Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 148 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.Ц.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** 25 срещу Ц.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за
делба на следния недвижим имот: жилищна сграда с идентификатор ***по КК и КР на
гр. Варна, с площ от 107 кв.м., състояща се от първи етаж, включващ четири стаи, кухня, баня, тоалет и коридор,
както и маза /сутерен/, включваща от
четири стаи, кухня, баня, тоалет и коридор,
с административен адрес гр. Варна, кв. „***“, ул. „***, находяща се в
дворно място с идентификатор ***по КК и КР на гр. Варна с площ от 732 кв.м. с
граници /съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***и ПИ ***, при квоти: 3/4 ид.ч. за Г.Ц.В.
и 1/4 ид.ч. за Ц.Ц.Т.. С исковата молба е заявено и искане по чл.344, ал.2 от ГПК ответницата да бъде осъдена да заплаща на ищеца сумата от 500 лева месечно
, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на неговата ид.ч. от
процесния имот, за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното извършване на делбата.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са брат и сестра – наследници на ***В.,
починал на 22.05.1979г. и на ***, починала на 05.09.2007г. Твърди се, че с
договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя № 9314 от
29.01.1968г. съпрузите ***В. и *** придобили право на строеж върху държавно
урегулирано място от 758 кв.м., съставляващо парцел XXIII по плана на с. *** за постройка на жилищна сграда
срещу сумата от 1530 лева, която била заплатена изцяло. Съпрузите в периода
1968-1970г. изградили жилище, състоящо се от първи етаж, състоящ се от четири
стаи, кухня, баня, тоалет и коридор, както и маза /сутерен/, състоящо се от
четири стаи, кухня, баня, тоалет и коридор. С нотариален акт № 108, том II, 9688, дело № 314/2003г. на нотариус Веселин Петров, с
рег. № 205 в регистъра на НК *** продала на сина си Г.Ц.В. 1/2 ид.ч. от
процесния недвижим имот, а впоследствие с нотариален акт с № 194, том III, рег. № 12216, дело № 633/2006г. на нотариус Веселин
Петров, с рег. № 205 в регистъра на НК *** продала на сина си Г.Ц.В. още
¼ ид.ч. от имота. След смъртта на родителите си и двете описани
покупко-продажби процесният имот бил съсобствен между страните при квоти –
¾ ид.ч. за ищец и ¼ ид.ч. за ответницата. Твърди се още, че понастоящем
в цялата маза на имота се е настанил синът на ответницата – ***, който живеел
там от 2009г. и не заплащал наем за идеалната част на ищеца.
В законоустановения срок ответницата е депозирала
писмен отговор, с който не се оспорва съсобствеността и квотите на страните.
Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на наем. Твърди, че по взаимно
съгласие от 2009г. са се разбрали, че ищецът ще ползва жилищния етаж от
сградата, а ответницата – сутерена, които ще предостави за безвъзмездно
ползване на сина си, като са се договорили, че няма да си дължат наем.
Ответницата също прави искане по чл.344, ал.2 от ГПК ищецът да й заплаща
месечен наем в размер на 500 лева, за лишаването й от ползване на нейната
идеална част от жилищния етаж на имота. Ответницата приканва ищеца към спогодба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните събраните
по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от договор за отстъпване право на строеж върху
държавна земя № 9314 от 29.01.1968г. ***В. и *** (съпрузи) са придобили право
на строеж върху държавно урегулирано място от 758 кв.м., съставляващо парцел XXIII от квартал 17 по плана на с. ***, срещу заплащане на
сумата от 1530 лева.
От удостоверение за наследници от 07.12.2018г.,
издадено от Община Варна, се установява, че ***В. е починал на 22.05.1979г. и е
оставил за наследници съпругата си *** и двете си деца – Ц.Ц.Т. и Г.Ц.В..
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108, том II, 9688, дело № 314/2003г. на нотариус Веселин Петров, с
рег. № 205 в регистъра на НК е сключен договор за покупко-продажба от
14.11.2003г., по силата на който *** е продала на сина си Г.Ц.В. собствената си
½ ид.ч. от недвижим имот в гр. Варна, кв. „***“, ул. „***, представляващ жилище с площ от 101 кв.м., състоящо се от четири стаи,
кухня, баня, тоалет и коридор, построено върху държавно място, представляващ ПИ
XII-509 с площ от 758 кв.м. от квартал 17 по плана.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № № 194, том III, рег. № 12216, дело № 633/2006г. на нотариус Веселин
Петров, с рег. № 205 в регистъра на НК е сключен договор за покупко-продажба от
07.12.2006г., по силата на който *** е продала на сина си Г.Ц.В. собствената си
1/4 ид.ч. от недвижим имот в гр. Варна, кв. „***“, ул. „***, представляващ
жилище с площ от 101 кв.м., състоящо се от четири стаи, кухня, баня, тоалет и
коридор, построено върху държавно място, представляващ ПИ XII-509 с площ от 758 кв.м. от квартал 17 по плана.
От удостоверение за наследници от 07.12.2018г.,
издадено от Община Варна, се установява, че *** е починала на 05.09.12007г. и е
оставила за наследници двете си деца – Ц.Ц.Т. и Г.Ц.В..
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните е обстоятелството, че Г.Ц.В. ползва първия жилищен етаж от имота, а
синът на ответницата Ц.Ц.Т. ползва мазата /сутеренния етаж/ от имота.
