№ 57
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря С.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110170349 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 213
КЗ /отм./ - чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ /нов/ от З. срещу „Р. за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4189,39 лв., представляваща главница по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ., както и сумата от 5655,56 лв., представляваща главница по
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на предявяване на исковата молба в съда /08.12.2021 г./ до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 02.10.2019 г. между „А., в качеството на лизингодател, и „Р., в
качеството на лизингополучател, е сключен договор за наем – оперативен лизинг № . г.
Предмет на договора бил лек автомобил марка „Ш., рама № ., двигател № ., като стойността
на договора била в размер на 21420,00 евро, а сумата била разделена на 60 броя месечни
лизингови вноски. Сочи, че лизингополучателят е заплатил напълно гаранционната
лизингова вноска в размер на три месечни лизингови вноски и четвърта месечна лизингова
вноска за месец февруари 2020 г., след което преустановил погасяването на поетото
задължение. Лизингодателят бил изпратил до ищеца, в качеството му застраховател по
застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ - полица № ., претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че в тази връзка З. образувало щета № .,
въз основа на която загубата била определена в размер на 4189,39 лв. (равняваща се на
незаплатени шест лизингови вноски с настъпил падеж, всяка в размер на по 698,23 лв.),
1
която сума била заплатена на „А. с преводно нареждане от 02.11.2020 г. Твърди, че с оглед
факта, че за периода от спиране на плащането от страна на ответника до връщането на
държаната от него лизингова вещ, лекият автомобил е бил във фактическо държане от
лизингополучателя, то същият дължал сумата в размер на 4189,39 лв., която е била
изплатена от ищеца.
Ищецът твърди, че на 05.07.2019 г. между „Е., в качеството на лизингодател, и „Р., в
качеството на лизингополучател, бил сключен договор за наем - оперативен лизинг № . г.
Предмет на договора бил лек автомобил марка „Ш., като стойността на договора била в
размер на 28916,40 евро, а сумата била разделена на 60 броя месечни лизингови вноски.
Сочи, че лизингополучателят е заплатил напълно гаранционната лизингова вноска в размер
на три месечни лизингови вноски и лизингови месечни вноски до м.март 2020 г., след което
преустановил погасяването на поетото задължение. Лизингодателят бил изпратил до ищеца,
в качеството му застраховател по застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови
вноски“ - полица № ., претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че в
тази връзка З. образувало щета № ., въз основа на която загубата била определена в размер
на 5655,56 лв. (равняваща се на незаплатени шест лизингови вноски с настъпил падеж, всяка
в размер на по 942,59 лв.), която сума била заплатена на „Е. с преводно нареждане от
02.11.2020 г.
Ищецът претендира заплатените от него суми, представляващи застрахователно
обезщетение по посочените договори за застраховка съответно в размер на 4189,39 лв. и
5655,56 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземанията, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че е внасял своевременно всички
вноски по двата договора. Счита, че развалянето на договорите от страна на наемодателя е
незаконосъобразно и не е настъпвало, а в случай че са били преведени суми от страна на
застрахователя, това е било сторено без основание. Твърди, че развалянето на договора от
страна на „А. е незаконосъобразно, тъй като не е бил даден достатъчен срок за изпълнение, а
освен това развалянето било в противоречие със Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение. Относно развалянето на договора от втория наемодател ответникът
счита, че с приспадането на внесената тримесечна гаранция по този договор всякакви
незаплатени вноски по договора са били погасени. Твърди, че гаранцията, която е
предоставена във връзка с договорите за наем, се дължи от страна на наемодателя, но не е
възстановена, като е била задържана неправомерно от лизингодателите, поР. което прави
възражение за прихващане в случай, че дължи вноски по двата договора с наемодателя.
Оспорва претенцията по размер, тъй като счита, че тя е изчислена некоректно. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира сторени по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
Основателността на заявената претенция по чл. 213 КЗ /отм./ - чл. 410, ал. 1 КЗ /нов/
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните
елементи от фактическия състав: наличие на валидно застрахователно правоотношение
между ищеца и третото застраховано лице – в конкретния случай лизингодател по два
договора за наем – оперативен лизинг, с предмет – застраховане риска от неплащане на
лизингови вноски от страна на лизингополучателя по всеки от двата договора, настъпило
застрахователно събитие – неплащане на лизинговите вноски на падежа от ответника-
лизингополучател, в резултат на което да са причинени вреди на застрахования при ищеца
лизингодател и изплащане на застрахователното обезщетение от ищеца – на третото
застраховано лице – лизингодател в размера на имуществените вреди, нанесени в резултат
на застрахователното събитие.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълговете си към „А., „Е. или към ищеца.
По иска за сумата от 4189,39 лв., представляваща главница по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № .:
По делото не е спорно, а и с доклада по делото е отделен за безспорен фактът, че
между дружеството „Р. и „А. е бил сключен договор за наем – оперативен лизинг № . г., с
предмет отдаване под наем на нов автомобил марка „Ш. . /., шаси № ..., двигател № ., цвят
код ., сив кварц металик, при срок на договора 60 месеца от подписването му. Съгласно чл. 2
наемателят заплаща гаранция в размер на три месечни вноски, която обезпечава
добросъвестното ползване и съхранение на наетия автомобил от страна на наемателя,
пълното и точно изпълнение на задълженията му, предвидени в договора, включително и
задължението му за връщане на автомобила на наемодателя след изтичане срока на
договора. Връщането на гаранцията се осъществява след изтичане на срока на договора при
условие, че наемателят е спазвал стриктно всички изкисвания на наемодателя във връзка с
използването на автомобила по ал. 1. Няма спор, че уговорената гаранция в размер на 1071
евро е била заплатена от „Р., като това се установява и от приетото допълнително
заключение на ССчЕ – л. 157-л.160 от делото.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора при забава в плащането наемодателят има право по
свой избор незабавно да поиска или изпълнение, или обезщетение поР. забавено изпълнение,
или неустойка поР. неизпълнение и да се откаже от договора. В последния случай
дължимата неустойка е в размер на гаранцията по чл. 2, като от приетото допълнително
заключение на ССчЕ се установява, че гаранционният депозит е бил удържан именно като
неустойка поР. неспазените условия по договора.
Съгласно чл. 4 наемателят дължи на наемодателя 60 месечни наемни вноски на
стойност 357 евро всяка една съобразно Приложение № 1, представляващо неразделна част
от договора. В чл. 6 от договора е описано какво се включва във всяка една месечна вноска.
Видно от представения на л. 16 от делото приемо-предавателен протокол, автомобилът
е бил предаден на ответното дружество на 07.10.2019 г.
3
Видно от представената на л. 17 и 18 от делото счетоводна справка,
лизингополучателят е заплатил само първите 4 вноски по договора за лизинг с падеж до
02.02.2020 г. вкл., което се потвърждава и от приетото по делото заключение на ССчЕ –
задача № 2.3. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника, че е внасял
своевременно всички вноски по договора за лизинг.
Установява се от представения по делото, л. 117 (и л. 192 от делото) приемо-
предавателен протокол, че на 18.05.2020 г. „Р. е предал фактическата власт върху процесния
автомобил „Ш.“ на представител на дружеството „А., с което отношенията между страните
във връзка с договора за лизинг са приключили и ответното дружество вече не е използвало
автомобила, т.е. от тази дата насетне той не е дължал заплащане на лизингови вноски
съгласно сключения на 02.10.2019 г. договор за оперативен лизинг.
Няма спор, а това се установява и от представения по делото на л. 19 договор за
застраховка, че между ищеца и „А. е съществувало валидно облигационно отношение,
произтичащо от договор за имуществена застраховка № . с покрит риск „Загуба вследствие
неплащане на лизингови вноски“, с период на действие 01.02.2012 г. до 31.01.2015 г.
Покритите рискове съгласно договора за застраховане, подписан при общи условия, са
загуби вследствие на неплащане на лизингови вноски на която и да е дължима лизингова
вноска съгласно валидни договори, сключени през периода на застраховката. По делото са
представени още Одобрение за сключване на застрахователен договор и Добавък № . към
застрахователна полица № ./ с предмет на лизинговото имущество автомобил марка „Ш.,
рама ..., лизингополучател „Р.
С оглед на посоченото, съдът приема за установено, че между ищеца и „А. е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Загуба вследствие
неплащане на лизингови вноски“, покриващо като риск и неплащането на лизинговите
вноски по договора за лизинг от 02.10.2019 г., сключен между „Р. и „А..
От доклад № 1 по щета № ., образувана при ищеца и по повод искане от страна на
лизингодателя и застраховано лице – л. 33 от делото, се установява, че в определеното
застрахователно обезщетение за изплащане от ищеца са включени лизингови вноски по
договор за лизинг от 02.10.2019 г. в размер на 214.0 евро (с левова равностойност 4189,39
лева) и за което има представено платежно нареждане от 02.11.2020 г. /л. 48 от делото/, че е
изплатено от ищеца на застрахованото лице „А., а това се установява и от приетото по
делото неоспорено заключение на ССчЕ /задача № 1/.
Въз основа на гореизложеното съдът достига до извод, че са налице всички посочени
по-горе елементи от фактическия състав на претенцията по чл. 410 КЗ, а именно –
възникнало застрахователно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да носи
покритие на риска „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ по сключени от
застрахования договори за лизинг, в обхвата на който попада и този от 02.10.2019 г., по
който ответникът е поел задължението да плаща месечни лизингови вноски. От
приложените по делото писмени документи, както и от изслушаните заключения на ССчЕ
по безспорен начин се установява, че ответникът „Р. след м.02.2020 г. е в неизпълнение на
4
задължението да плаща месечни лизингови вноски, както и че ищецът в качеството на
застраховател по договора за имуществено застраховане е платил застрахователно
обезщетение в размер на 214.0 евро (с левова равностойност 4189,39 лева) – стойността на
незаплатените от ответника общо 6 броя месечни лизингови вноски по договора за лизинг
(вноски с падеж от 02.03.2020 г. до 02.08.2020 г.).
В същото време съдът констатира във връзка с релевираното от ответника възражение,
че действително той е върнал на лизингодателя „А. процесния автомобил на 18.05.2020 г.
Установява се, че именно заР. невъзможността да плаща лизинговите вноски той е върнал
автомобила на лизингодателя с намерение да се освободи от договорната обвързаност.
Връщането на автомобила съставлява конклудентно действие, с което е отправено
предложение за предсрочно прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните,
каквото прекратяване законът не забранява. По делото няма доказателства лизингодателят
да е отказал да приеме автомобила, което дава основание да се направи извод, че той е приел
предложението на лизингополучателя за прекратяване на лизинговия договор преди
изтичане на срока, за който е сключен. От тази дата поР. връщането на лизинговата вещ
всяка от страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия
договор, поР. което лизинговите вноски, чийто падеж не е настъпил към прекратяване на
договора, не се дължат на лизингодателя и за тях застрахователят не се суброгира в права на
лизингодателя по реда на 410 КЗ – в този смисъл са: Решение № 225 от 28.05.2015 г. по т.
д. № 3951/2013 г. на ВКС, I т. о. и цитираните в него решения на ВКС – Решение № 112 от
15.01.2015 г. по т. д. № 2936/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 122 от 22.01.2015 г. по т.
д. № 3137/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 253 от 08.01.2015 г. по т. д. № 3881/2013 г. на
ВКС, I т. о. и Решение № 220 от 10.02.2015 г. по т. д. № 4028/2013 г. на ВКС, I т. о.,
Решение № 47 от 28.05.2015 г. по т.д. № 389/2014 г., на ВКС, ІІ т. о., Решение №
147/29.10.2014 г. по т. д. № 2953/2013 г. на ВКС, І т. о.и др. В цитираните съдебни актове е
прието, че застрахователното обезщетение не включва лизингови вноски с падеж след
прекратяване на договора за лизинг, когато лизинговата вещ е върната от
лизингополучателя. Това е така, защото вероятната опасност от накърнение на определено
благо, в случая неплащане на лизингови вноски, отпада за периода след връщане на
автомобила. За времето преди връщането на лизинговия обект не е налице изключен риск.
Тъй като застрахователят встъпва в чужди права – тези на застрахования лизингодател,
то той не може да претендира от лизингополучателя повече, отколкото може да претендира
от него лизингодателя съгласно условията на договора за лизинг. Отправеното от „А.
уведомление с изх. № 75/04.06.2020 г., неполучено от „Р., следователно няма никакво
значение за действието на договора, а следва да се тълкува единствено като покана за
доброволно изпълнение на просрочените вече задължения по заплащане на падежиралите
лизингови вноски.
Към посочената дата – 18.05.2020 г., са били настъпили падежите на три вноски /на
02.03.2020 г., 02.04.2020 г. и 02.05.2020 г./ общо в размер на 2094,69 лв., поР. което именно
до този размер следва да се приеме, че е възникнало суброгационното право на ищеца и до
5
сумата от 2094,69 лв. следва да се уважи предявеният иск, а за разликата до пълния предявен
размер от 4189,39 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Няма как да се уважи и релевираното от ответника възражение, че от дължимата
искова сума следвало да се приспадне изплатената от него сума като гаранция, доколкото се
установи по делото, че същата е била задържана от „А. като неустойка във връзка с
неизпълнение на задълженията на „Р. по договора за лизинг – безспорно неизправна страна
по същия предвид констатираното спиране на плащанията по вноските по договора.
