№ 8081
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110165268 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
В Софийски районен съд е подадена искова молба от Р. П. Д., с която е предявен
иск с правно основание чл. 432 КЗ срещу „*****“ ЕАД за сумата от 1500 лева, като
част от претенция с общ размер 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на ***** г. в
*****“ в посока *****, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 01.03.2024 г., когато ищцата уведомила ответния застраховател за
събитието.
С исковата молба Р. Д. твърди, че на посочените дата и място е управлявала лек
автомобил „*****“, рег. № ***** с движение направо, когато е автомобилът й бил
ударен от движещия се зад него автомобил „*****“, рег. № *****, управляван в
нарушение на правилата на ЗДвП от А. Й., чиято гражданска отговорност била
застрахована по задължителна застраховка от ответника. За събитието водачите
съставили двустранен констативен протокол. Твърди да е претърпяла неимуществени
вреди в резултат от произшествието – освен че изпаднала в шок, получила силни
билки в областта на врата и главата. Била й поставена диагноза навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Носила
ортопедична яка в продължение на седмица, ограничавала движенията си, но въпреки
това за период от около месец изпитвала силни болки, което наложило приемане на
свободно достъпни болкоуспокояващи медикаменти. Вследствие на шока и болките
дълго време била тревожна, в лошо настроение, нарушени били сънят и вниманието
. Отделно изпитвала неудобство и дискомфорт от носенето на яката в ежедневието
си. Поканила извънсъдебно ответникът да заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но последният отказал. Моли за уважаване на иска и
претендира присъждане на разноските за производството.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Признава, че е налице сключен договор за
1
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „*****“. Оспорва
механизма на ПТП, в т.ч. причина за същия да е поведението на застрахования водач,
както и наличието на причинна връзка между събитието и описаните в исковата молба
вреди. Акцентира, че единственото доказателство относно събитието е констативният
протокол, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, като в тази връзка заявява, че го
оспорва. Поддържа, че не са осъществени елементите от фактическия състав на
деликта, както и че ишцата в резултат от събитието не е получила описаните
травматични увреждания, които да са предизвикали неимуществените вреди, описани
в исковата молба. Подчертава, че при ПТП с пострадали лица не е следвало да бъде
съставян ДКП, а събитието да бъде посетено от органите на МВР. Навежда възражение
за съпричиняващо поведение от страна на пострадалата – ищцата е била без поставен
предпазен колан, което е допринесло за настъпването, вида и степента на
уврежданията. Оспорва иска и като завишен по размер. Посочва, че съгласно
представената медицинска документация, ищецът не е пострадала с твърдения
интензитет и не било необходимо никакво лечение, не е получила тежки увреждания и
се е възстановила за кратък период. Обръща внимание, че ищцата се е обърнала към
застрахователя на 06.03.2024 г., който е отказал да удовлетвори претенцията й в
рамките на законовия срок за произнасяне. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска и претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените от ищеца твърдения и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на исковата претенция се обуславя от установяване по делото
на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по
сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени
вреди (болки и страдания), причинени от настъпилите от събитието телесни
увреждания, техния интензитет и продължителност.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правоизключващите обстоятелства, въведени в отговора, включително и възражението
си за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, както и да обори презумпцията за
вина на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал.
С оглед становището на ответника, заявено с отговора на исковата молба, с
доклада по делото съдът е отделил за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от
ДОКАЗВАНЕ в производството обстоятелството, че за л.а. марка „*****“, модел
„*****“, с рег. № ***** е бил налице договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, сключен с ответника, действащ към ***** г.
Не е спорно също така, че преди предявяване на осъдителен иск по реда на чл.
432 КЗ на 06.03.2024 г. ищцата е отправила до ответника извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и че
ответникът е отказал да изплати такова с писмо, изх. № ***** г., получено от ищцата
на 14.06.2024 г.
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е приет
двустранен констативен протокол за ПТП, съставен от ищцата и другия водач,
участвал в описаното в исковата молба произшествие, съгласно който ***** г. в 16:30
ч. на ***** е настъпило произшествие между лек автомобил „*****“, рег. № *****,
управляван от А. Й. и лек автомобил „*****“, рег. № *****, управляван от ищеца.
2
Съгласно отбелязаното от водачите двата автомобила са се движили в една и съща
лента, с една посока на движение, като водачът Й. с управляваното от него МПС е
допуснал да настъпи съприкосновение с движещия се пред него автомобил,
управляван от ищцата.
Установено е от приобщената в производството медицинска документация,
издадена във връзка със здравословния статус на ищеца, че след инцидента около
18:50 ч. същата е била прегледана в УМБАЛСМ „Н. И. П.“, спешен кабинет по
неврохирургия, назначени са изследвания като й е поставена диагноза „Навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния сълб“.
За установяване механизма на настъпване на произшествието разпитан в
производството е водачът на лекия автомобил „*****“ А. Й., от показанията на който
се установява, че произшествието е настъпило през м.февруари 2024 г. С управлявания
от него автомобил се движел по бул. „*****“, движението било интензивно,
автомобилите се движели в колона. разсеял се за момент и тъй като не спазил
дистанция, се ударил в движещия се отпред автомобил, който спрял поради наличието
на пешеходна пътека в близост. Другият автомобил бил „*****“, управляван от
момиче, което не си спомня добре визуално. За събитието попълнили двустранен
констативен протокол, тъй като водачът на другия автомобил не се оплакала да не се
чувства добре. След като съставили протокола, си тръгнала сама с автомобила си. Не
са се обаждали на тел. 112. Определя удара като сравнително лек, тъй като по неговия
автомобил не е имало щети. При предявяване на намиращия се по делото двустранен
констативен протокол на свидетеля, последният е заявил, че това е документът, който
са съставили за събитието, както и че същият съдържа неговия подпис като водач на
лек автомобил А. По отношение на вписаната година в протокола за ПТП, а именно
2023 г., свидетелят уточни, че събитието е настъпило през 2024 г., а допуснатата
техническа грешка си обяснява, че документът е съставен в началото на годината.
Прието е заключението на съдебната автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. И. Н., което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, даващо подробни и мотивирани отговори на поставени задачи въз основа
на анализ на доказателствата по делото и притежаваните от експерта специални
знания. Ползвайки заключението, съдът приема за установено, че на ***** г. около
16:50 часа, лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег.№ *****, управляван от
Р. Д., се движел *****, по булевард „*****“ с направление на посоката си към „*****“.
По същото време, на същото място и посока на придвижване, се движел лек автомобил
марка „*****“, модел „*****“ с рег. № *****, управляван от А. И., който реализирал
ПТП с попътно движещия се пред него лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, в
резултат на което настъпило контактно ПТП с материални и нематериални щети, с
увреждания по задната част на л.а. „*****“. Вещото лице е приело, че причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „*****“,
модел „*****“ с рег. № *****, който се е движил със скорост и дистанция, при които
не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без
да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него лек автомобил „*****“, модел
„*****“. На въпроса на ответника относно обстоятелството дали пострадалата е била с
поставен предпазен колан към момента на съприкосновението между двете превозни
средства, експертът е посочил, че липсват изходни данни за това и не може да се
установи от техническа гледна точка, дали пострадалата е била с правилно поставен
обезопасителен колан.
Въз основа на събраните доказателства относно механизма на настъпване на
произшествието съдът намира, че следва да посочи, че дава вяра на същите, като
приема, че водачът на лек автомобил „*****“ с поведението си, неспазвайки
3
необходимата с оглед интензитета на движението дистанция и неупражнявайки
контрол върху управляваното от него МПС, е нарушил правилата на чл. 20,ал. 1 и чл.
23, ал.1 ЗДвП и е станал причина за настъпване на произшествието. В тази връзка
съдът намира за необходимо да посочи, че макар ответникът да е заявил, че оспорва
представения двустранен констативен протокол, отразеното в същия се потвърждава от
показанията на разпитания свидетел, по отношение на които не са налице основания да
не бъдат кредитирани от съда.
По изложените съображения съдът приема, че произшествието е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „*****“ А.
Й.. Следователно и доколкото между страните не е спорно, че отговорността на водача
К. е била застрахована от ответника по задължителната застраховка „Гажданска
отговорност“, то и предпоставките за възникване на отговорността на ответника,
доколкото е установено, че ищецът е пострадал от процесното произшествие, съдът
приема за несъмнено доказани.
За установяване на претърпените от ищеца телесни увреждания и
неимуществените вреди, които същите са обусловили, по делото са събрани
свидетелски показания и е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза.
Въз основа на разпита на свидетеля С. Н.а, леля на ищцата, съдът приема, че
непосредствено след като се е случило произшествието се е обадила ищцата,
споделила че е претърпяла инцидент с колата, че не се чувства добре, имала болки в
главата и врата. Помолила я да вземе яка, тъй като знаела, че свидетелят разполага с
такава. Срещнали се по пътя, тъй като ищцата била тръгнала от мястото на инцидента.
Свидетелят Н.а я качила в своята кола и отишли в „П.“, където я прегледали,
направили рентгенови снимки и препоръчали да носи ортопедичната яка около 10-15
дни. По спомени на свидетеля тя я носила 12 дни, през което време имала дискомфорт.
При ставане сутрин се оплаквала, че има болки. Приемала достъпни без рецепта
болкоупокояващи противовъзпалителни средства за период от около две седмици. От
болки се оплаквала около два месеца.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, като при преценката на
същите по реда на чл. 172 ГПК, намира, че са правдиви, последователни и логични и
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Не на последно място
свидетелските показания пресъздават лични, непосредствени впечатления от времето
на инцидента и след това, с оглед което съдът дава вяра на същите.
Прието е заключението и на съдебномедицинската експертиза, която
настоящият състав на съда кредитира като обективно и компетентно изготвено от
лице, притежаващи необходимите специални знания в тази област на науката. При
анализа на приобщената по делото медицинска документация, находящата се такава в
болничното заведение и преглед на ищцата, вещото лице съдебен лекар е установило,
че Р. Д. е била прегледана в УМБАЛСМ „ Н. И. П.“ ЕАД от неврохирург, хирург и
травматолог. Направени са били рентгенографии. От процесното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания:
- контузия с навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб - патоморфологично се касае за разтягане на връзковия апарат на
шийния отдел, меките тъкани около костите и интервертебралните дискове. Поставена
е била шийна яка за 10 дневна имобилизация. Изписани са обезболяващи таблетки и
мехлеми;
- травма на гръдния кош, неуточнена – контузия, която засяга предимно меките
тъкани с образуване на микрохематоми и мекотъканен оток;
- контузия на долната част на гърба и таза - травмата е довела до оток,
4
микрохематоми и болки в поясния отдел на гръбначния стълб и таза.
Гореописаните травматични увреждания вещото лице е приело, че са получени
в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Непосредствено след
травмата болките са били леки, но постепенно са се засилвали от нарастващите
микрохематоми и посттравматичния оток. Движенията са станали болезнени, особено
в областта на шията. Поставената имобилизация е блокирала свободното движение в
шийния отдел и е предизвикала неудобства. След отзвучаване на болковата
симптоматика периодично е имала болки и е приемала нередовно аналгетици и
НСПВС. Доколкото ищцата е била прегледана от вещото лице, е установено, че
съС.ието добро, няма болки и е възстановила подвижността на травмираните
области. Активните движения са възстановени. Не са налице съдово-неврологични
смущения в крайниците. Експертизата е приела, че по време на процесното ПТП
ищцата е била с поставен предпазен колан. Този извод е обоснован с неголямата
тежест на получените увреждания и липсата на травми по други части на тялото (в
този смисъл са и поясненията на заключението, направени по реда на чл. 200 ГПК). На
уточняващите въпроси на съда, зададени в откритото съдебно заседание на 09.04.2025
г., вещото лице д-р М. е отговорил, че основният болков синдром е отшумял за
период от 21 до 25 дни, през който са се възстановили меките тъкани. При ищцата е
имало епизодични болки и след 30-ия ден, за което е приемала от време на време
медикаменти. Срокът за възстановяване от този тип травми обикновено е до 30 дни.
Травмите вещото лице е определило като леки, предизвикали временно разстройство
за здравето, неопасно за живота, довело до болки и страдания.
Ето защо и съдът намира, че конкретните причинени на ищеца увреждания, и
обема на претърпените неимуществени вреди са установени, с оглед което и същите
подлежат на обезвреда. За пълнота на изложението и във връзка с констатациите на
вещото лице д-р М., че при ищцата увреждания са настъпили и в други части на
тялото освен в областта на шията и главата, а именно травма на гръдния кош и
контузия на долната част на гърба и таза, следва да се подчертае, че съгласно
нормата принцип на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отдавна е изяснено в правната
теория и в съдебната практика, че обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане има интегрален характер. То цели да обезщети пострадалия от
всички причинени му от деликта вреди. Още с решение № 1609 от 18.VII.1968 г. по гр.
д. № 942/68 г., I г. о. е посочено, че с присъждане на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане увреденият по начало няма право на иск за други вреди от
увреждането, освен ако те са настъпили поради непредвидени обстоятелства или
изявяването им не е било предвидено и са последвали след постановяване на
решението на съда. С Решение № 150 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2012 г.,
III г. о., ГК пък е разяснено, че в понятието "неимуществени вреди" се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания
на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време. С Решение № 676 от 18.01.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1707/2009 г., III г. о., ГК върховните съдии подчертават, че
обезщетението трябва да покрие всички вреди, настъпването на които е доказано.
С оглед горното и предвид формулирания с исковата молба петитум, съгласно
който се претендира обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
възникнали в резултат от процесното събитие, т.е. за всички такива, както и с оглед
факта, че ищцата се е възстановила от настъпилите за нея травматични увреждания,
т.е. не се очаква за вбъдеще да настъпят усложнения за здравословното съС.ие от
същото събитие, то и съдът следва да се произнесе по въпроса за обезщетението за
5
неимуществени вреди, като вземе предвид всички установени по делото
обстоятелства, в т.ч. всички травматични увреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли
да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата, която по това време е била на 23
години, е претърпяла болки и страдания, изразяващи се в главоболие и физически
болки, свързани с нарастване на отоци в меките тъкани в засегнатите области, като
периодът на пълното възстановяване съдът приема, че е продължил около месец,
съгласно показанията на свидетеля и заключението на вещото лице по СМЕ. От
приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ се изяснява
правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалата увреди,
изразяващи се в контузия с навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб, травма на гръдния кош и контузия на долната част на
гърба и таза, е травматичен, като същевременно не са налице невъзстановени
функции или трайни последици от уврежданията. Ищцата напълно се е възстановила
от същите и не се очаква да настъпят никакви усложнения във връзка с тези травми в
бъдеще.
Настоящият съдебен състав не намира за установени по делото при условията
на пълно и главно доказване твърденията на ищеца, че в резултат от процесния
инцидент у нея в продължение на дълъг от месец период от време е била с понижено
настроение, повишена тревожност, нарушения на съня и вниманието. Съдът
съобразява, че носенето на ортопедична яка за период от десет дни в действителност е
създавало на ищцата неудобство и дискомфорт, но от друга страна с исковата молба
ищцата признава, че през този период от време е посещавала учебни занимания, т.е.
здравословното съС.ие е позволявало да се взема участие в същите.
За определяне на справедливия размер на обезщетението е необходимо да се
отчете начинът на извършването на противоправното деяние и конкретно шокът, който
ищцата е преживяла при удара от другия автомобил, който фактор е повишил
интензитета на негативните преживявания у нея във връзка с процесния инцидент. От
друга страна, ищцата, като студент по медицина следва да е наясно с характера и
тежестта на получените травми, очакваният възстановителен период и благоприятната
прогноза от същите. Съдът съобразява също така и конкретните социално-
икономически условия към датата на процесния инцидент и към момента, в който
възприема, че ищцата се е възстановила от причинените увреждания /м.02-03.2024 г./,
чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на
застрахователя на риск "Гражданска отговорност на автомобилистите" като критерий
наред с всички останали релевантни за определяне размера на обезщетението по чл. 52
ЗЗД /решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., ІІ Т. О. ВКС/ обстоятелства.
Съдът отчита наред с горното вида и броя увреждания, които несъмнено са
установени в хода на съдебното дирене, вкл. посредством заключението на съдебно-
медицинската експертиза, причинили на ищцата болки, дискомфорт и неприятни
усещания, свързани с носенето на яка в областта на врата за период от 10 дни,
периодът на възстановяване – 1 месец, както и липсата на усложнения и остатъчни
6
увреждания във връзка с инцидента. Въз основа на установените по делото
обстоятелства съдът приема, че справедливият размер на заместващото обезщетение за
причинените на ищеца от противоправното поведение на делинквента неимуществени
вреди е в размер на сумата 4000 лв. Заместващото обезщетение представлява парично
благо, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото, респ.
съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при подобни травматични увреждания на пострадал в млада възраст, в
добро общо здравословно съС.ие, но при възстановяване от получените травматични
увреди, е в размер на сумата от 4000 лв.
Обезщетение в по-висок размер би довело до нарушаване на критериите на чл.
52 ЗЗД за справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и
интензитет и неоснователно разместване на блага.
Възраженията на ответника за наличие на съпричиняване на вредите от страна
на пострадалия съдът намира за недоказани в хода на производството, с оглед което и
определеното от съда обезщетение не подлежи на намаляване.
Следователно искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се уважи за
сумата 1500 лева, доколкото същият е предявен като частичен.
По искането за присъждане на лихва за забава:
За разлика от КЗ (отм.); новият КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / в чл. 429, ал. 3, изр. 2
изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата
на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от
увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното
покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване
на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на
деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице
обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното
правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска застраховка“ на
автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ /в този смисъл
Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК/.
7
В конкретния случай застрахователят е уведомен за претенцията на увреденото
лице на 06.03.2024 г., видно от приложената към исковата молба молба, който факт не е
спорен между страните. Следователно застрахователят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 1500 лева от датата, на която е предявена
извънсъдебно претенцията на ищеца пред застрахователя, за който период това искане
е основателно и следва да бъде уважено.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски,
които да бъдат присъдени със съдебното решение, има само ищцата. Сторените от нея
разноски са както следва: 60 лева за държавна такса и 500 лева за депозити за
възнаграждения на вещите лица. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвоката, представлявал безплатно ищеца в
производството. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., като отчита невисоката
фактическа и правна сложност на спора, срочното разглеждане и приключване на
делото и обема на извършените действия по процесуално представителство, при
съобразяване на релевантната практика на СЕС и актуалната практика на ВКС по
приложението на чл. 38 ЗАдв., съдът определя адвокатско възнаграждение в полза на
адв. П. в размер на сумата 450 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
***** да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Р. П. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ***** сумата 1500 лева, като част от претенция със заявен общ
размер 5000 лева, ведно със законната лихва върху сумата 1500 лева за периода от
06.03.2024 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди (болки и страдания), възникнали от травматичните
увреждания, причинени на Р. П. Д. в резултат от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на ***** г. ***** на бул. „*****“ поради виновно нарушение на правилата
за движение по пътищата от водача на лек автомобил „*****“, рег. № *****, чиято
гражданска отговорност към ***** г. е била застрахована от „*****“ ЕАД по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
***** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. П. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ***** сумата 560 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
***** да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат С. А. П.,
САК, лич. № *****, със служебен адрес: гр. ***** сумата 450 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на Р. П. Д. в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните на заявените по делото ел.адреси.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9