№ 1515
гр. София , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000502500 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №2383 от 21.04.2020г., постановено по гр.д.№14807/2018г., СГС е осъдил
Гаранционен фонд – гр. *** да заплати на Н. Д. К., ЕГН**********, на основание чл. 558,
ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 50 000лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
последица на ПТП, настъпило на 04.07.2018 г. причинено от неидентифицирано МПС, за
което е съставен констативен протокол №К – 440 от 04.07.2018 г. от дежурен служител ПТП
- ОПП на СДВР, ведно със законната лихва от 02.11.2018 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлил иска с правно основание чл. 558, ал. 1 във връзка с чл. 497 от КЗ за
заплащане на законна лихва за периода от 04.07.2018 г. – 01.11.2018 г.
Срещу решението в частта, в която предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил уважен за разликата над 25 000лв., е постъпила жалба от
ответника ГФ-гр. ***, в която се правят оплаквания за неговата неправилност. При
определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид вида и тежестта на
получените увреждания, продължителността на възстановителния период и
обстоятелството, че здравословното състояние на пострадалия се е възстановило напълно.В
този смисъл присъденото обезщетение е несъобразено с принципа за справедливост, който е
установен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Съдът не е съобразил момента на настъпване на
1
застрахователното събитие и установените от законодателя лимити на отговорност на
застрахователите по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и
съдебната практика в сходни случаи.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част
и постанови друго по същество, с което да отхвърли иска за разликата над 25 000лв.
Ответникът Н. К. е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява
становище за нейната неоснователност и правилност на решението в обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответника е в срок е производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от страните оплаквания относно неговата неправилност.Между страните не е
спорно обстоятелството, че ищецът е пострадал при ПТП, което е било причинено от водач
на неидентифицирано моторно превозно средство, както и наличието на причинна връзка
между пътния инцидент и претендираните за настъпили увреждания. Спори се само относно
справедливия размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Неоснователни са оплакванията, които са свързани с размера на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди.
От допуснатите по делото СМЕ, заключенията по които съдът кредитира като
обективно и компетентно дадени се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил
следните увреждания : травмата на главата с мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на
съзнание, контузия с разкъсно – контузна рана в областта на горния клепач на лявото око ;
счупване на 4, 5, 6 и 7 ребра в дясно с подкожен хематом и подкожен емфизем ; счупване на
голямото туберкулно възвишение на дясна раменна кост.Общата продължителност на
лечебния и възстановителен период е продължила до 5 месеца, като в първите три месеца
пострадалия е имал нужда от чужда помощ за обслужване на ежедневните си нужди.
От показанията на св.Коклева, кредитирани от съда като обективни и в резултат на
непосредствени впечатления се установява, че и към настоящия момент ищецът се оплаква
от главоболие и безсъние.Същите кореспондират със заключението на вещото лице по
допуснатата СМЕ, според което вследствие на полученото мозъчно сътресение е възможно
и занапред лицето да има емоционални и поведенчески проблеми като главоболие,
световъртежи, затруднена концентрация, нарушение на съда, емоционална лабилност, лесна
раздразнителност и депресии.
С оглед на горното съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди от 50 000лв.При определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази факта, че са налице остатъчни невъзстановени увреждания от
2
получената в областта на главата травма, която има потенциал за нанасяне на описаните по-
горе дълготрайни проблеми.
При обосноваване размера на обезщетението съдът съобрази и момента на
настъпване на застрахователното събитие – 2018г., който е от значение за преценка на
конкретните обществено-икономически отношения в страната и установените от КЗ лимити
на отговорност на застрахователите по сключваните от тях задължителни застраховки „ГО“
на автомобилистите, както и на съдебната практика в сходни случаи. Ежегодно
нарастващите. нива на застрахователно покритие за причинени на трети лица
неимуществени вреди са обективен израз на динамичните промени в съществуващата
икономическа обстановка.След като към момента на настъпване на процесното събитие
лимитът на застрахователна отговорност за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт е – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо
от броя на пострадалите лица, то определеното обезщетение от 50 000лв. е съобразено с
тях.Съдът съобрази и следната съдебна практика : с Решение №2890 от 10.12.2018г. на
САпС по в гр.д.№4253/2018г. е потвърдено решението на СГС, с което на пострадалата е
било присъдено обезщетение за неимуществени от 64 000лв. за сходни увреждания, които
обаче са по-тежки по степен, а част от проведеното лечение е било оперативно, а не
консервативно.Застрахователното събитие е настъпило през 2016г.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната част като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на процесуалния представител на въззиваемия следва да се присъди
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за настоящата инстанция.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2383 от 21.04.2020г., постановено по гр.д.
№14807/2018г. на СГС в частта, в която Гаранционен фонд – гр. *** е осъден да заплати на
Н. Д. К., ЕГН**********, на основание чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, последица на ПТП, настъпило на 04.07.2018 г. причинено от
неидентифицирано МПС, за което е съставен констативен протокол №К – 440 от 04.07.2018
г. от дежурен служител ПТП - ОПП на СДВР, ведно със законната лихва от 02.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, за разликата от 25 000/двадесет и пет хиляди/лв. до
50 000/петдесет хиляди/лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. *** да заплати на адв.С. К. Н.-К. сумата от
830/осемстотин и тридесет/лв., представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за
3
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4