Съгласно заключението на допусната по делото
съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че пазарната
наемна цена на процесния недвижим имот, състоящ се от първи етаж и сутерен, е в
размер на 515 лева на месец.
При така
установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от
ЗС.
В първата фаза на производството по
съдебна делба следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лице
и при какви квоти. Всяка от страните следва да докаже правата си в
съсобствеността.
Установи се по делото, че наследодателите на страните
– техните родители ***В. и *** с от договор за отстъпване право на строеж върху
държавна земя са придобили право на строеж върху поземлен имот. Безспорно между
страните в последствие в същия имот са придобили процесната жилищна сграда,
която е станала тяхната собственост в условията на съпружеска имуществена
общност.
Установи се, че ***В. е починал през 1979г., като е
оставил за наследници съпругата си и двете им деца. С оглед разпоредбата на
чл.14, ал.7, иреч.2 от СК от 1968г. (отм.) когато преживелият съпруг наследява
заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия
съпруг от общото имущество. Следователно със смъртта на ***В. СИО по отношение
на построената жилищна сграда е прекратени и *** е придобила ½ ид.ч. от
имота, а страните по делото като деца на починалия са придобили по ¼
ид.ч. Впоследствие с договор за покупко-продажба от 2003г. Величка Василева е
прехвърлила на сина си Г.В. Своята ½ ид.ч. от имота. Последващото
прехвърляне на 1/4 ид.ч. през 2006г. е ирелевантно доколкото към този момент
Величка Василева не е притежавала вече ид.ч. в имота и съответно не е могла да
прехвърли право на собственост върху такива.
С оглед горното съдът намира, че квотите на страните в
процесния имот са както следва – ¾ ид.ч. за Г.В. (1/4 придобита по
наследство от баща му и ½ придобити с договора за покупко-продажба от
майка му) и ¼ ид.ч. за Ц.Т. (придобита по наследство от баща й).
По исканията по чл.344, ал.2 от ГПК
Съгласно чл. 344 ал. 2 от ГПК в решението по ал. 1 или
по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Легитимирано лице по смисъла на чл.344,
ал.2 ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот,
съобразно правата си. Искането може да бъде както за разпределение на
ползването, така и за заплащане на обезщетение, като съдът е обвързан от
искането на съделителя. Характерът на искането касае постановяване на
привременна мярка в процеса, т.е. произнасянето на съда представлява съдебна
администрация. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение
и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно
материално-правен спор между страните, а действието на определението е за
определено време, като същото може да бъде изменяно при промяна на
обстоятелствата.
В настоящия случай се прие за безспорно
между страните, че ищецът еднолично ползва първия етаж от процесната жилищна
сграда, а ответницата чрез своя син еднолично ползва сутерена на сградата. При
това положение очевидно страните не ползват частите от сградата съобразно
квотите си в съсобствеността. Не се доказа твърдението на ответницата за
наличие на изрична договорка за разпределяне на ползването на имота по
съответния начин.
От заключението на СТЕ се установи, че средният
пазарен месечен наем за процесния имот е в размер на 515 лева лева. Съобразно
посочения в експертизата метод на изчисление 303 лева от посочената обща цена
представляват наема на първия етаж и 212 лева – наема на сутеренния етаж. Следователно
съдът намира, че всяка от страните следва да получи от другата обезщетение за
полагаемата им се част от първия етаж/сутерена, която не ползват, а именно на
ищеца като обезщетение за частта от сутерена, от чието ползване е лишен, се
следва месечно сумата от 159 лева, а на ответницата за частта от първия етаж, от чието ползване е
лишен, се следва месечно сумата от 75,75 лева. Доколкото искането по чл. 344
ал. 2 от ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се постановява от влизане в
сила на решението до окончателното извършване на делбата. Доколкото се касае за
привременна мярка, не се дължи и отхвърлителен диспозитив за частта, за която
се явява неоснователно.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършване на делба на следния недвижим имот: жилищна
сграда с идентификатор ***по КК и КР на гр. Варна, с площ от 107 кв.м.,
състояща се от първи етаж, включващ
четири стаи, кухня, баня, тоалет и коридор, както и маза /сутерен/, включваща от четири стаи, кухня, баня, тоалет и
коридор, с административен адрес гр.
Варна, кв. „***“, ул. „***, находяща се в дворно място с идентификатор ***по КК
и КР на гр. Варна с площ от 732 кв.м. с граници /съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***и
ПИ ***, при квоти: 3/4 ид.ч. за Г.Ц.В., ЕГН ********** и 1/4 ид.ч. за Ц.Ц.Т., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА
Ц.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплаща на Г.Ц.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** 25 сумата от по 159 лева месечно, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на идеалната
част на ищеца от част от делбения имот, а именно първия етаж от
жилищната сграда с идентификатор ***по КК и КР на гр. Варна, считано от влизане
в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата, на основание
чл.344, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА
Г.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: ***
25 да заплаща на Ц.Ц.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от по 75,75 лева месечно, представляваща
обезщетение за едноличното ползване от ищеца на идеалната част на отвтеницата
от част от делбения имот, а именно първия етаж от жилищната сграда с
идентификатор ***по КК и КР на гр. Варна, считано от влизане в сила на
настоящото определение до окончателното извършване на делбата, на основание
чл.344, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: