№ 862
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110126667 по описа за 2022 година
Ищцата Д. К. Н. твърди, че се намирала в служебно правоотношение с ответника О.
Мъглиж на длъжност „Секретар“. Със Заповед № ..../12.06.2017 г. служебното
правоотношение било прекратено, като с решение № 12237/12.09.2019 г. на ВАС, заповедта
за прекратяване била отменена като незаконосъобразна. Ответникът издал акт за встъпване в
длъжност № 09-493/11.11.2019 г. На 12.11.2019 г. служебното правоотношение отново било
прекратено съответно със Заповед № РД-09-496/12.11.2019 г., а с решение № 2218/09.03.2022
г. на ВАС, заповедта била отменена. За периода от 12.06.2017 г. до 12.09.2019 г., както и от
12.09.2019 г. до 09.03.2022 г., ищцата не е заемала длъжност по служебно правоотношение,
поради което била лишена от възможността да ползва законоустановен платен годишен
отпуск, възлизащ на 38 дни годишно съобразно чл. 56 и чл. 50 ЗДСл /26 дни плюс 12 дни за
работа на ненормиран работен ден/. Предвид това претендира обезщетение за неизползван
отпуск в размер от 5326 лв. за времето от 12.06.2017 г. до 12.09.2019 г., мораторна лихва
върху посочената главница в размер на 1451 лв. за периода от 12.09.2019 г. до 19.05.2022 г.,
както и 5155 лв. обезщетение за неизползван годишен отпуск за периода 12.09.2019 г. -
09.03.2022 г. и мораторна лихва върху това вземане в размер на 86 лв. за периода 21.03.2022
г. – 19.05.2022 г. Претендира законната лихва върху главниците и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът о. Мъглиж е депозирал писмен отговор с
твърдения за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че родово компетентен
по настоящия спор е административният съд, съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл. Посочва, че
исковете са неоснователни, тъй като ищцата не е заемала реално длъжността по служебно
правоотношение за исковите периоди, съответно не се дължи обезщетение за неизползван
годишен отпуск. Моли за отхвърляне на исковете.
С протоколно определение от 2.11.2022 г. производството по делото е частично
прекратено поради оттегляне на исковете, както следва: в частта относно иска за заплащане
1
на обезщетение за неизползван отпуск за времето от 12.06.2017г. до 12.09.2019г. за
разликата над 5246 лв. до 5326 лв. и за мораторна лихва върху него над 1429.53 лв. до 1451
лв., и на иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 12.09.2019г. до 9.03.2022г. за разликата над 5078.40 лв. до предявените 5155 лв. и
за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 84.64 лв. до 86 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗДСл при прекратяване на служебното
правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се
признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за
който не е погасено по давност. Тази разпоредба е аналогична на чл. 224, ал. 1 КТ, според
който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 КТ, правото за който не е погасено по
давност.
За основателността на иска следва да се установи наличието на служебно
правоотношение между страните, прекратяването му, отмяна на прекратяването, че през
времето на незаконното прекратяване ищецът не е полагал труд по трудово/служебно
правоотношение, повторното му прекратяване, както и основната месечна заплата,
определена на служителя към датата на прекратяване на правоотношението. В тежест на
ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане на
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск или използване на отпуска.
Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата относно съществувало между
страните служебно правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността
„Секретар“ при ответника, както и че ищцата е била уволнена в периодите 12.06.2017 г. -
12.09.2019 г. и 12.09.2019 г. - 09.03.2022 г., а в последствие възстановена на заеманата
длъжност. С протоколно определение от съдебно заседание като безспорен е отделен и
фактът, че за времето 12.06.2017 г. - 12.09.2019 г. и 12.09.2019 г. - 09.03.2022 г. ищцата не е
работила по трудово или служебно правоотношение.
Основният спорен по делото въпрос е относно дължимостта на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за времето от уволнението, което в последствие е
признато за незаконно, до възстановяване на работа/служба на незаконно уволнения
служител. По този въпрос е прието решение на Съда на Европейския съюз по присъединени
дела C – 762/18 и C – 37/19, което е задължително за настоящия съд на основание чл. 633
ГПК. В посоченото решение е прието, че за периода от уволнението, което в последствие е
било признато за незаконно, до възстановяването на работа работникът има право на платен
2
годишен отпуск, независимо че действително не е полагал труд при работодателя. Прието е
и че при последващо прекратяване на трудовия договор този работник/служител има право
на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа. Цитираното решение на
СЕС е приложимо и към настоящия случай, независимо че се касае за служебно
правоотношение, с оглед сходния характер на трудовото и служебното правоотношение от
гледна точка на престирането на труд.
Предвид изложеното ищцата има право на обезщетение.
Съгласно чл. 56, ал.2 ЗДСл, държавен служител с намалена работоспособност 50 и над
50 на сто има право на редовен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни. Тази
разпоредба е приложима в случая, тъй като видно от представените от ищцата експерни
решения, тя е с установена 87% трайно намалена работоспособност, поради което има право
и на по-големия платен годишен отпуск. Неприложима е в случая хипотезата на чл. 50, ал. 2
ЗДСл, тъй като тя предполага осъществено изпълнение на задълженията извън установеното
работно време, а съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.3 ЗДСл, в правомощията на органа по
назначаване е да определи реда за изпълнение на задълженията извън работно време и
размерът на допълнителния отпуск, което в случая не е налице. Ето защо обезщетението
следва да се определи на база основния отпуск от 26 дни годишно. Определени
пропорционално на дните, през които е било прекратено служебното правотоношение и
предвид заключеинето на ССчЕ, за ищцата е възникнало право да ползва следните дни
платен годишен отпуск: за първия период - за 2017 г. /12.6.2017-31.12.2017/ – 13 дни, за 2018
г. – 26 дни, за 2019 г. /до 12.9.2019 г./ - 20 дни, общо 59 дни.; за втория период – за 2019 г.
/12.9.2019 г.-31.12.2019 г. в който период се включва и денят, в която е била възстановена на
служба и за който също се дължи обезщетение/ - 6 дни, за 2020 г. и 2021 г. – по 26 дни и за
2020 г. /до 9.3.2022 г./ - 5 дни, общо 63 дни.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредба за заплата на служителите в държавната
администрация при прекратяване на правоотношението среднодневният размер на
паричното обезщетение за компенсиране на неизползваните дни платен годишен отпуск се
определя от размера на основната месечна заплата, определена на служителя към датата на
прекратяване на правоотношението, и средномесечния брой на работните дни за съответната
година. При прилагане на този критерии и съобразно данните от заключението на ССчЕ,
дължимото на ищцата обезщетение възлиза на: за периода 12.06.2017 г. - 12.09.2019 г. на
3599 лв. /793+1586+1220/; за периода 12.09.2019 г. - 09.03.2022 г. на 3477.60 лв.
/331.20+1435.20+1435.20+276/. За така установените размери исковете следва да се уважат, а
за разликата до пълните предявени размери – да се отхвърлят като неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД, според които при срочно задължение длъжникът изпада
в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение - от
3
деня, в който бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл. 61 ЗДСл вземането е
изискуемо от деня на прекратяване на служебното правоотношение, но датата на
изискуемостта обаче не е равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на установен
срок за изпълнение на задължението на ответника за заплащане на процесното обезщетение
/доколкото ЗДСл не препраща към разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ/, за да изпадне същият в
забава е било необходимо да му бъде отправена покана. Не се твърди и установи покана да е
отправяна до датата на предявяване на иска, поради което исковете за заплащане на
мораторна лихва върху обезщетенията следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважната част от
исковете, на ищцата се дължат разноски за адвокатска защита в размер на 717.31 лв.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в
полза на СРС държавна такса в размер на 283.06 лв. и разноски за експертиза в размер на
155.42 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Мъглиж, БУЛСТАТ ..., адрес град Мъглиж, ...., предсталявана от кмета,
да заплати на Д. К. Н., ЕГН **********, на основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл, сумите: 3599 лв.
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 12.06.2017 г. до
12.09.2019 г., и 3477.60 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода
от 12.09.2019 г. до 09.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тях от 20.05.2022 г. до
изплащането им, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 717.31 лева разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 61, ал. 2 ЗДСл за разликата до пълните предявени размери,
а именно: над 3599 лв. до предявените 5246 лв. и над 3477.60 лв. до предявените 5078.40
лв., както и изцяло исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторни лихви в размер на 1429.53 лв.
за периода 12.09.2019 г. -19.05.2022 г. и на 84.64 лв. за периода 21.03.2022 г. – 19.05.2022 г.
ОСЪЖДА О. Мъглиж, БУЛСТАТ ..., адрес град Мъглиж, ...., предсталявана от кмета,
да заплати в полза на СРС разноски за държавна такса в размер на 283.06 лв. и за експертиза
в размер на 155.42 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5