РЕШЕНИЕ
№ 1682
гр. Пловдив, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
в присъствието на прокурора Николай Росенов Каменов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330104765 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ предявен от И. Т. Б. с ЕГН: **********, Б. Р. Б. с ЕГН: ********** и Н. Р. Б. с
ЕГН: **********, чрез своята майка и законен представител- И. Т. Б. и тримата с адрес в гр.
Х., бул. „Г. Г.“ № ** в качеството им на наследници на Р. Б. Б. с ЕГН: **********, чрез
пълномощника им- адв. С.П., против Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от *** *****, за осъждане на ответника да
заплати на ищците сумата от 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 500,00 лева /петстотин лева/,
представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главница, считано от
19.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на ******* г. срещу ищецът било образувано бързо
производство № ***/2019г. по описа на РУ-Х., пр.пр.№ ****/ 2019г. по описа на РП –
Пловдив, което в последствие с прокурорско постановление от **** г. било преобразувано
по общия ред. С постановление от 14.08.2019г. ищецът бил обвинен в това, че на ***** г. в
гр. Х. е извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, в едногодишен срок от наказанието
му по адм.ред с НП № ****** / 20.09.2019г. на *** **** към ОДМВР – П., Сектор „***
****“, влязло в сила на *****г., за управление на МПС – мотоциклет, марка „ ***** “
модел „ ***** “, с рама № ********, без съответно свидетелство за управление. Твърди се,
че ищецът неправомерно е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от
НК, доколкото се оказало, че НП № ****** / 20.09.2019г. на **** към ОДМВР – П., Сектор
1
„**** ****“, влязло в сила на *****г., не му било връчено и не бил запознат с него.
Доказано било, че подписът в разписката за връчване на същото не бил на ищеца, поради
което воденото срещу него нак. производство в продължение на около една година, било
прекратено. Твърди се, че на ****** г. ищецът е задържан неправомерно за 24 часа в ареста
на РУ – Х., като заповедта за задържането била отменена от РС – Пловдив. След проведено
разследване се установило, че ищецът не е извършил престъплението, в което е обвинен и
воденото срещу него досъдебно производство било прекратено с Постановление на
прокурор от 19.05.2020г., като същото влязло в сила.
Твърди се, че по образуваното досъдебно производство ищецът е бил призован,
разпитан и привлечен в качество на обвиняем, като спрямо него била взета и мярка за
неотклонение „******“. Предвид това ангажирал адвокат, който да го представлява и
защитава по ДП № ***/2019г. по описа на РУ – Х., за което заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
В следствие на воденото срещу него незаконно производство, продължило девет
месеца от 09.08.2019г. до 19.05.2020г., ищецът претърпял неимуществени вреди. Затворил се
в с*****, ****** , ********. В семейството му настъпила тревога и притеснение, че ищецът
можел да бъде осъден за нещо, което не бил извършил. Виждайки страданието и
притеснението на близките си, ищецът изпитвал***, ******. Изпитвал притеснения и от
евентуална наказателна репресия. Приятелите му започнали да го избягват. Страдал от
пренебрежение. Твърди се, че воденото срещу него незаконно наказателно производство и
повдигането му на обвинение в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, което
не бил извършил, оказало негативен ефект върху имиджа и доброто му име в обществото,
както и върху психоемоционалната му сфера.
С оглед изложеното моли предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендира
разноски.
В хода на настоящото производство, на 18.05.2021г. ищецът е *****, поради което и
с Определение от 21.06.2021г. същият е заличен като ищец и на негово място, по тяхно
искане са конституирани наследниците му.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура -
Пловдив, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по основание и размер.
Счита, че ангажираните от ищеца доказателства не установяват действително търпените
вреди като пряк резултат от обвинението. Неоснователна била претенцията на ищеца за
претендиране на неимуществени вреди от прокуратурата, за действия, които не са
разпоредени и извършени от прокуратурата, а касаели действия на други лица и институции.
Претенциите за претърпени неимуществени вреди от 24-часовото полицейско задържане по
чл.72, ал.1 от ЗМВР, са действия на органи на МРВ, регламентирани в нормативна уредба
касаеща правомощия и задължения на служителите в МВР и прокуратурата няма никакво
отношение към тази дейност. Счита се, че претенцията на ищеца не следва да е насочена към
прокуратурата като ответник. Твърди се, че наблюдаващия прокурор не е могъл и няма как
да узнае, че НП № ****** / 20.09.2019г. не е било връчено лично на ищеца, а на друго лице,
респективно, че ОДМВР – П. не е изпълнило качествено задълженията си. Претенциите за
неимуществени вреди, касаели незаконното обвинение продължило в най - кратък срок, през
който е било проведено разследването. По отношение на ищеца е била взета най-леката
възможна мярка – „*****“ и спрямо него не са му налагани други мерси за процесуална
принуда. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, като счита същия за
завишен и неотговарящ на твърдените вреди. Счита, че определянето на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди било в
2
дисхармония със справедливостта. Твърди се, че ищецът с неправомерното си поведение
сам е дал повод за наказателно преследване и виновно е допринесъл за увреждането. Счита
твърденията на ищеца, че същият е изпитал силен психоемоционален стрес от това, че може
да бъде осъден за нещо, което не е извършил, както и твърдението, че обвинението е
оказало силно негативен ефект на доброто му име и имиджа му, за несъстоятелни и
необосновани. Макар и да е допуснато нарушение при връчване на НП, то в АУАН е налице
подписа на ищеца Б., удостоверяващ съставянето му на посочената дата и време, от
посочените длъжностни лица и за посоченото престъпление. Наказателната отговорност на
ищеца не е могла да бъде реализирана, поради невръчването на наказателното
постановление, а не поради неизвършване от негова страна на посоченото нарушение в
ЗДвП. Причината за прекратяване на нак.производство е невръчването на наказателно
постановление, а не неизвършване на посоченото нарушение. Възразява се срещу
претендираните имуществени вреди, както и за евентуално дължимата законна лихва, която
следвало да се дължи от дата на влизане в сила на Постановлението на Районна
прокуратура – Пловдив, а не от дата на съставянето му. Моли за отхвърляне на предявените
искове и в условията на евентуалност- за присъждане на обезщетение в редуциран размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено дозн. № ***/2019г. по описа на РУП Х., пр.пр. №
****/2019г. по описа на РП-Пловдив което е приключило с Постановление от ***** г. за
прекратяване на наказателното производство срещу ищеца.
Между страните не се спори, а и от приложеното дознание и прокурорска преписка
се установява, че със Заповед от 09.08.2019г. ищецът е задържан за срок от 24 часа. Р.Б. е
привлечен на 14.08.2019г. в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,
за това, че на 09.08.2019г. в гр. Х., област П. в едногодишен срок от наказанието му по
административен ред с НП № ******** /20.09.2019г. на **** ***** към ОДМВР – П.,
Сектор „*** ****“, влязло в сила на **** г., за управление на МПС – мотоциклет, марка „
***** “ модел „ ***** “, с рама № ******, без съответно свидетелство за управление.
Спрямо него е взета мярка за неотклонение „*****“ и същия е разпитан в съответното
процесуално качество.
В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално-
следствени действия, сред които разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства,
извършване на съдебно-графологична експертиза и други, като същото е приключило с
мнение на разследващия полицай за прекратяване на досъдебното производство от
27.04.2020г.
С Постановление от 19.05.2020г. на РП-Пловдив досъдебното производство е
прекратено и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение е отменена.
По приложеното дознание и прокурорска преписка не са налице данни за датата на
връчване на цитираното Постановление на ищеца, поради което и следва да се приеме, че
най –ранната възможна дата на влизането му в сила е 28.05.2020г. /седем дни след
изходирането му от РП/.
За установяване на фактическите си твърдения относно претърпените от
наследодателя им неимуществени вреди ищците ангажираха гласни доказателства
посредством показанията на св. К. Д. и св. Х. Д. /обектвирани в протокол от съдебно
заседание, проведено на 09.09.2021г./.
3
От показанията на същите се установява, че са познавали Р. Б. отдавна. В
продължение на няколко години работил при св. Д. като ****в „** ****“- Х.. И двамата
описват Б., като много добър човек. Споделил с тях, че през 2019г. му повдигнали
обвинение във връзка с управление на някакъв мотор и бил задържан. Изживял го много
тежко, притеснявал се да не го осъдят, затворил се в себе си, като започнало да се влошава и
здравето му- вдигал кръвно и имал високи нива на кръвната захар. Това продължило около
8-9 месеца.След като прекратили производството малко се поуспокоил.
Съдът кредитира показанията на цитираните свидетели, тъй като същите споделят
пред съда непосредствените си възприятия относно емоционалното състояние на
наследодателя на ищците по време на воденото срещу него досъдебно производство и в този
смисъл показанията им съставляват първичен източник на доказателства, а и същите
взаимно си кореспондират.
От приетите по делото писмени доказателства и в частност- от приложеното в
кориците на прокурорската преписка пълномощно и приетата, като писмено доказателство
по делото разписка се установява, че в хода на наказателното производство Р. Б. е бил
представляван от адв. П., като за осъщественото процесуално представителство е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу
ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като в
последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата,
защото е прието, че деянието не съставлява престъпление. При това положение е
осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на
правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в
лицето на неин орган- Прокуратурата на Република България, като тази отговорност има
обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване
на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие
с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
4
По делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на св. Д. и св.
Д., който описват промяната в емоционалното състояние на Р.Б. след образуваното срещу
него наказателно производство производство – стрес, притеснение, високо кръвно налягане
и други негативни изживявания.
За уважаване на исковата претенция с оглед нейната правна квалификация е
необходимо да се установи, че преживените от страната негативни емоции са следствие
именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези
негативни последици, като свидетелските показания са основно в тази насока. Настоящият
съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е от
естество да причини състояние на стрес, напрежение, притеснения и тревожност, но
справедливият според съда размер, определен по критериите на чл. 52 от ЗЗД възлиза на
сумата от 1000 лева, поради което и искът за неимуществени вреди ще се уважи в този
размер, а за разликата до пълния претендиран от ищците размер от 3000 лева ще искът ще се
отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете
факта, че повдигнатото спрямо ищеца обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на
НК, спрямо същия е взета най-леката мярка за неотклонение, факта, че задържането му по
реда на чл. 63 от ЗМВР не може да се вмени във вина на ответната Прокуратура,
непродължителния период на воденото срещу наследодателя на ищците в съответното
процесуално качество производство, а именно- от привличането му, като обвиняем до
прекратяване на наказателното производство са изминали 9 месеца. Отделно от това
твърденията за влошаване на здравословното състояние на ищеца,макар да се установява от
гласните доказателства също не може да се приеме, че е настъпило в пряка причинно-
следствена връзка с незаконното обвинение.
По отношение на претенцията на ищците за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, в исковата молба се твърди, че в наказателното производство
наследодателят им е направил разходи за процесуално представителство съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като са налице доказателства за
това.
Действително, по аргумент от чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен /респективно – наказателното производство против него бъде прекратено/
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. В НПК не е предвиден
ред за възстановяване на направените от оправдания подсъдим разноски. Поради това
единственият способ за имуществена обезвреда е този по ЗОДОВ.
По тези съображения искът за имуществени вреди ще се уважи в пълния му
претендиран размер от 500 лева. Горните суми са дължими от ответната страна, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
наказателното производство /най-ранната възможна дата за това е 28.05.2020г./ до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото, а именно частично уважаване на исковата претенция, на
ищеца се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска, което възлиза на сумата от 321,42, като изцяло му се дължи и
заплатената държавна такса в размер на 20 лева.
Поради изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на И. Т. Б. с ЕГН: **********, Б. Р. Б. с ЕГН: ********** и Н. Р.
Б. с ЕГН: **********, действащ като **** чрез своята майка и законен представител - И. Т.
Б. и тримата с адрес в гр. Х., бул. „Г. Г.“ № **, в качеството им на наследници на Р. Б. Б. с
ЕГН: **********, сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение по дозн. № ***/2019г.
по описа на РУП-Х., пр.пр. № ****/2019г. по описа на РП-Пловдив, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.05.2020г. до окончателното изплащане, като за
разликата над уважения размер до претендирания размер от 3000 лева отхвърля
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на И. Т. Б. с ЕГН: **********, Б. Р. Б. с ЕГН: ********** и Н. Р.
Б. с ЕГН: **********, действащ като **** чрез своята майка и законен представител - И. Т.
Б. и тримата с адрес в гр. Х., бул. „Г. Г.“ № **, в качеството им на наследници на Р. Б. Б. с
ЕГН: **********, сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат на
незаконно обвинение по дозн. № ***/2019г. по описа на РУП-Х., пр.пр. № ****/2019г. по
описа на РП-Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2020г.
до окончателното изплащане
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на И. Т. Б. с ЕГН: **********, Бл. Р. Б. с ЕГН: ********** и Н. Р.
Б. с ЕГН: **********, действащ като ***чрез своята майка и законен представител- И. Т. Б.
и тримата с адрес в гр. Х., бул. „Г. Г.“ № ** сумата от общо 341,42 лева /триста четиридесет
и един лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
от които- заплатена ДТ в размер на 20 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 321,42
лева, изчислено съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6