Решение по дело №5529/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Ива Илиева Стойчева-Коджабашева
Дело: 20192230105529
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 05.11.2020 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Сливенският районен съд, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5529 по описа за 2019 г. на СлРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че ответникът П.А.П. *** дължи на ищеца сумата от 500,00 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 3151181/13.02.2018 г., вземанията по който са цедирани на ищеца от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД; сумата от 55,66 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.02.2018 г. до 24.08.2018 г.; сумата от 319,95 лв., представляваща неустойка за периода от 23.02.2018 г. до 24.08.2018 г.; сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания и сумата от 45,15 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.02.2018 г. до 08.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението ч. гр. д. № 2333/2019 г. по описа на РС - Сливен до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 13.02.2018 г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника П.А.П. като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 3151181, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя.

Съгласно сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 500 лева, която била предоставена реално при подписване на договора, като самият договор играел ролята на разписка. Уговорено било, че усвоената парична сума се олихвява с договорна лихва в общ размер на 55,66 лв. Заемателят се задължил да върне сумата от 555,66 лв. на 27 равни седмични погасителни вноски в размер на 20,58 лв. всяка, с падеж на първата вноска на 23.02.2018 г. и падеж на последната вноска на 24.08.2018 г. Твърди се, че заемателят не изпълнил задължението си за връщане на заемната сума, като на основание сключения договор и съгласно Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни дължи заплащане на такса разходи в размер на 9 лв., която се начислява за всеки следващ 30-дневен период на забавата, но не повече от 45 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължил в тридневен срок от подписване на договора да представи обезпечение с двама поръчители и тъй като не е представил такова се твърди, че заемателят дължи и неустойка за неизпълнение в размер на 319,95 лв., дължима също на 27 равни вноски от по 11,85 лв., платими на съответните падежи на погасителните вноски по договора за главница и договорна лихва.

В съответствие с чл. 8 от договора се твърди, че заемателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената главница, в размер на 45,15 лв. за периода от 24.02.2018 г. до 08.05.2019 г.

Излагат се твърдения, че по силата на подписано на 01.09.2018 г. Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлил вземанията си по процесния договор за паричен заем на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия.

Ищцовото дружество изпратило две уведомления до ответника, които се върнали в цялост поради отсъствие на адресата от адреса. Уведомление било изпратено и чрез куриерска фирма, но също било върнато с отбелязване, че получателят не живее на адреса. Ищцовото дружество излага твърдения, че с връчването на препис от исковата молба ответникът - длъжник се счита уведомен за цесията, а в случай, че съобщението до ответника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, то следва да се приеме, че възражението за липса на уведомяване за цесията може да се направи само заедно с твърдение, че длъжникът вече е изпълнил на стария кредитор и фактът кога и на кого е връчено уведомлението за цесията не е от значение за основателността на иска.

Иска се да се признае за установено по отношение на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че ответникът му дължи сумата от 500,00 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за паричен заем 3151181/13.02.2018 г., вземанията по който са цедирани на ищеца от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД; сумата от 55,66 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.02.2018 г. до 24.08.2018 г.; сумата от 319,95 лв., представляваща неустойка за периода от 23.02.2018 г. до 24.08.2018 г.; сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания и сумата от 45,15 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.02.2018 г. до 08.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението ч. гр. д. № 2333/2019 г. по описа на РС - Сливен до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. В представено по делото писмено становище е направило искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Ответникът П.А.П., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор, не е представил доказателства и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

          Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника съгласно чл. 239 ГПК са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с Разпореждане № 17018/21.10.2019 г., редовно връчено на ответника по реда на чл. 46 ГПК на 19.12.2019 г. Ответникът е редовно призован за насроченото открито съдебно заседание.

Съдът счита, че исковите претенции са вероятно основателни, с оглед изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни  разноски в общ размер на 400,00 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 225,00 лева заплатена държавна такса в исковото производство и 75,00 лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. д. № 2333/2019 г. по описа на СлРС.

          Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

          Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:


 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.А.П., ЕГН: **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 3151181/13.02.2018 г., вземанията по който са цедирани на ищеца от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 55,66 лв. /петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 23.02.2018 г. до 24.08.2018 г. и сумата от 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 319,95 лв. /триста и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за периода от 23.02.2018 г. до 24.08.2018 г., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 45,15 лв. /четиридесет и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.02.2018 г. до 08.05.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1493/09.05.2019 г. по ч. гр. д. № 2333/2019 г. по описа на СлРС.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П.А.П., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, сумата от 400,00 лева /четиристотин лева/, представляваща разноски в общ размер, от които 325,00 лева, направени в настоящото исково производство и 75,00 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. 2333/2019 г. по описа на СлРС.

 

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

 

УКАЗВА на страната, срещу която е постановено решението - П.А.П., ЕГН: **********, с адрес ***, че може да поиска от Окръжен съд - Сливен неговата отмяна при условията на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването на преписа.

 

 

                                                          

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: