Р Е Ш Е Н И Е
№375
гр. Враца, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, Втори състав, в
публично заседание на 19.02.2024 г. /деветнадесети февруари, две хиляди
двадесет и четвърта година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела
ВАНЧИКОВА, без участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВ адм. дело № 86 по описа на
АдмС – Враца за 2024 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
/Административно-процесуален кодекс/, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за
движение по пътищата/.
Образувано е по ЖАЛБА на И.В.И. ***, чрез пълномощник – адв. Т.П. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
369з-174/13.01.2024 г., издадена от Мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Враца - ***, с която е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“ - на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
В жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че липсват
материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ, тъй като жалбоподателят е
оспорил показанията на техническото средство, дадена е кръв за лабораторно
изследване, като освен това са му извършени и три медицински изследвания в три
различни лаборатории, резултатите от които не отчитат в кръвта наличие на **. Отправя
искане съда да отмени оспорената ЗППАМ. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощника
адв. П., която поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по производството
разноски, за което се представя списък. В допълнително представена писмена защита се излагат подробни
съображения за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът,
мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Враца - *** се явява
лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е от ответника заверено
копие от образуваната пред административния орган преписка. Със жалбата са
представени от жалбоподателя писмени доказателства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от
лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с
който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което
същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Оспорения акт е връчен на 13.01.2024г.,
а жалбата против същия постъпила в съда на 25.01.2024г.
Разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От
приложените към административната преписка доказателства се установява, че на
13.01.2024 г. на жалбоподателя И.В.И. *** е съставен АУАН серия GA № 1156707 от
*** - мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца за това, че
на същата дата в ……. управлява лек автомобил марка „БМВ 320Д с рег. номер*******,
собственост на И.И. с адрес във *, след употреба на ** или техни * преди да е
преминало въздействието им. Употребата е установена на *** с техническо
средство „Дръг Тест 5000“ с фабричен ARMC-0094, като уреда отчел положителна
проба за употреба на ***. Пробата е показана на водача и е издаден талон за
медицинско изследване № 096446. Констатираното в АУАН поведение на водача е
прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. С АУАН е иззето СУМПС на водача № *********.
На
13.01..2024 г. е издадена и оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 369з-174/13.01.2024
г., издадена също от ***, мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Враца, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца“. В ЗППАМ също е посочено, че се отнема СУМПС.
Към
преписката са приложени цитирания АУАН серия GA, № 1156707 /13.01.2024г.,
докладна записка от ** ПК ПП ОДМВР-Враца – свидетел на нарушението и съставянето
на акта, Талон за изследване, Протокол от 13.01.2024г. за извършване на
проверка за употреба на ***, справка за нарушител и Заповед № 363з-3066/ 01.11.2023г.
на ВПД Директор на ОДМВР-Враца.
Към
административната преписка е приложена и втора ЗППАМ №
24-0967-000018/13.01.2024г. /на л.16 от делото/ идентична с оспорената –
относно издател, предмет, адресат и размер на ПАМ. На същата обаче няма подпис
на издателя и данни да е връчена на адресата. В същата изрично е посочено, че „На
водача е издадена и връчена на пътя ЗППАМ № 369з-174/13.01.2024г.“, което сочи, че е
последващо издадена. Доколкото тази втора ЗППАМ е напълно идентична с
оспорената относно страни и предмет, няма подпис на издател, не е връчена на
адресата и е последващо издадена, същата се явява нищожна и непораждаща правни
последици. Неправилно тази втора ЗППАМ № 24-0967-000018/13.01.2024г. е вписана
в справката за нарушител/водач.
По
делото от жалбоподателя И.В.И. са представени лабораторни резултати от СМДЛ „**“
ЕООД – ** от 15.01.2024г., МЛ „Ц.“ – *** от 15.01.2024г. и СМДЛ „Р.“ ООД – *** от
15.01.2023 г., видно от които не е установено наличие на *************.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените
от страните доказателства да провери законо-съобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП принудителните администра-тивни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т.
