Р Е Ш Е Н И
Е
№304
гр.
Перник, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан
Янев
като разгледа
гр. д. № 04678 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на А.Т.В. срещу «Айемви солюшън» ЕООД, с която
иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата от 1600 лева –
трудово възнаграждение за месец януари и февруари 2019 г., както и сумата от
400 лева, представляваща обезщетение за по чл. 224 КТ за неизплозван отпуск от
10 дни за 2018 г. ведно със законната лихва върху гланиците от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се
разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото се
намирали в трудови правоотношения. Ответното дружество прекратило на 01.03.2019
г. дейността си в град Перник, поради което се прекратило трудовото
правоотношение. Не били изплатени трудовите възнаграждения за месец
януари и февруари 2019 г., както и 10 дни неизплван платен годишен отпуск за
2018 г.
Ответната
страна не се е възползвала от правото да подаде отговор на исковата молба и не
изпраща представител в съдебно заседание.
В
първото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане
за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК.
Съдът
констатира, че ответното дружество не е подало отговор на исковата молба и не изпраща
представител в първото заседание по делото, за което е редовно призован, както
и не взема становище по спора. В първото съдебно заседание ищцовата страна е
направила искане за постановява на неприсъствено решение спрямо ответника.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника.
В
този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на А.Т.В. срещу
«Айемви солюшън» ЕООД, с която иска ответното дружество да бъде
осъдено да заплати сумата от 1600 лева – трудово възнаграждение за месец януари
и февруари 2019 г., както и сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за
по чл. 224 КТ за неизплозван отпуск от 10 дни за 2018 г. ведно със законната
лихва върху гланиците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
им изплащане
Горното
налага предявените исковете да се уважат, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК,
съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноски:
В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в исковото
производство, които са 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд
сумата от 114 лева - дължимата държавна такса върху исковите претенции и 120
лева – заплатен депозит за вещо лице.
С оглед изложеното Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА «Айемви
солюшън» ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх.
„Б“, ап. 55 ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.В. сумата от 1600 лева – трудово възнаграждение
за месец януари и февруари 2019 г. по трудов договор № Д-018-0002/24.04.2018 г.,
както и сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за по чл. 224 КТ
за неизплозван отпуск от 10 дни за 2018 г. ведно със законната лихва върху
гланиците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане
ОСЪЖДА
«Айемви солюшън» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, кв. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. „Б“, ап. 55 ДА ЗАПЛАТИ на
А.Т.В. сумата
от 400 лев,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
«Айемви солюшън» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. „Хаджи Димитър“, бл. 128, вх. „Б“, ап. 55 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Перник сумата от 114 лева -
дължимата държавна такса върху исковите претенции и 120 лева – заплатен
депозит за вещо лице.
Решението
е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.