№ 14299
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110152955 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на С. Г. И. срещу
„Електроразпределителни мрежи запад“ АД, с която са предявени претенции
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му
дължи сумата от 677,39 лева – задължения за заплащане на електрическа
енергия, изчислена по корекционната процедура на ПИКЕЕ с фактура на
ответника № **********/07.09.2022 г.
В исковата молба се твърди, че през септември 2022 г. ищцата
установила при справка в клиентски център на ответника, че са начислени
за електричество 677,39 лева, като ищцата е заплатила всичките си
задължения към доставчика, от който получава енергия – третото лице
„Електрохолд продажби“ АД. Твърди се, че ищцата не знае въз основа на
какви действия на ответника е издадена фактурата. Излагат се твърдения, че
електромерът на ищцата първоначално изчислявал грешно, за което тя нямала
вина и не следвало да плаща. Твърди, че не е спазена процедурата по ПИКЕЕ,
иска съдът да провери законосъобразността на същия подзаконов нормативен
акт с оглед датата на приемането му, липса на методика за изчисление и ред
за уведомяване. Оспорва се, че ответникът има право да събира цената на
начислените от него корекции. Твърди се и противоречие на подзаконовия
нормативен акт с разпоредбите относно договора като източник за
възникване на задължения и обемът на договорната отговорност по ЗЗД.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„Електроразпределителни мрежи запад“ АД, с който предявеният иск се
1
оспорва като неоснователен. Иска се съдът да приеме за безспорно, че между
страните съществува облигационна връзка, която ищецът оспорва. Твърди се,
че е спазена процедурата за установяване на задължения чрез проверка на
средство за измерване, уредена в ПИКЕЕ. Твърди се, че това е станало пред
свидетел. Поддържа се действителност на ПИКЕЕ, както и че ищцата е била
уведомена за извършената корекция, поради което се поддържа, че
задължението е правилно начислено и се дължи. Иска се отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
В съдебното заседание страните поддържат становищата си от исковата
молба и отговора. В писмени бележки ищцата оспорва легитимацията на
ответника да събира пари за корекции на сметки за електричество, посочва
противоречия в свидетелските показания, оспорва и начина на изчисляване на
задълженията според събираните такси и компоненти на крайната цена на
електроенергията. Ответникът в писмени бележки поддържа, че е материално
легитимиран да събира суми за корекции на сметки на ел. енергия съгласно
практиката на Върховния касационен съд (ВКС).
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада си по делото (на лист 88, обявен за окончателен с протоколно
определение от 22.05.2023 г. – на лист 128) съдът е приел за безспорно
обстоятелството, че ищцата е собственик на жилищна сграда с адрес: София,
ул. „Цар Симеон“, № 113, до която по мрежата на ответника се подава
електрическа енергия.
На ответника с протоколното определение от 22.05.2023 г. (на лист 128
от делото) изрично е указано да докаже по делото какви са били показанията
на електромера на имота с посочен по-горе адрес в периода от май до август
2022 г. Такива данни по делото липсват поради умишлено лаконично
представяне на сметките за корекция от страна на ищеца – в представена на
лист 58 от делото справка за корекции от 05.09.2022 г. изрично е посочен
само резултатът от корекцията, без да са посочени никакви изходни данни.
Същевременно според заключението на изслушаната техническа експертиза,
което съдът кредитира в тази му част като аргументирано и безпристрастно,
представено в писмен вид на лист 122 от делото, прието в съдебното
заседание на 22.05.2023 г. (на лист 129 от делото), е имало засичане на
показания чрез визуален отчет през юли 2022 г., но не и проверка на
електромера с технически средства.
Съгласно представен на лист 46 - 47 от делото Констативен протокол
№ 1028017/16.08.2022 г. на последната посочена дата служители на ответното
дружество – А. К., В. И. и Х. М. в присъствие на С. И. са извършили проверка
на електромерното табло на границата на имота на ищцата с адрес, описан по-
горе. При проверката те установили, че липсва пломбата на клемния блок на
таблото, нарушена е малката пломба на електромера и холограмни стикери.
Затова електромерът бил свален и изпратен за метрологична проверка, а в
таблото бил поставен нов. Показанията на свидетелката И., дадени в
2
съдебното заседание на 22.05.2022 г., потвърждават това, като същата има
спомен за приблизителен адрес на проверката, както и за нарушенията на
електромера, които са описани в протокола. Съгласно протоколно
определение от 14.06.2023 г. (на лист 140 от делото) между страните е
безспорно, че за проверката са уведомени органите на полицията на телефон
112. Установените обстоятелства се потвърждават и от разпита на свидетеля
К. в съдебното заседание на 14.06.2023 г. (на лист 140 – 141 от делото).
Същият не дава никакви показания в противоречие със свидетелката И., като
свидетелят заявява липса на конкретни спомени. Въпреки зададения
провокативен въпрос на адвоката на ответника в смисъл, че на таблото е
нямало щит, свидетелят ясно заявява, че такъв е имало, както е отбелязано и в
констативния протокол. При това положение съдът кредитира показанията и
намира, че е установено, че е направена проверка на адреса на ищцата и са
установени посочените по-горе липси на пломби и стикери.
На лист 53 от делото е представен и протокол от Българския институт
по метрология, според който при измерване на електромера, който е предаден
с Констативен протокол № 1028017/16.08.2022 г., изрично отбелязан в
протокола, е установено замерване с техническа грешка – електромерът
отчита с 80 % намалено потребление спрямо действителното.
Съгласно представено на лист 48 писмо до ищцата, непотърсено
съгласно обратна разписка на лист 49, последната е уведомена за
извършената проверка, а с писмо от 01.09.2022 г. (на лист 52 от делото) е
съобщено, че има установено неточно измерване, като съгласно представена
на лист 54 от делото върната обратна разписка, и това писмо е останало
непотърсено.
Съгласно представена на лист 57 от делото Фактура №
*********/07.09.2022 г. въз основа на изготвените протоколи и установена
грешка от 80 % ответникът е приел, че следва да начисли количество
неотчетена електрическа енергия от 743 кВтч за периода от 17.05.2022 г. до
30.06.2022 г. и 778 кВтч за периода от 01.07.2022 г. до 16.08.2022 г.
включително. Цената за енергията до 30.06.2022 г. е 0,131270 лв/кВтч, а върху
тази сума са начислени и такса „задължения към обществото“ в размер на
0,007180 лв/кВтч; такса за достъп 0,00654 лв/кВтч, и такси за пренос от
0,04784 лв/кВтч, като посочените суми са без ДДС. Цената за енергията след
01.07.2022 г. е 0,446780 лв/кВтч, а върху тази сума са начислени и такса за
достъп 0,00716 лв/кВтч, и такси за пренос от 0,08748 лв/кВтч, като
посочените суми са без ДДС.
Цената за електрическата енергия след 01.7.2022 г. е определена по
неясен начин, като в служебно известното на съда Решение № Ц-
19/01.07.2022 г. на КЕВР цените за снабдяване от краен снабдител на
битовите абонати са 0,11146 лева/кВтч по дневна тарифа и 0,02629 лева/кВтч
по нощна – далеч по-ниски от начислените с фактурата 0,0446780 лева/кВтч.
Съгласно заключението на изслушаната по делото техническа
експертиза (на лист 122 от делото), прието в съдебното заседание на
22.05.2023 г. (на лист 129 от делото), което съдът кредитира напълно,
3
изчислената енергия е при неточно отчитане на техническото средство за
измерване, като отчетените 1521 кВтч са математически правилно отчетени
спрямо измереното от електромера. Вещото лице обаче не посочва къде има
данни за такова измерване, като посочва, че се е запознало с тях в системата
на ответника, но показания от такава система не са налични по делото
въпреки изрично дадените на ответника указания от съда, че е в негова
доказателствена тежест да ги установи.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Производството е по отрицателен установителен иск, с който
ответницата иска да се установи недължимост на парични суми
(несъществуване на вземане), което ищецът твърди, като по такива искове
посочването на основание за възникване на вземането (разбирано като
фактически състав, от който такова се поражда) и неговото доказване е в
тежест на ответника.
В случая ответникът твърди, че вземането му възниква от посочения в
чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ във връзка с чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ фактически
състав, който включва следните елементи: ответникът е лицензиран оператор
на електропреносна мрежа; ищцата да е клиент на ответника за осигуряване
на достъп до мрежата за доставка на електрическа енергия; извършване на
проверка на електромер, свързан с имот на ищцата; спазване на
процесуалните правила на ПИКЕЕ за проверката; установена грешка на
средството за измерване, както и измереното (преди отчитане на грешката)
потребление за предходните 3 месеца преди проверката.
По делото е безспорно установено, че ответникът е оператор на
енергопреносна мрежа, към която ищцата е включена, поради което са
установени първите две предпоставки.
Ищцата оспорва въобще възможността да се преизчислява количеството
енергия по реда на ПИКЕЕ, като оспорва законосъобразността на този
подзаконов нормативен акт, евентуално – легитимацията на експлоатиращото
електрическата мрежа дружество да иска заплащане, а не това да прави
търговецът, който доставя на ищцата електроенергия.
В това отношение следва да се припомни, че по принцип доставчикът на
електроенергия, която е вид стока – движима вещ съгласно фикцията на
чл. 110, ал. 2 ЗС, е длъжен да установи доставеното количество енергия с
оглед правилото на чл. 154 ГПК, че всяка страна в съдебния процес доказва
изгодните за нея факти. В това отношение е формирана в предходен период
константна практика на ВКС в смисъл, че всяко отклонение при измерването
на електроенергията следва да се установява при липса на специална законова
уредба пълно и главно, вкл. и количеството на неотчетената енергия – така в
Решение № 19/21.02.2014 г. по търг. дело № 2014/2013 г., II ТО; Решение №
12/11.02.2013 г. по търг. дело № 1080/2011 г., I ТО, Решение № 200/30.12.2013
г. по търг. дело № 983/2012 г., I ТО; Решение № 97/28.07.2015 г. по търг. дело
№ 877/2014 г., I ТО; Решение № 30/23.04.2015 г. по търг. дело № 1118/2014 г.
на II ТО; Решение № 173/16.12.2015 г. по търг. дело № 3262/2014 г. на II ТО и
4
други. След приемането на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с която
законодателят е предвидил възможност за преизчисляване по нормативен път
на неотчетени или неправилно отчетени количества електроенергия поради
проблеми със или манипулации на средствата за търговско измерване, е
налице такава възможност, която като законодателно изключение от
правилата за доказването на изпълнението на договора за продажба по ЗЗД,
ТЗ и ГПК следва да се тълкува рестриктивно, т.е. стриктно да се следват
предпоставките, уредени в подзаконовия нормативен акт – ПИКЕЕ. Това е
изрично прието в последващата съдебна практика на ВКС, която също е
постоянна такава и не показва отклонения – така Решение № 111/17.07.2015 г.
по търг. дело № 1650/2014 г. на I ТО; Решение № 173/16.12.2015 г. по търг.
дело № 3262/2014 г., II ТО; и Решение № 203/15.01.2016 г. по търг. дело №
2605/2014 г., I ТО, и други. При това не става въпрос за уреждане на хипотеза
на виновна гражданска отговорност, а за предвидена в законодателството
процедура за ликвидиране на последици от неоснователно обогатяване –
доколкото е установена грешка при измерването на продадената електрическа
енергия, която облагодетелства една от страните в правоотношението (ако е
измерено в повече – продавача, ако е измерено по-малко – купувача), и няма
как да се установи точно колко е грешката, с нормативен акт се правят някои
допускания, за да се намалят неправомерните последици – получаване на
стока без заплащането ѝ или заплащане за неполучена стока.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че абстрактно уредените
процедури за преизчисляване на задължения в ПИКЕЕ не са
незаконосъобразни. В тази насока също е налице практика на ВКС, цитирана
от ответника – Решение № 115/17.06.2022 г. по гр. дело № 3817/2021 г., IV
ГО; Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. дело № 2708/2021 г., ΙΙΙ ГО; Решение
№ 50243/07.02.2023 г. по гр. дело № 339/2022 г., III ГО, и други, които
приемат, че определянето на оператора на електроснабдителната мрежа като
лице, което да получи стойността на коригираното изчисление на
преминалата енергия, не противоречи на закона. Настоящият съдебен състав
намира, че няма основание да се приеме, че правилото, че цената на
електрическата енергия в този случай се заплаща на мрежовия оператор
противоречи на която и да е законова разпоредба.
Не е налице и основание за неприлагане на ПИКЕЕ, тъй като били
влезли в сила няколко седмици преди влизане в сила на последното
изменение на законовото основание за издаването им – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Последната разпоредба визира създаването на правила за измерване на
количеството на електроенергията, вкл. при неправилно измерване още в
редакцията си от 2018 г., а действащите ПИКЕЕ са приети през 2019 г.,
поради което не са приети в нарушение на закона.
Неоснователни са и възраженията на ищцата, че не бил създаден ред за
уведомяването за извършената корекция, представените общи условия на
ответника съдържат такива правила в чл. 65 и чл. 71 (вж. лист 39 от делото).
Следователно извършването на корекция на сметката на ищцата е
станало въз основа на предвидена в закона процедура.
5
Що се отнася до това, че е извършена проверка и отчетената грешка,
съдът намира, че са налице свидетелски показания и неоспорени от страните
факти, които потвърждават, че е извършена проверка на адреса на ищцата
през август 2022 г., както и установеният процент грешка на електромера –
измерване по-малко с 80 %, което е станало от държавен орган по
установената в чл. 49 ПИКЕЕ процедура.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че резултатът от
изчисленията по делото не е доказан. Както беше посочено, ПИКЕЕ
регламентират процедури за прогнозно изчисляване на електроенергия, които
са в отклонение от общите правила на законодателството за доказване на
доставка на стоки. Поради това всяко преизчисление по реда на ПИКЕЕ
следва да е извършено въз основа на предвидените там основания, и при
наличие на предпоставките за всяко от тях, тъй като някои са алтернативни, и
в предвидения в същия размер, и въз основа на предвидените обективно
налични данни. В случая ответникът твърди, че е извършил преизчисление
въз основа на правилото на чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ – интерполация на
измереното от електромера неточно потребление и установената при
метрологична проверка грешка (т.е. напр. ако е отчетена грешка от 80 %
намалено измерване, ако отчетът на електромера е 20 кВтч за последните три
месеца, се приема, че са преминали 100 кВтч). В случая въпреки изричните
указания на съда обаче ответникът не е представил доказателства за това
какви са били неточните измервания на проверявания електромер в имот на
ищцата за трите месеца преди проверката. Вещото лице посочи в съдебното
заседание при изслушването си, че такива фактури съществуват и последният
визуален отчет (макар и на неправилно работещия електромер) е от месеца
преди извършената проверка от техници на място. Тези фактури обаче не са
представени от ответника, не са описани подробно текстово от вещото лице
(макар че и в този случай не биха могли да се ползват, тъй като се заменят
първични доказателства с интерпретации на експерта по данни, които не са
налични по делото), нито са изискани от снабдителя с електрическа енергия, а
дори и не са цитирани в предложението за корекция на ответника (на лист 58
от делото). Във всички тези доказателствени източници ответникът само
посочва резултатите от оценъчната си дейност и не дава на ищцата като
потребител достъп до фактите, въз основа на които са получени тези
резултати – визуалните измервания на електромера, които следва да са били
посочени във фактурите за май, юни и юли 2022 г. Съдът изрично е дал
указания (на лист 128 от делото) в присъствие на представител на ответника,
че такива доказателства следва да се представят.
Тук е мястото да се посочи, че настоящият съдебен състав не поставя
изискването за доказване на отчетеното (макар и неправилно) потребление на
енергия в трите месеца преди проверката на адреса на ищцата просто от
желание да прилага формалистично закона. Това следва от две съображения.
На първо място нищо не е пречело на ответника да поиска фактурите по
делото, което би дало възможност както на ищцата, така и на съда, да провери
и обсъди с вещото лице правилността на изчисленията не просто въз основа
на вяра и интуиция, а на базата на обективни факти. От друга страна, както и
6
вече беше посочено, корекциите на сметки за неправилно изчислена
електрическа енергия се основават на формулирани в подзаконовата уредба
допускания, т.е. на прилагане на определени презумпции, които обаче не
освобождават ползващата се страна от доказване на презумптивния факт
(онзи, който дава основание за прилагане на презумпцията). В случая е
избрана (а и е единствено възможна с оглед метрологично установената
грешка на електромера) процедура за преизчисление, която се базира на два
обективни математически фактора – процентът грешка на измервателното
средство и направените замервания (предполагаемо грешни) от същото
средство, които са налични и записани от доставчика на електроенергия. Ако
съдът се довери на изчислението, направено само въз основа на едно известно
число от тези две, след като е дал възможност на ползващата се страна да
представи доказателства и за двете, то гражданският съд престава да действа
като арбитър в отношенията и се превръща в помощник на ответната страна,
като осигурява решение, което съответства на субективните му представи за
правилно и грешно, а не на закона. Това би представлявало нарушение на
принципа на състезателността, гарантиран не само от ГПК, но и от чл. 6, пар.
1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.
Горните разсъждения са наложителни по делото, тъй като по мнение на
настоящия съд сред редицата опити за злоупотреби и от двете страни по
подобни дела се налага тенденция да се дава в известна степен по-голямо
доверие на доставчиците на електроенергия и операторите на енергийните
мрежи, тъй като се установява в много случаи (без да може да бъде доказан
фактическия извършител) манипулация на уреди за търговско измерване с
цел кражба на енергия. Този резултат не следва да се допуска, но и съдът не
може да дава пълен кредит на доверие на ответниците по подобни дела. Както
сам ответникът се опитва да установи, представяйки с отговора на исковата
си молба статия с изказване на представители на регулаторния орган,
уредбата на ПИКЕЕ цели да създаде един разумен баланс между това да се
предотврати неправилното отчитане на консумираната енергия, но и да се
запазят интересите на потребителите да не им се налагат задължения по
измамен начин. Затова подзаконовата уредба предвижда редица гаранции –
наличие на присъстващи при извършване на проверка, но и възможно най-
често използване на налични заместващи данни, за да се създадат логични и
човешки обосновани презумпции, както и ограничения на периодите на
корекция до разумни срокове. Това гарантира и осъществяване на
предвидената в чл. 19, ал. 2 от Конституцията цел за защита на потребителя и
известна яснота и предвидимост на корекциите, която следва и от
приложимите правила на Европейския съюз в тази насока. Непредоставянето
на информация от ответника за изходните данни, въз основа на които се
извършва корекция, и затварянето на очите на съдебните органи към този
пропуск биха довели до излишен съдебен активизъм в защита на по-силната
страна в правоотношението. Такъв законът не допуска, а и би представлявало
пряко нарушение на практиката на Европейския съд за правата на човека по
чл. 6 ЕКПЧ за това, че всяка страна следва да има пряк достъп до
доказателствата, които другата представя (вж. решението по дело Kress с/у
7
Франция [ГК], жалба № 39594/98, 07 юни 2001, § 74, и цитираната там
практика), и възможност за достъп до същите доказателства, до които има
достъп другата страна (вж. решението по дело Yvon с/у Франция, жалба №
44962/98, 24 април 2003, § 36 – 37, и цитираната там практика), което би
донесло и отговорност на държавата.
Не следва и съдът да се позовава на извода на вещото лице, че
отчитането е осъществено правомерно, тъй като този извод се подкрепя от
данни, за които вещото лице споделя пред съда, че е научило от ответника, но
ищцата няма откъде да узнае по делото. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещи
лица се ползват за изясняване на въпроси, които изискват специални знания –
т.е. за такива, свързани с установяване на връзките между установени по
делото факти и процеси. Чрез вещи лица не може първично да се установяват
случили се факти, поради което и техните изводи не могат да заместят
неналични по делото писмени доказателства.
Поради това и поради липса на представени от ответника (в изпълнение
на изрично дадените му от съда указания) доказателства за предходни отчети
в периода от 90 дена по чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, се установява, че по
делото няма данни, които да позволяват извършване на корекция въз основа
на установено неправилно замерване от електромер и процент на грешка, тъй
като първото от тези две числа не е доказано по делото. Поради това
предявеният иск следва да се уважи и да се приеме, че ищцата не дължи
търсените от нея въз основа на корекционната процедура суми.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК. Същата е доказала разноски за 50 лева държавна
такса,както и 600 лева за адвокатски хонорар съгласно договор и разписка за
плащане в брой на лист 5 от делото. Ответникът прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което в случая е основателно поради
липсата на фактическа и правна сложност на делото, но и поради проведени
две заседания с изслушване на двама свидетели и експертиза,н и на ищцата
следва да се присъдят 500 лева от този хонорар, или общо 550 лева разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Г. И. иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
„Електроразпределителни мрежи запад“ АД, с ЕИК: *********, и адрес:
София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, че С. Г. И. , с ЕГН: **********, и
адрес: София, ул. „Цар Симеон“ № 113, ет. 2, не дължи на дружеството 677,39
лева (шестстотин седемдесет и седем лева и 39 ст.) – начислени с
констативен протокол № 1028017/16.08.2022 г. по реда на ПИКЕЕ задължения
за заплащане на електроенергия за имот с адрес: София, ул. „Цар Симеон“ №
113, за периода от 17.05.2022 г. до 16.08.2022 г., за които е издадена фактура
№ *********/07.09.2022 г.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Електроразпределителни
мрежи запад“ АД, с ЕИК: *********, и адрес: София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, да плати на С. Г. И. , с ЕГН: **********, и адрес: София, ул.
„Цар Симеон“ № 113, ет. 2, сумата от 550 лева (петстотин и петдесет лева) –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9