ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 916
гр. Перник, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20201700100523 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е молба от адв. И.Я. – проц. пълномощник на ищците С.П. и З. С. П., за
допълване на постановеното по делото определение № 429/28.05.2021 г. в частта му за
разноските, като бъде присъдено в полза на адвоката адв. възнаграждение срещу ответника
ЗК „Лев Инс“ АД за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА на ищците, която молба е
инкорпорирана в частна жалба вх. № 2579/08.06.2021г.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД изразява становище за
неоснователност на молбата и за оставянето й без уважение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване по чл. 248, ал. 1
ГПК от легитимирана страна, с която се иска допълване на акта, поради което не е
необходимо да е представен списък на разноските - с оглед процесуалната допустимост по
чл. 248 от ГПК /ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 8/.
Разгледана по същество молбата е основателна.
По гр. д. № 523/2020г. на ОС – Перник са предявени искове по чл. 432, ал. 1, вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 от КЗ от С.П. и З. С. П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане сумата от по
120 000 лв. на всеки един от ищците– застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на С. З. П. на *** от ПТП на *** в гр. Перник,
ул. ***, предизвикано от С. В. А. при управление на МПС –влекач рег. № ***, марка Волво
ФМ 1 и прикачено към него ремарке с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от *** - датата на настъпилата смърт, до окончателното плащане на
обезщетенията.
С влязло в сила определение от 27.01.2021 г. по настоящото дело производство по
делото е спряно по общо съгласие на страните – чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. Постъпила е молба
вх. № 2371/27.05.2021 г. от ищците С.П. и З.П., с която изрично заявяват, че на осн. чл. 233
ГПК правят отказ от предявените срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове по настоящото гр. д.
1
523/2020г., поради заплащане на исковите суми. С определение № 429/28.05.2021 г. по
настоящото дело, чието допълване се иска, на осн. чл. 233 ГПК производството по делото е
прекратено поради отказ от предявените от ищците С. С. П. и З. С. П. срещу ЗК „Лев Инс“
АД искове.
В съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори
когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е определение №
277 от 14.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о., ГК , определение № 98 от
20.02.2009 г. по гр. д. № 91/09 г. на ВКС, IV ГО; определение № 518 от 15.06.12 г. по ч. т. д.
№ 156/11 г. на ВКС, II ТО; определение № 1176 от 28.12.12 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на II
ТО; определение № 767/05.09.12 г. по ч. т. д. № 251/12 г. на II ТО, които са постановени в
хипотеза на отказ от иска поради настъпило плащане от ответника в хода на висящия
процес. От същите принципни съображения изхожда и определение № 626 от 20.08.12 г. по
ч. гр. д. № 275/10 г. на ВКС, IV ГО, в което е прието, че ответникът не може да претендира
присъждането на разноски в посочената хипотеза.
Настоящата хипотеза е сходна с тази, която е разгледана с посочените по-горе актове
на ВКС, затова по въпроса за разноските следва да се приложи същото разрешение.
Независимо от това, че ищците са направили отказ от исковете по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493,
ал. 1, т. 1 от КЗ, направените от тях разноски следва да бъдат възложени на ответника, който
с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Ищците не доказват разноски за първоинстанционното производство (същите са
освободени от внасянето на такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, а в
представените договори за правна защита и съдействие – л. 20-23 и л. 154 и л. 155 е
посочено, че им е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38, ал. 2 ЗАдв.).
При направено искане в исковата молба – л. 17, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на
адвоката на ищците следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение за
първоинстанционното производство. При предявени в настоящото производство два
кумулативно съединени оценяеми искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ
– за сумите от по 120 000 лв., и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. дължимото
от ответника адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищците е общо 6330
лева.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 429/28.05.2021 г. по гр.д. № 00523/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Перник в частта му за разноските като:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Симеоновско шосе №
67 А, да заплати на адв. И.Б. Я. от АК - Перник, сл. адрес: ***, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата 6330 лева – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците за
първата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2