№ 1795
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110207230 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „***“ ***,
чрез адв. С. П., със съдебен адрес гр. София, ул. „***“ ****, против наказателно
постановление № 22-4332-002466/04.03.2022 г., издадено за нарушение на разпоредбата на
чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което са му наложени глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Като такива са изтъкнати изземването на съставения
на Б. АУАН, с което бил лишен от възможността да упражни надлежно правото си на
възражение срещу обективираните в него констатации, и задържането му за втора
полицейска проверка непосредствено след приключване на първата, което го лишило от
възможността в указаното време да се яви в медицинско заведение, за да предостави
биологичен материал за изследване. Релевирано е възражение и по отношение на
обстоятелството, че АУАН и наказателното постановление са издадени от едно и също лице.
По изложените съображения в съвкупност е направено искане атакуваното НП да бъде
отменено.
За проведеното на 21.03.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а
жалбоподателят Б. се представлява от адв. П., която в дадения ход по същество прави искане
НП да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. По отношение изготвената
графическа експертиза застъпва, че макар да се е установило, че положеният в
наказателното постановление подпис не е на актосъставителя, това не е от естество да
санира допуснатото формално нарушение, доколкото наказателното постановление в случая
представлява неавтентичен официален документ. Претендира присъждане в полза на
доверителя й на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен
1
по делото списък.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 20.02.2022 г., около 00:30 ч., жалбоподателят Д. Б. управлявал лек автомобил марка
„***“, модел „***“, ДК № *** в гр. София. Движел се по бул. „***“, с посока от ул. „***“
към ул. „***“. Заедно с него в автомобила бил и свид. М. Ч.. До блок № 7 на бул. „***“
автомобилът бил спрян за полицейска проверка от служители на 03 РУ-СДВР - свидетелите
П. Т. и И. Ф.. Поведението на Б. по време на проверката ги мотивирало да потърсят
съдействие от екип на ОПП-СДВР, който да тества водача за евентуална употреба на
наркотични вещества или техни аналози. По подадения сигнал на място пристигнал екип на
ОПП-СДВР в състав свидетелите С. К. и Е. В.. Те поканили водача Б. да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „***“, но той отказал. При това
били издадени заповед № 480/20.02.2022 г. за прилагане на принудителна административна
мярка, с която свидетелството му за управление на МПС било временно отнето поради
отказа да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, и заповед № 481/20.02.2022 г. за
прилагане на принудителна административна мярка, съгласно която регистрацията на МПС
била прекратена, респективно регистрационните му табели били свалени. Свид. В. съставил
срещу Б. АУАН Серия GA № 544697/20.02.2022 г. за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3,
предл. 2 ЗДвП. Издаден му бил и талон за медицинско изследване № 107185, който му бил
връчен в 02:20 ч. на 20.02.2022 г. и съгласно който му било указано, че в рамките на 40
минути може да се яви във ВМА, за да даде кръвна проба за изследване. Полицейските
служители изрично му разяснили, че автомобилът може да бъде преместен единствено до
място, на което да не затруднява движението, и само от правоспособен водач.
Въпреки дадените му разяснения и въпреки обстоятелството, че свидетелството му за
управление на МПС било отнето, а регистрационните табели на автомобила - свалени, на
20.02.2022 г. около 02:35 ч. жалбоподателят Д. Б. отново предприел действия по управление
посочения по-горе лек автомобил марка „***“, модел „***“, като се движел в гр. София, ж.к.
„***“, по улица „***“, в посока от ул. „***“ към ул. „***“. Пред блок номер 298 в ж.к. „***“
бил спрян за проверка от друг полицейски патрул на 03 РУ-СДВР. Повод за спирането било
обстоятелството, че автомобилът бил без регистрационни табели. Полицейските служители
потърсили съдействие от екип на ОПП-СДВР, който да тества водача за евентуална употреба
на наркотични вещества. При това на място отново пристигнал дежурният за района екип на
ОПП-СДВР в състав свидетелите С. К. и Е. В.. Те поканили Б. да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „***“, но той отново отказал. При
това му бил издаден нов талон за медицинско изследване, който му бил връчен в 03:50 ч. на
20.02.2022 г., и с който му било указано, че в рамките на 40 минути има възможност да се
яви във ВМА, за да даде кръвна проба. Съставен бил и АУАН Серия GA № 497304
/20.02.2022 г. за нарушения на разпоредбите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, чл. 150 ЗДвП и чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. Връченият му екземпляр от предходно съставения АУАН Серия GA №
544697/20.02.2022 г. бил иззет и приложен към материалите по преписката. След
приключване на втората полицейска проверка Б. и свид. Ч. се прибрали в домовете си, като
Б. не посетил ВМА и не дал биологичен материал за изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Въз основа съставения АУАН Серия GA № 544697/20.02.2022 г. и материалите по
преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и дадена аналогична
2
правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на Б. било наложено кумулативно
наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. Поради техническа грешка при издаване на
наказателното постановление, вместо подписалото го длъжностно лице - Г. В. Б., на
длъжност Началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ в 03 сектор
„Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в титулната част на
НП било отразено, че е издадено от Е. М. В., мл. автоконтрольор в СДВР, ОПП-СДВР.
От приетото заключение на графическа експертиза протокол № 20/2023 г. се изяснява,
че подписът за „Наказващ орган“ в Наказателно постановление № 22-4332-
002466/04.03.2022 г. на ОПП-СДВР е положен от Г. В. Б..
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способите за
доказване, както следва: гласни - показанията на свидетелите П. Т., И. Ф., Е. В., С. К. и М.
Ч., писмени - талон за медицинско изследване № 107185/20.02.2022 г.; ЗППАМ №
480/20.02.2022 г.; ЗППАМ № 481/20.02.2022 г.; АУАН Серия GA № 497304 /20.02.2022 г.;
докладна записка до Началника на 03 РУ-СДВР; докладна записка до Началника на ОПП-
СДВР; справка-картон на водач; заповед № 513з-5070/21.07.2015 г.; справка изх. № УРИ
433200-118574/22.11.2022 г.; справка изх. № УРИ 433200-10955/31.01.2023 г.; заповед №
8121к-13180/24.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., и способите за доказване -
заключението на графическа експертиза протокол № 20/2023 г.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената първа полицейска
проверка и отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
и техни аналози с техническо средство, се установяват еднопосочно посредством
показанията на свидетелите Т., Ф., В. и К., издадения талон за медицинско изследване и
изготвената по случая докладна записка до Началника на 03 РУ-СДВР. Показанията на
полицейските служители са последователни, подробни, логически издържани и в корелация
с писмените доказателства, предвид което съдебният състав ги кредитира в цялост,
намирайки релевантните по делото факти са изяснени в пълнота. До опровергаване на
последните не водят и показанията на свид. Ч., който потвърждава, че първоначално на
мястото на извършване на проверката се намирал един полицейски екип, а впоследствие
пристигнал и втори.
Посредством изложеното от свидетелите и писмените доказателства се изясняват и
обстоятелствата, касаещи извършената спрямо Б. втора полицейска проверка, както и
фактът, че въпреки че му бил издаден и връчен и втори талон за медицинско изследване,
жалбоподателят не се явил в указаното болнично заведение, за да даде кръв за изследване.
Материалната компетентност на свид. В. по съставяне на АУАН и компетентността на
посочения съгласно справка изх. № УРИ 433200-10955/31.01.2023 г. наказващ орган по
издаване на наказателното постановление, следват съгласно заеманите длъжностни качества
и изводимите от тях правомощия, предоставени им по силата на заповед № 513з-
5070/21.07.2015 г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г.
Съдебният състав кредитира и изготвеното по делото експертно заключение, като
прецени, че вещото лице е дало обоснован и изчерпателен отговор на поставената му задача.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
3
са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и са надлежно връчени на
санкционираното лице. Фактическата обстановка, обусловила съставянето на АУАН и НП, е
правилно установена в хода на административнонаказателното производство.
Фактическите констатации, обективирани в АУАН и НП, се потвърдиха в рамките на
проведеното въззивно съдебно следствие. Въз основа събраните в хода на производството
доказателства се установи по категоричен начин, че на инкриминираните в АУАН и НП
време и място жалбоподателят Б., като водач на МПС, е отказал извършването на проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози, с
което е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. При извършването му е действал с пряк умисъл като
форма на вината, доколкото в качеството на водач на МПС съзнателно е отказал
извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози, което задължение му е изрично вменено с инкриминираната
законова норма. Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, е дали е бил употребил
наркотични вещества и/или техни аналози, или не. Отказвайки да бъде изпробван със
съответното техническо средство, Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
накърнили правото на защита, изразяващи се в изземване на съставения му АУАН и
препятстване явяването му във ВМА поради провеждането на последваща полицейска
проверка, са неоснователни, доколкото правото на възражение срещу АУАН не е обвързано
от фактическото наличие на последния във владение на жалбоподателя, а що се отнася до
явяването му във ВМА, се изясни, че Б. не се е възползвал от съответната възможност,
включително и след приключването на втората полицейска проверка.
Въпреки така формираните изводи обаче съдът констатира основания за отмяна на
наказателното постановление поради допуснато в хода на административнонаказателното
производство съществено нарушение на процесуалните правила. Същото се изразява в
обстоятелството, че като лице, издало наказателното постановление, е посочен
актосъставителят Е. В., който е различен правен субект от длъжностното лице, което
действително го е подписало - Г. В. Б.. Това разминаване, макар дължащо се на техническа
грешка, безспорно представлява нарушение съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1
ЗАНН, като същевременно прави наказателното постановление „неистински документ“ по
смисъла на чл. 93, т. 6 НК, доколкото му е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Предвид
това се налага изводът, че последното е негодно да ангажира административнонаказателната
отговорност на лицето, срещу което е издадено, поради което подлежи на отмяна.
С оглед този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. Предвид липсата на възражение
за тяхната прекомерност, съдът прецени, че искането следва да бъде уважено в пълния
претендиран размер от 500 /петстотин/ лв. - разноски за изготвяне на жалба против
наказателното постановление и процесуално представителство по нея, съобразно
приложения списък на разноските.
Освен това, с оглед субсидиарното приложение на НПК, в тежест на наказващия орган
следва да бъдат присъдени и направените от съда разноски за изготвяне на експертиза в
размер на 300 /триста/ лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-002466/04.03.2022 г., издадено
против Д. Г. Б. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за
което са му наложени глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „***“ ***, сума в размер на 500
/петстотин/ лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Софийски районен съд сума в размер на 300 /триста/ лв., представляващи направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5