Впрочем, това се потвърждава и от представеното от самия ответник уведомително писмо –
л. 116 гръб, в което той признава за наличните финансови затруднения, което е довело и до
прекратяване на договорното правоотношение с „А..
Не се установява от разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение да е предвидено освобождаване от отговорност на ответника от
заплащане на посочената сума, поР. което и това възражение на ответника е неоснователно.
По иска за сумата от 5655,56 лв., представляваща главница по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № .:
По аналогични на горната претенция съображения и този иск се явява частично
основателен.
По делото не е спорно, а и с доклада по делото е отделен за безспорен фактът, че
между дружеството „Р. и „Е. е бил сключен договор за наем – оперативен лизинг № . г. № .
г., с предмет отдаване под наем на нов автомобил марка „Ш.“ . ./. ./190 k.c., ., ., шаси № .C...,
двигател № D.., цвят код ., сив кварц металик, при срок на договора 60 месеца от
подписването му. Съгласно чл. 2 наемателят заплаща гаранция в размер на три месечни
вноски, която обезпечава добросъвестното ползване и съхранение на наетия автомобил от
страна на наемателя, пълното и точно изпълнение на задълженията му, предвидени в
договора, включително задължението му за връщане на автомобила на наемодателя след
изтичане срока на договора. Връщането на гаранцията се осъществява след изтичане на
срока на договора при условие, че наемателят е спазвал стриктно всички изкисвания на
наемодателя във връзка с използването на автомобила по ал. 1. Няма спор, че уговорената
гаранция в размер на 1445,82 евро е била заплатена от „Р., като това се установява и от
приетото допълнително заключение на ССчЕ – л. 157-л.160 от делото.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора при забава в плащането наемодателят има право по
свой избор незабавно да поиска или изпълнение, или обезщетение поР. забавено изпълнение,
или неустойка поР. неизпълнение и да се откаже от договора. В последния случай
дължимата неустойка е в размер на гаранцията по чл. 2, като от приетото допълнително
заключение на ССчЕ се установява, че гаранционният депозит е бил удържан именно като
неустойка поР. неспазените условия по договора.
Съгласно чл. 4 наемателят дължи на наемодателя 60 месечни наемни вноски на
стойност 481,94 евро всяка една съобразно Приложение № 1, представляващо неразделна
част от договора. В чл. 6 от договора е описано какво се включва във всяка една месечна
6
вноска.
Видно от представения на л. 60 от делото приемо-предавателен протокол, автомобилът
е бил предаден на ответното дружество на 12.07.2019 г.
Видно от представената на л. 61 и л. 62 от делото счетоводна справка, последната
заплатена от лизингополучателя вноска е осмата вноска с падеж м.март 2020 г. /05.03.2020
г./ на стойност 481,94 лв., а за останалите лизингови вноски няма данни за извършени
плащания. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника, че е внасял
своевременно всички вноски по договора за лизинг.
Установява се от представения по делото, л. 171 от делото, приемо-предавателен
протокол, че на 22.06.2020 г. „Р. е предал фактическата власт върху процесния автомобил
„Ш.“ на представител на дружеството „Е., с което отношенията между страните във връзка с
договора за лизинг са приключили и ответното дружество вече не е използвало автомобила,
т.е. от тази дата насетне той не е дължал заплащане на лизингови вноски съгласно
сключения на 05.07.2019 г. договор за оперативен лизинг.
Няма спор, а това се установява и от представения по делото на л. 63 договор за
застраховка, че между ищеца и „Е. е съществувало валидно облигационно отношение,
произтичащо от договор за имуществена застраховка № . с покрит риск „Загуба вследствие
неплащане на лизингови вноски“, с период на действие 01.02.2012 г. до 31.01.2015 г.
Застрахованата сума е сумата на всички дължими към застрахования лизингови вноски
съгласно валидни договори, сключени през периода на застраховката. По делото са
представени още Одобрение за сключване на застрахователен договор и Добавък № . към
застрахователна полица № . с предмет на лизинговото имущество автомобил марка „Ш.“,
ДК № СВ 1770 НТ, рама .C..., лизингополучател „Р.
С оглед на посоченото, съдът приема за установено, че между ищеца и „Е. е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Загуба вследствие
неплащане на лизингови вноски“, покриващо като риск и неплащането на лизинговите
вноски по договора за лизинг от 05.07.2019 г., сключен между „Р. и „Е. А.“ ООД.
От доклад №1 по щета № ./., образувана при ищеца и по повод искане от страна на
лизингодателя и застраховано лице – л. 77 от делото, се установява, че в определеното
застрахователно обезщетение за изплащане от ищеца са включени общо шест лизингови
вноски по договор за лизинг от 05.07.2019 г. в размер на 2891,64 евро (с левова
равностойност 5655,56 лева) и за което има представено платежно нареждане от 02.11.2020
г. – л. 92 от делото, че е изплатено от ищеца на застрахованото лице „Е., а това се установява
и от приетото по делото неоспорено заключение на ССчЕ /задача № 3/.
Въз основа на гореизложеното съдът достига до извод, че са налице всички посочени
по-горе елементи от фактическия състав на претенцията по чл. 410 КЗ, а именно –
възникнало застрахователно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да носи
покритие на риска „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ по сключени от
застрахования договори за лизинг, в обхвата на който попада и този от 05.07.2019 г., по
7
който ответникът е поел задължението да плаща месечни лизингови вноски. От
приложените по делото писмени документи, както и от изслушаните заключения на ССчЕ
по безспорен начин се установява, че ответникът „Р. след м.03.2020 г. е в неизпълнение на
задължението да плаща месечни лизингови вноски, както и че ищецът в качеството на
застраховател по договора за имуществено застраховане е платил застрахователно
обезщетение в размер на 2891,64 евро (с левова равностойност 5655,56 лева) – стойността на
незаплатените от ответника общо 6 броя месечни лизингови вноски по договора за лизинг.
В същото време съдът констатира във връзка с релевираното от ответника възражение,
че действително той е върнал на лизингодателя „Е. процесния автомобил на 22.06.2020 г.
Тук важи изцяло изложеното по-горе и цитиранта практика на ВКС, съгласно която
застрахователното обезщетение не включва лизингови вноски с падеж след прекратяване на
договора за лизинг, когато лизинговата вещ е върната от лизингополучателя.
Към посочената дата – 22.06.2020 г., са били настъпили падежите на три вноски, които
не са платени от ответника /05.04.2020 г., 05.05.2020 г. и 05.06.2020 г./ общо в размер на
2827,77 лв., като вноската за 05.03.2020 г. е заплатена, видно, както от представената
счетоводна справка, така и от заключението на ССчЕ, поР. което именно до този размер
следва да се приеме, че е възникнало суброгационното право на ищеца и до сумата от
2827,77 лв. следва да се уважи предявеният иск, а за разликата до пълния предявен размер от
5655,56 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Няма как да се уважи и релевираното от ответника възражение, че от дължимата
искова сума следвало да се приспадне изплатената от него сума като гаранция, доколкото се
установи по делото, че същата е била задържана от „Е. като неустойка във връзка с
неизпълнение на задълженията на „Р. по договора за лизинг – безспорно неизправна страна
по същия предвид констатираното спиране на плащанията по вноските по договора.
Не се установява от разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение да е предвидено освобождаване от отговорност на ответника от
заплащане на посочената сума, поР. което и това възражение на ответника е неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски се поражда и за двете страни.
Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса, депозити за изготвяне на ССчЕ,
за призоваване на свидетел, както и за адвокатско възнаграждение с ДДС в общ размер на
2203,05 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на дружеството-ищец следва да се
присъдят направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от претенциите, в
размер на 1101,52 лв.
Ответникът е сторил разноски единствено за адвокатско възнаграждение, което, видно
от представения договор за правна помощ от 31.03.2022 г. възлиза на сумата от 350 лв. –
заплатено в брой. Така уговореното възнаграждение не е прекомерно на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК, поР. което и възражението на ищеца е неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на дружеството-ответник следва да се присъдят
8
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от претенциите, в размер
на 175,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Р., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на
основание чл. 213 КЗ /отм./ - чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ /нов/ на З., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С., сумата от 2094,69 лв. – платено обезщетение по застраховка „Загуби
вследствие неплащане на лизингови вноски” по застрахователна полица № . и щета № .,
ведно със законната лихва от 08.12.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4 189,39 лв.
ОСЪЖДА „Р., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на
основание чл. 213 КЗ /отм./ - чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ /нов/ на З., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С., сумата от 2827,77 лв. – платено обезщетение по застраховка „Загуби
вследствие неплащане на лизингови вноски” по застрахователна полица № . и щета № .,
ведно със законната лихва от 08.12.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 5 655,56 лв.
ОСЪЖДА „Р., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на З., ЕИК
., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1101,52 лв. – разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Р., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. сумата от
175,00 лв. – разноски по делото по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – „Е., ЕИК . и „А., ЕИК ..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9