№ 591
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501660 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Победа, ул. „Генерал Влазимир Вазов“ № 3, представляван от изпълнителния директор
инж. Ганчо Тенев, действаща чрез упълномощения си процесуален представител
юрисконсулт Десислава Златева против решение № 260050 от 03.06.2021 г., постановено по
гр. дело № 268/2020 г. по описа на РС- Средец, с което са отхвърлени исковете му за
осъждане на ответницата М. П., гражданин на С., род. на **********г. с адрес: гр. С., бл. *,
вх. *, ет. *, ап. *, в качеството й на наследник на В.Н.П., ЕГН: ********** да му заплати на
основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 994.50лв. – главница, представляваща
задължение, произтичащо от доставена, отведена и пречистена вода в обект с адрес: : гр.
Созопол, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * с абонатен № 887421, за което са издадени следните фактури
: № **********/25.04.2017г. на стойност 22.68 лева и фактура № **********/25.05.2017г. на
стойност 971.82 лева, с отчетен период от 20.01.2017г. до 04.05.2017г., и сумата от 274.26
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от деня
на падежа до датата на предявяване на претенцията, както и законната лихва върху
неизплатените главници за периода от завеждане на исковата молба – 22.06.2020г. до датата
на окончателното плащане на задължението.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се
твърди, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита се за неправилен извода
на съда, че съгласно чл. 60 от ЗН за да се ангажира отговорността на ответницата като
наследник на починалия потребител, следва същата да е приела наследството, като се
излагат съображения, че липсва такова законово изискване. Въззивникът сочи, че съдът
неправилно е приел, че в случая не е налице мълчаливо приемане на наследството, въпреки,
че в имота се потребява вода след смъртта на титуляра. На следващо място в жалбата се
1
навеждат доводи, че действията по приемането или отказа от наследство следва да се
упражнят лично от ответницата като наследник на починалото лице и не могат да се
извършат, чрез назначения й по делото особен представител. Сочи се, че поради отсъствието
на ответницата и липсата на нейн адрес в страната в случая не е приложима процедурата по
чл. 51 от ЗН, което от своя страна не означава, че тя не е наследник на собственика на
имота- потребител на ВиК услуги. По подробно изложените в жалбата доводи, се иска
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да
бъдат уважени. Претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание въззивното дружество, чрез упълномощения си
процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното
решение и присъждане на разноските по делото.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата М. П., действаща чрез
назначения й на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв. Кънчо
Крумов е депозирала писмен отговор по въззивната жалба, в който е изложила съображения
за неоснователността й. Счита, че по делото не е доказано наличието на валидно възникнало
правоотношение между ищеца и ответницата за процесния период, като сочи, че потребител
по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 е собственика на имота, а не ответницата. Излага доводи
за правилност на извода на съда, че за да се ангажира отговорността й на наследник на
починалото лице е необходимо тя да е приела наследството, а в случай, че не е прието на
разположение на кредиторите е възможността за провеждане на процедурата по чл. 51 от
ЗН. Сочи, че е налице отказ от наследството, направен от съпругата и братът на починалия
потребител, а тъй като ответницата /съпруга на брата на наследодателя, починал след него/
няма адрес в страната тя най-вероятно не знае, че е наследник на потребителя. По подробно
доразвитите в писмения отговор съображения сочи, че изводите на съда кореспондират със
събраните доказателства, поради което моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. В съдебно заседание въззиваемият, чрез особения си адвокатски представител
поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на водоснабден имот,
находящ се в гр. С., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, който е придобила по наследство от В.Н.П., поч.
на 23.01.2017г. Сочи се, че като собственик ответницата се счита за абонат - потребител на
предоставените от ищеца услуги по доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за
собствения й недвижим имот, като за горепосочения отчетен период, същата не е изпълнила
задълженията си да заплати изразходеното количество вода в 30 –дневния срок, предвиден в
Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предвид това ищцовото
дружество претендира осъждането на ответницата да му заплати дължимите суми за
ползвани В и К услуги /доставена, отведена и пречистена вода/ на стойност 994,50 лв. -
главница, която сума е осчетоводена от ищеца посредством издадени фактури за периода
от 25.04.2017г. до 25.05.2017г., с отчетен период от 20.01.2017г. до 04.05.2017г., както и
мораторна лихва за забавеното изплащане на главницата в общ размер от 274.26 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от
26.05.2017г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница от
подаване на исковата молба - 22.06.2020г. до окончателното й изплащане.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответницата, чрез назначения
2
й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител не е депозирала писмен отговор, като
в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на исковете, по съображения, че
няма данни наследството на починалия абонат да е прието от ответницата.
С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
предявените исковете, като е приел, че липсват данни дали е налице приемане на
наследството на В. П. от ответницата, а преди това и от нейния съпруг.
При служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269
от ГПК, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По същество
след съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, от
фактическа страна съдът намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от данните по делото е установено, че В.Н.П., поч. на
23.01.2017г. преживе е бил собственик на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. С.
бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, в сграда в режим на етажна собственост, за който имот е открита
партида на негово име като абонатен номер 887421, като партидата не е променяна след
смъртта му. Установено е също, че ответницата М. П. е единствен наследник по закон на
починалия си съпруг П.Н.П., поч. на 26.10.2018г., който от своя страна е единствен
наследник по закон на починалия си брат -абонатът В.Н.П., поч. на 23.01.2017г.
По делото е безспорно установено въз основа на приетите в първата инстанция
писмени доказателства и експертните заключения, че за исковия период в процесния имот е
налице твърдяното от ищеца потребено количество вода, като общо за 20.01.2017г. до
04.05.2017г. са начислени 438.49 куб.м. вода, от които 383 куб.м. – чрез реален отчет на
водомера в жилището, а 55.49 куб.м.- от разпределение. Установено е, че начисленото
количество вода е на стойност 994.50 лв., която сума е осчетоводена от ищеца посредством
издадени фактури за периода от 25.04.2017г. до 25.05.2017г., като няма данни посочените
задължения да са заплатени.
След съвкупна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения в рамките на заявените оплаквания, настоящата инстанция намира, че горната
фактическа обстановка е възприета правилно възприета от районния съд в съответствие с
ангажираните по делото доказателства, но въз основа на нея и след неправилно приложение
на материалния закон са направени несъответващи за установени факти правни изводи,
които водят до извод основателност на жалбата, по следните съображения:
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1
и ал. 86 от ЗЗД.
В решаващите си мотиви, районният съд е отхвърлил исковете поради липсата на
данни по делото за приемането на наследството на В. П. от страна на наследника му П. П.,
както и за приемането на наследството на П. П. от преживялата му съпруга – ответницата М.
П..
Съгласно чл. 49 от ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да
бъде извършено както изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от
вписване в особена за това книга, така и мълчаливо с конклудентни действия. Съгласно чл.
52 от ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН, като той се
3
вписва по същия ред.
В чл. 51 от ЗН е предвидена законова възможност в случай, че призованият към
наследяване бездейства, всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен
срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него, като ако в дадения му
срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Разпоредбата на чл. 51 от ЗН урежда две хипотези - в първата, определянето на срок
за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд,
което по своя характер е охранително, като съдът се произнася с решение в зависимост от
изразената воля, а във втората хипотеза срокът за приемането се определя от съда в рамките
на заведено дело срещу наследника. В случая, по делото няма данни за провеждане на нито
една от уредените в чл. 51 от ЗН процедури. Не се твърди, нито има данни за образувано
отделно охранително производство по реда на чл. 51 от ЗН спрямо ответницата, нито данни
районният съд да е бил сезиран с искане от ищеца – в качеството му на заинтересувано лице
за провеждане на процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките на заведеното исково
производство. Затова в случая неправилно по аргумент на противното, районният съд е
направил несъответен с данните по делото извод, че наследството се счита, че не е прието
поради липса на данни за проведено отделно производство по чл. 51 от ЗН, респ. при
липсата на сезиране от ищеца с такова искане в рамките на исковия процес. Този извод
противоречи на горепосочената нормативна на уредба, която сочи, че за да е налице отказ
от наследство, същият следва да е изричен по смисъла на чл. 52 вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН,
респ. като последица от бездействието на наследника в рамките на производството по чл.
51 от ЗН, в който случай се приема, че наследникът е загубил правото да приеме
наследството. Освен това в настоящия случай, доколкото призоваването на ответницата в
исковото производство е извършено по реда на чл. 48 от ГПК, провеждането на
процедурата по чл. 51 от ЗН в рамките настоящото исково производство е неприложима,
доколкото волята на й дали приема или отказва наследството е изцяло лична и не може да се
извърши от назначения особен представител. Затова поради липса на данни по делото
ответницата да се е отказала, респ. да е загубила правото да приеме наследството на
починалия си съпруг, респ. последният да се отказал от наследството на починалия преди
него абонат на ВиК услуги за процесния водоснабден имот, следва презумпцията, че същото
е прието както от нея, така и от починалия преди нея съпруг / в горния смисъл е определение
№ 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК, докладчик Теодора
Нинова/.
От гореизложеното се налага извода, че на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН ответницата
отговаря за задълженията за заплащане на потребеното в наследения имот количество вода,
начислено в тежест на праводателите й за периода от 20.01.2017г. до смъртта на съпруга й -
26.10.2018г. За останалия исков период, считано от възникналото за нея наследствено
правоприемство от 26.10.2018г. до 04.05.2020г. като собственик на имота, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост тя има за потребител на ВиК услуги по смисъла на
пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ и дължи заплащане на предоставените от ответното
дружество ВиК услуги, начислени за този период по цени, утвърдени от ДКЕВР въз основа
на измереното количество изразходвана вода, отчетено и разпределено по реда на чл. 23, чл.
29 и чл. 31 от Общите условия вр. с чл. 30 и чл. 35 от Наредба 4/2004г. на МРРБ.
По делото не се твърди, а и няма доказателства задълженията за потребената в имота
вода за процесния период, съгласно издадените от ищеца фактури да е платена или погасена
по друг начин.
Затова поради неизпълнение от ответницата на главното задължение в посочения в
чл.30, ал. 2 от общите условия на ищеца тридесетдневен срок от датата на фактуриране,
основателна се явява и претенцията на ищеца за претендираната мораторна лихва по чл. 42
от общите условия в размерите по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на главницата, считано
4
от датата на забавата, която в случая е от 26.05.2017г. до 13.03.2020г. Съобразно
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че мораторната
лихва възлиза в размер на 302.16лв., но тъй като ищецът претендира присъждането й в по-
малък размер – 274.26 лв., тази претенция също се явява основателна и следва да се уважи
изцяло в претендирания исков размер.
С оглед гореустановения дължим размер на главницата, върху дължимата сума
следва да се начисли и претендираната по чл. 86, ал.1 от ЗЗД законна лихва за дължимото от
ответницата на обезщетение за забавеното й плащане, считано от подаване на исковата
молба – 22.06.2021г. до окончателното й изплащане.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено, като вместно него следва да се
постанови ново, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, поради изцяло
уважаване на исковете в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и във
въззивното производство разноски, вълизащи в общ размер от 928.81 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции в общ размер от 200 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260050 от 03.06.2021 г., постановено по гр. дело №
268/2020 г. по описа на РС- Средец, с което са отхвърлени исковете на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Влазимир Вазов“ № 3, представляван от
изпълнителния директор инж. Ганчо Тенев за осъждане на ответницата М. П., гражданин на
С., род. на **********г. с адрес: гр. С., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, в качеството й на наследник
на В.Н.П., ЕГН: ********** да му заплати на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 994.50лв. – главница, представляваща задължение, произтичащо от доставена,
отведена и пречистена вода в обект с адрес: : гр. С., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * с абонатен №
887421, за което са издадени следните фактури : № **********/25.04.2017г. на стойност
22.68 лева и фактура № **********/25.05.2017г. на стойност 971.82 лв., с отчетен период от
20.01.2017г. до 04.05.2017г., и сумата от 274.26 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците за периода от 26.05.2017г. до 13.03.2020г., ведно със законната
лихва върху неизплатената главница, считано от подаване на исковата молба – 22.06.2020г.
до окончателното й изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. П., гражданин на С., род. на **********г. с адрес: гр. С., бл. *, вх. *,
ет. *, ап. *, в качеството й на наследник на В.Н.П., ЕГН: ********** да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД , ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Влазимир Вазов“ № 3, представляван от
изпълнителния директор инж. Ганчо Теневоснование чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от
994.50лв. – главница, представляваща задължение, произтичащо от доставена, отведена и
пречистена вода в обект с адрес: : гр. С., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * с абонатен № 887421, за
което са издадени следните фактури : № **********/25.04.2017г. на стойност 22.68 лева и
фактура № **********/25.05.2017г. на стойност 971.82 лв., с отчетен период от 20.01.2017г.
до 04.05.2017г., и сумата от 274.26 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главниците за периода от 26.05.2017г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва
върху неизплатената главница, считано от подаване на исковата молба – 22.06.2020г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал.
1 от НЗПП направените пред двете инстанция разноски в общ размер от общо 928.81лв. и
5
юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции в общ размер от 200лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6