6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото няма спор, че
оспорената заповед е издадена от ***, мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Враца, чиято компетентност е установена от приложената
по делото Заповед № 369з-3066/01.11.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Враца, а
последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите
за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия, с оглед на което не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието
на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за
издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на
лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили
като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – водач на МПС управлява лек
автомобил след употреба на *** преди да е преминало въздействието им. Не е
налице нарушение на административно-производствените правила, което да е
съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на
административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква
приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена.
Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т.
2 и т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон,
съответно налице е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Съображенията
за това са следните:
В
посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на администра-тивните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки, сред които временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство след употреба на ***, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Следователно
основната материално-правна предпоставка за налагане на ПАМ по този ред е
наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието
на ** или техни*.
Редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на* или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба № 1
от 19.07.2017 г., приета на основание законовата делегация на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В нея са предвидени способите за
установяване на употребата на ** или техни *, както и условията, при които се
признават резултатите от приложението им.
В чл. 6, ал. 9 от горепосочената наредба е предвидено, че
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на * вещества или техни *се
установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на *
вещества или техни* в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи
талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или
при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване.
Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.
От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпо-редби
следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на ** или
техни * могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично
предвидените в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. хипотези. Във всички
останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от
медицинското или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са
релевантни за установяване на употребата на ** или техни *.
В случая е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изключения, тъй като
жалбоподателят е дал проби за лабораторно изследване – кръв и урина, което се
установява от приложената към адм. преписка докладна записка. При това
положение административният орган не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство
(дръг тест), за да се приеме, че е налице употреба на *. Ето защо съдът намира,
че не са осъществени материално-правните предпоставки, при които възниква
правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната
принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.
Фактът, че срещу жалбоподателя е бил издаден АУАН, не
означава наличие на абсолютно основание за налагане на процесната ПАМ, след като са липсвали материално-правните
предпоставки за това. Административното производство по налагане на ПАМ по ЗДвП
и административно-наказателното производство по ЗАНН са две отделни
производства с различни правни последици и административният орган е следвало
да извърши самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, преди да пристъпи към
издаване на заповед от този род.
Следва да се отбележи, че административният
орган, в хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от
техническото средство и е дало кръвна проба при спазване условията по Наредба №
1 от 19.07.2017г./ би следвало преди налагането на ПАМ, с оглед спазване
правилото на чл. 171, т. 1 б. „б“ предл. последно
от ЗДвП, да изчака
резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да предприеме
действия по налагане на ПАМ от рода на процесната.
Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се
реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми.
Безспорно предназначението и целта на принудителните администра-тивни мерки
изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да
става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на
засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят
безусловно е разпоредил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на
показанията на теста за установяване на употребата на *вещества. Като не се е
съобразил с този императив на закона, административният орган е наложил ПАМ при
липса на необходимите материално-правни предпоставки за това.
Предвид
изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за основателна, а
оспореният административен акт за незаконосъобразен поради
противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски
в размер на 10 лв. /десет лева/ за платена държавна такса и 500 лв. /петстотин
лева/ договорено адвокатско възнаграждение за пълномощника, което е платено и
за което са представени доказателства, или общо сумата от 510 лв. /петстотин и
десет лева/. Размера на адвокатското възнаграждение съдът приема за
съответ-стващ на предмета на делото, на фактическата и правната му сложност,
както и на извършените реални действия за правна помощ от пълномощника –
адвокат, а именно: изготвяне на мотивирана жалба против ЗППАМ, явяване в
съдебно заседание и изготвяне на обоснована писмена защита.
Разноските следва да се заплатят
от ЮЛ в чиято структура е ответника, а именно от ОД на МВР - гр. Враца.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 369з-174/13.01.2024 г., издадена от ***
мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Враца, с която е
наложена на И.В.И. *** - ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца“ - на основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца да заплати на И.В.И. *** сумата от общо 510 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.
На
основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: