№ 1794
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100502580 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 22984 от 2.08.2021 г., депозирана от Средно
училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, БУЛСТАТ: *********, представлявано от
директора – Д.Г. /уточнена с молба от 13.08.2021 г./ срещу Решение № 955 от 26.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 7077/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в ЧАСТТА , с която
е:
- признато за незаконно и е отменено уволнението на ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН: **********,
извършено със заповед № РД07-309 от 12.04.2021 г. на директора на Средно училище
„Любен Каравелов“ – гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
- възстановена ЗЛ. Ч. СТ. на заеманата преди уволнението длъжност „технически
секретар“ при Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ;
- осъдено Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна да заплати на ЗЛ. Ч. СТ.
сумата от 3049,80 лева, представляваща обезщетение за времето, през което служителят е
останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.04.2021 г. до 12.07.2021
г., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба – 19.05.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
Депозирана е и въззивна жалба с вх. № 23901 от 5.08.2021 г. от ЗЛ. Ч. СТ. , ЕГН:
**********, чрез адв. А.П. срещу Решение № 955 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. №
7077/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в ЧАСТТА , с която е отхвърлен иска й за
1
заплащане на обезщетение за времето, през което служителят е останал без работа поради
незаконното уволнение, за разликата над присъдената сума от 3049,80 лева до пълния
претендиран размер от 6099.60 лева за периода от 13.07.2021 г. до 13.10.2021 г., ведно със
законна лихва за забава от датата на исковата молба – 19.05.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В жалбата, депозирана от страна Средно училище „Любен Каравелов“ – гр.
Варна, се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните
части, поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че служителят не
отговаря на новите изисквания за заемане на длъжносттта, а именно: средно образование от
област „стопанско управление и администрация“, с придобита квалификация деловодител,
специалност „деловодство и архив“. Твърди, че са били налице предпоставките за
извършване на уволнението на посоченото в заповедта основание – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. За
неправилни намира доводите на съда относно съдържанието на длъжностната
характеристика.
Счита за неправилен извода на съда за липсата на реална промяна в трудовите
функции за заемане на длъжността, както и че предприетото изменение не е обусловено от
образователните потребности на училището, а е насочено към заобикаляне на закрилата по
чл. 333, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение. В допълнение, посочва, че
от представените доказателства се установява, че служителят не се ползва със закрилата по
реда на чл. 333, ал. 3 КТ.
Позовавайки се на съдебна практика намира, че ако трудовият договор е сключен в
нарушение на нормативно установените изисквания за заемане на длъжността до
обявяването на недействителността му по реда на чл. 74 КТ, може да бъде прекратен по реда
на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Сочи, че работодателят може да предвиди и по-високи изискания за
заемане на длъжността от нормативно установените.
Намира за неправилен извода на съда за осъществена злоупотреба с право от страна
на работодателя, доколкото от представените констативни протоколи, заповеди и
уведомителни писма било видно, че ищцата не се справяла с възложената й трудова
функция, поради липсата на необходимата квалификация. Излага доводи, че предходните
действия по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя и връчването на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение не водели до извод за
нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Сочи, че преценката на работодателя относно необходимостта
за въвеждане на нови изисквания за образование и/или професионална квалификация е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, при проверка на законосъобразността на
уволнението по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, освен при релевирани доводи от служителя в
насока за недобросъвестно поведение на работодателя. Твърди, че новите изисквания за
професионална квалификация съответстват на изпълнението на трудовите функции, както и
на динамичните процеси в съвременния живот, особено в дистанционна форма на
обучението. За необоснован счита извода на съда, че извършената промяна в изискванията
за заемане на длъжността не е свързана с характера на изпълняваната трудова функция, а с
ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя.
Позовавайки се на съдебна практика намира, че законосъобразността на уволнението
по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ няма отношение към задължението на работодателя по чл.
127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностната характеристика на работника.
Посочва, че нововъведеното изискване за образование и квалификация в
длъжностната характеристика е поради настъпването на обективни причини, а именно:
подобряване на техническото и административното обслужване в училището. Излага
доводи, че работодателят е действал добросъвестно при извършването на промяната на
изискванията за заемане на длъжността, доколкото то било въведено от нуждите на
2
работата.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части, както и за отхвърляне на
предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – ЗЛ. Ч. СТ., чрез адв. А.П.. В същия се излагат
доводи за неоснователността на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна. За
правилен намира извода на първоинстанционния съд за наличието на злоупотреба с право
при прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че недобросъвестното упражняване
на трудовите права и задължения се установявало от предхождащите действия на
работодателя за връчването на предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ с вх. № 2702 от 15.06.2020
г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради
съкращаване на щата, считано от 15.11.2020 г., както и искането за даване на информация по
чл. 333 КТ за лицата, които се ползват от предварителна закрила при уволнение. Във връзка
с получения отрицателен отговор от председателя на СС към КТ „Подкрепа“ при СУ
„Любен Каравелов“ е сключено споразумение от 15.09.2021 г. за оттегляне на отправеното
предизвестие. Сочи, че ищцата не е приела предложеното й прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл. 331, ал. 1 КТ, считано от 15.10.2020 г. срещу заплащане на
обезщетение в петкратен размер на последното брутно трудово възнаграждение.
Счита, че правилно съдът е обсъдил приетите доказателства, а именно писмо с вх. №
2941 от 7.10.2020 г., подадено от З.С. за осигуряване на достъп до служебната поща, която
била със сменена парола от директора на училището, както и последващата я заповед № 07-
552 от 8.10.2020 г. на директора на учебното заведение, в която се сочи, че ако ищцата не
изпълнява трудовите си задължения чрез общия служебен адрес ще се ангажира
дисциплинарната й отговорност.
За правилен намира извода на съда, че предприетото изменение на образователните
изисквания за заемане на длъжността са свързани единствено с прекратяване на трудовото
правоотношение. Сочи, че от събраните свидетелски показания се установява, че З.С. е
изпълнявала служебните си задължения, вкл. и при работа с MS Office 365. Излага доводи,
че последната длъжностна характеристика е идентична с предходната от 1.09.2008 г., като
единствено разлика имало по повод на въведеното образование за заемане на длъжността,
както и допълнението в трудовите функции с „ежедневно попълване на отсъстващите
учители в материалната книга по надлежния ред“. Твърди, че притежаваната от ищцата
квалификация „бобинарка“ не е пречела за изпълнение на трудовите й задължения, както и
че през целия й трудов стаж не й е било налагано дисциплинарно наказание. Намира, че
твърденията за липса на качества за изпълнение на трудовата функция се отнася до
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а не на
посоченото в заповедта основание – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Счита, че в случая не са налице
обективни причини, които да доведат до промяна в квалификационните изисквания.
За неприложима намира цитираната съдебна практика във въззивната жалба,
доколкото за заемане на длъжността „технически секретар“ с КБПД 41202006 няма
нормативно въведени изисквания, като квалификационното ниво „2“-обхващало втора
степен на професионална квалификация и/или завършен десети клас. Излага доводи, че от
1994 г. ищцата водела кореспонденция в училището и архива, като не е имало забележки
или въведени образователни изисквания за длъжността. Намира, че даденото разрешение по
гр. д. № 13/2011 г. на ВКС е неприложимо към настоящия случай, доколкото касае различна
казуистика, при която е нямало твърдения, свързани с приложението на чл. 8 КТ. Счита, че
промяната в изисквания за заемане на длъжността е свързано единствено с прекратяването
на трудовото правоотношение.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира разноски.
В депозираната въззивна жалба от страна на ЗЛ. Ч. СТ., чрез адв. А.П., се излагат
3
доводи за неправилността на първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен
иска й за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение за разликата над присъдената сума от 3049,80 лева до пълния
претендиран размер от 6099.60 лева за периода от 13.07.2021 г. до 13.10.2021 г. Твърди, че
към настоящия момент З.С. продължава да не полага труд, поради което търпи вреди от
незаконното уволнение. Счита, че искът е основателен и за периода след постановяване на
първоинстанционното решение до шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ, а именно от
13.07.2021 г. до 13.10.2021 г.
Моли за отмяна на решението за разликата над присъдените 3049,80 лева и за
уважаване на иска в пълния предявен размер на обезщетението от 6099.60 лева. Претендира
разноски.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на въззвивната жалба от
насрещната страна - Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна.
В производството е депозирана и частна въззивна жалба с вх. № 30441 от
13.09.2021 г. от ЗЛ. Ч. СТ. , чрез адв. А.П. срещу определение № 4701 от 30.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 7077/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена
без уважение молбата на ЗЛ. Ч. СТ. за изменение на горепосоченото решение в частта за
разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В същата се излагат доводи за неправилност на
обжалваното определение. За правилен намира извода на съда, че размерът на адвокатското
възнаграждение по уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е в размер на 650 лева, съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Счита, че съобразно уважената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 443,49 лева, изчислен
по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Предвид фактическата и правна сложност на спора, както и
липсата на наведено възражение за прекомерност, намира, че следва да й бъде присъден
пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 1290 лева. Моли за
отмяна на определението.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
частната жалба от страна на Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Пейчева. Същата поддържа въззивната и частната въззивна
жалба. Моли за уважаването им. Претендира разноски.
В проведеното о. с. з от 3.11.2021 г. въззиваемото СУ „Любен Каравелов“ – Варна,
редовно уведомено, представлява се от адв. Златева. Същата моли за уважаване на
депозираната от страната въззивна жалба, както и за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната от страната част. Не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:
Производството по гр. д. № 7077/2021 г. на РС- Варна е образувано по предявени
обективно съединени искове от ЗЛ. Ч. СТ. срещу СУ „Любен Каравелов“ – гр. Варна за
признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № РД07-309/12.04.2021 г.
на директора на СУ „Любен Каравелов“ – гр. Варна, и неговата отмяна, за възстановяването
й на заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар“, както и за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 6099,60 лв., представляваща обезщетение за
времето от 13.04.2021 г. до 13.10.2021 г., през което е останала без работа поради
4
уволнението, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.05.2021 г., до
окончателното изплащане, на основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба се излагат доводи, че била в трудово правоотношение със СУ
„Любен Каравелов“ – гр. Варна в периода от 15.02.1994 г. до уволнението й на 12.04.2021 г.
Сочи, че до 2007 г. заемала длъжността „технически изпълнител“, а след това – „технически
секретар“. Твърди, че на 12.04.2021 г. й била връчена заповед № РД07-309/12.04.2021 г. на
директора на училището за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ. Сочи, че с новата длъжностна характеристика от 12.04.2021 г. само
формално били въведени нови изисквания за заемане на длъжността. Излага доводи, че с
утвърждаването на новата длъжностна характеристика и издаването на уволнителната
заповед работодателят е злоупотребил с правата си по чл. 8 КТ. Сочи, че при сключването
на трудовия договор през 1994 г. е притежавала нормативно установеното образователно и
квалификационно ниво за заеманата длъжност с КНПД 41202006 (втора степен на
професионална квалификация и/или завършен 10-ти клас). Позовава се на ТР № 4/2017 г.,
ОСГК на ВКС. Твърди, че действителната причина за прекратяване на трудовото й
правоотношение е свързана с приятелските отношения с М.Д., която била уволнена през
2019 г. от същия директор, по което било образувано съдебно производство. Сочи, че след
завеждане на делото се променило отношението на директора към нея, отворен бил външен
вход към кабинета си и преустановил достъпа до него през стаята, в която работела тя, иззел
заповедната книга, която до тогава била на съхранение при нея, сменил паролата на
служебната ел. поща. Позовава се и на недобросъвестното поведение на работодателя по
повод на опита му за предходното й уволнение поради съкращаването на щата, за което й
било връчено предизвестие на 15.09.2020 г. Същото било впоследствие оттеглено на
21.09.2020 г. поради закрилата по чл. 333 КТ и липсата на дадено предварително съгласие.
Сочи, че след това на 21.09.2020 г. й било отправено предложение за прекратяване на
трудовия й договор срещу обезщетение по реда на чл. 331, ал. 1 КТ, което тя не била
приела. Счита, че промяната в изискванията за заемане на работата било свързано
единствено с уволнението на основание, при което не се изисква даването на предварително
съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ на синдикалния орган. Сочи, че от незаконното й уволнение е
останала без работа, като претендира заплащането на обезщетение за шестмесечния срок по
чл. 225 КТ в размер на последното получавано от нея брутното трудово възнаграждение за
м. март 2021 г. от 1016,60 лв. Моли за уважаване на исковете.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба, в който не се оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните,
прекратено на 12.04.2021 г. на основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Сочи, че промяната в
длъжностната характеристика са следствие на нуждите на работния процес. Твърди, че през
2015 г. била въведена работа с облачната система на MS Office 365, като ищцата не
присъствала на проведеното обучение. Поради въведеното дистанционно обучение през м.
март 2020 г. бил затруднен работният процес без наличието на подобна квалификация от
техническия секретар в училището. Твърди, че не е налице връзка между уволнението и
освобождаването на М.Д.. Сочи, че използването на вратата за директен достъп до кабинета
на директора е следствие на неизпълнението на задължението на ищцата да го информира за
оставените му при нея съобщения и документи. Твърди, че заповедната книга била иззета,
поради липсата на изготвяне на заповеди от ищцата, както и липсата на своевременно
вписване на изготвените такива. Излага, че неизпълнението на служебните й задължения
било констатирано още преди 2019 г., като за същото били и съставени представените по
делото протоколи. Поддържа, че новите изисквания за образование и квалификация са били
въведени по обективни причини и с цел подобряване техническото и административно
обслужване в училището, съобразно нуждите на работата. Твърди, че не е осъществена
5
злоупотреба с право при вземането на решение за промяна на изискванията за заемане на
длъжността. В тази връзка се позовава и на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2
КТ. Моли за отхвърляне на исковете.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени документи /Трудов договор №
226 от 23.02.1994 г., Трудов договор № 335 от 16.05.1994 г., допълнителни споразумения от
18.10.1995 г. и от 1.07.2008 г., се установява, че Зл.С. в била в безсрочно трудово
правоотношение с насрещната страна от 15.02.1994 г. до 12.04.2021 г. Първоначално е
изпълнявала дейността „технически изпълнител“, а впоследствие от 2008 г. е изпълнявала
длъжността „технически сектетар“ с код по НКПД:41152007.
В производството е представена длъжностна за длъжността „технически секретар“,
връчена на служителя на 1.09.2018 г. От съдържанието на същата е видно, изискванията за
заемането й, вкл. образователни изисквания (средно образование и компютърна грамотност),
личностни изисквания и поведенчески характеристики (емоционална устойчивост,
тактичност, съобразителност, аналитичност, комуникативност, самостоятелност,
организираност, отговорност, точност, лоялност, честност), както и професионален опит –
три години на сходна длъжност. Посочените задължения на служителя са свързани с
получаването на входящата кореспонденция и оформяне на изходящата такава, подготвяне
за подпис от директора на заповеди, писма, служебни бележки и други документи,
съхранение и водене на дневника за кореспонденцията, както и заповедната книга на
директора.
От представеното писмо с изх. № 2701 от 15.09.2020 г. се установява, че
работодателят е изискал информация от г-жа С. по повод на закрилата по чл. 333 КТ.
На 15.09.2020 г. до служителя е изпратено до нея и предизвествие за прекратяване на
трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на
щата.
Видно от представеното уведомление с вх. № 2733 от 17.09.2020 г. Зл. С. е
информирала работодателя, че страда от заболявания, във връзка с които се ползва от
закрилата по чл. 333 КТ, а на 18.09.2020 г. председателят на СС към КТ „Подкрепа“ при СУ
„Любен Каравелов – Варна, към който членува служителят, го е уведомил, че не дава
съгласие за уволнението й
На 21.09.2020 г., страните са се споразумяли да бъде оттеглено предизвестието за
уволнение, като работодателят е отправил предложение за прекратяване на трудовото й
правоотношение, считано от 15.10.2020 г., срещу обезщетение от петкратния размер на
последно брутно трудово възнаграждение. Не са представени данни същото предложение да
е прието е предоставени седмодневен срок.
Не се оспорва, че на 7.10.2020 г. служителят е информирал работодателя, че няма
6
достъп до служебната поща, както и че е издадена заповед № 07-52/08.10.2020 г. за стриктно
изпълнение на задължения на техническия секретар, като е указал последиците от
неизпълнението - дисциплинарната отговорност по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ.
Представени са и констативни протоколи, в периода 2.11.2015 г. – 09.04.2021 г.,
подписани от служителя, от съдържанието, на които е видно, че са констатирани нарушения
на задълженията на техническия секретар във връзка с воденето на входящата и изходяща
кореспонденция и вписване на заповедите на директора в заповедната книга, вкл. тяхното
архивиране.
От представените доказателства се установява, че на 14.10.2020 г. работодателят е
отправил повторно искане до ищцата за предоставяне на информация за закрилата по чл.
333 КТ. Като от представеното експертно решение от 12.01.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ
„Света Марина“ Варна е посочено, че водещата диагноза на ищцата хипертонично сърце без
сърдечна недостатъчност, не попада в Наредба № 5/20.02.1887 г. на МЗ, като липсва
произнасяне по прекратяването на трудовото правоотношение.
Видно, от представената нова утвърдена длъжностна характеристика от 12.04.2021
г., че за заемане на длъжността „технически секретар“ е необходимо служителят да
притежава необходимото средно образование от област „Стопанско управление и
администрация“ и придобита квалификация деловодител, специалност „Деловодство и
архив“. От съдържанието на същата се установява, че задълженията за длъжността не са
променени в сравнение с тези от длъжностната характеристика от 2008 г. В новата
длъжностна характеристика е отпаднало едно от трудовите задължения, като отликата се
откроява единствено образователните изисквания за заемането й.
От представената заповед № РД07-309/12.04.2021 г. се установява, че е прекратено
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради липсата на
необходимото образование за заемане на длъжността. Като мотиви за уволнението са
посочени обективни обстоятелства, породени от електронното образование и потребностите
на училището, вкл. и работа с MS Office 365, Excel, Word, каквито компетенции не
притежава З.С., доколкото има ОКС, средно образование с професионална квалификация
„бобинарка“.
От приложеното по делото копие от трудова книжка на ищцата и представения
оригинал в о. с. з. пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция се изяснява,
че последното вписване на уволнението служителката не за започнала нова работа. В
подкрепа на горното е и представената регистрационна карта от бюрото по труда.
В производството е представен фиш за м. март 2021 г., от който е видно, че последно
полученото от нея брутно трудово възнаграждение е в размер на 1016, 60 лв.
В производството са събрани гласни доказателства, посредством разпит на
свидетелите Р.Ив.Ил. и М.Б.Д..
От свидетелските показания на свид. Ил. се установява, че до 2018 г. същата е
работила в СУ „Любен Каравелов“ гр. Варна като учител по математика и информатика.
7
Посочва, че З.С. е работила добре с компютърните програми още от 2003 г. при въвеждане
на работата с компютри,
Интересувала се е от технологиите, ползвала е помощта й за навлизането, като се е справяла
добре, вкл. с въведените по-късно през 2016 г.– 2017 г. облачни технологии. Била е лоялна
към директора, като са я хвалели във връзка с изпълнение на служебните й задължения.
Свидетелят споделя, че заповедната книга на училището винаги е стояла при З.С., която е
издавала входящи номера за документите. Отговаряла е за кореспонденцията на училището,
отваряла е електронната поща. Сочи, че е напуснала училището, тъй като не се е разбирала с
директора Д. Г. доколкото била сменила почти целия академичен състав, като от колеги
научила, че директорът е искал да уволни и ищцата, за да назначи на мястото й „неин
човек“. Свидетелката потвърждава, че не е било проведено обучение за работа с
нововъведения офис 365.
От свидетелските показания на свидетелката Д. се установява, че същата има
заведено трудово дело за оспорване на незаконното й уволнение с училището. Посочва, че е
налице слух, че промяната в отношението на директора към З.С. е следствие на
обстоятелството, че последната е била свидетел по другото производство. Споделя, че З.С.
била коректен човек, като заповедната книга винаги е била при нея, доколкото слагала
номера на заповедите. Сочи, че З.С. нямала проблем с работата с Офис пакет 365, както и че
само тя е препредавала информация между администрацията, учителите и дирекцията.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при преценка за правилността
му следва да се съобразят посочените в жалбата оплаквания.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване
за незаконно уволнението на ищцата и неговата отмяна, възстановяването й на заеманата
преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставането й без работа.
Както беше посочено по-горе, като безспорно между страните е отделено
обстоятелството, че между същите е бил сключен Трудов договор № 226 от 23.02.1994 г.,
Трудов договор № 335 от 16.05.1994 г., допълнителни споразумения от 18.10.1995 г. и от
1.07.2008 г., по силата на който Зл. С. е била назначен на първоначално на длъжността
„технически изпълнител“, а от 2008 г. – на длъжността „технически секретар“.
По повод на иска с правна квалификация – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, настоящият съдебен
състав намира следното:
В заповедта за уволнение от 12.04.2021 г. е видно, че е посочено основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – предвид
липсата на необходимото образование или професионална квалификация за заемане на
длъжността.
Съгласно ТР № 4/2017 г., ОСГК на ВКС горното основание е налице, когато при
сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт
изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, но не
и ако към същия момент работникът или служителят не отговаря на въведените от
8
работодателя изисквания за това. Работодателят може да упражни своето субективно
преобразуващо право да прекрати трудовия договор само на предвидените в закона
основания, целящи да осигурят по-голяма защита при уволнение на икономически по-
слабата страна. Ето защо, основанието за прекратяване на трудовия договор е неоправдано
да е налице при възникване на трудовото правоотношение. В случай, че работодателят се е
съгласил, че притежаваните от служителя образование и/или квалификация не представляват
обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия
договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за
заемане на съответната длъжност, поведението му ще противоречи на общия принцип,
установен в чл. 57, ал. 2 КРБ, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване,
ако то накърнява права и законни интереси на другите”.
Настоящият съдебен състав, намира, че заеманата длъжност „технически секретар“ е
клас по НПК: помощен персонал с код по НКП: 41152007. Като изискване за заемането й е
предвидено средно общо или средно специално образование. Същият код е посочен и в
допълнителното споразумение и длъжностната характеристика от 2008 г. - НКПД:
41152007. В длъжностната характеристика е посочено като изискване за заемане на
длъжността „технически секретар“ притежаването на средно образование и компютърна
грамотност, както и предходен опит на сходна длъжност от три години. Служителката С.
към момента на подписване на допълнителното споразумение от 1.07.2008 г. е отговаряла на
изискванията за заемане на длъжността, които е изпълнявала още от 1994 г. С оглед на
горното, следва да се приеме, че работодателят се е съгласил с притежаването на
необходимите качества за изпълнение на трудовите функции, като наведените доводи във
въззивната жалба за недействителността на трудовия договор по чл. 74 КТ поради
противоречието му с императивни разпоредби във връзка с изискванията за заемане на
длъжността, се явяват неоснователни.
На следващо място, настъпилата промяна е обвързана с утвърждаването на
длъжностната характеристика от 2021 г., в която са въведени завишени образователни и
професионални изисквания за заемане на длъжността. Затова същата е продиктувана от
собственото поведение на работодателя, за не както се твърди във връзка с последващо
настъпила обективна промяна.
По въпроса за наличие на осъществена злоупотреба с права от страна на работодателя
по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, свързана с прекратяване на трудовото правоотношение на
служителя – З.С., съдът намира следното:
Макар и решението на работодателя за промяна на изискванията за образование и
квалификация да касае въпрос по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол,
освен ако по този начин не е нарушена или заобиколена императивна правна норма, не се
злоупотребява с право или не се установява дискриминационен подход. В случая в предмета
на спора са въведени факти и обстоятелства във връзка със злоупотреба с права, които
подлежат на самостоятелно изследване, като тежестта за оборване на презумпцията за
добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е върху служителя. Същите са в насока, че не е налице
промяна, която да е била реално необходима за изпълнение на служебните задължения, като
единствената цел е да бъде уволнена на основание, при което не се изисква даването на
съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ от синдикалния орган.
От съвкупността на събраните по делото доказателства се установява, че разликата
между длъжностната характеристика от 2008 г. и тази от 2021 г. е единствено по повод
завишеното изискване за притежаването на средно образование от област „Стопанско
управление и администрация“ и придобита квалификация деловодител, специалност
„Деловодство и архив“, а не както предходното изискване - средно образование и
компютърна грамотност. Също така по повод на трудовите задачи и задължения се откроява
единствено разлика в т. 13 – ежедневно попълване на отсъстващите учители и материалната
9
книга по надлежния ред. Това задължение е било посочено допълнително в длъжностната
характеристика от 2008 г., като същото отсъства в тази от 2021 г. Затова следва да се
приеме, че предвид наличието на пълно съвпадение на останалите четиринадесет
задължения, то премахването на едно от тях в длъжностната характеристика от 2021 г. не
влияе върху същността на възложените трудови задължения.
В допълнение на горното, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в периода от
м. септември 2020 г. до м. януари 2021 г. работодателят е извършил няколко неуспешни
опита да прекрати трудовия договор на Зл. С.. Веднъж поради съкращаване на щата по чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ, при отказ за предварителното съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ на
синдикалния орган и втори път – с предложение за заплащане на обезщетение по чл. 331, ал.
1 КТ, също нестанало поради неприемане на предложението от страна на служителя в
указания седмодневен срок.
На следващо място, от представените констативни протоколи и заповедта от
8.10.2020 г., се установява, че от страна на работодателя са предприети действия за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, а именно във връзка с
липсата на стриктно изпълнение на служебните й задължения. В производството обаче, не
са представени доказателства, а и не са релевирани твърдения във връзка с реалното
ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, но дори да бяха релевирани
подобни доводи, то те биха имали отношение евентуално към друг ред за прекратяване на
трудовото правоотношение, какъвто не е разглежданият случай. Затова и следва да се
приеме, че са неоснователни наведените твърдения във въззивната жалба на учебното
заведение, че същите доказателства имали отношение към промяната в изискванията за
заемане на длъжността, а не към евентуалното ангажиране на дисциплинарната отговорност
на служителката.
С оглед на горното, съдът намира, че липсва реална промяна в задълженията във
връзка с осъществяването на длъжността, като единствената отлика касае последващо
въведеното изискване за притежаване на по-висока образователна квалификация. Затова и
следва да се приеме, че е оборена презумпцията за добросъвестност на работодателя,
доколкото въведената промяна е във връзка със субективната преценка единствено на
работодателя, а не е продуктувана от твърдяната обективна промяна във връзка с
подобряване на техническото и административно обслужване в учебното заведение. Ето
защо, съдът намира, че поведението на работодателя се явява злоупотреба с право по
смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, целяща да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение
на служителката без изискването на предварително съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ.
В подкрепа на горния извод, са и събраните гласни доказателства, от които се
установява, че служителката надлежно е изпълнявала служебните си задължения, водила е
заповедната книга на учебното заведение, отговаряла за входящата и изходящата поща,
както и се е справяла с компютърните програми още през въвеждането им през 2003 г.,
както и с последващо въведените облачни технологии през 2016 г. - 2017 г., съобразно
притежаваната от нея образователна и квалификационна степен. От същите се установява
безпротиворечиво, че директорът на училището е провеждал целенасочена политика за
подмяна на състава на служителите, иззел е заповедната книга и е промени паролата за
достъп до електронната поща.
На следващо място, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че новата
длъжностна характеристика е утвърдена в същия ден на издаване на заповедта за
уволнението, без спазване на срока на предизвестието, което би могло като допълнителен
аргумент да бъде ценено в насока за действителната цел на работодателя.
С оглед на горното, налице е злоупотреба с предоставените по закон права на
работодателя, поради което наведените доводи от въззивника в насока за липсата й се явяват
неоснователни.
10
Предвид горното, предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
С оглед горното, основателен се явява и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
доколкото се касае за безсрочен трудов договор, поради което З.С., следва да бъде
възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението – „технически секретар“ при
СУ „Любен Каравелов“ – гр. Варна.
По повод на иска за заплащане на обезщетение за времето за оставане без работа
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.
При определяне на размера на брутното трудово възнаграждение, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ, която предвижда, че при определяне на обезщетение се
взема предвид брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено.
От представената за оглед и в настоящото производство трудова книжка, както и
регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда“ - Варна е доказано, че от 13.04.2021 г. -
прекратяване на правоотношението до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция – 17.11.2021 г. З.С. не е постъпвала на работа след уволнението.
На основание чл. 235 ГПК съдът следва да съобрази нововъзникналото обстоятелство
след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, свързано с
изтичането на допълнителни четири месеца, след присъждане на обезщетение за оставането
без работа за изтеклия период до приключване на съдебното дирене – 12.07.2021 г.
Ето защо, в полза на същата следва да бъде присъдено обезщетение от шест кратния
размер на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение за м. март 2021 г. -
1016,60 лева или в общ размер на 6099.60 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба – 19.05.2021г.
С оглед на горното, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ се
явява изцяло основателен за пълния предявен размер от 6099.60 лева за периода от
13.04.2021 г. до 13.10.2021 г.
Предвид горното, постановеното първоинстанционно решение се явява правилно в
частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 3049.80 лева, представляваща
обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за периода от
13.04.2021 г. до 12.07.2021 г. и неправилно в постановената отхвърлителна част за разликата
над 3049.80 лева до пълния предявен размер от 6099.60 лева, поради което следва да бъде
потвърдено и респ. отменено в сочената част.
По повод депозираната частна въззивна жалба с вх. № 30441 от 13.09.2021 г. от
ЗЛ. Ч. СТ., чрез адв. А.П. срещу определение № 4701 от 30.08.2021 г., постановено по гр.
д. № 7077/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, съдът формира следните изводи:
В първоинстанционното производство, ищцата З.С. е претендирала заплащането на
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1290 лева, от които 650 лева по иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ и 340 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Същата е представила
доказателства за направата им и е депозирала списък по чл. 80 ГПК.
Съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
11
адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ е в размер на 650 лева, а този по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, изчислен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, възлиза на 634,98 лева. Съобразно изхода от спора,
даден в първоинстанционното производство, по повод на частичното уважаване на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, правилно съдът е определил адвокатското
възнаграждение общо в размер на 970 лева, от които 650 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ и 320 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 , вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. С оглед на горното,
обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, а именно уважаване на пълния размер на предявения иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, следва за първоинстанционното производство да
се присъдят в полза на ЗЛ. Ч. СТ. допълнително съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 320 лева.
За настоящото производство, предвид изхода от спора, разноски се дължат в полза на
З.С.. Същата претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в размер на 1100 лева
за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства
за направата им. Предвид горното, в полза на З.С. следва да се присъди сумата от 1100 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна,
следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Варна, дължимата държавна такса по уважената въззивна жалба, депозирана от страна
на З.С., в размер на 61 лева, дължима по иска по чл. 225, ал. 1 КТ, на основание чл. 18, ал. 1,
вр. с чл. 1 от ТДТССГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 955 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. № 7077/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, в ЧАСТТА , с която е отхвърлен, предявеният иск от ЗЛ. Ч.
СТ., ЕГН: **********, за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради незаконното й уволнение, за разликата над присъдената сума от 3049,80
лева до пълния претендиран размер от 6099.60 лева за периода от 13.07.2021 г. до
13.10.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба – 19.05.2021 г.
до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, БУЛСТАТ: *********, с
адрес: гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Народни будители“ № 17 А, представлявано от Д.Г.-
директор, да заплати на ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, *************,
допълнително сумата от 3049,80 лв. (три хиляди четиридесет и девет лева и осемдесет
стотинки), представляваща обезщетение за времето, през което служителят е останал без
работа поради незаконното уволнение, а именно за периода от 13.07.2021 г. до 13.10.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба – 19.05.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 955 от 26.07.2021 г., постановено по гр. д. №
7077/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в ЧАСТИТЕ, с които е:
- признато за незаконно и е отменено уволнението на ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН: **********,
извършено със заповед № РД07-309 от 12.04.2021 г. на директора на Средно училище
12
„Любен Каравелов“ – гр. Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
- възстановена ЗЛ. Ч. СТ. на заеманата преди уволнението длъжност
„технически секретар“ при Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
- осъдено Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна да заплати на ЗЛ. Ч.
СТ. сумата от 3049,80 лева, представляваща обезщетение за времето, през което служителят
е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.04.2021 г. до 12.07.2021
г., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба – 19.05.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4701 от 30.08.2021 г., постановено по гр. д. №
7077/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, БУЛСТАТ: *********,
представлявано от директора – Д.Г. да заплати на ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Варна, ************* допълнително сумата от 320 лв. /триста и двадесет/ лева,
представляваща съдебно-деловодно разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, БУЛСТАТ: *********,
представлявано от директора – Д.Г. да заплати на ЗЛ. Ч. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Варна, ************* сумата от 1100 лева /хиляда и сто/ лева, представляваща съдебно-
деловодно разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Средно училище „Любен Каравелов“ – гр. Варна, БУЛСТАТ: *********,
представлявано от директора – Д.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 61 лв. /шестдесет и един/ лева, представляваща
дължими държавни такси по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, считано от 1.12.2021 г. – деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си, на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК, с касационна жалба по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13