№ 26
гр. Русе , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Петър Балков
Милена Пейчева
при участието на секретаря Ева Димитрова
в присъствието на прокурора Добромира Рачева Кожухарова (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214500600096 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 260053/12.11.2020 год., постановена по НОХД №
683/2020 год., РРС-VІІ-ми нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. М. С. Ж. от гр. Русе
ЗА НЕВИНЕН в това, че на 18.07.2014 г. в гр. Русе, отнел чужда движима вещ
- 1 бр. мобилен телефон „Самсунг Галакси Ноте 3“ с ИМЕЙ ***, ведно със
СИМ карта, на стойност 1000 лева, от владението на В.А.А. от гр. Ниагара
Фолс, провинция Онтарио, Канада, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, като на основание чл.304 от НПК го оправдава
по обвинението за престъпление по чл.194, aл. 1 от НК.
за ВИНОВЕН в това, че на 18.07.2014 г. в гр. Русе, намерил чужда
движима вещ - мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Ноте 3“ с ИМЕИ
***, ведно със СИМ карта, на стойност 1000 лева и в продължение на една
седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е
загубил - престъпление по чл.207, ал.1 от НК, като на основание чл.80, ал.1, т.
5, вр. чл. 81, ал. 3 от НК не му налага наказание поради настъпила давност.
1
На основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, е прекратил наказателното
производство по делото, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна
давност.
Недоволен от него е останал представителят на РРП, поради което я
протестира в законния срок и развивайки оплаквания за нейната
незаконосъобразнсот и необоснованост, моли да бъде отменена изцяло и да
постанови нова такава, с която да го осъди по първоначално повдигнатото му
обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе поддържа
протеста и настоява присъдата да бъде отменена с постановяване на нова
такава, с което Ж. да бъде признат за виновен по предавеното му в първата
инстанция обвинение и да го осъди по него.
Подсъдимият М. С. Ж. от гр. Русе, редовно призован се явява в
съдебно заседание, и заема становището, че протеста е неоснователен а
присъдата за правилна и обоснована, поради което моли да бъде потвърдена.
Договорния му защитник адв. В.В. от РАК, заема становището, че
протестта е неоснователен и счита, че присъдата е правилна и
законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените в протеста доводи и становищата на страните, след
служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Наведеното в него отменително основание по чл. 336 ал. 2, вр. с ал. 1
т. 2 от НПК не е налице.
Принципно проверката на атакуваната присъда освен, че е служебна
е и всеобхватна, без рамкови ограничения на правната проблематика, писмено
визирана от протестиращия прокурор. В конкретният случай във въззивния
протест се конкретизира като отменително основание – материална
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата по смисъла на чл. 336
ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 от НПК. В него се възпроизвеждат фактите по
2
обвинението, чиято версия е била отхвърлена от първостепенния съд, като на
тази основа се поддържа становището, че присъдата е необоснована и следва
да бъде отменена. В него прокурорът твърди също така, че въпреки спазения
ред за събиране и проверка на доказателствата, същите неправилно са били
възприети и преценени. Твърди се също така, че решаващият съд неправилно
е формирал своето вътрешно убеждение, досежно правно-релевантни факти,
свързани със съставомерността на престъплението, поради което се настоява
присъдата да бъде отменено и подс. Ж. да бъде признат за виновен по
предавеното му в първата инстанция обвинение.
В настоящото производство в протеста се поставя въпроса за
липсата на обективност, всестранност и пълнота в изследването на съвкупния
доказателствен материал, така както се изисква от принципа предвиден в чл.
14 ал.1 от НПК. Съобразно процесуалните правила въззивната инстанция е
последна, обвързана с процесуалното задължение да се произнесе по фактите
и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и непосредствената
оценка на доказателствата. В настоящият случай основна цел на
обвинителната власт е да представи пред съда такива убедителни
доказателства, които да го доведат до несъмнен отговор на въпроса дали
подсъдимия е извършил вмененото му с обвинителния акт престъпление.
Съобразявайки възприетата фактическа обстановка и направените въз основа
на същата правни изводи, настоящата инстанция счита, че няма основания да
се приеме, че тази цел е постигната и присъдата на първата инстанция е
незаконосъобразна и необоснована.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е
необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка. Съобразил е всички относими по делото
доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и
категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите
изводи относно обективната несъставомерност на престъплението по чл. 194
ал. 1 от НК.
Окръжният съд счита, че в хода на първоинстанционното съдебно
производство не са допуснати наведените в протеста съществени
процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени в чл. 13, чл.
3
14 от НПК във връзка с правилата визирани в чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 303
и чл. 305 ал.3 от НПК, за липсата на обективност, пълнота и всестранност в
изследването на всички обстоятелства по делото. По съществото си
наведените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановената присъдата, визирайки допуснати нарушения на материалния
закон не се споделят от настоящата инстанция. Въззивният съд след като
отново подложи на задълбочена преценка събраните и проверени от
районният съд доказателства, намира, че възприетите фактически
констатации изцяло съответстват на доказателствената съвкупност, а
изведените материално-правни изводи са обосновани.
Правилно съдът е приел за установено, че в ранните часове на
18.07.2014 г. В.А.А. посетил бар „Дева“, находящ се в гр.Русе, на
ул.“Александровска“. В заведението употребил алкохол, танцувал на
дансинга и съблякъл дрехите си, като останал по боксери. По това време
подсъдимият бил барман в заведението, а св. П.Т.Д. сервитьорка. Около 06:00
ч. когато работното време на заведението приключило, А. се облякъл за да си
тръгне и тогава установил, че мобилният му телефон „Самсунг Галакси Ноте
3“ с ИМЕЙ ***, ведно със СИМ картата, липсвал. Тогава всички започнали да
го търсят, но не могли да го намерят. А. започнал да обвинява персонала, че
телефона му бил откраднат и отказал да си тръгне. Тъй като заведението
трябвало да бъде затворено, клиентът бил отпратен да си върви. Същата
вечер подсъдимият намерил телефона на земята зад една от тонколоните и го
оставил в бара, в случай че бъде потърсен. След като в рамките на около два
дни никой не се явил за да пита за него, подсъдимият го взел и започнал да го
използва за лични цели.
Междувременно А. сигнализирал органите на МВР и след изготвени
справки от мобилния оператор МТел, било установено, че подс. Ж. провежда
разговори с този телефон. По този повод бил призован да се яви в полицията,
където срещи протокол за доброволно предаване той предал вещта, която
впоследствие била върната на А..
Така изложената фактическа обстановка съдът е приел въз основа на
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели
Х.М.Х. и П.Т.Д., справка от ЕТ „К.П., справка от мобилен оператор „МТел“,
4
протокол за доброволно предаване, разписка за върната вещ, съдебна ценово-
икономическа експертиза, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, биографична справка и справка за съдимост.
От показанията на св. Х.Х. - полицейския служител извършил
проверка, се установява, че същият няма спомен относно процесния случай.
Същевременно от показанията на св. П.Т.Д. се установява, че към
него период работела като сервитьорка в бар „Дева“. В заведението дошъл
клиент, който бил в нетрезво състояние. По време на престоя си разговарял с
една от танцьорките, а след това с две момчета - клиенти на заведението. По-
късно танцувал на дансинга и се съблякъл по боксери, а дрехите му били на
купчинка до него. По време на целия престой посетил тоалетната и излизал
няколко пъти навън. Около 06.00 часа сутринта започнал да се облича и
установил липсата на телефона му. По тази причина персонала на заведението
започнал да го търсил, като за целта размествали и част от мебелите на
заведението, но без резултат. Тъй като не искал да си тръгне, а работното
време приключило, подсъдимият го извел навън, след което всички си
тръгнали. Впоследствие този клиент подал жалба, затова че телефона му
изчезнал докато бил заведението.
В обясненията си пред съда подсъдимия твърди, че в бара дошъл
клиент. Същият бил в нетрезво състояние, забавлявал се по време на престоя
си, танцувал и съблякъл дрехите си. Когато трябвало да затварят клиентът
заявил, че телефонът му го няма. Търси ли го, но не го намерили. Вечерта на
същия ден заедно с чистачката намерил телефона зад една от тонколоните.
Телефонът бил около два дни в заведението, но тъй като никой не го
потърсил, започнал да го използва. След няколко месеца бил извикан в
полицията, където предал процесния телефон.
От справка от мобилен оператор „МТел“ става ясно, че чрез нея било
установено използването на телефона от подсъдимия.
Видно от протокола за доброволно предаване подсъдимият предал
телефона на полицейските органи.
От разписка за върната вещ става ясно, че телефонът е върнат на
В.А.А..
5
От заключението на съдебна ценово-икономическата експертиза
става ясно, че стойността на процесната вещ възлиза на 1000 лв.
От справката на ЕТ „К.П. се установява, че не се съхранява
документация, от която да се установи служителката изпълнявала функциите
на хигиенистка в заведението.
Видно от справката за съдимост, подсъдимият е лице с чисто
съдебно минало.
Всички доказателства са последователни, логични и взаимно се
допълват. Между тях няма противоречия, поради което съдът ги кредитира.
Въззивният съд намира, че решаващата първа инстанция правилно е
възприела изложената фактическа обстановка и нейните констатации се
подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Решаващият съд след като е направил обстоен анализ на всички
гласни доказателства, обосновано е достигнал до извода, че не са налице,
каквито и да е противоречия съдържащи се в приобщената по делото
доказателствена съвкупност, което от своя страна да налага, съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, излагането на подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички
доказателствени източници, се намират в корелативно единство и напълно
подкрепят приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Анализирайки по отделно и в съвкупност всички цитирани гласни и
писмени доказателства, решаващият първостепенен съд след като е
съпоставил така възприетите фактически констатации с предвидения в чл. 194
ал.1 от НК престъпен състав не е осъществен от подс. Ж. и съдат правилно е
достигнал до своите материалноправни изводи, относно липсата на обективна
и субективна съставомерност на това престъпление.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка и
извършената оценка на събраните в хода на производството доказателства се
налага единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подс. Ж.
е осъществил от обективна и субективна страна деяние, формално
6
осъществяващо състава на престъплението по чл. 207, ал.1 от НК, тъй като на
18.07.2014 г. в гр. Русе, намерил чужда движима вещ - мобилен телефон
марка „Самсунг Галакси Ноте 3“ с ИМЕЙ ***, ведно със СИМ карта, на
стойност 1000 лева и в продължение на една седмица не съобщил за нея на
собственика, на властта или на този, който я е загубил.
От обективна страна изпълнителното деяние е извършено от
подсъдимия, чрез действие, изразяващо се в упражняване на фактическата
власт върху намерения от него мобилния телефон и в продължение на една
седмица не е съобщил за него на собственика, на орган на властта или на този,
който го е загубил.
От субективна страна Ж. действал при пряк умисъл. Съзнавал е
противоправния характер на извършеното от него деяние и е целял
настъпването на неговите общественоопасни последици. Съзнавал, че
намерената от него вещ е чужда, взел я и в продължение на една седмица не
съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който ги е загубил.
Обоснован е извода на районният съд, че в случая не са налице
доказателства от които да се направи категоричният извод, че подсъдимия е
осъществил състава на престъплението кражба, за което е предаден на съд.
В този ред на мисли окръжният съд счита, че с оглед на конкретните
особености, които разкрива извършеното деяние, съдът е приел, че спорни по
делото са фактическите и правните изводи относно това имало ли е в случая
отнемане на владение от страна на подсъдимия на вещта, или се касае до
намерена и непредадена в законовия срок вещ.
Безспорно е установено, как А. непосредствено преди да си тръгне
от заведението е заявил, че телефона му го няма. Безспорно е също така, че
персонала търсил телефона, но без резултат и тогава А. е предположил, че
телефона му е откраднат. Безспорно е установено, че вечерта на същия ден,
когато барът бил отворен отново, телефонът бил намерен от подсъдимия и в
продължение на една седмица не съобщил за него на собственика, на властта
или на този, който го е загубил, като вместо това го използвал лично за себе
си.
На следващо място следва да се отбележи, както правилно е приел и
7
районният съд, че в конкретния случай от изложеното става ясно, че липсва
един от обективните признаци от състава на престъплението кражба -
прекъсване на владението над телефона, упражнявано от пострадалия. В тази
насока няма никакви доказателства, че подсъдимият е прекъснал това
владение. Налице е само едно предположение в обвинителния акт срещу
подсъдимия, че намерил телефона докато бил търсен от всички, след което
незабелязано от другите го изключил и прибрал в дрехите си. Основен
принцип в наказателното право обаче е, че присъдата не може да почива на
предположения - чл. 303 от НПК.
Настоящият съдебен състав правилно и законосъобразно е приема,
че от изложеното става ясно, че се касае до загубена вещ от А., когато се е
събличал по боксерки и е танцувал на дансинга. Сигурно неволно е изтървал
мобилния си телефон, който паднал зад тонколоната на заведението, където е
бил намерен по-късно от хигиенистката.
Съгласно ППВСР № 6/1971 г. (изм. с ППВС № 7/1987 г.), загубената
вещ не може да бъде предмет на кражба, тъй като владелецът се е лишил от
владението върху нея и той не е имал представа къде се намира процесната
вещ. Тази вещ не е била оставена на точно определено място, където нейният
собственик е знаел или предполагал, че я е оставил, т.е. да не е лишен от
възможността да упражни фактическа власт върху нея. Телефонът не е бил
забравен, защото А. не е знаел къде се намира и поради това е бил лишен от
владението си върху него. Пострадалият е имал само едно предположение, че
е възможно да е откраднат, а такива доказателства по делото няма. Липсата на
един от елементите на обективния състав на престъплението кражба, а
именно отнемане на владението на вещта, прави деянието несъставомерно
както от обективна така и от субективна страна визирано в разпоредбата на
чл.194, ал.1 от НК.
Поради това настоящата инстанция изцяло споделя обоснованите
изводи на съда, че с оглед изложеното деянието извършено от подсъдимия
представлява престъпление по чл. 207 от НК.
В конкретният случай въззивната инстанция изцяло споделя
изводите на първоинстанционният съд, че въз основа всички тези
обстоятелства и доказателствата поради което в случая Ж. следва да бъде
8
оправдан на основание чл.304 от НПК по обвинението на РРП в престъпление
по чл. 194, ал.1 от НК и да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
За това престъпление законодателят е предвидил наказание глоба от
сто до триста лева. В този случай съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
наказателното преследване се изключва по давност след изтичането на
тригодишен срок, а срокът на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е
четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на
престъплението - 18.07.2014 г. Към момента на постановяване на присъдата
абсолютната давност е изтекла, което обстоятелство препятства диренето на
наказателна отговорност по отношение на подс. Ж.. Поради това решаващия
съд правилно е признал подсъдимия за виновен, като приложил правилата за
давността и не му е наложил наказание.
Неоснователен е обаче довода на представителя на обвинителната
власт за незаконосъобразността и необосноваността на присъдата относно
изводите на решаващия наказателен съд, е извършил неправилна
интерпретация на материалния закон по отношение на извършеното от
подсъдимия престъпление, като е приел, че същото следва да се квалифицира
по чл. 207 от НК.
Въззивният съд не споделя становището на прокуратурата, че
първоинстанционния съд превратно е тълкувал обстоятелствата, които е
отнесъл към наличието на съставомерност по чл. 194 ал.1 от НК. Безспорно се
установява, че пострадалото лице е установил липсата на вещта, докато все
още се е намирал в заведението и е огласил това обстоятелство пред всички
присъстващи, вкл. и пред подсъдимия. Но той само е предполагал, че вещта е
била открадната от масата докато е танцувал, което предположение не се
доказва от никакви доказателства, тъй като е голословно.
На следващо място окръжният съд намира за неоснователен довода
на прокуратурата, че неправилно съдът е приел, че са налице съставомерна
цел и намерение противозаконно да присвои инкриминираната вещ, което
било ясно обективирано от действията на подсъдимия, който от събраните
гласни доказателства става ясно, че по-късно призори когато хигиенистката е
9
почиствала заведението е намерила апарата под една от колоните в
заведението, която се е намирала до масата където е бил пострадалия, и в
последствие го е предала на подсъдимия, който действително го е задържал и
го е използвал през следващите дни.
В края на краищата въззивния съд не споделя становището на
представителя на прокуратурата, че решаващия съд неправилно е приел, че
вещта е била загубена от пострадалия, а същият е я забравил в заведението. В
тази насока липсват каквито и да са доказателства.
В крайна сметка окръжният съд не споделя становището на
представителя на районна прокуратура, че решаващата инстанция е нарушила
принципа на чл. 14 от НПК, като не е извършил всестранен, пълен и
обективен анализ на всички доказателства.
Следва да се има предвид, че при въззивното разглеждане на делото
отново допълнително бе извършен пълен анализ на съвкупния доказателствен
материал, предвид което окръжният съд намира, че присъдата като правилна
и законосъобразна следва изцяло да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция упражнявайки правомощията си по чл. 314
ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваното решение
счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените в
протеста не са налице.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260053/12.11.2020 год., постановена
по НОХД № 683/2020 год., РРС-VІІ-ми нак. състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11