Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2019г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание на осми май 2019 г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2417/2018г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.Д.И., ЕГН **********,***,
против Ревизионен
акт /РА/ № Р-03001817003323-091-001/23.02.2018г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта оспорена по административен ред
и потвърдена с Решение № 95/28.05.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, в която
на лицето са определени задължения за: 1.
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за данъчен период 2013г., общо в размер на 2
798 лв. и лихви – 1 085.37 лв. и 2.данък
върху добавената стойност по ЗДДС за данъчен период месец ноември 2015г., в
размер на 12 754.78 лв. и лихви – 2 822.35 лв.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност и неправилност
на оспорения РА. Оспорва констатациите на органа по приходите, че като
земеделски производител не попада в обхвата на нормата на чл.48 от ЗДДФЛ и не е
налице правно основание за преотстъпване на дължимия годишен данък, и в
частност - че за 2013г. не са били изпълнени изискванията на чл.189б от ЗКПО.
Твърди, че фактура № 159202/14.01.2013г. действително съдържа като основание на
сделката „метални отпадъци“ като силоз
за съхранение на фураж влиза в този предмет. Оспорва установената от административния
орган фактическа обстановка във връзка с покупка на дизелово гориво, като
твърди, че същото е използвано по предназначение, свързано с дейността му.
Сочи, че в хода на ревизионното производство от ответната страна не е
установена фактическата обстановка коректно, тъй като от фирмата-доставчик на
процесните активи не са изискани доказателства и обяснения, както и относими за
данъчния период обстоятелства. На изложените основания претендира отмяна на РА.
В изпълнение на дадени от съда
указания, със заявление от 19.04.2019г. /л.152/ жалбоподателят обяснява
ценообразуването и минималната стойност по чл.189б т.4 от ЗКПО, като сочи че
същата е 5 540 лв. и обяснява как е формирана тази стойност. По отношение на
дължимите суми към 31.12.2013г. заявява, че са налице всички предпоставки на
разпоредбата на чл.189б от ЗКПО за признаване правото на приспадане на данъчно
облекчение. По отношение на разходите за гориво излага, че същото е изразходено
изцяло за стопанската дейност на земеделския производител. По отношение на
активите, придобити от „И.“ ЕООД по фактури 524, 525 и 526 излага, че
представляват част от инсталация за преработка на зърнени маслодайни култури,
от които се добива сурово олио и кюспе. Твърди, че сделките по фактури № 522 и №
523 са авансови плащания, произтичащи от протокол за прихващане, а описаните
във фактурите активи не са били преработени и окомплектовани за експедиция към
крайната дата на действие на протокола.Представя доказателства по опис: 2 бр.
удостоверения за животновъден обект за 2014г. и 2015г.; извлечение от договор и
протокол с Инвестбанк АД; копие от регистрационен талон на автомобил;
извлечение от договор с доставчик и извлечение от договор с ДФЗ - таблица с
одобрени инвестиционни разходи; методика за определяне на индивидуалните
годишни квоти на МЗХ и отчет за разхода на горива за 2015г.
В съдебно заседание и по съществото на
спора, поддържа жалбата и моли съда да я уважи и претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Ответната
страна - Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител –
ю.к.М-С, оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна, по
съображения изложени в потвърждаващото решение. Претендира присъждане на ю.к.
възнаграждение.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите
и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата срещу РА, потвърден
с решение на Директора на дирекция „ОДОП”-Варна, е подадена пред надлежния съд,
от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156 ал.1 от ДОПК срок, отговаря
на изискванията на чл.145 и чл.149 от ДОПК, като е налице и правен интерес от
обжалването, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността на
жалбата:
След като разгледа
възраженията на жалбоподателя, доказателствата по делото, становището на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК,
Административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е местно
физическо лице, регистрирано като земеделски производител в МЗХ от
10.01.2013г., а по ЗДДС – от 18.03.2013г. Лицето е без регистрация по
Търговския закон. Основен предмет на дейността му е отглеждане на домашни
птици, с код на дейността 0147.
Настоящата
данъчна ревизия е възложена със ЗВР № Р-03001817003323-020-001/01.06.2017г.,
изменена със ЗИЗВР № Р-03001817003323-020-002/11.09.2017г. /л.7-3 от
преписката/, издадена от В. Х. -
Началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – Варна, което е компетентно лице съгл. Заповед № Д-14/03.01.2017г. и Заповед №
Д-1249/30.06.2017г. на Директора на ТД на НАП-Варна. Ревизионното производство
е спряно със Заповед № Р-03001817003323-023-001/13.09.2017г. и възобновено със
Заповед № Р-03001817003323-143-001/16.10.2017г.
Предмет на
ревизията е годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период
01.01.2013г. до 31.12.2015г. и данък върху добавената стойност за данъчен
период 01.06.2013г. - 30.06.2013г. и 01.11.2015г. - 30.11.2015г. В рамките на
14-дневния срок от изтичане срока на ревизията, определен по чл.114 ал.1 от ДОПК, е издаден РД № Р-03001817003323-092-001/22.12.2017г., с който е направено
предложение за установяване на размерите на задълженията и лихвите за просрочие
към тях към тази дата. Срещу РД е подадено писмено възражение № 4774/19.02.2018г.,
с което са представени нови писмени доказателства. В срока по чл.119 ал.3 ДОПК
и от органите по ал.2 е издаден обжалвания РА, с който на земеделския
производител са определени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ и ЗДДС /главница и
лихви/ за процесните данъчни периоди общо в размер на 25 340.12 лв., като
задълженията са формирани по реда на чл.122 от ДОПК, предвид констатирани
обстоятелства по чл.122 ал.1 т.4 и т.5 от ДОПК.
