Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260552
гр. Пловдив,14.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 4208/2020г. по описа на ПРС, XXV
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Съдът
е сезиран с жалба от С.Н.И., ЕГН **********, против електронен фиш серия К № 3663490
за налагане на глоба за нарушение, установено с преносима система за контрол на
скоростта на МПС тип „ARH CAM S1“ № 11743са
на ОДМВР гр. Пловдив, с което на основание
чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
атакува цитирания по-горе електронен фиш /ЕФ/, като навежда доводи за неговата незаконосъобразност
и неправилност, и моли за отмяната му. В съдебно заседание редовно и
своевременно призован не се явява лично, а се представлява от адв. П., който
поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В
депозирано писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, като навежда
съображения за това. Прави искане за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира
присъждане на разноски, включително за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът,
като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира
за установено следното:
Обжалваният
електронен фиш серия К № 3663490 е издаден за установено нарушение с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“ № 11743са, за това, че на
30.05.2020г. в 13:33 часа на Републикански път ІІ-64 м. 33+500 при въведено
ограничение на скоростта от 60
км/ч с пътен знак В-26 и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %, с
МПС "БМВ 530 ХД" с рег. № …, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, при разрешена
стойност на скоростта от 60 км/час, установена стойност на скоростта 101
км/час, превишена стойност на скоростта 41 км/час.
Отразено
е в електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС е
жалбоподателят С.Н.И., ЕГН: ********** и че с това е извършено нарушение на чл.
21, ал.2, вр. чл.21, ал. 1 от ЗДвП, за
което същият е санкциониран с глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Тази
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
писмените доказателства по делото, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, се
ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като
обективни и непротиворечиви.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания ЕФ/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено,
че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил
е извършвал движение с превишена скорост, въведено с пътен знак В26. Това
обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо
средство, с издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ
, валидно към датата на нарушението и приложение към него, представени и приети
по делото като писмени доказателства. Посочената преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH
CAM S1“ е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под №5126. Освен това въпросната преносима система e била проверена,
с оглед Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019г., в който е констатирано,
че същата съответства на одобрения тип. Служителят съставил Протокола за
използване на АТСС е преминал към 30.05.2020 г. обучение за работа с АТСС тип
„ARH CAM S1“, видно от представения по делото Протокол за запознаване на
държавните служители от сектор „Пътна полиция“ с писмо рег.№
328р-3200/19.01.2018 г. и утвърдения от ВПД Началник на сектор „ПП“
план-конспект.
Изложената
в електронния фиш фактическа обстановка се доказва и от представената по делото
фотоснимка, от която се установяват точните дата, място на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя.
В
случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С.И.,
който в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш не е
представил в ОД на МВР - Пловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не е упражнил предоставеното му
право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Видно
е от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити,
посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото на нарушението, датата, точният час
на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане.
Мястото
и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно поведение
се санкционира.
Предвид
мястото на нарушението, което попада извън населено място – на Републикански път
IІ-64 км, 33+500, за което съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
разрешената скорост за движение извън населеното място е 90 км/ч и предвид
обстоятелството, че на мястото на нарушението е било въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 60км/ч, правилно е било посочено, че е налице
установено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, доколкото ал. 2
на чл. 21 указва, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак,
а ал. 1 посочва каква е разрешената скорост в случаите, в които не е въведено
ограничение на скоростта. Наличието на пътен знак В-26 към датата и на мястото
на нарушението се доказва от съставения съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. Протокол за използване на АТСС, където изрично е отразено
наличие на пътен знак за ограничение 60 км/ч. Това обстоятелство се установява
и от приетото като писмено доказателство писмо от Областно пътно управление –
Пловдив изх.№ 11-00-200/17.09.2020 г., в което е посочено, че процесният пътен
участък е сигнализиран и в двете посоки с две групи пътни знаци, а именно –
пътен знак А12 и пътен знак В26 /ограничение на скоростта/, в комплект с
табелки Т2, указващи дължината на компрометирания участък. Предвид на това твърдението
на жалбоподателя за липсата на пътен знак В26 към датата на нарушението е не
само неоснователно, но и недоказано.
Правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Както става ясно от така
цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото електронен фиш,
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова,
доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак,
е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в
самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено
препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с
препратката е още по-прецизна.
Изпълнени
са изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата и към
материалите по делото е представен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, съпроводен със снимка на разположението на уреда, при
работа с временно разположени на участък от пътя АТСС. Протоколът съдържа
нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото
за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, наличие на пътен знак, ограничаващ скоростта, режима на измерване,
посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. Що се касае до направеното
в съдебно заседание възражение на процесуалния представител на жалбоподателя,
относно констатирано несъответствие между първо и последно статично изображение
и номера на статичното изображение на представения фотоклип в протокола за
използване на АТСС, същото е налично, но то по никакъв начин не се е отразило
на правото на защита на санкционираното лице, доколкото посочените в протокола
начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и часът на извършване
на разглежданото нарушение и доколкото деянието, неговият извършител и вина са
безспорно доказани. Ето защо възражението не е годно да обоснове целения от
него правен резултат, предвид, че защитата е срещу фактите, а не срещу цифрите.
Установеното
нарушение правилно е съобразено с нормата на чл.182, ал.2, т. 5 от ЗДвП. Този
текст на закона предвижда глоба от 400 лева при установено превишение на
разрешената скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото не са налице
обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението
не разкрива белезите на „маловажен случай“, т.е на такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
При
този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е
искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се
определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството
на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен
фиш серия К № 3663490 за налагане на глоба за нарушение, установено с преносима
система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1“ № 11743са на ОДМВР гр.
Пловдив, с което на основание чл.189,
ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на С.Н.И., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Н.И., ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, сумата в размер на 80
лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на
Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.