№ 52
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Д.а
при участието на секретаря Ели К. Т.
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000622 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „УП България 8“
ЕООД със седалище гр.София срещу решение № 203 от 29.06.2021г. по
търг.дело № 1198/20г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са
отхвърлени предявените от дружеството срещу „Енерго – Про Продажби“ АД
със седалище гр.Варна осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл.31 ал.1 и сл. от ЗЕВИ и чл.86 ал.1 от ЗЗД както следва: за
сумата 4 124.36лв., претендирана като дължима, но незаплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник –
ВяЕЦ за м.октомври 2017г., за която е издадена фактура № 126 от
31.10.2017г., както и сумата 1 215.64лв., претендирана като обезщетение за
забава за периода 24.11.2017г. – 22.20.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; за сумата 94 482.23лв., претендирана като
дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.ноември 2017г., за която е
издадена фактура № 127 от 30.11.2017г., както и сумата 26 927.95лв.,
1
претендирана като обезщетение за забава за периода 29.12.2017г. –
22.20.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на 1
предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; за сумата 83 846.63лв., претендирана като дължима, но
незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за м.декември 2017г., за която е издадена
фактура № 129 от 31.12.2017г., както и сумата 23 267.37лв., претендирана
като обезщетение за забава за периода 25.01.2018г. – 22.20.2020г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
22.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата 89
179.06лв., претендирана като дължима, но незаплатена цена за произведена и
доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за
м.ноември 2018г., за която е издадена фактура № 142 от 30.11.2018г., както и
сумата 16 217.53лв., претендирана като обезщетение за забава за периода
02.01.2019г. – 22.20.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; за сумата 74 3021.65лв., претендирана като дължима, но
незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за м.декември 2018г., за която е издадена
фактура № 145 от 31.12.2018г., както и сумата 13 023.43лв., претендирана
като обезщетение за забава за периода 28.01.2019г. – 22.20.2020г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
22.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата 24
382.90лв., претендирана като дължима, но незаплатена цена за произведена и
доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за
м.декември 2017г., за която е издадена фактура № 144 от 31.12.2017г., както и
сумата 4 273.83лв., претендирана като обезщетение за забава за периода
28.01.2019г. – 22.20.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 22.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; и в частта, с която е осъден да заплати направените по делото
разноски. Твърди че обжалваното решение е неправилно поради нарушение
на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Твърди че обжалваното решение е постановено в
противоречие на тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. по
тълк.дело № 1/2017г. на 2 ОСГТК. Сочи че решението е постановено в
2
нарушение на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК при наличие на преюдициален спор
предвид висящото производство по проверка на законосъобразност на
Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР, предмет на висящи производства.
Твърди че първоинстанционният съд е следвало да спре делото до
окончателното влизане в сила на Решение № СП-5 на КЕВР. Твърди че
постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Твърди че първоинстанционният съд въобще не е анализирал
ефекта на измененията в ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на
заплащане на производителите от ВяЕЦ. Оспорва извода на съда, че
количеството произведена ел.енергия се изкупува до размера на НСПЕ както
е определено последователно в решения № СП-1/2015г. и № СП-5 и че е
приложима цената само по т.8 от Решение № Ц-10/2011г. на КЕВР, без да е
извършван какъвто и да било анализ на отношенията между страните преди
измененията на чл.35 ал.5 от ЗЕВИ. Твърди че с изменението на чл.31 ал.5 от
ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., количествата електрическа енергия, подлежащи
на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на
допълнителен критерий, а именно НСПЕ, но без да се променят
преференциалните цени. Твърди че нито в текста на закона, нито в
съответните подготвителни документи са налични данни законодателят да е
възнамерявал да промени структурата, размера и/или до сега прилаганата
методология по отношение на приложимите преференциални цени към
производителите на енергия от възобновяем източник по какъвто и да било
начин. Излага, че с въпросните изменения на ЗЕВИ са ограничени
количествата електрическа енергия, които да се изкупуват – до размера на
НСПЕ, но не са предвидени каквито и да било нови пазарни механизми или
нова регламентация на пазара, още по-малко са преуредени по какъвто и да
било начин съществуващите договори и пазарни практики. Поради което и
твърди, че преференциалните цени, определени в т.8 и т.9 от Решение Ц-10
остават непроменени и се прилагат, както са се прилагали преди измененията
в ЗЕВИ, като единствените промени, въведени с измененията на ЗЕВИ са
максималните количества електрическа енергия, които следва да бъдат
изкупени по преференциалните цени на Решени е Ц-10. Излага че съдът не е
изложил аргументи относно приложението само на т.8 от 3 Решение № Ц-10,
съответно Решение СП-5 в отношенията между страните. Сочи че в
решението не е разгледан въпроса кои точки от Решение СП-1 са относими
3
към ВяЕЦ на жалбоподателя. Твърди че поради липса на анализ на
последиците от измененията на ЗЕВИ, съдът е достигнал до неправилния и
необоснован извод че по отношение на жалбоподателя са приложими само
преференциалните цени по т.8 от Решение № Ц-10. Твърди че
първоинстанционният съд неправилно е приложил последствията от отмяната
на решение № СП-1/31.07.2015г. с влязло в сила решение на
административния съд. Сочи че съдът само е констатирал отмяната без да
направи анализ по какъв начин това се отразява на отношенията между
страните по делото. Твърди че т.1.7 от Решение СП-1 е окончателно отменена
с обратна сила спрямо всички. Сочи че съдът не е зачел и обратното действие
на решението на ВАС, включително и обратното действие на отмяната на
Решение СП-1. Дали и как новото решение № СП-5 на КЕВР се отразява на
тези отношения също не е анализирано. Съдът не е изследвал ефектите и на
решение № СП-5, което е обявено за нищожно с решение на
административния съд и не е изследвал дали това решение има обвързваща
сила и ефект. Позовава се на решения на административен съд, с които е
отменено решение СП-1 на КЕВР в частта по т.2.7 и т.2.8 за определяне на
НСПЕ. Твърди че в решения на ВАС /№ 3312 от 04.03.2020г. по адм.дело №
14112/18г., № 9209 от 09.07.2020г. по адм.дело № 4146/19г./ е даден
положителен отговор на материално-правния въпрос, касаещ основателността
на претенцията. Твърди че е възможно юридически ВяЕЦ на жалбоподателя
да попада под двете групи производители на електрическа енергия, работещи
в рамките на една календарна година, като това разбиране е било ясно и
между страните, като са уговорили в чл.18 ал.4 от договора изрично тази
възможност и приложението на двете преференциални цени за изкупуване на
електрическа енергия в рамките на една календарна година. Твърди че след
като липсва нормативен акт или нормативен административен акт, определящ
индивидуализиращ критерий, по който всеки от енергийните източни може да
бъде условно отнесен към едната или другата група производители, то
неговата теза е основателна. Твърди също така че с отмяната на СП-1 в
приложимия към настоящия казус раздел втори, с обратна сила са отпаднали
4 праговете на нетно специфично производство на електроенергия, което
води до извод, че не съществува императивно ограничение да продава
произведената електрическа енергия по преференциални цени. Твърди че
първоинстанационният съд е следвало да се произнесе по валидността на
4
Решение № СП-5 по реда на чл.17 от ГПК, което не е сторено. Твърди че
първоинстанционното решение е необосновано, като първоинстанционният
съд не е разгледал нито един от аргументите и твърденията на жалбоподателя:
не е разгледал съществуващата до момента на промените практика между
страните и не е споменат факта, че между дружествата са прилагани и двете
точки на Решение Ц-10, не е обсъдил че отказът на насрещната страна за
плащане е обоснован само и единствено с тълкуването, дадено от НЕК, която
не е относима към задълженията на ответника да закупува определени
количества електрическа енергия по преференциални цени.
Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови ново,
с което предявените от него осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище
гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да
потвърди обжалваното решение.
Третото лице помагач на въззиваемата страна „НЕК“ ЕАД със седалище
гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, редовно призовано, не
изразява становище по жалбата.
Към настоящето производство е присъединена и частна жалба на
„Енерго – Про Продажби“ АД срещу определение № 1049 от 13.08.2021г., с
което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното
решение и осъждане на ищеца да му заплати и разликата между присъдените
12 800лв. с ДДС до пълния размер 19 704лв. с ДДС на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Твърди че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди че размерът е неправилно определен под
минимално определените по чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ в противоречие с чл.36
ал.2 ат ЗА. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди
пълния размер на адвокатското възнаграждение.
5
Насрещната страна по частната жалба „УП България 8“ ЕООД не е
изразила становище в срока по чл.276 от ГПК.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск от „УП България 8“ ЕООД - производител
на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник срещу „Енерго-
Про Продажби“ АД – краен снабдител на електрическа енергия за суми,
претендирани като неплатена продажна цена на произведена и доставена
електрическа енергия за м.октомври 2017г., м.ноември 2017г. и м.декември
2017г. и м.ноември 2018г. и м.декември 2018г., от ВяЕЦ за нетно специфично
производство над 2 000 Квтч по приложими преференциални цени и искове за
суми, претендирани като обезщетение за забава в плащането за периода от
датата на забава за всяко задължение до предявяване на иска в съда.
Няма спор по фактите пред въззивния съд:
Между въззиваемото дружество, като производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници и въззивникът – краен снабдител на
електрическа енергия е сключен договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем източник № 97 от 26.08.2009г., по
силата на който купувачът е поел задължение да изкупува електрическата
енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по
преференциална цена, определена от ДКЕВР.
Не е спорно че към м.октомври 2017г. и м.ноември 2018г. процесната
ВяЕЦ, собственост на въззивника, е достигнала нетно специфично
производство от 2 000 КВтч и произведената електроенергия след този
период е изкупена по цена за излишък на балансиращия пазар.
Претенцията по делото е за разликата на същите тези количества,
произведена и закупена електрическа енергия през м.октомври 2017г.,
м.ноември 2017г. и м.декември 2017г. и м.ноември 2018г. и м.декември 2018г.
между преференциалната цена, определена с Решение на ДКЕВР и цената за
излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД по реда на
Правилата за търговия с електрическа енергия.
Спорът по делото е дали по отношение на една и съща електроцентрала,
в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или
6
спрямо една централа, в рамките на една календарна година е приложима
само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по
цени за излишък. Не е спорно между страните че до достигане на нетното
специфично производство за изкупуване на произведената енергия между
страните е прилагана преференциалната цена, приложима към договора за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник № 97
от 26.08.2009г., определена с Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР,
съответно в т.8 на ВяЕЦ работещи до 2250 часа – 188.29лв. и в т.8 от същото
решение за ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа преференциалната цена е в размер
на 172.95лв.
Процесният договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник е сключен при действието на
ЗВАЕИБ, отменен със ЗЕВИ в сила от 03.05.2011г. С приемането на ЗЕВИ
дългосрочният договор за изкупуване на електрическата енергия от
възобновяеми източници запазва действието си, като преференциалната цена
за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. Цените
са определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР според пълните
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори. Не се оспорва,
че соченото решение е било прилагано при съобразяване на уговорките в
чл.16 ал.4 от договора – при достигане на 2 250 пълни ефективни годишни
часове на работа на електрическата централа, за следващите пълни ефективни
часове на работа до края на календарната година, цената се определя по цена
от 172.95лв./МВтч., т. е. приложимата уредба е позволявала последователно
преминаване в различни тарифни групи според пълните ефективни часове на
работа на централата.
Спорният въпрос възниква с изменението на нормата на чл.31 ал.5 от
ЗЕВИ /обн.ДВ бр.56 от 24.07.2015г./, наложил принципната промяна на
регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник
електрическа енергия. С изменението законодателят вече ограничава
преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като
обем, като въвежда праг ("нетно специфично производство" или НСП), до
който крайният снабдител е задължен за изкупи по вече замразените за този
производител преференциални цени, а съответно остатъкът от
производството, доколкото не е договорено за свободна доставка на други
7
клиенти, може да бъде също изкупено от крайния снабдител и съответно
доставено на обществения доставчик, но на много по-ниските цени за
излишъци на балансиращия пазар. Тъй като критерия за обема на
преференциалното производство, определен в § 1 т.29 от ДР ЗЕВИ е бил
въведен именно с това изменение, до този момент не е бил прилаган в
отношенията между участниците на пазара. Задължение на КЕВР е да приеме
решение, с което установява нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на
ЗЕВИ. Нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени е определено с
решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, след отмяната му от ново решение
№ СП-5 от 28.03.2019г., обявено за нищожно.
Разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ на общо основание намира
приложение както към бъдещи производители, така и към тези, които вече
имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа
норми, изключващи действието му от определени заварени правоотношения.
Трайно се е наложило в съдебната практика по приложението на
посочената разпоредба разбирането, че ако се допусне, че един и същи
производител може да промени началното си планиране и да преминава от
една към друга тарифа в рамките на една и съща година, би довело до
получаване на приход на производителя над заложената за съответната група
централи норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата
нова регулация, целяща ограничаване на приход над нормирана обща
възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.
Само по тези съображения, независимо от останалите доводи на
защитата на страните следва категорично да се отрече основната теза на
ищеца за липса на каквато и да е нормативна уредба, въвеждаща
лимитирането на изкупуването и съответно допускаща последователно
тарифиране по двете преференциални цени на количествата, доставяни от
един и същ производител.
Сочената от въззивника практика на ВАС досежно възможността
една ВяЕЦ да се отнесе едновременно към тези, работещи до 2 250 часа и над
2 250 часа в рамките на една календарна година, въззивният съд намира че не
8
е задължителна за прилагане от гражданския съд. Още повече, че и сред
съставите на ВАС са налице и решения в обратния смисъл, с които е прието
че по отношение на един и същ производител не може да се прилагат двете
тарифи в зависимост от часовете на работа /в този смисъл решение № 1115 от
28.01.2019г. по адм.дело № 5284/18г. на ВАС/.
Разделянето на производителите на електрическа енергия от ВяЕЦ по
специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при
пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до
2 250 часа и над 2 250 часа е регулирано с нормата на чл.19а ал.3 от НРЦЕЕ
/ДВ бр.62/2007г., сега отм./ Още преди приемането на тази норма през 2006г.
ДКЕВР в решение № Ц-013 от 28.06.2006г. е разгледал същността на тези
централи и факторите, пряко относими към ценообразуването. В това
решение са дефинирани основните фактори на цената, като е отчетена най-
голяма тежест на фактора – средна годишна производителност на ветровите
генератори, зависеща от прогнозните пълни ефективни часове на работата им
и размера на инвестиционните разходи. В мотивите към решението
ефективните часове на работа са съобразени с изследванията на БАН за
потенциала на вятъра, съобразно които страната е разделена на две ветрови
зони – с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори
до и над 2 250 часа. С приемането на чл.19а ал.3 от НРЦЕЕ /отм./
разделението е нормативно закрепено. Разделянето по специфичния критерий
е продължило и в следващите ценови решения на комисията, като към
момента няма нормативен акт, определящ индивидуализиращ критерий, който
да се извърши условното групиране на централите в зависимост от района на
производство. В настоящето производство съобразно твърденията в исковата
молба както разделянето на производителите по този специфичен критерий,
ката и фактът че процесната ВяЕЦ попада във ветровата зона до 2 250 часа, не
е спорен.
По поддържаното и пред въззивна инстанция възражение за наличие
на преюдициален спор във връзка с административното обжалване на
актовете на КЕВР за определяне на нетното специфично производство
въззивният съд намира следното:
На първо място решенията на КЕВР на основание чл.13 ал.9 от ЗЕ
подлежат на изпълнение като обжалването не спира изпълнението им. Това
9
правило е приложимо към решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, след
отмяната му към новото решение № СП-5 от 28.03.2019г. Действително
съдебната практика, изразена в определение № 25 от 10.01.2013г. по ч.гр.д. №
795 от 2012г., ВКС ІV г.о., предвижда, че административният акт би имал
значение за защита на субективните права на страните, но връзка на
преюдициалност ще е налице доколкото валидността и законосъобразността
на административния акт ще има значение за възникване, изменение,
погасяване на субективните права. Предвид действието на оспорения
административен акт и претендираните права на ищеца, осъществени в
определен период от време, следва да се приеме, че липсва връзка на
преюдициалност между административното производство и по-точно факта
на отмяна на решение № СП 1 от 31.07.2015г. от съда. Индивидуалният
административен акт по силата на допуснатото предварително изпълнение по
силата на закона е породил действие към процесния период. Поради това не е
налице преюдициалност на изхода на административното дело по обжалване
на индивидуалния административен акт по отношение на предявения иск за
заплащане на цената за произведената електроенергия от възобновяем
източник. Следва да се има предвид, че отмяната на индивидуалния
административен акт е нов факт, а не факт, включен в спорното право, на
което се основава искът. Индивидуалният административен акт има своето
допуснато по силата на закона предварително изпълнение и е елемент от
сложния фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване
на електроенергия от възобновяеми източници. Едва след настъпване на този
факт, може да се приеме, че ще се промени правоотношението. Предвид
характера на договора за доставка за процесния период и претенцията за
заплащане на цена за този период, не може да се приеме, че фактът, който
може да настъпи от отмяна на индивидуален административен акт е
преюдициален за спорното правоотношение. /В този смисъл определение №
597 от 30.09.2019г. по ч.търг.дело № 1698/19г. на ВКС, ІІ т.о./
На следващо място съставът на въззивния съд намира, че конкретното
изражение на НСП, въведено като законов максимален обем изкупувано по
преференциална цена количество) според легалното му определение в § 1 т.29
от ДР на ЗЕВИ не е нововъведено понятие, а определяем показател, който е
бил използван вече от регулаторния орган при определяне на заварените като
действащи преференциални цени. Съответно и делегирането на
10
компетентостта на същия орган се изчерпва с оповестяване на съобразените
по-рано от него обективни параметри в нов изричен административен акт /§
17 от ПЗР на ЗИД ЗЕ от бр.56/15г. на ДВ/. Затова произнесените решения за
определяне на НСП не създават ново съдържание на елемент от
правоотношението, както биха действали актовете за определяне на самата
цена, а само попълват бланкетното съдържание на законовата разпоредба с
конкретното количествено измерение, съобразено от законодателя.
Процесните решения № СП-1 от 31.07.2015г. и № СП-5 от 28.03.2019г. не
определят някакъв нов ценообразуващ елемент, а установяват стойности,
заложени в предходни ценови решения за определяне на преференциални
цени, по които крайните снабдители и общественият доставчик изкупуват
електрическата енергия, произведена от ВяЕЦ. Тези актове действат по право
от момента на въвеждане на лимита, а евентуалната им отмяна не може да
заличи правните последици от нормативно установеното ограничение за
изкупуване на произведената енергия. Дори и решенията да не са издадени,
законът не допуска получаване на плащания над заложената в цените обща
норма на печалба. Дори и да бъдат обявени за нищожни тези решения, от
това няма да възникне никакво ново основание за изкупуване на по-големи от
вече признатите обеми, докато не се постанови ново стабилно решение за
обоснован със съответната цена лимит. Поради което и въззивният съд
намира за ирелевантно в настоящето производство инцидентното
произнасяне по реда на чл.17 от ГПК за валидността на решението на КЕВР,
поддържано от въззивника.
Затова както при отчитане на предварителното изпълнение на още
нестабилното ново трето решение, така и при възприемане на всички
възражения срещу актовете на КЕВР, няма основание за фактуриране на
горница над цена за излишък за централа, доставяла производството си по
цени за работа до 2 250 часа. Такова основание ще възникне само ако след
евентуална отмяна на решение № СП-5 от 28.03.2019г. КЕВР издаде нов
законосъобразен акт, с който лимитът от 2 000 Квтч за ВяЕЦ, работещи до
2 250 часа се увеличи. Това обаче би представлявало ново основание на
претенция на ищеца, тъй като настоящият иск е основан изрично на довод за
липса на какъвто и да е лимит, а това е в пряко противоречие със закона.
С оглед на така изложеното въззивният съд намира, че като е
изплатил на производителя само произведено количество, съответно на НСП
11
до 2 000 КВтч, фактурирано по преференциални цени, приложими за
централи работещи до 2 250 часа годишно съответно на предварително
изпълнямо до отмяна решение № СП-1 от 31.07.2015г. и заменили го решение
№ СП-5 от 28.03.2019г., също предварително изпълняемо, въззиваемото
дружество е изпълнило точно задължението си за изкупуване на
гарантираното преференциално производство и не дължи горница над тази
цена.
Предвид на това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Предмет на разглеждане е определение № 1049 от 13.08.2021г., по
реда на чл.248 от ГПК, с което молбата на „Енерго – Про Продажби“ за
изменение на постановеното решение в частта му за разноските с осъждане на
ищеца да заплати на ответника и разликата над присъдените 12 800лв. с ДДС
до пълния размер 19 704лв. с ДДС на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Молбата за изменение на решението в частта му за разноските е
направена своевременно, от страна представила списък на разноските.
С оглед изхода на спора и отхвърляне изцяло на предявените срещу
„Енерго – Про Продажби“ АД искове и направеното искане в полза на
дружеството – ответникът на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
С решението, чието изменение се иска в полза на ответника е
присъдена сумата 12 800лв., като е уважено направеното от насрещната
страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В представения от страната списък на разноските е поискано
присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата 19 704лв.,
като в списъка е уточнено че са договорени и заплатени адвокатски
възнаграждения по шест иска, подробно посочени по размер. Представен е
договор за правна защита и съдействие от 15.12.2020г. и издадена фактура, в
които възнаграждението е уговорено по отделно за защита на всяка от шестте
претенции по месеци, всяка от тях включваща главница и лихви.
Присъденият на страната размер на адвокатското възнаграждение е
определен от първоинстанционния съд в съобразно правилото на чл.7 ал.2 т.5
12
от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху стойността на материалния интерес по делото,
определен като сбор на цената на всички обективно съединени иска, с
добавен ДДС.
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове за главница
и лихви за шест периода. На основание чл.2 ал.5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя
на предявените искове, за всеки един по отделно. В представения по делото
договор за правна помощ претенциите са групирани по две – за главница и
лихви за всеки от двата месеца и са определени две възнаграждения върху
сбора на претенциите за главница и лихви за всеки от месеците.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен зачитайки свободата на договаряне между страните за определяне
на адвокатски възнаграждения на база материален интерес общо за главница
и лихви за всеки период поотделно. Тази изрична уговорка е в рамките на
правилото на чл.2 ал.5 от Наредбата, поради което и следва да съобразено от
съда при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение.
Уговореното между страните по договора за правна помощ и заплатено
адвокатско възнаграждение за исковите претенции за всеки от месеците по
отделно е в минимален размер, поради което и не може да бъде намалено от
съда по направеното възражение за прекомерност.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира молбата за
изменение на решението в частта му за разноските за основателна и следва да
бъде уважена, като обжалваното определение бъде отменено и вместо него
постановено ново, с което разликата да бъде присъдена.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред
въззивна инстанция разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК,
в размер на сумата 19 704лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност е
неоснователно, както с оглед фактическата и правна сложност на
производството, така и поради определянето на възнаграждението в
минимален размер по изложени по-горе съображения.
Водим от горното, съдът
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 203 от 29.06.2021г. по търг.дело №
1198/20г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1049 от 13.08.2021г. по търг.дело № 1198/20г.
по описа на Варненски окръжен съд, с което молбата на „Енерго – Про
Продажби“ АД по чл.248 от ГПК е оставена без уважение и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 203 от 29.06.2021г. по търг.дело № 1198/20г. по
описа на Варненски окръжен съд в частта му за разноските като
ОСЪЖДА „УП България 8“ ЕООД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, пл.“Позитано“ № 2, ет.5, ЕИК *********, да заплати на
„Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна, ЕИК ********* още и
сумата 6 904лв. /шест хиляди деветстотин и четири лева/, разлика над 12
800лв. до 19 704лв., представляваща направени разноски – адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „УП България 8“ ЕООД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, пл.“Позитано“ № 2, ет.5, ЕИК *********, да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ със седалище гр.Варна, ЕИК *********, сумата 19
704лв. /деветнадесет хиляди седемстотин и четири лева/, представляваща
направени разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14