МОТИВИ:                              НЧХД № 334/2013 г. на ЕРС

 

 

         Подсъдимият С.А.Ч. *** е обвинен от частния тъжител Д.Ц.К. *** в това, че на 02.08.2013 г. в с. Г.Н. село, община Златарица причинил на Д.Ц.К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

         Деянието е квалифицирано от частното обвинение като престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

         Частният тъжител Д.Ц.К. е конституиран като граждански ищец. Същият е предявил граждански иск против подсъдимия С.А.Ч. за заплащане на сумата 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2013 г. до окончателното й изплащане и направените разноски по делото.

         Частният тъжител Д.Ц.К. и повереникът му адв. Р.С.И. от ВТАК поддържат повдигнатото обвинение. Молят съда да признае подсъдимия С.А.Ч. за виновен и наказан за извършеното деяние, съставляващо престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Частното обвинение намира, че предявеният граждански иск е доказан. Счита, че същият следва да бъде уважен. Претендират се разноските по делото.

         Подсъдимият С.А.Ч. не се признава за виновен. Същият дава обяснения. Подсъдимият и защитникът му адв. О.С.Г. от ВТАК считат, че обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК не е доказано по категоричен и безспорен начин. Молят съда да постанови оправдателна присъда. Считат, че гражданския иск не следва да се уважава.

         Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, прие за установено следното:

         Подсъдимият С.А.Ч. ***. На посочения адрес има къща и дворно място. В посочения жилищен имот подсъдимият живее заедно със съпруга си А.Я.Ч., сина си Л. С.Ч., съпругата на последния А.М. и 4-годишното дете на последните двама. С.А.Ч. е пенсионер. Същият отглежда в личното си стопанство домашни животни, сред които и овце.

         Частният тъжител Д.Ц.К. ***. Същият е женен за Е.М.К.. Двамата имат дете на име М., което е на около 1 година. Частният тъжител работи като редник в БА – поделение № ***** гр. Горна Оряховица.

         Подсъдимият Ч., съпругата му А.Ч. и синът им Л. Ч., както и частният тъжител К. и съпругата му Е.К. се познавали. Същите не били в конфликтни отношения.

         Родителите на частният тъжител К. – Ц.З. К. и А.Т.К. живеят в с. Г.Н. село, община Златарица, ул. “****” № *. На посочения адрес последните двама отглеждат в личното си стопанство домашни животни, сред които и овце. Частният тъжител К., съпругата му и детето им периодично посещавали родителите на първия в с. Г.Н. село, община Златарица и отсядали в дома им.   

         На 02.08.2013 г. подсъдимият С.Ч. *** в дома си. Същият бил пуснал овцете си на паша.

         Същият ден, преди обед, частният тъжител Д.К., съпругата му Е.К. и детето им М. пристигнали от гр. Горна Оряховица в с. Г.Н. село, община Златарица. Същите отседнали в дома на родителите на първия. Д.К. започнал да подмазва дограмата на къщата на родителите си А.Т.К. и Ц.З. К.. Съпругата му Е.К. се занимавала  с малкото им дете М.. А.Т.К. и Ц.З. К. си вършели къщната работа.

         На 02.08.2013 г. около 19.30 часа частният тъжител, съпругата му и детето им излезли на улицата в с. Г.Н. село, пред дома на родителите на първия. В този момент започнали да се прибират овцете от паша. Същите се придвижвали по главната улица. Овцете на подсъдимия Ч. и тези на свидетеля Ц. К. ***. Д.К. решил да прибере овцете на баща си в имота му. По това време подсъдимият Ч. също бил на улицата. Същият носел в дясната си ръка тояга с дължина около метър и дебелина около 1 – 2 см. Подсъдимият Ч. замахнал с ръце и пляснал, в резултат на което овцете се подплашили и побягали по улицата. Същият се приближил до частния тъжител и съпругата му Е.К., която държала малолетното дете М. на ръце. Д.К. попитал подсъдимия Ч.: ”Комшо, защо гониш животните?”. Последният се ядосал и казал на първия с агресивен тон: “Какво се зъбиш, бе момче?!”. Подсъдимият Ч. вдигнал дясната си ръка, в която държал тоягата. Същият замахнал отгоре надолу със сила и с тоягата нанесъл удар на Д.К. по лявото рамо и лявата гръд. Частният тъжител изохкал от болка и се хванал с дясната ръка за мястото, където попаднал удара, нанесен му от подсъдимия. Същият вдигнал леко дясната си ръка, за да се предпази, ако има следващи удари. Д.К. попитал на висок глас подсъдимия защо го е ударил. Ц. К., който бил в двора на къщата си, чул казаното от сина му по адрес на някой човек и излязъл на улицата.

         На улицата излезли от дома на подсъдимия, синът му Л. Ч. и съпругата му А.Ч., която държала в ръка сопа. Същите се приближили до С.Ч. и частния тъжител К..

         На улицата, пред дом № 4, пред бащината си къща, излязъл свидетелят К. Б.К., където седнал на пейка, запалил цигара и зачакал да дойдат овцете му, които трябвало да пристигнат от неговата страна на улицата. Същият носел очила от 3.5 диоптъра за близо виждане, намирал се на около 30 – 50 метра от подсъдимия и частния тъжител, поради което не бил в състояние да види какво се случва между двамата. Малко по-късно при свидетеля К. на пейката дошла свидетелката С.С.И., която живеела в селото на ул. “****” № 3. Същата запалила цигара. К. и И. започнали да си говорят.   

         По същото време в с. Г.Н. село на кръстовището между централната улица и улица “****” се спрял свидетелят С.Х.И.. Същият бил с велосипеда си, с който се прибрал от с. Сливовица. Д. искал да се види с подсъдимия Ч., за да му каже, че няма да го ангажира за направа на комин. Свидетелят забелязал, че на улицата пред дома на Ц. К. били С.Ч., който държал в ръка сопа, дълга около метър, както и Д.К., който се държал с дясната ръка в областта на лявото рамо и лявата гръд. С. Д. забелязал, че на улицата били и съпругата и сина на подсъдимия А.Ч. и Л. Ч., както и съпругата на частния тъжител Е.К., която държала на ръце детето си и бащата на частния тъжител Ц. К..

         Частния тъжител К. отново попитал на висок глас подсъдимия Ч. защо го е ударил. Тази думи били възприети от околните, включително от свидетеля С. Д., който наблюдавал от разстояние 10 – 10 метра, без свидетелите К. К. и С. И., които се намирали по-далеко. Ц. К. разбрал от сина си, че подсъдимият го е ударил с тоягата, която държи в дясната си ръка. Първият попитал С.Ч. дали това, което казва Д.К. е вярно. Подсъдимият казал, че е ударил частният тъжител. Ц. К. попитал С.Ч. защо е ударил сина му Д. и последният какво му е направил. Подсъдимият нищо не казал, стоял и мълчал. Тогава свидетелят К. казал на С.Ч. щом е ударил сина му да му се извини. Подсъдимият се извинил на Д.К..

         Междувременно на улицата била излязла съпругата на Ц. К. А.К.. Последната разбрала, че подсъдимият Ч. е ударил сина й. Същата започнала да кълне по адрес на Ч., като казала, че Аллах ще ги накаже и защо са удари Д..

         Свидетелят С.Х.И. си тръгнал към дома. На свидетеля К. Б.К. дошли овцете. Същият ги прибрал и повече не излязъл на улицата. След като свидетелят К. си тръгнал, се прибрала и свидетелката С.С.И..

         Малко по-късно, след като подсъдимият признал, че е ударил частният тъжител и му се извинил след настояването на св. Ц. К., А.Ч. казала пред присъстващите относно нанесения от съпруга й удар на Д.К.: “Голяма работа, че го е ударил. Да не го е убил”.

         Свидетелят А.Д.Й., който пътувал с леката си кола от гр. Велико Търново към с. Сливовица, около 19.45 – 19.50 часа се отбил в с. Г.Н. село, за да се срещне с лицето Ю. Ч.. Първият стоял около 10 минути пред дома на последния, намиращ се на главната улица в с. Г.Н. село. Свидетелят Й. чул караница и отишъл да погледне от кръстовището към улицата, на която живее подсъдимият Ч.. Същият видял, че има хора, които говорели на висок тон и след няколко минути продължил пътя си към с. Сливовица.      

         Частният тъжител К., съпругата му Е.К. и детето им, родителите му А.К. и Ц. К. се прибрали в дома на последните двама. Подсъдимият Ч., съпругата му А.Ч. и сина му Л.т Ч. също се прибрали в дома си.   

         Частният тъжител се чувствал зле от нанесения му от подсъдимия удар с тоягата. Същият изпитвал болки по лявото рамо и лявата гръд. Д.К. не можел да си движи свободно ръката и се държал за мястото, което било ударено. Съпругата му Е.К. му правила компреси с лед, които сменяла периодично. Детето М. не могла да се успокои и плакала през нощта. На следващия ден 03.08.2013 г. частният тъжител, съпругата му и дете им се прибрали в гр. Горна Оряховица в дома си. Е.К. продължила да прави компреси на съпруга си. Мястото на удара – лявото рамо и лявата гръд на Д.К., първоначално било червено, след което станало синкаво жълто. Частният тъжител изпитвал болки, не можел да си движи ръката и лежал. На 05.08.2013 г. същият потърсил медицинска помощ. Д.К. посетил хирургичен кабинет, находящ се в “Диагностично-консултативен център І” ЕООД гр. Горна Оряховица. Хирургът д-р Б.Г.Г. извършил преглед на частния тъжител и констатирал при последния посттравматичен хематом на ляво рамо към мускул пекторалис майор 3 на 10 см, с правоъгълна форма, моравокафяв, жълтеникав към периферията, както и че хематомът е с приблизителна давност 2 – 3 денонощия. На последният била предписана терапия с Лиотон 1000 гел. За установеното от д-р Генчев бил издаден Амбулаторен лист № 010322/05.08.2013 г. На Д.К. било издадено Медицинско свидетелство изх. № 579/05.08.2013 г., амб. № 322/05.08.2013 г., от д-р Б.Г.Г. – хирург “Диагностично-консултативен център І” ЕООД гр. Горна Оряховица, в което били отразени страданията му, а именно: контузия и посттравматичен хематом на ляво рамо към големия гръден мускул 3/10 см, с правилна правоъгълна форма, моравокафяв, жълтеникав към периферията, както и че хематомът е с приблизителна давност 2 – 3 денонощия. Поради продължаващото неразположение и болки частния тъжител на 07.08.2013 г. в гр. Горна Оряховица посетил д-р С. П.К. – лекар в ГППМП “Здравита” ООД гр. Горна Оряховица, и му бил издаден Болничен лист № 4615369/07.08.2013 г. за временна неработоспособност от 6 дни за периода 07.08.2013 – 12.08.2013 г. за провеждане на домашен – амбулаторен вид лечение.  

         По делото е изслушана съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н.В.Г.. От заключението на същия се установява, че Д.Ц.К. на 02.08.2013 г. е получил следното травматично увреждане: кръвонасядане на лявото рамо с ход към гърдите. Същото е получено в резултат от удар с твърд тъп удължен предмет – цилиндричен или предмет със заоблен ръб. Увреждането отговаря да е получено по време и начин, описан в тъжбата. Същото е възможно да бъде получено от удар с тояга. Констатираните травматични увреждания са причинили на Д.Ц.К. болки и страдания, без разстройство на здравето, за срок от 8 – 10 дни, при нормално протичащ оздравителен процес.

         Вещото лице д-р Н.В.Г. поддържа заключението на СМЕ в съдебно заседание.

         Така описаната фактическа обстановка напълно се подкрепя от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, писмените доказателства и съдебномедицинската експертиза.

         Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Е.М.К., Ц.З. К. и С.Х.И.. Настоящата инстанция отчита, че Е.К. и Ц. К. са съпруга, съответно баща на частния тъжител. Въпреки тези факти, показанията на свидетелката Е.К., която е пряк очевидец на деянието, са подробни, последователни, логични и правдиви. Същите се подкрепят от подробните, последователни и логични показания на свидетелите Ц. К. и С. Д., които не са преки очевидци на деянието. Освен това показанията на свидетелите Е.М.К., Ц.З. К. и С.Х.И. кореспондират на писмените доказателства - Амбулаторен лист № 010322/05.08.2013 г. на д-р хирург Б.Г.Г., Медицинско свидетелство изх. № 579/05.08.2013 г., амб. № 322/05.08.2013 г. на д-р Б.Г.Г. – хирург “Диагностично-консултативен център І” ЕООД гр. Горна Оряховица, и Болничен лист № 4615369/07.08.2013 г. на д-р С. П.К. – лекар в ГППМП “Здравита” ООД гр. Горна Оряховица, както и заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза. Настоящата инстанция изцяло кредитира заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, като компетентно, обективно и правилно.

         Съдът счита, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия С.А.Ч.. Същите не кореспондират на установената фактическа обстановка, писмените доказателства, посочени по-горе, и на заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска експертиза. Настоящата инстанция намира изложеното от подсъдимия Ч. като средство, с което реализира правото си на защита и цели оневиняването си. В подкрепа на посочената теза свидетелите Л. С.Ч., С.С.И., К. Б. К., А.Д.Й., М.И.Б. и П.С.Д. дават показания. Първият е син на С.Ч.. Същият и подсъдимият се намират в близки отношения. Освен това първият живее в дома на последния. Съдът намира показанията на свидетеля Л. Ч. за непоследователни и нелогични. Същите противоречат на фактическата обстановка, писмените доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ. Показанията на свидетелите С.С.И., К. Б. К. и А.Д.Й. се отличават с противоречивост, непоследователност и нелогичност. Същите не са и присъствали по време и място на извършване на деянието, а дават показанията във времето след извършване на деянието. Свидетелите И. и К. включително и не са чули и не са разбрали какво са говорели подсъдимия и частния тъжител. Показанията им не са категорични. Освен това свидетелят К. е с нарушено зрение. По времето, когато е бил на улицата, същият е носел очила от 3.5 диоптъра за близо виждане, поради което не е могъл да види от мястото, където се е намирал, какво се е случило на улицата пред дома Ц. К.. Показанията на свидетелите М.Б. и П.Д. не могат да бъдат взети предвид, т.к. същите са неотносими и не са необходими за делото. С.Ч. твърди, че не е носел тояга, че не е удрял Д.К., че последният започнал да вика без да е удрян: “Ти защо ме удари? …” и т.н. Посочените обстоятелства в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Л. Ч., С. И., К. К. и А. Й. се опровергава от изложеното от свидетелите Е.К., Ц. К. и С. Д.. И., К. и Й. не са присъствали, когато  подсъдимият е нанесъл на Д.К. удар с тоягата. Противоречи на житейската и правна логика и на доказателствата по делото някой да казва по адрес на друг: “Защо ме удари?”, да изпитва болки, а да не е удрян. Отричането от страна на подсъдимия да е нанесъл удар на частния тъжител и да му е причинил констатираните увреждания се опровергава по безспорен начин от показанията на Е.К., Ц. К. и С. Д., писмените доказателства и съдебномедицинската експертиза. При същия се касае за последователност и целенасоченост при осъществяване на деянието. Подсъдимият в резултат на удара, който е нанесъл на частния тъжител му е причини констатираните увреждания на здравето. Установеният механизъм на причиняване на уврежданията изцяло кореспондира на заключението на вещото лица по изслушаната експертиза. Според същото това е възможния начин за причиняване на констатираните увреждания. Подсъдимият именно в резултат последователните си телодвижения и целенасочения удар, който нанесъл на частния тъжител му е причинил констатираните увреждания на здравето. Посочените обстоятелства са категорично установени.

         Съдът приема за установено, че подсъдимият С.А.Ч. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 130, ал. 2 от НК. На 02.08.2013 г. в с. Г.Н. село, община Златарица същият причинил на Д.Ц.К. с ЕГН ********** *** лека телесна повреда, изразяваща се причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно: кръвонасядане на лявото рамо с ход към гърдите. Подсъдимият ударил с тояга Д.Ц.К. в областта на лявото рамо към големия гръден мускул. В резултат на това последният получил контузия и посттравматичен хематом с размери 3/10 см. Д.Ц.К. е претърпяла болки и страдания без разстройство на здравето. Срокът на възстановително-оздравителния процес е от около 8 – 10 дни.

         Деянието е извършено при пряк умисъл на вината. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното, съзнавал е общественоопасния му характер и последици и е целял тяхното настъпване.

         Обществената опасност на деянието не е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

         Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и положителна обществена характеристика. Същият е пенсионер. Подсъдимият е женен за А.Я.Ч.. Същите нямат ненавършили 18-годишна възраст деца. С.А.Ч. не се признава за виновен. Същият дава обяснения. Подсъдимият не проявява критично отношение за извършеното.

         Съдът намира, че са налице основанията на чл. 78 А от НК. За извършеното от С.А.Ч. престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Съдът намира, че С.А.Ч. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба. Настоящата инстанция като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства наложи на подсъдимия административно наказание глоба в размер на 1000.00 лв., която да заплати в полза на Държавата. Съдът намира, че с така определеният размер на наказанието ще се реализират целите на специалната и генералната превенция, т.е. наложената санкция с така определения размер на наказанието би респектирала дееца да спазва законодателството за в бъдеще и ще въздейства възпитателно както на самия него, така и на останалите членове на обществото. Смекчаващи вината обстоятелства при подсъдимия са чистото му съдебно минало и положителна обществена характеристика. Същият е пенсионер. С.А.Ч. е човек на възраст. Подсъдимият е женен. Отегчаващо вината обстоятелства е липсата на критично отношение на подсъдимия към извършеното деяние.

         По гражданския иск:

         От събраните по делото по делото доказателства по безспорен начин се установи, че подсъдимият е причинил на частния тъжител лека телесна повреда, изразяваща се причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно: кръвонасядане на лявото рамо с ход към гърдите. Съдът като преценява степента на телесното увреждане и претърпените болки и страдания от Д.Ц.К. в резултат на същото, продължили 8 – 10 дни, счита, че гражданският иск е основателен и доказан до размер на 700.00 лв. Подсъдимият С.А.Ч. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител Д.Ц.К. сумата 700.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на престъпление от 02.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 700.00 лв., считано от момента на увреждането – 02.08.2013 г. до окончателното й изплащане.

         Предявеният иск за разликата от 700.00 лв. до 3000.00 лв. се явява неоснователен и недоказан. Като такъв същият следва да се отхвърли.

         При този изход на делото подсъдимият С.А.Ч. следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител Д.Ц.К. сумата 472.00 лв., представляваща направени разноски по същото.

         При този изход на делото подсъдимият С.А.Ч. следва да заплати държавна такса върху уважения размер на граждански иск в размер на 50.00 лв. по сметка на Еленския районен съд.

         В този смисъл съдът постанови Присъдата си.

 

 

 

                                                           Районен съдия: