Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 01.11.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Кристиян Трендафилов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 9335 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.05.2017 г. по гр.д. № 3963/13 г.,
СРС, І ГО, 30 с-в е осъдил С.П.Б., ЕГН **********
с адрес: *** /за посочените по-долу задължения С.П.Б., ЕГН ********** и В.Г.Б.,
ЕГН ********** са солидарни длъжници/ да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 от ЗДД сумата 2 646, 86 лв., представляваща стойността за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: гр. София, ж.к. „Л.“, бл. ********за периода
м.07.2009г. - м.04.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от
01.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 438, 04 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху посочените главници за периода 01.09.2009г. - 07.07.2012г., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 550, 30 лв. и на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 400 лв., като е отхвърлил
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 438,04 лв. до
предявения размер от 469, 05 лв.
Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.П.Б., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2 лв.
Решението в осъдителната част е обжалвано с
въззивна жалба от ответницата С.П.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и от В.Г.Б., с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат И.К. от САК с мотиви, изложни в жалбата. Същите
са развити на две основания.
Първото е обезсилване на решението по отношение на В.Г.Б.,
поради липса на правен интерес, тъй като производството е по реда на чл.422 ГПК, а той не е възразил по чл.414 ГПК срещу ЗИ, издадена в заповедното
производство, предхождащо настоящето. Налице е влязла в сила ЗИ и заявителят
може да поиска издаване на ИЛ срещу този длъжник. Съдът не е съобразил този
факт и е постановил решение и срещу В.Г.Б. и в тази част решението се явява
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
По отношение на другия ответник С.П.Б., ЕГН **********
сочи, че решението се явява неправилно, незаконосъобразно, постановено в
несъответствие с доказателствения материал по делото. В решението си съдът е
приел, че С.П.Б. се явява собственик на процесния имот и тя е признала този
факт. Приел е още, че съдът е посочил, че по делото липсват доказателства, че
тя е собственик на имота, като е приел, че единствено възможен вариант е, тя да
е собственик на имота като съпруга на В.Б., защото в депозирания по делото нот.
акт фигурира само неговото име. Твърди, че първо по делото липсва такова
признание, а ако по делото е доказано, че В.Б. е собственик на имота, за който
се претендират процесните задължения, то същото не може да се приеме за
безспорно по отношение на С.Б..
Въззиваемата „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** оспорва
въззивната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето
производство.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че производството
не е по реда на чл.422 ГПК, а искът е променен от установителен в осъдителен по
молба на ищеца. Това е видно от определението по делото по чл.140 ГПК от
21.10.2014 г., от мотивите и от диспозитива на решението. Ето защо всички
доводи свързани с това, че В.Б. не е възразил по чл.414 ГПК срещу ЗИ, издадена в заповедното производство,
предхождащо настоящето, че е налице влязла в сила ЗИ и заявителят може да
поиска издаване на ИЛ срещу този длъжник/ става въпрос за В.Б./ се явяват неотносими към предмета на спора.
Неоснователно се явява възражението, че съдът „не е съобразил този факт и е постановил решение и срещу В.Г.Б.“. Преди
всичко следва да бъде отбелязано, че искът е бил предявен единствено и само
срещу С.Б., а не и срещу В.Б., който
не е бил призоваван и не е взел участие в производството. В диспозитива на
решението е била осъдена единствено и само ответницата С.П.Б., като посоченото
в скобите от съда, че за тези задължения С. и В. Б. са солидарни длъжници, е
само уточнение, но не и, че ответник по делото се явява и В.Б.. Същият не може
да бъде въззивник и да обжалва първоинстанционното решение, поради липса на
интерес.
Ето защо, настоящата инстанция е прекратила производството спрямо него с
определение от 13.07.2018 г., редовно съобщено на страните и влязло в сила.
По отношение на С.П.Б., то от събраните по делото писмени доказателства може да се направи извод, че ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на
ЗЕ, отменен, но действал за процесния период. Легално определение на потребител
на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди е дадено в § 1, т.
42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ.
бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ.,
бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от
08.09.2006 г./, съгласно който „потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице -собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По делото е депозиран н.а. № 093, дело № 077 от
30.07.2002 г. за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Е.Г.П.продава
на В.Г.Б. недвижим имот, представлаващ ап.19, находящ се на VІІІ етаж, вх. „Ж“,
в сградата на ЖСК „*********на бул. „Райчо Даскалов“, м. „Л.“ V микрорайон, в
гр.София, СО, район Л.. Депозиран е и нот. акт за договорна ипотека върху
недвижим имот № 59, том V, рег. № 5849, дело № 828/2008 г., с който „П.И.Б.“ АД
е отпуснала на В.Г.Б. и С.П.Б. банков кредит от 25 000 евро, а за
обезпечаване на вземането по отпуснатия банков кредит, В.Г.Б. и С.П.Б.
учредяват в полза на „П.И.Б.“ АД ипотека
върху следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака и
представляващ съпружеска имуществена общност, а именно апартамент № 19,
находящ се на VІІІ етаж, вх. „Ж“, в сградата на ЖСК „*********на бул. „Райчо
Даскалов“, м. „Л.“ V микрорайон, в гр.София, СО, район Л., т.е. процесният
имот. Изводът е, че ответницата С.П.Б.
се явява съсобственик на недвижимия
имот по силата на СИО и това е обективирано в горецитирания нот. акт.
Според трайната и непротиворечива практика на ВКС,
отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на IV Г.О.
на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на IV Г.О. на
ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между
предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху
имота. Предвид
изброените по горе писмени доказателства следва да се приеме, че собственици на
имота са двамата съпрузи, които се явяват съсобственици на апартамента при
равни квоти.
Според разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Фактът на предоставяне на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена се установява от
индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки
за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки.
От приетите по делото
ССЕ и СТЕ се установяват размерът на главницата и лихвата за доставената, но
незаплатена ТЕ, които не се оспорват и които са правилно определени от съда.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция въззивницата следва да заплати на въззиваемото
дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.05.2017 г. по гр.дело № 3963/13г. на
СРС, І ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат И.К. от САК да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор Сашо Чакалски, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Виктория Иванова направените разноски за настоящата инстанция във
вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД-„Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.