Р
Е Ш Е
Н И Е № 124/24.10.2019г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ст.Гюмлиева
и с участието на прокурораРени Лефтерова,
разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 127 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд -
Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 -
228 от АПК.
Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труд“-Ямбол
за проверка на Решение № 181/19.07.2019 г.
постановено по анд № 535 по описа на Ямболския районен съд за 2019 г., с
което е отменено Наказателно постановление № 28-0000760/1.04.2019 г., издадено
от Директора на Дирекция „ИТ” – Ямбол, с което на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.3 от КТ на „**“ ЕООД – с. Мрамор, Община Тополовград, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.Мрамор, Община Тополовград, обл. Хасково,
ул.„Сакар“ №55, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева за
нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, т.к. законодателя императивно е регламентирал, че
отношенията между работника или служителя и работодателя се уреждат като
трудови при извършване на дейности в горски територии, в която връзка
неправилно е приложена нормата на чл.232, ал.1 ЗГ. Претендира се за отмяна на
съдебния акт и издаване на ново решение, с което да се потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание за касатора се явява старши
юрисконсулт К., който подържа жалбата и направените с нея искания.
За ответника по касация в съдебно заседание се явява
адв.Н., който оспорва жалбата като неоснователна и претендира за оставяне в
сила решението на районния съд.
Участващият в процеса прокурор изразява становище, че решението
е правилно и законосъобразно, поради което жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и
относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 181/19.07.2019 г. по анд № 535/2019 г.
Ямболският районен съд е отменил Наказателно постановление № 28-0000760 от
11.04.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „ИТ” – Ямбол, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Сараф транс–69“ ЕООД–с.
Мрамор, Община Тополовград, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Мрамор, Община Тополовград, обл. Хасково, ул.„Сакар“ №55, е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лева за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1,
ал.2 от КТ.
За да постанови акт си първата съдебна инстанция посочва,
че в конкретния случай, релевантно за спора е да се установи извършвало ли е
лицето М.С.И. трудова дейност в полза на наказаното дружество към момента на
проверката, респ. налице ли е било към този момент трудово правоотношение и в
тази връзка приема, че в рамките на съдебното оспорване въззиваемата страна не
ангажира доказателства, които да установяват по безспорен и несъмнен начин
наличието на ТПО между жалбоподателя и установеното на сечището лице М.И., като
обстоятелството, че към момента на проверката същият е товарил дърва от един
камион на друг не означава непременно, че се касае за ТПО и не е достатъчно да
обоснове извод за наличие на такова, и то точно с наказаното дружество,
доколкото не са изследвани въпросите, свързани с конкретната договореност между
лицето и дружеството, дължимите престации, средствата на труда и пр. Съдът се
аргументира, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства са изцяло
в подкрепа на защитната теза, че е налице гражданско правоотношение, тъй като
от показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта по категоричен начин
се установявао, че не се касае за престиране на работна сила, а за постигане на
определен резултат и извършване на определена по обем работа в рамките на деня.
Въз основа на това районният съд е направил извода, че въззиваемата страна не е
изпълнила задължението си да установи при условията на пълно доказване
наличието на ТПО и е приел, че нарушението не е доказано, поради което е
отменил НП.
Касационната инстанция счита, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК,
като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.
В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва
подробни и аргументирани доводи, изведени при напълно изяснена фактическа
обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства,
приложимия закон и становищата на страните.
Изводи в обратна насока не могат да се направят и на
база наведените в касационната жалба доводи.
От една страна се повтаря подържаната пред районния
съд теза за смисъла залегнал в 232, ал.1, т.1 ЗГ, която съда е обсъдил и
аргументирано отхвърлил.
Нормата на чл.232, ал.1, т.1 ЗГ сочи, че при
извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да
спазват изискванията на действащото трудово законодателство, изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както
и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен
акт.
В тази връзка е задължително да се спазва
законодателството на страната и то не само трудовото, но единствено и само
когато са налице условията за неговото прилагане.
В настоящия случай именно предпоставките за това не са
налице, т.к. липсват белезите на трудовото правоотношение, както правилно е
приел и районния съд, а какви са характеристиките на последното се регламентира
от Кодекса на труда и не може да се приеме, че са осъществени при всички
положения само защото дейността се осъществява в горска територия.
От друга страна и пред настоящата инстанция касатора
не се позовава на доказателства, които безспорно да установяват наличието на
нещо различно от сключен граждански договор за изпълнение на определена работа,
поради което не е осъществен състава на нарушението, за което с оспореното
наказателно постановление е била наложена санкция.
Поради това доводите в касационната жалба не дават
основание за правни изводи, различни от тези, до които е достигнала въззивната
инстанция.
В съответствие с това правилно Ямболския районен съд е
приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено в
нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Предвид посоченото съдът намира, че подадената
касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а
решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 181/19.07.2019 г.
постановено по нахд № 535/2019 г. по описа на Ямболския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не
се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/не се
чете
2. /п/не се чете