№ 23353
гр. София, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110149232 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Д. З.“ АД срещу ЗД „Б. И.“
АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Ищецът твърди, че на 14.02.2024 г., на главен път III-198, при км. 75 + 800, в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Каско” за автомобил „Рено“, рег. № Е **** НМ, е реализирано събитие –
ПТП, между застрахования при него товарен автомобил и лек автомобил „Мерцедес“,
рег. № Е **** КВ. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на лек автомобил
„Мерцедес“, рег. № Е **** КВ, който се движел с несъобразена скорост и неправилно
заобиколил, евентуално изпреварил движещият се по пътя с предимство водач на
автомобил „Рено“, рег. № Е **** НМ, който извършвал маневра за отбиване – завой
надясно за навлизане в частен паркинг. Твърди, че в причинна връзка с описаното
ПТП са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 5070,33 лв. по отношение на
автомобил „Рено“, рег. № Е **** НМ. Поддържа, че по отношение на лек автомобил
„Мерцедес“, рег. № Е **** КВ към дата на ПТП била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане
възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно
обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен на да заплати претендираната в
настоящото производство главница, но ответникът отказал. Въз основа на изложеното
иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5085,33 лв., включваща 15 лв.
1
ликвидационни разноски и представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени на автомобил „Рено“, рег. № Е **** НМ, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на
застрахованото при ищеца автомобил, който на основание чл. 37, ал. 2 ЗДвП бил
длъжен да пропусне движещия се по пътя, който напуска, автомобил. Счита, че искът
следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховани при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на увредените МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че
ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в
исковата молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на лек
автомобил „Мерцедес“, рег. № Е **** КВ към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената
връзка между същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени
доказателства и е изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ).
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 23),
настъпило на 14.02.2024 г. (в срока на застрахователното покритие), подписан от А. Г.,
като водач на МПС „Мерцедес“ с рег. № Е **** КВ, и В. Л., като водач на товарен
автомобил „Рено“ с рег. № Е **** НМ. В него е начертана скица на ПТП и са отразени
увреждания по двете превозни средства – по лекия автомобил увреждания по задна
броня и лява врата, а по товарния – увреждания по десен фар и маска на същия. От
протокола се установява, че процесното ПТП е настъпило в при извършване на
маневра десен завой от водача на товарния автомобил, при което същият се е намирал
в лявата лента в платното за движение, като при навлизане в дясната лента е
настъпило съприкосновението с движещия се в нея лек автомобил. Протоколът за
ПТП представлява частен свидетелстващ документ, чието доказателствено значение се
преценява с оглед останалите събрани по делото доказателства и при съобразяване, че
2
отразява непосредствените впечатления на участниците в ПТП, които са трети
незаинтересовани от изхода на делото лица.
За установяване на механизма са разпитани двама свидетели по делегация –
водачите на двата автомобила.
От показанията на св. А. Г., водач на лекия автомобил „Мерцедес“, се
установява, че с автомобила си се е движел от с. Първомай към гр. Петрич със скорост
около 80 км./ч. Помни да е възприел пред него по пътя да се е движел товарен
автомобил, който преминал вляво, но не знаел, че ще предприема маневра за завой.
Като го видял да се изнася вляво, не предприел нищо, а продължил да се движи.
Твърди, че непосредствено преди удара говорел с пътника на седалката до него. В
следващия момент видял товарният автомобил да е разположен на платното
перпендикулярно на него, намалил скоростта, опитал се да завие надясно, за да
предотврати удара, но въпреки това настъпил сблъсък.
От показанията на св. В. Л., водач на товарния автомобил, се установява, че се е
движел с автомобила по пътя от с. Първомай към гр. Петрич. Трябвало да отбие в
крайпътен паркинг вдясно на пътя. Предвид размера на камиона и тесния път, за да
вземе завоя, се наложило да изнесе автомобила в ляво, при което навлязъл в лентата за
насрещно движение, откъдето предприел завоя надясно. В този момент виждал коли в
насрещното движение, които били далече. Твърди, че преди да предприеме маневрата,
пуснал аварийни светлини и дал десен мигач. Към момента на удара товарният
автомобил се намирал върху цялото пътно платно, като заемал и двете ленти.
Събитието се случило в тъмната част от денонощието.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни и
отразяващи достоверно обстоятелства около процесното събитие.
Въз основа на писмените доказателства по делото и събраните гласни
доказателства е изготвено заключение по съдебно автотехническа експертиза.
Според заключението на вещото лице от техническа гледна точка причината за
настъпване на събитието е поведението на водача на л.а. „Мерцесед“, който не е
изчакал товарния влекача да извърши своята маневра завой надясно, а е продължил
пътя си в дясната лента. Според експерта
всички вреди по влекача „Рено Т“ с рег. № Е **** НМ, се намират в пряка причинно-
следствена връзка със събитието. Стойността, необходима за възстановяване на същия,
изчислена на база средна пазарна цена към датата на ПТП е 6010,49 лв., а съгласно
приложена по делото фактура – 5988,40 лв., а на база средни пазарни цени на
алтернативни резервни части – 5845,79 лв.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
3
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
От ангажираните по делото доказателства се установява механизъм на
събитието, който не отразява в пълнота описания такъв в исковата молба, а именно не
се установи при маневра на товарен автомобил „Рено“ завой надясно за навлизане на
крайпътен паркинг, при което е бил заобиколен или изпреварен от водач на лек
автомобил „Мерцедес“ с № Е **** КВ. Вместо това се установи, че при предприемане
на маневра завой надясно за навлизане в крайпътен паркинг, водачът на товарния
автомобил първоначално е навлязъл в лява лента, за да може да вземе завоя с оглед
големия размер на товарния автомобил, след което е навлязъл отново в дясна лента,
насочвайки се към крайпътната територия, при което е реализиран сблъсък с
движещия се в дясната лента, първоначално зад товарния автомобил, лек автомобил
„Мерцедес“. От изслушаните гласни доказателства, а именно от показанията на водача
на лек автомобил „Мерцедес“, се установи той да е възприел товарния автомобил
първоначално да се е движел пред него в дясната лента, както и да е видял същия на
платното застанал перпендикулярно пред него. От така възприетото местоположение
на товарния автомобил от водача на лекия автомобил и от признанието на последния,
че непосредствено преди удара е говорел с пътника до него, се установява, че той се е
разсеял, не е следил внимателно пътната обстановка, не е възприел светлинната
сигнализация, намаляване на скоростта и изнасяне на товарния автомобил в лявата
лента с цел вземане на завой надясно, и не е съобразил поведението си с нея. При това
водачът на лекия автомобил е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП,
повеляващо водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
4
когато възникне опасност за движението, като с оглед обстоятелствата той се е движел
с несъобразена скорост, която не му е позволила да намали достатъчно или дори да
спре при необходимост за това с цел избягване на сблъсък.
От събраните доказателства също така се опровергава изключителната вина на
водача на лек автомобил „Мерцедес“, като основателно се явява възражението на
ответника за противоправност и на поведението на водача на товарния автомобил.
Същата се изразява в несъобразяване с правилото на чл. 37, ал. 2 ЗДвП, съгласно което
водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за
навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и
пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.
При опровергаване на изключителната вина на водача на застрахованото при
ответника превозно средство и установен принос и на водача на застрахования при
ответника автомобил, обезщетението следва да бъде присъдено в намален размер, като
с оглед конкретните обстоятелства съдът намира, че следва да бъде намалено с 50 %.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, според която размерът на
обезщетението, изчислено по средни пазарни цени възлиза на 6010,49 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане – 5085,33 лв. с включени ликвидационни разноски за определяне на щетата,
които ищецът има право да получи съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ. Съдът приема, че
5
сумата от 15 лв. представлява обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета
по риск Каско при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и
обичайните разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 5085,33
лв.
Предвид изложените по-горе изводи за опровергаване на изключителната вина
на водача на застрахования при ответника автомобил, искът с правно основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ следва да се уважи за сумата от 2542,67 лв., като ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата от
2542,67 лв., представляваща непогасено регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от процесното ПТП, в т.
ч. и 15 лв. – обичайни ликвидационни разноски.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от 19.08.2024 г.
до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски, като по делото са налице доказателства за
плащане на 203,41 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за САТЕ, 40 лв. депозит за
свидетел, а следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия. Ето защо предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
346,71 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответникът също е претендирал разноски, като е заплатил 350 лв. депозит за
САТЕ и 40 лв. депозит за свидетел, а следва да бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда съобразно фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 245 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК
******* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 2542,67 лв., представляваща
непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вреди от процесното ПТП, настъпило на 14.02.2024 г., на главен
път III-198, при км. 75 + 800, между товарен автомобил „Рено“, рег. № Е **** НМ и
лек автомобил „Мерцедес“, рег. № Е **** КВ, ведно със законната лихва от
19.08.2024 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане, като
6
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2542,67 лв. до пълния предявен размер от
5085,33 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК ******** да
заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК ******* сумата от 346,71 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д. З.“ АД, ЕИК ******* да заплати
на „ЗД Б. И.“ АД, ЕИК ******** сумата от 245 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7