Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………../………………., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна
колегия, VІ състав, в публично заседание на единадесети
ноември през 2019год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ
№ 3085 по описа за 2019год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба от „С.Х.М.“ ООД ЕИК
*********, подадена чрез управителя Н. Илиев, против НП № 03-010357 от
29.08.2018год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на въззивното дружество е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за
нарушаване нормата на чл.142, ал.4 от КТ.
В жалбата
си въззивникът твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
неправилно и е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и
моли съда да го отмени.
Във фазата
по съществото на делото процес. представител на въззивника моли НП да бъде
отменено с основен аргумент недоказаност на адм.наказателното
обвинение. По делото е постъпило и
писмено становище в което се навеждат твърдения за допуснати нарушения на
процес. правила – АУАН бил съставен 15 дни след установяване на нарушението, а
АНО не бил взел предвид едно часовата обедна почивка.
Процес.
представител на въззиваемата страна, във фазата по същество, изразява становище
за безспорна доказаност на нарушението за което е наложена санкция и моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
Варненска
районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След като
прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа стрпана следното:
На 08.08.2018г. свидетелите Д. и И.,
и двамата инспектори в Дирекция ”ИТ” Варна, извършили проверка по работни места
в хотел „Аврора“, находящ се в гр.Варна к.к.“Св.Св. Константин и Елена“ и стопанисван от въззивното
дружеството. Проверката била по сигнал
на работник и била извършена двукратно през деня. Първата била сутринта малко
след 08:30ч., , а втората вечерта след 21:00ч. На място сутринта било
установено, че обектът функционира, като били установени и работещите в обекта. Сред тях бил и св. Г.Г., работещ като готвач в обекта. На всички присъстващи,
включително и на св. Г., били предоставени за попълване декларации, касаещи
трудовите им правоотношения с дружеството, стопанисващо обекта, като в своя
декларация попълнена в 09:00ч. , св. Г. собственоръчно отразил, че работи за санкционираното дружество, при
наличие на сключен трудов договор, на длъжност „Готвач”, при работно време от 06:30ч. до 14:30ч., като посочил и останалите данни, касаещи
трудовото му правоотношение – работна заплата, почивни дни и почивки в рамките
на работния ден. Вечерта на същата дата, около 21:05ч., св. Д. и нейни колеги
извършили повторна проверка в обекта при която св. Г.Г.
отново бил установен на работното си място - кухнята на ресторанта да полага
труд. Отново на св. Г. била предоставена за попълване декларация, в която
същият отново отразил, че е в ТПО с въззивното дружество, че работи като
готвач, като този път обаче посочил друго
работно време - от 07:00ч. до 21.30ч. Тази декларация Г. попълнил в
21:05ч. на 08.08.2018год.
Св.Д. преценила, че е налице извършено нарушение на
трудовото законодателство и на 27.08.2018год. съставила срещу въззивното
дружество АУАН бл. № 03-010357 в който посочила, че същото е нарушило
разпоредбата на чл.142 ал.4 от КТ, тъй като като
работодател е допуснало св. Г. на длъжност „готвач“ да полага труд в работна
смяна повече от 12 часа при въведено сумарно изчисляване на работното време.
Актът бил предявен и връчен на представляващия въззивното
дружество, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не
постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.
На 29.08.2018год., въз основа на акта, АНО издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации отразени в акта,
приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 142, ал.4 от КТ
и на основание чл. 414, ал.1 от същия нормативен акт му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.
В съдебно заседание като свидетели показания са дали
актосъставителката М.Д. и свидетеля вписан в акта – Д.И., които в показанията
си пред съда възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка и
констатациите от същата с нужната конкретика.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
и св. Г.Г.. Последният пред съда потвърждава, че и
двата пъти е бил установен от проверяващите на работното си място и е попълнил
декларация, но сочи, че втория път не бил на работа, а само „помагал“ на
колегите си които имали много работа. Сочи че бил с работната си горница. Не
може да посочи, защо в двете декларации е вписал различно работно време.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед №
0280/03.08.2010год. на ИД на ИА „ГИТ“, ТД № 218/19.05.2018год. сключен между
въззивното дружество като работодател и св. Г.Г. като
работник, два броя декларации по чл. 402 от КТ изходящи от св. Г. попълнени от
него на 08.08.2018год. съответно в 09:00ч. и в
21:05ч., Заповед № 2/14.05.2018год. на управителя на въззивното дружество за
въвеждане на сумарно изчисляване на работното време идентификационна карта,
протокол за извършена проверка на въззивното дружество №
ПР1827712/23.08.2018год. , както и призовка по чл. 45, ал.1 от АПК.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал съдът не кредитира единствено показанията на св.Г. в частта, в която
заявява, че вечерта когато са дошли на проверка не е работил, тъй като в тази
им част същите са в противоречие с показанията на св. Д., която е категорична
че Г. е бил заверен в ресторанта и е работил – прибирал е храната от шведската
маса, както и с приложената към преписката декларация изходяща от Г. попълнена
към този момент от една страна, а от друга са в противоречие и със собствените
твърдения на самия Г. – сочи, че тогава помагал на колегите си да приберат
мръсните прибори и бил облечен с работното си облекло – работна горница.
Останалите събрани в хода на съдебното следствие
доказателства както писмени, така и гласни, в това число и показанията на Г.
извън некредитираната част, описана по-горе, съдът кредитира изцяло като
взаимнодопълващи се и не водещи на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН
и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен вмененото на
въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършеното нарушение, както и нарушената законова норма като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в акта така и в НП са посочени и
доказателствата в подкрепа на адм.наказателното
обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не
констатира.
Що се
касае до посоченото в депозираното писмено становище от страна на въззивника
нарушение състоящото се в издаване на АУАН 15-дни след установяване на
нарушението то не се споделя от съда доколкото срока за издаване на АУАН е
фиксиран в нормата на чл.34 от ЗАНН, който в случая е спазен.
По
приложението на материалния закон.
С НП
въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл.142ал.4 от КТ.
Посочената правна норма предвижда минималната продължителност при работната
смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12ч. В случая по
делото няма спор, а и по категоричен начин от приложената заповед
№2/14.05.2018год. се установява, че въззивникът е въвел сумарно отчитане на
работното време с период на отчитане един месец. От друга страна по категоричен
начин бе установено и това че св. Г. както в 09:00ч. така и в 21:05ч. е бил на
работното си място си място и е изпълнявал трудовите си задължения поради
което и съдът не споделя изразеното от
процес. представител на въззивника становище за липса на извършено нарушение. В
тази връзка без всякакво значение е как интерпретира в показанията си св. Г.
полагането на труд на работното си място при втората проверка – „помагал на колегите си“. При положение че
същият е бил на работното си място, в работно облекло и е извършвал трудова
дейност и при двете проверки, то нарушение от обективна страна е налице, тъй
като към 21:05ч. работната му смяна е надвишавала 12 часа (и то само по
часовете на установяването му в обекта от страна на контролните органи), а с
оглед на посочените в него начало на работния ден в двете декларации –от 06:30.
В първата и от 07:00ч във втората декларация продължителността на работната
смяна е още по-голяма. Обстоятелството, че документално от страна на дружеството
е придаден вид, че се полага труд в рамките на позволеното от закона с оглед
фиксираните в заповед № 2/14.05.2018год. работни смени, не води до отпадане на
административнонаказателната му отговорност щом на практика работниците полагат
труд в рамките на една работна смяна с продължителност повече от 12 часа.
Съдът не
споделя и изразеното в писмената защита становище на процес. представител на
въззивника че нарушение нямало
защото АНО не бил съобразил
продължителността на едночасовата обедна почивка доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 151, ал.2 от КТ
почивките не се включват в работното време. Разпоредбата на чл. 142,
ал.4 от КТ не регламентира продължителност на работното време, а
продължителност на работната смяна, която включва освен работното време и
осигурените почивки по чл. 151, ал.1 от КТ - в този смисъл дефинициите в чл. 2,
пар.1, 2, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време. В случаят работника е установен на работното си място в 09.00часа
и в 21.05 часа според попълнените от него декларации, което води до извод, че е
изпълнявал трудовите си задължения
повече от 12 часа на 08.08.2018г.
Нарушение
на закона е налице и то не е маловажно тъй като не се отличава със степен на
обществена опасност по-малка в сравнение с останалите подобни нарушения .
Напротив сочените от самия работник в декларациите начални часове на работната
смяна сочат дори на едно по-продължително завишаване на работното време.
В случая
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на
въззивника следващото му се за него наказание, което определил в размер над
минималния - 2000лв. имуществена санкция.
Като
отчете, обаче че в случая нарушението е първо за въззивника с оглед липсата на
доказателства в подкрепа на противното от една страна и от друга липсата
каквито и да било доказателства сочещи наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът счете, че така наложеното на въззивника наказание е завишено.
Счете, че дори наказание наложено в размер на минималния в случая ще постигне
целите на административните наказания
предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да
измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от
2000лв. на 1500лв.
С оглед
на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на
наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
Водим от
горното Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №
03-010357 от 29.08.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „С.х.М.“ ООД ЕИК *********, на основание
чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000лв. като намалява размера на наказанието на 1500лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: