Мотиви
към присъда по НОХД №185 по описа за 2021 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №84/2017 год. по описа на ОД на МВР - гр.Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу П.А.П., с ЕГН**********,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно
образование, разведен, безработен, осъждан за извършено от него престъпление от
общ характер по чл.210, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК,
във вр. с чл.28, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В диспозитивната част
на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият в периода от 01.07.2016 год. до
25.12.2016 год. в гр.Шумен, област Шумен при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага в качеството си на длъжностно лице – управител на „Евро Експорт БГ“
ЕООД, гр.В. възбудил и поддържал у Н.З.Р.с ЕГН********** – представляващ „Р.“
АД, гр.Шумен заблуждение /че ще предаде на „Р.“ АД, гр.Шумен 1000 тона пшеница,
реколта 2016 при цена от 265 лева за тон, като организира транспортирането й до
пристанище В., съобразно договор за покупко-продажба на пшеница от 20.07.2016
год. и че ще предаде на „Р.“ АД 4500 тона пшеница, реколта 2016 год. при цена
от 265 лева за тон, като организира транспортирането й до пристанище Бургас,
съобразно договор за покупко-продажба на пшеница от 20.07.2016 год. и с това
причинил на „Р.” АД, гр.Шумен имотна вреда в размер на 375 000 лева, като
измамата е в големи размери, а деянието е извършено повторно и не е маловажен
случай.
В правно-релевантния момент преди началото на
съдебното следствие ощетеното юридическо лице предявява граждански иск за сумата от 375 000
лева, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди в резултат
на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.210, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК,
във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.12.2016 год. до окончателното изплащане на сумата. Представят
доказателства за вписана промяна в наименованието на дружеството, като същото
се е трансформирало от „Р.” АД в „НАРА МЕЛ“ ООД. Искът е приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство, а ощетеното юридическо лице е конституирано
като граждански ищец по делото.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
обвинението, като предлага на съда да определи на подсъдимия П. наказание
“лишаване от свобода” в размер на 1 година, което да бъде изтърпяно ефективно,
при първоначален „общ“ режим. В пледоарията си излага конкретни мотиви в
подкрепа на обвинението.
Повереникът на гражданският ищец в съдебно
заседание поддържа гражданския иск, като моли същия да бъде уважен изцяло. В
предоариите си излага конкретни мотиви, обосноваващи искането.
В хода на разпоредително заседание и впоследствие
в хода на съдебното следствие подсъдимият П. заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и
е съгласен с тях. Изказва съжаление за постъпката си и моли съда за по-малка
присъда. Защитникът на подсъдимия моли
съда предвид усложненото семейно и здравословно положение на подсъдимия да му
бъде определено наказание “лишаване от свобода” в размер към минималния,
предвиден в закона.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна, изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият
П.А.П. бил управител на „Евро Експорт БГ“ ЕООД, гр.В., като дружеството било
регистрирано през 2015 год. Същото от началото на 2016 год. не развивало
дейност, като за периода 01.01.2016 год. – 31.08.2016 год. декларирало нулеви
данни за продажба, а от 01.09.2016 год. било дерегистрирано по ЗДДС.
В средата на месец юли 2016 год. подсъдимият в
качеството си на управител на посоченото по-горе дружество, се срещнал със
свидетеля Н.З.Р.-акционер и представляващ „Р.“ АД /към настоящия момент „НАРА
МЕЛ“ ООД/, чийто предмет на дейност бил търговия със селскостопански продукти и
култури, насочени за износ извън страната. В разговора П. поискал от свидетеля Р.
да възстановят някогашните си търговски отношения, като му казал че има развита
търговска дейност и всяка година изнасял по 200 000 тона зърно, както и че
има складове за зърно в гр.Стралджа. За да убеди представляващия „Р.“ АД в
правотата на думите си му казал, че в миналото са имали търговски отношения,
като той самият е бил представител на търговско дружество „Гео Консулт 2010“
ЕООД, гр.Ямбол. Тъй като свидетелят Р. в действителност имал отношения с
посочената фирма, чийто управител бил свидетеля Р.М.Д., му се доверил. На този
ден договор между двете дружества не бил съставен, тъй като подсъдимият казал
на свидетеля Р., че следва да провери какво количество пшеница ще може да
достави, след което ще му изпрати на електронна поща предложението си.
Последвала електронна кореспонденция между
двамата, в която подсъдимият потвърдил, че ще може да достави 1000 тона пшеница
за пристанище В. и 4500 тона пшеница за пристанище Бургас. Двамата разговаряли
и по телефон, като в хода на разговорите
уточнили цена на пшеницата в размер на 265 лева за тон.
На 20.07.2016 год. П. пристигнал в гр.Шумен, като
след 17 часа бил в кабинета на свидетеля Н.З.Р., находящ се в гр.Шумен,
бул.“Ришки проход“ №72. Били подписани два договора за покупко-продажба на
пшеница между „Евро Експорт БГ“ ЕООД, гр.В. и „Р.“ АД, гр.Шумен. Съобразно
първия договор „Евро Експорт БГ“ ЕООД, гр.В. се задължило да продаде на „Р.“
АД, гр.Шумен собствеността на 1000 тона пшеница, реколта 2016 год. срещу
задължение последното да им заплати цена в размер на 265 лева за тон. Срокът за
извозване и предаване на стоката бил от 15.08.2016 год. до 15.09.2016 год.,
съобразно график, уточнен между двете страни, като същата следвало да бъде
доставена до пристанище В.. Съобразно разпоредбата на чл.8, т.8.1 от договора „Р.“
АД, гр.Шумен се задължил да заплати на представляваното от подсъдимия дружество
в тридневен срок от извършване на доставката сумата по банкова сметка. ***
страни, като имал за предмет продажбата на общо 4500 тона пшеница при същата
цена със срок за доставка 15.09.2016 год. – 15.10.2016 год., като стоката
следвало да бъде доставена до пристанище Бургас. Заплащането на цената следвало
да бъде извършено в същите срокове отново по банков път.
Договорите били изготвени от свидетелката А. Н.З.Р.,
която била дъщеря на свидетеля Н.З.Р.и работела в „Р.“ АД на длъжност директор „Външно търговски отдел“, като
всяка от страните получила подписан
екземпляр от договора.
На 21.07.2016 год. П. се свързал по телефона със
свидетеля Р. и му съобщил, че може да му достави освен договорените до момента
количества с пшеница още 2000 тона до пристанище В. и 5000 тона до пристанище
Бургас при същите условия. В тази връзка отново между същите две дружества били
сключени още два договора, които били изпратени чрез електронна поща до
подсъдимия.
След подписване на договорите П. убедил свидетеля Р.,
че следва да му заплати авансово част от цената, тъй като било необходимо да
гарантира пред доставчиците, че действително ще изкупи посоченото количество
пшеница. Въпреки, че било налице взето
решение на съвета на директорите на акционерното дружество да не се заплаща
авансово стока, свидетелят Р. го нарушил и след като на 21.07.2016 год. П.
издал фактура №499 на стойност 265 000 лева с включен ДДС *** 22.07.2016 год.
посочената сума била преведена авансово от банковата сметка на „Р.“ АД, открита
в „Райфайзенбанк България“ ЕАД по банкова сметка *** „Евро Експорт БГ“ ЕООД,
открита в СЖ „Експресбанк“.
На 22.07.2016 год. П. съставил втора фактура с
№500 за сумата от 530 000 лева, като въз основа на същата от банкова
сметка на „Р.“ АД била преведена по
сметка на представляваното от подсъдимия дружество сума в размер на 330 000 лева.
След заплащане на посочените суми, въпреки, че в
първия договор, била посочена дата за започване на доставката 15.08.2016 год. П.
и свидетеля Р. се договорили същата да започне от 01.08.2016 год. Тъй като това не се случило на посочената
дата, Р. настоял подсъдимият да му върне преведените парични суми. П. се
съгласил да върне част от сумата, като на 03.08.2016 год. превел по банковата
сметка на „Р.“ АД сумата от 220 000 лева.
След 03.08.2016 год. П. спрял да отговаря на
обажданията на Р., като водели кореспонденция чрез СМС-съобщения, които били
изпращани чрез мобилното приложение „Вайбър“. Подсъдимият продължил да поддържа
заблуждение у свидетеля Р., че ще му достави пшеница по двата договора,
обективирани на хартиен носител, като изтъкнал различни причини за забавянето –
че е във влошено здравословно състояние, че има различни лични проблеми, че
подготвя предаването на стоката. Имало моменти и в които изобщо не отговарял на
съобщенията на Р..
Въпреки, че на 14.09.2016 год. в гр.В. прехвърлил
на свидетеля М. А. Я. собствеността върху дружествените си дялове в „Евро
Експорт“ ЕООД, гр.В., продължил да
поддържа у Р. заблуждение, че ще изпълни задълженията си по договора, което
продължило до 25.12.2016 год. След тази дата подсъдимият обещал на свидетеля Р.,
че някой ден ще му възстанови получената сума от 375 000 лева. От средата
на месец януари 2017 год. изключил мобилния си телефон, като по този начин
прекъснал комуникацията между двамата. Това обстоятелство принудило свидетеля Р.
да депозира жалба в Районна прокуратура-Шумен.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимите Д. и Б., направено в
хода на съкратеното съдебно следствие, които
в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти.
Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от
събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
доказва и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че по банковата
сметка на „Евро Експорт“ ЕООД, гр.В.
от наредителя „Р.“ АД са постъпили два превода, съответно на стойност
330 000 лева и 265 000 лева, като сумата от 220 000 лева е била
върната на „Р.“ АД по същата банкова сметка, ***.
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на досъдебното
производство са били изготвени и две съдебно-почеркови експертизи, по които
вещото лице дава заключение, че подписите срещу реквизита „за продавача“ в
изследваните договори за покупко-продажба на пшеница е възможно да принадлежи
на П.А.П., с ЕГН**********, но след изследване на предоставения сравнителен
материал от лицето не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса за
авторството на подписите.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни
за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема, че с горното деяние подсъдимия П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.210,
ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради следното:
За да бъде налице наказателноправна измама е
необходимо деецът съзнателно да е
възбудил и поддържал заблуждение у друго лице и то с цел да набави за себе си
или другиго имотна облага и да причини на това трето лице или на друго лице имотна
вреда. По отношение на подсъдимия П. настоящият състав намира, че са налице
както субективните, а така също и обективните признаци на посоченото
престъпление, поради следните правни съображения:
На първо место, от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимият в периода от
01.07.2016 год. до 25.12.2016 год. е въвел и
поддържал у свидетеля Н.З.Р. заблуждение относно обстоятелствата, свързани с доставката
на 5500 тона пшеница, реколта 2016 при цена от 265 лева за тон. Въвеждането на
свидетеля в заблуждение е започнало още преди подписването на сключените между
страните договори за покупко-продажба на пшеница. Безспорно се установява от материалите по
делото, че подсъдимият не е имал никаква възможност да набави и достави
посоченото количество пшеница. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
фирмата на подсъдимия към момента на преговорите вече не е осъществявала такава
дейност, като дори е била дерегистрирана по ЗДДС. Липсват каквито и да е
доказателства, от които да се направи извод, че подсъдимият е направил каквито
и да е усилия да набави обещаното количество пшеница или че е имал контакти с
лице, произвеждащо или търгуващо тази земеделска култура. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че подсъдимият е въвел в заблуждение свидетеля Р.,
че двамата и преди са имали търговски отношения, както и че тогава подсъдимият
е представлявал „Геоконсулт 2010“ ЕООД, гр.Ямбол. В същото време обаче от
разпита на свидетеля Р.М.Д., който е управител и представляващ дружеството, се
установява, че действително между „Р.“ АД и „Геоконсулт 2010“ ЕООД, гр.Ямбол е
имало търговски отношения, но представител на последното дружество е било лице
с имена П. Митков А., а не подсъдимия.
Впоследствие възбуденото заблуждение е било
поддържано от страна на П., като същият в разговорите си със свидетеля Р. е
гарантирал, че част от договореното количество пшеница в размер на 1000 тона,
реколта 2016 ще бъде транспортирано до пристанище В., а останалата част от 4500 тона, също реколта
2016 год. – до пристанище Бургас. В
подкрепа на изложените си твърдения подсъдимият е издал и посочените по-горе
два броя фактури, въз основа на които са му били преведени посочените суми.
При изследване деятелността на подсъдимия съдът
установи, че действително настоящият случай касае облигационна сделка,
осъществена между две търговски дружества. В същото време обаче не може да се
направи извод,, че казусът е гражданско-правен и касае неизпълнение на
гражданско-правен спор. В тази връзка съдът, изследвайки поведението на
подсъдимия преди, по време и след сключване на посочената облигационна сделка,
намира, че същото несъмнено обуславя правни изводи за неправомерна съзнателна
дейност по въвеждане в заблуждение на Н.З.Р., в качеството му на управител на „Р.“
АД, субсумираща се от особената правна норма на чл.209, ал.1 от НК. За
установяване на изначалната липса на намерение у подсъдимия да изпълни
задълженията по сключените договори за покупко-продажба говори на първо место
факта, че представляваното от подсъдимия дружество никога не е разполагало с
каквото и да е налично количество пшеница, нито пък е имало сключени договори
или дори уговорки за получаване на такава. Измамливите действия на подсъдимия се
подкрепят и от факта, че последният е продължил да поддържа заблуждението у
свидетеля Р. и след момента, в който вече е бил прехвърлил дружествените си
дялове в „Евро Експорт БГ“ ЕООД на трето лице, който факт не е бил съобщен на
свидетеля Р..
Всички тези действия доказват по безспорен начин,
че независимо от наличието на договорни отношения между двете търговски
дружества, доколкото основна роля при осъществяване на самите доставки е
следвало да играе именно подсъдимия, то същият не е имал никакво намерение да
изпълни задължението по сделката. В този смисъл съдът съобрази и константната
съдебна практика, съгласно която договорните отношения могат да бъдат
използвани като способ за измама, тъй като деецът поначало е с ясното
намерение, че няма да бъде изпълнено задължението по тях. За установяване на
тази изначална липса на такова намерение към момента на сключване на договора,
е необходимо да се извърши комплексна оценка на всички обстоятелства,
обусловили възникването на облигационната връзка, конкретното съгласие на
съконтрахентите по нея, развитието на облигационното отношение, причините,
довели до неизпълнение и др. В този смисъл са Решение №314 от 04.06.2013 год.
на ВКС по н.д. №706/2013 год., I н.о., НК, Решение №651 от 23.12.2011 год. на ВКС
по н.д. №2771/2011 год., III н.о., НК, Решение №301 от 04.08.2011 год. на ВКС
по н.д. №1516/2011 год., III н.о., Решение №62 от 18.04.2013 год. на ВКС по
н.д. №2352/2012 год., I н.о., Решение №1 от 01.02.2012 год. на ВКС по н.д. №2923/2011 год., II н.о. и др.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС за
съставомерността на престъплението по чл.209 от НК, респективно по чл.210 от НК, не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения. В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
въпреки, че подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у свидетеля Нурихан Р.,
щетата е настъпила за представляваното от него юридическо лице. В тази връзка
съдът съобрази и обстоятелството, че измамата – активна и пасивна – е възможна
само по отношение на физическо лице. В подкрепа на изложеното са Решение №345
от 13.07.2010 год. на ВКС по н.д. №301/2010 год., III н.о, НК, Решение №266 от 18.05.1995 год. по н.д.
№132/1995 год., II н.о, НК и др.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че
подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.210, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, във вр. с чл.209,
ал.1 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради
следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи нормалните условия за упражняване на правото на собственост и
разпореждане с движимо или недвижимо имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на
престъплението и не е било собственик на придобитото имущество.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението се изразя във възбуждане и поддържане на заблуждение у управителя
на „Р.“ АД, че ще бъде доставено 5500 тона пшеница, реколта 2016 год. срещу
определена цена, като подсъдимият е действал с единствената цел - набавяне на имотна
облага, като по този начин причинява на трето лице - „Р.“ АД имотна вреда.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като подсъдимият с пряко насочен умисъл е
възбудил и поддържал заблуждение у свидетеля П., като е съзнавал
противообществения характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните
последици. Подсъдимият ясно е съзнавал, че няма възможност да осигури
доставката на 5500 тона пшеница от фирма „Евро Експорт БГ“ ЕООД, както и че
посоченото дружество не разполага с никакво количество пшеница, но въпреки това
е въвел и поддържал заблуждение у свидетеля Р. в тази насока.
При преценка квалификацията на деянието съдът
съобрази обстоятелството, че подсъдимият е управител на „Евро Експорт БГ“ ЕООД,
гр.В. и е действал именно представяйки се в това качество, поради което се
налага извода, че деянието като извършено от длъжностно лице следва да бъде
квалифицирано по чл.210, ал.1, т.3 от НК.
В същото
време подсъдимият е извършил деянието след като е бил осъден с Определение №705
от 14.09.2012 год., с което е било одобрено споразумение по НОХД №6313/2012
год. по описа на РС-Пловдив за деяние по чл.210, ал.1, т.1 от НК. От
изтърпяване на наложеното със същото наказание – 14.09.2015 год. до датата на
извършване на деянието, предмет на настоящото производство не са били изминали
пет години, поради което деянието
следва да бъде квалифицирано като извършено повторно по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл.28 от НК. В същото време при преценка на обществената
опасност на деянието и дееца, както и обстоятелствата, при които същото е било
извършено, както и размера на нанесената на ощетеното юридическо лице щета се
налага извода, че деянието не представлява маловажен случай, поради което са налице
условията измамата да бъде квалифицирана
по чл.210, ал.1, т.4 от НК.
При определяне правната квалификация на деянието
съдът установи, че причинената на дружеството имуществена вреда е в размер на 375
000 лева, което значително надхвърля размера, равен на 140 пъти минималната
работна заплата към момента на довършване на деянието. Имайки предвид, че
деянието е довършено на 25.12.2016, а съгласно ПМС №375/28.12.2015 год., към тази дата размерът на минималната работна
заплата за страната е бил 420 лева, то размерът на нанесената с деянието щета
надхвърля 6 пъти размера от 58 800 лева, представляващ 140 пъти МРЗ за
страната. В тази връзка съдът намира, че деянието на подсъдимия с оглед
нанесената щета, която е в големи размери следва да бъде квалифицирано по
чл.210, ал.1, т.5 от НК. Въпреки, че стойността на щетата отговаря на
характеристиките на особено големи размери, доколкото по делото липсват
доказателства дали деянието представлява особено тежък случай, с оглед
последиците от същото и доколкото такова обвинение не е било повдигнато спрямо
подсъдимия, то същото следва да бъде квалифицирано по чл.210, ал.1, т.5 от НК,
а не по чл.211 от НК.
В същото време деянието следва да бъде
квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява
по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.210, ал.1,
т.3, 4 и 5 от НК, извършени са през непродължителен период от време – в периода
от 01.07.2016 год. – 25.12.2016 год., при една и съща обстановка и при
еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането
на защитеното от закона право на собственост върху движимо имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимия П.А.П.
за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена
опасност на конкретното деяние, което
преценява като висока - касае се за въвеждане и поддържане на заблуждение у конкретно
физическо лице, като стойността на причинената на пострадалото юридическо лице сума
е в големи размери. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът
преценява като висока с оглед данните за
личността на дееца, които сочат, че същия е осъждан няколкократно, включително
и за деяние, идентично с настоящото. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете оказаното от подсъдимия съдействие по време на
провеждане на досъдебното производство по делото. Съдът не отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание, доколкото
същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото време обаче съдът намира, че
като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено изказаното от
подсъдимия съжаление и разкаяние за постъпката му, както и заявлението на
същия, че ще направи необходимото за да възстанови щетата на ощетеното
юридическо лице. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема и
влошеното здравословно състояние на подсъдимия, което се установява от
представените в съдебно заседание писмени доказателства.
Не следва да бъдат възприемани като отегчаващи
вината обстоятелства големите размери на причинената щета, доколкото това
обстоятелство е квалифициращ признак на деянието, който е отчетен от
законодателя именно с по-тежкото наказание, предвидено в разпоредбата на чл.210,
ал.1 от НК, в сравнение с наказанието по чл.209, ал.1 от НК.
При преценка на отговорността на подсъдимия съдът
съобрази и изискването на чл.6 от ЕКПЧ за разглеждане на делото в “разумен
срок”. Имайки в предвид, че деянието е извършено през 2016 год., а
постановяването на настоящата присъда е в период от близо пет години по-късно,
което обстоятелство се дължи на обективни причини, които са извън волята на
самия подсъдим и не се дължат на недобросъвестно поведение от негова страна, то
това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като смекчаващо вината
обстоятелство. В този смисъл е и Решение №545 от 05.10.2004 год. на ВКС по н.д.
№72/2004 год., ІІІ н.о. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и
обстоятелството, че делото е било спряно, поради невъзможност да бъде пР.ан
подсъдимия, но спирането е продължило само около два месеца, който период е
незначителен с оглед продължителността на цялото производство.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия П., като наказанието бъде определено при
отчитане както на отегчаващите, така също и на смекчаващите отговорността
обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че доколкото отчетените
по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни, то същите не могат
да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от
НПК, то разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна
присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК.
Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и
съответно на извършеното на подсъдимия деяние да му бъде наложено наказание в
размер на минимума, предвиден в
разпоредбата на чл.210, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, а именно – една година
“лишаване от свобода”. В същото време,
съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното
наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на осем месеца
“лишаване от свобода”.
По отношение на така определеното наказание
“лишаване от свобода”, съдът като съобрази тежестта на извършеното от
подсъдимия престъпление, степента на неговата обществена опасност и изложените
по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и най-вече факта, че
подсъдимият не е осъждан, намери че за да бъдат постигнати целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване. Освен това доколкото подсъдимият не е реабилитиран
по предишните си осъждания в настоящия случай за съда не съществува възможност
за приложение разпоредбата на чл.66 от НК. В тази връзка на основание разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието, като на основание чл.59, ал.1 от НК зачете времето,
през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 19.10.2020 год.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото и ще изпълни
целите на индивидуалната и генерална превенция.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът съобрази
обстоятелството, че разпоредбата на чл.210, ал.2 от НК предвижда възможност за
налагане и на наказание “конфискация до една втора от имуществото на виновния”.
При преценка на това наказание съдът взе предвид, че по делото липсват данни
подсъдимия да притежава движимо или недвижимо имущество, което евентуално да
може да бъде предмет на конфискация, а доколкото съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.1 от НК конфискация не се постановява, ако виновният не притежава
налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание, то настоящия
състав намира, че в настоящия случай това наказание не може да бъде приложено
спрямо подсъдимия П.А.П..
При преценка на предявения и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от страна на пострадалото юридическо лице, съдът
счете същия за основателен и доказан изцяло и го уважи за пълния предявен
размер, а именно за сумата от 375 000 лева /триста седемдесет и пет хиляди
лева/. При преценка на гражданския иск съдът съобрази обстоятелството, че до настоящия
момент нанесената на пострадалото юридическо лице щета не е била възстановена.
От друга страна при преценка *** размера на гражданския иск, съдът взе в
предвид събраните в хода на съдебното производство доказателства в тази насока.
Имайки в предвид, че от материалите по делото и по-конкретно от изготвената
съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че от банкова
сметка на „Р.“ АД по банковата сметка на „Евро Експорт“ ЕООД, гр.В. са постъпили два
превода, съответно на стойност 330 000 лева и 265 000 лева, като
сумата от 220 000 лева е била върната на „Р.“ АД по същата банкова сметка,
***, се налага извода, че точния размер на нанесената щета е стойността на
невъзстановената сума от 375 000 лева.
А доколкото вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на
деликта – престъплението и от този момент виновният им причинител изпада в
забава, като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи и законната
лихва, определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до
пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският иск следва да
бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на довършване на престъплението – 25.12.2016 год. до окончателното изплащане на сумата.
С присъдата си съдът осъди подсъдимия П.А.П., с
ЕГН********** да заплати на „НАРА МЕЛ“ ООД /с предишно наименование „Р.”
АД/, представлявано от Н.З.Р.с ЕГН**********
сумата от 3530 лева /три хиляди и петстотин и тридесет лева/, представляваща направени от
тяхна страна разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия П.А.П. да заплати в полза на държавата направените деловодни
разноски в размер на 432.20 лева /четиристотин тридесет и два лева и двадесет
стотинки/, както и 5 лева /пет лева/
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, като постанови, че сумата от
432.20 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР – Шумен, а сумата
от 5.00 лева – в полза на ШРС.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/,
както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: