Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание на 23.11.2018година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря
Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 1647
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба оот “М.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, чрез: адв. В.П.Г., САК, съд.
адрес:***2 против Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди
следното: на основание подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК срещу Н.В.Г., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д № 6083/2017г.,
по описа на РС - Плевен, 5 с-в. В рамките на предвидения от законодателя
14-дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, инициирало настоящото исково
производство.
Предявеният установителен
иск се обосновава със следното: вземането си ищецът основава на договор -
М4100304 от дата 20.05.2014г., М4122072 от дата 08.06.2014 г. за
далекосъобщителни услуги, сключен с ответника. Излага се, че съгласно чл. 26 от
Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване
на договора М.уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от М.след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.”
В срока на действие на
договор за далекосъобщителни услуги М4100304 от дата 20.05.2014 г., М4122072 от
дата 08.06.2014 г М.е издал на абоната-ответник следните фактури:
1. Договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с номер М4100304 от дата 20.05.2014 г., по който са
издадени следните фактури:
- фактура № *********/18.07.2014 г., с падеж
на плащане 02.08.2014 г., за отчетен период от 16.06.2014 г. до 15.07.2014 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 48.40 лв.;
- фактура № *********/19.08.2014 г., с падеж
на плащане 03.09.2014 г., за отчетен период от 16.07.2014 г. до 15.08.2014 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 90.02 лв.;
- фактура № *********/22.12.2014 г., с падеж
на плащане 22.12.2014 г., за отчетен период от 16.11.2014 г. до 15.12.2014 г.,
в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 332 лв.;
- фактура № *********/22.12.2014 г., с падеж
на плащане 22.12.2014 г., за отчетен период от 16.11.2014 г.до 15.12.2014 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 185.28 лв.
Длъжникът не е изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички
дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник Н.В.Г. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Вземането по договора с длъжника не е погасено към подаването на заявлението.
2. Договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с номер М4122072 от дата 08.06.2014г., по който са
издадени следните фактури:
- фактура №
*********/25.07.2014 г., с падеж на плащане 09.08.2014 г., за отчетен период от
23.06.2014 г. до 22.07.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 65.77 лв. ;
- фактура № *********/26.08.2014 г., с падеж
на плащане 10.09.2014 г., за отчетен период от 23.07.2014 г. до 22.08.2014 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 66.42 лв.;
- фактура № *********/26.09.2014 г., с падеж
на плащане 11.10.2014 г., за отчетен период от 23.08.2014 г. до 22.09.2014 г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 1.55 лв.;
- фактура № *********/29.12.2014 г., с падеж
на плащане 29.12.2014 г., за отчетен период от 23.11.2014 г. до 22.12.2014 г.,
в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 252.39 лв.
Длъжникът не е изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички
дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник Н.В.Г. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Вземането по договора с длъжника не е погасено към подаването на заявлението.
Претендираната сума в размер
на 1120.12 лв. посочена като главница представлява сбор от предоставени на
абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключените между страните
договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата е формирана
като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор
М4100304 от дата 20.05.2014 г., М4122072 от дата 08.06.2014 г. в размер на
272.16 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка
в размер на - 769.67 лв. неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги М4100304 от дата 20.05.2014 г., М4122072 от дата
08.06.2014 и мораторната лихва в размер на 78.29 лв. (седемдесет и осем лв. и
29 ст.) начислена върху:
- фактура № *********/19.08.2014 г.;
- фактура № *********/26.09.2014 г.;
М.има право да получава в
срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.,
както и има право да получава в срок всички суми по т. 34а-34в от настоящите
Общи условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги,
предоставяни на абоната, е отразена в представените фактури. Доколкото
последните не са били погасени от абоната-ответник, М.е прекратил едностранно
сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на последния е била
начислена неустойка.
Сочи се, че клаузата за неустойка е
рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от
индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е
уговорено друго. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, защото такава
допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка фигурира в представените с
исковата молба Приложения в Раздел Отговорност и гласи:„В случай, че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите
условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на
Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване,
Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички
Услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без остъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване. Основанието за прекратяване на договора следва
и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е казано, че М.има право
да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор,
ако абонатът има неизплатени дължими вземания към М.. А съгласно чл. 54 от ОУ/
„М.има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими
суми след изтичане срока за плащане. „ За самото прекратяване на договора
законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то
настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати
цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка е регламентирана
и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите
условия на оператора.
Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника Н.В.Г.,
ЕГН ********** начисляването на договорна неустойка.
Твърди се, че ответникът се
е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите
Условия, (Доп. съгласувано с Решение №639/13.04.2006 г. на КРС) М.има право да
получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги. 37.6. М.има право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от
настоящите Общи условия. Съгласно чл.26.5. М.предоставя на абоната 15-дневен
срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума.
Дължимите, съгласно сключените договори и незаплатени от абоната суми за
ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на М./чл.54
от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Н.В.Г., ЕГН **********
„М.има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи:
Съгласно сключения договор
за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 22.3.5. от
Общите условия ”Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на М.”.
Съгласно чл.23, б) месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план /програма/пакет.
По силата на чл.26.4 от
Общите условия на „М.”ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимата сума” 26.4.(Изм. - в сила от
06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012г.) Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора М.уведомява всеки абонат за таксуващия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от М.след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми. ”
Потребителят отговаря и
дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретния случай
ответникът Н.В.Г., ЕГН ********** е подписала
договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги, не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които не са
заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Цената на иска представлява
сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга, начислена
е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/. Относно
претенцията за лихви върху просрочена главница: Началният период за начисляване
на мораторна лихва е определен, съгласно Общите условия към договора за
предоставяне на мобилни услуги и разпоредбите на ЗЗД, а именно: денят следващ,
посочения като краен срок за плащане на последната издадена на абоната-ответник
фактура. На основание чл. 86 във вр. с чл. 79 от ЗЗД, върху главницата по
представените фактури е начислена мораторна лихва за забава.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което
на основание на чл.415 във вр.с чл.422 от ГПК да признае за установено по
отношение на ответника, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „М.”
ЕАД в размер на 1041.83лв., от които 272,16лв. – главница за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и 769,67лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги.
По отношение претендираната
лихва за забава е направено изявление за отказ от иска, което е прието от съда и поризводството
по делото е прекратено с определение на
съда от 03.10.2018год.
Претендират се направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения особен
представител адв.П.А., с който искът се
оспорва. Твърди се, че вземането на ищеца се основава на твърдения за сключени
между страните два Договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както
следва: Договор М4100304, сключен на 20.05.2014 г. и Договор М4122072, сключен
на 08.06.2014 г. От приложените писмени доказателства е видно обаче, че ищецът
е сключил с ответницата само един Договор №********* на 08.06.2014 г. От
Приложение №1 към договора от 08.06.2014г. е видно, че е сключен за телефонен
номер ********** по избран тарифен план Мтел Трансфер ХS за срок от 24 месеца,
считано от 08.06.2014 г. Договорът е сключен при Общи условия, като съгласно
чл.26 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура.
По отношение на вземанията по Договора от
20.05.2014 г. се излага , че на
ответницата са издадени четири броя фактури
в общ размер 655.70лв. По две от фактурите - за 48.40 лв. и 90.02лв. са
начислени вземания за ползване на далекосъобщителни услуги, а с другите две
фактури, издадени на 22.12.2014 г. - за 332 лв. и 185.28лв. са начислени
неустойки за предсрочно прекратяване на договора.
Оспорва се дължимостта на цялата сума от 655.70 лв. по
цитираните в ИМ фактури, т.к., липсват доказателства ответницата да е сключила
Договор на 20.05.2014г., вкл. липсват подписани от нея и съответни приложения
относно тарифен план и срок на договора. От фактура №**********/18.07.2014г, за
сумата от 48.40лв. и фактура №**********/ 19.08.2014 г. за сумата от 90.02 лв. и Приложения А
към тези фактури може да се установи, че са за начислени услуги по тел.номер
**********.
Заявява се, че ако съдът
приеме да е налице сключен договор на 20.05.2014г. и е налице задължение по посочените две фактури:
- се прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземането от 48,40лв., поради приложимост на кратката тригодишна
погасителна давност съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД.Сочи се , че крайният срок за плащане на сумата от 48.40
лв. е на 02.08.2014 год., т.е. вземането е станало изискуемо на 03.08.2014 г.,
от когато започва да тече давностният
срок. Заявлението по ч.гр.д. №6083/2017г. е подадено на 14.08.2017 г.,
поради което се излага твърдение, че това вземане е погасено по давност и искът
в тази му част следва да бъде отхвърлен;
- оспорва се и дължимостта на неустойката от
332лв. Същата се претендира въз основа на издадена фактура
№*********/22.12.2014 г. с падеж на плащане 22.12.2014 г. за отчетен период от
16.11.2014 г. до 15.12.2014 г., като е начислена за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги от 20.05.2014 г.
Твърди се, че ищецът не е
представил такава фактура като писмено доказателство, нито в ИМ е пояснено защо
са начислени две неустойки.
- оспорва се и дължимостта и
на втората неустойка в размер на 185,28лв. По делото е приложена сметка
№**********/22.12.2014 г. на стойност 185.28 лв., която следва да бъде
заплатена на датата на издаване - 22.12.2014 год., въпреки, че в ИМ се твърди,
че за неустойката е издадена фактура №*********/22.12.2014 г., с падеж на
плащане 22.12.2014г., за отчетен период от 16.11.2014 г. до 15.12.2014 г. От
цитираната сметка е видно , че не съдържа данни по кой договор се дължи. Тъй
като липсва договор от 20.05.2014. г. и съответни приложения, подписани към
него от ответницата, не става ясно/липсват и твърдения в тази насока/ от коя
дата е прекратен този договор, нито как е формиран претендирания размер на
неустойка от 185.28 лв. Също така представената сметка №**********/22.12.2014
г. не представлява фактура, за да може ищецът да се позове на нейната
доказателствена сила.
По отношение на вземанията
по Договора от 08.06.2014 г. се излага следното:
-Видно от твърденията в ИМ и
писмените доказателства, за ползване на далекосъобщителни услуги са издадени 3
фактури. Заявява се, че вземането по фактура №02963120867, издадена на 25.07.2014 г. за отчетен период
23.06.2014г. до 22.07.2014 г. на стойност 65,77 лв. е погасено по давност,
поради което се прави възражение за изтекла погасителна давност. Излага се , че
крайният срок за плащане на сумата от 65.77лв. е 09.08,2014 г., т.е, вземането
е станало изискуемо на 10.08.2014 г., от когато апочва да тече 3-годишният
давностен срок. Заявлението по ч.гр.д. №6083/2017год. е подадено на 14.08.2017г.,
поради което вземането е погасено по давност и искът в тази му част е
неоснователен.
- оспорва се дължимостта на
начислените две неустойки в сметка №**********/29.12.2014г. в общ размер 252,39лв.
В
исковата молба се твърди, че това е неустойка, начислена
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, както и че
същата е начислена във фактура със същия номер, която фактура не е представена.
Заявява се, че в Приложение №1/т.5.3.1/ към
процесния договор е отразено, че „В случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това приложение, договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право
да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване”.
За да начисли две неустойки
в цитираната сметка: 1/ в размер на 41.25 лв. и 2/ в размер на 211.14 лв, или
„всичко” 252,39 лв., ищецът се позовава на цитирания по-горе текст, видно от ИМ
и от допълнителната молба, без обаче да е уточнил от коя дата едностранно е
прекратил договора с ответницата, защо е начислил две неустойки, както и как е
формиран претендирания размер от 41.25 лв. и 211.14 лв. Също така представената
сметка №**********/02.03.2015 г. не представлява фактура, за да може ищецът да
се позове на нейната доказателствена сила, съобразно трайната практика на ВКС,
именно фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за
търговска продажба и да установи задължението, ако отразява съществени елементи
от съдържанието на сделката./Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
255/2012 г., I т.о/
В случая липсва
конкретизация относно размера и начина на начисляване, както и от коя дата
договорът се счита за прекратен. Липсата на конкретизация препятства
възможността да се прецени дали така начислената неустойка в сметката и в
размера, в който се претендира е начислена съобразно клаузата на конкретното
приложение.
Заявява се, че
претендираните неустойки са нищожни, тъй като противоречат на разпоредбите на
Закона за защита на потребителите. Безспорно ответницата има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на_ЗЗП. В
съответствие с уредбата, дадена със ЗЗП, за да е неравноправна и от там нищожна
една клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да осъществява някои от
фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП; да не попада в някое от изключенията на
чл. 144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално - чл.146, ал.1 от ЗЗП. Считам,
че процесиите клаузи за неустойка осъществяват фактически състав по чл.143,
т.14 от ЗЗП, т.к. налагат на потребителя изпълнение на задължения за заплащане
на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края на
първоначално уговорения срок, без доставчика на практика да предоставя
услугите. В същото време не попадат в изключенията по чл.144 от ЗЗП. Излага се,
че клаузите от процесния договор, предвиждащи търсената от ищеца неустойка не
са индивидуално уговорени, тъй като представляват част от предварително
изготвен от оператора бланков договор, в който се попълват при подписването им
единствено данните, индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план/вид
предоставяна услуга. Поради това ответницата, в качеството на потребител не би
могла да влияе върху съдържанието им, договаряйки със служителя на ищцовото
дружеството промени в бланкетните клаузи. Предоставена такава възможност при
подписване на процесния договор, не се установява от ангажираните от ищеца
доказателства.
В о.с.з. представител на ищеца не се
явява , но е депозирано писмено становище, с което се поддържа иска,вкл.
претенцията за неустойка. Наведени са подробни доводи.
В о.с.з. ответницата се представлява от
особения представител адв.П.А. , която поддържа изложеното в отговора и моли
съда да отхвърли частично предявения иск във вр. с неизплатени суми за
доставени от ищеца и незаплатени от ответника
услуги – като погасени по давност;поддържа становището си за нищожност
на неустойката, която се претендира.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона приема за установено следното от фактическа и фактическа
страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ /2017 г. по
описа на ПлРС е видно, че същото е
образувано на 14.08.2017год. въз основа на депозирано заявление за
издаване ан заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК от ищеца срещу ответника. Издадена е заповед за
изпълнение за сумите, както следва:сумата общо в размер на 1 041.83 лв., от
която: 272.16лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договори за далекосъобщителни услуги
№ М4100304 от 20.05.2014 г. и № М4122072 от 08.06.2014 г.; 769.67 лв., представляваща неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по
договори за далекосъобщителни услуги с № М4100304 от 20.05.2014 г. и № М4122072
от 08.06.2014 г.; 78.29 лв. мораторна лихва начислена върху фактура № *********
от 19.08.2014 г. и № ********* от 26.09.2014 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 14.08.2017г. до
окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25.00 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
185.05лв. В заповедта е отразено , че
вземането на заявителя произтича от:
неизпълнено задължение по договори за далекосъобщителни услуги №М4100304
от 20.05.2014 г. и № М4122072 от 08.06.2014 г., сключени между „М.“ ЕАД като
кредитор и Н.В.Г., като длъжник.
По делото са представине от страна на
ищеца процесните договори, въз осонва на
които и с оглед неизпълнение на
задължението на ответницата да заплаща стойността на доставената й услуга, се
претендират процесните суми – главница и неустойка. Основателни са възраженията
а особения представител на ответната страна за това, че претендираните вземания за главница в размер
48,40лв. - по фактура №*********/18.07.2014год.,
с падеж 02.08.2014год. и вземането на сотйносто 65,77лв.-по фактура №
*********/25.07.2014год., с падеж на
плащане 09.08.2014год. , са погасени по давност
съгласно разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и предвди образуваното на 14.08.2017год. заповедно
производство. За тези суми искът следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност. В останалата част, искът за
претендираните главници следва да бъде
уважен.
По делото са представени смитки
съответно с номера ********** и ********* съответно за сумите 185,28лв. и 252,39лв., в които и отрозено задължение на ответницата за
заплащане на неустойка. В раздел 5.3 на Приложение №1 -”Отговорност” е
предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по
отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. По делото са
приобщени и Общи условия /ОУ/ на ищеца, действащи към датата на подписване на
процесния договор. Съгласно чл.92 ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо
същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо
да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение,
договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
неизпълнение на главното задължение. За нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес
(чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и
при незаявено основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; е относимо е до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/;
е налице противоречие с добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013
год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год.
на ОСТК на ВКС и др., е налице неравноправна клауза, както и някои други
особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с
охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради
изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно
раздел 5.3 на Приложение №1 -”Отговорност” е предвидено, че в случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или
Общите условия, в т.ч.ако по негово искане или вина Договорът по отношение на
Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или
всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване. Съдът
намира, че предвидена в договора клауза
за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за
неустойка предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка,
равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид
услуга абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия,
несъмнено се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена
облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл
са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение №
193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е
и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен
негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер.
Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но
само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Целта и начина на формиране на уговорената в случая компенсаторна
неустойка излиза извън присъщите ѝ функции, т. е. същата противоречи на
добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна, съгласно
задължителните разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със закона съдът
следи служебно, като валидността ѝ се преценява към момента на сключване
на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора,
определена в размер на дължимите до края на договора месечни абонаментни такси
за предоставения телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката
да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на
договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така
уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответника има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни
абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на
потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително
дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя. Съдът намира клаузата за нищожна –
изначално към датата на сключването на договора, отсъствието на валидно
съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да
било размер. Оттук следва, че съдът не следва да разглежда налице ли са били
основанията предвидени в договора за начисляване на неустойка – неизпълнение на
ответника на договорни задължения и прекратяване на договорното правоотношение.
Наред с това се явяват и основателни възраженията
на особения представител на ответника за недоказаност на предявения иск за
неустойка по основание и размер. Ищецът от своя страна не е ангажирал каквито и
да е доказателства за наличието на предпоставките и основанията за начисляване
на претендираната неустойка. По делото няма каквито и да било доказателства, че
договорът е прекратен към тази дата, още повече по вина на потребителя. От
приложените по делото договори, не става ясно при какви условия сключения между
страните договори се прекратява и дали неплащането на задължение за ползвани от
потребителя услуги е сред тези основания. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
осъществяването на елементите от фактическия състав, пораждащ правото на
неустойка в полза ишеца, респективно - наличието на основания за начисляване на
посочената във фактурата сума за неустойка.
Претенцията на ищеца в частта за
неустойката следва да бъде отхвърлена, като неосонвателна и недоказана.
При този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по делото разноски в производството по чл.422 от ГПК съразмерно уважената част на иска, а именно разноски в общ размер – 92,44лв.,
както и разноски в заповедното производство /с оглед изхода на делото/ - 55,39лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана по
делото от особен представител – адв.П.А., ПлАК ДЪЛЖИ
на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумите, както следва: 90,02лв.
– главница, представляваща потребени далекосъобщителни услуги за периода
16.07.2014г. до 15.08.2014г., по фактура
№ *********/19.08.2014г., с падеж на плащане 03.09.2014г., което задължение произтича от
договор М4100304 от 20.05.2014год.; сумата 66.42 лв., представляваща потребени
далекосъобщителни услуги за периода 23.07.2014г. до 22.08.2014г., с
падеж на плащане 10.09.2014год., за която
е издадена фактура № *********/26.08.2014 г.; сумата 1.55лв.,
представляваща потребени далекосъобщителни услуги за периода от 23.08.2014 г.
до 22.09.2014 г., с падеж на плащане 11.10.2014 г., за която е издадена фактура
№ *********/26.09.2014г., ведно със законната лихва от 14.08.2017год., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
6083/2017год. по описа на Плевенски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за претендираните главници в размер на 48,40лв., за която е издадена фактура № *********/18.07.2014год. и
за сумата 65,77лв., за която е издадена фактура №*********/25.07.2014год., като
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.92, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответницата Н.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи сумата от 769,67лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги съответно от
20.05.2014год. и от 08.06.2014год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ НА „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски по
делото в производството по чл.422 от ГПК – в общ размер 92,44лв. и в
заповедното производство по ч.гр.д. №6083/2017год. по описа на ПлРС – в общ
размер 55,39лв.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415 ал.2 от ГПК заповед за изпълнение №4963/14.08.2017г., издадена по ч.гр.д. №6083/2017год.
В ЧАСТТА за сумата от 78,29лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху стойността на фактура №
********* от 19.08.2014 г. и №********* от 26.09.2014 год.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд. В частта, с която е прекратено частично производството по делото, същото
е с характер на определение и може да
бъде обжалвано с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването, по същия ред.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: