№ 1775
гр. Плевен, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430103420 по описа за 2022 година
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от Е. К. Б., ЕГН **********, от
гр.***, ул.*** №*** чрез адв.М.К. от ПАК, против *** „***“, представлявано
от *** ***. В молбата се сочи, че ищецът работи като „***“ в отдел „***“ в
ответното предприятие. Твърди се, че на *** г., около 16,11 ч. му била дадена
заповед на *** на ответното предприятие за изземване на земеделски имот в
землището на с.*** на следващия ден – *** г. в 10,00 ч. Посочва се, че тъй
като до момента ищецът не бил председателствал такава комисия се
притеснил и потърсил ***, за да обсъди с него изпълнението на заповедта, но
не го открил. Твърди се, че ищецът се притеснил от факта, че няма време да
уведоми останалите членове на комисията и започнал да пише възражение
срещу заповедта, но се почувствал зле, причерняло му и си тръгнал, а на
сутринта посетил личния си лекар и му бил издаден болничен лист за периода
*** г. – *** г., който в последствие представил на работодателя си. Посочва
се, че в последствие разбрал, че писаното от него Възражение било
входирано в деловодството. Твърди се, че му били поискани обяснения защо
не се е явил на работа на *** г. и въпреки дадените обяснения, на *** г. му
била връчена Заповед №*** с която му е наложено наказание „***“ на
основание чл.188, т.1 вр.чл.187, ал.1, т.7 и чл.126, т.7 от КТ. Твърди се, че
наложеното наказание е незаконосъобразно, тъй като не е отказал да изпълни
1
възложената работа, а е бил в отпуск поради временна неработоспособност.
Посочва се, че в заповедта на *** не е изяснено точно кое законно нареждане
на работодателя не е изпълнено и неизпълнението да е виновно. Твърди се, че
не ищецът не е извършил никакво нарушение на трудовата дисциплина, а
работодателят не е съобразил дадените от работника обяснения и
представените писмени доказателства, които изключват виновно поведение. В
заключение се иска отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна.
Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да
отмени атакуваната заповед. В писмена защита, депозирана в дадения от съда
срок, проц.представител на ищеца развива подробни съображения в подкрепа
на иска си. Посочва се, че атакуваната заповед не съдържа посочване на
конкретното нарушение на трудовата дисциплина, описание на
обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, кога
точно е извършено нарушението. Посочва се, че в деня на насроченото
изземване ищецът е бил в отпуск по болест, което обективно го е
възпрепятствало да изпълни нареждането на работодателя. Твърди се, че от
събраните свидетелски показания се установява, че възражението, което е
писал, не е входирано от него в деловодството, а от друго лице и той не може
да носи отговорност за чужди действия. Посочва се, че единствено в
правомощията на *** на Общината е да издаде заповед за изземване по реда
на чл.34 от ЗСПЗЗ, като в заповедта следва да се посочи дата и час на
изземването, а *** на ответното общинско няма такива правомощия. Ищецът
счита, че не е извършил никакво нарушение на трудовата дисциплина, а се
касае за тенденциозно отношение спрямо него от работодателя. Претендират
се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва предявеният иск. Твърди се, че издадената Заповед №****** г. на ***
на общинското предприятие представлява законно нареждане на
работодателя по смисъла на чл.126, т.7 от КТ и като такова е задължително за
изпълнение от членовете на комисията. Посочва се, че заповедта е връчена на
ищеца на *** г. в 16,11 ч., като веднага след това ищецът изготвил писмено
възражение срещу нея. Твърди се, че в деня на изпълнение на заповедта
ищецът не се явил на работа и бил заместен от резервен член на комисията,
която безпроблемно изпълнила своите задължения. Твърди се, че преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят извършил
2
допълнително проучване на обстоятелствата, свързани с действията и
поведението на служителя след връчване на заповедта, като са изискани и
обяснения от самия служител по реда на чл.193 от КТ. В с.з.
проц.представител на ответното дружество моли съда да отхвърли иска, като
прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. В писмена защита, депозирана в указания от съда срок,
проц.представител на ответника твърди, че от страна на ищеца е налице
изрично заявен отказ за изпълнение на законно нареждане на работодателя.
Твърди се, че ответното дружество е специализирано звено в *** на Община
Плевен, осъществяващо функции по стопанисване и управление на ***те и
горите, собственост на Община Плевен, като едно от правомощията е именно
изземването по адм.ред на зем.имоти с възстановено право на собственост по
реда на ЗСПЗЗ от лица, които ги ползват без правно основание. Посочва се, че
след издаването на заповедта на *** на Община Плевен, с която е разпоредено
изземването по адм.ред на имота, ползван без правно основание,
изпълнението е възложено на комисия, назначена от *** на ***-Плевен.
Посочва се, че за привеждане в изпълнение на Заповедта на *** на Община
Плевен, следва да бъдат изпълнени предварителни процедури,
регламентирани в чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ, и тъй като лицето-ползвател не е
внесло определеното плащане, заповедта на *** подлежи на незабавно
изпълнение. Посочва се, че уведомлението за липса на плащане е постъпило
на 27,04,2022 г. и на следващия ден е издадена заповедта на *** на ***-
Плевен за назначаване на комисия, която да приведе в изпълнение заповедта
на *** за изземване на имота. Твърди се, че тази заповед представлява
законно нареждане на работодателя и като такава е задължителна за
членовете на комисията. Веднага след връчване на тази заповед ищецът е
изготвил писмено възражение, датирано от него с посочване и на час, в което
излага оплаквания, че не би се справил с изпълнението на заповедта, което
възражение манифестира нежеланието му да изпълни разпоредените със
заповедта служебни задачи.
Съдът, като съобрази становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства и на основание закона, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че ищецът работи на длъжност „***“ в
ответното дружество.
3
От представеното копие от болничен лист за временна неработоспособност от
*** г., издаден от д-р ***, се установява, че за периода *** г. – *** г. ищецът
е ползвал отпуск поради заболяване, камо му е бил предписан домашно-
амбулаторен режим на лечение.
От представеното копие от решение на ТЕЛК №*** от зас.№*** от ***. се
установява, че ищецът има признато *** намаление на работоспособността,
със срок до 01,10,2022 г.
От представеното копие на Покана за обяснения се установява, че ищецът е
поканен от *** на ответното общинско дружество да даде писмени обяснения
в срок до 16,00 ч. на 11,05,2022 г. относно заявената невъзможност за
изпълнение на заповед №****** г., като обясненията са изискани от ищеца на
09,05,2022 г.
С обяснения от 09,05,2022 г., вх.№***, ищецът е дал обяснения, в които сочи,
че във възражението си до *** е конкретизирал причините за невъзможността
от негова страна да изпълни заповед №****** г., които смята за основателни
– невъзможност да уведоми един от членовете на комисията; необходимост
от консултация с юрист и липса на време за такава консултация;
обстоятелството, че след извършения оглед и протокол в началото на
м.февруари 2022 г. не е работил по преписката; липса на време за
уведомяване на органите на МВР за осигуряване на съдействие; страх от
допускане на грешки поради липса на опит от членовете на комисията.
От представеното копие на Заповед №*** г. на *** на *** – Плевен, се
установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „***“ на
основание чл.188, т.1 вр.чл.187, ал.1, т.7 и чл.126, т.7 от КТ. Заповедта е
връчена на ищеца на *** г.
От представеното копие на Заповед №****** г. на *** на *** – Плевен, се
установява, че същата е издадена в изпълнение на т.4 от Заповед №*** г. на
*** на Община Плевен и получено уведомление от ***а Общината с вх.№***
г. Със заповедта е назначена комисия с Председател ищеца, със следната
задача – на *** г. от 10,00 ч. да извърши изземване по адм.ред на част от ПИ –
зем.*** с възстановено право на собственост, находящи се в землището на
с.***, от ползващото ги без правно основание лице, и да предостави същите
на ползвателя с правно основание.