РА е оспорен по административен
ред с жалба вх. № 7566/23.03.2018г. само в частта, в която е отказано право на
преотстъпване на годишен данък за 2013г. в размер на 2 770 лв. и не е
призната амортизация на закупен ДМА – силоз, в следствие на което е определен
данък в размер на 2 798 лв. и лихви в размер на 1 086.37 лв. и в
частта, в която е отказано право на данъчен кредит /ДК/ за м.11.2015г. в размер
на 12 664.28 лв. и лихви 2 822.35 лв.
В хода на
административния контрол Директорът на Дирекция „ОДОП“ е приел, че предвид представени документи от
страна на РЛ след изтичане на указания от контролните орани срок, но преди
приключване на ревизионното производство, е отпаднало основанието за издаване
на РА по особения ред предвид отсъствие на обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.4 и
т.5 от ДОПК, и определянето на годишната данъчна основа следва да се извърши в
съответствие с материалния закон. Като е разгледал жалбата в посочения аспект, Директорът
на Дирекция „ОДОП“ е намерил същата отново за неоснователна, поради което с Решение
№ 95/28.05.2018г. е потвърдил РА в оспорената част.
В хода на
ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото
фактически констатации:
По ЗКПО за
2013г.:
В хода на
ревизията е установено, че И.Д.И. е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г. с
вх.№184391400509986/30.04.2014г., с попълнено Приложение № 2-„Доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец“, т.е. същия е упражнил своевременно
правото си на избор за дейността си като земеделски производител, на осн. § 17,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ, облагаемият му доход за 2013г. да бъде определен по
реда на чл.26 от ЗДДФЛ, и да се обложи с данък върху общата данъчна основа по
чл.28 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят е декларирал данъчна печалба в размер на
32 081.31 лв., като след приспадане на внесените задължителни осигуровки в
размер на 1 300.32 лв. е определена годишна данъчна основа по чл.28 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 30 780.99 лв., дължим данък 15 % в размер на 4 617.15
лв. и преотстъпен данък 60 % в размер на 2 770.00 лв. по реда на чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ.
С оглед горните констатации, в РД органите
по приходи са приели, че ревизираното лице е приложило реда за облагане,
визиран в текста на чл.29а от ЗДДФЛ, но поради това, че физическото лице не е
едноличен търговец няма право на преотстъпен данък по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ,
поради което с оспорения РА на жалбоподателя е
отказано изцяло правото на преотстъпване на данъка в размер на 2 770 лв. за
2013г. Допълнително ревизиращите органи са приели за установено, че в
представените документи липсва информация относно изпълнението на условията,
посочени в чл.189б от ЗКПО по повод заприходени съоръжения „силоз за фураж“,
придобит на 14.01.2013г. с отчетна стойност 1 360 лв. и „трафопост 400 КВА“,
придобит на 31.08.2013г. с отчетна стойност 8 200 лв. За първия актив не е представена фактура, а
за втория - не са представени други документи /освен фактура/, от които да е
видно, че същият е нов по смисъла на чл.189б от ЗКПО. Не е признат разхода за
амортизации на „силоз за фураж“ в размер на 187 лв. Органът по приходите е определил
за 2013г. годишна данъчна основа по чл.28 ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на
30 967.99 лв. и данък доход 15 % - 4 645.00 лв., от който е внесен 1 847.15
лв. и лихва в размер на 70.98 лв., като остава за довнасяне данък върху дохода
в размер на 2 798.00 лв.
По ЗДДС за м.11.2015г.:
За 2015г. не е признато право на данъчен
кредит по фактури за закупено гориво /евродизел, дизел и бензин А95/ от “Астра газ“ ООД, „Нис Петрол“ ЕООД, „Диалети“
ЕООД, „ОМВ България“ ООД и „ПЕТРОЛ“ АД на осн. чл.69 ал.1 т.1, чл.70 ал.1 т.5
от ЗДДС, чл.114 ал.10 и чл.123 ал.1 от ЗДДС в общ размер на 244.78 лв. поради
липса на доказателства, че закупеното гориво е използвано за целите на
извършени облагаеми доставки и/или е във връзка с използването на притежавани
автомобили за целите на извършени облагаеми доставки.
По фактури с издател „И.“ ЕООД, ЕИК BG*********:
На осн. чл.68 ал.1 т.1 и т.2, чл.70, ал.5 от ЗДДС, вр. чл.25 ал.6 и ал.7 от ЗДДС, както и чл.114 ал.10 и чл.123 ал.1 от ЗДДС, по фактури № 522/01.11.2015г.
и № 523/01.11.2015г. с предмет „генератор с цилиндрична камера и водна риза за
твърдо гориво-аванс“ не е признато право на приспадане на ДК общо в размер на 4
960 лв. поради липса на документи за плащане на аванса по банка или в брой. По
фактура № 524/01.11.2015г. с предмет на доставката „бункер за зърно и фураж-28
куб.м.“ не е признато право на приспадане на ДК в размер на 2 460 лв. поради
липса на документи за плащане по банка или в брой, липса на транспортни
документи, приемо-предавателни протоколи, техническа документация и др. На
основание чл.68 ал.1 т.1 и чл.70 ал.5 от ЗДДС, чл.114 ал.10 и чл.123 ал.1 от ЗДДС по фактура № 525/01.11.2015г. с предмет на доставката „шнекова преса с
капацитет 8т/24ч.“ не е признато право на приспадане на ДК в размер на 2 480
лв. поради липса на документи за плащане по банка или в брой, липса на
транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, техническа документация и
др. По фактура № 526/01.11.2015г. с предмет на доставката „преса шнекова с
капацитет 3т/24ч.“ не е признато право на приспадане на ДК в размер на 2 480
лв. поради липса на документи за плащане по банка или в брой, липса на
транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, техническа документация и
др.
Органите по приходите са установили, че в
дневника за покупки за м.11.2015г. не е отразено и кредитно известие № 1047339/06.11.2015г.
издадено от „Пилко“ ООД, ЕИК *********, с данъчна основа 650 лв. и ДДС 130 лв.,
като са приели, че на осн. чл.124 ал.5 от ЗДДС същото е следвало да бъде
отразено в дневника за покупки на жалбоподателя.
С подаденото срещу РД възражение,
жалбоподателят И.И. е представил нови доказателства, включително и данъчните
фактури за 2015г., които са били ценени от контролния орган при оспорване на
РА.
В хода на съдебното производство е допусната
ССчЕ, от заключението на която, се установява, че: През 2013г. жалбоподателят в
качеството си на земеделски производител е изпълнил условията на чл.189б ал.1
от ЗКПО в редакцията към процесния период, като е декларирал преотстъпването на
2 770 лв. данък (60 % от КД от 4 617.15 лв. са 2 770.29 лв.);
Преотстъпеният данък е инвестиран в нова за ЗП И.Д.И. земеделска техника,
необходима за извършване на посочената в ал.1 дейности в срок до края на
годината, следваща годината за която се ползва преотстъпването; Придобитият
актив „котел с водна риза-нов“-1 брой на стойност 9 020 лв. без ДДС съответства
на актив, закупен от свързано лице спрямо ЗП И.Д.И.; ЗП И.Д.И. е продължил да
осъществява дейността, посочена в чл.189б ал.1 от ЗКПО, упражнявана от него
през 2014г., 2015г. и 2016г., т.е. през следващите три години след съответната
година на преотстъпване на данъка; Преотстъпеният данък от 2 770 лв. не
превишава 50% от стойността на активите по т.1 (4 510 лв.); На базата на Оборотната
ведомост, САП и ДАП по активи на жалбоподателя за 2013г., 2014г., 2015г. и
2016г. вещото лице констатира, че закупеният актив, представляващ „котел с
водна риза-нов“ - 1 брой, в който е инвестиран преотстъпеният данък за 2013г.
не замества съществуващи преди това активи на жалбоподателя със същото
функционално предназначение. Вещото лице констатира, че в счетоводството на ЗП И.Д.И.
няма данни за получени помощи, изброени в чл.189б ал.2 т.6 от ЗКПО.
В.л. дава заключение, че счетоводството на
жалбоподателя и счетоводството на „И.“
ООД е водено редовно за периода, в който са издадени процесните фактури №№ 522,
523, 524, 525 и 526, всичките от 01.11.2015г. по отношение на тяхното
отразяване и плащане.
В съдебно заседание на 10.04.2019г. са
приети представените от жалбоподателя и ползвани от вещото лице при изготвяне
на заключението, писмени доказателства по опис /л.72-139/.
В изпълнение на повторно, изрично дадени
указания с оглед указаната доказателствена тежест, жалбоподателят представи доказателства
със заявление с вх. № 6668/19.04.2019г.: 2 бр. удостоверения за животновъден
обект за 2014г. и 2015г.; извлечение от договор и протокол с Инвестбанк АД;
копие от регистрационен талон на автомобил; извлечение от договор с доставчик и
извлечение от договор с ДФЗ – таблица с одобрени инвестиционни разходи;
методика за определяне на индивидуалните годишни квоти на МЗХ и отчет за
разхода на горива за 2015г. /л.152-171/.
Предвид гореустановената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По валидността на акта:
При
дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК,
съдът установи, че процесния РА е валиден административен акт, издаден след
провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган,
в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя
на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с
квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния
документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и
на ЗВР, ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система
„Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето
на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2от ДР на ДОПК. Същите са
предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.
По
процесуалната законосъобразност на РА:
Не се
твърдят и при служебната проверка не се установяват процесуални нарушения в
хода на производството, които да са ограничили правото на защита на
ревизираното лице, и които да налагат отмяна на ревизионния акт само на това
основание. От приобщените по делото доказателства се установява, че органите по
приходите надлежно са уведомили жалбоподателя, че основата за облагане ще бъде
определена по реда на чл.122 от ДОПК; извършили са анализ на събрани в хода на
ревизията доказателства, както и анализ на преценените от тях относими
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. РЛ надлежно е упражнило правото си на
защита при административното, респ. при съдебното обжалване на РА.
По материално-правната законосъобразност на
РА:
По ЗДДФЛ.
Предвид
изложеното, спорът между страните в частта по ЗДДФЛ е формиран по въпросите
дали лицата, регистрирани като земеделски производители, в т.ч. и по ЗДДС, но
нерегистрирани като еднолични търговци по ТЗ, следва да бъдат изключени от обхвата на помощта по
чл.48 ал.6 ЗДДФЛ, съответно при отрицателен отговор, дали спрямо жалбоподателя
са изпълнени условията на чл.189б от ЗКПО за преотстъпване на данъка.
От събраните по делото доказателства се
установява, че И.Д.И. е регистриран земеделски производител по смисъла на §
1 т.1 от ЗПЗП,
регистриран е по ЗДДС, не е вписан като едноличен търговец, но е формирал
годишна данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица
за 2013г., по реда на чл.26 и чл.28
от ЗДДФЛ във връзка
с §
17 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ
/ДВ бр. 31/2011/ т. е. като едноличен търговец.
Констатацията не ревизиращите
органи, че в случая не са налице предпоставките за преотстъпване на данък по
чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ в приложимата редакция за 2013г., защото
земеделският производител не е регистриран като едноличен търговец е
неправилна. Съгласно цитираната разпоредба данъкът върху годишната данъчна
основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва
в размер до 60 на сто на лицата, регистрирани като земеделски производители, за
годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна
и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б
от ЗКПО.
Според органа по приходите след като физическите лица по чл.29а
от ЗДДФЛ,
които не са еднолични търговци, не са посочени в текста на цитираната
разпоредба, то независимо от факта, че се облагат с данък върху годишната
данъчна основа и са регистрирани като земеделски производители, не могат да
ползват преотстъпване на дължими годишен данък и в този смисъл не отговаря на
условията по чл.189б
от ЗКПО,
следователно не следва да ползват преотстъпване на годишният данък по ЗДДФЛ. В ЗДДФЛ липсвали текстове, които да
приравняват за целите на преотстъпването на данъка регистрираните земеделски
производители, които не са регистрирани като търговци. Довод в подкрепа на това
било и въвеждането на новата разпоредба на чл.48 ал.7 от ЗДДФЛ /в сила от
01.01.2014г./, според която преотстъпването на данък по ал.6, представляващо
държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което
е предприятие в затруднение, както и от физическо лице, извършващо стопанска
дейност по чл.29а.
Съдът намира този извод за
неправилен, предвид следното. Съгласно нормата на чл.29а
ал.1 от ЗДДФЛ, в редакцията към процесния период, облагаемият доход от
стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани
като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на
чл.26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от с.з. Следователно, физическите лица,
регистрирани по ЗДДС и регистрирани като тютюнопроизводители и
земеделски производители определят облагаемият си доход за тази дейност като
едноличните търговци, т. е. формират по реда на ЗКПО данъчна печалба и
определят годишната си данъчна основа от тази си дейност, както едноличните
търговци. За определяне размера на данъка е приложим чл.48
от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.48, ал.2 размерът на данъка върху годишната данъчна основа за
доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като
годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.
Т.е., физическите лицата
регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като регистрирани
тютюнопроизводители и земеделски производители, макар и да не са регистрирани
като ЕТ се облагат с данък върху данъчната си печалба, т. е. с корпоративен
данък. Съгласно чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ /в действащата редакция/ данъкът върху
годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се
преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски
производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на
непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване
на корпоративен данък по чл.189б
от ЗКПО.
Граматичният и логичен анализ на визираната норма обосновава извода, че след
като законодателят не е уточнил изрично, че в кръга на субектите на държавна
помощ се включват само земеделските производители, регистрирани като еднолични
търговци, то стриктното тълкуване на нормата не дава основание да се приеме
обратното. Този извод не се променя от последващото изменение на чл.48 ал. 7 ЗДДФЛ, включващо в обхвата на изключенията, спрямо
които не се прилага ал.6, физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл.29а ЗДДФЛ, тъй като нормата на чл.48 ал.7 от ЗДДФЛ не е тълкувателна, нито й е придадено
обратно действие. Като материалноправна разпоредба тя действа за в бъдеще и не
е приложима спрямо фактически състави, осъществили се преди влизането й в сила.
Предвид гореизложената
нормативна уредба, следва да се приеме, че субект на държавната помощ по чл.48 ал.6 от ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като земеделски
производители и с регистрация по ЗДДС, независимо че същите не са регистрирани
като еднолични търговци.
Съдът обаче намира за правилни
констатациите на органите по приходите, че по отношение на жалбоподателя не са
налице в кумулативност материалните предпоставки по чл.189б от ЗКПО, по
следните съображения:
Съгласно чл.189б.
(Изм. ДВ бр.19/2011г.) корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на
сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за
данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и
животинска продукция, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1/преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника,
необходими за извършване на посочената в ал.1 дейност, в срок до края на
годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2/активите по
т.1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани
лица; 3/дейността по ал.1 трябва да продължи да се осъществява за период от
поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира
всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;
4/преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на
активите по т.1; 5/активите по т.1 не заместват съществуващи активи; 6/за
активите по т.1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя
от следните помощи: а) помощ по смисъла на чл.107, параграф 1 от Договора за
функционирането на Европейския съюз; б) минимална помощ по смисъла на Регламент
(ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007г. за прилагане на членове 87
и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в
сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21
декември 2007г.); в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските
райони; г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от
бюджета на Европейския съюз.
Горепосочените предпоставки следва да са на
лице кумулативно, като отсъствиет она която и да е от тях съставлява пречка за
преотстъпване на корпоративен данък.
В настоящият случай между страните няма
спор и се установява от представените по
делото писмени доказателства, в т.ч. и от заключението по допусната ССчЕ, че жалбоподателя
отговаря на изискванията на чл.189б ал.2 т.т.3-9 включително.
Жалбоподателят обаче не представи
доказателства за наличието на предпоставките по т.1 и 2 на цитираната
разпоредба - преотстъпеният данък да е инвестиран в
нови сгради и нова земеделска техника; и активите по т.1 са придобити при
пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица. През 2013г. жалбоподателят е инвестирал
преотстъпения данък в земеделска техника – „силоз за фураж“ с отчетна стойност
1 360 лв. и „трафопост 400 КВА“ с отчетна стойност 8 200 лв., а преотстъпеният
данък за 2013г. е инвестирал през 2014г. в
„котел с водна риза за отопление“ с отчетна стойност от 9 020 лв. Основателна
е констатацията на ОП и в РА, и потвърдителното Решение, че в случая не се
касае за нова техника. Вярно е, че придобитите активи са „нови“ за земеделския
производител в смисъл, че са заприходени за първи път в счетоводството му. Но
жалбоподателят не ангажира относими доказателства-документи за вложени
материали, труд, суровини, за това, че актива „силоз за фураж“ и „котел с водна
риза“ са изградени по стопански начин от него. Представената диплома за средно специално
образование и свидетелство за правоспособност за „машинист на парогенератор –
III /трета/ степен“ не е достатъчно доказателство, което да обоснове такъв
извод. Не е представена каквато и да е техническа документация с
характеристиките на актива. В хода на ревизионното производство от „И.“ ООД са
изискани доказателства за покупката на котела и неговото изграждане от
дружеството, каквито не са представени. Нещо повече, за придобития и заведен
актив “котел с водна риза за отопление“ в представения счетоводен
амортизационен план /л.152/ е вписана дата на придобиване 31.07.2014г. На л.151
е приложена фактура № 502 от „И.“ ООД, въз основа на която жалбоподателят
твърди, че е придобил актива. Датата на издаване на посочената фактура е
02.12.2014г. Назначеното вещото лице посочва заключението си, че актива е нов,
тъй като в счетоводство на дружеството има заведена фактура №
**********/15.10.2010г. за материали и фактура № **********/15.01.2010г. за СМР
услуга.
Тези фактури са издадени през 2010г., което разколебава възможността да са
използвани за изработката на „котел с водна риза за отопление“ през 2014г. Към
фактура № **********/15.01.2010г. за СМР услуга, издадена от „Кабак-РР“ ЕООД,
не е представен договора от 01.12.2009г., вписан в нея. Налице е противоречие в
твърденията на жалбоподателя относно факта кой е изградил актива – „И.“ ООД или
„Кабак-РР“ ЕООД. Представените фактури за закупуване на материали са от 2010г.,
което води до извод, че вероятно актива
е изграден през 2010г., а не през 2014г. каквито са твърденията на
жалбоподателя.
Не е изпълнено и
условието по т.2, а именно жалбоподателят не успя да докаже, че актива „котел с
водна риза за отопление“ закупен от свързаното лице – „И.“ ООД е придобит при
пазарни условия между несвързани лица. Представените в хода на съдебното
производство, допълнителни доказателства, с молба № 6668/19.04.2019г. са
напълно неотносими към определяне на пазарна цена на „котел с водна риза за
отопление“, тъй като същите касаят „Генератор с топъл въздух 400 квг, гориво
въглища“. Предвид установеното,
правилно ОП са приели, че активът не е „нова техника“ и същият не удовлетворява
изискванията по чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО за преотстъпване на данъка.
Недоказано остана и
твърдението на жалбоподателя, че активът „силоз за фураж“, придобит от
„Свинекомплекс Н.“ АД по ф-ра № 159202/14.01.2013г. с предмет „метални отпадъци“
е възстановен и използван в последствие в дейността му. Не се представиха доказателства за вложени
средства и извършени разходи по възстановяване на силоза, като същевременно в
счетоводния амортизационен план, валиден за 2014г. /л.152/, няма отразени суми
в увеличение на стойността. Липсата на първични документи за придобиване на
силоза лишава от основание завеждането му в счетоводния и данъчен
амортизационен план.
Относно придобития и
заведен актив „трафопост 400КВА“ правилни са
изводите, направени в хода на ревизионното производство, че същият не е нов.
Видно от счетоводен амортизационен план за 2014г. /л.152/, трафопостът е
придобит на 31.08.2013г. и е отписан на 31.01.2014г. В колона „Причина за
отписване“ е посочено „безвъзмездно предаване“. За 2014г. е отразена
амортизация за годината в размер на 102.50 лв., което представлява месечната
амортизация, т.е. за 2014г. е начислена амортизация само за м.януари поради
отписване на актива. Предвид изложеното, активът „трафопост 400КВА“ не отговаря
на условието за преотстъпване на данък по чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО - да бъде
придобит от лицето и да е негова собственост, както и да е нова техника, която
да се използва за дейността.
Поради гореизложеното
съдът не кредитира изводите на ССчЕ по т.2 от заключението.
Настоящата съдебна инстанция споделя извода
на органите по приходите, че активите не са „нови“, предвид това, че смисълът
на законовата разпоредба относно закупуване на нова земеделска техника е тази
техника да е неизползвана или употребявана, а не само новозакупена и нова за
съответния купувач, като с такова именно действие се изпълняват целите на
Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15.12.2006г. за прилагане на членове
87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия,
осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти. Това следва
от съдържанието на Решение на ЕКС (2011)863 от 11.02.2011г., с което България е
уведомена, че Комисията е решила да не повдига възражения по отношение на
съответната схема за помощ, тъй като тя е съвместима с Договора за функционирането
на Европейския съюз /ДФЕС/. В решението са изследвани националните разпоредби -
чл.189б ЗКПО и чл.48 ал. 6-7 ЗДДФЛ и е прието, че помощта ще бъде предоставена
под формата на данъчно облекчение като се отпуска автоматично, с подаване на
ГДД от бенефициера /данъчно задължен субект/. Схемата се управлява от
Министерство на земеделието и храните и Националната агенция по приходите, а
НАП отговаря за правилното прилагане на данъчното законодателство и контрола
върху прилагането на практика на схемата. В рамките на схемата ще бъдат
приемливи следните инвестиции – „придобиване на нови земеделски машини и
оборудване“ или „изграждане и придобиване на нова сграда или подобрения на
съществуваща сграда, които водят до съществена промяна в предназначението й,
като промените трябва да са пряко свързани със земеделската дейност“ - т.12.
Съгласно т.14 от Решението- „Българските власти не упражняват предварителен /ex
ante/ контрол. Получаването на помощта по схемата зависи от спазването на
предвидените в ЗКПО изисквания, чието изпълнение е предмет на последващ /ex
post/ контрол от страна на Националната агенция по приходите. Ако се установи
несъответствие с изискванията за данъчно облекчение, приложимо за корпоративния
подоходен данък, съответната сума трябва да се възстанови в държавния бюджет“.
Смисълът на текстовете на т.18 и т.43 на Решението е ясен: т.18: „...Няма да
бъде предоставяна помощ за закупуване на земи и за закупуване на употребявано
оборудване“; т.43: „...Закупуването на употребявано оборудване е изключено от
настоящата схема“. Следователно, когато се касае за земеделска техника, на
самоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите,
използвани в земеделието, по смисъла § 1 т.60 от ДР на ЗКПО, те трябва да са
фабрично нови или новосъздадени, т.е. те не трябва да са употребявани
/използвани/. Съответно, между датата на производството и датата на
придобиването им, следва да е изтекъл относително кратък период от време,
съотнесен към обичайната продължителност на използване на актива. Изразът
„използвани в земеделието” следва да се разбира в смисъла, вложен в т.30 от
Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011г.), където е
посочено, че глава ІV, част А от Насоките на Общността позволява на
държавите-членки да предоставят подпомагане за инвестиции в земеделски
стопанства, при спазването на определени условия. В съответствие с т.27 от
Насоките, глава ІV, част А се прилага само за инвестиции, свързани с първично
производство на продукти, които попадат в обхвата на Приложение І към Договора.
Тъй като списъкът на това Приложение включва и живи животни, и животински
продукти, следва, че изразът „използвани в земеделието” визира както
растениевъдството, така и животновъдството.
Това означава, че инвестицията в
закупуването на горните три актива не попада в приложното поле на разпоредбата.
Такава е и съдебната практика на Върховния административен съд по тълкуването
на разпоредбата на чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО
- Решения по адм.д. № 9022/2015г.; адм.д. № 10108/2015г. и адм.д. № 11257/2015г.
Поради горното съдът намира, че разходите
за амортизация на трите актива не са документално обосновани по смисъла на
чл.10 т.1 от ЗКПО и на осн. чл.26 т.2 от ЗКПО правилно не са данъчно признати.
Не е налице условието на чл.189б ал.2 т.2 от ЗКПО, доколкото, видно от
доказателствата по делото процесните активи не са придобити при пазарни
условия, съответстващи на такива при несвързани лица. Съгласно ССчЕ доставчикът „И.“ ООД е българско
дружество – търговец, като според справка в ТР към АВ за състава на
съдружниците, управителите и обявения ГФО на „И.“ ООД, експертизата констатира,
че към 2013г. дружеството е било ЕООД с едноличен собственик и управител И.Д.И..
Към 20.04.2015г. дружеството се преобразува в ООД със съдружници О. Л. С. и И.Д.И. и управител О. Л. С. . Според справка
„Свързани субекти и други връзки“, направена в АПИС за „И.“ ООД по ЕИК и
жалбоподател, експертизата констатира обстоятелства на свързани лица спрямо ЗП И.Д.И..
Придобитият актив „котел с водна риза-нов“ 1 брой на стойност 9 020 лв. без ДДС
съответства на актив, закупен от свързано лице спрямо ЗП И.Д.И.. В тази част
съдът кредитира извода на ССчЕ.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
към момента на ползване на данъчното облекчение по отношение на земеделския
производител с оглед събраните доказателства,
по делото, вкл. и заключение на
ССчЕ, не са били изпълнени кумулативно всички условия по чл.189б от ЗКПО,
поради което за него не е възникнало произтичащото от цитираната разпоредба
право да преотстъпи корпоративен данък в размер на 2 770 лева.
Освен това, съгласно чл.167 от ЗКПО в
приложимата редакция по реда на двадесет и втора глава се преотстъпва или
намалява корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов
резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31
декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1/подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения, и 2/задължения за санкции по
влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните
актове относно публичните задължения, и 3/лихви, свързани с невнасянето в срок
на задълженията по т.1 и 2. Наличието на всяка една от тези предпоставки,
съставлява преча за преотстъпване на данъка.
В настоящия случай от страна на жалбоподателя не бяха
ангажирани годни доказателства, че към 31.12.2013г. същият не е имал подлежащи
на принудително изпълнение публични задължения. От страна на процесуалния
представител на Дирекция „ОДОП“ – гр.Варна бяха представени разпечатки от ИС
СУП, от които е видно, че към 31.12.2013г. жалбоподателят е притежавал
изискуеми публични задължения за д.п. м.03.2013г. в размер на 219.67 лв. и
лихви в размер на 4.96 лв., за д.п. м.06.2013г. главница в размер на 961.54 лв.
и лихви в размер на 45.22 лв. Този факт не се отрича и от ревизираното лице,
което твърди в жалбата, че това са били текущи задължения за данъци, които са
погасени през 2014г. чрез прихващане. Задълженията са ликвидни и изискуеми по
Справки-декларации по ЗДДС, а съгласно чл.209 ал.2 т.2 от ДОПК тя е
изпълнително основание и задълженията подлежат на принудително изпълнение. Тъй
като нормата на чл.167 ал.1 от ЗКПО не съдържа изискване да е започнала
процедура по принудително изпълнение, неоснователен е доводът на жалбоподателя,
че към 31.12.2013г. поради липса на образувано изпълнително дело пречката по
чл.167 ал.1 от ЗКПО не е съществувала. Ирелевантно за наличието на същото е и
представеното от жалбоподателя Удостоверение № 1802014001179122 от 07.05.2014г.,
издадено от НАП. То не оборва извода на органите по приходите, че към
31.12.2013г. същият е имал публични задължения, а доказва само факта, че на
07.05.2014г. публичните задължения са били погасени.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в частта, в
която се оспорва РА по отношение установените задължения за 2013г. по ЗКПО,
жалбата се явява неоснователна.
II. По ЗДДС.
Спорът между страните в частта на ЗДДС е
относно наличието на основната предпоставка за възникване правото на приспадане на
данъчен кредит по чл.68 ал.1 от
ЗДДС, а именно наличието на осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 ал.1 от
ЗДДС
на стоките, описани в първичните счетоводни
документи, издадени от всеки един от доставчиците.
1.Съдът намира, че правилно с оспорения РА е отказано
право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.11.2015г. по 33 бр.
фактури за покупка на гориво, издадени от доставчиците: „Астра газ“ ООД, „Нис
петрол“ ЕООД, „Диалети“ ЕООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, предвид следното:
В хода на
ревизионното производство е установено, че жалбоподателя през този период е
притежавал единствено два леки автомобила, за които не е било налице право на
ДК, съгласно чл.70 ал.1 т.5 от ЗДДС. Въпреки отправеното искане от ревизиращите
органи, от същия не са представени доказателства установяващи наемането на
транспортни средства във връзка с осъществяваната от него дейност и използване
на гориво за такива. С процесните фактури е закупувано гориво, в количества от
9 до 25 литра, което не предполага използването му за отопление на отглежданите
домашни птици, каквито са първоначалните твърдения на жалбоподателя в хода на
ревизионното производство. От събраните доказателства е видно е, че през 2013г.
жалбоподателят е купувал гориво за отопление на отглежданите пилета в
количества от 1 000 до 2 000л. за всяка доставка, а фактурите са придружени с
товарителница, документ за удостоверяване предназначението на акцизната стока,
експедиционна бележка, протокол за маркиране, декларация за съответствие на
качеството на течните горива. В конкретния случай такива доказателства по
отношение на процесните 33 бр. фактури липсват.
В хода на съдебното
производство жалбоподателят навежда твърдения, че тези разходи за гориво са
били свързани с дейностите по отглеждане на бройлери по Наредба № 26/05.08.2008г.
за определяне на минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на
бройлери и разработената в тази връзка Методика за определяне на разходните
норми за съответните земеделски стопанства, като горивото е използвано за
почистване на производствените помещения след предаване на птиците за клане. В
представеното писмено становище по съществото на спора в т.2 жалбоподателят
подробно е обяснил начина на почистване и поддържане на хигиената в обекта и
отчитането на разхода за гориво.
Съдът намира за
неоснователно и недоказано така направеното твърдение. Методиката за определяне
на индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагане на схема за държавна
помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола,
използван в първичното селскостопанско производство“ представлява Приложение № 2
към Заповед № РД09-764/10.10.2016г. на министъра на земеделието и храните.
Мярката представлява схема за подпомагане на земеделските стопани, регистрирани
по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, и цели
създаване на облекчени условия за използваното от тях гориво за механизирани
дейности в първичното селскостопанско производство, чрез прилагане на намалена
акцизна ставка на газьола. Помощта се предоставя под формата на намаление
на акцизната ставка на газьола (дизелово гориво) използван в първичното
селскостопанско производство съгласно чл.44, параграф 3, предложение първо на
Регламент (ЕС) 651/2014. Държавната помощ се предоставя за закупен газьол по
чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (с кодове по КН
от 2710 19 41 до 2710 19 49), използван за механизирани дейности в първичното
селскостопанско производство. Първата година на прилагане на схемата за държавна помощ е 2016, в която
може да бъде заявен за възстановяване акциз по фактури за закупен газьол за 2015г. В
хода на съдебното производство жалбоподателят не представи доказателства, че е
кандидатствал по тази мярка за 2015г. чрез подадено заявление по образец, в
общинската служба по земеделие към Областната дирекция „Земеделие“ по постоянен
адрес. Отново е налице противоречие в твърденията на жалбоподателя дали
горивото е използвано за отопление на птиците или за почистване на помещенията,
с оглед на което съдът счита, че същите са неоснователни и недоказани.
При липсата на първични счетоводни документи за влагането на горивото за целите на независимата икономическа дейност на лицето, дори да се
приеме наличието на реални доставки, то в случая не е изпълнено условието на
чл.168 от Директива 2006/112/ЕО стоките или услугите да се използват за целите
на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, като това е самостоятелно
основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. В случая счетоводните
записвания при жалбоподателя в представения Отчет за разхода на гориво и енергия
за 2015г., не могат да бъдат кредитирани, защото
не е ясно въз основа на какви първични счетоводни
документи е изготвен
въпросния
отчет.
Ето защо напълно обоснован е извода на органите по приходите, че
закупените и отчетени като разход горива по 33 броя фактури не са свързани с дейността на земеделския производител, поради което
законосъобразно – в съответствие с материалния закон, с РА на жалбоподателя е
отказано право на приспадане на ДК по същите.
2.По отношение на данъчни
фактури с № 522/01.11.2015г. с предмет „Генератор с цилиндр. камера и водна
риза за твърдо гориво – аванс“, №523/01.11.2015г. с предмет „Генератор с
цилиндр. камера и водна риза за твърдо гориво – аванс“, №524/01.11.2015г. с
предмет „Бункер за зърно и фураж-28 куб.м.“, №525/01.11.2015 г. с предмет
„Шнекова преса с капацитет 8т/24ч“ и №526/01.11.2015 г. с предмет „Преса
шнекова с капацитет 3т/24ч.“ с издател „И.“ ООД, в хода на съдебното
производство въпреки дадената от съда нееднократна възможност, от страна на И.И.
не се представиха доказателства за реална доставка на стоките, различни от тези
представени в хода на ревизионното производство. Не се представиха
доказателства за извършени разплащания, включително касови бележки от ЕКАФП, а
сред представените от жалбоподателя документи не са открити банкови извлечения
за извършени разплащания. Липсва техническа документация, оферти, договори,
транспортни документи, приемо-предавателни протоколи, счетоводни регистри.
Недоказано остана
твърдението на жалбоподателя, че тези активи са част от инсталация за
преработка на растителни масла, като след прехвърляне на собствеността същите
са останали на отговорно пазене в производствената база на „И.“ ООД, а с
протокола за прихващане от 01.01.2015г. са уредени взаимните задължения. Според
последния страните – „И.“ ООД и ЗП И.И. са извършили прихващане на взаимни
задължения в размер на 38 640 лв. по фактури, различни от процесните, като за
разликата в размер на 84 160 лв., представляваща остатък след прихващането и
вземане на ЗП И.И., страните са постигнали споразумение, че до 31.10.2015г. „И."
ООД следва да изработи, подготви и окомплектова описаните във фактурите
съоръжения и да прехвърли собствеността им в полза на жалбоподателя. Други
доказателства, свързани с изработката на активите, завеждането им в дружеството
и предаването им на жалбоподателя, не се представиха. Не се представиха
счетоводни регистри за 2015г., както от жалбоподателя, така и от дружеството
доставчик, поради което се налага като правилен извода на приходните органи за
липсващи доставки по процесните фактури.
Представеният
споразумителен протокол е частен писмен документ без достоверна дата по см. на
чл.181 от ГПК и не се ползва с материална доказателствена сила. При липсата на
други доказателства, включително от счетоводството на жалбоподателя и
дружеството доставчик, въз основа на които да се установи, че след извършеното
прихващане, посочените суми са отразени като предоставени, респ. получени
аванси от дружеството, то представеният документ следва да се счита като
новосъздаден за целите на ревизията и защитната теза на жалбоподателя. В тази
връзка същият не може да обоснове извършването на авансови плащания и
издаването на фактурите за получени аванси. Следва да се посочи също, че
страните по протокола и фактурите са „свързани лица“ по см. на §1, т.3, букви
„е“ от ДР на ДОПК, което дава възможност на жалбоподателя да създава
безпрепятствено документи и доказателства и да уговаря условия, изгодни за
него. Жалбоподателят е могъл да представи исканите му доказателства за
направените твърдения, ако документите съществуват, тъй като същият е съдружник
в дружеството и притежава 40 % от капитала му, а при сключването му е бил
едноличен собственик на капитала.
Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, поради което
не се ползва с материална доказателствена сила. Независимо че фактурите са
издадени от регистрирани по ЗДДС лица, не може да се приеме еднозначно, че е
установено осъществяването на стопанските операции, посочени като техен
предмет. Именно поради това при извършваните ревизии органите по приходите имат
задължението и правомощието да извършват проверки относно всички факти и
обстоятелства, които пряко или косвено имат значение за преценката относно
реалността на доставките.
В тази връзка, съдът
предостави три пъти възможност на ревизираното лице да докаже
отразеното в частните документи съдържание /с Определение № 10829/18.09.2018г.,
в с.з. на 16.01.2019г., в с.з. на 10.04.2019г./, което не бе сторено. В хода на настоящото съдебно
производство нови доказателства в тази насока не се представиха. Не
бяха поставени и задачи на ССчЕ по отношение на
тези доставки.
В обобщение по
всички обсъдени по-горе доставки, за които не се установява реално изпълнение,
следва да се посочи, че макар и документално оформени в счетоводството, не
пораждат права за данъчно задълженото лице по отношение на косвените данъци.
Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични
регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на
осъществяваните от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред
формата е въздигнат в законовата норма на чл.4 ал.1 т.5 от ЗСч. Счетоводството трябва да
отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове.
При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и
анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските
операции пред тяхната форма. Законът при всички случаи, независимо, дали се
касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко,
доказателства за реалност на доставката, по начина, по който същата е
обективирана в съставените първични счетоводни документи, а след това и за
правилното й счетоводно отразяване.
От страна на жалбоподателя бяха представени
формално
изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, но те представляват частни документи
без материална доказателствена сила, поради което винаги следва да се обсъждат
и преценяват в цялост с останалия доказателствен материал по делото с оглед
установената фактическа обстановка.
С оглед принципа за
разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според който страната
следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи настъпването на
изгодни за себе си правни последици, в тежест на жалбоподателя, който е
упражнил право на приспадане на данъчен кредит и по този начин е намалил
дължимия от него данък /ДДС/ за внасяне по извършените от него доставки, е да
докаже реалното извършване на процесните доставки, което в настоящия случай не
е сторено. Следователно законосъобразно е отказано право на приспадане на
данъчен кредит по горепосочените фактури.
3.По отношение на кредитно известие № 1047339/06.11.2015г.
с издател „Пилко“ ООД и с данъчна основа 650 лв. и ДДС 130 лв. в хода на
съдебното производство не се представиха доказателства, които да оборват
констатациите в PA и
потвърждаващото го Решение. Известието е отразено в дневника за продажбите на
„Пилко“ ООД за данъчен период м.11.2015г., като приходните органи правилно са
приели, че на основание чл.124 ал. 5 от ЗДДС, издаденото кредитно известие е
следвало да се отрази в дневник за покупките на жалбоподателя през данъчен
период м.11.2015г. и с РА е извършена съответната корекция на данъчния кредит. Доказателства за
отразяването на посоченото кредитно известие в дневника за покупки, обаче и в хода на съдебното производство не
бяха представени, което обуславя извода, че и в тази част РА следва да бъде
потвърден.
Предвид гореизложеното съдът намира, че РА
в оспорената част е законосъобразен. Жалбата против него се явява изцяло
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на спора, основателно се
явява направеното от ответника искане за присъждане на сторените по делото
разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно обжалвания материален интерес /19 460.50
лв./ и разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 113.82 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на И.Д.И., ЕГН **********,***,
против Ревизионен
акт № Р-03001817003323-091-001/23.02.2018г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта оспорена по административен ред
и потвърдена с Решение № 95/28.05.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна, в която
на лицето са определени задължения за: 1.
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за данъчен период 2013г., общо в размер на 2
798 лв. и лихви – 1 085.37 лв. и 2.данък
върху добавената стойност по ЗДДС за данъчен период месец ноември 2015г., в
размер на 12 754.78 лв. и лихви – 2 822.35 лв.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,*** да заплати на Дирекция „ОДОП” - Варна при
ЦУ на НАП, сумата от 1 113.82 лв. /хиляда сто и тринадесет лева и 82 ст./,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: