РЕШЕНИЕ
№ 1312
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501573 по описа за 2022 година
Подадена е въззивна жалба от Б. Н. К. с ЕГН:********** от гр.****, чрез
адв.Б.П., съд.адрес: ул.“***** против решение №1499/05.05.2022 г. по гр.д.
№11980/2021 г. на Пловдивския районен съд, 15 гр.с., с което са отхвърлени
обективно съединени искове за признаване за незаконна и отмяна на заповед
№ 27/30.06.2021 г. на управителя на „Орион Секюрити-1“ЕООД,гр.****, ЕИК
*****, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание
чл.328 ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване обема на работата, за
възстановяване на заеманата длъжност „*****“, както и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 3900
лв. и с което е осъден да заплати разноски на ответника. Във въззивната
жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се
уважат предявените искове по чл. 344 КТ.
Ответникът по жалбата - „Орион Секюрити-1“ЕООД,гр.****, ЕИК
*****– счита жалбата за неоснователна, претендира разноски.
1
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
ОСИ с пр.основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Не се спори по делото, а видно и от приложеното ЛТД ищецът е работил по
ТПО с ответника в „Орион Секюрити-1“ЕООД,гр.****, ЕИК *****, на
длъжност „*****“ с място на работа ОУ“*****“-гр.****. ТПО е прекратено–
поради намаляване обема на работа, считано от 02.07.2021 г.
В жалбата са изложени следните оплаквания: че неправилно съдът
направил извод, че намаляването обема на работа е обективен факт, защото
той е такъв, когато е настъпило намаляване обема на работата. При
доказателствена тежест на ответника той не бил доказал това обстоятелство и
по делото няма събрано нито едно доказателство, което да обосновава извода
за намаляване обема на работа.
В отговора на въззивната жалба „Орион Секюрити-1“ оспорва жалбата,
счита решението на РС за правилно –счита, че е доказано намаляването на
обема на работа, тъй като договорът за охрана на обекта е прекратен. Към
края на м. юни 2021 г., наред с договора за охрана на училището, в което е
работил ищецът са прекратени и договорите за охрана на ответника с други
училища и по делото са ангажирани доказателства за установяване на
горното.
Не се спори, че въззивникът е работил в *****ната фирама като *****
на ОУ“*****“.
От приетия по делото на РС договор за охрана от 07.09.2020 г. е видно,
че фирма „Орион Секюрити-1“ е сключил с ОУ“*****“ договор за охрана ,
който е прекратен с анекс от 04.05.2021 г., считано от 30.06.2021 г.
По делото пред ПОС е разпитан свидетеля В. Т. Г., който установи, че
работи от 11 години във фирма ОРИОН СЕКЮРИТИ-1; През 2021 г. бил на
длъжност „*****“, а сега бил на длъжност „*****“ -координирал
организацията и контрола на трудовата дейност. Свидетеля установи, че
2
фирмата охранявала 30 обекта, от които 25 били училища, от тези 25 училища
с приблизително 20 от тях спирали охраната с тях, поради това, че
сключените договори за охрана с тях били до 30 юни, а само 4-5 училища
имали договори за целогодишна охрана. Поради прекратяване на договорите
за охрана, на 30 юни всяка година съкращавали не по-малко от 2/3 от личния
състав на фирмата, тъй като охранявали училищата през учебното време -от
15 септември до 30 юни.Към 15 септември нямало гаранция за *****ната
фирма, че всички училища, които са прекратили договорите до м. юни,
отново пак ще сключат договор с „Орион Секюрити-1“ към м.септември,
поради това работниците, които уволнявали през м. юни нямат гаранция, че
пак ще бъдат назначени през м. септември на работа. Това намаляване в
обема на работата се отразило спрямо функцията, осъществявана от Б. К.,
който попадал в групата на тези 20 училища, чийто договор се прекратяваше
на 30 юни, т.е. след 30 юни с неговото училище *****ната фирама нямала
договор.
При основанието за прекратяване на ТПО поради намаляване обема на
работа, не е необходимо ув.заповед да бъде мотивирана, тъй като
намаляването на обема на работа е обективен критерий, който е нужно
единствено да бъде установен, че е бил налице към момента на уволнението,
т.е, че е намалял обема на осъществяваната до момента фирмена дейност на
работодателя.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и
безпристрастни, подкрепени от приетите по делото писмени доказатслства,
поради което счита, че е налице намаляване обема на работа след
прекратавяне на договора за охрана на процесното училище, в което
въззивникът е работил като *****. В този смисъл ПОС намира, че
обективният факт на намаляването на обема на работа в *****на фирма е
доказан - при настъпването му работодателя има право на преценка дали да се
намали персонала въобще или да намали отделни негови звена.
Съдът не споделя довода на въззивника, че основанието за прекратяване
на трудовия договор е следвало да бъде „съкращаване в щата“, а не поради
„намаляване на обема на работа“. Основанието „съкращаване в щата“ би било
налице ако работодател на ищеца е ОУ“*****“ с оглед на това, че основната
дейност на училището не е свързана с *****ната дейност, а в настоящия
3
случай К. има сключен трудов договор с *****ната фирма, чийто предмет е
*****на дейност. При тези данни съдът намира за доказано уволнителното
основание - че към момента на уволнението – 30.06.2021 г., е налице
намаляване обема на работа, тъй като установеното прекратяване на
договорът за охрана на ОУ ***** и довело до намаляване на ангажираността
на *****ната фирма спрямо предходния период, което от своя страна води до
необходимостта от премахване на съответната част от трудовите функции за
нейното осъществяване. В този случай работодателят има законното
основание да прекрати трудовия договор с изпълняващия длъжността на
осн.чл.328, ал.1,т.3 КТ – в тази насока е и съд.практика на ВКС – Р.
№12/24.01.2012 г. на ВКС, 4 ГО по гр.д.№1819/2010 г. ; Р.№21/01.02.2010 г. на
ВКС, 1 ГО по гр.д.№5101/2008 г.
По изложените съображения ПОС намира, че предявения иск по чл.344
ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и недоказан – жалбата е неоснователна.
До същите изводи е достигнал и РС, поради което решението му като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Въззивникът следва да
бъде осъден за заплати на въззиваемата направените разноски по делото пред
ПОС – платен адв.хонорар в размер на 450лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1499/05.05.2022 г. по гр.д.№11980/2021 г.
на Пловдивския районен съд, 15 гр.с.
ОСЪЖДА Б. Н. К. с ЕГН:**********да заплати на „Орион Секюрити-
1“ЕООД,гр.****, ЕИК *****сумата 450 лв. разноски пред ПОС за
адв.хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от съобщението
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5