Номер 45318.08.2020 г.Град София
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело №
20201000600906 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на осъдения Н. Л. Х. срещу обявеното в съдебно заседание определение № 312 от
30.7.2020 г. на Окръжен съд – Враца (ВрОС), Наказателно отделение по н.ч.д. № 255/20г. С
определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от
изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е депозирана в
администрацията на затвора на 3.8.2020 г.) осъденият иска определението да се отмени.
Отбелязва, че спрямо него са налице всички основания да бъде предсрочно условно
освободен, защото не е наказван, награждаван е, завършил е средно образование и няколко
социални курса, работи в мебелния цех и е изтърпял повече от половината от наложеното му
наказание.
Като съобрази доводите в жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични в
досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация, които с основание е приел за обосновани.
На първо място е извън съмнение, че осъденият е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, в който смисъл е налице една от задължителните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК. Така е, защото към датата на
разглеждане на делото в първия съд осъденият е изтърпял общо 5 години, 1 месец и 26 дни, от
които 1 година 11 месеца и 22 дни – предварителен арест; в изпълнение на наказанието - 2
години, 5 месеца и 29 дни; от работа – 8 месеца и 5 дни. Остатъкът от наложеното за
изтърпяване наказание от 7 години и 5 месеца възлиза на 2 години 3 месеца и 4 дни.
Началото на наказанието е от 9.2.2016 г., когато е наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“, а корекционната дейност с осъдения е започнала след влизането в
сила на присъдата на 1.2.2018 г. и при първоначално определения строг режим на изтърпяване
на лишаването от свобода.
Фактическите твърдения, изложени в жалбата на осъдения са верни, а и не само не се
оспорват, но и се потвърждават от докладите на администрацията и съдържащите се в досието
документи. Установено е, че по време на престоя си в мястото за лишаване от свобода
осъденият е завършил успешно средно образование, участвал е с успешно приключване в курс
за овладяване на гнева, участва в курс „Християнски ценности“ за осмисляне на свободното
си време, като го посещава според учебната и трудовата си заетост. С цел усвояване на
трудови навици и умения е работил в Мебелен цех през летните месеци 2019, а след успешно
приключване на средното образование е ангажиран отново с трудова дейност по чл. 80 ЗИНЗС
в същия цех. Три пъти е награждаван и не е наказван. По време на престоя си досега не е имал
негативни прояви, избягва конфликтни ситуации, спазва реда и дисциплината и има
толерантно отношение към останалите лишени от свобода и към служителите на затвора.
В началото на корекционната работа с осъдения Х. рискът от рецидив е бил определен
на 36 точки, тоест нисък. Сега е снижен с два пункта и възлиза на 34 точки.
Всички тези положителни елементи са отчетени от затворническата администрация.
Въпреки тях обаче, според становището на инспектора по социални дейности и възпитателна
работа (ИСДВР) е необходимо продължаване на корекционния процес, за да се постигне
трайна позитивна промяна и устойчива вътрешна нагласа за водене на законосъобразен начин
на живот в условията на свобода. Настоящият съдебен състав, също както и предният, приема
за обосновано това виждане. За все още проблемни зони понастоящем са отчетени
отношението към правонарушението и справяне с житейските проблеми през промяна в
мисленето, в които е нужна още поправителна работа.
Съдът отбелязва като много положително явление положените от осъдения усилия
досега. Те са били и съответно поощрени от администрацията на затвора. Висока оценка
следва да се даде и на нагласата на осъдения към изпълнението на плана на присъдата –
сътрудничи и проявява старание. При все това следва да се отбележи, че самата корекционна
работа се извършва в относително кратък период от време на фона на определеното за
изтърпяване наказание (определено като общо най-тежко за престъпления по чл. 116, ал. 1, т.
6, т. 9, вр. чл .63 НК и по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 63 НК), както и че режимът е променен от строг
на общ съвсем наскоро – през месец юни на тази година. Логично, при това положение, е, че
обективно не е имало възможност да се съберат достатъчно данни за поведението на осъдения
в условията на по-слаб контрол, а още по-малко – в условия, доближаващи се максимално до
неконтролирана среда. Това, в съчетание с обстоятелството, че при осъдения все още не е
преодоляна оправдаващата престъпното му поведение нагласа (липсва емпатично отношение
към жертвата), както и че не е постигнат устойчив и необратим напредък в зоната за справяне
с житейски проблеми, определя като закономерна констатацията, че корекционният процес
следва да продължи. Това се налага, за да има сигурност по въпроса, че ресурсите на
осъдения за ресоциализация са добри и той би се реинтегрирал успешно.
От изложените съображения следва, че предният съд обосновано е заключил, че е
налице едната от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, но не е налице втората.
Съдът е последователен в схващането си, че от съществено значение за поправянето на
лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането на адекватно отношение към
деянието, за което е осъден и на формиране на действително желание за промяна в
поведението, постижима чрез решимост за зачитане на правата на останалите членове на
обществото. Без действително вникване в причините, довели до въдворяване в мястото за
лишаване от свобода, без осъзнаването на негативната същност на последиците, причинени от
деянието и накърнили обществените отношения, няма как да се формира реално критично
отношение към правонарушението. Както и друг път е посочвал настоящият съдебен състав,
осъзнатото критично отношение е особено значим фактор в корекционния процес. Именно то
би представлявало надеждна за в бъдеще задръжка в поведението на осъдения, така че то да е
съобразено с установения правопорядък. То е и условие, без което не може да се постигне
пълноценна ресоциализация на дееца.
Осъденият Х. без съмнение е започнал успешно поправителния процес и бележи
действителен напредък. Следва да го продължи със същото усърдие, за да постигне стабилни
и необратими резултати, които да могат да бъдат третирани като доказателства за поправянето
му, респективно – да определят по-нататъшния му престой в местата за лишаване от свобода
като ненужен. В този аспект е особено наложително да бъде ефективно неутрализиран
наличния все още риск в условията на свобода отключващ фактор (за възможно
противоправно поведение) да се яви провокация или негативно влияние от обкръжението.
Този риск оправдава заключението, че е нужна интензивна индивидуална работа в зоната за
умения за мислене и справяне с житейски ситуации.
Окръжният съд ненужно е определил срок, в който е недопустимо ново искане от
осъдения. Така е, защото законът е предвидил такъв срок и в този смисъл забраната произтича
от него. На съда не е предоставена възможност нито да определя друг срок, нито да игнорира
предвидения. Но не се налага изменение на определението в тази му част, доколкото може да
се третира като разяснение на закона, отправено до осъдения.
В обобщение на изложените съображения, съдебният състав намери, че обжалваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание
чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 312 от 30.7.2020 г. на Окръжен съд – Враца,
Наказателно отделение по н.ч.д. № 255/20 г., с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Н. Л. Х. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________