МОТИВИ към ПРИСЪДА  № 48/ 02.12.2015 г.

по НОХД № 32/2015г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Обвинението е против подсъдимия Д.Я.Д. с ЕГН  ********** за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

С обвинителен акт от 24.01.2015 г. Окръжна прокуратура - гр.Стара Загора обвинява подсъдимия  Д.Я.Д.  в това, че през периода 01.07.2011г. – 14.10.2011 г. в гр.***** в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери  - общо  287 163.11 лв. на ******,   като на три пъти в условията на продължавано престъпление/при подаване на справките –декларации за месеците юли, август и септември 2011 г./ приспаднал  неследващ се данъчен кредит - престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано с оглед събраните по време на съдебното следствие доказателства и факти по обвинителния акт, като счита че вината на подсъдимия е доказана по един безспорен и категоричен начин. Счита, че всички доказателства, събрани по ДП и по време на съдебното следствие потвърждават изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Взема отношение по направените от подсъдимия доводи за това, че не е осъществил никакво, респ. че е готов да отговаря само за документно престъпление, които намира за изцяло неоснователни, тъй като макар и да не фигурира по документи като собственик, нито като пълномощник на фирма *****, същият е извършвал сам всички фактически действия по осъществяване на въпросните покупки и предоставянето на съответните документи за осчетоводяване им за инкриминирания период, и всички събрани доказателства, както в ДП, така и по време на съдебното следствие сочат на доказана вина на подсъдимия Д.Я.Д. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че с оглед проведенето наказателно разследване, вкл. и по реда на съдебното следствие, е доказана по безспорен начин и и недействителността на сделките-доставки към дружеството от страна на фиктивни доставчици, за които е бил съставен ДРА, по повод на което е образувано и настоящото наказателно производство/макар и в дейността на дружеството по принцип да е имало реално осъществени други покупки и продажби извън инкриминираните/. Заявява, че именно чрез предоставените от подсъдимия Д. на счетоводителката неистински фактури/респ. чрез диктуване по телефона на данните за такива/ без да е осигурявал предоставянето на оригиналите им, както и на придружаващите сделките документи, той е създал условието да бъде приспаднат неправомерно нереално увеличения посредством това данъчен кредит. Взема отношение и по отношение на обстоятелството дали в тази дейност подсъдимия Д.Д. е бил подпомогнат и от други лица и по- конкретно от св. А.В., и дали последният е знаел за действията му, подписвайки справките декларации с включени в тях на инкриминираните доставки, които са подавани пред НАП. Счита, че по отношение на това дали подсъдимият е задържал за себе си полученото от тези сделки ДДС или е получавал някакви комисионни от тях във връзка с някакви уговорки със св. В., разследването не е могло да установи по безспорен начино нито на ДП, нито в съдебна фаза, а и това обстоятелство е без значение за съставомерността на деянието. Установено е обаче по категоричен начин, вкл. и от проведената очна ставка, че инкриминираните покупки са били осъществени само от подсъдимия Д. без участието на св. В.. Поради което счита, че подсъдимия Д. следва да понесе своята наказателна отговорност за извършените от него действия и не може да бъде оневинен по никакъв начин. С оглед на което предлага на съда на  подсъдимия  Д.Я.Д. за извършеното от него деяние да бъде наложено  наказание „Лишаване от свобода”. Предвид оттегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства: размера на избегнатото данъчно задължение, което за всеки отделен период удовлетворява критерия “особено големи размери”, намира за справедливо едно наказание към средния размер, а именно 5 години лишаване от свобода като едновременно с това моли за налагане на кумулативното наказание “Конфискация на част от имуществото на виновния”.

                 Защитникът на подсъдимия Д.Я.Д. – адв.К.К. от АК-Г., заявява, че въпреки проведеното съдебно следствие не било установено подзащитният му да е извършил инкриминираното деяние. От същите по безспорен начин било установено само, че по силата на устна договорка и съществуващи между подс.Д. и св. А.В. бизнес отношения, без да бъдат официално делегирани официални отношения в писмен вид, подзащитният му е разполагал с правомощия да реализира доставки за въпросното дружество ********, срещу което при пълната им реализация да получава комисионни. Прави довод, че от събраните по делото доказателства също не се установява подс. Д. да е осъществявал търговска дейност от името на дружеството, тъй като по- голямата част от разпитаните по делото свидетели дори не го познават, а св. В.Д. и св. П. М. дори считат, че са осъществявали такива само за дружеството *****, собственост на подсъдимия. По отношение на инкриминираните доставки от дружествата *****, *****, *****, и дружество ****, намира че същите са реални поради факта на наличие на данъчни фактури и отразяването им в счетоводството на дружеството съгласно изискванията на ЗСчетоводството. Липсата на придружаващи документи, по-конкретно товарителници, кантарни бележки, според него не е задължително, а твърденията на прокурора в  ОА са тенденциозни. Освен това изразява съмнение дали  счетоводните документи са иззети в целия им вид и в пълния им обем от счетоводството на *****, като твърди, че на вещото лице са предоставени от органа на разследването  избирателно и недобросъвестно само конкретни документи, обслужващи обвинителната теза. Счита, че от съпоставката им с показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели се установява, че в процесния период ***** е извършвало нормална търговска дейност, разполагало е с база, в която е съхранявало зърно, транспортни средства, които са го извозвали до съответните купувачи, а счетоводството на дружеството се е водило акуратно при абсолютно спазване изискванията на Закона за счетоводството. Оспорва изводите на изготвената по ДП и приета от съда съдебно- счетоводна експертиза, която според него по обективни причини е неточна и непълна поради това, че не е изследвала детайлно и цялостно всички съществуващи в счетоводството на ***** документи, касаещи процесните сделки.

             На второ място се прави довод, че деянието по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.7 от НК е несъставомерно, тъй като подзащитният му Д. няма никакво процесуално качество, за да извърши приспадане на неследващ се данъчен кредит, както и, че не е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Действително той е представял фактури на счетоводството на *****, но такива фактури е представял и св.А.В., както и св. Д. Д. Подс. Д. е отговарял само за осъществяване на преговорите за цената на стоката, но решението за това да се реализират ли съответните търговски сделки е било на управителя- св. А.В., който е подписвал и ежемесечните СД, изготвяни от св. Н. и представяни в НАП. Поради което счита, че не е доказано никакво участие на подс. Д. в изготвянето на справките-декларации, а диктуването в някои случаи на фактурите по телефон  е обяснимо с обстоятелството, че в електронен вид са идвали много фактури на имейла му, който е различен от имейла на счетоводителката. Поради което намира, че ако такъв данъчен кредит е приспаднат незаконосъобразно в нарушение на закона и това деяние съставлява престъпление, то не е инкриминирано от страна на подс.Д., а от други лица, на които по настоящото наказателно производство няма повдигнати обвинения. Прави и довод, че развитата едва в съдебно заседание от прокуратурата теза за това, че подс. Д. е създал условия да бъде приспаднат неправомерно данъчен кредит, не е престъпление, а обвинението не е доказано по безспорен, несъмнен и категоричен начин. С оглед на което моли подзащитния му да бъде признат за невиновен за извършване на престъплението, за което е обвинен.

Подсъдимият Д.Я.Д. в предоставената му дума за лична защита заявява, че не е имал никакви правомощия да се разпорежда със сметки на фирмата, дори и със стока, която е била предоставяна на фирмата в базата, както и че на всички приемо-предавателни  протоколи, стои името на св.А.В.. Именно той е задържал  и не е предоставил на разследването придружителните документи по сделките, тъй като той ги е създал посредством използването на компютърна програма, а документите за това били у него и жена му, адв. С. В., у дома им/а не в счетоводството на фирмата, което било в съседна стая на общия им офис/, поради което не било иззето при извършеното претърсване и изземване от икономическа полиция. Оспорва и обстоятелството, че последният не е знаел за извършените от него доставки на дружеството. Счита, че той по никакъв начин чрез своите действия посредством ***** не е ощетил държавната хазна, а това е именно св. В., който е бил запознат много добре с дейността на дружеството и всички негови клиенти. Доказателство за това било цедирането на всички задължения  на дружеството към трета фирма по време на ревизионното производство, за да избегне плащане, както и неналагането на възбрана от страна на НАП – ****, с което действително е била ощетена държавата. Признава, че е създал документи с невярно съдържание, за което заявява, че е готов да понесе своята отговорност, но не и за неправомерно приспадане на ДДС на друга фирма, тъй като не той е разпореждал осчетоводяването им. Счита, че дори е ощетен от бизнеспартньорството си с А. В. и К.П., и че бил направил всичко това, за да им помогне- “да ги изкара от някаква ситуация”, тъй като имал много контакти чрез собствените си фирми: *****, ****, *****, както и че не знаел, че св. В. е осъждан за данъчни престъпления. Макар и преди да е осъждан за данъчни престъпления, за тях си бил признал вината, но в настоящия случай се счита за невинен. Поддържа искането на защитника си за оправдателна присъда.

В последната си дума към съда заявява, че се счита за невинен.

 

          Съдът с оглед съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено следното:

 

                             ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

Подсъдимият Д.Я.Д. е роден на ***г***, с постоянен адрес и адрес за призоваване: гр. ****, кв. **** № **, вх. **, ет.**, ап.**, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, осъждан, с ЕГН **********.

Данъчно задълженото лице/ДЗЛ/ ***** със седалище в гр.****, бул.**** № ***, вх.**, ет.**, ап.**, е регистрирано през ***г. и в същата година е регистрирано и по ДДС, със съдружници А.Г.В., К.Д.П. и Ф.Н.Г. Безспорно установено е, че последният не е извършвал никакви действия и не е подписвал документи като съдружник и през м.юни 2011г. бил освободен, а дяловете му- прехвърлени на св.А.Г.В.. Първите двама /разпитани като свидетели по делото/ заявяват, че са учредили дружеството, за да участват по европейски проекти за финансиране през 2008г., но основна роля в управлението му е имал свид.A. В./който е трябвало да движи дейността на ЮЛ/. До м.юли 2011 година проектите им не се осъществили, поради това че дружеството не развивало никаква дейност, и съответно пред ТД на НАП били подавани нулеви Справки- декларации/СД/. До м.10. 2011г. управител бил св. К.Д.П., а след това свид.А.В.. Дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС на 12.01.2012 г..

През м.май 2011г. св. А.В. се срещнал подсъдимия Д.Д.. Последният се представил като търговец със зърнени продукти, като го убедил, че има своя фирма и много контакти със зърнопроизводители, но поради финансови проблеми търсел да работи за друга фирма като комисионер. Тъй като **** имало кредити по повод нереализираните европроекти, които трябвало да обслужва, а в същото време не развивало никаква дейност, свид. А.В. се съгласил.

Управителят К.П. не участвал в дейността на дружеството и упълномощил със всички права съдружника си А.В., включително за извършване на дейност, тъй като му имал пълно доверие. Докато бил освободен като управител през м.10 2011г. името на свид. К.П. фигурирало под месечните СД, но вместо него се подписвал свид.А.В.. Същият е подписвал и приемо- предавателните протоколи по извършените доставки на дружеството. Свид.П. подписвал и пълномощни за счетоводителя Р.Г. Н. да подава месечни СД и да получава протоколите по предадените СД пред НАП. От своя страна свид. А.В. също упълномощил  свид. Д.Т. Д./ ****/, основно да представлява дружеството пред банките и да оперира с откритите на името на дружеството сметки в тях. Нотариално заверено пълномощно за извършване на дейност с фирмата, подписано от управителя, не е било предоставяно на подсъдимия Д., нито такова за представителство пред банките или пред НАП за инкриминирания период- м. VІІ, VІІІ и ІХ 2011 г./, въпреки твърденията н св. В. в показанията му, които обаче не се потвърждават от тези на останалите свидетели по делото.

В периода м.юли – м.септември 2011г. дружеството започнало да развива дейност като всички доставки се осъществявали от подсъдимия Д.Д.. Последният, ползвайки своите контакти, намирал зърното /слънчоглед, пшеница, рапица, царевица/, доставчиците и клиентите и го доставял на наетия от фирмата склад в с. ***. При осъществяването на тази дейност подс. Д. действал като комисионер, въпреки че нямал сключен писмен договор с ЮЛ, а само устна договорка със св.В. да получава комисионни от всяка сделка. Подсъдимият, който имал собствени фирми /***** и ****, видно от справката от Търговския регистър/, вече имал опит в тази дейност и знаел, че от счетоводното увеличаване на покупките, ще се намали размера на дължимия за внасяне в бюджета ДДС/данъчния кредит/, тъй като счетоводно ще се приспада по- голям такъв. Видно от справката му за съдимост и бюлетините към нея, подс. Д. преди това е осъждан за извършени данъчни престъпления със своята фирма **** именно за т. нар. “източване на ДДС” и  поради натрупания “опит” много добре е знаел, че при фиктивни покупки, декларирани в справката декларация и описани в Дневника за покупки, се приспада неследващ се данъчен кредит, и се внася по- малък размер на ДДС. Била постигната договорка със св. В., че само той ще работи по доставките и ще се  отчита счетоводно пред счетоводителката, която не била запозната с неговите намерения. В изпълнение на намисленото подс. Д. решил да представя в счетоводството на фирмата за осчетоводяване счетоводни и данъчни документи за фиктивни покупки, последица от което е  приспадането неправомерно на неследващ се данъчен кредит на *****. От счетоводната и данъчна документация по ДП се установява, че дружеството за инкриминирания период е реализирало действителни продажби, поради което съдът прие за безспорно установено, че всички сделки, по които продавач е било ***** са реални. Неоспоримо доказателство в тази насока е обстоятелството, че разплащанията по тях с оглед стойността им/ в размер над 15 000 лв./ са ставали по банков път. По тези сделки не са засичани от данъчните органи т. нар. “кухи” обороти, и сделките по тях са реални. По този начин в банковите сметки на дружеството са се натрупвали парични средства, които са били използвани за осъществяване на нови количества зърнена продукция която се е доставяла в базата в с. ****. Те са били осъществявани от подс. Д., който е имал възможности за това, тъй като е разполагал с контакти с фирми и физически лица, които са били производители на зърно. Паричните средства за това са му били осигурявани от св.В. и св. Д. Д., които са му предавали теглените от сметките на дружеството парични средства от реализираните продажби. Такива обаче не са били осъществени по инкриминираните фактури, за които липсват доказателства, с оглед на което последните не се признати от данъчните органи при извършените две данъчни ревизии на дружеството. Освен това дружеството е имало и действителни покупки, които са били предмет на тези ревизии, но по които не е констатирано неправомерно присвояване на данъчен кредит.

При разследването по делото не е установено дали св.В. в действителност е знаел какви са реалните доставки, респ. какво се отчита в счетоводството на дружеството по предоставените от подс. Д. инкриминирани покупки. Поради което срещу този свидетел не е повдигнато обвинение. Съдът също намира, че по отношение на него са налице само доказателства за това, че в изпълнение на предварителната договорка с подсъдимия той е оформял само продажбите и фактическото приемане и предаване на стоката на място в базата в с.*** обл.****, както и някои покупки, но не имал никакво участие по отношение на отчетените от подс. Д. фиктивни покупки. Действително той в качеството му на упълномощен управител на ДЗЛ е  подписвал СД и дневниците за покупки към тях за периода, но без да се интересува дали те са реално извършени. Относно неговото участие е безспорно установено, че този свидетел е присъствал на товаренето и разтоварването на стоката в наетата под наем база в с. ****, обл. ****, но е изготвял само кантарни бележки, товарителници и фактури/извън инкриминираните/ от името на *****, без да се разплаща на доставчици. Лично е предавал съставените само от него документи/между които и такива за покупки на дружеството, които са били реални и не са предмет на обвинението/ на счетоводителката Р. Н.. Св.Д. също не е участвала в сделките с доставчиците като изобщо не е оформяла документите по покупките на дружеството. Св. Н. пък е осчетоводявала всички представени или оставени на разположение фактури от св. В., подс.Д. и св.Д., тъй като така и е било разпоредено от св. В..

Още на данъчните органи при извършените ревизии направило впечатление, че по извършените от дружеството покупки/доставки/ а и при извършеното разследване не са установени никакви плащания по банков път от страна на  ***** към доставчиците по инкриминираните фактури и СД. Тъй като всички свидетели заявяват, че единствено подсъдимият Д. се е разплащал с доставчиците и то на ръка, като в последния момент за данъчно отчитане е представял фактури на счетоводителката, и други доказателства не се събраха и по време на съдебното следствие, съдът прие, че въпреки, че не е бил управител на дружеството, нито негов пълномощник, подсъдимият Д. фактически се разпореждал като такъв по отношение на инкриминираните доставки.

Освен че носел на ръка на св. Р. Н. фактури за осчетоводяване по сделки, които не били реално извършени и нямало доставки, подс.Д. в някои случаи и й диктувал по телефона и изписаните на ръка номера на фактури и реквизитите по тях в края на отчетния период, без да й представя първичните счетоводни документи, и въпреки нейните изисквания и напомняния за това. Такива не били представени от него до края на отчетния период. Не са представени и понастоящем по време на съдебното следствие от подсъдимия. Тъй като знаела, че трябва да приема и отчита счетоводно за целите на данъчното облагане на дружеството и даваните и от подс. Д. документи, св. Н. ги осчетоводявала. По този начин предадените й от подсъдимия фактури или продиктувани данни по телефона на фактури, за които св. Н. не знаела, че отразяват фиктивни покупки, станали част от СД за месеца и Дневника за покупки, и били предадени на данъчните органи. Св.В. от своя страна не проверявал какво се носело от подсъдимия за осчетоводяване и какво се отчитало в края на отчетния период, тъй като такава е била предварителната им уговорка с подсъдимия като заявява, че е мислел всичко за изрядно.

Тъй като реализираните фиктивни обороти на дружеството за инкриминирания период били засечени по електронен път в НАП, на основание чл. 119, ал.3, т.1 от ДОПК е била възложена данъчна ревизия на ДЗЛ, която е приключила със съставяне на приложения в том VІ по ДП/ л. 233-238/ Ревизионен акт/РА/ № **********/04.06.2012г. на *****. Със същия е било установено първоначално данъчно задължение на ДЗЛ по ДДС за периода 01.07.-31.08.2011г. в размер на 204 170,97 лева, като този акт е бил връчен на 27.06.2012г. на управителя А.В.. С РА № *********/20.09.2012г./л. 426-434, т.VІІ от ДП/ е установено допълнително данъчно задължение по ДДС за периода 01.09-30.09.2011г. в размер на 107 376,54 лева. Видно от ревизионния доклад към РА № **********/04.06.2012г./04.06.2012г. е прието, че данъчния кредит за периода 01.07.-31.07.2011 г. е формиран от включени в дневника за покупки фактури, издадени от доставчиците ****, ****, ***** и др.доставчици. Във връзка с установяване законосъобразността на ползвания данъчен кредит е била извършена насрещна проверка на *****, за което е съставен протокол с подробни констатации. Установено е, че фактурите по извършените покупки от тази фирма /№ **********/06.07.2011г. и № **********/15.07.2011г./ са били отразени в дневника за продажби на **** за следващия данъчен период /м. август 2011г./. Прието е, че от събраните доказателства обаче не може да се установи по безспорен начин наличието на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а оттам и наличието на данъчно събитие и изискуемост на данъка по смисъла на чл.25 от ЗДДС. С искане за предоставяне на документи и писмени обяснения на оснвание чл.37, ал.5 от ДОПК и чл.57 от ДОПК от доставчика **** са изискани документи и писмени обяснения във връзка с установяване реалност на доставка по фактура № *********/14.07.2011г. с данъчна основа 158 650лв и ДДС 31 730 лева включена в дневника за покупки за м. юли 2011г. на *****. Чрез проверка в информационната система на НАП е установено, че същата не е отразена и в дневника за продажби на **** за м. юли 2011г., нито за някой от следващите данъчни периоди, поради което и тази сделка не е призната за реална. Отразеният в тази фактура данък не е начислен по см. Чл. 86, ал.1 т.1-3 ЗДДС поради липса на данъчно събитие и и изскуемост на данъка- липса на реална доставка по см. на чл. 6 от ЗДДС, а данъчен кредит не е формиран за получателя на доставката.

За данъчен период 01.08-31.08.2011г. е прието, че данъчния кредит за периода е формиран от включени в дневника за покупки фактури, издадени от доставчиците: **** 1 брой фактура/, *****, **** /4 бр. фактури/, ***** /2 бр. фактури/ и др.доставчици. По отношение на сделките с *****: Фактура № **********/ 26.08.2011 г.; **********/ 30.08.2011 г. ; **********/ 03.08.2011 г.; и  **********/ 21.08.2011 г., с обща данъчна основа 259 308 лева и ДДС 43 218 лева, е прието, че горецитираните фактури не са отразени в дневника за продажби на ***** за м. август 2011г., както и в някои от следващите данъчни периоди. По отношение на сделките с ****: Фактура № 45/18.08.2011г. и фактура № 46/24.08.2011г., с обща данъчна основа 250 133,28 лева и ДДС 41 688,88 лева, е прието, че това дружество не е издавало такива фактури на *****, такива фактури не са включени в дневниците за продажби за периода и няма сключени договори с него. Поради което е прието,    че липсва реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. С искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лица на основание чл. 37, ал.5 от ДОПК и чл.57 от ДОПК са изискани такива от **** във връзка с извършената доставка по включена в дневника за покупки за м. август 2011г. на ***** фактура № **********/26.08.2011г. с данъчна основа 69 600 лева и ДДС 11 600 лева с издател цитираното дружество. Управителят на **** декларира, че такава фактура не е издавана на ***** и няма осъществена такава сделка. Такава констатация е направена и по отношение на другите посочени в ревизионния доклад фирми/между които *****/, като общо в резултат на направените констатации е отаказан данъчен кредит в размер на 96 506,88 лева по справките-декларации за м. август 2011г., които не са внесени от ДЗЛ.

С оглед констатациите в ревизионния доклад № 1201188 от 31.07.2012г. към втория РА/от 20.09.2012 г./ в частта за ДДС, ревизиращите органи са приели, че данъчния кредит за периода/м. септември 2011 г./ е формиран от включени в дневника за покупки фактури, издадени от доставчиците: **** /4 бр. фактури/, *** /1 брой фактура/, **** /4 бр. фактури/, ***** /3 бр. фактури/, ***** /2 бр. фактури/, **** /5 бр. фактури/, с обща данъчна основа 732 706,17 лева и ДДС 146 541 лева. Във връзка със законосъобразността на ползвания данъчен кредит по включени в дневника за покупки за този данъчен период фактури, между които и инкриминираните за периода 4 броя фактури за доставка от ****, 1 брой от ****, както и други доставчици е прието, че освен заверени копия на фактурите, не са представени други документи и обяснения във връзка с получени доставки, а именно: договори, експедиционни бележки, складови разписки, товарителници, сертификати за качество на зърното и документи във връзка с извършени транспортни разходи. На доставчиците са извършени насрещни проверки като са съставени съответните констативни протоколи. Информация относно фактурираните доставки е изискана и от ревизираното лице с ИПДПОЗЛ изх. № 20862/29.06.2012г.. Установено е, че такива фактури не са издадени от доставчика като те не фигурират нито в СД, нито в отчетните регистри за периода, за което са представени копия от тези счетоводни и данъчни документи. Представени са документи с извършени ръкописни поправки на цифри по фактура № **********/18.09.2011г. с фабрично отпечатън номер като с химикал е извършена ръкописна поправка на последната цифра на “3” и в дневника за покупки същата е въведена с № **********/18.09.2011г./. Поради което от ревизиращите органи е направен извод за липса на основание за наличието на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Същото се отнася и относно сделката с фирма ****/по фактура №140/ 09.09.2011 г./  относно която не са представени други доказателства за осчетоводяне на прихода от извършената доставка и начисляване на ДДС като: наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, доказателства относно законния произход на фактурираните стоки /пшеница/ и за извършени разплащания между контрагентите. Освен това е установено, че тази фактура не е отразена в дневника за продажбите за съответния период, както и за следващите данъчни периоди. Информация относно фактурираните доставки е изискана и от ревизираното лице с ИПДПОЗЛ изх. № 20862/29.06.2012г. Общо за данъчния период в резултат на направените констатации е отказан данъчен кредит в размер на 97 912,68 лева.

И двата РА са били връчени на управителя на дружеството, св. Ал. В., от когото не е постъпила жалба и в законоустановения срок не са представени допълнителни доказателства- първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна книга, ОПР и баланс.   Поради което ревизиращите органи са приели, че при извършените насрещни проверки на доставчици на дружеството не е установено такива сделки да са били извършени и съответните счетоводни документи да са включени в подадените от тях СД по ЗДДС и дневници за продажби,  поради което е прието, че ДЗЛ не е извършило инкриминираните доставки на зърно, за което е нямало и лиценз. РА са влезли в законна сила.

        С постановление от 02.12.2013 г. на ОП- Стара Загора поради наличието на достатъчно данни, съдържащи се  в материалите на преписка № 1138/ 2013 г. по описа на ОП. Ст.Загора/ чл. 211, ал.1 от НПК/ е било образувано настоящото наказателно производство против неизвестен извършител за престъпление по чл.255,ал.1, т.7, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. По ДП са били разпитани свидетели, назначена е и е извършена ССЕ, изискани са справки, писма, извлечения от различни официални ортани и институции, обяснения, снети са сравнителни материали от подписите и печатите на дружествата доставчици, присъбрани са фирмени, нотариални, банкови и други документи./  С оглед устните изявления на представителя на ОП- Стара Загора в с.з. претърсвания и изземвания по това ДП не са извършени, а такива са извършени по друго ДП по описа на ДАНС, във връзка с което първоначално са били задържани св. В., св. Д., и подс. Д./. Установено е, че дружеството не е имало задължителното за търговия със зърно удостоверение в разглеждания период. Установените данъчни задължения не са внесени в бюджета. Въпреки че св. В. твърди, че подс. Д. е имал издадено от него нотариално заверено пълномощно за осъществяване на дейност с фирмата, такова по делото/ на ДП/, а и пред съда/с оглед показанията на свидетелите/ не бе установено. В том І л. 53 фигурира само писмено нот. заверено пълномощно от св. С.К. като собственик и управител на ***** за подс. Д.. От изисканите от ТД на НАП данъчни документи се установява, че само св. В. като управител е подавал СД и дневниците към тях за съответния период.

По досъдебното производтво е била назначена единична съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от в. лице С.П., изслушана по време на съдебното следствие. От заключението на същата/приобщено като доказателство по настоящото дело/ се установява, че на ДП с протокол за доброволно предаване от 17.03.2014 г. св. В. е предал доброволно намиращите се в офиса на дружеството документи и книжа, намиращи се там, издадени на *****/ том ХІІІ, л. 50-63/, между които оригинални фактури, ксерокопия от такива, както и електронни фактури/общо 13 листа/. Видно от същия протокол в него е отразено от св. В., че това са намиращите се в счетоводството на дружеството документи, които предава във вида, в който са в наличност, както и че не знае защо липсват оригиналите на някои от тях. Същите са били обект на самата ССЕ, както и на назначената по ДП графологическа експертиза.

 Видно от заключението на ССЕ е установено безспорно, че в търговската дейност на фирмата е използвана двустранна форма на счетоводство, и отчетните регистри да са изготвени при използването на дпрограмен продукт, но не е водена подробна счетоводна отчетност съгласно изискванията на чл. 123, ал.1 от ЗДДС. Потвърждават се констатациите, че фирма ***** в нарушение на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС не е представила при извършените ревизии всички първични счетоводни документи като фактури и придружетилни документи в зависимост от  вида на стоката и начина на плащане, отразен във фактурата. Дружеството е имало само две лица назначени по трудови договори- св. Р. Н. и св. Д. Д.

  При разследването по образуваното ДП, както и отпроведеното съдебно следствие, вкл. и от направените от подс. Д. частични самопризнания, е безспорно установено, че лично той е представял в счетоводството на фирмата през ревизирания период за осчетоводяване документи с невярно съдържание. Чрез включването им в подадените от ДЗЛ СД и прилежащи дневници за покупки е било присвоявано неправомерно правото на данъчен кредит, тъй като подадените документи за неосъществени в действителност сделки от ДЗЛ са осигурявали данъчно предимство на фирмата за теглене на ДДС. По тях не е било извършено   действително плащане  на цената, вкл. и на заявеното, но неплатено дължимо ДДС. Включенето на фактурите в съответните справки – декларации по ЗДДС и прилежащите към тях дневници за покупки, води до съставянето на документи с невярно съдържание, но тъй като то е извършено с доказаното участие на подс. Д., се приема, че именно той е създал условия за избягване установяването и плащането на данъчен кредит по ЗДДС чрез приспадането на неследващ се такъв.

            Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от  протоколите и другите писмени документи, събрани по до съдебното производство, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, а така също и изисканите служебно и представени по настоящото дело доказателства, приобщени на основание чл. 283, вр. с чл. 107, ал.2 от НПК като доказателства по настоящото дело, а именно:  събраните по протоколи ДП № зм-682/2013г. протоколите и другите писмени документи, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва: Том І: Постановление за образуване на досъдебно производство от 02.12.2013г. /л. 1/; Справка от сектор „ПИП” група „ПДП” при ОД на МВР – Стара Загора относно извършена проверка по преписка вх. № 24104 от 12.04.2013г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора /л. 23-27/; Уведомление от НАП за извършена ревизия на **** относно констатирани с ревизионен акт № *********/04.06.2012г. – л. 28-30; Справка за съдимост на А.Г.В. – л. 45-46; Пълномощно от С.Т.К. – управител на ***** – гр. ***, обл.****/за П.И.Д./ – л. 69; Декларация за оттегляне на пълномощно от С.Т.К. – л. 70; Пълномощно от С.Т.К. за Д.Я.Д. -  /л. 73/; Списък на регистрираните търговци на зърно към 31.05.2013г. /л. 74/; Копие от Фактура № ********** от 06.07.2011г., с доставчик *****– л. 75; Копие от Фактура № ********** от 15.07.2011г., с доставчик **** – л. 76; Копие от Фактура № ********** от 27.07.2011г., с доставчик **** за *****– л. 77;  Копие от Фактура № ********* от 20.07.2011г. с доставчик   ***** за *****– л. 78; Копие от Фактура № ********** от 12.07.2011г. с доставчик  ***** за **** – л. 79; Копие от Фактура № ********** от 06.07.2011г. с доставчик   ***** за **** – л. 80; Справка-декларация за ДДС за данъчен период 09/2011г. на **** – л. 81; Дневник на покупките за данъчен период 09/2011г. на ***** – л. 82; Дневник на продажбите за данъчен период 09/2011г. на ***** – л. 83; Справка-декларация за ДДС за данъчен период 08/2011г. на **** – л. 84; Дневник на продажбите за данъчен период 08/2011г. на *****– л. 85; Дневник на покупките за данъчен период 08/2011г. на **** – л. 86; Справка-декларация за данъчен период 07/2011г. на ****– л. 87; Дневник на покупките за данъчен период 07/2011г. на *** – л. 88; Дневник на продажбите за данъчен период 07/2011г. на *** – л. 89; Пълномощно от П.И.Д. на Д.Д.Д. /л. 95/; Справка за актуално състояние на всички трудови договори към 17.06.2013г. на **** - /л. 96-97/; Справка-декларация по ДДС на **** за м. 09/2011г., дневник за продажбите и дневник за покупките за същия период на ***** /л- 90-110/; Справка-декларация по ДДС на ****** за м. 07/2011г., дневник за продажбите и дневник за покупките за същия период на **** /л. 111-115/; Фактура № ********** от 18.07.2011г. с доставчик **** за **** – л. 126; Дневник на покупките  за данъчен период 07/2011г. на **** – л. 127-128; Дневник на продажбите за данъчен период 07/2011г.   на ****  – л. 126-129; Справка-декларация по ДДС на **** за м. 07/2011г. - /л. 130/; Уведомление за приемане на данни за справка-декларация по ЗДДС, дневник за покупките и дневник за продажбите за м. 07.2011г. на ****- /л. 131-132/; Справка-декларация по ДДС за данъчен период м. 09/2011г. на **** - /л. 143-144/; Оригинална фактура №: ********** от 12.07.2011г. с доставчик ***** с получател ****– л. 150; Оригинална фактура № ********** от 12.07.2011г. с доставчик ****** с получател ****– л. 151; Оригинална фактура № ********** от 14.07.2011г. с доставчик  ****с получател **** – л. 152; Оригинална фактура № ********** от 18.07.2011г. с доставчик   **** с получател ****– л. 153; Оригинална фактура № ********** от 01.08.2011г. с  доставчик   **** с получател *****– л. 154; Оригинална фактура № ********** от 17.08.2011г.   с доставчик   ***** с получател ***** – л. 155; Извлечение по сметка от ***** –  л. 157-159; Договор за правна защита и съдействие от 10.12.2014г. от подсъдимия Д.Д. за адв. К.В. *** - /л. 198/; Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение на Д.Я.Д. – л. 199-201; Протокол за разпит на обвиняем от 11.12.2014г. – л. 202; Справка за съдимост на Д.Я.Д. – л. 204-207; Характеристична справка за Д.Я.Д. – л. 210; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Д.Я.Д. – л. 212-213. Том ІІ: писмо и отговор от ОДМВР – гр. *** за А. А. - управител на **** и приложени документи и 4 броя оригинални фактури – л. 1-68, а именно: фактура № **********/ 12.07.2011г. с доставчик **** и получател **** /л. 39/; фактура №**********/12.07.2011г. с доставчик ***** и получател ***** /л. 43/; фактура №**********/08.07.2011г. с доставчик ***** и получател **** /л. 56/; фактура №**********/08.07.2011г. с доставчик **** и получател **** /л. 6, заедно с приложените към тях декларации за произход и добра земеделска практика, товарителници и кантарни бележки и констативни протоколи между **** и ****, както и банкови документи писмо и отговор от ОДМВР – гр. **** за Н.К. -  управител на ***** и приложени документи относно извършени доставки между ***** и ***** – л. 69-173. Том ІІІ:  удостоверение и други фирмени и търговски документи от Агенцията по вписванията на **** и съконтрагентите му – л. 3-29; писмо и отговор на Национална служба по зърното – л. 30-43; платежни документи на *****: пълномощно от ***** за Д. Д. /л. 52/, писмо и отговор на ***** – л. 44-66; банкови документи за ******: пълномощно от ***** за Д. Д. и А.В. от 05.05.2011г. /л. 71-72/, писмо и отговор на ***** – л. 67-297; писмо до ***** – л. 298; писмо до ***** – л. 299; писмо до ***** – л. 300. Том ІV: заявление за подаване на документи по електронен път и уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване и промяна на електронен адрес от **** – л. 4-6; справка-декларация за ДДС за ***** за данъчен период 06/2011г. – л. 12; дневник на покупките – л. 13; дневник на продажбите – л. 14; пълномощно от ***** за А.Г.В. – л.15; справка-декларация за ДДС  на ***** за данъчен период 07/2011г. – л.17; дневник на продажбите – л. 18; дневник на покупките – л. 19; пълномощно от К.П. като управител на ***** на Р. Н. – л. 20; справка –декларация за данъчен период 08/2011г. – л.22; дневник на покупките – л. 23; дневник на продажбите – л. 24; справка-декларация за ДДС за ***** за данъчен период 09/2011г. – л.27-28; дневник за покупките – л.29-30; дневник за продажбите – л. 31-34; справка-декларация за ДДС за ***** за данъчен период 09/2011г. – л.37; дневник на продажбите – л. 38; справка-декларация за ДДС на **** за данъчен период 10/2011г., дневник на покупките – л. 41; дневник на продажбите – л. 42; справка-декларация за ДДС на **** за данъчен период 11/2011г. – л. 45; дневник на продажбите – л. 46-47; дневник на покупките – л. 48; пълномощно от ***** за Д.Т. Д.– л. 48; справка-декларация за ***** за данъчен период 12/2011г. – л. 50; дневник за покупките и продажбите – л. 51; пълномощно от ***** за Д.Т. Д.– л. 52; акт за регистрация по ЗДДС на ***** № 24042080027582/13.11.2008г. – л.54; акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991200002786/16.03.2012г. – л. 60; протокол от 20.03.2012г. за връчване на акт за дерегистрация по ЗДДС на ***** – л. 62-65; съобщение по чл. 32 от ДОПК № 3799 от 28.03.2012г. на ТД на НАП гр. Пловдив – л. 66; акт за прихващане и възстановяване № 1124844 от 18.08.2011г. на фирма **** – л. 94-95; разписка от В.Д.Д. от 25.08.2011г. – л. 96. Том V: писмо от НАП за **** и **** – л. 1-4; справка-декларация за ДДС за **** за данъчен период 06/2011г. – л. 5-11; дневници за продажби **** – л. 12-19; дневници за покупки **** – л. 20-83; справки-декларации по ЗДДС на ***** – л. 84-91; дневници за продажбите на **** – л. 92-99; дневници за покупките на **** – л. 100-136; АПВ на ***** – л. 137-211; АПВ на ***** – л. 212-230. Том VІ: Ревизионен акт ****** № *********/ 04.06.2012г. – л. 233-238; Ревизионен доклад – ***** от 06.04.2012г. – л. 204-218; Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице- л.192; Договор за превоз на товари между ****** и ******-л.186-187; Искане за извършване на насрещна проверка № 13-27-1201270-01/ 12.03.2013 г. във връзка с извършване финансова ревизия на ******-л.140; Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ- л.137; Протоколи за доброволно предаване на документи- л. 130-133; Протокол за извършена насрещна проверка № 13-27-1105474.02/ 04.01.2012г. на ****** и документи от насрещна проверка-л. 92-121;Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ДЗЛ във връзка с насрещна проверка- л.51-75; схема на търговските взаимоотношения за данъчни периоди 01.07. – 30.09.2011г. – л. 36 и други съгласно описа по този том. Том VІІ: Ревизионен акт № *********/20.09.2012г. на *****, представлявано от А.Г.В.–л.426-434;  Ревизионен доклад № 1201188 от 31.07.2012г. за извършена ревизия на ******  - л. 399-411; Нотариален акт № 6, дело № 465 от 2003г. – Д. И.Т. – управител на ***** и Р.Б.Б., управител на ***** - л. 389-391; Нотариален акт № 71, дело № 553/2004г. – Д.Ж. Г. – ***** и Д.С. Б. - управител на ****** – л. 387-388; Нотариален акт № 182, дело № 877/2004г. – Т.Д. С.– управител на ***** и Д.С. Б. – управител на ****** – л.385-386; Нотариален акт № 6, дело № 3/2010г. – Д. С. И. и Д. С. Б., управител на ***** – л. 383-384; Фактури и придружаващи сделките документи с доставчици ******* и ***** – л.332; Договор за покупко-продажба на продукция от 05.09.2011г. между ******* и  *****– л. 331; Приемо-предавателен протокол от 10.09.2011г. между **** и ***** – л. 330; Кантарна бележка № 1893 от 09.09.2011г. с доставчик **** и получател ****** – л. 328; Кантарна бележка № 1898 от 09.09.2011г. с доставчик ****  и получател ***** – л. 326; Кантарна бележка № 1899 от 09.09.2011г. с доставчик **** – и получател **** –  л. 324; Кантарна бележка № 1903 от 10.09.-2011г. с доставчик **** и получател ****** – л. 322; Кантарна бележка № 1890 от 09.09.2011г. с доставчик ***** и получател ******– л. 320; Кантарна бележка № 1880 от 08.09.2011г. с доставчик *****   и получател ******– л. 318; Кантарна бележка № 1883 от 08.09.2011г. с доставчик ****  и получател ***** – л.316; Товарителница сер. № 2655 от 10.09.2011г. с изпращач с. ***** и получател ****** – л. 312; Фактура № 58 от 07.09.2011г. с доставчик ***** – л. 308; Фактура № 2652 от 17.09.2011г. с доставчик ***** – л. 288; Протокол за извършена насрещна проверка № 1327-1201188-01 от 04.06.2012г. – л. 242-245; Списък на материалните активи на ***** - л. 228; Схема на търговските взаимоотношения за данъчни периоди 01.07. – 30.09.2011г. между ***** и негови доставчици и последващи купувачи – л. 200. Том VІІІ: обяснителна записка от А.Г.В. – л. 197; справка № 4 за ФЛ, ЮЛ, ЕТ за дългосрочни и краткосрочни инвестиции – ***** – л. 192-196; договор за наем от 01.02.2011г. между ****** и ***** – л.183; пътна /прехвърлителна/ разписка № 159 от 27.09.2011г. – ***** – л. 85; приемо-предавателен протокол от 20.09.2011г. между ***** и ***** – л. 62. Том ІХ: писмо и банкови извлечения от **** за ***** – л. 1-6; писмо и банкови извлечения от **** за **** – л. 7-19; писмо и банкови извлечения от ***** за *****–л. 20-127; Том Х: протокол за разпит на свидетел Г.О.А. – л. 21; пълномощно от Г.О. А.за И. И. Д. за представителство на **** – л. 25; пълномощно от П.И.Д. за  упълномощаване на С.Т.К. за представителство на **** – л. 42; пълномощно от С.Т.К. за упълномощаване на П.И. М. за представителство на **** – л. 43;  пълномощно от С.Т.К. за упълномощаване на П.И.Д. за представителство на **** – л. 44; Справка-декларация за данъчен период 08/2011г. заедно с дневници за покупки и продажби към нея на **** – л. 52-67; Протокол за разпит на свидетел П.И.Д. от 03.02.2014г. – л. 68-69; Протокол за разпит на свидетел П.И.Д. от 11.02.2014г. – л.70-71; Протокол за разпит на свидетел И.Ж.Т. от 31.01.2014г. – л.72-73; Протокол за разпит на свидетел С.Т.К. от 10.02.2014г. – л. 88-89; Пълномощно от С.Т.К. за упълномощаване на П.И.Д. с нотариална заверка от 02.12.2011г. – л. 95; Пълномощно от С.Т.К. за упълномощаване на П.И.Д. с нотариална заверка от 19.11.2008г. – л. 96; Пълномощно от С.Т.К. за упълномощаване на П.И. М. с нотариална заверка от 01.09.2011г. – л. 95; Пълномощно от С.Т.К. за упълномощаване на С. Ф. с нотариална заверка от 15.09.2011г. – л. 98; Справка-декларация за м. 07.2011г. на **** заедно с дневници за покупки и дневници за продажби за същия период – л. 99-101; Справка-декларация за м. 08.2011г. на **** заедно с дневници за покупки и дневници за продажби за същия период – л. 102-104; Справка-декларация за м. 09.2011г. на **** заедно с дневници за покупки и дневници за продажби за същия период – л. 105-107; Справка-декларация за м. 10.2011г. на **** заедно с дневници за покупки и дневници за продажби за същия период – л. 108-110; Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 28.11.2011г. собственост на **** – л. 114 и протокол за демонтаж на фискална памет на **** от 01.12.2011г.; Удостоверение на **** за вписване в регистъра на търговците на зърно със срок на валидност до 31.12.2011г. – л. 115; протокол за разпит на свидетел Д.Д.Д. от 25.08.2014г.– л.134-135; Протокол за разпит на свидетел  С.В.В. от 10.02.2014г. – л.146-147; Справка-декларация за м. 07.2011г. на **** заедно с дневници за покупки и дневници за продажби за същия период – л. 163-166. Том ХІ –Разпити на свидетели: протокол за разпит на свидетел Р.Г. Н. от 10.03.2014г. – л. 1-3; протокол за разпит на свидетел А.Г.В. от 11.03.2014г. – л. 7-11; протокол за разпит на свидетел от 17.03.2014г. – л.17;  протокол за разпит на свидетел Г.С.Д. от 25.03.2014г. – л.29-31; Протокол за разпит на свидетел Д.Т.Д. от 27.03.2014г. – л. 33-34; Протокол за разпит на свидетел К.Д.П. от 03.04.2014г. – л. 45-46; Протокол за разпит на свидетел И.И.Н. от 19.03.2014г.– л.62; Протокол за разпит на свидетел В.Д.Д. от 22.08.2014г. – л. 78-79; Съдебно-почеркова експертиза № 271 от 22.05.2014г. – л. 119-145. Том ХІІ: съдебно-счетоводна експертиза, извършена от С.С.П. – стр. 2 – 26. Том ХІІІ: пълномощно от **** за упълномощаване на Д.Т. Д. – л. 12; пълномощно от К.Д.П. за упълномощаване на Р.Г. Н. – л. 20; фактура № ********** от 12.09.2011г. с доставчик **** – л. 51; фактура № ********** от 09.09.2011г. с доставчик **** – л. 53; представен е оригинал/ксерокопие на фактура № ********* от 26.08.2011г. с доставчик ****, преправено със син химикал на номер ********* – л. 52; оригинална фактура № ********** от 20.09.2011г. с доставчик *** – л. 54; оригинална фактура № ********** от 21.08.2011г. с доставчик **** – л. 55; оригинална фактура № ********** от 30.08.2011г. с доставчик **** – л. 56; оригинална фактура № ********** от 26.08.2011г. с доставчик ***** – л. 57; оригинална фактура № ********** от 03.08.2011г. с доставчик ***** – л. 58; оригинална фактура № ********** от 18.09.2011г. с доставчик ****** – л. 59; ксерокопие на фактура: № ********** от 20.09.2011г. и № 0000000 261 от 04.09.2011г. с доставчик ***** – л. 60; ксерокопие от фактура № ********** от 18.09.2011г. с доставчик ****, преправена със син химикал на № ********** от 18.09.2011г. и ксерокопие от фактура № ********** от 01.09.2011г. – л. 61; копие от електронна фактура № ********** от 06.07.2011г. с доставчик ***** - л. 62; копие от електронна фактура № ********** от 15.07.2011г. с доставчик ******* – л. 63; удостоверение от Агенция по вписванията  от 14.04.2014г. – л. 83;  договор от 24.06.2011г. между Ф.Н.Г. и А.Г.В. – нотариална заверка от 24.06.2011г.– л. 87; Дружествен договор между К.Д.П. и А.Г.В. от 24.06.2011г. – л. 88-94; Дружествен договор между К.Д.П. и А.Г.В. от 04.10.2011г.– л. 95-101; Протокол за предявяване на разследване – л. 117; Заключително мнение – л.118-121; както и служебно изисканите и приети в хода на съдебното следствие заверени копия от: Присъда № 56 от 26.11.2014г.,  постановена по ВНОХД № 1258/2013г. по описа на ОС – Стара Загора /л.218 от делото/, Мотиви към присъда № 56 от 26.11.2014г., постановена по ВНОХД № 1258/2013г. по описа на ОС – Стара Загора /л.219-222 от делото/, решение № 337 от 14.10.2015г. по КД № 716/2015г. по описа на  ВКС /л.223-226 от делото/, актуална справка за съдимост на Д.Я.д. № 463 от 12.11.2015г. на РС-Гълъбово, ведно с 8 броя бюлетини за съдимост /л.256-267 от делото/.

Конкретно за всеки един от трите данъчни периода деянието е осъществено от подсъдимия Д. по следния механизъм:

За данъчен период м.07.2011 г. в счетоводството на фирмата са били представени от подсъдимия Д. фактури за извършени покупки, които в действителност не са били извършени, въз основа на които е била подадена СД №: 153-2658/15.08.2011 г. / т.ХІІІ, л. 13/ с данъчна основа (ДО) на покупките – 494 778.16 лв., ДДС покупки – 98 955.63 лв., ДО на продажбите – 492 132.10 лв., ДДС продажби – 99 012.11 лв., с деклариран ДДС за внасяне – 56.48 лв..

В Дневника за покупки – т.ХІІІ, л. 18, са били декларирани фиктивни покупки със следните фактури и контрагенти:

 

Том	Дан.период		Фирма  от  която е	Документ - фактура				предмет	Данъчна	ДДС	Обща
Стр.	мес	год	получена доставката	№	ден	мес	год	на сделката	основа		сума
12-18	07	2011	******	*********	14	07	2011	покупки	158 650.00	31 730.00	190 380.00
12-18	07	2011	******	**********	06	07	2011	покупки	29 707.60	5 941.52	35 649.12
12-18	07	2011	****	**********	15	07	2011	покупки	275 360.16	55 072.03	330 432.19
									305 067.76	61 013.55	366 081.31
12-18	07	2011	Други доставичици			07	2011		31 060.40	6 212.08	37 272.48
							ДДС покупки		494 778.16	98 955.63	593 733.79
12-13	07	2011	СД№:153-2658/15.08.2011				ДДС продажби		492 132.10	99 012.11	360.00
							ДДС за внасяне			56.48

По включената в СД и дневника за покупка фактура №: *********/14.07.2011 г. с доставчик **** с предмет на доставка „Покупка” с ДО – 158 650.00 лв., ДДС – 31 730.00 лв. и обща сума – 190 380.00 лв., реална покупка не е била извършвана и не е имало сделка със ****. Такава фактура не е представена и не е налична по делото нито в оригинал, нито като копие. По същата неправомерно е ползван от ДЗЛ ***** данъчен кредит в размер на 31 730.00 лв..

 От Дневниците за продажби на ***** за м.07.2011 г. е видно, че такава сделка това дружество е осъществило по фактура  №: ********** от дата 18.07.2011, която е с контрагент *****/т. Х, л. 165/.  От св. показания на св. С.В. на досъдебното производство /т.10, л.146/ собственик на **** се установява, че той не е упълномощавал друго лице за представителство или за търговска дейност. Не му е познато дружество ****. Не познава лица с имена Д.Д., А.В., К.П. и Д. Д..  Никога не е сключвал сделки с тази фирма. Предявените му фактури с № ********** и № ********** са от други дати и други фирми. Самият той е фирма производител и няма предходни доставчици. По време съдебното следствие/ вж. протокола от съдебно заседание от 02.06.2015г./ заявява, че  фирмата му се занимава с търговия с растителни масла и зърнопроизводство, като са произвеждали - пшеница, слънчоглед, рапица. Подсъдимия Д. познава от лицето К.Т.К., който идвал с него за една рапица, но никога не е сключвал сделка с него. Категорично отрича предявеноото му ксерокопие на фактура с № ********** от 18.06.2011г. /л.155, т.10 от ДП/,  издадена от ***** с получател *****, да е сделка с ***** като заявява, че това е тяхната оригинална фактура, с която са продали рапица. Относно фактура № ********** от 26.08.2011г. издадена от ***** на ****, касаеща продажба на пшеница на стойност 69 600 лева /л.52, т.13 от ДП/ заявява, че печата е на неговата фирма, но подписа не е негов, а освен това компютърната фактура не е създадена на техния компютър.

По включените в СД и дневника за покупки на ДЗЛ два броя фактури с доставчик ****** с №: **********/06.07.2011 г.  и №: **********/15.07.2011 г. с предмет на доставка „Пшеница – реколта 2011 г., Рапица – реколта 2011 г.” с обща стойност на ДО – 305 067.76 лв., ДДС – 61 013.55 лв. и обща сума – 366 081.31 лв. – том 13, стр. 62 и 63. също неоснователно е ползван данъчен кредит в размер на 61 013.55 лв. от ******. Въпреки, че двете фактури са били включени в Дневниците за продажби на ****** за м.08.2011 г., по тях не е било извършено плащане от *****, поради което не е следвало да се ползва данъчен кредит. По ДП същите не фигурират като оригинал, а са под формата на копия, написани на компютър, така както са били предадени от св. А. В. с горецитирания протокол за доброволно предаване от 17.03.2014 г.. Освен това липсват придружителни документи за произхода на стоката и доказателства за начина на плащане. Приложени са дневници за продажби на ***** за м. август 2011 г., от които е видно, че фактурите са включени в тях.

 От св. показания на св. С.К. /собственик на фирма ****/по-късно с променено седалище- гр. ****/ / на ДП, т. Х, л. 86/, се установява, че същият не познава подсъдимия, не разполага със съпътстващите фактурите придружителни документи, а те са му познати само като такива, които е дал на св. П.Д./негов счетоводител и собственик на ф. ******/ и на св. Д.Д. във връзка с извършвана данъчна равизия на фирмата му през 2012 г.. Не знае кои са предходните му доставчици. Не е имал никакви търговски взаимоотношения с **** или със собственика и, св. П.Д.. Заявява, че по тези фактури не е било извършено плащане и той лично не е имал никакви други взаимоотношения с *****. По тази причина фирмата му е дерегистрирана по ДДС. По време на съдебното следствие признава, че в края на месец август 2011 г. е издал нотариално заверено пълномощно с дата 01.09.2011г. на подсъдимия Д.Д., както и на няколко други лица, за банкови операции, свързани със сметки на фирмата му, което и в момента не е оттеглено. Това са лицата: В.А.Н., С.Н.Ф., П.И. М., Д.Д.. Причина за това било лицето Д.Д./св. по делото/, който в този перод му предложил фирмата му ******* да стане посредник м/у продавачи и купувачи на зърно, като фактическото изпълнение на сделките да се извършва от лицето И.И.Н./също разпитан като св. по делото/. Пълномощните, които трябвало да издаде, били за други лица, които имали контакти  със зърнопроизводители, за да се осъществяват банковите операции със сметките на фирма *****. По отношение на инкриминираните за този период фактури с № ********** от 06.07.2011г. и № ********** от 15.07.2011г./ фигуриращи като копия в електронен вид в том І, л. 75 и л. 76 от ДП/, заявява, че реално по тях няма извършени плащания. Не знае дали по тях са осъществени сделки, тъй като той не е участвал в тях. Не разполага с оригиналите на фактурите, и те не са попълнени и подписани от него. По отношение на останалите фактури издадени от името на ***** заявява, че също не знае на кои фирми са издавани, за какви стоки и услуги и на каква стойност. с печата на фирмата. Не разполага със съпътстващите фактурите документи. Предоставил е извлечение от банковите сметки за достъп на разследването. По отношение на предходни доставчици на стоките заявява, че не знае кои са. По предявените му фактури осъществени от фирмата му продажби му е известно, че те са били върнати за коригиране на липсващи реквизити. Освен това няма спомен фирмата му да е имала някакви търговски взаимоотношения с дружество **** с управител счетоводителката му П.Д.. Въпреки, че е предоставил правомощия с нот. заверено пълномощно на св.Д. като негов счетоводител да представлява дружеството по търговски отношения с други дружества заявява, че лично той няма спомен тя да е осъществявала сделки от името и за сметка на неговата фирма - *****. По време на съдебното следствие /л.106 от делото/ св.К. потвърди обстоятелството, че познава лицата Д.Д./свидетел по делото/ и И.И.Н./също разпитан като свидетел по делото/. Потвърди, че първият от тях му е предложил чрез неговата фирма да осъществява търговия със зърно, по който повод той им издал писмени нотариално заверени пълномощни за представителство пред банките. Потвърди и показанията си, че такива бил издал и на други лица, вкл. на подсъдимия Д.Д., които са му били предадени готови написани от св. Н., именно във връзка с  въпросната търговия със зърно, тъй като тези лица разполагали с  контакти със зърнопроизводители. Заяви, че упълномощените лица са ги разкривали на името на дружеството и  впоследствие никой от тях не му е давал отчет дали са  ползвани и за какво.  Всъщност признава, че св. П.Д. му е казвала, че са и носени документи/респ. тя е осчетоводявала такива/ от св.Д.Д.. Този свидетел обаче потвърждава казаното от него на ДП, че няма представа дали тези пълномощни са били използвани и дали са били извършвани някакви сделки чрез неговото дружество. При предявяване на електронна фактура № ********** от 06.07.2011г.  /л.75, т.1 от ДП /  и електронна фактура № ********** от 15.07.2011г. /л.76, т.1 от ДП / свидетелят заяви, че заверката е на неговата счетоводителка П.Д.. Въпреки че формално оспорва обстоятелството, че фирма ***** е била използвана “за посредник” между търговци и производители на зърно/а всъщност за източване на ДДС/, потвърждава факта, че той лично не знае за извършени чрез неговата фирма реални търговски сделки с фирма *******. Тъй като пояснява защо има такива спомени, а именно, че подсъдимият Д. не му е предавал пари лично на него и той дори не го познава лично, а само чрез лицето Д.Д. са били осъществявани контактите м/у производителя и купувача, съдът кредитира тези негови показания с доверие. Впрочем и подс. Д. не оспорва това обстоятелство като заявява, че не познава този свидетел, нито св. П.Д.. Неговите показания в частта им досежно обстоятелството, че фирма ***** действително е била използвана за извършване на данъчни измами съдът прецени като недостоверни, като взе предвид и евентуалната им заинтересованост с оглед обстоятелството, че същият бе предупреден, че не е длъжен да дава показания по въпроси, които уличават него или негови близки в извършване на престъпление/ с оглед разпоредбата на чл. 121, ал.1 от НПК/. В останалата им част същите бяха кредитирани с доверие.

От разпита на свидетеля  Д.Д.Д. /л.134-135, т. Х от ДП/ се установява, че  той познава само св.П.Д. и св.К.. По ДП е заявил, че не му е известно нищо за фирмите **** и ****; не може да отговори на въпроса дали са били извършвани доставки от **** на **** за разглеждания период. Заяви, че не познава  лицата А.В., Д.Д., Д. Д., К.П., Е. Й., С. М., П. М. и В. Н.. По отношение на св. С.К. заяви, че Св. К. и св.П.Д. са били и в момента са съжители на семейни начала, но твърдеше, че познава св.И.И.Н.. Потвърждава обстоятелството, че той лично не е извършвал никаква търговска или посредническа дейност, а се е занимавал със строителна дейност като монтажник във фирма **** със собственик св. П.Д.. Поддържа показанията си, че не познава и подсъдимия Д. и не е присъствал при сключването на каквито и било сделки от св.П.Д.. Със св.С.К. също не е осъществявал никаква дружествена дейност. Съдът обаче не кредитира с доверие показанията му, които с оглед показанията на горепосочения свидетел К. и представената писмена документация по делото, прецени като недостоверни като намира, че този свидетел е участвал в схема за източване на ДДС посредством други лица и фирми. По ДП обаче не е порведено разследване в тази насока и срещу него няма повдигнато обвинение.

   От разпита на св.П.Д. /л.68-71, т. Х от ДП/ по ДП / собственик на дружество **** и счетоводител и на дружество **** през инкриминирания период/, се установява, че само тя се е занимавала с дейността на дружеството, а дъщеря и, св.И.Т., никога не се е занимавала с това, нито я е упълномощавала за такава дейност. Дружество **** е било дерегистрирано на 22.01.2013г.. По принцип тя се е занимала със счетоводната дейност на фирмата като счетоводството на дружеството се е водило само от нея. Заявява, че не знае нищо и не е осъществявала никакви търговски контакти с  фирма ****, за което е чула едва при извършената насрещна проверка, когато е трябвало да даде обяснения за конкретни фактури, за които е бил предаден вид, че са издадени от нейната фирма **** на ****. Както на ДП, така и пред съда, дава показания, че никога не е осъществявала търговски контакти с нейни представители и не познава лицата:  А.В., Д.Д., Д. Д., К.П.. С фирма **** е контактувала единствено чрез с управителя С.К. във връзка със счетоводната отчитане на това дружество. Имала е пълномощно от собственика на фирма **** за представителство пред НАП, както и за търговска дейност. Известно и е, че фирма **** е издала фактури на ***** за продажба и доставка на зърно през 2011 година, по които като издател е вписан свидетеля К., но не може да каже от коя дата са. От извършената насрещна проверка и е станало известно, че по тях не е постъпило плащане, както и че са представени само копия от въпросните фактури, поради което като счетоводител на фирма **** счита, че такива фактури не са издавани от ****. Във втория и разпит по ДП /л.70, т.Х/  заявява, че и е известно обстоятелството, че лице на име Д.Д./който и е носил фактурите за покупко-продажбите на  **** за осчетоводяване/,  е предложил на св.К. да използва фирмата му като посредник м/у продавачи и купувачи на зърно на земеделска продукция чрез лицето И.И.Н.. Последният е трябвало да предоставя счетоводните документи на св.Д.Д., който да и ги предава. Известно и е още, че св.К. е приел предложението, като е упълномощил подсъдимия Д. както и други лица с пълномощни за такава дейност. За нуждите на разследването е предоставила пълномощно от С.К. за подсъдимия Д., което обаче е за банково представителство.

 По време на съдебното следствие св.Д., след прочитане на показанията и по реда на чл.281, ал.5 от по отношение на представителните пълномощия на св.Д.Д. потвърждава обстоятелството, че същият не е имал взаимоотношения с нейната фирма ******.  По отношение на  издадено и нотариално заверено пълномощно от 19.11.2008г. /л.69, т. І от ДП/ от св. С.Т.К. заявява, че въз основа на него е издавала фактури, но не  знае дали зад тях стоят реално извършени сделки. Лицата Д.Д. и И.Н. са и разпореждали да издава фактури от името на фирма ****. Заявява, че първият от тях е разполагал с фирма на зърно, тъй като е бил търговец на зърно, и тя е водила счетоводството му като е имало случаи, когато са и носили попълнени фактури. Счита, че фирма  **** не е имала договор за посредничество с ****. Признава за разговор м/у св.Д.Д. и св.К., в който е уговорено, че фирма *****  ще се използва за извършване на  “някаква дейност”, но по-конкретно не си спомня нищо за това. Признава и обстоятелството, че св.Д.Д. е носил в офиса и за осчетоводяване фактури във връзка с дейността на ***** , издадени от **** във връзка с търговска дейност между тези две фирми. Потвърждава казаното от нея в разпита и по ДП, че въпреки издадените и две нотариално заверени пълномощни от св.К. на л.95-л.96, т.Х от ДП, никога не е извършвала търговска дейност с ****. Същевременно признава факта, че като упълномощено лице на ****, когато е издавала фактури от името на това дружество, не  е знаела дали по тях е имало реално извършени сделки. Това и е било разпореждано от лицата Д.Д. и И.Н.. По- късно, по време на насрещните проверки при ревизиите, тя и св. К. са си дали сметка, че става въпрос за нереални сделки. Показанията на св. И.Ж.Т. не съдържат никакви сведения относно относими по делото факти освен потвърденото от нея, че счетоводството на фирма ***** се е водело от майка и, св. П.Д. и тя няма нищо общо с дейността на фирмата, която е осъществявана само от майка и, поради което съдът не намира за необходимо да ги обсъжда. Нейните показания съдът прецени като достоверни, с изключение на частта им относно обстоятелството, че не е знаела за това, че фирма **** и нейната фирма **** действително са били използвани за извършване на данъчни измами като взе предвид евентуалната им заинтересованост и Нейните показания в частта им досежно обстоятелството, че фирма ***** и нейната фирма **** действително са били използвани за извършване на данъчни измами съдът прецени като достоверни, като взе предвид и еевентуалната им заинтересованост с оглед обстоятелството, че същата бе предупредена, че не е длъжна да дава показания по въпроси, които уличават нея и нейни близки в извършване на престъпление/ с оглед разпоредбата на чл. 121, ал.1 от НПК/. В останалата им част същите бяха кредитирани с доверие.

Св. И.Н., собственик  на фирма ****, с която осъществява търговия със зърно,  заявява, че никога не е работил с фирмите *****, ****1 *****, **** и ****. Не познава лицата А.В., К.П., Д.Д. и Д. Д.. Познава само лицето Д.Д., с което е имал една среща в гр. ****, и който го бил запознал тогава със земеделски производител, който в момента е продавал пшеница, но тогава не е била осъществена сделка. Д. го бил запознал с четирима земеделски производители, както и със свидетелката П. Д. и свидетеля С.К.. Тези хора обаче се оказали прекупвачи, а не земеделски производители, поради което както тогава, така и в последствие до сделка не се е стигнало. По принцип при осъществените от него сделки като посредник, той е плащал комисионни, за които е подавал ГДД. Поради което е сигурен, че за сделките, осъществени от фирмите му през 2011г., фактурите са били попълнени от производителите и подписани от него като получател, и не се е налагало да бъдат коригирани поради некоректно попълване. Фирмите му са с предмет на дейност търговия със зърно и транспортни дейности, като извършва покупко- продажби на зърно в  района на *****. Същият е купувал зърно от фирми-търговци и от частни производители, включително като посредник. Заявява, че при покупка на зърно от частен зърнопроизводител се сключват договори и се съставят приемо-предавателни протоколи със самите производители физически лица. В договорите вписват: стоката и цената, а съставените приемо-предавателни договори, транспортни документи, и товарителници остават при него като копия. Обяснява, че когато се сключва сделката чрез посредник, производителят издава фактура на купувача, той му плаща, а  посредникът осигурява на практика сигурността на договора в параметрите, в които е сключен. Това става чрез сключване на комисионен договор. Плащането на посредника/ако е фирма/ се извършва чрез привеждане на парите с фактура по банков път, а ако е физическо лице се съставя  платежно нареждане. Категоричен е, че никога не е посредничил на горепосочените фирми: *****, ****, ****, **** и ****. По време на съдебното следствие потвърждава, че  не познава подсъдимия Д.Д.. Потвърждава показанията си от ДП относно запознанството си със св. Д. и К., както и св. Д. ***. Заявява, че никога не е осъществявал сделки с тези лица. Позната му е фирмата *****, но не е работил с нея нито директно, нито като посредник. Неговите показания също бяха преценени кото недостоверни с оглед съвкупната им преценка с горепосочените показания на св. К. и св. Д., както и с оглед липсата на съответствие с представените по делото писмени нотариално заверени пълномощни, издадени от св. К. на посочените лица за опериране с банкови сметки.

Фирмите **** и **** за извършените от тях фиктивни доставки са били начетени от данъчните органи и дерегистрирани, за които не са представени първични счетоводни документи и същите не са оформени със задължителните реквизити съгласно Закона за счетоводството. Последното е видно от присъбраните материали по ДП /томІ, том Х, том ХІІІ/, приобщени като доказателства по делото.

По тази СД са декларирани и други доставки, които не са били предмет на ССЕ и на обвинението.

Включенето на горепосочените фактури в съответните справки – декларации по ЗДДС и прилежащите към тях дневници за покупки, води до съставянето на документи с невярно съдържание, но тъй като то е извършено с доказаното участие на подс. Д., се приема, че именно той е създал условия за избягване установяването и плащането на данъчен кредит по ЗДДС чрез приспадането на неследващ се такъв.

Включвайки горните три фактури в СД и дневника за покупки за  м.07.2011 г., подсъдимият Д. е приспаднал неправомерно неследващ се данъчен кредит в размер на 92 743.55 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 92 743.55 лв.

За данъчен период м.08.2011 г. била подадена СД №: 11776740/14.09.2011 г. /т.ХІІІ, л. 21/ с ДО на покупките – 489 403.22 лв., ДДС покупки – 97 880.65 лв., ДО на продажбите – 497 237.30 лв., ДДС продажби – 99 447.46 лв., с деклариран ДДС за внасяне – 1 566.81 лв..

В Дневника за покупки – т.12, стр. 23, били декларирани фиктивни покупки със следните фактури и контрагенти:

 

Том	Дан.период		Фирма  от  която е	Документ - фактура				предмет	Данъчна	ДДС	Обща
Стр.	Мес	год	получена доставката	№	ден	мес	год	на сделката	основа		сума
12-23	08	2011	****	45	18	08	2011	слънчоглед	155 094.40	31 018.88	186 113.28
12-23	08	2011	*****	46	24	08	2011	слънчоглед	53 350.00	10 670.00	64 020.00
									208 444.40	41 688.88	250 133.28
12-23	08	2011	****	**********	26	08	2011	слънчоглед	50 184.00	10 036.80	60 220.80
12-23	08	2011	****	**********	30	08	2011	слънчоглед	24 756.00	4 951.20	29 707.20
12-23	08	2011	*****	**********	03	08	2011	слънчоглед	80 830.00	16 166.00	96 996.00
12-23	08	2011	*****	**********	21	08	2011	слънчоглед	60 320.00	12 064.00	72 384.00
									216 090.00	43 218.00	259 308.00
12-23	08	2011	****	**********	26	08	2011	слънчоглед	58 000.00	11 600.00	69 600.00
12-23	08	2011	Други доставичици			08	2011		6 868.82	1 373.77	8 242.59
							ДДС покупки		489 403.22	97 880.65	587 283.87
12-22	08	2011	СД№:11776740/14.09.2011				ДДС продажби		497 237.30	99 447.46	596 684.76
							ДДС за внасяне			1 566.81	1 566.81

За периода ***** е декларирал фиктивни доставки от ***** с два броя фактури с №: 45/18.08.2011г. и №: 46/24.08.2011г., с предмет на доставка „Слънчоглед” с обща стойност на ДО – 208 444.40 лв., ДДС – 41 688.88 лв. и обща сума – 250 133.28 лв..

Видно от заключението на ССЕ не е представен оригинал на тези фактури. От Дневниците за продажби на **** за м.08.2011 г. е видно, че фактурите не са включени. По тези фактури реални доставки не са извършвани от  ****, фактурите не са издавани от ****. Не са представени каквито и да е придружителни документи. Освен това включването на издадена фактура в дневниците за покупки на получателя не води до извода за реално извършване на доставката. За целите на данъчното облагане е необходимо да се представят и придружителни документи и конкретни доказателства за извършване на сделката, каквито са: товарителници или пътно- прехварлителни разписки, кантарни бележки, пътни листи и констативни протоколи, респ. договори за покупко- продажба или за изкупуване на продукция.

Поради което напълно се потвърждават и изводите на данъчните органи, че неоснователноДЗЛ си е присвоило правото на данъчен кредит в размер на 41 688.88 лв. по фактури, на които е предаден вид, че са издадени от *****.

 За инкриминирания период/м. август 2011 г./ ДЗЛ ***** е декларирал фиктивни доставки от *****с четири броя фактури, а именно фактури с номера както следва: № **********/26.08.2011г., №: **********/30.08.2011г., №: **********/03.08.2011г. и №: **********/21.08.2011г. с предмет на доставка „Слънчоглед” с обща стойност на ДО – 216 090.00 лв. лв., ДДС – 43 218.00 лв. и обща сума – 259 308.00 лв..

От материалите от ДП и заключението на ССЕ се установява следното: С протокола за доброволно предаване от 17.03.2014 г. не е представен оригинал или копие на фактура №: *********3/26.08.2011г. С този протокол обаче е представен оригинал на фактура №: *********4/26.08.2011г./отразена в Дневника за покупки под номер  *********3/.

На останалите 3 бр. фактури с №: **********/30.08.2011 г., №: **********/03.08.2011 г. и №: **********/21.08.2011 г. са представени оригинали от *****, /находящи се в том ХІІІ, л. 56,58,55/.

Видно от заключението на съдебно- графологическата експертиза /том ХІ, л.119- 144/ ръкописно изписания текст в горните 4 бр. фактури е изпълнен от подс. Д./вж. л. 135-136/. Подписът, положен срещу реквизита „съставител” не е положен от управителя на ****- свид.С.К., и не е възможно да се отговори от кого е изпълнен. Допълнително обстоятелство е факта, че фактурите не са включени в Дневниците за продажби на ***** за м.08.2011г..

Видно от св. показания на св. С.Т.К. същият по време на съдебното следствие е заявил, че  “ръчно попълнените” фактури не са издадени от него. От направената справка по делото се установи, че става въпрос за  оригиналните фактури с номера, както следва: № ********** от 21.08.2011г. /л.55, т. ХІІІ ДП/,  № ********** от 30.08.2011г. /л. 56, т. ХІІІ ДП/, № ********** от 26.08.2011г. /л. 58, т. ХІІІ ДП/, № ********** от 03.08.2011г. /л.58, т. ХІІІ ДП/, , издадени от **** за покупки, осъществени от *****, по които ***** е доставчик. Единственото негово нещо по тях е печатът на фирмата му, но те не са подписани от него, а и на някои липсва печат.

От св. показания на св. П.Д. пък се установява, че тя никога не е издавала фактури с номера №№ 45 /18.08.2011г. и № 46 /24.08.2011г., и двете за доставка на слънчоглед от името на ****, и те според нея са неистински, тъй като тя не е извършвала доставка на слънчоглед. По отношение на доставките на зърно, извършени от  ****   на ****, за които и е бил съставен ревизионен акт, заявява, че въпросните фактури не са издавани нито от нея, нито от св. К.. При извършената насрещна проверка е било установено, че те не са издавали тези фактури на ****, а не че последната фирма не им е платили доставката, както те са твърдели. Фирма **** е бил начетен с въпросната сума, въпреки че никога не е извършвала доставка на зърно.

В съдебно заседание подсъдимият Д. даде обяснения като направи частични самопризнания и призна, че той е попълвал съдържанието на “поправените” фактури като сам е изпълнил ръкописно изписания текст в тях, като заяви, че те действително са “измислени”, които самопризнания съдът взе предвид като доказателство по делото.

Освен това с оглед заключението на ССЕ и съдебната практика включването на издадена фактура в дневниците за покупки на получателя не води до извода за реално извършване на доставката. За целите на данъчното облагане е необходимо да се представят и придружителни документи и конкретни доказателства за извършване на сделката, каквито са: товарителници или пътно- прехварлителни разписки, кантарни бележки, пътни листи и констативни протоколи, респ. договори за покупко- продажба или за изкупуване на продукция.

С оглед на което и по време на съдебното следствие се потвърждава по безспорен начин, че неоснователно е ползван данъчен кредитот ДЗЛ в размер на 43 218.00 лв. от ***** по фактури, на които е предаден вид, че са издадени от **** както и от ****.

За периода **** е декларирал фиктивни доставки от **** с фактура №: **********/26.08.2011 г. с предмет на доставка „Слънчоглед” с ДО – 58 000.00 лв., ДДС – 11 600.00 лв. и обща сума – 69 600.00 лв..

С протокола за доброволно предаване от 17.03.2014 г. не е представен оригинал на горната фактура от ****. Представено е ксерокопие с елементи на оригинална фактура №: 0100000940/26.08.2011 г., върху която са нанесени поправки със син химикал като последните цифри “940” са преправени на “56” /том ХІІІ, л. 52/. Видно от заключението на съдебно- графологическата експертиза (том ХІ, л.119- 144, вж. по конкретно т.15.1 и 15.5) подписът срещу реквизита „получил услугата” е изпълнен от подс.Д..

 От Дневниците за продажби на **** за м.08.2011 г. е видно, че фактура  №: 1 00000956/22.08.2011 е с получател **** и с предмет на доставка „Бутилирано олио” и е с ДО – 2 722.26 лв., ДДС – 544.45 лв. и обща сума – 3 266.71 лв./ том І, л. 136/.

От свидетелските показания на св.С.В. на досъдебното производство /т.10, л.146/ собственик на *** се установява, че не е упълномощавал друго лице за представителство или за търговска дейност. Не му е познато дружество ****. Не познава лица с имена Д.Д., А.В., К.П. и Д. Д..  Никога не е сключвал сделки с тази фирма. Предявените му фактури с № ********** и № ********** са от други дати и други фирми. Самият той е фирма производител и няма предходни доставчици. По време съдебното следствие / протокол от съдебно заседание от 02.06.2015г./ заявява, че  фирмата му се занимава с търговия с растителни масла и зърнопроизводство, като са произвеждали - пшеница, слънчоглед, рапица. Подсъдимият Д. познава от лицето К. Т. К., който идвал с него за една рапица, но никога не е сключвал сделка с него. Категорично отрича предявените му ксерокопия на фактури с № ********** от 18.06.2011г. /л.155, т.10 от ДП/  издадена от ***** с получател ***** и заявява, че това е тяхната оригинална фактура, с която са продали рапица. Относно фактура № ********** от 26.08.2011г. издадена от **** на *****, касаеща продажба на пшеница на стойност 69 600 лева /л.52, т.13 от ДП/ заявява, че печата е на неговата фирма, но подписа не е негов, а освен това компютърната фактура не е създадена на техния компютър.

Поради което се потвърждават изводите на данъчните органи, че неоснователно е ползван данъчен кредит в размер на 11 600.00 лв. от ***** по фактура, на която е предаден вид, че е издадена от ****. 

Включенето на фактурите в съответните справки – декларации по ЗДДС и прилежащите към тях дневници за покупки, води до съставянето на документи с невярно съдържание, но тъй като то е извършено с доказаното участие на подс. Д., се приема, че именно той е създал условия за избягване установяването и плащането на данъчен кредит по ЗДДС чрез приспадането на неследващ се такъв.

Разпореждайки осчетоводяването чрез предоставяне в счетоводството на фирмата на горните фактури, по който начин те са били включени в СД и дневника за покупки за  м.08.2011 г., подсъдимият Д. приспаднал неправомерно неследващ се данъчен кредит в размер на 96 506.88 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 96 506.88 лв.. Декларирани са и доставки от други доставчици за закупени стоки и извършени услуги, които обаче не са предмет на обвинението.

За данъчен период м.09.2011 г. е била подадена от името на ДЗЛ СД №: 2037078/14.10.2011 г. /т.ХІІІ, л. 38/ с ДО на покупките – 732 946.20 лв., ДДС покупки – 146 541.24 лв., ДО на продажбите – 734 794.82 лв., ДДС продажби – 146 958.96 лв., с деклариран ДДС за внасяне – 417.52 лв..

В Дневника за покупки/ т.ХІІІ, л. 39/, били декларирани фиктивни покупки със следните фактури и контрагенти:

 

Том	Дан.период		Фирма  от  която е	Документ - фактура				предмет	Данъчна	ДДС	Обща
Стр.	мес	год	получена доставката	№	ден	мес	год	на сделката	основа		сума
12-39	09	2011	***	140	09	09	2011	пшеница	30 500.00	6 100.00	36 600.00
12-39	09	2011	****	260	01	09	2011	Пшеница	89 400.00	17 880.00	107 280.00
12-39	09	2011	****	263	18	09	2011	Пшеница	40 615.40	8 123.08	48 738.48
12-39	09	2011	****	261	04	09	2011	Слънчоглед	104 648.00	20 929.60	125 577.60
12-39	09	2011	****	268	20	09	2011	Слънчоглед	224 400.00	44 880.00	269 280.00
			Пълномощно Д.1/53						459 063.40	91 812.68	550 876.08
12-39	09	2011	Други доставичици			09	2011		243 382.80	48 628.56	292 011.36
							ДДС покупки		732 946.20	146 541.24	879 487.44
12-38	09	2011	СД№:2037078/14.10.2011				ДДС продажби		734 794.82	146 958.96	881 753.78
							ДДС за внасяне			417.72	417.72

 

Видно от заключението на ССЕ, за периода ***** е декларирал фиктивни доставки **** с фактура  №: 140/09.09.2011 г.  с предмет на доставка „Пшеница” с ДО – 30 500.00 лв., ДДС – 6 100.00 лв. и обща сума – 36 600.00 лв./находяща сепод формата на ксерокопие на л. 53, т.ХІІІ от ДП/.

С протокола за доброволно предаване от 17.03.2014 г./ том ХІІІ, л. 50-63/ не е представен оригинала на горната фактура от **** с предмет на доставка пшеница 100 тона. Същата фигурира в материалите по ДП като факсово копие в недостатъчно четлив вид. Като съставител е посочено лицето П. К., а за получател е посочен св. К.П..  Видно от Дневниците за продажби на *** за м.09.2011 г., въпросната фактура НЕ е включена.

Включването на издадена фактура в дневниците за покупки на получателя не води до извода за реално извършване на доставката. За целите на данъчното облагане е необходимо да се представят и придружителни документи и конкретни доказателства за извършване на сделката, каквито са: товарителници или пътно- прехвърлителни разписки, кантарни бележки, пътни листи и констативни протоколи, респ. договори за покупко- продажба или за изкупуване на продукция.

От св. показания на св.Г.О.А./ на л. 21, т.Х/, който е собственик на фирма **** от 22.10.2011 г., се установява, че предходен собственик е лицето П. К. Я. от гр. ****, който обаче не е открит от НАП и органите на полицията при извършеното разследване.  Известно му е, че последният е бил издал пълномощни на две лица от гр. ***– “З. и Д. ” за представителство на дружеството. Фирмата му била прехвърлена от лице на име “М.”, когото срещнал на пазара “Г. К.” –гр. *** през м. октомври 2011г. и който му обещал за това 600 лева. След като отишли при нотариуса, фирмата му била прехвърлена с всички документи и печата на дружеството. Той пък му издал нотариално заверено пълномощно за търговска дейност на фирмата, след което му дал 50 лева и оттогава престанал да му се обажда. От момента на прехвърлянето на фирмата не е подписвал никакви банкови, счетоводни и други документи, а след известно време получил съобщение от НАП, че фирмата му е дерегистрирана по ДДС. Няма представа кой е водил счетоводството на дружеството, дали фирма **** е имала търговски взаимоотнаошение с фирма **** и нищо не може да каже относно фактура № ********** от 09.09.2011г., тъй като не разполага с никаква счетоводна документация на дружеството.

По време на съдебното следствие потвърждава дадените от него показания на ДП, като заявява, че не е чувал нищо за фирма ***** както и за лицата А.В., К.П., Д.Я.Д.. Не може да каже дали фирмата е имала сделки с тези лица или фирма ****, но знае, че лицата “З.” и “Д.” са били задържани и понастоящем са под гаранция, тъй като срещу тях се води дело в специализирания наказателен съд. Последното научил от средователя, когато го разпитвал. Потвърждава  показанията си, че той лично е дал пълномощно на друго лице за осъществяване на търговска дейност с фирмата му/ а именно пълномощното, находящо се на лист 25, т. Х от ДП, за лицето И. И. Д./ за което мисли, че се казва “М.”/, за което е разбрал, че го е излъгал. С оглед категоричността на тези показания и взаимовръзката им с останалите събрани по ДП писмени доказателства е направен обоснован извод, че по тази фактура реални доставки не са извършвани от  ****, тя не е издавана от **** , и неправилно е ползван данъчен кредит в размер на 6 100.00 лв. от **** по фактура, на която е предаден вид, че е издадена от ****.

За периода на м. септември 2011 г. ДЗЛ **** е декларирал фиктивни доставки и от **** с четири броя фактури, а именно фактури с номера: 260/01.09.2011 г., №: 263/18.09.2011 г., №: 261/04.09.2011 г. и №: 268/20.09.2011 г.. с предмет на доставка „Слънчоглед и Пшеница” с обща стойност на ДО – 459 063.40 лв., ДДС – 91 812.68 лв. и обща сума – 550 876.08 лв.. Фактурите не са включени в дневниците за продажба на ***  за периода.

С протокола за доброволно предаване от 17.03.2014 г. е представен  оригинал на фактура №: 268/20.09.2011 г. /том ХІІІ, л. 54/ и копия на 2бр. фактури с №: 261/04.09.2011 г. – том 12, стр. 60; и №: 260/01.09.2011 г./ том ХІІІ, л. 61/. Представеният оригинал на фактура №: 262/18.09.2011 г./ том ХІІІ, л.59/, не е описан в Дневника за покупки. Представено е копие на фактура №: 262/18.09.2011 г., преправена грубо със син химикал на №: 263/18.09.2011 г./ том ХІІІ, л. 61/, която е включена в Дневника.

Включването на издадена фактура в дневниците за покупки на получателя не води до извода за реално извършване на доставката. За целите на данъчното облагане е необходимо да се представят и придружителни документи и конкретни доказателства за извършване на сделката, каквито са: товарителници или пътно- прехвърлителни разписки, кантарни бележки, пътни листи и констативни протоколи, респ. договори за покупко- продажба или за изкупуване на продукция.

От св. показания на св. П.Д., пълномощиник на св. К., се установява, че въпросните фактури за месец септември 2001 г., на които е придаден вид, че са издадени от ****, не са издадени от нея, нито от св. К.. Досежно тези фактури важи изложеното по- горе относно нейните показания по отношение фактурите за месец август, издадени от *****.

От св. показания на св. К., както бе посочено по- горе, също се установява, че оригиналните фактури  № ********** от 20.09.2011г. /на л. 54, т. ХІІІ ДП/; № ********** от 18.09.2011г. /л. 59, т. ХІІІ ДП/ както и за ксерокопие на фактура № ********** от 20.09.2011г. /л. 60, т. ХІІІ ДП/ и ксерокопие на фактура № ********** /преправена със син химикал на 263/ от 18.09.2011г. /л. 61, т. ХІІІ ДП/, и ксерокопието на фактура № ********** от 01.09.2011г., издадени от **** за покупки, осъществени от ****, по които **** е доставчик, не се установява същите да са били реално извършени. След предявяване на същите свидетелят заяви, че на първата фактура  /л.54/ печата е на фирмата му, но подписът на съставител не е негов; на втората фактура /л. 55/ подписът не е негов; Следващата фактура на л. 59 е с печата на ****, но  подписа не е негов. На фактурите на лист 60, пак издадени от ****, категорично подписа не е негов. Т.е. единственото общо и категорично обстоятелство, което се установи по отношение на тези фактури е, че същите са подпечатани с печата на фирмата му, фигуриращ под всички тях, но нито съдържанието им отговаря на действителността, нито са подписани от него.

Видно от заключението на съдебно- графологическата експертиза /том ХІ, л.119- 144/ ръкописно изписания текст в горните 4 бр. фактури е изпълнен от подсъдимия Д.. Подписът, положен срещу реквизита „съставител” не е положен от управителя на ****- св.С.К.. По време на съдебното следствие подс. Д. призна, че  с тези фирми, на които са издавали фактури, които са изследвани от графолога, сделки не е имало и те са писани от него под диктовката на св. Ал. В.. Заявява, че когато е продавал от името на *****, той се е обаждал на счетоводителката и й е диктувал. А.В. му е диктувал какво да пише. Не е давал нареждания същите да бъдат осчетоводявани. Прави довод, че единственото нещо, което е направил е, че ги е съставил и то две години след това по повод на ревизията на фирмата. Той е нанасял ръкописните поправки по фактурите, включително и номерата на фактурите, върху които са установени такива. По отношение на останалите фактури, по които са установени фиктивни сделки, обаче заявява, че те не са представени от него на счетоводителката и не знае кой го е направил, респ. че това е св. В..

Обясненията на подсъдимия Д. обаче не се потвърждават от показанията на свидетелите А. В., Р. Н., К.П. както и от показанията на свидетелката Д. Д., които ще бъдат разгледани по- долу.

Поради изложеното не са събрани доказателства, които да оборват направения от ревизиращите органи изводи относно неоснователно присвоеното право на данъчен кредит за периода по посочените фактури в размер на 91 812.68 лв. от *****, на които е придаден вид, че са издадени от ****.  

Включенето на фактурите в съответните справки – декларации по ЗДДС и прилежащите към тях дневници за покупки, води до съставянето на документи с невярно съдържание, но тъй като то е извършено с доказаното участие на подс. Д., се приема, че именно той е създал условия за избягване установяването и плащането на данъчен кредит по ЗДДС чрез приспадането на неследващ се такъв. В този смисъл носенето/ в смисъл оставянето на разположение, предоставянето за осчетоводяване/ на първичните счетоводни докумеенти, представлява осъществяване на елемент от състава на данъчнотопрестъпление.

Включвайки горните фактури в СД и дневника за покупки за  м.09.2011 г., подсъдимият Д. е приспаднал неправомерно неследващ се данъчен кредит в размер на 97 912.68 лв. и по този начин е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 97 912.68 лв.. Декларирани са и доставки от други доставчици, които не са предмет на обвинението.

Свидетелят А.В. /том ХІ, лист 7-17/ в разпита си на ДП заявява, че първоначално е бил съдружник, а по-късно управител на дружество ****. Предишният управител св. К.П. никога не се е занимавал с дейността на дружеството, като още в началото му издал пълномощно за осъществяване на цялата дейност. Счита, че същите пълномощни са имали и подсъдимия Д. и бившата му съпруга свид. Д. Д., което обаче не се потвърждава от писмената документация по делото,/ видно от която сам св. Д. е имала пълномощно, но за банково представителство/. Категоричен е, че неговите задължения в инкриминирания период са се изразявали само в присъствието му при натоварване на стоката в базата им в с. ****, която са ползвали под наем, и в издаването на кантарни бележки и фактури, но не и с търсенето на доставчици и клиенти, чието задължение е било на подсъдимия Д.. Освен това като упълномощен представител на дружеството е подписвал месечните справки-декларации по ДДС. Той, както и подсъдимият Д. и свид. Д. не са се отчитали за извършваната от тях дейност, като той не е знаел за това откъде се купува стоката и на какви цени, което е било в рамките на правомощията само на подс. Д.. Дружеството е започнало да функционира през м. юли 2011г. като благодарение на контактите на подс. Д. са се осъществявали доставки и продажби, и в този период той не е знаел, че дружеството не разполага с истински лиценз за продажба на зърно. Той лично не е знаел дали покупките са осъществявани чрез посредници, дали са закупувани от частни производители или фирми, а най-общо е знаел, че стоката идва от ***. Парите за закупуване на стоката /пшеница, рапица, слънчоглед, царевица/ са теглени от него и свид. Д. от сметките на дружеството и са били предавани на ръка на подс. Д. за извършване на разплащания с доставчици. Подс. Д. единствено е бил наясно кога ще бъде извършен паричния превод от клиентите, като им е звънял за да изтеглят сумите, когато това е ставало. Той обаче не е бил уведомяван винаги за всеки превод, тъй като и свид. Д. е разполагала с пълномощно за теглене на суми от банкови сметки. Офисът на дружгеството се е помещавал на адреса, на който е била и адвокатската кантора на **** му – адв. С.В. Дружеството е имало само двама работници, а именно счетоводителката Р. Н. и свид. Д. Д.. Категоричен е, че дружеството не е имало сключени комисионни договори, нито подс. Д. е имал такъв с дружеството, като не се е водил негов служител. Счетоводителката на дружеството/св. Н./ е била наета за периода м. юли-м. септември 2011г. като е напуснала според него през м. декември 2011г., от който момент те имат друг счетоводител/тъй като дружеството продължава да функционира, но не дерегистрирано по ДДС/. По принцип единствено той и свид. Д. са носили на счетоводителката оригинални фактури, на само такива, които са били издавани от дружеството към клиенти, т.е. за извършените от него продажби. Не знае какви документи е предствял пред счетоводителката подс. Д. за извършени покупки от дружеството, като му е бил известен факта, че същият е диктувал и по телефона реквизитите на някои фактури за извършени сделки /покупки/, за които не е представял оригинали и той не знае къде се намират те, както и евентуално придружаващите ги документи. По време на ДП е предал с протокол за доброволно предаване намиращите се в счетоводството на фирмата първични счетоводни документи отоносно извършени сделки от дружеството за инкриминирания период, между които няколко оригиналнифактури /посочени по-горе/. Заявява, че дружествто **** не е имало собствени бази в страната, а е ползвало под наем само една база за съхраняване на зърно в с. ***, обл. ***. Транспортът по всички сделки е осъществяван с транспортни средства на купувачи,   тъй като дружеството не е  разполагало със собствени такива. Понякога е бил наеман и транспорт. Потвърждава обстоятелството, че той и свид. Д. са имали кочани и са съставяли фактури само към клиенти за продадени стоки. Поради което е категоричен, че всички продажби са реални. Още повече е присъствал и е виждал натоварването, а впоследствие разтоварването на стоката при клиентите, въз основа на което са извършвани и плащанията.

Никога не е чувал за дружествата ****, ****, **** и ****. Посочва, че основните клиенти на дружеството за периода, на които той е продавал закупени стоки са: ****, ****, ****, **** и др. Няма представа защо в счетоводството на дружеството са налични само копия на фактури, изпратени по факс, и счита, че единствено подс. Д. може да отговори на този въпрос, както и дали това се дължи единствено на обстоятелството, че по тях не са извършени плащания. Нито той, нито новият счетоводител на фирмата /П. Т./ могат да отговорят на този въпрос, тъй като при тях няма данни за това.

По време на съдебното следствие потвърждава показанията си от ДП, като заявява, че фирмата е била създадена, за да им бъде отпуснат банков кредит за закупуване на **** в гр. ***. За целта е било необходимо да се докаже извършването на някаква дейност от фирмата.  Признава, че е осъждан за данъчно престъпление в качеството му на собственик  на друга фирма. Потвърждава обстоятелството, че са имали уговорка с подс. Д. заедно да търгуват със зърно, като фирмата е следвало да бъде “прекупвач” на зърно. С тази дейност е трябвало да се занимават тримата – той, подс. Д. и свид. Д.- заедно и поотделно./ При извършването на сделките не са имали строго разграничени правомощия, като в някои случаи са присъствали заедно или поотделно и тримата/.  По принцип само той и Д. Д. са разполагали с възможност за изтегляне на паричните суми от сметките му. Признава и че само той е подписвал справките-декларации, които са представяне пред данъчното, след осчетоводяне на първичната счетоводна документация. Потвърждава казаното от него на ДП, че след доставянето на зърното в базата в с. ****, същото се е натоварвало на транспортни средства на купувача и му се е доставяло, като той и свид. Д. са присъствали на товаренето и разтоварването му. Някой път е присъствал и подс. Д.. Конкретизира, че той и свид. Д. са съставяли фактури само за продажби, но не всеки път са издавали приемо-предавателни протоколи. Категоричен е, че не е имало случаи те със свид. Д. да са осигурявали покупките на дружеството, а това е ставало само от подс. Д., който е имал необходимите контакти за това. Поради това документите за осчетоводяване на сделките/покупки и продажби/ са носени и от тримата на счетоводителката на фирмата. Плащането по осъществените от дружеството продажби е било извършвано по банков път, а плащането по покупките е било извършвано на ръка от подс. Д. с парични средства, които те със свид. Д. Д. са теглили от банковите сметки на дружеството. Споделя факта, че през този период е имало сделки, по които е излизало, че дружеството не се е разплатило с доставчиците си, което му е съобщавано и от счетоводителката. Счита, че тъй като плащането, ако е ставало, е следвало да има касови бележки, а липсата на такива означава, че не е извършено плащане. По повод на инкриминираните фактури заявява, че никой не му ги е показвал, и той не е нареждал на счетоводителката да ги осчетоводява.  Тъй като уговорката им с подс. Д. не е включвала отчитане от всеки от тях на другия по повод осъществените сделки и издадените фактури, той не е осъществявал контрол на това. Няма предства кой е занесъл въпросните фактури в счетоводството за осчетоводяване. Заявява, че дружеството е купувало само от лицата П. М. /фирма ****, Х. И./, а негови основни клиенти са били фирмите: ****, ****, ****, ****.

С оглед последователността и категоричността, по който са дадени показанията на този свидетел, съдът прецени показанията му като достоверни в посочената им част.

В проведената очна ставка между свидетеля В. и подсъдимия Д., св.В. потвърждава категорично обстоятелството, че последния освен че е намирал стоката, самостоятелно е извършвал сделки-покупки от името на дружеството като е намирал стоката и е организирал транспортирането и, тъй като е нямало изрично възлагане за това от страна на управителя. Плащането е извършвано и от тримата поотделно: от него, от Д. и от Д. Д. от името на фирма ****. Когато Д. е намирал купувача, той е определял цената като не е търсел одобрението на св. В., единствено понякога се е консултирал с него. Подсъдимият Д. също заявява, че той е намирал стоката и е осигурявал пазара на фирмата за закупената стока, но заявява, че и тримата са ходели заедно да преговарят с доставчика като посочва единичен случай, в който са носели проби от стоката в ***. С това обаче св. В. категорично не е съгласен като заявява, че всеки е бил по различно време, и не са ходели и тримата заедно, а стоката е приемана също от тримата но поотделно и само в някои случаи заедно. Досежно това как е било осъществявано плащането, св. В. заявява, че подс.Д. е плащал само с пари, дадени му от него или от св. Д., а подс. Д.- че е плащал и на ръка, и по банков път, като в първия случай е предавал касовите бележки в счетоводството на фирмата като заявява, че и двамата поотделно са плащали в зависимост от случая/всъщност признава обстоятелството, че е извършвал и самостоятелно плащания, но документи за това по делото не са представени/. Досежно осчетоводяването подс. Д. твърди, че не е имал самостоятелно пълномощно, поради което не е можел да преговаря от името на фирмата и да се отчита за дейността и като разпорежда осчетоводяването, а св. В. е категоричен, че това не му е пречело да разпорежда на счетоводителката осчетоводяването на фактурите, за сделките, които той е сключвал, тъй като така са се разбрали, и той също е бил отговорен за данъчното отчитане. Св. В. твърди, че въпреки че е знаел какви документи следва да се представят за данъчното отчитане на сделките, не е проверявал какви документи е носел Д.,  а се съгласявал и подписвал, защото мислел, че всичко е изрядно, и въпреки че получавал оплаквания от счетоводителката, че някои плащания по осъществени покупки “висят”/както заяви св. Н./. Освен това св. В. е категоричен, че не е нареждал на подсъдимия да извършва поправки по документите, а подс. Д.- че последният му е казал да “оправи” фактурите, когато е започнала ревизията, тъй като той ги е писал/ с което всъщност признава, че е имал самостоятелна роля в отчитането на доставките/. По отношение на последните двамата също не са категорични като подс. Д. твърди, че и св. В. е извършвал покупки, а последният заявява, че не си спомня. На  въпрос дали е извършвал самостоятелно доставки от фирмите  **** , *****, **** и ***** този свидетел обаче е категоричен, че не е извършвал такива доставки. По време на очната ставка подс. Д. твърдеше, че някои стоки са доставяни на базата в с. ****, която според подс. Д. е “на лицето Х.” от ****, който е действал като “посредник”, поради което заяви, че и от тези фирми е осъществявана доставка, тъй като те в тези фактури за доставчик е посомена и фирма ****. Тъй като такъв свидетел не е разпитан по делото, а от показанията на св. П. Д.М./ разпитан по искане на подсъдимия/ не се установява това, а напротив- този свидетел твърди, че лицето ”Х.” е управител на фирма ****,  такава връзка не можа да се се установи, поради което съдът прие тези твърдения на подсъдимия за недоказани/вж. протокола от с.з. на 27.10.2015 г./. Освен това и доставките от **** се приемат от данъчните органи и от съда за недействителни. С оглед на което съдът прецени, че и при проведената очна ставка с оглед съвкупната преценка на доказателствата не са опровергани констатациите на данъчните органи, и липсва основание твърденията на подс. Д. да се приемат за доостоверни, а показанията на св. В.- за недостоверни.

По време на очната ставка се изясни и обстоятелството относно това кога са правени корекции по фактурите, като подс. Д. твърди, че те са правени по време на ревизията, а св. В. заяви, че не знае да са правени такива. Такива са и показанията на  св. Н.. Тъй като първоначално счетоводната документация на дружеството е предоставена от счетоводителката Н., а впоследствие св. В. с приемо- предавателен протокол е представил останалата налична такава в счетоводството, сред която са преправените фактури, е очевидно, че в тази им част показанията на този свидетел не кореспондират с обективната истина, тъй като от пръв поглед е видно, че такива поправки са извършени в “оригинални” фактури и то доста грубо, и са видими с просто око, което е установено безспорно със заключението на СГЕ. Поради което при съвкупната преценка на всички тези доказателства съдът намери за недоказани твърденията на подс., че е бил каран от св. В. да извършва подправкиите на съдържанието на въпросните инкриминирани фактури. Освен това тези твърдения на подс. Д. представляват още едно самоопризнание, че само той, а не св. В. е отговарял за доставките на дружеството, и последният няма нищо общо с осъществените фиктивни доставки от подс. Д..

           Тъй като се касае до показания на свидетел, за които св. В. носи своята наказателна отговорност, а твърденията на подсъдимия не са скрепени с такава отговорност, макар и да представляват доказателствено средство, съдът при съвкупната преценка намира дадените от подсъдимия обяснения в очната ставка за недоказани. Същевременно приема  показанията на св. В. за достоверни, тъй като те си кореспондират с останалите доказателства по делото.

             С оглед обстоятелството, че св. В. е бил упълномощен представител/управител/ на дружеството, и сам признава, че св. Р. Н. го е сигнализирала за липсата на документи и неизвършени плащания по някои сделки, съдът не дава вяра на показанията му единствено в частта им относно обстоятелството, че не е знаел за извършваните от подс. Д. действия по отчитане на сделките, които лично той е извършвал/ между които безспорно са били и инкриминираните фактури/. Същият може и да не е контролирал, но във всички случаи се е съгласявал с извършените от него действия, с които обективно подс. Д. е осъществявал присъщите функции на ДЗЛ, осъществявал е елементи от данъчното престъпление, тъй като с тях е създавана реална възможност/условия/ да бъде “стопено” ДДС-то по извършените продажби на дружеството, като бъде присвоено правото на данъчен кредит и по този начин фирмата да остане с по- малко задължения към бюджета. Действително по делото не бе установено, че именно по тези покупки подс. Д. е получил комисионнна, тъй като липсват такива писмени документи/нво това не е и необходимо с оглед на конкретното му обвинение/. Тъй като обаче по останалите покупки и продажбите на дружеството не са установени несъответствия и данъчните органи са признали за действителни тези сделки и съставените за тях документи, то следва да се приеме, че именно по инкриминираните доставки подс. Д. е осъществил сам съставянето на документи/фактури/ с невярно съдържание, които е предоставил за осчетоводяване на счетоводството на фирмата, като е представил за осчетоводяване и останалите електронни фактури и ксерокопия от такива, по които видимо не са налице подправки.  Предвид гореизложеното съдът не възприе довода на подсъдимия и неговия защитник, че реално инкриминираните покупки са били представени пред данъчните органи от управителя на дружеството-св. В., чрез подписаните от него на СД и дневниците за покупки. Предвид гореизложеното прие, че реално фактическият извършител на това деяние е подс. Д., който носи своята лична наказателна отговорност за извършеното. От анализа на останалите гласни доказателства по делото съдът извърши преценка, че никой друг от останалите представители или пълномощници на фирмата не може да се счита наказателно отговорен за избягване установяването и плащането на ДДС чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит по инкриминираните доставки на ДЗЛ.

В тази насока са и показанията на св. К.П. и св. Р. Н., както и тези на св. Д. Д./*** на подсъдимия/. От св. показания на св. К.П.- ДП-т. ХІ, л. 45-46/, управител на **** до м. октомври 2011г., се установява, че първоначално той заедно със свид. А.В. и поотделно са били управители на дружеството, а впоследствие той е прехвърлил своите правомощия изцяло на него. Т.е. св. В. е бил единственият упълномощен представител на ДЗЛ за периода. Няма спомен да е подписвал пълномощни за такава дейност на други лица, нито да е назначавал работници по трудов договор. По професия е сладкар и се е съгласил да участва в дружеството, тъй като е искал да осъществи закупуване на хлебозавода в гр. *** по европейско финансиране. По принцип е подписвал някакви документи във връзка с дейността на дружеството в кантората на адв. С. В. – *** на свид. В., но тъй като им имал доверие, че няма да злоупотребят с него, не е гледал какво подписва. Познава подс. Д., за който знае, че се занимава с търговия със зърно и че има складова база в с. ****. Няма представа какъв е бил оборота на дружеството през 2010-2011г., кой е подавал справките-декларации, кой е бил счетоводител на дружеството, не знае и за осъществявани от дружеството сделки по покупко-продажба на зърно. Свид. В. или други лица не са го уведомявали за дейността на дружеството. Нищо не е чувал  за дружествата ****, ****, ***и ****, нито за техните управители, както и не е получавал никакви облаги във връзка с някаква търговска дейност на дружеството. По време на съдебното следствие потвърждава показанията си, като е категоричен, че според него тази фирма не е развивала реална дейност. Счита, че е възможно да е издал писмено нотариално заверено пълномощно на подс. Д. за работа с фирмата, което вероятно му е било предложено от свид. А.В.. Също такова/ според него/ пълномощно, но за теглене на суми от банки бил издал и на *** му – свид. Д.. Коригира дадените от него показания на ДП, че фирмата не е развивала никаква дейност като счита, че е възможно да има осъществена такава, но никой не се е допитвал до него. Съдът кредитира като достоверни показанията на този свидетел, тъй като установените от него обстоятелства са в пълно съответствие с доказателствата по делото. Поради което прие за безспорно установено, че този свидетел, макар и да е бил управител през периода, действително не е имал никакво реално участие в ръководството и управлението на фирмата, а такава е била извършвана единствено от другия управител – свид. А.В. и от подс. Д. като фактически пълномощник. Не се установи при извършеното разследване подс. Д. да е имал нотариално заверено пълномощно от някой от управителите на фирмата за процесния период, като в тази насока са налице противоречиви доказателства по делото, изходящи единствено от двамата управители. Всъщност и този свидетел потвърждава обстоятелството, че в неговите представи подс. Д. е бил пълномощник на фирмата като  е имал представителни права по отношение на дейността и.

Св. Д. Д. на ДП/т.ХІ, л. 33-34/ е дала показания, че реалния управител на дружеството за периода е бил свид. А.В., макар и дружеството да е имало и друг формален управител /свид. К.П./, а друг неформален управител е бил подс. Д.. Последният се е занимавал с намирането, закупуването и продажбата на зърно. Други служители или работници дружеството не е имало освен нея и счетоводителката Р. Н.. Относно пълномощията от управителите на дружеството заявява, че е имала такива и от двамата, които били за представителство пред НАП и за теглене на суми от банки. Самата тя не е осъществявала никакви сделки, като отчет за извършеното от нея е давала предимно на  подс. Д.. По това време не е живяла заедно с него, като едва по време на съдебното следствие твърди, че вече са били във фактическа раздяла, поради което не знае никакви подробности във връзка с осъществени от него търговски сделки. Счита, че в инкриминирания период дружеството е осъществявало сделки, като е купувало зърно от **** и ги е доставяло в базата в с. *** и с. ***, които се ползвали под наем. Дружеството не е имало наети работници за такава дейност. При товаро-разтоварната дейност в базите, ползвани от дружеството са ходили както тя, така и свид. А.В., като няма информация дали и подс. Д. е правел това, при което сама е издавала фактури, подписвала е съответните товарителници, кантарни бележки и др. от името на ****. По нареждане на подс. Д. е попълвала фактури, които са били предварително подписани от свид. В., когато той е отсъствал и се е налагало да изпрати спешно фактурата по имейл. Плащането по фактури към доставчици се е извършвало също от подс. Д. с пари, които те заедно със свид. В. са теглили от банковите сметки на дружеството и са му ги предавали на ръка. Много рядко за извършвали плащания по банков път. Посочва, че реалните клиенти на дружеството, които са купувачи по осъществени от него сделки са били: **** и ****. Случвало се е да предава пари на ръка и на подс. Д., когато  се е налагало  разплащане с доставчици, като тогава той не и е представял фактури, а и  казвал, че ще ги представи фактурите по- късно на счетоводителката. Случвало се е свид. Н. да й споделя, че подс. Д. само й е продиктувал по телефона реквизитите на съответните фактури, без да й представя оригиналните такива. Не й е известно ***** да е имало търговски взаимоотношения през 2011г. с дружества *******, *****, **** и ****, нито познава управителите им, нито е съставяла фактури с такива доставчици.

Потвърждава обаче показанията си, че и свид. В., но и подс. Д. са й носили документи, които е трябвало да предава на счетоводителката. Не е категорична дали подс. Д. е имал писмено нотариално заверено пълномощно от управителя за работа с фирмата. Отрича да е ходила на място в базите при осъществяване на доставките и не си спомня какви фактури е издавала, но потвърждава, че е имала поглед само върху продажбите. Заявява, че е съставяла фактури, но смята, че реквизитите по тях са й диктувани само от св.А.В., и то само по извършени продажби на дружеството, в която част съдът прецени показанията и за достоверни. По време на съдебното следствие тази свидетелка се опита да промени показанията си, дадени от нея на ДП, като отрече подс. Д. да й е носил фактури, които сам е съставял, но впоследствие след прочитане на показанията й на ДП, потвържди, че подс. Д. и е носел сам фактури за извършени от него покупки от дружеството. Твърди, че към инкриминираните фактури е имало и придружителни документи, но си противоречи по въпроса дали е присъствала при съставянето им във връзка с товаро-разтоварната дейност в базите на дружеството, поради което и в тази им част показанията и не бяха приети за достоверни. Освен това не поддържа показанията си и в частта им досежно обстоятелството, че е давала пари на ръка на подс. Д. за разплащане от теглените от нея суми от банки към доставчици. След прочитане на показанията и от ДП потвърждава всичко, което е казала в този си разпит с изключение на последното обстоятелство. Твърдението и, че такива е предавала само на св. В., обслужва защитната теза на подс. Д., че той не е осъществявал сделки от името на дружеството и не е извършвал разплащания, за което по делото са налице достатъчно други доказателства от св. показания в обратния смисъл. Поради което съдът не ги кредитира с доверие в тази им част.

Тази свидетелка също счита, че подс. Д.  е участвал във фирмата като фактически пълномощник, но заявява, че е участвал само в намирането на стоките и продавачите без да осъществява самите сделки. В тази насока показанията и са в противоречие и с обясненията на подс. Д., който заявява, че само при отклонения от предварително уговорените параметри на сделката се е консултирал със свид. В.. С оглед на което съдът не възприе като достоверни дадените от св. Д. показания пред съда и в тази им част. В останалата им част, в която потвърждава дадените от нея показания на ДП, с оглед съответствието им с горепосочетните доказателства, съдът възприе същите като изцяло достоверни.

          От св. показания на св. Р.Г. Н., счетоводител на фирма ***** за периода 11.10.2011г.-м. декември 2011 г., на ДП/ л. томХІ, л.1-3/ се установява, че същата е била освободена от Инспекцията по труда поради липса на управител на дружеството/след проведената операция на служба **** св. В. се е укривал, а подс. Д. и св. Д., както и св. К.П. са били задържани по другото образувано ДП по описа на ***/. Същата е била наета по граждански договор и е оформила СД и дневниците към тях за инкриминирания период на дружеството/м. юли, август и септември 2011 г./, като установява, че според нея пълномощници на дружеството са били подс. Д. и **** му, св. Д. Д.. Управителят на фирмата, св.А.В. и ги е представил като такива. Освен това е виждала, че “Д. работи заедно с А.В.” и двамата с него са и носели документите за осчетоводяване. След това всеки поотделно и ги е носел. Д. Д. е теглела суми от банковите сметки, за което е имала изрично пълномощно от св. В.. Тя повече време е контактувала с нея, а документите са и носени заедно и поотделно и от тримата: А., Д. и Д.. Имало е и фактури, пуснати по имейл, а впоследствие са предавани и оригиналните фактури. Категорична е, че св. В. и е казвал, че “и Д. ще движи нещата вместо него”. Фактурите са носени попълнени и подписани, и когато това е било за продажби  на дружеството *****, те са били попълнени и подписани от управителя В.. Когато ****  е било купувач обаче, фактурите са издавани от доставчика, и е следвало да бъдат издадени от доставчика най- късно в 3- месечен срок. Някои от документите обаче са и били изпащани по имейл и тя е извършвала осчетоводяване както с оригинали, така и с копия, както и с електронни фактури по имейл, което е допустимо. Не знае и не е виждала подправени документи докато е била в дружеството./Нейните показания съдът кредитира като напълно достоверни, тъй като и те потвърждават обстоятелството, че подправянето на представените по делото оригинилани фактури е извършено след периода на нейното отчитане на дейността на фирмата за трите месеца- VІІ, VІІІ и ІХ 2011 г.- вероятно в периода на ревизията на дружеството/.

Тази свидетелка изнася основния факт, установяващ нереалността на сделките, осъществени от подсъдимия Д., който е бил видим за нея  с оглед характера на осъществяваната от неа счетоводна дейност, а именно, че в някои случаи не са и били представяни оригиналите на фактурите, а по банковите разплащания е установила, че в някои случаи по доставки на зърно, не е извършено такова към доставчици на дружеството. Запомнила е, че единствено към ****  е имало съвсем малко разплащане към някакви хора, които за нея били като комисионери/посредници/. Но те са били предназначени за физически лица в ***, и във връзка с тези сделки не и е представян договор за комисионерство с производителите физически лица, въпреки че е искала такива. Това се е налагало, тъй като предходни доставчици могат да са само фирми, а **** не е имало лиценз за търговия със зърно. Потвърждава обстоятелството, че фирмата е имала склад за зърно и той е бил в с. ***, но не е плащала осигуровки и данъци. Освен това заявява, че ако покупката е под 15 хиляди лева, може да мине с касов бон, но ако е над - тогава е по банков път. Тъй като при тях са минавали само доставки за над 15 хиляди лева, плащането задължително е следвало да става по банков път. В тази връзка и се сторило странно и и направило впечатление, че по сметка „401 Задължение към доставчици” - започнали да се натрупват задължения към доставчици, но никой не се обадил, когато потърсила собствениците.

По принцип и е разпореждано от св. В. да осчетоводява всичко, което и е носено. Заявява, че е имало случаи, при които реквизитите на фактурата са написани на лист, и са и носени “от Д.” да ги осчетоводи и тя го е правела, тъй като това също било допустимо в практиката на данъчното отчитане. Като счетоводител е наясно, че поправки във фактурите са недопустими, а евентуални грешки или несъотвествия се отстраняват чрез  анулирането им, като тя самата не си спомня да е извършвала такива докато е била във фирмата. Според нея такива подправки не биха могли да бъдат извършвани, тъй като при контрахента вече има копие, с което би се установило такова противоречие. Потвърждава, че именно тя като счетоводител на дружеството за периода е предала с протокол за доброволно предаване счетоводната документация на дружеството, което е станало при акцията на “****. /По това ДП няма данни за извършено претърсване и изземване, макар и св.Н. да заявява, че компютъра, на който е работила, е бил иззет от полицията/.  След прочитане на показанията и от ДП на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2  НПК/ на л. 1-3 , т. ХІ /, досежно обстоятелството кой е управлявал дружеството и кой и е нареждал да осчетоводява носените й документи, свидетелката заяви, че поддържа протокола си за разпит от ДП. В него е заявила, че подс. Д., “макар и да е нямал функции на управител, е извършвал сделки като такъв” като не знае дали е имал пълномощно или не. Св. Д./ негова ****/ “само е подпомагала дейността им”. Именно относно инкриминираните покупки е заявила, че не е виждала оригиналите им като счита, че “вероятно реквизитете им са и били продиктувани от подс. Д. по телефон”, тъй като са били написани нечетливо на един лист. Спомня си, че именно с него са уточнявали данните за тези фактури, за да не сгреши нещо при въвеждането им в СД по ДДС, както и че не и е донесъл оригиналите, въпреки че обещал.

При извършения преразпит на тази свидетелка в присъствието на последния защитник на подсъдимия не се установяват различия с казаното от нея в основния и разпит пред съда, при който тя потвърди казаното от нея на ДП, а именно: че подс. В. е бил “като пълномощник” и тя е ”осчетоводявала по нареждане на св. В. всички документи, които подс. Д. и е носел”; не е имало разговор с управителя, в който той да и каже, че трябва предварително да съгласува всичко, което и дава подс. Д.; не е осчетоводявала нищо без “тяхно нареждане”; св. В. лично не и е нареждал да осчетоводява фактури, за които няма документация; за инкриминирания период са се теглени големи парични суми, а е нямало разплащане на доставчици и в счетоводната  програма са “висели” много разплащания, поради което тя е уведомила управителя. Потвърждава отново и факта относно случая, при който подс. Д. и е диктувал по телефон реквизитите на фактурите, за които не и е представил оригиналите. Заявява, че не знае дали св. В. е нареждал на подсъдимия да върши тези поправки, но е категорична, че това не е ставало докато тя е отчитала дейността на дружеството за периода. Съдът напълно възприема нейните показания като достоверни, още повече че същите се подкрепят не само от показанията на св. В. и св. Д., но и от представената по делото писмена счетоводна документация. Освен това намира, че действително въпросните поправки във фактурите са могли да бъдат извършени единствено по време на ревизиите във връзка с осъществяваните насрещни проверки от данъчните органи, тъй като тогава това се е наложило/фактурите не се представят заедно със СД и дневниците придекларирането им в данъчното /.

    Тъй като подс. Д. заявява, че не познава никой от разпитаните по делото свидетели, а само св. В.Д.Д., въпреки че с този свидетел/собственик на фирма ****/сделките на дружеството са изрядни, съдът анализира и неговите показания, дадени по ДП, и пред съда по време на съдебното следствие. От дадените от него показания по ДП, действително се установява, че подс. Д. чрез неговата фирма  *** е осъществявал доставка на зърно и други земеделски култури. Поради което съдът приема с доверие обстоятелството, че последният е имал контакти и възможности за осъществяването на такива сделки. Но с оглед и на дадените от св. В. Д., както и останалите свидетели посочени по- горе показания, че след осъществени такива контакти, някои от фирмите са били дерегистрирани, а на други не са извършени доставки на стоките след извършено плащане/ за което подс. Д. е и осъждан, видно от справката му за съдимост и бюлетините към нея/, не приема за напълно достоверни показанията на този свидетел в частта им относно “изрядността” на търговските взаимоотношения на подс. Д. с търговските му партньори. Този свидетел е имал търговски взаимоотношения с фирма **** и по извършени продажби на дружеството, във връзка с които е контактувал със св. А. В.. Това е видно и от материалите от ДП. При предявяване на свидетеля на  фактури с № ********** от 12.07.2011г., № ********** от 12.07.2011г., № ********** от 14.07.2011г., № ********** от 18.07.2011г., № ********** от 01.08.2011г. и № ********** от 17.08.2011г., които не са инкриминирани по делото, находящи се на лист 150-155 т. І от ДП, всички с издател доставчик **** и получател ****, свидетелят потвърди, че те са подписани от него на мястото на получател, печатът и подписът са негови. С оглед твърденията му за реалност на сделките в разпита му по ДП от 22.08.2014г./ на / л. 78-79, т.ХІ от ДП/ на основание чл.281, ал. 4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, бяха прочетени показанията му на ДП в частта им досежно обстоятелството по повод на какви сделки е контактувал с подсъдимия Д., както и с кои лица във връзка с извършваните от него сделки е контактувал- дали само със свидетеля А.В., или и с подсъдимия Д., а също така и при какви обстоятелства са сключвани тези сделки, и през кой период точно е контактувал с фирма ****. Св. В. Д.  коригира показанията си в посочената им част като заяви,  че поддържа само казаното от него на ДП. Потвърди обстоятелството, че във връзка с осъществените покупки от *****, не му е признат ДДС и му е съставен РА. Сделките не са били признати от данъчните органи поради липса на достатъчно доказателства-товарителници и пътни листове, както и поради липса на лиценз, което е разбрал едва при ревизията му. Признава и обстоятелството, че не може да каже дали св. В. или подс. Д. и от името на коя фирма са договаряли с него.

По искане на подс. Д. бе допуснат като свидетел и разпитан по делото П.Д.М., управител на фирма ****. Последният установява обстоятелството, че подс. Д. действително има свои фирми, с които е осъществявал търговия със зърно. С едната е осъществявал дейност през 2010г.-2011г., когато е била създадена фирма ****. Отделно от това е имал търговски взаимоотношения и с фирма **** чрез нейния собственик “А. Х. – С.”, по две сделки за покупки от негова страна на слънчоглед и пшеница през 2011 г., но не е сигурен за годината. Признава, че му е известно, че подс. Д. е вземал от този “С.”/св. А.В./, пари, за да плаща продукция, при който случай той платил на Х.И., който е управител на фирма **** за една доставка на зърно. Признава, че не знае дали подс. Д. лично е договарял сделката, но че последният е бил самостоятелен при търсенето и намирането на стоките. Твърди, че плащането е ставало по банков път. Не знае дали ****  са имали база за складиране на зърно, но признава, че са имали и покупки от фирма- **** със собственик Х.И., с която сделки са имали и ****. Горепосочените показания съдъ прие като недостоверни с оглед противоречието им с останалите гласни доказателства по делото и представената писмена счетоводна документация на ДЗЛ и насрещните фирми доставчици. Освен това намира същите за твърде общи и неконкретни, поради което ги прецени като такива, имащи за цел да услужат на подсъдимя.

        В дадените от подсъдимия Д. обяснения/ в с.з. на 01.12.2014 г. последният заяви, че е търговец на земеделска продукция /зърно/, с която дейност се занимава от гозини чрез собствените си фирми, с които е осъществявал самостоятелни доставки  и през инкриминирания период. Твърди, че собствената му фирма ***, регистрирана през 1993г., е била дерегистрирана месец февруари 2012г., а по- новата му фирма- **** е регистрирана през 2004г., но не може да каже кога е дерегистрирана.  Освен това заяви, че за дейността на фирма **** си е признал вината, осъден е и си е изтърпял наказанието. От служебно извършената официална справка от Търговския регистър се установи, че фирма **** е регистрирана на 20.01.1997 г. и е  дерегистрирана на 04.10.2011 г., а фирма ****” е регистрирана на 10.10.2005 г. и е дерегистрирана по ЗДДС на 01.04.2011 г.. Т.е. в инкриминирания период с последната фирма подс. Д. не е могъл да извършва търговска дейност с облагаеми по ЗДДС сделки.

Относно начина, по който са извършвани покупките на дружеството подс. Д. призна, че св. И.Н. действително му е бил предоставил кочан с фактури, които той е попълвал лично, когато договорираното от него количество и вид зърно е пристигало на базата в с. ****, от които единия екземпляр се е изпращал за осчетоводяване на фирмата доставчик, а другото копие се е предоставяло в офиса на фирма **** за осчетоводяване. Относно взаимоотношенията му с фирмата на ДЗЛ заявява, че те са били “като по комисионен договор” и по някои сделки са му плащани комисионни. Не представя обаче никакви доказателства за това. Признава и обстоятелството, че към този момент е нямал своя фирма и е действал като комисионер по сделките с доставчиците на дружеството, които са:  ****, **** и други. Комисионната се е плащала на ръка след извършване на сделката. Макар че заявява, че не би следвало да е имало несъставени към момента на сделката фактури, признава, че се е случвало счетоводителката да се обажда и да му иска оригиналите на фактурите, “когато наближи момента на осчетоводяване”. Не са му познати фирмите доставчици по инкриминираните фактури и не си спомня дали по инкриминираните или по други фактури се е обаждал, за да и диктува непопълнени реквизити. Освен това заявява, че дори това е ставало, то винаги е било под диктовката на св. В.. Дава противоречиви обяснения по делото като от една страна твърди, че всички инкриминирани покупки са реални, но в други свои обяснения признава, че това са “измислени” фактури.

                  При изслушването на назначената по ДП ССЕ вещото лице С.С.П., която присъства на разпита на всички свидетели по време на цялото съдебно следствие, заяви, че го поддържа като подробно се обоснова защо според нея не приема всяка една сделка от инкриминитраните в ОА за реална. Подчерта, че това, което я навежда на горния извод е липсата на първични счетоводни документи, между които дори и фактури, които би следвало да се пазят  по закон 5 години съгласно Закона за счетоводството, и 50 години за останалите придружителни документи. Поради което поддържа заключението си, че липсва настъпило данъчно събитие по тези сделки, което да е основание за начисляване на данъчен кредит. Счита, че липсата на тези документи е установена още при извършената данъчна проверка, тъй като именно тези документи, чиято липса е установена при предаването на СД и дневниците в НАП, са били изискани, както и при насрещните проверки на контрахентите. Освен това не са налични и в присъединените материали по ДП. На трето място счита, че дори и да се намерят такива документи в счетоводството на ДЗЛ, липсата им или разминаванията в реквизитите им при съконтрахентите би попречило да бъде признат ДДС за тях. Въпреки че в практиката липсата на документ се замества с дописването му, този документ може да бъде признат само при извършена ревизия. Освен това трябва да бъде доказано плащане по банка, ако е по банков път, или чрез представяне на касов бон, ако е в брой. В случая по процесните фактури е отразено, че има плащане по сметка, но в случая по процесните фактури само е създадено задължени еза плащане по сметка, но с оглед показанията на счетоводителя, който е предал документацията на дружеството/св. Р. Н./ към онзи момент те са били “висящи”, т.е. по тях в разчетната сметка не са били постъпили плащания. Това представлява забрана за фирмата-получател на дадени доставки да си приспада данъчния кредит, защото не е осъществила плащане. Освен това липсата на договор и лиценз за търговия със зърно също представлява такава пречка за признаване на ДДС.

               Предвид изчерпателните отговори на вещото лице и изясняване по безспорен начин на горепосочените обстоятелства с оглед всички събрани по делото доказателства, съдът отказа да уважи искането за поставяне на допълнителна задача на ССЕ от защитника на подсъдимия. Освен това възприе довода на прокурора относно наличието на правен интерес у самото дружество да представи пред данъчните и разследващите органви по образуваното наказателно производство изчерпателно всички онези документи, и цялата налична документация, с цел избягване съставянето на РА, както и на наказателна отговорност.  Поради което съдът прие, че поставянето на допълнителна задача на вещото лице да извърши проверка в самото счетоводство на дружеството/ със собственик св. В. и друг счетоводител/ при липса на обжалване  на самия ревизионен акт, няма да допринесе за изясняване на обективната истина. Освен това по делото е без значение кои физически лица и от кои сметки са извършили тегления, тъй като дори и да бъдат засечени съответствия с периода, в който е следвало да се извършат съответните плащания по инкриминираните доставки, това не може да промени извода за липса на разплащания към контрахентите и за липса на отразявания на тези покупки в СД и дневниците за продажби на съконтрахентите. Поради което още на ДП такава задача основателно не е била поставена на експерта. Не на последно място в случая се иска установяването на факт, който е в противоречие с декларираното от самото дружество  пред НАП- че плащането е с касови бележки в брой, а не по банков път, както е посочено в самите отчетни документи. Дори и да бъде открито “плащане по фактура” по съответната сметка на дружеството, поради липсата на достатъчно доказателства за реалността на осъществената сделка по тази фактура, а и поради невярното и съдържание/ в каквъвто смисъл са направените и поддържани от подсъдимия и в последното  съдебно заседание частични признания/, то това би било безпредметно.          

Предвид горния анализ на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено, че изводите на данъчните органи за липса на реалност на инкриминираните доставки са верни, още повече че те не са и оспорени от собствениците на ДЗЛ. В тази връзка съдът намира, че даданите в тази насока показания на св. В. в очната му ставка с подсъдимия са недостоверни, противоречат на дадените от самия него показания, и са опит да бъде услужено на подсъдимия, поради което не ги кредитира с доверие в тази им част.       

Видно от заключението на ССЕ за тези три данъчни периода общият размер на данъчните задължения на ****, на които е било избегнато установяването и плащането от подс.Д., чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит по инкриминираните фактури е в размер на 287 163.11 лева.

 

Изхождайки от извършения анализ на доказателствата съдът прие за безспорно установено, ме по гореописания начин подсъдимият Д. през периода 01.07.2011 г.-14.10.2011 г. е осъществил от обективна и субективна страна три отделни деяния, всяко едно от които поотделно осъществява състава на едно и също престъпление по чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.7 от НК, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължаване на първото, поради което представляват продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК, като  след приспадане на задълженията по ДДС по сделките с други доставчици/за които неи е внесено обвинение/ е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери  - общо  287 163.11 лв.  на ****,   като приспаднал  неследващ се данъчен кредит, а именно:

За данъчен период 01.07.2011г. – 31.07.2011г. в подадена – СД по ЗДДС вх. №:153-2658/15.08.2011г.  приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 92 743.55 лв. по фактури издадени от доставчици,  както следва:

Том	Дан.период		Фирма  от  която е	Документ - фактура				предмет	Данъчна	ДДС	Обща
Стр.	мес	год	получена доставката	№	ден	мес	год	на сделката	основа		сума
12-18	07	2011	****	*********	14	07	2011	покупки	158 650.00	31 730.00	190 380.00
12-18	07	2011	****	**********	06	07	2011	покупки	29 707.60	5 941.52	35 649.12
12-18	07	2011	*****	**********	15	07	2011	покупки	275 360.16	55 072.03	330 432.19
									305 067.76	61 013.55	366 081.31
12-13	07	2011	СД№:153-2658/15.08.2011					Общо	463 717.76	92 743.55	556 461.31

 

 

За данъчен период 01.08.2011г. – 31.08.2011г. в подадена – СД по ЗДДС вх. № 11776740/14.09.2011 г. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 96 506.88 лв. по фактури издадени от доставчици,  както следва:

Том	Дан.период		Фирма  от  която е	Документ - фактура				предмет	Данъчна	ДДС	Обща
Стр.	мес	год	получена доставката	№	ден	мес	год	на сделката	основа		сума
12-23	08	2011	****	45	18	08	2011	слънчоглед	155 094.40	31 018.88	186 113.28
12-23	08	2011	****	46	24	08	2011	слънчоглед	53 350.00	10 670.00	64 020.00
									208 444.40	41 688.88	250 133.28
12-23	08	2011	****	**********	26	08	2011	слънчоглед	50 184.00	10 036.80	60 220.80
12-23	08	2011	*****	**********	30	08	2011	слънчоглед	24 756.00	4 951.20	29 707.20
12-23	08	2011	****	**********	03	08	2011	слънчоглед	80 830.00	16 166.00	96 996.00
12-23	08	2011	*****	**********	21	08	2011	слънчоглед	60 320.00	12 064.00	72 384.00
									216 090.00	43 218.00	259 308.00
12-23	08	2011	******	**********	26	08	2011	слънчоглед	58 000.00	11 600.00	69 600.00
12-22	08	2011	СД№:11776740/14.09.2011					Общо	482 534.40	96 506.88	579 041.28

 

За данъчен период 01.09.2011г. – 30.09.2011г. в подадена – СД по ЗДДС вх.№ 2037078/14.10.2011г. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 97 912.68 лв. по фактури издадени от доставчици,  както следва:

Том	Дан.период		Фирма  от  която е	Документ - фактура				предмет	Данъчна	ДДС	Обща
Стр.	мес	год	получена доставката	№	ден	мес	год	на сделката	основа		сума
12-39	09	2011	******	140	09	09	2011	покупки	30 500.00	6 100.00	36 600.00
12-39	09	2011	*****	260	01	09	2011	покупки	89 400.00	17 880.00	107 280.00
12-39	09	2011	*****	263	18	09	2011	покупки	40 615.40	8 123.08	48 738.48
12-39	09	2011	*****	261	04	09	2011	покупки	104 648.00	20 929.60	125 577.60
12-39	09	2011	****	268	20	09	2011	покупки	224 400.00	44 880.00	269 280.00
									459 063.40	91 812.68	550 876.08
12-39	09	2011	СД№:2037078/14.10.2011					Общо	489 563.40	97 912.68	587 476.08

 

        Предвид гореизложеното от събраните по   делото  устни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че вписаните като основни доставчици на ДЗЛ ***** през ревизирания период, а именно фирмите:  **** , ****, **** и **** , не са се осъществили реално инкриминираните доставки, а последните  изобщо не са били доставчици на ДЗЛ. Разпитани в хода на  разследването управляващите и представляващите горепосочените фирми, в качеството им на свидетели  твърдят, че не са извършвали сделки, и изобщо не е им е известна като търговец фирма ****, а предявяните им инкриминирани фактури са с невярно съдържание или са неистински, и отразяват несъстояли се данъчни събития. 

     По досъдебното производство са назначени  съдебно – счетоводна и графологическа експертизи, които  след анализ на представените счетоводни  документи на **** и нейните доставчици, е установила, че  в материалите по делото, не са  налични  счетоводни документи – фактури, счетоводни документи, удостоверяващи осчетоводавянето и завеждането  на фактурираните  сделки, описани в месечните СД по ЗДДС и  прилежащите им дневници, а представените такива да с невярно съдържание или са неистински, поради считат, че по тях не са налице извършени  реални доставки по смисъла на  действащия към онова време  чл. 6 от ЗДДС / отм./.

С оглед заключението на ССЕ липсата на първични счетоводни документи, съставени  съгласно изискванията на  ЗСч. – фактури, платежни документи, складови разписки за стоките и приемо - предавателни протоколи за услугите, документи за извършен транспорт, кадрова и  материална обезпеченост  и др.  – относно  декларираните  от  ревизирания данъчен субект  в месечните СД по ЗДДС и   дневници за покупки  сделки  е самостоятелно основание за непризнаване на  данъчен кредит. Респективно    непризнаването на това право в полза на  ДЗЛ води  до задължаване на дружеството към  държавата.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка се налага  безспорния извод че установените от ревизията  и посочени по – горе счетоводни записвания на ДЗЛ **** са водени единствено и  само за целите на начисляване на ДДС, без да се отразява цялата стопанска дейност на дружеството. И по време на съдебното следствие не са опровергани изводите, че дружеството действително е осъществявало пред периода и реални покупки и продажби  на зърно. От проверените при извършената ревизия счетоводни документи на ****, при извършеното разследване и при проведено съдебно следствие се установява,  че през ревизирания период в дневниците за покупки на фирмата са отразени  и фактури за доставки на ДЗЛ, по които липсват някои от задължителните реквизити, изискуеми по чл.8 от ЗСч., а именно инкриминираните такива. Съгласно чл. 11 от ЗСч. такива документи нямат доказателствена сила при доказване на обективираните в тях сделки, поради което съгласно чл. 65, ал.4, т.4 от ЗДДС  данъчните органи не са признали право на данъчен кредит  по тези фактури. Не са установени извършени от ДЗЛ разплащания нито по банков път, нито с платежни  нареждания. При извършените насрещни проверки на фирмите доставчици не са установени доказателства за извършване на реални доставки, за счетоводното им отчитане от предходните доставки, по които фирмата на ДЗЛ е била получател, въпреки че за това са били уведомени по реда на ДПК.  От показанията на разпитаните по делото свидетели  от ДП и на съдебното следствие се установява, че относимите към инкриминирания период фактури,  по които не е признат данъчен кредит, и са издадени от името на представляваните от тях фирми, не отразяват действително извършени сделки, а се касае за документи с невярно съдържание. Това изцяло потвърждава направения по–горе извод от ССЕ и от данъчната ревизия за липса на реалност на горепосочените доставки. Наред с това към представените счетоводни докумети – инкриминираните фактури не са представени налични първични документи доказващи самото плащане по сделката – касови бонове, стокови разписки, платежни нареждания, банкови преводи, както и за складова обезпеченост, документ доказващи начина на транспортиране на стоките – пътни листове и други. Съставената документация за това не отговаря на изискванията на закона, поради което именно данъчните не са признали за действителни тези покупки за разлика от останалите покупки и всички продажби на ДЗЛ за периода. Същото е било прекупваческа фирма и е осъществявало без комисионен договор покупко- продажби на зърно, купувайки го предимно от физически лица от ****, които не са могли да бъдат вписани като доставчици в документите за това. Още повече, че е нямало и лиценз за извършване на търговия със зърно. Използвало е базата в с. ****, ползвана и от други прекупвачи на зърно, както и наети или собствени на купувачите транспортни средства както и техни работници. Това обаче не се отнася до инкриминираните доставки, по които липсва изрядна първична документация, а са налице документи с невярно съдържание. Поради което и с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на ССЕ, се потвърждава изцяло извода от данъчната ревизия, че счетоводните  записи на фирмата във връзка с тези доставки са водени единствено и само за целите на начисляване на ДДС, и по тях няма осъществени реални сделки- покупки.

          Съгласно чл.64, ал.1,т.6 от ЗДДС и чл.7, ал.2 от ЗСч. правото да се приспадне данъчен кредит възниква когато получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие отговарящо на изискванията на ЗСч и на ЗДДС, или митническа декларация. Това обаче за целите на данъчното облагане по ДДС не е достатъчно. Съгласно чл.65, ал.4, т.3 и т.4 от ЗДДС органът по приходите може да откаже приспаднето данъчен кредит, когато установи, че за декларираната доставка или за предходна доставка доставчикът е начислил данък без да са налице основания за това или не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания от органа по приходите срок, включително и доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните  доставки, по които лицето е получател, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Липсата на документи /наемни договори за складови бази, договори за собственост на транспортни средства, както и за трудови договори установяващи наличието на персонал, с цел  неплащане на съответните данъци за това, лишава данъчнозадълженото лице от привилегията да ползва съответното данъчно предимство, в случая правото на данъчен кредит.

      При проведеното съдебно следствие също се потвърждава недействителността на отразените в първичните счетоводни документи сделки, ползвани от подсъдимия и включени в съответните данъчни и счетоводни документи, представени пред данъчните органи от името на данъчнозадълженото лице.

           В случая предвид гореизложеното е безспорно установено, че включването на документите с невярно съдържание, респ.неистинските счетоводни документи в справките декларации и дневниците за покупки към тях/ също с невярно съдържание/, декларирани пред данъчните органи, е станало по нареждане на подс. Д., който е бил фактически пълномощник на фирмата/ при съгласието и със знанието на св. В., за когото обаче няма внесено обвинение/. Според съдебната практика съдът дори и да констатира участие в конкретното престъпление на лица, които не са предадени на съд, не може да замести прокурора в неговите правомощия като му укаже какви обвинения и срещу кого да повдига, нито пък на това основание да прекрати съдебното производство. Неговите правомощия се простират до преценката по чл. 301 от НПК и се ограничава до подсъдимите по всяко дело/ в този смисъл Решение № 229/ 22.07.2011 г. на ВКС по н.д. № 1331/ 2011 г., ІІІ н.о., НК, докл. съдия Кети Маркова/Безспорно установено по делото е, че подс. Д. е автор на инкриминираните фактури с невярно съдържание,  както и че е представил за осчетоводяване същите както и останалите електронни и факсови копия на фактури, по сделки, които не са реално осъществени, поради което макар и да не е собственик/респ. управител на ДЗЛ/ с оглед гареизложеното носи своята отговорност за извършеното деяние, за което му е повдигнато обвинение.

      Предмет на престъплението по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 от НК е укриването /респ. избягване установяването и плащането/ на данъчни задължения в особено големи размери чрез различните форми на изпълнително деяние по т. 1-т.7 на тази разпоредба. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че укрива данъци и има за резултат избягване на тяхното установяване и /или/ плащане.

             С оглед на събраните по ДП и пред настоящия съдебен състав доказателства съдът прие, че през инкриминирания период подсъдимият Д. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери като е приспаднал неправомерно данъчен кредит, тъй като  е безспорно установено, че не е налице  право на приспадане на данъчен кредит на фирма ****  в посочения размер.

               Поради гореизложеното съдът прие, че не е налице право за приспадане на данъчен кредит по тези сделки, както и че за данъчното отчитане на фирмата е ползвала фиктивна счетоводна отчетност, за която не е било налице правно основание. Съставените месечни справки-декларации и дневници за покупки към тях за съответните периоди с оглед липсата на изрядни първични счетоводни документи, съответстващи на изискванията на ЗСч. и ЗДДС, не отразяват действително реализирани обороти от сделки и услуги, или такива от посочените в тях съконтрахенти.

           Въз основа на декларираното от ДЗЛ в неверните СД и дневници за покупки към тях и неистинските първични счетоводни документи/фактури и др./, се поражда за ДЗЛ правото на данъчно предимство, водещо до избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС. С последното пряко се ощетява бюджета, като без значение е дали въпросното лице, ползвало счетоводните документи с невярно съдържание, пряко се е облагодетелствало, т.е. дали се е стигнало до изтегляне от бюджета на неправомерно присвоения данъчен кредит. Без значение за това деяние е и самото осчетоводяване на фактурите с невярно съдържание, нито техническото организиране на това осчетоводяване за отразяване на неистинските счетоводни документи в отчетните регистри и в цялото счетоводство на фирмата.

                       От анализа на материалите по досъдебно производство от показанията на разпитаните по настоящото дело свидетели, и заключенията на ССЕ както и от обясненията на подс. Д., се установява, че фактурите, по които не е признат данъчен кредит и са издадени от името на представляваните от тях фирми фиктивни доставчици, не отразяват действително извършени от тях сделки. За оформянето на сделките са били използвани първични счетоводни документи с невярно съдържание- фиктивни фактури и други такива/електорнни или хаксови копия/, в които лъжливо е документирано, че доставките са получени от тези контрахенти и е платен дължимия ДДС. На това основание и вторичните счетоводни документи- Дневници за покупки и справки-декларации също отразяват неверни обстоятелства.

          С оглед на което безспорно е установено, че СД и Дневници за покупки представляват частни счетоводни писмени документи с невярно съдържание, а фактурите са с невярно съдържание и в тях лъжливо е документирано, че описаните в тях доставки на стоки и услуги са получени от дружеството от тези контрахенти,  и е платен дължимия ДДС, което е направено с цел неправомерно да бъде присвоен посочения в тях ДДС, както и че с включването им в подадените в ТД на НАП - Ст.Загора справки- декларации по ЗДДС и приложените Дневници за покупки към тях подсъдимият Д. умишлено е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. /Съгласно ЗСч. при положение, че фактурите са с невярно съдържание, те нямат никаква доказателствена сила относно това, че е възникнало облагаемо данъчно събитие и е начислен ДДС/.

       Обект на данъчните престъпления по глава VІІ от НК са категория обществени отношения, свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система. Това са вид финансови правоотношения, в които Държавата е субект с властническо/ надмощно/ положение, пораждащо се на основата на съответните материални данъчни нормативни актове- законови и подзаконови. Нормата на чл. 255 от НК борави с понятието „ данъчно задължение”. Законова дефиниция на това понятие е дадена в §1 т.5 от ДР на ДПК. Данъчното задължение е „в големи размери”, когато съответства на дефиницията в чл. 93 т.14 от НК, а именно- границите му да са фиксирани в стойности между 3 000 лв. и 12 000 лв. Над тази стойност вече представлява такова  в „особено големи размери”. В случая безспорно се касае до такова данъчно задължение, което е „ в особено големи размери”. В чл. 6 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието „доставка”. По смисъла на закона „доставка” е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стоки, респ. извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи.  Понятието „данъчен кредит” е дадено в чл.63 от ЗДДС и представлява сумата от начисления данък на регистрираното лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето /получателят по сделката/ има право да приспадне.   Данък добавена стойност, посочен в Справката-декларация, която се съставя по образец, съгласно ППЗДДС има две съществени части. В част А се отразяват данни за извършените доставки – продажби и начислен данък върху добавената стойност. В част Б, се отразяват данните за получените доставки и данъчния кредит. Неразделна част от справките-декларации по чл.100 от ЗДДС са Дневниците за покупки и продажби, в които са описани първичните документи. Самите справки имат два съществени раздела. По единият раздел задълженото лице декларира данъчно задължение, т.е. размера на ДДС, който той следва да внесе по сделките, по които е доставчик, а в другия раздел декларира данъчния кредит, който има право да получи по фактурираните сделки, по които е получател. Когато за определен данъчен период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит, разликата представлява резултата за периода и тя подлежи на внасяне в бюджета. Т.е. ДЗЛ е задължено да внесе тази само в случай, че начисления данък надвишава данъчния кредит, който е начислен по доставки към задълженото лице. Намаляването на начисления ДДС чрез: 1. неописването на фактури или 2. описването на фактури на доставки от регистрираното лице, при които то придобива право на въстановяване на данъчен кредит –ДДС в определения от закона срок, води до избягване на плащането на данъчното задължение. 

С оглед на което следва да се приеме, че с декларираните по СД по ЗДДС и прилежащите им дневници за покупки за периода 01.07.2011г. – 14.10.2011 г. е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо  287 163.11 лв. на ****, като е приспаднат  неследващ се данъчен кредит. Предвид гореизложеното участието на подс. Д. в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК от обективна и субективна страна е доказано по безспорен начин. Същото е осъществено от подс. Д. чрез три отделни деяния. Тъй като това е станало на три пъти- в три отделни данъчни периода- месеците юли, август и септември 2011 г., за които ДДС е бил дължим съответно в посочените размери/ 92 743, 55 лв., 96 506, 88 лв. и 97 912, 68 лв./, и отделните деяния осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление/ и трите размера са над 12 000 лв./, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, съдът  прие, че подсъдимият Д. е действал в условията на продължавано престъпление – чл.26, ал.1 от НК.        

      

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът прие, че с горепосоченото си поведение подсъдимият Д.Я.Д. за това, че в периода 01.07.2011г. – 14.10.2011 г. в гр.*** в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери  - общо  287 163.11 лв.  /двеста осемдесет и седем хиляди сто шестдесет и три лева и единадесет стотинки/ на ****,   като приспаднал  неследващ се данъчен кредит както следва:

   1.За данъчен период 01.07.2011г. – 31.07.2011г.- в подадена СД по ЗДДС вх.№:153-2658/15.08.2011г. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 92 743.55 лв.;

             2.За данъчен период 01.08.2011г. – 31.08.2011г. –  в подадена СД по ЗДДС вх. № 11776740/14.09.2011 г. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 96 506.88 лв. ; и

                  3.За данъчен период 01.09.2011г. – 30.09.2011г. в подадена – СД по ЗДДС вх.№ 2037078/14.10.2011г. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 97 912.68 лв., поради което в условията на продължавано престъпление, е осъществил изпълнителното деяние на престъплението  по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.26, ал.1, от НК както от обективна, така и от субективна страна.

Престъплението по чл.255 от НК е  резултатно, тъй като се стига до неправилно определяне на данъчните задължения и до неплащане на установени данъчни задължения към държавата. Същото може да се счита за довършено чрез избягване установяването на данъчните задължения или чрез избягване плащането на данъка, и то от момента, когато е настъпил конкретния визиран в данъчния закон падеж. Поради което извършването наданъчната ревизия, респ. издаването или влизането в сила на издадения въз основа на нея  ревизионен акт само констатира наличието на ликвидно и изискуемо задължение за заплащане на данъка. Той обаче не може да се третира като юридически факт, определящ момента на възникване на това задължение, а само като изпълнителен титул/инструмент/. Поради което и не е необходима предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност по закон./ ТР № 1/ 2009 г./. Основният състав на чл.255, ал.1 от НК, който в случая е приложимият закон, предвижда няколко форми на изпълнително деяние, изчерпателно посочени в т.1 до т.7 на нормата, които се изразяват в извършване на правно забранена дейност/напр. по 2, т.4, т. 5, т.6, и както е в случая- по т.7- действия по приспадане на неследващ се данъчен  кредит/, а други- в пропускане да се извърши правно вменена дейност чрез бездействие/ напр. по т. 1 и т.3/. Във всички случаи обаче необходимо да се е стигнало до определения престъпен резултат- избягване установяването и/или плащането на данъчните задължения в големи или особено големи размери, който резултат настъпва с изтичането на предвидения в специалния закон /в случая - ЗДДС/ за внасяне на дължимия данък /ДДС/.Ако обаче чрез определени свои действия или бездействия деецът извърши или пропусне да извърши някое от посочените в т.1 - 7 дейности, но в предвидения в закона срок плати надлежно данъка, то няма да има осъществено престъпление по чл.255 от НК.

                В случая са осъществени и двете форми на изпълнително деяние- и установяването, и плащането на данъчните задължения. С действията си подсъдимият Д. е осъществил формата на изпълнително деяние по чл. 255, ал.1, т.7 от НК- “избягване установяване и плащането на данъчни задължения”-ДДС чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит. В случая с факта на отразяването в СД и дневника за покупки към тях на неистинските счетоводни документи подсъдимият е попречил на данъчните органи да установят съществуващото задължение на дружеството към фиска, а с осъщественото бездействие- неплащането на дължимия данък/ неустановен в пълния му размер именно поради поведението на подсъдимия/, е извършено и “избягване на плащането” му в този размер. Неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит в случая е налице, тъй като се касае до безспорно установен фиктивен, а не до реален оборот. При този вид данъчна измама доставчикът поставя между себе си и фиска една или множество „кухи” фирми, които уж купуват от него и плащат ДДС, което той си приспада при извършените от него реални продажби на стоки или извършени услуги на други фирми, но няма право на това, а е длъжен да внесе в бюджета целия начислен при продажбите данък/ а не само разликата с този, начислен по фиктивните покупки от фирми фиктивни доставчици. Всъщност при този вид измама се избягва внасянето на данъка или на целия данък/ „стопява се”/ ДДС, който е получен в цената на стоката или услугата. При това положение той няма право да иска да му бъде възстановен данъка, тъй като се касае до фиктивни, а не до реални обороти. Безспорно е установено, че в случая само е придаден вид посредством инкриминираните документи, че са осъществени покупки докато всъщност те са използвани от подсъдимия Д. за „стопяване” на дължимото ДДС, формирано от действителните облагаеми сделки- продажби от ДЗЛ, за да не бъде внесено в бюджета.

 

                           ОТНОСНО АВТОРСТВОТО НА ДЕЯНИЕТО:

 

По повдигнатото му обвинение подсъдимият Д. не се признава за виновен, като твърди, че той не е извършвал никаква търговска дейност с ******, а само е намирал зърнените култури, уговарял е самата доставка, но не е осъществявал същата, което било в правомощията само на св. В.. Признава, че е попълнил лично инкриминираните/”измислени”/ фактури/ по делото, които с оглед заключението на СГЕ не е безспорно установено от кого са подписани/, и че по тях доставки е нямало, но не е било негово правомощие да нарежда осчетовондяването им. За това са били отговорни други лица и най- вече св. В., който е подписвал СД и дневниците за покупки, които са предоставяни в НАП от счетоводителката на дружеството, св. Р. Н. Поради което ако трябвало да отговаря за нещо, то е “за документи с невярно съдържание”, но не и по предявеното му обвинение.

Тези му твърдения обаче не се подкрепят от каквито и да са доказателства, събрани по време на разследването. Напротив, твърденията му се опровергават от показанията на всички разпитани по делото свидетели- както от собствениците на фирмите- съконтрахенти по инкриминираните доставки, така и от останалите свидетели, които заявяват, че подс. Д. е бил фактически пълномощник на дружеството, осъществявал е сам същите като  е договарял всички елементи по сделките, отговарял е и за транспорта и отчитането им в счетоводството на фирмата. Поради което и по инкриминираните фактури следва да се приеме, че лично той е съставил е същите, занесъл ги е за осчетоводяване или е диктувал реквизитите им на счетоводителката като е обещал да представи оригиналите както и документи за плащането по тях, с което фактически е осъществил правомощията на законния представител и управител на фирмата на ДЗЛ. Въз основа на неговите действия първичните счетоводни документи са били включени в СД и прилежащите им дневници за покупки, които са били подписани от св. В..

С ТР № 1/ 2009 г. на ОСНК, което е задължително за приложение от съдилищата, е обобщена съдебната практика към момента като е прието, че кръгът на данъчно задължените лица  е по- широк от кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на данъчно престъпление. В случая деецът, подс. Д., макар и да е извън кръга на данъчно задължените лица, реално, фактически, е осъществявал дейността на дружеството по инкриминираните доставки в съответствие с постигнатата между него и представляващия го управител св. В. договорка при липса на комисионен договор и доказателства за получавана комисионна. Последният само формално/фиктивно/ е участвал в отчитането им, макар и да е извършвал фактически действия по приемането и разтоварването на стоката в базат в с. Опан, но е осъществявал такива правомощия само по отношение на продажбите на ДЗЛ, и е подписвал СД и дневниците за покупки към тях, подавани пред ТД на НАП. Според съдебната практика, представителната власт, възникнала по силата на закона или въз основа на упълномощеване, не може да служи като единствен и достатъчен критерий при определяне субекта на данъчното задължение. От решаващо значение е дали фактически деецът обективно осъществява присъщите функции на ДЗЛ и дали е осъществил елементи от състава на данъчното престъпление, респ. дали е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат- избягване установяването и/или плащането на данъчното задължение в големи или особено големи размери. / Поради разнородната съдебна практика на съдилищата относно “фактическия пълномощник” отново се подготвя към момента издаването на ново ТР от ВКС/. Приема се, че решаването на този въпрос е фактически и зависи от установените по конкретното дело факти.

В случая подс. Д., макар и да не е бил управител и да е нямал нотариално заверено пълномощно за осъществяване на дейност с фирмата, по предварителната уговорка и устно нареждане на св. В. за осъществяване на представителство в отношенията и с други фирми, е осигурявал посредством своите контакти не само намирането на зърното, но е извършвал и договорирането на съответните стоки, количества и цени, начин на транспорт и начин  на плащане/т.е. по отношение на основните елементи на сделката/, и сам е съставял първичните счетоводни документи- фактури, които е представял в счетоводството на дружеството, изпращал ги е по имейл, или е диктувал по телефон на счетоводителя. Разпореждайки осчетоводяването им чрез предоставяне в счетоводството на фирмата на горните фактури, по който начин те са били включени в СД и дневника за покупки, подсъдимият Д. е допринесъл/или е създал условия/ за настъпването на съставомерния резултат- неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит за трите данъчни периода,  и по този начин е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери.

Св. Н. в съответствие със своите задължения само е осчетоводявала предоставяната и първична счетоводна документация от подс. Д. по инкриминираните фактури, вписвайки ги в СД и дневниците за покупки/и продажби/, тъй като е имала нареждане от св. В. да осчетоводява всичко, което и се представя не само от него, но и от подс. Д.. Св. Д. пък е изпълнявала нарежданията на подс. Д.. В тази връзка съдът намира за недоказано твърдението в ОА, че подс. Д. е възложил на св. В. каквото и да било във връзка с фирмата, а по- скоро намира, че последният се е съгласил и е допуснал подс. Д. да оперира с фирмата, т.е. че двамата взаимно са си възложили такива представителни функции, но подс. Д. е отговарял изцяло за покупките на дружеството, а св. В.- за продажбите. Освен това намира за неоснователен и недоказан довода на защитата, че не е доказано подс. Д. да е преговарял от името на ДЗЛ, а това той е правел само като представител на своите фирми- **** и ****,  тъй като само от св. В.Д. и то едва пред съда изнесе такъв факт. Тъй като след прочитане на показанията му от ДП този свидетел си спомни какво е имал предвид в разпита си, и заяви, че поддържа всичко казано от него в разпита си от ДП, съдът намира и този довод за изцяло опроверган от доказателствата по делото.          

Предвид гореизложеното при съвкупната преценка на доказателствата съдът намира, че е безспорно установено участието и на подсъдимия Д. в извършването на инкриминираните покупки, съставянето на фактурите, както и в предоставянето им за осчетоводяване/попълването на СД и дневниците за покупки към тях/, при категорично установеното му намерение да бъде създадена по този начин една привидност за реализирани парични потоци с цел избягване установяване и плащане на данъчни задължения чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит. Поради което намира за напълно неоснователни доводите на подсъдимия и неговия защитник в тази посока.

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

   Престъплението е извършено от подс. Д. виновно, при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е техните обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици.       

              По начало за наличието на умисъл/вина/ за извършване на едно престъпление следва да се изхожда от характера на извършените от дееца действия. При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият Д. в инкриминирания период е извършил действия, обективно установяващи, че той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като е искал и е целял настъпването им. Поради което съдът прие, че при извършването на деянията е действал умишлено/ при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК.  Същият е бил наясно още от самото начало, че за процесния период от три месеца по инкриминираните фактури дружеството не е осъществило декларираната като реална търговска дейност, а по предоставените от него за осчетоводяване фактури ще бъдат отразени фиктивни сделки/покупки/, които ще бъдат отчитени данъчно с цел осъществяване на престъпление срещу данъчната система на РБългария/”стопяване” на ДДС по други реални сделки на дружеството/. Въпреки това лично е съставил/ или диктувал, респ. предоставил  инкриминираните фактури, които не са издадени от фирмите доставчици,  макар да е знаел, че се касае  за  фиктивен оборот на дружеството, за който не са налице съответните първични придружаващи документи, както и че поради това няма право да си приспадне неследващия му се данъчен кредит. По този начин е осъществил присъщите функции на ДЗЛ и дали е осъществил елементи от състава на данъчното престъпление, респ. дали е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат- избягване установяването и/или плащането на данъчното задължение в големи или особено големи размери. С оглед на което неговият умисъл в осъществяването на престъпната дейност е налице. Умисълът му е пряк, тъй като същият е съзнавал, че инкриминираните фактури ще бъдат включени в СД и дневниците за покупки към тях, и с действията му се избягва установяването или плащането на данъчно задължение чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС.  Освен това е знаел, че чрез представянето им пред ТДД на НАП- Ст.Загора се присвоява право на данъчен кредит, като същевременно е имал познание за неверността на фактите, което призна и пред съда при даване на обясненията си, но въпреки това ги е предоставил за осчетоводяване. С оглед на което неговият умисъл в осъществяването на престъпната дейност е налице. Умисълът му е пряк, тъй като същият е съзнавал, че по този начин се избягва установяването и плащането на данъчно задължение на ДЗЛ чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. Поради което не може и да се обсъжда хипотезата на посредствено извършителство, т. е. същият да е бил изпозван от някого/ св. В./ за извършване на данъчно престъпление без да има съзнание за това/, и не може да става въпрос за някакво предоверяване или пък приятелска услуга. Наапротив, от собствените му признания е видно, че това е било и в негов личен интерес- получаването на повече и по- висок размер комисионни по “осъществените” доставки за дружеството.

               С оглед на гореизложеното съдът прие, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го  призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна и то при наличието на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 във връзка с чл. 255 ал.3,  във вр. с ал.1, т.7 от НК.

   

 

ОТНОСНО ВИДА, РАЗМЕРА И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ   НА  НАКАЗАНИЕТО:

 

 

Разпоредбата на чл.255, ал.ІІІ  във вр. с ал.І, т.7 от НК предвижда за избягване установяването или плащането на данъчни задължения в особено големи размери налагането на наказание в размер от 3 до 8 години „Лишаване от свобода” и кумулативно с това наказанието  „Конфискация на част или на цялото имущество на виновния”.

Видно от събраните по делото доказателства /свидетелство за съдимост, характеристична справка, декларация за СИП и др. подсъдимият Д.Я.Д. към момента на извършване на деянието е многократно  осъждан- общо 8 пъти, от които за престъпления против собстеността/ 4 пъти за престъпления по чл. 209 и чл. 210 от НК, 2 пъти за такива по чл. 206 от НК/, а 1 път и за данъчни измами/ с фирмата му ******/. По тях са му налагани ефективни наказания лишаване от свобода, и му е било определено едно общо най- тежко наказание в размер на 3 години ЛС, което същият е изтърпял на 20.03.2015 г.. По време на разглеждането на настоящото дело е влязла в сила и друга присъда, по която му е наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 години/ видно от справката му за съдимост/ - нова присъда по ВНОХД № 337/ 2015 г. по описа на ОС- Стара Загора/, която не е изтърпяна към момента.

Освен това същият е с лоши характеристични данни, тъй като въпреки декларираното от него, че се занимава с бизнес, няма данни за такава по делото, за сравнително кратък период е извършил множество престъпления, наказанията по които са му били кумулирани, не е преразгледал отношението си към наложените му наказания, а напротив, продължил е да живее, извършвайки престъпления, демонстрира пред съда чувство на безнаказаност, разчитайки на възможността за по- нататъшно групиране на налаганите му ефективни наказания лишаване от свобода предимно в по- малък размер предвид съкратения характер на производствата, по които са му налагани такива наказания. С оглед предмета и насочеността на реализираната престъпна дейност същият може да се счита за лице с немалка степен на обществена опасност особено във връзка с деяния от вида, за което е предаден на съд по настоящото дело. Налице е и голям размер на укритите данъчни задължения, които са в „особено големи размери” и то за всеки един от данъчните периоди, което квалифицира и цялото деяние като такова „в особено големи размери”. Последното е достатъчно ясен белег за високата обществена опасност не само на деянието, но и на дееца. Посочените обстоятелства съдът прецени като отегчаващи вината обстоятелства. Освен това взе предвид  и високата стойност на недължимо приспаднатия данъчен кредит/многократно надвишаващ за всеки един от данъчните периоди границата от  12 000 лв./. Поради което съдът счете, че с оглед целите на чл. 36 от НК и най- вече за поправянето и превъзпитанието на дееца е неложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Съдът  счете, че наказанието на подс. Д. следва да бъде наложено в рамките на предвиденото в закона наказание/ от 3-8 години/, но предвид наличието само на едно смекчаващо вината обстоятелство/ направените частични самопризнания/, съдът прецени, че същото следва да бъде наложено при превес на отегчаващите вината обстоятелства и във връзка с чл. 54 от НК определи на подсъдимия Д. наказание “лишаване от свобода” в размер на 6 години. 

Предвид предишните му осъждания, които преимуществено са за престъпления против собствеността и едно срещу данъчната система,  които не са дали резултат, както и с оглед размера на наложеното наказание/6 години/ съдът постанови така определеното му наказание да бъде изтърпяно от него ефективно в затворническо общежитие от „закрит” тип при първоначален „строг” режим.             

Съдът не наложи на подсъдимия Д. кумулативно предвиденото в закона наказание- „Конфискация на част или на цялото имуществото на виновния” предвид липсата на установено и обезпечено със съответните обезпечителни мерки имущество. Съдът намира, че изпълнението на закона и обезпечаването на изпълнението на тази имуществена санкция следва да става още при започване на разследването чрез искания от страна на прокуратурата до съда за налагане на съответните обезпечения, а не едва при произнасянето на съда с крайния съдебен акт. Отделен въпрос е, че това следва да стане още в ревизионното производство при издаване на ревизионния акт от органа по приходите в съответствие с разпоредбата на чл. 121 от новия ДОПК, който следва да поиска от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки. В противен случай се поставя под съмнение изобщо ефикасността на правораздавателната дейност на съда.

Този вид, размер и начин на изтърпяване на наказанието според съда се явява изцяло съобразен с вида и характера на самото престъпление, личността на подсъдимия, както и на целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал.1 от НК, а именно- да поправи и превъзпита  осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и  предупредително върху други членове на обществото.  

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените на ДП разноски в размер на 1453, 46 лева, и по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет–гр.София- направените при разглеждането на делото п ред съда разноски в размер на сумата от 225, 55 лева.

 

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

 

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежа му за облагодетелстване по неправомерен начин, както и недостатъчната ефективност на функциониращата в периода на извършване на престъплението данъчна система на обществото, и празнотите в данъчното и търговско законодателство, даващи възможност за извършването на такъв вид престъпления.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: