Решение по дело №2465/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 713
Дата: 30 декември 2022 г.
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20224430202465
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 713
гр. Плевен, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20224430202465 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 22-0938-003477 от 23.09.2022г. на ***
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР ПЛЕВЕН на А. А. Ш. с ЕГН: ***, с
адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП;
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП; чл.345, ал.2 оНК от ЗДвП са наложени следните
наказания глоба:
1/ По чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – Глоба, в размер на 20 /двадесет/ лева –
за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП.
2/ По чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – Глоба, в размер на 50/петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.
3/ По чл.345, ал.2 НК от ЗДвП – глоба в размер на 0 лв., за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, в частта
в която му е вменено, че е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си, като подробно
излага съображенията си.
Ответникът *** Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Плевен,
редовно призован, не изпраща представител.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
1
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 18.08.2022г.
около *** часа в гр.Плевен, на ***, като водач на влекач *** с рег.№ ***,
собственост на „***“ ЕООД, Булстат *** и полуремарке *** с рег.№ ***,
собственост на Н. Ш., извършва следните нарушения:
1. При движение на заден ход не се подсигурява и неосигурява лице, което
да сигнализира за опасност и удря паркиралия автобус *** с рег.№ ***,
собственост на „***“ ООД, вследствие на което реализира ПТП с
материални щети по двата автомобила.
2. Като водач и частник в ПТП не остава на мястото на произшествието и
го напуска без да уведоми контролните органи на МВР.
3. Управлява влекач „***“ с рег.№ ***, собственост на „***“ ЕООД с
Булстат ***, като същият е със служебно прекратена регистрация от
13.07.2022г.по чл.143, ал.10 от ЗДвП без задължителна гражданска
отговорност.
Иззет е като доказателство Контролен талон № ***. В съставения АУАН
серия GA № 629340 жалбоподателят е направил следните възражения: „Не
съм разбрал, че има ПТП и затова не съм останал на място и съм оставил
товарния автомобил до автобуса. Не съм знаел, че товарният автомобил е с
прекратена регистрация.“
Така изложените в акта фактически констатации не се подкрепят изцяло
от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. В. Д. и М. Г. Г.,
чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с
приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП №
836226/12.09.2022г. Безспорно бе установена различна фактическа обстановка
в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.
Според съда, безспорно в случая е налице недоказаност на вмененото
нарушение, предвид обстоятелството, че не се събраха достатъчно
доказателства относно нарушението по чл.40, ал.2 от ЗДвП. Установи се, че в
деня на ПТП-то товарния автомобил е бил паркиран от жалбоподателят Ш.
около 17:00 – 18:00 часа на паркинга на завод „***“, като там е бил паркиран
и автобуса. Около 22:00 – 23:00 часа е звъннал собственика на автобуса, който
е заявил, че именно Ш. е ударил неговия автобус. В периода от време, през
който жалбоподателят Ш. е паркирал товарния автомобил до времето през
което шофьора на автобуса е забелязал, че същият е ударен е изминал
достатъчно дълъг период от време, който изключва безспорното установяване
2
на виновното за ПТП-то лице. Няма и достатъчно доказателства от които да е
видно, че именно щетите по процесните ППС-та са в следствие на това ПТП,
освен съвпадението на цветовете на боята от едното ППС и на другото ППС.
Липсват очевидци на извършеното нарушение. Налице са единствено
предположения, но не и безспорно доказана вина в случая.
Според съда, безспорно в случая, е налице и липса на изъвршено
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП. За да бъде осъществено
нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП е необходимо
то да е съставомерно – тоест да са налице обективния и субективния елемент
на същото. В случая, съдът счита, че изобщо липсва субективният елемент на
нарушението. Жалбоподателят Ш., дори и да е извършил процесното ПТП, не
е усетил същото, тъй като, както стана ясно от разпита на актосъставителя Г.
Д., щетите от ПТП-то са били минимални – охлузване, което е било много
леко. Отново актосъставителя Даков в съдебно заседание потвърди, че е
напълно възможно жалбоподателя да не е усетил ПТП-то. Този факт се
потвърди и от самият жалбоподател в съдебно заседание.
На следващо място, при проверката на цялото
административнонаказателно производство, която извърши съда, се
констатираха нарушения на процесуалния закон, които водят до отмяна на
цялото НП. Видно от събраните по делото доказателства е, че при съставяне
на АУАН е нарушена императивната разпоредба на чл. 40 ал.3 от ЗАНН.
Безспорно се доказа, че актосъставителят и свидетелят по делото не са
очевидци на нарушението. Въпреки това липсва втори свидетел по АУАН,
каквото е изискването на чл. 40 ал.3 от ЗАНН, когато в АУАН не са включени
очевидци на нарушението. Посочената разпоредба е императивна и не търпи
нито отклонения, нито изключения от предписанието й. Така констатираните
нарушения в хода на административно наказателното производство са от
категорията на съществените, с оглед на което настоящият наказателен състав
счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на
закона и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0938-003477 от 23.09.2022г.
на *** Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР ПЛЕВЕН, с което на А. А. Ш. с
ЕГН: ***, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП; чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП; чл.345, ал.2 оНК от ЗДвП са наложени
следните наказания глоба:
1/ По чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП – Глоба, в размер на 20 /двадесет/ лева –
за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП.
2/ По чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – Глоба, в размер на 50/петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.
3/ По чл.345, ал.2 НК от ЗДвП – глоба в размер на 0 лв., за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
3
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4