Решение по дело №208/2023 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 193

 

гр. Русе, 07.08.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, III-ти постоянен тричленен състав, в открито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

 

председател:	ЙЪЛДЪЗ АГУШ
членове	ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
	СПАС СПАСОВ

 

 

 

при секретаря Галина Кунчева и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. № 208 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на РИОСВ-Русе против решение № 292/24.04.2023 г., постановено по а.н.д. № 220/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено НП № 32/22.12.2022 г., издадено от касатора, с което на „Сид грийн“ ЕООД е наложена имуществена санкция на осн. чл. 155, ал. 1 от ЗУО в размер на 6 000 лв.

В касационната жалба и в съдебно заседание се сочи, че производствата по ЗАНН не са същински наказателни и за тях не се прилагат субсидиарните норми на НПК. Не е налице съществено нарушение на процедурата доколкото лицето е организирало своевременно защитата си, а въззивният съд осъществява цялостна проверка за законосъобразност.

Ответникът – оспорва жалбата като неоснователна

Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:

В началото на м. юли 2022 г. на служител в РИОСВ-Русе е       възложена задача да провери изпълнението на задължение, породено от решение №10-ДО-752-01/02.03.2022 г. Проверката е извършена в присъствието на пълномощник на управителя – също испански гражданин и още едно лице описано в протокола като технически организатор и в скоби (преводач). При проверката се констатира, че площадката не е почистена и върху нея остават около 800 т. отпадъци, които не са извозени. Длъжностното лице  приема неизвозването на отпадъка като „неизпълнено условие в отнет разрешителен документ“ и кани управителя за съставяне на акт.

На поканата се отзовава испански гражданин, който представя пълномощно от управителя. Свидетелката съставя срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО, който предявява на жалбоподателя на български език. В производството не участва преводач и от жалбоподателя не са изискани писмени обяснения.

От правна страна въззивният съд приел водене на производството на български език спрямо чужд гражданин, невладеещ езика, за съществено нарушение на процедурата, приел е правната квалификация за налагане на санкцията за бланкетна.

Решението е правилно.

Касаторът не оспорва обстоятелството, че производството не е водено на познат за нарушителя език.

Административното нарушение, което е основание за налагане на имуществената санкция, се установява по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В ЗАНН няма изрична правна норма, която да регламентира езика на административно-наказателното производство. С оглед на това и в съответствие с установената в Закона за административните нарушения и наказания субсидиарна приложимост на Наказателно-процесуалния кодекс - чл. 11 и 84, би следвало, макар и да липсва изрична препращаща разпоредба, приложение да намерят разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, съгласно които производството се води на български език, но ако лицето не владее български език, може да ползва родния си или друг език.

Така установената релевантна правна уредба досежно производството по установяване на административно нарушение безспорно изисква, когато нарушителят не владее български език да може да се ползва от родния си или от друг език, за да разбере смисъла и последиците на действията и актовете на актосъставителя.

Дори да се приеме тезата, че производството не е същинско „наказателно“ следва да се посочи, че по арг. от мотивите на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. на ОСК на на ГК на ВКС и ОСС на ВАС дейността, реализирана въз основа на ЗАНН, е санкционираща административна дейност. В АПК се съдържа идентична норма – чл. 14, ал. 2, която указва, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач.

Тезата на касатора, че на санкционираното лице не е нарушено правото на защита, би била споделима ако АУАН бе връчен редовно, а НП не, като последица на сезиращата санкционна дейност.

Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

В полза на ответника следва да се присъдят доказаните по размер сторени разноски – 750 лв.

Воден от горното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 292/24.04.2023 г., постановено по а.н.д. № 220/2023 г. по описа на Районен съд – Русе

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Русе да даплати на „Сид грийн“ ЕООД с ЕИК ********* сумата 750 лв., представляваща разноски по делото

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ	1.
	2.