Мотиви към присъда по НОХД № 1369 по
описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Подсъдимият Н.Е.Ш. е предаден на съд по обвинение по
чл.129, ал.1 от НК, за това, че на 03.04.2018г., в гр.Варна, причинил на Д.Р.Д.
от с.гр. средна телесна повреда-счупване на долна челюст на ниво 7-8 десни
долни зъби и 4-5 леви зъби, което обусловило трайно затруднение във функцията
на дъвченето и говора за период не по-малък от два месеца.
Пострадалото лице предявява граждански иск против
подсъдимия в размер на 15 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането, за причинени неимуществени вреди,
резултат от инкриминираното в обвинителния акт деяние, както и граждански иск в
размер на 392,40 лв., ведно със законната лихва от момента на извършване на
деянието до окончателното изплащане на сумата, за причинени имуществени вреди,
резултат от процесното деяние, като прави искане да
бъде конституиран и като частен обвинител. Исковете са предявени своевременно и
от легитимирано за целта лице, поради което същите са приети за съвместно
разглеждане в наказателното производство, като пострадалото лице е
конституирано като граждански ищец и частен обвинител.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В съдебното заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието както на
смекчаващи, така и на отегчаващи обстоятелства, да определи на подсъдимия
наказание ”лишаване от свобода” над минималния размер, предвиден в закона, изтърпяването
на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Гражданският ищец и частен обвинител счита обвинението
за доказано и моли подсъдимият да бъде признат за виновен. Моли и за уважаване
на предявените граждански искове.
В хода на
съдебните прения защитникът- адв.Д. изразява
становище за недоказаност на обвинението. Счита за недостоверни част от
събраните по делото доказателства. Привежда доводи за приложимост на института
на неизбежната отбрана. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и за
отхвърляне на предявените граждански искове.
Разпитан на досъдебното производство и пред съда,
подсъдимият не се признава за виновен в извършване на посоченото в обвинителния
акт деяние и дава подробни обяснения в своя защита. В последната си дума сочи,
че не се чувства виновен и че е нанесъл само един удар при самозащита.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият
Ш. и пострадалият Д. се познавали в детските си години, когато живеели в гр.Варна,
ж.к.“Чайка“, бл.30, вх.В. Впоследствие двамата се преместили на други адреси и
през годините не поддържали контакт, а в посочената сграда останали да живеят
сестрата на пострадалия- св.А.Д.Д. и дядото на
подсъдимия- св.Н.Г.Ш.. На 03.04.2018г. пострадалият отишъл до блок №30, вх.В в ж.к.“Чайка“ с лек автомобил марка „Хонда
ЦРВ“ с рег.№В1559ВК, за да вземе фактическия съжител на сестра си- св.Х.Р.Х., с
когото работели заедно. Същевременно подсъдимият, който си тръгвал след
посещение на дядо си, излязъл от входа и преминал покрай св.Д., който чакал
в автомобила си пристигането на св.Х.. През
отворения прозорец на автомобила подсъдимият отправил към свидетеля негативни
реплики („тарикат ли си или на тарикат се правиш“), след което настоял Д. да го
последва до 29-ти блок, за да не ги гледат на това място. Пострадалият не
реагирал на отправените му реплики, но малко по-късно подсъдимият се върнал с
лек автомобил „Санг Йонг“ с
рег.№ В0257 НВ, управляван от негов приятел- св.Й.Ж.Л.. Последният паркирал
автомобила си в близост до този на пострадалия, при което подс.Ш.
слязъл от превозното средство и се насочил към св.Д., последван и от св.Л.. Като
забелязал приближаването им, пострадалият, който бил под впечатление от
отправените му реплики, счел, че Ш. се приближава с цел саморазправа и решил да
излезе от автомобила, за да опита да го успокои, а и да има възможност при
необходимост да избяга. Същият тръгнал към подсъдимия, като го увещавал да се
успокои, но след като се приближил достатъчно, Ш. нанесъл удар с юмрука на
лявата си ръка в лицето на пострадалия, в областта на челюстта вдясно. Д.
залитнал от удара, след което побягнал към автомобила си и взел намиращия се
там дървен сап за инструмент с дължина около 50-60см. С надеждата, че наличието
на това средство за самозащита ще демотивира подсъдимия от нанасяне на други
удари, пострадалият вдигнал предмета над главата си, а дясната си ръка
протегнал напред, като повтарял на подсъдимия и св.Л. да се успокоят.
Свидетелят Л. се отдръпнал, но подсъдимият се приближил към пострадалия и отново
с юмрука на лявата си ръка (тъй като дясната била счупена) му нанесъл втори
удар в лицето в областта на челюстта. Св.Д. изпитал силна болка и паднал на
земята, при което подсъдимият му нанесъл и няколко удара с крак в областта на
тялото. Междувременно св.А.Д. чула викове, излязла на терасата и като видяла
случващото се, извикала за помощ. В отговор на това св.Х.Х.,
който се намирал във вътрешността на жилището, също излязъл на терасата, за да
установи какъв е проблемът. Същият възприел действията на подсъдимия и бързо
излязъл от блока с намерение да окаже помощ на пострадалия, който в този момент
бил паднал на земята. Междувременно към подсъдимия се бил присъединил и св.Л.,
който взел падналия от ръката на пострадалия дървен сап. Като забелязали
приближаването на св.Х., подсъдимият и св.Л. се насочили към него и започнали
да му нанасят удари с ръце и крака, а свидетелят Л.- и с дървеното пособие. Св.Х.
паднал между колите, а пострадалият успял да се изправи и побягнал. В този
момент и други живущи в блока излезли на терасите, а св.Д. подала сигнал и на
тел.112, при което подсъдимият и св.Л. преустановили действията си и бързо се
отдалечили. Пострадалият и св.Х. били отведени в Център за спешна медицинска
помощ към МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, където било установено, че челюстта на
първия е счупена и било проведено съответно оперативно лечение.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните доказателства- отчасти от обясненията на
подсъдимия, дадени в съдебно заседание; от показанията на свидетелите Д.Р.Д., Н.И.Г.
(дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК), Н.Г.Ш. (дадени в съдебно
заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с
ал.1, т.1 от НПК), М.К.М. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на
чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК), Й.Ж.Л., Р.Д.М.-Д.,
Х.Р.Х. и А.Д.Д., а също и от заключенията на
назначените съдебно-медицински експертизи, както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. По делото като
веществено доказателство е приобщен компакт-диск, съдържащ аудиозаписи
от обаждания на тел.112, който обаче не е от съществено значение за
изясняването на делото.
С най-голямо значение за изясняването на фактическата
обстановка са показанията на пострадалия Д.Д. и на свидетелите-очевидци
Х.Р.Х., А.Д.Д., Н.И.Г. и М.К.М., които непосредствено
са възприели действията на подсъдимия. Техните показания следва да бъдат
кредитирани, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични. Несъществените
несъответствия между показанията на свидетелите Г. и М., дадени в съдебно
заседание и в хода на досъдебното производство, са отстранени чрез прочитането
на последните, като двамата потвърждават верността на записаното. Макар и като
пострадал от престъплението св.Д. да е заинтересуван от изхода на делото, не са
налице основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания. Според
установената съдебна практика показанията на пострадалия са важен източник на
преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната му
заинтересованост като претърпял вреди от престъплението. Последното задължава
съда при оценката им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите
източници на доказателства. Обективността и добросъвестността им се преценява
след съпоставка с всички други преди и косвени годни доказателства (Решение № 290 от 14.07.2011 г. на
ВКС по н. д. № 1650/2011 г., II н. о., НК). В случая както на
досъдебното производство, така и пред съда, пострадалият е излагал
последователно твърденията си относно самоличността на извършителя и
обстоятелствата, при които е извършено деянието. Твърденията на пострадалия се
подкрепят от показанията на свидетелите Х., Д., Г. и М., които кореспондират на
изявленията на Д., а и помежду си. В противоречие с твърденията на посочената
група свидетели са обясненията на подсъдимия и показанията на св.Л.. Подс.Ш. не отрича, че е нанесъл удар на пострадалия, но твърди,
че е действал при самозащита. Твърди, че св.Д. пръв е проявил агресия, както и
че му е нанесъл само един удар, за да преустанови нападение от страна на
последния. Показанията на св.Л. съответстват на обясненията на подсъдимия, като
подкрепят и твърденията му, че на св.Х. не са нанасяни удари, а същият е
паднал, докато се опитвал да вземе изпуснатия от пострадалия дървен инструмент.
Свидетелите Д., Х., Д., Г. и М. са съответно пострадал от деянието и негови близки,
а св.Л. е в близки приятелски отношения с подсъдимия. При това положение никой
от посочените свидетели не би могло да бъде счетен за напълно непредубеден и
незаинтересуван. В същото време обясненията на подсъдимия са не само доказателствено средство, но и важно средство за защита. При
анализа на достоверността на събраните гласни доказателства съдът се основава
не само на тяхната последователност и логичност, както и на наличието или
липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност. От решаващо значение е
съответствието на дадените показания или обяснения със събраните напълно обективни
и достоверни доказателства по делото. При наличието на две противоречащи си
групи гласни доказателства следва да
бъдат кредитирани тези, които се подкрепят от други доказателства по делото, в
чиято достоверност липсват основания за съмнение. В настоящия случай това са
заключенията на назначените съдебномедицински експертизи, приложеното
съдебномедицинско свидетелство, медицинско удостоверение и други медицински
документи. Конкретно в заключенията на съдебномедицинските експертизи се
посочва, че пострадалият е получил счупване на долната челюст на нивото на 7-8
десни долни зъби и 4-5 леви долни зъби; кръвонасядания
в областта на шията, контузия на гръдния кош, ожулване в областта на лявото
коляно. Вещото лице изтъква, че двустранното счупване на долната челюст е
резултат на действието на твърд, тъп предмет в областта на дясното рамо на
долната челюст със значителна сила и би могло да бъде получено в резултат на
един удар, нанесен в дясната лицева половина, но не е резултат на падане и удар
в подлежащата настилка. Св.Х. от своя страна е получил травматичен оток и ивицесто кръвонасядане,
ориентирани хоризонтално, в лявата поясна половина,
контузия на пояса, които са резултат на действието на предмет с цилиндрична
форма и биха могли да бъдат получени при удар със „сап или бухалка“. Получил е
също кръвонасядане, травматичен оток и ожулване в
областта на лявата предмишница, травматичен оток и
подкожен кръвоизлив по предновътрешната повърхност на
лявата подбедрица, контузия на лявата подбедрица. В заключението на съдебномедицинска експертиза
№119-2019 се приема изрично, че констатираните травматичен оток и подкожен
кръвоизлив в областта на лявата подбедрица са
резултат на действието на твърд, тъп предмет и биха могли да бъдат получени по
начин, посочен в показанията на свидетеля; същите са разположени по предновътрешната повърхност на лявата подбедрица
и не са резултат на падане и удар в
подлежащата настилка. Причиненото ожулване в областта на задната повърхност
на лявата предмишница и контузията на лявата предмишница са резултат на удар с или върху твърд тъп
предмет и биха могли да бъдат получени при предпазване с лява ръка от
действията на извършителя, при удар с дървена сопа и др. Теоретично травматичните
увреждания в областта на лявата предмишница могат да
бъдат получени при удар в околни предмети, както и при падане и удар в
подлежащата настилка. В посочените документи са закрепени действителните
находки по телата на пострадалия и на св.Х., които поради естеството си са неповлияеми от всякакъв
субективизъм. Всички тези увреждания не биха могли да възникнат без
нанасяне на удари, нито могат да се обяснят с нанасянето само на един удар (по
отношение пострадалия), а не могат и да се счетат за наранявания в резултат от
падане (по отношение уврежданията на св.Х.). Нито обясненията на подсъдимия,
нито показанията на св.Л., дават обяснение за наличието на констатираните по
пострадалия и по св.Х. множество отделни
увреждания, поради което техните твърдения относно инцидента се явяват
недостоверни. Напротив, безспорно е, че на пострадалия и на св.Х. са нанасяни
множество удари по начин и със средства, съобщен от двамата. Очевидно е, че на заключенията
на съдебномедицинските експертизи и на данните от приложените медицински
документи, закрепили обективно констатираните увреждания, причинени на двете
лица, кореспондират единствено показанията на свидетелите Д., Х., Д., Г. и М.,
което е решаващото основание същите да бъдат кредитирани изцяло.
Защитникът намира, че показанията на св.Д. не следва
да бъдат кредитирани, тъй като същата не съобщава за наличието на дървен сап в
ръката на пострадалия и за действията му в тази насока. Съдът намира, че не са
налице основания за съмнение в достоверността на показанията на посочената
свидетелка, доколкото същата заявява, че не е наблюдавала инцидента през цялото
време, тъй като е влязла в стаята, за да си вземе телефона и е възможно да е
пропуснала вземането на вещта от страна на пострадалия.
Свидетелката М.-Д. не е възприела непосредствено
действията на подсъдимия и не допринася съществено за установяването им. Същата
изнася предимно информация за състоянието на пострадалия и св.Х. след инцидента
и за предприетите действия за лечението им, като няма основания показанията й
да не бъдат кредитирани. Не могат да бъдат споделени доводите от страна на
защитата за недостоверност на показанията на свидетелката поради противоречие с
дадените на досъдебното производство такива. Съдът следва да коментира камо
приобщените по надлежния за това ред доказателствени
средства, а показанията на свидетелката от досъдебното производство не са
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК.
При положение, че по несъмнен начин е установена
недостоверността на твърденията на подсъдимия и на св.Л. относно механизма на
увреждане на пострадалия и на св.Х., съдът не намира основания да кредитира и изявленията
им, че св.Д. е инициатор на инцидента и че пръв е проявил агресия, от която
подсъдимият е бил принуден да се защитава. Напротив, следва да бъдат
кредитирани изцяло показанията на пострадалия и конкретно- твърденията му, че
подсъдимият е проявил безпричинна агресия към него, нанесъл му е един удар, при
което Д. е взел дървено пособие от автомобила си, за да се защити, както и
изявленията му, че само е държал посочената вещ, без да замахва с нея, с
намерение да респектира подсъдимия и да го мотивира да преустанови агресивните
си действия, като същевременно се е опитвал да го успокои. Показанията на
пострадалия в тази им част се подкрепят не само от твърденията на посочената
по-горе група свидетели, но и от показанията на св.Н.Ш.- дядо на подсъдимия.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля, дадени
пред орган на досъдебното производство и прочетени от съда по реда на чл.281,
ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК като най-близки по време
до момента на инцидента, а и като сравнително кореспондиращи на събраните по
делото достоверни доказателства. В показанията си от 27.04.2018г. свидетелят
заявява, че не е видял пострадалия да замахва с бухалката, а само я е държал
над главата си- твърдения, съвпадащи напълно с изнесеното и от самия Д.. В
показанията на свидетеля Ш., дадени в съдебно заседание, е очевидна тенденцията
към оневиняване на подсъдимия и омаловажаване на участието му в инцидента, но
въпреки заинтересуваността си от успешното провеждане на линията на защита, свидетелят
отново заявява, че пострадалият е показвал на внука му някакво дърво, но не
твърди, че е замахвал с него или че е нанасял удари.
По изложените съображения съдът приема за безспорно
установено, че подсъдимият е проявил непредизвикана агресия към пострадалия,
нанесъл му е удар, при което Д. е взел от автомобила си инструмент, за да се
защитава, но без да застрашава с него извършителя, както и че последният се е
приближил и е нанесъл втори удар на свидетеля, с който му е причинил
инкриминираните увреждания.
От страна на защитата
се оспорва достоверността на показанията на свидетелите М. и Г., като се
изразява съмнение дали двамата изобщо са били на мястото на инцидента.
Посочените свидетели дават задоволително обяснение за присъствието си на
посоченото място, като въпреки наличието на известна непоследователност в
твърденията им съдът не намира достатъчно основания да не кредитира дадените от
тях показания. От по-съществено значение обаче е обстоятелството, че
показанията им далеч не са решаващи за фактическите изводи на съда. Дори и
показанията на двамата да бъдат счетени за недостоверни, това не би довело до
разколебаване на обвинението, тъй като изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от коментираните напълно достоверни доказателства.
Характерът на причиненото на пострадалия увреждане се
установява от заключенията на двете съдебно-медицински експертизи, в които се
приема, че счупването на долната челюст е обусловило трайно затруднение във
функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от два месеца. Останалите
тварматични увреждания на пострадалия, както и
уврежданията на св.Х., са обусловили и у двамата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, тъй като е причинил на пострадалия Д. увреждане, обусловило трайно
затруднение във функцията на дъвченето и говора и изразяващо се в счупване на
долна челюст, което следва да се квалифицира като средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Счупването на челюстта е самостоятелна съставомерна последица от деянието, без да е необходимо да
се съпровожда с избиване на зъби (ППВС № 3/79 год.). За да е съставомерно, увреждането може да бъде и само временно,
като в случая функциите по дъвченето и говора на пострадалия са били затруднени
за повече от тридесет дни, при което следва да се приеме, че затруднението е било
трайно.
От страна на подсъдимия и защитата се оспорва
посочената правна квалификация, като се твърди, че деянието е извършено при
условията на неизбежна отбрана. Не са налице основания това становище да бъде
споделено. Според разпоредбата на чл.12,
ал.1 от НК не е общественоопасно деянието, което е
извършено при неизбежна отбрана- за да се защитят от непосредствено противоправно нападение личността или правата на
отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките
на необходимите предели. Предвид установената по несъмнен начин от съда
фактическа обстановка е видно, че непосредствено противоправно
нападение от страна на пострадалия не е било осъществено и следователно
подсъдимият не е имало срещу какво да се отбранява. Подсъдимият пръв е нанесъл удар на
пострадалия, който е взел дървен предмет, за да се защитава. Дори и да се
приеме, че подсъдимият се е почувствал застрашен от наличието на посочената вещ
в ръката на Д., следва да се има предвид, че според установената съдебна
практика няма неизбежна отбрана, когато деецът пръв напада жертвата си (Решение
№350/84г. на ВС, I н.о.). Също така неизбежна
отбрана срещу действия, извършени при неизбежна отбрана, е недопустима (Решение
№654/73г. на ВС, II н.о.), а отблъскването на едно противоправно нападение не може да се счита за нападение,
което да дава право на неизбежна отбрана (Решение №518/82г. на ВС, II н.о.).
За изчерпателност следва да се отбележи, че не са
налице и основания да се приеме, че подсъдимият е действал в състояние на афект
по смисъла на чл.132, ал.1 от НК, а именно- в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или негови ближни. На първо място, пострадалият не
е извършил подобни противоправни действия. Дори и да
се приеме, че е възникнал известен конфликт между двамата и са били разменени
някакви провокативни реплики, поведението на пострадалия и при най-разширително тълкуване не би могло да тълкува като
противозаконно действие по смисъла на цитираната норма, още повече, че в
резултат от това при тази обстановка трудно биха могли да настъпят някакви
последици за извършителя. Съдебната практика приема изрично, че не е налице противоправно поведение по смисъла на чл.132 от НК, ако
деянието на пострадалия не причинява и не може да причини настъпването на тежки
последици за извършителя или негови близки (Решение №513/2003г. на ІІ н.о.;
Решение №472/94г. на І н.о. и др.). Липсват и данни подсъдимият да е изпаднал в
състояние на силно раздразнение, тъй като не е проявил бурна нервна реакция,
възникнала непосредствено след упражнено противозаконно действие.
Като обобщение следва да се посочи, че е безспорно
установено по делото, че подсъдимият, на посочената дата и място, е нанесъл
удар с юмрук на пострадалия и е причинил по този начин описаната в обвинителния
акт увреда, като същевременно същият не е действал при
условията на неизбежна отбрана или в състояние на афект Поради това съдът
призна подс.Ш. за виновен в извършването на
престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е
съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
При определяне на наказанието на подс.
Ш. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на
предходна съдимост на подсъдимия и младежката му възраст. Като отегчаващи обстоятелства
съдът отчете високата обществена опасност на деянието и проявеното значително
неуважение към нормите, защитаващи телесната неприкосновеност на гражданите, предвид
липсата на какъвто и да било конфликт или провокация от страна на пострадалия. Дори
и да се приеме, че пострадалият също е отправил определени провокативни реплики
при първата си среща с подсъдимия, в такъв случай поводът, във връзка с който
подсъдимият е извършил тежко посегателство срещу личността на пострадалия, би
бил незначителен. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете и причиняването на
две отделни счупвания на челюстта на пострадалия, нанасянето на удари на Д.
след падането му на земята, а също и нанасянето на напълно непредизвикан побой
на св.Х., с участието и на св.Л.. Завишената степен
на обществена опасност на деянието (с каквато се отличава процесния
случай) определя и тази на дееца (Решение
№ 473 от 29.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 510/2009 г., I н. о., НК) и следва да
бъде отчетена като отегчаващо обстоятелство. При така
установеното съдът намира, че подсъдимият се отличава със значителна степен на
незачитане на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкия живот и здраве. Този извод се потвърждава и от събраните по делото отрицателни
характеристични данни за пострадалия, съдържащи се в приложените копия от
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.04.2012г. на
ВРП и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
18.12.2012г. на ВРП. Данните,
съдържащи се в посочените постановления, са резултат от дейността на
компетентни органи, извършили съответна проверка на извършени от подсъдимия
действия и следва да бъдат взети предвид от съда.
Констатираните отегчаващи обстоятелства, при отчитане
на смекчаващите такива, обуславят налагането на наказание над минималния
размер, предвиден в закона, но под средния, като съдът намери, че за постигане
целите на наказанието е необходимо наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година. Предвид липсата на предходна съдимост и с оглед обсъдените
смекчаващи обстоятелства съдът намери, че не е необходимо наложеното наказание
да бъде изтърпяно реално, поради което отложи изтърпяването му по реда на
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
По отношение предявения в съдебно заседание граждански
иск за неимуществени вреди, съдът намери същият доказан по основание, тъй като,
видно от събраните доказателства, ищецът е претърпял оперативно лечение, бил е
хоспитализиран и е понесъл значителни морални страдания. С оглед естеството на
увреждането и предвид липсата на трайни последици за здравето на пострадалия
обаче, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът счете за справедливо да
уважи частично предявения граждански иск, като осъди подсъдимия да заплати на
ищеца сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска в
останалата му част като неоснователен и недоказан. В тази връзка съдът съобрази
и практиката на ВОС- в Решение №14/20г. по ВНОХД№1188/19г., за аналогично
увреждане е счетено за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5000 лв. На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху
уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 200,00 лева.
Съдът намери за частично основателен и предявения
граждански иск за имуществени вреди. Според заключението на назначената от съда
съдебномедицинска експертиза пострадалият е заплатил междучелюстна
фиксация, леглови престой,
преглед при специалист лицево-челюстна хирургия, съдебномедицинско
освидетелстване, рентгенография на горна и долна челюсти и потребителски такси,
които са във връзка с проведеното лечение в Клиника по лицево-челюстна хирургия
при УМБАЛ „Св.Марина“ АД. Доколкото обаче в приложените бонове за закупени
лекарствени средства не са упоменати какви лекарства са изписани, вещото лице
не е било в състояние да отговори свързани ли са били закупените медикаменти с
лечението на лицето. При това положение съдът намира, че гражданският иск се явява основателен само за сумите, за които
е безспорно установено, че представляват разходи за лечение във връзка с процесното деяние, а именно- 120лв.- междучелюстна
фиксация; 11,60лв.- леглови
престой; 35,00лв.-преглед при специалист; 60лв.- съдебномедицинско
освидетелстване; рентгенографии-3бр. по 25,00лв. и потребителски такси-4бр. по
2,90лв., или общо- 313,20лв. По изложените съображения съдът уважи предявения
граждански иск за имуществени вреди до посочения размер, като отхвърли иска в
останалата му част като неоснователен и недоказан. На основание чл.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск за
имуществени вреди в размер на 50,00 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на
подсъдимия Ш. направените по делото разноски
в размер на 448,62 лв., от които сумата от 298,62 лева по сметка на ОДМВР-Варна,
а сумата от 150,00 лева- по сметка на ВРС.
На
същото основание, с оглед направеното съответно искане и като взе предвид, че в
хода на наказателното производство частният обвинител и граждански ищец е
направил разноски в размер на 800лв. за адвокатско възнаграждение, която сума
се доказва по категоричен начин от приложената към делото разписка (л.34), съдът
осъди подсъдимия да заплати на Д.Д. посочената сума.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: