М О Т И
В И
по присъда № 12/10.12.2019г. по
н.о.х.д.№ 332/2018г.
по описа на ***ки окръжен съд
Първоинстанционното съдебно производство е
образувано по повод внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Д.К.С. за това, че на
20.10.2017г. в град *** при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ***, по улица „***“
нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДв.П – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
- чл. 21, ал. 1 от ЗДв.П – „При избиране на скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство е забранено превишаването на следните стойности на
скоростта – 50 км/ч за ППС от категория „С“ в населено място“
и по непредпазливост
причинил смъртта на И.И.Н., ЕГН ********** *** - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ДОП, като се пледира за признаването
на подсъдимия за виновен в извършване на горевизираното
престъпление, с налагане на наказание лишаване от свобода около средния размер,
предвиден в закона, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. Прави се искане и за постановяването на
лишаване на дееца от право да управлява МПС за срок от три години.
Подсъдимият в хода на съдебното
следствие дава обяснения по повдигнатото му обвинение, но не се признава за
виновен.
Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание пледира
за признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатото
обвинение поради несъставомерност на деянието. Алтернативно
се прави искане, в случай, че същият бъде признат за виновен и осъден за
извършването на вмененото му престъпление, съдът, отчитайки наличието на съпричиняване от
страна на пострадалата за настъпването на общественоопасния резултат, да
определи наказание лишаване от свобода под визирания в закона минимален размер,
с постановяване на лишаване от право да управлява МПС за срок, „адекватен“ на
срока на лишаването от свобода.
Подсъдимият се солидаризира с искането на
защитника си и при предоставената последна дума заявява, че моли за
справедливост.
След като обсъди събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.К.С.
работил като тракторист в кооперация “Плодородие“ село ***, общ.***, обл.*** и ежедневно пътувал
от град *** до местоработата си. За да се придвижва, ползвал служебен
автомобил - марка “Опел“, модел“Зафира“, с рег. № ***.
На 20.10.2017г., около 06:45часа подсъдимият
излязъл от дома си в ж.к.“Авиоград“ в град *** и
потеглил към ж.к.“Балик“, за да вземе свой колега. Пътувал сам по обичайния
маршрут, като се движил по ул.“***“ в
дясното платно, в посока бул.“ 25 септември.
По същия маршрут по ул. “***“ се движил
микробус на градския транспорт № 203,
управляван от свидетеля Г.С.Г..
В този микробус заедно с всички други
пътници пътували пострадалата И.И.Н. и свидетелката Д.М.Г..
Те и двете работили във фирма “***“ и всяка
сутрин пътували с микробус № 203 до
работното си място, като слизали на спирка „***“. Така на 20.10.2017г., около
06.50 часа-06.52 часа съгласно разписанието за движение на фирмата, извършваща
обществен превоз на пътници, свидетелките И.Н. и Д.Г. слезли на спирката и тръгнали по
тротоара, като се насочили в посока
обратна на движението на микробуса. Пострадалата И.Н. се движила по-бързо и
след като завила зад микробуса, предприела преди свидетелката Д.Г. пресичане на
пътното платно. Втората от тях се придвижвала по–бавно поради заболяване на
двигателната система и затова се забавила на спирката. След като същата стигнала
края на МПС и внимавала къде да стъпи, при потеглил вече микробус, тя пресякла
перпендикулярно пътното платно до отсрещния тротоар.
По същото време, по ул.“***“, край спирката
преминал Д.С. с управлявания от него автомобил “Опел Зафира“, с рег.№ ***. В момента, в който пострадалата И.Н.
пресичала платното за движение по посока на движението на лекия автомобил, настъпил
удар между предната средна част на автомобила, в областта на предната броня и
предна регистрационна табела и долните крайници на пострадалата. Последвало
падане по гръб на пострадала върху предния капак и удар на главата й в предното
панорамно стъкло, след което тялото на пострадалата изпаднало вляво от
автомобила.
Водачът на
автомобила не е предприел спиране на автомобила преди удара с пострадалата, тъй
като в хода на съдебното следствие прави изявление, че изобщо не я видял и дори
не си спомня как автомобилът е преустановил движението си. След спирането на автомобила, подсъдимият
слязъл от него, като преди това включил аварийните светлини.
По данни от
извършения оглед на местопроизшествието / л. 13-20, ДП 958/17г. / пътната
настилка към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие /ПТП/
била асфалтова, суха, запазена и хоризонтална. Пътното платно било двупосочно,
без хоризонтална маркировка, без светофарни колони и пътни знаци, при
двупосочно движение.
Поради силния шум
от настъпилия удар, свидетелят Г.Н.Г. („аз мислех, че колата се удари в дърво“), който се намирал в стопанския двор на „***“, с бърз ход излязъл на пътя,
за да види какво става. След като забелязал лежащата на пътното платно фигура
на жена на около „30-40 метра, 50 най-много“
метра от входния портал на фирмата, той се обадил на тел. 112, за да съобщи за
инцидента / л. 141-142, ДП 958/17г. /.
По това време, свидетелят В.М.Б., който
управлявал лек автомобил „Хонда“ с рег.№ ***, преди
завоя на бившия завод „Птицекланица“ чул, както го нарича „лек тътен, шум“. Още преди да наближи мястото на удара, забелязал тяло
на платното за движение, а в лявата му страна - автомобил с пуснати аварийни
светлини. Спрял автомобила си, попитал подсъдимия дали се е обадил на тел. 112
и след като получил отрицателен отговор, позвънил от личния си телефон също на
тел.112 /л. 142-143, ДП 958/17г./. На място пристигнал екип на Спешна медицинска
помощ - свидетелката д-р М.К. и акушерката Р.Т.. Първата от тях проверила
пулса, кръвното налягане и дишането на пострадалата И.Н.. След като не
установила пулс и дишане, направила кардиогрма и
констатирала смъртта на пострадалата, след което издала фиш за мъртвопроверителство / л. 204, ДП 958/17г. /.
В хода на
досъдебното производство с оглед изясняване на делото от фактическа страна били
назначени множество експертизи и извършен следствен експеримент:
Съгласно заключението
на вещото лице по изготвената СМЕ за аутопсия на труп /л. 72-74, ДП 958/17г. / пострадалата
И.И.Н. в резултат на настъпилото пътно-транспортно
произшествие е била получила следните увреждания:
1. Черепно-мозъчна
травма – контузно-разкъсна рана в дясна теменна
област на главата, ожулвания по дясната лицева половина и брадичката, кръвонасядания по клепачи на дясно око, кръвоизлив под меки
мозъчни обвивки;
2. Гръдна травма -
счупване на ребра в дясна гръдна половина от II до X вдясно, пълно прекъсване
на гръбначен стълб на ниво VII-ми шиен прешлен, масивно кръвонасядане
на мускулатурата в горната половина на гърба;
3. Коремна травма -
ожулвания по корема, повърхностни пуснати по черния дроб, счупване на таза в
областта на кръстеца;
4. Ожулвания и кръвонасядания по предните повърхности на двете колене и по
дясна мишница,
като експертното становище е, причината за
смъртта на пострадалата е била несъвместимо травматично прекъсване на
гръбначния стълб в шиен отдел.
В хода на разследването са били изготвени
химически експертизи за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта на водача Д.С. и в кръвта на пострадалата И.Н., като видно от
заключенията е, че в изследваните проби от кръвта на подсъдимия и от кръвта
на пострадалата, не е било установено наличие на етилов
алкохол или друго упойващо вещество /л. 64, л. 68, ДП 958/17г./.
Според
заключението на ВЛ по изготвената автотехническа
експертиза, при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния
мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на автомобил „OPEL
ZAFIRA“ с рег.№***, не са били установени повреди, които да са съществували
преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване
/ л. 79-81, ДП 958/17г ./, като за отстраняване на повредите, нанесени му при
произшествието на 20.10.2017г., е необходимо да се извърши ремонт на стойност
527.21 лева / л. 87-88, ДП 958/17г. /.
С оглед факта, че
в досъдебното производство комплексната съдебно-медицинска, трасологическа
и автотехническа експертиза е била изготвена въз
основа на събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателства,
включително и върху показанията на обвиняемия в качеството му на свидетел,
което е процесуално недопустимо и предвид обстоятелството, че в хода на
съдебното следствие са били възведени нови фактически положения, съдът е
назначил на
основание чл.144, ал.1 от НПК повторна експертиза относно причините, механизма
и настъпилите последици за/-от пътно-транспортното произшествие.
Съгласно
експертното становище по КСМТАЕ / л. 178-186 / механизмът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие и на получаване на телесните увреждания на
пострадалата е следният:
На 20.10.2017 г.,
около 06.50 ч., в град ***, по ул. „***”*** се е движел лек автомобил „OPEL
ZAFIRA” с рег. № ***. Лекият автомобил е бил управляван от Д.К.С. ***, който е
пътувал сам в автомобила си. Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена
без неравности и повреди по нея, хоризонтална, прав участък от пътя в района на
произшествието. Произшествието е настъпило в края на тъмната част и началото на
светлата част на денонощието, при ясно време, добра метеорологична видимост,
работещо улично осветление и движение на лекия автомобил с включени фарове на
къси светлини. При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на
предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия
автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № *** не са били установени неизправности, които
да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване. Осветителната и сигнална уредби на автомобила са били
технически изправни.
В същото време, на
автобусната спирка по ул. „***”, до входа на „***“, от автобус № 203 слезли И.И.Н. и след нея Д.М.Г.. Двете жени тръгнали по тротоара в
посока обратна на движението на автобуса, като Н. се движела с бърз ход, поради
което предприела пресичане на платното за движение по ул. „***”, непосредствено
зад спрелия автобус преди движещата се зад нея Г.. Н. е пресичала платното за
движение по ул. „***” от ляво надясно по посока на движението на лекия
автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № ***. При създалата се ситуация, в резултат на
взаимното пресичане на траекторията на движение на лекия автомобил „OPEL
ZAFIRA” с рег. № *** и пешеходката И.И.Н. настъпил
удар между предната средна част на автомобила в областта на предната броня,
предната регистрационна табела и декоративната решетка, в областта на долните
крайници значително под центъра на тежестта на тялото на пострадалата, с последващо падане по гръб върху предния капак и удар на
главата в предното панорамно стъкло, след което тялото на пешеходката изпаднало
вляво от автомобила.
Мястото на удара
между лекия автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № *** и пострадалата пешеходка И.И.Н. се намирало на около 7 м – 9 м преди ОР1 (пресечната точка на платното за движение на изхода от
предприятието, намиращо се в тази посока) и на около 2.90 м – 3 м вляво от десния край на платното за движение на
ул. „***” (ОР2) по посока на движението на автомобила.
Установените при
огледа и аутопсията на пострадалата И.Н. травматични увреждания са локализирани
в областта на гърба /горна трета/, дясна половина на гръдния кош и седалището.
При тези данни,
отчитайки и конструкцията на предната част на процесния
автомобил, е прието, че при първоначалното съприкосновение между автомобила и
пострадалата, същата е била разположена към автомобила с дясната половина на
тялото и крайниците и леко с гръб към него, като е пресичала платното за
движение от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила и леко косо
вляво, под ъгъл не повече от 20 градуса.
Тази траектория на
движение на пострадалата пешеходка е била изводима от установените травматични
увреждания при извършената аутопсия, а именно, че пострадалата се е намирала в
положение, в което десният долен крайник не е бил опорен и при първичния
контакт с бронята на автомобила е придадено въртеливо движение около
вертикалната ос на тялото й, при което пострадалата се завъртяла с гръб към
автомобила и последвало съприкосновение с предния капак на автомобила в
областта на седалището, гърба, задната част на главата и дясна гръдна половина.
По време на произшествието,
лекият автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № ***, управляван от Д.К.С. *** към бул.
„25 септември”.
Травматичните
увреждания, получени от И.Н. са получени по механизма на удар с или върху
твърд, тъп предмет с широка плоскост, значителна сила и голяма маса.
Счупването на
седми шиен прешлен, с пълно прекъсване на гръбначния стълб, прието като причина
за смъртта на Н. указва за значителната сила и сравнително голямата маса при
удара, довел до рязко „прегъване“ на гръбначния стълб в шийния
отдел, като всички травматични увреждания биха могли да се обяснят с по-гореприетия механизъм на настъпване на произшествието –
при контакт с предния капак и предно панорамно стъкло на автомобила, а ожулванията
по коленете биха могли да се получат при падането на тялото върху платното за
движение.
Настоящият съдебен
състав при разглеждане на делото е приел, че в хода на досъдебното производство
при извършването на следствен експеримент са били допуснати съществени
нарушения, водещи до опорочаването на визираното процесуално-следствено действие
по съображения, подробно описани в определение, обективирано
в протокол от проведено съдебно заседание на 18.06.2019г. по НОХД № 332/2018г.
по описа на Окръжен съд – *** / л. 193-194 /. По повод обстоятелството, че една
от изготвените в досъдебното производство АТЕ / л. 129-136, ДП 958/17г. / е
била базирана върху него /следствения експеримент/, а заключението по АТЕ / л. 99-109,
ДП 958/17г. / е била изградена върху показанията на Д.К.С., в качеството му на
свидетел, а не на обвиняем, както и въз основа показанията на свидетелката Д.М.Г.,
която за разлика от изявленията си в досъдебната фаза, в съдебното производство,
макар и не с категоричност, твърди, че микробусът, от който са слезли с
пострадалата, все още вероятно не е бил потеглил, е била назначена повторна автотехническа експертиза / л. 222-243 /. В тази връзка
експертът е изготвил двувариантно становище,
съответно при спрял и потеглил микробус на/-от процесната
автобусна спирка, а именно:
1. Непосредствено преди
произшествието лекият автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № *** се е движел със
скорост около 59.25 км/ч.
2. При скорост на
движение 59.25 км/ч, опасната зона на спиране на лекия автомобил „OPEL ZAFIRA” с
рег. № *** е имала дължина около 41.85 м.
3. При скорост на
движение 50 км/ч, опасната зона на спиране на лекия автомобил „OPEL ZAFIRA” с
рег. № *** е следвало да има дължина около 32.83 м.
4. Лекият
автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № *** се е намирал на отстояние
от около 91.29 м до около 97.10 м преди
мястото на удара в момента, в който пострадалата пешеходка И.И.Н. е навлязла в платното за движение по ул. „***”.
Лекият автомобил „OPEL
ZAFIRA” с рег. № *** се е намирал на отстояние от
около 63.24 м до около 67.23 м преди
мястото на удара в момента, в който пострадалата пешеходка И.И.Н. е излязла иззад автобуса „RENAULT MASTER” с рег. № ***,
в случай на спрял такъв на спирката за обществен превоз.
5. Ако
непосредствено преди произшествието лекият автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № ***
се е движел със скорост 50 км/ч и водачът му е реагирал своевременно, като е
предприел интензивно спиране в момента, в който пострадалата пешеходка И.И.Н. е навлязла в платното за движение по ул. „***”, той е
имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила
си преди мястото на удара.
Ако непосредствено
преди произшествието, лекият автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № *** се е движел
със скорост 50 км/ч и водачът му е реагирал своевременно, като е предприел
интензивно спиране в момента, в който пострадалата пешеходка И.И.Н. е излязла иззад автобуса „RENAULT MASTER” с рег. № ***,
в случай на спрял такъв на спирката за обществен превоз автобус, водачът е имал
техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си
преди мястото на удара.
6. Тялото на
пострадалата пешеходка И.И.Н. се е
установило в покой на разстояние около 52.20 м
след удара с лекия автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № ***.
Тялото на пострадалата
пешеходка И.И.Н. се е установило в покой на
разстояние около 53.70 м след мястото, където свидетелката Д.М.Г. е пресичала
платното за движение по ул. „***”.
7. Технически
съобразената скорост на движение, при
която водачът при възприемане на опасност пред автомобила в рамките на
осветената зона може да предотврати произшествието при своевременна реакция от
негова страна е 64.09 км/ч.
По повод искане на
защитника на подсъдимия да бъде обследван и вариант, в който видимостта в
конкретния пътен участък е била възможна само при осветеност от фаровете на
движещия се автомобил, съдът е допуснал и назначаването на допълнителна АТЕ
/ л. 262-268 /.
В тази връзка и с
уточнението, че становището е изготвено при условие, че водачът на лек
автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № *** не е можел да възприеме обекти на платното
за движение, които се намират извън осветената зона от фаровете на автомобила
му, експертът е приел, че:
Пострадалата
пешеходка И.И.Н. се е намирала на разстояние около
2.43 м – 2.48 м преди мястото на удара или на 1.50 м – 1.60 м вляво от левия
край на коридора на движение на лекия автомобил „OPEL ZAFIRA” с рег. № *** в момента, в който е навлязла в
осветената зона пред автомобила от включените му фарове на къси светлини.
Лекият автомобил „OPEL
ZAFIRA” с рег. № *** се е намирал на
разстояние около 29.38 м – 29.98 м преди мястото на удара в момента, в който
пострадалата пешеходка И.И.Н. е навлязла странично,
от ляво надясно в осветената зона пред автомобила от включените му фарове на
къси светлини.
Гореописаната фактическа обстановка,
независимо от обстоятелството, че подсъдимият
отрича авторството на деянието, се установява отчасти
от неговите обяснения, показанията на свидетелите Д.М.Г.,
Г.С.Г., Г.Н.Г., В.М.Б., В.Й.В. и М.Й.К., които са еднопосочни, съвпадащи по същество и взаимно допълващи се, както и от приобщените на основание чл.283 от НПК и чл.284 от НПК с определение на състава от 10.12.2019г.
/ л. 272-273 / писмени и веществени
доказателства по делото, на
които ще бъде направен анализ по-долу в настоящите
мотиви.
В конкретния случай, при въпроизвеждане
на процесната фактическа
обстановка по делото, основните
спорни въпроси са следните: от една страна, видимостта в конкретния пътен
участък по време на произшествието и от друга страна, имало
ли е спрял микробус на автобусната
спирка «***».
При обследването на събраните гласни и писмени доказателства, включително и заключенията на ВЛ по АТЕ, настоящият съдебен състав приема, че видимостта в процесния участък по време на възникване на произшествието не е била ограничена до степен, в която водачът да не може да възприеме обекти извън осветената
зона от фаровете на автомобила
му, както и че на автобусната спирка по време на
удара е нямало спрял бус по следните
съображения:
1. Относно видимостта:
- Съгласно писмо
рег. № 66-02-298/02.112017г. на Община – град *** на 20.10.2017г. уличното
осветление е било изключено в 07.11 часа. В отговора се уточнява, че същото
/уличното осветление/ се управлява от часовници тип „Фонотроника“,
които са с фабрично зададена настройка с вграден календар, като към
горепосочената дата не са били регистрирани сигнали за проблеми по него за процесния участък / л. 152, ДП 958/17г. /;
- Според писмо изх. №
17/11.03.2019г. на Хидрометеорологична обсерватория – *** на 20.10.2017г.
изгревът на слънцето е бил в 07:28 часа, като през часовия диапазон от 06:30
часа до 07:00 часа не е била наблюдавана мъгла / л. 134 /;
- Свидетелката Д.М.Г.
/пряк очевидец на пътния инцидент/ неколкократно по
време на разпита в хода на съдебното следствие твърди, че е имало достатъчна
видимост, като прави следните уточнения: „преди
разсъмване“ / л. 103 /, „не беше
съвсем светло, не беше и тъмно – преди развиделяване“ / л. 105, 2-ри и 6-ти
абзац/, „Когато аз пресякох, метри пред мене, някъде 30-40, нямаше спряла кола… Той
не беше спрял колата, той не спря колата, като я блъсна / л. 105, 10-ти
абзац /, „не беше толкова тъмно, че да не
може да се види пешеходец“ / л. 106 /, „То
не беше тъмно, виждаше се“ / л. 161 /.
Тези нейни
изявления, които са едностранни корелират и на
заключението на ВЛ по АТЕ / л. 243, т. 6, изр. 2 /, че тялото на пострадалата
пешеходка И.И.Н. се е установило в покой на разстояние около 53.70 м след мястото,
където тя /свидетелката Д.М.Г./ е пресичала платното за движение по ул. „***”;
- Свидетелят В.М.Б., който се е движил с автомобила си в насрещната лента на процесния автомобил и
е видял в своята лента вече
падналото тяло, твърди следното: «почваше да става малко по-светло, не беше така тъмно». Впоследствие, на уточняващите въпроси на защитника на подсъдимия,
дали е виждал по-напред от зоната, която се осветява от фаровете на колата му, както
и от колко метра долу–горе е видял тялото, същият отговаря съответно: «Виждах и по-напред, щом видях онова
отражение на пътя», «Може би около 150-200 метра» / л. 113 /;
2. Относно наличието на микробус на автобусната спирка към момента на възникване на пътния инцидент:
- В хода на съдебното следствие на основание
чл. 279, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 4 от НПК са приобщени
обясненията на подсъдимия Д.К.С.
/ л. 34, ДП № 958/17г. /, които той потвърждава изцяло. В разпита е обективирано следното: «Признавам се за виновен. Не карах с висока
скорост, но наистина не видях жената. Беше
тъмно, тъкмо се развиделяваше, видях жената на спирката, но пешеходката не я видях. Много съжалявам, ако бях я видял,
със сигурност щях да реагирам, все пак съм шофьор от
около 30 години, наистина
много съжалявам.»
Тези негови изявления
отчасти могат да се отнесат
и към т. 1-ва от изложението
относно видимостта в пътния участък, но в конкретния случай меродавно е, че
е видял жената на спирката в момент, в който е нямало микробус; В тази насока са
и обясненията му, дадени преди даване
ход на съдебните прения / л. 271 /: «…както си карах, чух
само удар. Не видях никой на пътя».
- Свидетелят Г.Н.Г. / л. 110 / твърди,
че преди удара не е чул шум
от друг автомобил, освен от процесния, нито е видял микробус;
- В показанията си шофьорът на микробуса – свидетелят Г.С.Г. прави следните изявления: «Слязоха хората и аз потеглих» / л. 107
/, като на уточняващите въпроси преди да се включи в движението, имало ли е преминаващи МПС и дали е чул шум
от някакъв сблъсък, същият отговаря: «Мисля, че не. Не си спомням.»
и «Не, не чух нищо» / л. 110 /. Именно тези
негови твърдения указват, че на спирката към момента на произшествието, е нямало спрял или потеглящ микробус. Още повече,
че са налице
данни, че ударът е бил достатъчно силен, за да бъде възприет от по-голямо разстояние - свидетелят Г.Н.Г. твърди, че е бил като удар на колата в дърво / л.111 /, а свидетелят В.М.Б., при включено радио в колата,
е чул шума от
него /от удара/ от повече от 150-200 метра от местопроизшествието, преди завоя на бившия завод «Птицекланица», т.е. преди правия участък, откъдето е имал пряка видимост / л. 112 /.
- Липсата на микробус на спирката може да се обоснове отчасти и от показанията
на свидетелката Д.Г., чиито
изявления не са категорични в тази насока / л. 104 / : «Аз се уплаших
много от удара. Според мен маршрутката
беше там, не беше тръгнала все още. Но аз много се уплаших. Мисля, че не беше тръгнала....»;
Както беше посочено по-горе, липсва основание свидетелските показания да не бъдат
кредитирани от съдебния състав, тъй като
наличието на известни
различия е по-скоро резултат
от субективното интерпретиране
на фактите и в значителна
степен снижава вероятността
от предварително уговаряне на позиция в процеса. И
прекият очевидец на инцидента – свидетелката Д.Г., и пристигналите след инцидента лица – свидетелите
Г.Н.Г. и В.М.Б., както и шофьорът
на микробуса – свидетелят Г.С.Г.,
дават своите показания добросъвестно, като уточняват времето /дата и часови диапазон/, мястото и участниците в пътния инцидент. Различното им възприятие относно спорните въпроси по делото, не е предпоставка да се приеме, че са заинтересовани от изхода на делото, а напротив, както беше вече отбелязано, се дължи на субективните им възприятия, които биха могли да бъдат повлияни и от необичайната за тях житейска ситуация, в която са попаднали.
Що се касае
до показанията на свидетеля В.Й.В., който като работодател
изтъква прекрасните си
впечатления от подсъдимия С. като
добросъвестен и коректен служител, както и показанията на свидетелката д-р М.Й.К.
– констатирала настъпването
на смъртта на пострадалата,
настоящият съдебен състав счита, че същите не подлежат на обстоен коментар, доколкото не водят до изясняване на причините и механизма за настъпване
на произшествието.
По отношение
на обясненията на подсъдимия
С., аналогично на изброените вече гласни
доказателства, липсва
основание да се приеме, че поради факта, че те са и средство за защита, и именно
като такива, същите не способстват за разкриване на обективната истина
по делото. Напротив, макар
и лаконични, и вероятно избирателно
поднесени, те в своята цялост допринасят за изясняването на фактическата
обстановка по делото. В тази връзка, твърдението
му, че изобщо не е видял пострадалата, не изключва възможността да е имал видимост извън
осветената част на фаровете
на автомобила, управляван
от него (по-горе в обстоятелствената част настоящите мотиви са изложени подробни
съображения в тази насока).
Настоящият съдебен
състав приема, че при установените
факти подсъдимият С. на 20.10.2017г., около 06:50 часа - 7:00
часа, на развиделяване, при добра метеорологична
видимост /липса на мъгла/, при включено действащо улично осветление, по ул. «***» - в прав участък от пътя, с асфалтова, суха, запазена без
неравности и повреди, хоризонтална пътна настилка, се е движил на къси светлини с лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег.№ *** със скорост от 59.25 км/ч. Същият е имал възможност
да забележи движещата се
пострадала на отстояние най-малко
на 91.29 метра / АТЕ-л. 242, т. 4, изр. 1 /, като е имал и техническата
възможност да намали скоростта и да спре преди мятото на удара , тъй като
технически съобразената скорост
на движение при възприемане на опасност
пред автомобила в рамките
на осветената зона, с която
може да се предотврати произшествието
при своевременна реакция на водача, е била 64.09 км/ч / АТЕ, л. 242, т.7 / и опасната зона на спиране е имала дължина около 41.85 метра /
АТЕ, л.242, т.2 /.
Само за пълнота следва да се отбележи, че дори и в хипотезата на спрял на микробус на спирката, деецът е имал техническата
възможност да предотврати произшествието.
Това е така, защото в такъв случай пострадалата би била на разстояние
от процесния автомобил най-малко от 63.24 метра / АТЕ, л. 242, т. 4, изр. 2/, а видно от заключението
на ВЛ е, че тялото й се е
установило в покой на разстояние около 52.20 метра
след удара с него / АТЕ, л. 242-243, т. 6, изр. 1 /,
т.е. подсъдимият е имал възможност да я види преди настъпването на удара.
На базата на кредитираната доказателствена съвкупност и съдържащите се в нея факти, съдът след техния внимателен анализ, приема за
доказано от правна страна следното:
От обективна
страна подсъдимият Д.К.С. ***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ***, по улица „***“, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 20, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗДв.П ( „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“) и по непредпазливост причинил смъртта на И.И.Н.,
ЕГН ********** ***.
Фактът, че
пострадалата при пресичането на пътното платно е нарушила правилата за движение
по пътищата – чл. 113, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.т. 1 и 2 от ЗДв.П, като е пресичала
платното за движение от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила
и леко косо вляво под ъгъл не повече от 20 градуса спрямо перпендикуляра на надлъжната ос на платното за движение / КСМТАЕ,
л. 186 /, не изключва реализирането на отговорността на водача на МПС. При
навлизането й на пътното платно, тя се явява опасност за движението, която подсъдимият
съгласно експертното заключение е имал обективната възможност да възприеме.
Именно това е обусловило и задължението му да изпълни предписаното поведение в
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДв.П.
Визираното от представителя на обвинението нарушение и по чл. 21, ал. 1 от ЗДв.П („При
избиране на скоростта на
движение на водача на пътното
превозно средство е забранено превишаването
на следните стойности на скоростта – 50 км/ч за ППС от категория „С“ в населено място“) не следва
да се взема предвид при квалифицирането на процесното
деяние, тъй като същото не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия обещественоопасен резултат (Подсъдимият дори със скорост от
64.09 км/ч, която е по-висока от неговата скорост на движение, е могъл да
предотврати произшествието). В тази част съгласно
доминиращата практика на съдилищата, деецът следва да бъде оправдан /относно
посоченото нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДв.П/.
От субективна страна подсъдимият С.
при извършване на деянието е действал при форма на вината „непредпазливост” по смисъла
на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.
Макар да
не е предвиждал реализирането на процесния престъпен резултат, деецът
безусловно е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването му. Същият сам се е поставил в състояние
на управление на МПС в нарушение на законовата разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр.
2 и не би могъл да претендира,
че е бил в невъзможност да предотврати вредоносния резултат. В тази връзка следва
да се отбележи, че по делото
не са установени обективни привходящи фактори, които да са възпрепятствали възможността на водача да наблюдава пътната обстановка и да
направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство при възникналата
опасност за движението.
Ето защо, съдът
приема, че с описаните по-горе действия, подсъдимият С. от обективна и
субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал. 1 от НК.
Причината за
извършване на престъплението следва да се търси в незачитането на установения в
държавата правов ред и липсата на самоконтрол.
По отношение на
наказанието:
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази не само с
предвидената в НК санкция, но и със степента на обществена опасност на
конкретно извършеното от него деяние и данните относно личността му, като
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимият С. е
роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, шофьор, ЕГН **********.
При определяне на
наказанието настоящият съдебен състав, констатира, че процесното
деяние е извършено при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия С. обстоятелства,
отчетено и от представителя на Окръжна прокуратура – *** в хода на съдебните
прения. Същият е с чисто съдебно минало, с изградени трудови навици, с добри
характеристични данни по местоживеене и месторабота и няма криминални
регистрации към момента на извършване на процесното
престъпно посегателство, включително и нарушения по ЗДв.П
повече от три години, след 06.06.2016г. Гореизложеното
(наличието на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства) обуславя
наличието на предпоставки за налагане на наказание в законоустановения минимален
размер - лишаване от свобода за срок от две години. Предвид обстоятелството, че
престъплението, извършено от подсъдимия не е рецидивно
/същият е неосъждан/, съдът преценява, че за поправянето му не е наложително да
изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода, тъй като целите, визирани
в чл.36 от НК биха били постигнати с отлагане на изпълнението му, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години.
Доколкото срокът
на лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не може да бъде по-кратък
от срока на определеното наказание лишаване от свобода /по аргумент от чл. 39,
ал. 3 от НК/, настоящият съдебен състав счита, че следва да постанови за срок
от две години лишаването на дееца от право да управлява МПС съгласно чл. 343г.
във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
По отношение на веществените доказателства:
На основание чл. 111, ал. 1 от НПК лек
автомобил марка „Опел Зафира”, с рег.№ ***, оставен
на съхранение в гаража на ОД на МВР – ***, след влизане в сила на настоящия
съдебен акт, следва да се върне на собственика му – М.К.П., ЕГН ********** или
упълномощено от нея лице.
На основание чл. 111,
ал. 1 от НПК веществените доказателства -
1 брой СД, предоставен от РЦ 112 и части от протезни зъби и коса,
описани в приемно-предавателен протокол от 26.09.2018г., след влизане на
присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.
По
отношение на разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият Д.К.С. следва да заплати сторените по делото разноски в размер на:
1510.20 лева по сметка на ОД на МВР – *** и 2 250.00 лева по сметка на Окръжен
съд - ***.
Председател: