Р Е
Ш Е Н
И Е
№___
гр. Русе, 29.06.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… VI граждански състав…в публично заседание на 31 май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева и в
присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д.
№1691 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.410 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД .
Производството по делото
е образувано по постъпила искова молба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, с ЕИК: ********* против В.В.К.- П..
Ищецът твърди, че на 27.10.2010г.
с договор за потребителски заем с
номер PLUS-01526862 отпуснал на ответника заем в размер на 6 000лв. и 720,00 лв. за закупуването на застраховка „Защита на
плащанията“. Твърди, че сумата, предмет на договора, била предоставена на
ответника, което било удостоверено с подписа му. В исковата молба се сочи, че
въз основа на чл.3 от договора, за ответника възникнало задължението да погаси
заема на 30 месечни вноски - всяка по 311,49лв., които вноски съставлявали
изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й. Ищецът твърди, че
длъжникът В.В.К.- П. преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS-01526862 на 05.08.2011г., като към тази дата били
погасени 8 месечни вноски. Твърди, че на основание чл.5 от договора вземането
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България ставало предсрочно
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски. Твърди се, че ищецът следвало да изплати остатъка по заема в
размер на 6594.24 лева, представляващи 22 броя погасителни вноски към
05.09.2011г., към която дата същия е станал изискуем в пълен размер.
Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, със
законните последици от уважаването на иска.
От ответника В.В.К.- П. в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор, в който същият счита, че иска е частично основателен. Твърди, че след
05.09.2011г. е направил плащания в общ размер от 1435лв., която сума не била
изключена от претенцията на ищеца.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 7417/2017 г. по описа на РС Русе
е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на
дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за
следните суми: 5 183,88 лв., представляваща главница по Договор за кредит
№ PLUS-01526862 от 27.10.2010 г., сумата от 1410,36 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 05.08.2011 г. до 03.05.2013 г., сумата от 2809,29
лв. - мораторна лихва за периода от 05.09.2011 г. до 11.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.10.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото:
сумата 188,07 лв. държавна такса и сумата 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С възражение по образец по реда на чл.414 ГПК от 16.02.2018г. ответникът
П. е оспорила вземането.
Видно от приетия и неоспорен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS-01526862 от 27.10.2010 г. между ответника и ищцовото
дружество е постигнато съгласие за
предоставяне от страна на ищцовото дружество на потребителски кредит в размер
на 6000.00 лв. Възстановяването на последния е уговорено да стане на 30 месечни
вноски на стойност 311,49 лв.
По делото не е спорно, че договорът за кредит е подписан от ответника, с
което последният се е съгласил с условията му.
Видно от отбелязването в раздел “удостоверявания” в договора, ищцовото
дружество е изпълнило задължението си като кредитор, като е предоставило
на В.В.К.- П. договорената сума. С оглед
на това съдът приема, че е възникнало и задължението на кредитополучателя да
върне последната съобразно условията и реда, предвидени в договора.
Съгласно чл.5 от договора за
потребителски паричен заем при просрочие на две или повече погасителни вноски и
считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително определените в договора надбавки и обезщетение за забава.
Видно от представените с отговора на исковата молба приходни ордери след
05.09.2011г. ответникът е платил още 1435 лв. в изпълнение на задълженията си
по процесния договор за паричен заем.
Други относими доказателства не са ангажирани по делото.
Така
установеното от фактическа страна сочи на следните изводи от правна страна:
По допустимостта на исковете:
Предявените в настоящето
производство искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните взмеания и искът е предявен в срока по
чл.415, ал.1 ГПК поради което и същият
се явява процесуално допустим.
По
основателността на исковете съдът намира следното:
В производството по чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжникът /ответник/
- възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно
или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и
реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. В случая по
безспорен начин се установи, че между ищцовото
дружество и ответника е
съществувало договорно правоотношение по Договор за кредит № PLUS-01526862 от 27.10.2010г. По делото не е спорно, че ищецът
е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на ответника
договорената сума. Ищецът твърди
неизпълнение на насрещното задължение на ответника да върне заемната сума при
договорените условия и срокове, т.е. касае се за отрицателен факт, оборването
на който следва да стане с писмени доказателства, ангажирани от ответната страна. С оглед на горното по
делото е доказано, че между страните е сключен договора за кредит, като по него
ищецът, в качеството на кредитор, е изправната страна, тъй като представените
писмени доказателства освен сключването на договора установяват и
предоставянето на ответника по делото на сумата по кредита. С оглед на това и
настъпване предсрочната изискуемост на всички задължения по договора за кредит,
сумите по тях е следвало да бъдат възстановени на ищеца. Размерът на
задължението следва да се счита установен с оглед представените от ищеца
писмени доказателства и становището на ответника, с което същият не е оспорен.
С оглед основателността на иска
за заплащане на главното задължение по договора за потребителски кредит,
основателен се явява и искът за присъждане на мораторна лихва на основание чл.
86, ал.1 ЗЗД .
По извършените от ответника след 05.09.2011г. плащания на част от
процесните задължения:
В производството се установява, че ответникът е заплатил за погасяване
на задълженията си по процесния договор за кредит сума в общ размер на 1435.00
лв. Тази сума не е достатъчна за погасяване в пълен размер на всички възникнали
в тежест на кредитополучателя еднородни задължения, а именно за заплащане на
месечните вноски по погасителния план и на обезщетението за забава по чл. 86,
ал.1 ЗЗД. Ето защо приложение намира разпоредбата на чл. 76, ал.1 ЗЗД. Тук
следва да се отбележи, че в практиката на ВКС, се приема, че за поредността при
погасяване на главница и на начислено върху нея обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД, приложение намира нормата на чл. 76,
ал.1 ЗЗД, а не тази на чл. 76, ал.2 ЗЗД, която касае погасяването единствено на
възнаградителните лихви, уговорени в договор между страните – Решение № 111/
27.10.2009 г., постановено по т.д. № 296/2009 г. по описа на ВКС, І т.о.
От приетите по делото приходни ордери е видно, че ответникът не е
посочил изрично кое от своите задължения погасява с извършените плащания.
Доколкото задължението за заплащане на месечните вноски от цената е главно и
върху него се начислява обезщетение за забавеното му плащане, то следва да се
приеме, че то е най-обременително за кредитополучателя, поради което и следва
да се погаси първо с доброволно заплатената от длъжника сума от 1435 лв. С
оглед на това се установява, че към датата на постановяване на съдебното
решение неплатената част от дължимите по договора за кредит от 27.10.2010 г.
месечни вноски, възлиза на 3748,88 лв. До този размер установителният иск за
главница по чл. 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД следва да се уважи и съответно да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му
се следват.
Съдът, който разглежда предявен иск по
чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното
производство, както и в исковото
производство, съобразявайки изхода на
спора. В този смисъл е т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на
исковото производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в заповедното производство, съдът приема,
че са в
размер на 238.07 лв., колкото и следва да се присъдят на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски в размер на 288.07 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к."Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14, срещу
В.В.К.- П. с ЕГН **********,***, че ответникът
дължи на основание чл. 240 ЗЗД
следните суми: 3748,88 лв. ,
представляваща главница по Договор за кредит № PLUS-01526862 от 27.10.2010г., сумата от 1410,36 лв.
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.08.2011г. до 03.05.2013г.,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2809,29 лв. представляваща мораторна
лихва за периода от 05.09.2011 г. до 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.10.2017 год. до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 7417/2017 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД за главница
по Договор за кредит № PLUS-01526862 от
27.10.2010г. за разликата над сумата от 3748,88 лв.
до пълния предявен размер от 5183,88 лв.
ОСЪЖДА В.В.К.- П. с ЕГН **********,*** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к."Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 7417/2017г. на РРС разноски в общ размер
на 238.07 лв.
ОСЪЖДА В.В.К.- П. с ЕГН **********,*** да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к."Младост” 4, Бизнес парк София, сграда 14, сумата 288.07 лева – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: