РЕШЕНИЕ
№ 1220
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502197 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1252/01.03.2024 г. по гр. д. №2064/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдено „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК:*********, да заплати на О. Г. Л., ЕГН:**********, сумата от 65 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение на основание чл. 386, ал. 1
КЗ, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, действащ чрез
процесуалния си представител. Във въззивна жалба се излагат подробни
съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че в
хода на първоинстанционното производство ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване, че към датата на твърдяното събитие е
бил легитимен собственик на процесното МПС - л. а. „Нисан 370Z“ с рама №
JN1AZ4EH7JM572518 - обстоятелство, надлежно оспорено в отговора на
исковата молба. Заявява се, че представените фактура и товарителница,
цитирани в обжалвания съдебен акт, не са годни да установят валидното
преминаване на собствеността на процесното МПС в полза на дружеството
„Блу шип“ ЕООД. Поддържа се, че по делото няма доказателства дружеството
1
Autohandel Menten (находящо се в Нидерландия) да е имало каквито и да е
вещни или облигационни права върху процесното МПС, които да е могло да
прехвърли валидно на българското дружество „Блу шип“ ЕООД. Може да се
направи предположение, че такива права евентуално би могло да е придобило
AMR Automobile, Германия, но не и Autohandel Menten, Нидерландия. Моли
се да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отхвърлен
предявеният иск. Прави се искане да се присъдят направените пред двете
инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, ищцът в първоинстанционното
производство - О. Г. Л., действащ чрез процесуалния си представител, е
депозирал отговор на въззивната жалба. С него тя се оспорва като
неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Моли се да се
потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане
на сторените във въззивното производство разноски.
Предмет на въззивното производство е и частна жалба на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, действащо чрез процесуалния си
представител, с която се обжалва определение №7794 от 20.05.2024 г. по гр.
дело №2064/2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е уважена
молбата на О. Г. Л. за увеличаване на размера на присъдените с решението по
делото разноски. В частната жалба се излагат съображения, че СГС
необосновано е определил завишен размер на адвокатско възнаграждение.
Моли се да бъде отменено определението, като бъде съобразено решението на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и присъдените в негова тежест разноски
за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени.
В установения от закона срок, ответникът по частната жалба - О. Г. Л.,
действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор. С него тя
се оспорва като неоснователна. Моли се да се потвърди обжалваното
определение по реда на чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд.
Въззивната жалба и частната жалба са допустими, отговарят на
изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК, поради което са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 386,
ал. 1 КЗ вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ, подаден от О. Г. Л. за осъждането на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да му заплати сумата от 65 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско“ от 13.07.2021 г. за л. а. „Нисан 370Z“ с рама № JN1AZ4EH7JM572518,
2
ведно със законната лихва, считано от 25.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, а и то събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че първоначално
процения автомобил „НИСАН 370 Z“ с номер на рама JN1AZ4EH7JM572518 е
бил собственост на PV Holding Corp, Орландо, Флорида, която е отдавала
автомобили под наем. Автомобилът е бил обезпечение за вземане на The Bank
of Melon Trust Company. Пътните власти във Флорида са регистрирали
автомобила на 04.09.2018 г. На 16.08.2019 г. този автомобил е бил предложен
за продажба, като на 14.11.2019 г. е бил регистриран в Германия с номер
******** към американските военни части в Германия, а за негов собственик
е бил посочен старши летец Д. Д. от американските военни части в Германия.
На 20.05.2020 г. Д. Д. е получил разрешение от съответните власти в Германия
да прехвърли на AMR Automobile собствеността на автомобила Нисан и е
извършил това. От въззивника не се оспорва, че дружеството AMR Automobile
е придобило собствеността върху автомобила в края на м. май. 2020 г.
Впоследствие, видно е от фактурата и товарителницата, намиращи се на
л. 223-225 и л. 260 от делото пред СГС, че на 01.08.2020 г. Autohandel Menten,
Маастрихт, Нидерландия е продал на „БЛУ ШИП“ ЕООД автомобила Нисан и
го е доставил в България. От своя страна това дружество го е продало на „М.
2005“ ЕООД на 26.05.2021 г., като на 27.05.2021 г. Д. С., който е бил
упълномощен от купувача, е подал заявление за първоначална регистрация на
автомобила Нисан в Република България. Това се установява от документите,
намиращи се л. 97, л. 105, л. 106 и л. 107 от делото пред СГС. Видно от
договор и фактурата, намиращи се на л. 130-131, на 29.06.2021 г. „М. 2005“
ЕООД е продала на ищеца О. Л. автомобила Нисан.
Безспорно е, че на 13.07.2021 г. процесният автомобил е преминал
технически преглед и е одобрено заявлението за регистрацията му със
собственик - О. Л.. В същия ден той и „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
са сключили процесния договор за застраховка „Каско“ за автомобила с
покритие от14.07.2021 г. до 13.07.2022 г. и 65 000 лева застрахователна сума.
По този договор О. Л. е дължал 2 398,73 лева застрахователна премия,
платима на четири вноски от по 599,68 лева (първата на 13.07.2021 г., втората
на 13.10.2021 г., третата на 13.01.2022 г. и четвъртата на 13.04.2022 г.). Не се
спори, че на 13.07.2021 г. О. Л. е заплатил първата вноска. Също на 13.07.2021
г. застрахователното дружество и О. Л. са сключили и добавък към
3
застраховката, с който са уговорили, че О. Л. следва да се обърне към „МАК
06“ ЕООД (МАК) за инсталиране на допълнителна защита на автомобила. На
14.07.2021 г. той е предоставил на МАК автомобила за монтиране на
допълнителна защита - OBD Block - а МАК е извършил монтажа.
На 07.09.2021 г. в 23:00 часа О. Л. е уведомил 03 РУ на СДВР, че на
07.09.2021 г. в 21:20-21:30 часа е бил паркирал автомобила Нисан на паркинга
пред бл. 298а в ж. к. „Света Троица“, а около 22:50-23:00 часа е установил, че
автомобилът е бил откраднат. Видно от докладна записка по случая е, че
служители на 03 РУ са посетили адреса, посочен от О. Л., обходили са района
и не са открили автомобила. За случилото се е било образувано досъдебно
производство, което е видно от удостоверението и постановлението,
намиращи се на л. 6-7 от делото пред СГС.
На 08.09.2021 г. О. Л. е уведомил „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
за случилото се застрахователното събитие. Той е предал на застрахователя
всички документи за автомобила, както и единствения ключ за него, което е
видно от протокола, намиращ се на л. 177 от делото пред СГС. На 04.01.2022 г.
Безспорно е и че О. Л. е представил на застрахователя удостоверение от СДВР
и постановление за спиране на досъдебното производство, като е поискал да
му изплати дължимото обезщетение. Не се спори, че плащане на такова няма.
Видно е от платежното нареждане, намиращо се на л. 399 от делото пред СГС,
че на 24.02.2023 г. ищецът е заплатил на застрахователя сумата от 1 763,78
лева за втора, трета и четвърта вноска от дължимата застрахователна премия.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство
автотехническата експертиза, която въззивният съд кредитира като
компетентно и обективно изготвена, средната пазарна стойност на автомобила
към момента на застрахователното събитие е била 64 562 лева.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Въззивният съд намира, че за да бъде уважен така предявения иск по чл.
405, ал. 1 КЗ, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на валидна
облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка
"Каско" на МПС; 2) настъпване на твърдяното застрахователно събитие в
периода на осигуреното застрахователно покритие настъпване на
застрахователно събитие; 3) търсената договорна отговорност да произтича от
предвиден и покрит застрахователен риск; 4) вида и размера на причинените
вреди; 4) причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат и 5) качеството на ищцата на изправна страна в застрахователното
правоотношение, т. е. че е изпълнила задълженията си по договора, в т. ч.
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в
съответствие със законовите изисквания, респ. общите условия на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че всички тези предпоставки са
установени по делото, поради което така предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ
4
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 65 000
лева (съгласно дадената от вещото лице средна пазарна стойност на процесния
лек автомобил към датата на застрахователното събитие). Поради настъпилото
застрахователно събитие за застрахователя е възникнало задължение да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен от разпоредбата на чл. 400 КЗ, която предвижда, че последното
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие и не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на застрахованото имущество. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна стойност се счита тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. Основателно и доказано се явява и акцесорното искане по
чл. 409 КЗ за заплащане на законната лихва върху сумата, считано от
25.02.2022 г. до окончателното издължаване, доколкото уважаването на това
искане е обусловено от уважаването на основания иск.
Правилно първоинстанционния съд е приел за неоснователно
възражението на ответника, че договорът за застраховка е недействителен
поради липса на застрахователен интерес, тъй като автомобил с рамата на
застрахования не е придобит в собственост от О. Л.. Това възражение се
поддържа и пред въззивния съд, поради което следва да бъде по-детайлно
обсъдено. Събрани са категорични доказателства, че че дружеството AMR
Automobile е придобило собствеността върху автомобила в края на м. май.
2020 г. Действително не са събрани конкретни доказателства кога и по какъв
начин дружеството Autohandel Menten, Маастрихт, праводател на „БЛУ ШИП“
ЕООД, е придобил правото на собственост върху процесния автомобил, но от
друга страна няма данни, че същият е бил обект на кражба в Германия или
Нидерландия. В тази насока след надлежна проверка от българските власти
той е бил регистриран в Република България и закупен от ищеца О. Л..
Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №
874/18.11.2009 г. по гр.д. № 4074/2008 г. на ІІІ г. о., решение № 792/12.01.2011
г. по гр. д.№ 281/2010г. на ІІІ г. о., решение № 213/21.01.2015 г. по гр. д. №
4131/2013 г. на І т. о. и др., която напълно се споделя от настоящия съдебен
състав, свидетелството за регистрация на автомобила е официален
свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се
в него изявления, включително и относно собственика на съответния
автомобил. В разглеждания случай ищецът разполага безспорно в такова
свидетелство, където е отразено неговото право на собственост върху
процесния автомобил. Опровергаването на документа относно правото на
собственост следва да се осъществи от застрахователя с пълно обратно
доказване на факти, относими към отпадане на придобивното основание на
собственика. В случая със събраните по реда на Регламент ЕО № 1206/2001
данни се удостоверява, че автомобилът е регистриран първоначално във
Флорида, продаден в Германия и че компанията Autohandel Menten,
Маастрихт, е продала автомобила на „БЛУ ШИП“ ЕООД. Следователно
5
събраните доказателства по реда Регламент ЕО № 1206/2001 не само не
опровергават официалният документ за правото на собственост в полза на
ищеца, но не изключват възможността автомобилът да е бил собственост на
компанията Autohandel Menten, Маастрихт. За по-голяма яснота следва да се
посочи, че оспорването на правото на собственост на застрахования върху
застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица
отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за
възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето
лице върху застрахованата вещ, доказването на които факти е в тежест на
застрахователя. В разглеждания случай не е доказано, че автомобилът е бил
обект на кражба до 13.07.2021 г. - момента на придобила на собствеността
върху него от страна на О. Л.. Не е доказано и че трето лице оспорва неговата
собственост и легитимира като притежател на правото на собственост върху
автомобила. Ето защо няма данни, които да опровергават извода, че ищецът е
придобил на 13.07.2021 г. правото на собственост върху застрахованата вещ.
Неоснователни са и останалите възражения на въззивника срещу
правилността на първоинстанционното решение, които поради техния изцяло
бланкетен характер, не следва да се обсъждат в детайли.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявеният иск е доказан по основани и
размер, следователно е и основателен. Тъй като правният извод, до който
настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
По частната жалба:
С определение №7794 от 20.05.2024 г. по гр. д. №2064/2022 г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, СГС е уважил молбата на О. Г. Л. за
увеличаване на размера на присъдените с решението по делото разноски. С
частната жалба се оспорва като прекомерен присъденият размер за адвокатско
възнаграждение от 5 814 лева, който е разплатен от ищеца в полза на неговия
процесуален представител. Действително след постановяването на решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан от установените
минимални размери на адвокатски възнаграждение в Наредбата №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение. Това обаче не
означава, че не може да ги ползва като ориентир. Освен това в разглеждания
случай извършените действия по процесуална защита в полза на ищеца са
напълно достатъчни, за да обусловят дължимост на възнаграждение в размер
на 5 814 лева. Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата страна се
6
дължат разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за извършено плащане, в полза на въззиваемия се иска
присъждане на общо сумата от 7020 лв. с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във
въззивната инстанция. Предвид липсата на възражение от въззивника по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение от въззиваемиия, съдът не следва да обсъжда дали то е
прекомерно и следва да го присъди в цялост.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1252/01.03.2024 г. по гр. д. №2064/2022 г.
по описа на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №7794 от 20.05.2024 г. по гр. д.
№2064/2022 г. по описа на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.
248 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК:*********, да заплати на О. Г.
Л., с ЕГН:**********, сумата от 7020 лева – сторени разноски във въззивното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7