От представеното копие от КП, изготвен на 01,12,2021 г., се установява, че
4
същият е изготвен относно изземване на ПИ от лице, които ги ползва без
правно основание, като комисия с Председател ищеца, е извършила обход на
поземлените имоти и с географски координати е описала частите от тези
имоти и площта, която се ползва без основание.
От представеното копие от Заповед №*** г. на *** на Община Плевен се
установява, че със същата е наредено да се изземат по адм.ред от лицето,
ползващо ги без правно основание, и да се предадат на ползвателя на правно
основание, реално определени части от два поземлени имота; в т.2 от
заповедта е дадена възможност на ползвателя без правно основание да внесе
трикратния размер на средното годишно рентно плащане, което ще спре
изпълнението на заповедта; в т.3 е посочено, че правоимащото лице може да
изрази писмено съгласие да получи сумата, в който случай заповедта подлежи
на отмяна; в т.4 от заповедта е възложено изпълнението на заповедта от
комисия, назначена от *** на *** – Плевен, след изтичане на срока по т.2 или
по т.3. Изрично е посочено на кои лица следва да се връчи заповедта за
сведение и изпълнение, и между тях е *** на ***-Плевен.
От представеното от ответника копие на Възражение вх.№***/*** г., е видно,
че същото е написано и подписано от ищеца, като саморъчно е поставен и час
16:42 ч. Възразено е срещу връчването на Заповед №****** г. /съдът приема
че при изписване на годината е допусната техн.грешка, тъй като заповедта е
от 2022 г./, като ищецът сочи, че му е връчена в 16:11 ч. за изпълнение на ***
г. в 10:00 ч. и няма време да уведоми останалите членове на комисията за
провеждане на процедурата; посочва се, че ищецът не е запознат с
движението по преписката, тъй като единствено на 01,12,2022 г. е участвал в
комисия, която е извършила оглед и е съставен констативен протокол и след
това не се е занимавал със случая; посочено е, че в състава на комисията няма
член, който да е участвал в такава процедура по изземване на имот и не биха
се справили с изпълнението на заповедта.
Видно от приложеното от ответника Копие от протокол от 09,05,2022 г. за
изземване на имоти по реда на чл.34, л.3 от ЗСПЗЗ, на *** г. в 10,00 ч., в
изпълнение на заповед №****** г. на *** на ***-Плевен, е извършено
изземването от комисия в състав ***, *** и ***.
От представеното от ответника копие от Обяснения от *** от 10,05,2022 г. се
установява, че същите са дадени по повод изискването им от *** на ***-
5
Плевен.
От представеното копие от ТД №*** г. се установява, че ищецът е назначен в
Сектор ***ъм Община Плевен на длъжност „*** ***“.
От представеното копие на Допълнително споразумение от *** г. към ТД
№*** г. се установява, че същото е сключено между ищеца и ответното
общинско дружество.
По делото е представен и Правилник за организацията и дейността на ***,
който е и общодостъпен на интернет-страницата на Община Плевен.
От показанията на св.*** се установява, че на *** г., след завръщане от друга
проверка в с.***, *** *** провела разговор с *** за осигуряване на
съдействие, след което връчила заповедта на *** на *** за изземването на
имоти на членовете на комисията. Свидетелката сочи, че ищецът започнал да
пише нещо, като в последствие бил възмутен, че в 16,30 ч. няма къде да
входира възражението си срещу тази заповед. Свидетелката твърди, че на
другия ден, тя, като резервен член на комисията, била потърсена от *** да
замести ищеца, който не дошъл на работа. Посочва се, че не е имала
трудности при изземването, въпреки че е била притеснена, тъй като до
момента не е участвала в такава процедура. Твърди се, че заповедта на *** на
*** била в копие, като към нея била прикрепена и заповедта на ***. При
предявяване на копието от лист с подписи, намиращ на л.32 от делото,
свидетелката заявява, че предпоследния ред с текст „получих заповедта на ***
г.“ е изписан от нея.
От показанията на св.*** се установява, че на *** г. целия отдел „***“ били
на проверка в друго землище и като се върнали, започнали да си организират
работата за следващия ден. Свидетелката сочи, че погледнала двете заповеди
– на *** и на *** на ***, тъй като са свързани, и почнала да звъни до
Дирекцията на полицията да осигурят съдействие. След това преснимала
заповедите, за да ги връчи на членовете на комисията, като започнала от
ищеца, който бил определен за председател на комисията. Свидетелката сочи,
че ищецът изразил недоволство, и започнал да пише нещо, като в последствие
разбрала, че това е възражение срещу заповедта; деловодството било
заключено и ищецът негодувал, тъй като не могъл да си входира
възражението, като го оставил на бюрото си и си тръгнал. Свидетелката
твърди, че на следващия ден ищецът не се явил на работа, не отговорил на
6
позвъняването й и се наложило резервния член да председателства
комисията, като самата свидетелка също присъствала, за да помогне на
колегите си при нужда. Твърди се, че едва при завръщане от изземването
разбрала, че ищецът е в болничен. При предявяване на копието от лист с
подписи, намиращ на л.32 от делото, свидетелката заявява, че първите два
реда от ръкописния текст „получил заповед №****** г. и заповед №*** г.“ е
изписан от нея, като изписването е на гърба на заповедта на *** на ***.
Свидетелката твърди, че възражението на ищеца е било на бюрото му на
следващия ден и *** го е занесла на ***, тъй като от предния ден знаели, че
ищецът се е възмущавал, че не може да го входира. Свидетелката твърди, че
заповедта на *** е постъпила предния ден и е трябвало в кратък срок да се
организира изпълнението й. При поставянето й в очна ставка с ищеца,
свидетелката твърди, че след заповедта на *** на *** е била прикрепена и
заповедта на ***, а ищецът отрича да е получил и заповедта на ***.
В обясненията си, дадени пред съда, ищецът не отрича, че е написал
възражението, но твърди, че не е искал да го подава официално; посочва, че
искал да разговаря с *** и тъй като той отсъствал, написал възражението.
Ищецът твърди, че липсата на опит в такава процедура, липсата на време да
уведоми останалите членове на комисията и органите на полицията, го
мотивирали да напише възражението. На изрично зададен от съда въпрос
защо в обясненията си от 09,05,2022 г. ищецът не е възразил срещу
входирането на възражението му, ищецът не дава обяснение, само заявява, че
„да, написал съм го така“.
От представеното копие на придружително писмо изх.№*** г. на ***-Плевен
и известие за доставяне, се установява, че Заповед №*** г. на *** е връчена
на *** на 04,04,2022 г.
От представеното копие на придружително писмо изх.№*** г. на ***-Плевен
и известие за доставяне, се установява, че Заповед №*** г. на *** е връчена
на представител на *** на 05,04,2022 г.
От представеното копие на придружително писмо изх.№*** г. на ***-Плевен
и известие за доставяне, се установява, че Заповед №*** г. на *** е изпратена
на *** за сведение на 04,04,2022 г., като изрично е посочено, че при
необходимост от изземване, ще бъдат уведомени допълнително за
осигуряване на съдействие.
7
От представеното копие на писмо изх.№*** г. на ***-Плевен до ***а Община
Плевен се установява, че във връзка с изпълнението на т.2 от Заповед №*** г.
на ***, е изискана информация получено ли е плащане от *** по сметка на
Общината.
С писмо изх.№*** г. на Община Плевен, вх.№*** г. на ***, е получена
информация, че лицето *** не е внесъл дължимата от него сума по банкова
сметка на Общината.
От показанията на св.М. П. се установява, че възражението на ищеца е
донесено на *** г. около 10,00 ч. от *** на ***, за да го входира.
Свидетелката твърди, че често се налага да носи документи до Общината и е
напълно възможно на дата *** г. да е напуснала Общинското предприятие
към 16,00 ч.
При представяне за констатация в оригинал на Заповед №****** г. на *** на
*** в съдебно заседание на *** г., съдът констатира, че заповедта се състои от
две страници, като на гърба на втората страница е отразено получаването на
Заповед №*** в 16,11 ч. от ищеца, който е написал възражение относно
състава на комисията. Отразено е и получаването на заповедта от още три
лица, които не са изписали имената си, а само „получих заповед“ и са
положили подписи.
При представяне за констатация в оригинал на Заповед №*** г. на *** на
Община Плевен в съдебно заседание на *** г., съдът констатира, че заповедта
се състои от четири страници, на гърба на които няма никакво изписване на
саморъчен текст.
От представеното копие на Вх./Изх. Регистър на *** – Плевен за периода
30,03,2022 г. – 03,05,2022 г., се установява, че под №*** са отразени
придужителни писма до *** Плевен, до *** и до „***“ ***. Под изх.№*** г. е
отразено изпращането на писмо до *** на Община Плевен във връзка с
изпълнението на т.2 от Заповед №*** г. на ***, а под същия номер, но като
входящ, като кореспондиращ на съответния изх.№, е отразен отговор с кратко
съдържание „не е внесена сумата от лицето ***“.
Спорни по делото са въпросите: законосъобразна ли е атакуваната заповед,
извършено ли е нарушение на трудовата дисциплина, спазени ли са
процесуалните изисквания на КТ за налагане на дисциплинарно наказание. За
да отговори на тези въпроси, съдът съобрази следното:
8
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
В конкретния случай, при налагане на дисциплинарно наказние, в тежест на
работодателя е на първо място да установи удовлетворяване от негова страна
на онези императивни изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194
и чл.195 от КТ.
Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед да не
се накърнява неоправдано конституционно закрепеното право на труд на
работниците и служителите и да не се допуска произволно налагане на
наказанията от работодателя. В тази връзка в чл.193 от КТ са уредени
задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното
наказание. Съществен елемент на тази процедура е изслушването на
работника или приемане писмените му обяснения от работодателя, преди
налагане на дисциплинарното наказание. От обсъдените по-горе писмени
доказателства безспорно се установява, че преди налагане на
дисциплинарното наказание от ищеца са поискани обяснения за извършеното
от него нарушение на трудовата дисциплина – заявена невъзможност за
изпълнение на заповед №****** г., като такива обяснения са дадени в писмен
вид.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, в рамките на
едногодишен срок от извършването. Така установените срокове са
преклузивни – с изтичането им се погасява правото на дисциплинарно-
наказващият орган да ангажира дисциплинарната отговорност на работника
или служителя. Принципът на закона е адекватност на дисциплинарното
наказание спрямо дисциплинарното нарушение и това включва изискването
за своевременно налагане на санкцията. В този смисъл е и практиката на ВКС
– с решение №852 от 01,09,1999 г. по гр.дело №1030/1998 г., ВКС, ІІІ г.о., се
приема, че неспазването на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ опорочава
извършеното дисциплинарно уволнение и се явява основание за неговата
отмяна от категорията на абсолютните. В случая дисц.нарушение е извършено
на *** г., достигнало е до работодателя на *** г., а дисц.наказание е наложено
на *** г., или преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 от КТ е спазен.
Съгласно чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
9
и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Писмената форма е такава за действителността на волеизявлението на
работодателя. Установените с чл.195, ал.1 от КТ изисквания са предвидени с
оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника или
служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се
извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е практиката на
съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е
текстовото индивидуализиране на нарушението /т.е. фактическото основание
на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника
или служителя действия /бездействия/ в разрез със закона и/или с въведените
от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата
функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в
посочената разпоредба цел. Целите на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ се
считат за постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е
посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем
за работника или служителя начин. Важното е от съдържанието на заповедта
да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание,
поради което е наложено дисциплинарно наказание и работникът или
служителят да има възможност да разбере причината, поради която е
дисциплинарно наказан, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на
това да заключи дали наказанието е законосъобразно. В атакуваната заповед
подробно са описани извършените от ищеца Е. Б. действия при връчването на
заповед №****** г. – непосредственото възразяване срещу същата още в
момента на връчването й, както и изготвянето на писмено възражение в 16,42
ч., които според работодателя представляват манифестиран отказ на
служителя за изпълнение на законно нареждане на работодателя – съответно
виновно неизпълнение на трудовите задължения на служителя по смисъла на
чл.126, т.7 вр.чл.187, ал.1, т.7 от КТ, като следва да се отбележи, че
съдържащото се в чл.187 от КТ изброяване на съставите на нарушенията на
трудовата дисциплина е своеобразен „огледален образ” на разпоредбата на
чл.126 от КТ, установяваща задължения на работниците и служителите при
изпълнение на възложената работа.
По отношение възражението на ищеца, не е подал възражението си лично и не
е имал намерение да го подава, съдът съобрази следното – от разпита на
10
голяма част от свидетелите се установи, че в деня на изготвяне на
възражението – *** г., ищецът е бил афектиран от липсата на деловодителя,
който да му го входира, оставил е същото на бюрото си /заявено от самия
ищец в с.з. от 08,09,2022 г./ и си е заминал. В обясненията си пред съда
ищецът не отрича написването на възражението и заявява, че не го е внесъл,
тъй като *** го нямало. В обясненията, изискани по реда на чл.193 от КТ, и
дадени от ищеца на 09,05,2022 г., същият коментира своето възражение, но по
никакъв начин не споменава обстоятелството, че не е искал да го подава
официално и съответно не се противопоставя на изложеното от самия него в
процесното възражение; дори в дадените пред работодателя обяснения на
практика преповтаря съображенията, изложени в това възражение, срещу
издадената заповед №****** г. Доводът, че възражението не е трябвало да
бъде входирано и да достига до работодателя, ищецът излага за пръв път едва
след наложеното на *** г. дисциплинарно наказание и при съдебното му
обжалване.
По отношение възражението, че на дата *** г. ищецът е бил в отпуск поради
временна неработоспособност и няма как физически да е имал възможността
на изпълни заповедта на работодателя, съдът съобрази следното – наложеното
на ищеца наказание не е за неизпълнение на законните нареждания на
работодателя на *** г., а за манифестирания отказ да ги изпълни, обективиран
във възражението от *** г. Според настоящия съдия-докладчик следва да
бъде отбелязано и нещо съществено в случая - макар и самото възражение да
не съдържа думата „отказвам“ или производните й, изписаното от ищеца във
възражението смислово и граматически може да се разбира именно и само
като отказ на ищеца да участва в определената комисия. Следва да бъде
отбелязано също така, че по данни на св.*** на следващия ден ищецът не
само не се е явил на работа, но не е и уведомил своевременно работодателя си
за внезапното заболяване, не е отговорил на телефонните позвънявания на
прекия си началник.
По отношение на възражението на ищеца, че на практика не е налице законно
разпореждане на работодателя, тъй като е само в правомощията на *** да
издава заповед за изземване, съдът съобрази следното – на първо място,
самата заповед на *** е именно за изземването по адм.ред на част от имоти и
предоставянето им на ползвател с правно основание, тоест нареждането за
изземване изхожда от компетентния орган; в т.4 от самата заповед
11
изпълнението е възложено на комисия, назначена от *** на ***, след изтичане
на определени в самата заповед срокове. Съобразявайки разписания в
Правилника за организацията и дейността на *** предмет на дейност на *** /в
чл.3, последно предложение/ и разписаните в същия правилник правомощия
на *** на общинското предприятие /в чл.13, т.1/ съдът приема, че не е налице
незаконно делегиране на правомощия на *** на общинското предприятие, а
със съответен акт /т.4 от заповедта на *** с №*** г./ е възложено
организирането и извършването на фактическото изпълнение и то на
структура от Общината, специализирана в такива дейности – в случая ***.
Според настоящия състав е ирелевантно за спора обстоятелството дали
заповедта на *** на Община Плевен е връчена на членовете на комисията,
определена със заповедта на *** на ***, доколкото работодател на
определената комисия, в частност на ищеца, е *** на *** и именно неговите
нареждания са задължителни за изпълнение от служителите в общинското
предприятие. Нещо повече, в самата заповед на *** на *** е посочено, че
същата се издава възоснова на т.4 от Заповед №*** г. на *** на Община
Плевен и получено уведомление от *** на Общината. Ето защо съдът приема,
че действията на *** на *** по назначаване на комисията за изземване на
имоти със заповед №****** г., представляват законно нареждане на
работодателя, което ищецът е отказал да изпълни, възразявайки още в деня на
връчване на заповедта.
Нарушението на трудовата дисциплина, което е вменено от работодателя -
неизпълнение на трудовите задължения на служителя по смисъла на чл.126,
т.7 от КТ, съответстват на неизпълнение на законни нареждания на
работодателя. Съдът счита, че с оглед събраните писмени доказателства и
свидетелски показания /които са абсолютно еднопосочни и безпротиворечиви
- въпреки обстоятелството, че са на лица, евентуално заинтересовани от
изхода на делото - намиращи се в служебна зависимост от ответника/, по
безспорен начин се доказва извършеното от ищеца дисциплинарно
нарушение – манифестиран отказ за изпълнение на законно нареждане на
работодателя чрез заявено възражение срещу връчена заповед.
При преценката относно законосъобразността на наказанието е длъжен и без
наведени доводи на страните в тази насока да вземе отношение по въпросите
по чл.189, ал. 1 от КТ - за съответствието на наложеното дисциплинарно
12
наказание с тежестта на извършените нарушения, за които са поискани
обяснения, като вземе предвид и обстоятелствата, при които са извършени
тези нарушения, както и поведението на работника или служителя във връзка
с тях. Така следва да процедира съдът във всички случаи на оспорено пред
съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му – ***, предупреждение
за уволнение или уволнение. Както вече Върховният касационен съд се е
произнесъл с решение №163 от 13,06,2012 г. по гр.д. №564/2011 г. на ІV г. о. и
решение №227 от 29,06,2012 г. по гр.д. №1417/2011 г. на ІІІ г. о., тежестта на
допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната
работа; с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те
сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с
по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се
съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези
последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици. Както бе посочено от свидетелите *** и
***, въпреки възражението на ищеца срещу заповедта на *** на ***, на *** г.
изземване на имоти по адм.ред се е осъществило, макар и с участието на
резервния член на назначената комисия, поради което съдът приема, че
извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина не е повлияло
съществено върху дейността на работодателя. Доколкото и наложеното
наказание на ищеца е най-лекото предвидено такова, то съдът счита, че при
издаване на процесната заповед работодателят е съобразил законовите
критерии по чл.189, ал.1 от КТ и наложеното наказание съответства на
тежестта на извършеното нарушение.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че искът е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрк.възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. К. Б. , ЕГН **********, от гр.***, ул.***
13
№*** чрез адв.М.К. от ПАК, против *** „***“, представлявано от *** ***,
иск с правно основание чл.358, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед №*** г.
на *** на *** „***“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„***” на основание чл.188, т.1 вр.чл.187, ал.1, т.7 и чл.126, т.7 от КТ , КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Е. К. Б., ЕГН **********, от
гр.***, ул.*** №*** ДА ЗАПЛАТИ на *** „***“, представлявано от *** ***,
разноски за юрк.възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14