№ 6325
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.ОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА.ОВ Гражданско дело №
20221110105618 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 20712/04.02.2022
г., с която от името на А. Р. М., ЕГН ********** против б ООД е предявен
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждането на ответното
дружество да заплати в полза на ищцата сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат на трудова злополука, настъпила на 11.10.2021 г., в гр. София, на
строителен обект „Многофамилни жилищни сгради с магазини и подземни
гаражи“ в УПИ XIX-531, кв. 61, местност „Кръстова вада, район Триадица
при извършване на дейности по монтаж на хоризонтални кофражни елементи
– „доки“ и изразяваща се в счупване на двете петни кости, ведно със
законната лихва от датата на злополуката – 11.10.2021 г. до окончателното
погасяване.
В исковата си молба ищецът А. Р. М. твърди, че по силата на трудов
договор № 309/03.08.2021 г., сключен между ответника, в качеството на
работодател и А. Р. М., в качеството на работник, се е намирал в трудово
правоотношение с ответника б ООД, при когото заемал длъжността „Общ
работник. Ищецът поддържа, че обичайно полагал труд на в гр. София, на
строителен обект „Многофамилни жилищни сгради с магазини и подземни
гаражи“ в УПИ XIX-531, кв. 61, местност „Кръстова вада, район Триадица,
със административен адрес на строителния обект – гр. София, ул. „Проф.
Марин Големинов“ № 8. Посочва, че на 11.10.2021 г., около 15:55 часа, при
извършване на дейности по монтаж на хоризонтални кофражни елементи –
„доки“ на строителен обект „Многофамилни жилищни сгради с магазини и
подземни гаражи“ в УПИ XIX-531, кв. 61, местност „Кръстова вада, район
Триадица, при движение по кофражен елемент – „дока“, същият се счупил, в
1
резултат на което ищецът изгубил равновесие и паднал на краката си от около
3 метра височина, при което получил счупвания на двете петни кости.
Твърди, че от страна на дружеството работодател не било дадено разрешение
за сигнализиране на „Бърза помощ“ във връзка с реализирания инцидент,
поради което колегите на ответника го закарали до дома му в с. Галата, обл.
Ловеч. Поддържа, че на 12.10.2021 г. посетил „ФСМП – Тетевен“, като при
извършен преглед от специалист се установило, че ищецът е получил
фрактури на двете петни кости. Посочва, че на 14.10.2021 г. отново посетил
лекар-травматолог, при който отново било констатирано счупването на двете
петни кости на ищеца. Поддържа, че доколкото бил с прекъснати
здравноосигурителни права, ищецът отказал извършването на оперативна
интервенция, като му била поставена гипсова имобилизация, а за болката му
били предписани аналгетици.
Твърди, че с разпореждане № 5104-02-91/26.10.2021г., издадено на
основание чл. 60, ал. 1 КСО, от длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас,
настъпилата с ищеца на 11.10.2021 г. злополука е призната за трудова по чл.
55, ал. 1 КСО. Твърди, че в резултат на сочената в исковата молба злополука,
е получил следните травматични увреждания, а именно фрактури на двете
петни кости.
Посочва, че първоначалното лечение било свързано с имобилизация на
долните крайници и пълен покой при постелен режим. Не можел да се движи
сам и имал нужда от чужда помощ за посрещане на ежедневните си нужди.
Поддържа, че и към момента на депозиране на исковата молба в съда не е
настъпило пълно възстановяване и същият продължава да ползва отпуск по
болест. Твърди, че за период от около три месеца след инцидента, търпял
болки с висок интензитет, налагало се да се придвижва с инвалидна количка,
а впоследствие и с помощни средства. В тази връзка се сочи, че след изтичане
на три месеца от реализиране на злополуката болките при ищеца започнали
да отшумяват. Поддържа, че и към момента на депозиране на исковата молба
в съда, продължава да търпи болки в травмираните крайници, като не може да
ги натоварва и се налагало да търпи редица ограничения. Подържа още, че в
резултат от злополуката и получените от нея увреждания загубил социални
контакти, не можел да работи и да се издържа. Сочи, че в резултат от
преживения стрес на 11.10.2021 г., ищецът получил и психическа травма,
изразяваща се в страх от злополуки, като сънувал и кошмари свързани с
преживения на горепосочената дата инцидент.
Предвид гореизложеното се моли за постановяване на решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от
50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на
11.10.2021 г., в гр. София, на строителен обект „Многофамилни жилищни
сгради с магазини и подземни гаражи“ в УПИ XIX-531, кв. 61, местност
„Кръстова вада, район Триадица при извършване на дейности по монтаж на
2
хоризонтални кофражни елементи – „доки“ и изразяваща се в счупване на
двете петни кости, ведно със законната лихва от датата на злополуката –
11.10.2021 г. до окончателното погасяване.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Ответникът не
оспорва, че по силата на трудов договор № 309/03.08.2021 г., сключен между
ответника, в качеството на работодател и А. Р. М., в качеството на служител, е
възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът
заемал при ответника длъжността „общ работник“. Не се оспорва и
обстоятелството, че с разпореждане № 5104-02-91/26.10.2021г., издадено на
основание чл. 60, ал. 1 КСО, от длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас,
настъпилата с ищеца на 11.10.2021 г. злополука е призната за трудова по чл.
55, ал. 1 КСО. Оспорва се размерът на предявения иск, като се излагат
съображения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
В тази връзка се поддържа, че при настъпване на трудовата злополука ищецът
е извършвал работата без необходимото старание и внимание, и в нарушение
на технологичните правила и правилата за безопасност, за които е бил
надлежно инструктиран. Поддържа се, че с поведението си ищецът е
допринесъл за вредоносния резултат, като е отказал да се лекува, както и като
не е положил необходимите грижи за здрвавето си. Моли се за отхвърляне на
предявения иск. Претендират се разноски.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безпосрно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че по силата на трудов договор № 309/03.08.2021
г., сключен между б ООД, в качеството на работодател и А. Р. М., в
качеството на работник, се е намирал в трудово правоотношение с ответника
б ООД, при когото заемал длъжността „Общ работник.; както и че с
разпореждане № 5104-02-91/26.10.2021г., издадено на основание чл. 60, ал. 1
КСО, от длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас, настъпилата с ищеца на
11.10.2021 г. злополука е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
е работил по трудово правоотношение с ответника и е претърпял посочената
злополука, че тя е призната за трудова по надлежния ред, че е довела до
временна или трайна неработоспособност, че вследствие на злополуката е
претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, и в какво се изразяват
същите, а също и размера на претърпените вреди, причинно-следствената
връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата злополука.
3
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца.
По предявения иск за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена
и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя при телесни увреждания на работника или
служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник/служител; 2/ професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в
периода на трудовото правоотношение, която да е причинила травматични
увреждания; 3/ неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4/
причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.
В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безпосрно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че по силата на трудов договор № 309/03.08.2021
г., сключен между б ООД, в качеството на работодател и А. Р. М., в
качеството на работник, се е намирал в трудово правоотношение с ответника
б ООД, при когото заемал длъжността „Общ работник.; както и че с
разпореждане № 5104-02-91/26.10.2021г., издадено на основание чл. 60, ал. 1
КСО, от длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас, настъпилата с ищеца на
11.10.2021 г. злополука е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
От представените и приобщени към доказателствения материал
Декларация за трудова злополука № 5101-02-93/20.10.2021 г. и Разпореждане
на НОИ – ТП Бургас № 5104-02-91/26.10.2021 г., се установява в
производството, че на 11.10.2021 г., около 15:55 часа, при извършване на
дейности по монтаж на хоризонтални кофражни елементи – „доки“ на
строителен обект „Многофамилни жилищни сгради с магазини и подземни
гаражи“ в УПИ XIX-531, кв. 61, местност „Кръстова вада, район Триадица,
със административен адрес на строителния обект – гр. София, ул. „Проф.
Марин Големинов“ № 8, при движение по кофражен елемент – „дока“,
същият се счупил, в резултат на което ищецът изгубил равновесие и паднал
на краката си на долното ниво от кота +2,57 метра височина, при което
получил счупвания на двете петни кости.
От представените и приобщени към доказателствения материал фиш за
4
спешна медицинска помощ № 19214/12.10.2021 г., фиш за спешна
медицинска помощ № 19232/12.10.2021 г., образно изследване от 12.10.2021
г., образно изследване от 07.12.2021 г., болничен лист № 20212606602,
рентгенография от 12.10.2021 г. и рентгенография от 25.10.2022 г., се
установява в производството, че вследствие от получените при процесната
трудова злополука ищецът на 12.10.2021 г. е прегледан от екип на ЦСМП –
Ловеч и транспортиран до ФСМП – Тетевен, където е назначена
рентгенография с резултат счупване на двете петни кости и ищецът е насочен
към ортопед. Установява се още, че на 14.10.2021 г. ищецът е прегледан от
ортопед, като му е било предложено оперативно лечение на получените
травми, извършването на което той отказал, поставена е гипсова
имобилизация, която ищецът носил 75 дни и е издаден болничен лист за 14
дни.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
експертно решение на ТЕЛК от 16.05.2022 г. се установява в производството,
че ищецът А. Р. М. е освидетелстван като временно нетрудоспособен за
период от 60 дни, като е ползвал 180 дни отпуск по болест до 10.04.2022 г.
включително.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, от
което се установява, че при процесната злополука, призната за трудова с с
Разпореждане на НОИ – ТП Бургас № 5104-02-91/26.10.2021 г., издадено на
основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – Бургас,
ищецът е получил счупване на двете петни кости, като тези увреждания
засягат сериозно функцията на двата долни крайника. Установява се също, че
от получените травми, ищецът е търпял интензивни болки и страдания през
първите 3-4 седмици след получаване на травмата, като и към момента на
извършване на прегледа от вещото лице /20.11.2022 г./ се констатират
периодични болки при смяна на времето и натоварване.
От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-медицинска експертиза се установява още, че към датата на
извършването на прегледа на ищеца /20.11.2022 г./ счупването на двете петни
кости е срастнало, но ищецът е все още във възстановителен период, като се
придвижва без помощни средства, но с накуцване, като има ограничения в
движенията и оплаквания от болкo. Установеното от заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебно-медицинска експертиза, в тази му
част, се потвърждава и от останалия събран в производството доказателствен
материал, в това число и извършената на ищеца рентгенография от 25.10.2022
г.
От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-медицинска експертиза се установява също, че тежестта на
получената от ищеца травма /счупване на двете петни кости/, предполага
продължителност на възстановителния период и болковата симптоматика до
4-5 месеца, но в някои случаи болката при тези фрактури трае и до няколко
5
години с бавно отшумяване, като в тази връзка се посочва от вещото лице, че
болковото усещане е индивидуално при всеки отделен случай.
От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-медицинска експертиза се установява още, че в представената по
делото медицинска документация няма данни за извършена оперативна
интервенция по повод получените от ищеца травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на двете петни кости. Установява се също, че от
представената медицинска документация не са налице абсолютни показания
за необходимост от извършване на оперативна интервенция, поради това, че
няма значимо разместване на фрагментите и счупванията не нарушават
значително анатомичната конфигурация на петната кост. В изслушването си
пред съда, в проведеното по делото открито съдебно заседание на 05.12.2022
г., вещото лице по допуснатата и приета в производството съдебно-
медицинска експертиза заяви, че ползата от провеждане на оперативно
лечение е възможност за по-ранно раздвижване, но няма как да се установи
колко време би било възстановяването при ищеца, ако беше проведено
оперативно лечение.
От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-медицинска експертиза се установява също, че провеждането на
неоперативно лечение на пациента с гипсова имобилизация е довело до по-
продължително възстановяване на засегнатите стави и остеопоротични
промени на костите в засегнатата област.
От събраните по делото писмени доказателства, в това число писмо изх.
№ 23-00-358/12.05.2022 г. от НЗОК и заключението на вещото лице по
приетата в производството съдебно-медицинска експертиза се установява в
производството, че ищецът А. Р. М. не е бил хоспитализиран по клинична
пътека с медицински процедури, финансирани от НЗОК и не е провеждал
физиотерапевтични процедури, финансирани от НЗОК.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
Сергей Р. М. и Светла Миленова Альокова.
От показанията на свидетелите Сергей Р. М. и Светла Миленова
Альокова се установява в производството, че около 3 месеца след получаване
на уврежданията, ищецът бил на легло, като не можел да се движи
самостоятелно и за задоволяване на ежедневните му нужди му помагала
майка му Светла Миленова Альокова. От показанията на горепосочените
свидетели се установява още, че на петия месец от получаване на
уврежданията, ищецът вече можел да става и да се придвижва, посредством
помощни средства – патерици. Установява се също, че непосредствено след
инцидента, ищецът изпитвал силни и интензивни болки, както и че към
настоящия момент продължава да изпитва болки в областта на получените
увреждания. Показанията на свидетелите Сергей Р. М. и Светла Миленова
Альокова съдът цени при съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК, като
отчита евентуална заинтересованост на свидетелите, предвид
6
обстоятелството, че са съответно брат и майка на ищеца. От друга страна,
обаче, съдът не намира основания да не кредитира показанията на
свидетелите Сергей Р. М. и Светла Миленова Альокова в горепосочените
части, доколкото същите се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал, в това число събраните и обсъдени по-горе писмени
доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебно-медицинска експертиза.
Относно размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря
на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент /Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011
г., на ВКС, II т. о.; Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., на
ВКС, III г. о.; Решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на ВКС, III г. о;
Решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на ВКС, IV г. о. и
др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещо
лице по допусната в производството СМЕ се установи, че вследствие на
претърпяната злополука ищецът е получил следните травматични
увреждания: счупване на двете петни кости, като тези увреждания са
засегнали сериозно функцията на двата долни крайника на ищеца. Съдът
отчита и обстоятелството, че от получените травми, ищецът е търпял
интензивни болки и страдания през първите 3-4 седмици след получаване на
травмата, като и към момента на извършване на прегледа от вещото лице
/20.11.2022 г./ се констатират периодични болки при смяна на времето и
натоварване. Съдът съобразява и обстоятелствата, че във връзка с проведено
и назначено лечение на ищеца по отношение на получените при злополуката
травматични увреждания, на същия е поставена гипсова имобилизация, която
ищецът носил 75 дни, както и че за период от около 3 месеца, след получаване
на уврежданията, ищецът бил на легло, като не можел да се движи
самостоятелно и да задоволява сам ежедневните си нужди, като за последното
се нуждаел от чужда помощ, осигурявана му от майка му - свидетеля Светла
Миленова Альокова. Съдът отчита и обстоятелството, че след като била
свалена гипсовата имобилизация и същият можел да се придвижва сам, за
7
един продължителен период това е било възможно да бъде извършвано от
ищеца само с помощни средстава /патерици/. В тази връзка, съдът напълно
кредитира показанията на свидетелите Сергей Р. М. и Светла Миленова
Альокова. Показанията на свидетелите в тази им част са последователни и
безпротиворечиви, като отразяват лични впечатления на всеки един от тях
относно тези обстоятелства, още повече, че свидетелят Светла Миленова
Альокова е именно тази, която е полагала грижи и е помагала на ищеца в
ежедневието му в месеците след инцидента, през които последният е имал
нужда от чужда помощ за задоволяване на ежедневните си потребности,
поради което и съдът намира, че следва да ги кредитира. Съдът съобразява и
обстоятелството, че и към момента на извършване на прегледа на ищеца от
страна на вещото лице по допуснатата и приета в производството съдебно-
медицинска експертиза /повече от година след инцидента/ при промяна на
времето и при по – интензивно натоварване на краката, ищецът изпитва болка
и дискомфорт в областта от тялото, която е наранил при процесната
злополука. Съдът отчита и обстоятелството, че след претърпения инцидент и
получените във връзка с него увреждания, се е наложило ищецът да ползва
отпуск поради временна неработоспособност за период от над шест месеца.
Съдът съобразява и обстоятелството, че в резултат от получените
травми, предписания му постелен режим на лечение и необходимостта
същият да не натоварва долните си крайници за един продължителен период
от време, настъпили промени в настроението на ищеца и отношението му към
околните, доколкото станал по-сприхав и избухлив.
За определяне на размера на претърпените неимуществени вреди, съдът
отчита възрастта на ищеца към момента на настъпване на трудовата
злополука /45 г./, че е бил принуден да търпи болки, които са продължили
значителен период от време, че травмите безспорно са оказали влияние на
самочувствието и начина на общуване с околните, че в продължение на
няколко месеца ищецът е имал нужда от помощ за задоволяване на
елементарни битови нужди, както и че за период от от повече от 6 месеца
ищецът е бил неработоспособен /видно от приложените по делото болнични
листи и решение на ТЕЛК/.
Същевременно съдът съобразява и обстоятелствата, че макар към
настоящия момент да е налице срастване на счупванията, то ищецът
продължава да има оплаквания от болки в областта на получените
увреждания и ограничения в движението на двата си долни крайника, като се
придвижва с накуцване. В тази връзка, съдът напълно кредитира
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-медицинска експертиза.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и
отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка
между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на
8
справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия,
включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура,
стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /Решение № 215
от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т. о./. Още повече,
обезщетението трябва да покрие всички вреди, настъпването на които е
доказано, макар и те да са настъпили след констатиране на увреждането и
дори след предявяване на иска за обезщетение съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
според който при постановяване на решението си, съдът взема предвид и
настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за
спорното право. В случая пълното репариране на вредите на пострадалия
изисква съобразяване, както на настъпилите и описани по-горе усложнения в
здравословното състояние, така и на евентуалните промени в икономическата
конюнктура през периода на висящност на процеса, тъй като законът изисква
пострадалите лица да бъдат обезщетени в пълен и справедлив размер
/Решение № 676 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г на ВКС, III г. о.,
Решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, IV г. о./.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че определянето на
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на
общо 24 000 лева. Определянето на размер, различен от посочения и
съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на
изискванията на справедливостта.
Като законна последица от уважаване на иска за сумата от 24 000 лева,
следва да се присъди законната лихва, считано от датата на настъпване на
трудовата злополука /11.10.2021 г./ до окончателното плащане.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият
съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца А. Р. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Наложилата се понастоящем
съдебна практика (обективирана напр. в решение № 21/12.03.2018 г. по гр.
дело № 1459/2017 г. на ВКС, ГК, III ГО и визираните в него решения на ВКС)
приема, че за разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, която не
предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в
трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно
допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. Приема се, че
правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Не
всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд
представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би
положил в подобна обстановка. Грубата небрежност не се отличава по форма
9
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност - при неполагане на дължимата грижа, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия, при проявена от работника липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност.
От ответника своевременно е релевирано възражение, че увреждането,
получено от ищеца, тъй като същият е извършвал работата без необходимото
старание и внимание, и в нарушение на технологичните правила и правилата
за безопасност, за които е бил надлежно инструктиран. Така направеното
възражение е бланкетно. Не са посочени конкретни технологичните правила и
правилата за безопасност, установени от работодателя, които се твърди да са
нарушени от работника при изпълнение на работата му на процесната дата, на
която е настъпила трудовата злополука. Само на това основание възражението
се явява неоснователно.
Действително в показанията си пред съда свидетелите Венцислав
Ангелов Борисов и Григор Евгениев Костадинов посочиха, че във връзка с
изпълнение на задълженията си на кофражист, ищецът е следвало да
подсигури гредата, върху която се е намирал и върху която се слагат платна
за поставянето на арматура и бетон, както и че ако гредата е била подсигурена
/“приподпряна“/, то не следвало да може да се счупи. Горепосочените гласни
доказателства не доказват, при условията на пълно и главно доказване, че
ищецът е извършвал работата без необходимото старание и внимание, и в
нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност, за които е
бил надлежно инструктиран, в резултат на което е настъпила процесната
злополука. Не се ангажираха по делото доказателства, че именно за ищецът е
налице задължение да подсигури гредата, върху която се е намирал и върху
която се слагат платна за поставянето на арматура и бетон. Не се доказа в
производството и обстоятелството, че гредата не е била подсигурена.
Заявеното от свидетеля Борисов обстоятелство, че „ако гредата е била
приподпряна, то тя не може да се счупи“ представлява субективно мнение на
свидетеля за това обстоятелство, но не доказва обстоятелството, че гредата не
е била подсигурена /“приподпряна“/, като никой от разпитаните свидетели не
посочи, че лично е възприел обстоятелството, че гредата не е била
подсигурена. Дори напротив, свидетеля Борисов изрично заяви, в разпита си
пред съда, че като отишъл на мястото на инцидента забелязал, че гредата е
10
била подпряна от двете страни и имало метални подпори от двете страни на
гредата. Не се установи и обстоятелството, че гредата, от която ищецът е
паднал при процесната злополука е монтирана от него, респективно, че
монтажът й е бил извършен от ищеца в нарушение на технологичните
правила и правилата за безопасност, въведени от дружеството работодател, за
които е бил надлежно инструктиран. Дори напротив, свидетелят Костадинов
изрично заяви, че не знае ищецът да е монтирал гредата, от която е паднал,
доколкото не е присъствал на място.
Представените от ответното дружество извадки от инструктажни книги
от проведени на работниците на процесния обект дневни инструктажи
/включително на ищеца А. Р. М./ не установяват съдържанието на
проведените инструктажи. Същевременно самите инструктажни книги, за
извършените инструктажи не са представени в цялост по делото, за да може
да се установи при пълно и главно доказване, какво е било съдържението на
извършените инструктажи.
Следва да се посочи и обстоятелството, че действително от
представената и приобщена към доказателствения материал Декларация №
309 от 04.08.2021 г. от ищеца А. Р. М., се установява в производството, че
същият изрично е декларирал, че се е запознал със съдържанието на
Правилника за вътрешния ред и правилата за безопасност на труда, въведени
от работодателя б ООД, но по делото не са представени горепосочените
документи, за да може да се установи тяхното съдържание, както и за да
може да се извърши преценка, дали ищецът с поведението си е нарушил
правилата за безопасност на труда, респективно, дали това му нарушение е
извършено с груба небрежност от последния.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
не се установи в производството осъществено от ищеца поведение, което да
се изразява в груба небрежност, и което да е довело до реализиране на
процесния инцидент – трудова злополука.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че в
случая не са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване
отговорността на работодателя поради съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца.
По отношение възражението на ответника, че не следва да отговаря за
всички търпени от ищеца болки и страдания, доколкото същият не е положил
дължимата грижа за здравето си и не е предприел адекватно лечение, с което
да ограничи продължителността на възстановителния процес, настоящият
съдебен състав намира, че същото се явява неоснователно. От ответното
дружество са изложени съображения, че възстановителният период при
ищеца би бил много по-кратък във времето, в случай, че последният бе
предприел оперативно лечение на получените травматични увреждания и бе
извършвал рехабилитационни процедури, който да спомогнат по-бързото
раздвижване на крайниците.
11
Действително от събраните по делото писмени доказателства, в това
число писмо изх. № 23-00-358/12.05.2022 г. от НЗОК и заключението на
вещото лице по приетата в производството съдебно-медицинска експертиза се
установява в производството, че ищецът А. Р. М. не е бил хоспитализиран по
клинична пътека с медицински процедури, финансирани от НЗОК и не е
провеждал физиотерапевтични процедури, финансирани от НЗОК, както и не
е извършено оперативно лечение на получените увреждания от ищеца,
каквото му било предложено, поради отказ на последния от извършването на
такова.
От друга страна, обаче, от заключението на вещото лице по допусната,
приета и неоспорена от страните в производството съдебно-медицинска
експертиза, се установи в производството, че от представената медицинска
документация не са налице абсолютни показания за необходимост от
извършване на оперативна интервенция, поради това, че няма значимо
разместване на фрагментите и счупванията не нарушават значително
анатомичната конфигурация на петната кост, т.е. установи се, че оперативно
лечение не е било необходимо и задължително да се извърши, за да може да
се вмени във вина на ищеца неизвършването на оперативно лечение. Самото
вещо лице посочи в изслушването си пред съда, че по негово мнение
възстановителния период при травми идентични с получените от ищеца би
бил по-кратък при извършено оперативно лечение, но е възможно и да има
изключение, т.е., че продължителността на възстановителния процес при
всеки човек е субективно понятие и зависи от множество фактори, който няма
как да бъдат поставени под общ знаменател. Действително вещото лице
посочи, че при извършено оперативно лечение на ищеца, вероятно
възстановителния процес би бил по-кратък, но само по себе си това изявление
не доказва по безспорен и категоричен начин, че ищецът не е положил
дължимата грижа за здравето си и за по-бързото си възстановяване от
получените травматични увреждания, още повече, че вещото лице не бе
категорично по отношение на това обстоятелство.
Тук следва да се посочи и обстоятелството, че от събраните по делото
доказателства не се установи, при условията на пълно и главно доказване, че
на ищеца е било назначено лечение, чрез извършване на рехабилитационни
процедури, за да може да му се вмени във вина липсата на извършени такива,
което обстоятелство не само не е спорно между страните, но и се установи от
писмо изх. № 23-00-358/12.05.2022 г. от НЗОК.
Предвид гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е
положил дължимата грижа за здравето си, спазвал е предписания му режим на
почивка и ненатоварване на увредените крайници, носил е поставената му
гипсова имобилизация за указания му период и е спазвал назначеното му от
медицински специалисти лечение. Липсата на извършено оперативно лечение
не може да се вмени във вина на ищеца, доколкото по делото се установи, че
извършване на такова не е било необходимо, с оглед спецификата на
12
уврежданията, получени от ищеца при процесната трудова злополука.
Липсата на извършени рехабилитационни процедури също не може да се
вмени във вина на ищеца, доколкото по делото липсат доказателства за
наличието на предписано такова лечение по отношение на ищеца.
Същевременно не е спорно по делото и се установява от събрания в
производството доказателствен материал, че във връзка с процесната трудова
злополука и от страна на ЗК Уника АД, е заплатено в полза на ищеца А. Р. М.,
застрахователно обезщетение за „временна загуба от трудова злополука“ в
размер на 390,00 лева, която сума следва да бъде приспадната от дължимото
се в полза на ищеца обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 КТ.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
От името на ищцата е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство пред СРС, а именно за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищцата от страна на адвокат Д. Н..
В конкретния случай се претендират разноски от адвокат Д. Н. за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца А. Р. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /на
материално затруднено лице/.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 24.01.2022 г. сключен между А. Р. М. и адвокат Д. Д. Н., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна
правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ на материално затруднено лице, при постановяване на
благоприятно решение по спора за представлявания, съдът осъжда
насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал.
2 ЗА.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените от процесуалния представител на ищеца активни процесуални
действия и при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 7, ал. 9
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адвокат Д. Н. следва да се определи възнаграждение за
предоставената на ищцата безплатна правна помощ в настоящото
производство в размер близък до минималния предвиден в горепосочената
наредба, а именно 5400,00 лева /който размер е посочен от адвокат Н. в
приложената на лист 213 от делото Справка по отношение на защитата,
предоставена на ищеца в настоящото производство/.
В полза на адвокат Н. не следва да се определя възнаграждение по
13
допуснатото в настоящото производство обезпечение на предявения за
разглеждане пред настоящия съдебен състав иск. Разпоредбата на чл. чл. 7, ал.
7, от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения визира хипотеза на дължимо възнаграждение защита в
производства за обезпечаване на бъдещ иск /по реда на чл. 390 ГПК/, докато
допуснатото в настоящото производство обезпечение на предявения за
разглеждане пред настоящия съдебен състав иск е по реда на чл. 389 ГПК и по
отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл. чл. 7, ал. 7, от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същевременно, направеното искане по реда на чл. 389 ГПК
за допускане обезпечение на предявения за разглеждане в настоящото
производство иск, се включва в кръга на предоставената правна защита и
съдейстие на ищеца в настоящото исково производство, респективно в
дължимото в полза на адвоката възнаграждение.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът б ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: **********, следва да заплати на адв. Д. Д. Н. – ЛАК, с адрес:
гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 1, сумата от 2549,88 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца А. Р. М. безплатна
правна помощ в исковото производство по гр.д. № 5618/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от иска.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане
на разноски в настоящото исково производство, а именно за заплатена такса
за издаване на съдебно удостоверение в размер на 10,00 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по приетата в производството съдебно-медицинска
експертиза в размер на 635,00 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер от 3600,00 лева.
Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.,
постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В конкретния случай е представен
списък с разноски и фактура № **********/02.03.2022 г. за сумата от 3600
лева с ДДС, в която е посочено, че сумата от 3600 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
и защита на ответното дружество в производството по гр.д. № 5618/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, е платима по банков път, по посочена във
фактурата банкова сметка. Не са представени доказателства /платежни
документи, включително платежно нареждане/ за извършено плащане на
сумата по фактура № **********/02.03.2022 г. Ето защо и доколкото по
делото не са представени доказателства, че претендираните от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство са
действително извършени, то разноски за адвокатско възнаграждение на
14
ответника не следва да се присъждат.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът А. Р. М.,
ЕГН **********, с адрес: ************, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответника б ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: **********, сумата от 340,43 лева, представляваща разноски в
производството по гр.д. № 5618/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът б ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: **********, следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от
1097,87 лева, представляваща разноски за държавна такса и депозит за вещо
лице в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА б ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
********** да заплати в полза на А. Р. М., ЕГН **********, с адрес:
************, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 23 610,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат на трудова злополука, настъпила на 11.10.2021 г., в гр. София, на
строителен обект „Многофамилни жилищни сгради с магазини и подземни
гаражи“ в УПИ XIX-531, кв. 61, местност „Кръстова вада, район Триадица
при извършване на дейности по монтаж на хоризонтални кофражни елементи
– „доки“ и изразяваща се в счупване на двете петни кости, ведно със
законната лихва от датата на злополуката – 11.10.2021 г. до окончателното
погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
разликата над уважения размер от 23 610,00 лева до пълния предявен размер
от 50 000 лева.
ОСЪЖДА б ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
********** да заплати в полза на адв. Д. Д. Н. – ЛАК, с адрес: гр. Ловеч, ул.
„Търговска“ № 1, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, сумата от 2549,88 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца А. Р.
М. безплатна правна помощ в исковото производство по гр.д. № 5618/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. Р. М., ЕГН **********, с адрес: ************ да заплати
в полза на б ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 340,43 лева,
15
представляваща разноски в производството по гр.д. № 5618/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА б ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
********** да заплати в полза бюджета и по сметка на Софийски районен
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1097,87 лева, представляваща
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в производството пред
СРС, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16