Решение по дело №2617/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Д.Н.-И.“ЕООД, [ЕИК], чрез адв. А. Х., против Решение № 1396/01.10.2023 г. по НАХД № 20233110201816/2023 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна Наказателно постановление (НП) № 03-2201062/16.11.2022 г., като е намален [рег. номер]. [рег. номер]. размерът на наложената с него имуществена санкция на дружеството, като същото е осъдено да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 36 лв. разноски. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка за доказаност на административното нарушение, се иска неговата отмяна и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалваното НП. В депозирано писмено становище с.д.№ 18270/20.12.2023 г. касационната жалба се поддържа изцяло.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното пред въззивния съд НП, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена на касатора „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, а именно : затова, че на 7.10.2022 г. в обект: „многофамилна жилищна сграда“, находяща се в [УПИ], *, кв.*, [ПИ], по плана на „жилищна група, западно от болничен комплекс на ВМИ - Варна“, в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето М. Д. Е. да престира труд в полза на „Д.Н.-И.“ЕООД с определено работно място находящо се в [УПИ], *, в [населено място], с определено работно време от 11:00 часа до 15:00 часа, с договорено трудово възнаграждение от 710 лева , за изпълнение на трудовите функции на длъжност "арматурист“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

При постановяване на решението си за изменение на обжалваното пред него НП, ВРС е приел установеност от събраните по делото доказателства на описаните в НП факти, както и липсата на допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения, но поради явна несправедливост на наложеното административно наказание е намалил същото до предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ минимален размер [рег. номер].

Касационният съд намира, че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Касационният съд намира, че противно на изложените в касационната жалба доводи, въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора за извършено от решаващия съд превратно тълкуване на доказателствата. Както приложените по АНП, така и събраните във въззивното производство доказателства недвусмислено водят до извод, че именно посоченото като нарушител дружество "Д.Н.-И." ЕООД е имало към момента на проверката от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" качеството на работодател по отношение на завареното да полага труд в процесния строителен обект лице М. Д. Е., както и че работната сила е престирана в условията на ТПО между страните, но без наличието на подписан трудов договор. Работникът е попълнил и подписал декларация пред контролните органи, в която сам е посочил всички съществени елементи на трудовото правоотношение: изпълняваната длъжност, работното време, работното място и трудовото възнаграждение. В напълно идентичен смисъл са и показанията на двамата свидетели В. и Н., разпитани от въззивния съд в с.з. на 10.07.2023 г., от които се установяват същите факти : че при проверката им като служители на Дирекция "Инспекция по труда", лицето е заварено от тях да полага труд в строителния обект“, като то само е посочило, че работи за "Д.Н.-И." ЕООД уточнявайки какво е работното му време, договореното му с работодателя трудово възнаграждение и почивки.

Не съответства на обективното съдържание на мотивите от обжалваното решение възражението на касатора, че районния съд не бил обсъдил изложените от защитата доводи. Напротив, съдът пълно и подробно е обсъдил възраженията във въззивната жалба и е отговорил на всяко едно от тях. Обсъдил е показанията на посочените от наказаното лице свидетели М. Д. и Т. Т., като е изложил достатъчно обосновани мотиви защо не приема техните показания за достоверни. Тези доказателствени изводи на районния съд се споделят изцяло от страна на касационната инстанция. На първо място свид. Т. Т. е заинтересован, тъй като същият и към настоящия момент е служител на касатора. На следващо място показанията на свид. Д. са недостоверни, като противоречащи най-вече на подписаните от самия него и изложени в писмен вид факти, отразени в декларацията по чл.402 от КТ от 07.10.2022 г. Това писмено доказателство, преценено в съвкупност с непротиворечивите показания на свидетелите Р. В. и Е. Н. установява качеството на касатора на работодател, както свидетелят Д. сам е признал пред проверяващите в момента на проверката, а така също и фактите, че на посочените в НП време и място същият е бил допуснат до работа за да изпълнява трудови функции като „арматурист“, при установени работно време и размер на трудово възнаграждение, но без да е налице сключен в писмена форма трудов договор. Същевременно, от обясненията на управителя на "Д.Н.-И." ЕООД от 12.10.2022 г. и показанията на свидетеля Т. Т. се установява ангажираността на дружеството със строителството на обекта.

Правилно установените при спазване на процесуалните правила факти, правилно са квалифицирани като нарушение на цитираните в НП разпоредби на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ, които не позволяват на работодателя да допуска до работа лице преди сключването на писмен трудов договор с него.

Възраженията на касатора в производството пред районния съд и в настоящото касационно производство, че към момента на проверката лицето М. Е. е имало сключен трудов договор с друго търговско дружество, а именно: „С. А.“ ЕООД, е напълно неоснователно и неотносимо към оспорената от него трудово-правна връзка със заварения да престира труд работник. Видно от изготвената от ВРС справка за трудовите договори на лицето Е., в периода 23.09.2022 г. – 18.10.2022 г. последният е имал сключен договор с „К. г. ЕООД-Шумен – дружество, чието наименование не е споменато никъде в книжата по делото, включително и от самия Е. при разпита му в съдебно заседание. Както правилно е приел и ВРС, касаторът не е ангажирал каквито и да е доказателства за съществуване на облигационни отношения между него и някое от посочените дружества -„С. А.“ ЕООД или „К. г.“ ЕООД-Шумен, във връзка с извършването на строителните дейности в обекта. В този смисъл като се има предвид, че съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното, както и че всички събрани пред районния съд доказателства обуславят същите фактически констатации, които се изложени в АУАН и в НП, то с основание може да се заключи, че обосновано въззивният съд е приел за доказано наличието на ТПО между "Д.Н.-И." ЕООД и лицето М. Д. Е., при което е правилен и крайният му извод за наличието на съставомерно административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ, поради неспазване от работодателя на императивното изискване на чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1 от КТ преди постъпването на работника на работа между двете страни по ТПО да е сключен трудов договор в писмена форма.

При тази процесуална законосъобразност на НП и наличието на материално-правна такава относно квалификацията на деянието, ВРС е изменил НП в съответствие с правилното приложение на материалния закон – наложената имуществена санкция е намалена до минималния предвиден от разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ размер [рег. номер].

Освен материално законосъобразно по тези съображения, при извършената от касационния съд служебна проверка не се установиха пороци относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително по отношение на присъдените разноски.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1396/01.10.2023 г. по НАХД № 20233110201816/2023 г. по описа на ВРС.

Решението е окончателно.