- 000370/27.04.2016 год., влязло в законна
сила на 04.10.2016 год. и № 16-0262-000714/03.10.2016 год., влязло в законна
сила на 21.10.2016 год., издадени от началника на РУ-Е. П..
Несъмнено се
установи извършване на деянието от обективна страна, а именно факта, че подс. Г.
няма придобита правоспособност да управлява МПС, управлението от негова страна
на моторно превозно средство – лек автомобил марка/модел „Опел Астра“ с рег. № .
на конкретната дата 23.10.2016 г. във периода от време 11.30-12.20 часа, както
и факта, че е наказван по административен ред за управление на МПС без да е
правоспособен, а именно с наказателни постановления № 16-0262-000714 от
03.10.2016 год. на Началника на РУ-Е. П., в сила от 21.10.2016 год. и №
16-0262-000370 от 27.04.2016 год. на Началника на РУ-Е. П., в сила от
04.10.2016 год., с които са му наложени отделни административни наказания
„глоба“ за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл, като формалния характер на
деянието изисква съзнание и представи за наличието на обективните признаци –
управление на МПС без да притежава правоспособност, както и предходното – до
една година, наказване по административен ред за същото нарушение на правилата
за движение. Няма съмнение, че подсъдимия е бил наясно и е имал съзнание, че
никога не е придобивал правоспособност да управлява МПС, както и факта, че
съзнателно е извършвал дейността по управление на конкретното МПС на 23.10.2016
г. в обедните часове /едно от предходните му санкционирания е за управление на
същото МПС/, както и факта, че е наказван по административен ред, след като в
рамките на месец преди осъществяване на деянието са му връчени поотделно и в
различен момент две наказателни постановления, с които са му наложени
административни наказания за управление на МПС без да е правоспособен водач.
За престъплението
по чл. 343в, ал. 2 от НК е предвидено налагане на кумулативните наказания „лишаване
от свобода“ за срок от една до три години и глоба от 500 до 1 200 лева, като
при определянето на конкретните размери съдът отчита наличие само на отегчаващи
вината обстоятелства. Основание за това е трайните престъпни нагласи на подс. Г.,
личащи от многократните му осъждания, в това число и за деяния по чл. 343в, ал.
2 от НК, при което макар и неколкократно да е търпял ефективно наказания
„лишаване от свобода очевидно по никакъв начин не са постигнати целите по чл.
36, ал. 1 от НК, поради което според съда справедливото и съответстващо
наказание е в средните размери от рамките, предвидени в закона за кумулативно
предвидените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“. С тези аргументи съдът
определи за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и
наказание „глоба“ в размер на 850 лева.
Предвид
данните, отразени в свидетелството за съдимост за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ на 14.12.2015
г., наложено по предходно осъждане и умишления характер на престъплението по
чл. 343в, ал. 2 от НК, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража бе определен „строг“
първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“,
като на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така определеното наказание се
приспада времето, през което подс. Г. е
бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, както и
времето, през което е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ и
„домашен арест“ по обвиненията, повдигнати в хода на настоящото наказателно
производство.
Налице са
основанията по чл. 25,ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на наложените
наказания на подс. Г. в настоящото производство с наказанията, наложени с
влезли в сила съдебни актове по НОХД № 372/2016 г. на РС Е. П. и по НОХД №
420/2017 г. на РС Е. П., след като деянията – настоящото, и тези, за които е
наказан по посочени дела на РС Е. П., са извършени в периода от 13.10.2016 г. –
06.07.2017 г., а първият съдебен акт, с който са му наложени отделните
наказания е влязъл в сила на 31.10.2017 г., тоест и трите деяния са извършени
преди за някое от тях да е наложено наказание с влязъл в сила съдебен акт.
Поради това следва да бъде определено общо наказание за посочените производства
наложеното в настоящото дело, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две
години, и с посоченото по-горе правно основание да бъде определен първоначален
„строг“ режим на изтърпяването му. На основание чл. 23, ал. 3 от НК, към така
определеното за изтърпяване общо наказание следва да бъде присъединено и
наказанието „глоба“ в размер на 850 лева, наложено по настоящото дело.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен следва да му бъде възложено заплащане на
направените разноски, а именно по сметка на ОД на МВР С. да заплати сумата от
97.75 лева за направените разноски в хода на ДП, а по сметка на ОС С. да
заплати сумата от 100 лева за направените разноски в хода на съдебното
следствие.
На основание
чл. 111, ал. 1 от НПК съдът постанови връщане на веществените доказателства,
иззети в хода на досъдебното производство, съответно лек автомобил марка
„Опел", модел „Астра", с регистрационен номер . на собственикът му Н.
Н. Г., ЕГН ********** ***, а един брой кафеникаво портмоне с 1 стотинка и един
брой СИМ карта на подсъдимия Г.П.Г., а така също постанови унищожаване на
вещественото доказателство – метален прът с дължина един метър и дебелина един
сантиметър.
По изложените
съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са
изготвени на 01.03.2021 г.
Председател:
Стефан
Стойков