ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1221
гр. Бургас, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500715 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано
по частната жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1527, ул.“Панайот Волов“
№ 29, ет.3, против Разпореждане № 4220 от 11.04.2022 г. по ч.гр.д.2167/2022 г. по описа на
Бургаски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника И. С. А., ЕГН
**********, от ***, за сумата от 100 лв - договорна лихва и 28,72 лв – мораторна лихва.
Твърди се, че са неправилни изводите на съда, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, тъй като не е съобразен с императивната норма на чл.11, т.10 ЗПК.
Сочи се, че в случая ГПР отговаря на изискванията на чл.11, т.10 от ЗПК, където изрично и
изчерпателно са изброени всички разходи, включени в ГПР, както и на чл.19 от Директива
2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити. Твърди се, че договорената лихва представлява цената, която потребителят заплаща
на кредитора за това, че ползва неговите парични средства, именно това прави лихвата
възнаградителна, поради което се дължи така, както е уговорена, тъй като такава е била
волята на ищеца, обективирана изрично в подписания от него договор, а съгласно чл. 20а от
ЗЗД договорът има сила на закон за тези, които са го сключили. На следващо място се
твърди, че в случая не е налице и противоречие с добрите нрави, тъй като договорената
възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до противоправно
облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави. Твърди се още, че лихвеният процент
по процесния договор не представлява и не се свежда само до възнаграждение за ползване
на главницата до нейното връщане, а е цена на услугата по предоставяне на паричния заем.
Сочи се, че в случая заемът е предоставен от финансова институция по чл.3, ал.2 от ЗКИ,
която отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства, т.е. възможностите й в тази насока са по-ограничени в
сравнение с банките; както и, че достъпът на кредитополучателят до паричния ресурс е
бърз, лесен и необезпечен. По тази причина се твърди, че цената на заема, предоставен от
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ не може да се приравнява на
1
възнаградителна лихва и не следва да бъде обсъждано съответствието на размера й с
добрите нрави. По отношение на мораторната лихва де твърди, че това обезщетение няма
възнаградителен характер, а е обезщетение за вреди от неточно /забавено/ изпълнение,
съответно се дължи не на договорно, а на законно основание. Претендира се отмяна на
обжалваното определение и постановяване уважаване на заявлението по отношение на
претендираните възнаградителна и мораторна лихви.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед представените по делото доказателства, по същество, съдът намира
жалбата за основателна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
частния жалбоподател „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника И. С. А. от
***, за сумата от 400 лв главница, 100 лв - договорна лихва за периода от 28.07.2020 г. до
10.08.2021 г., 389,28 лв – неустойка за неизпълнение на задължение, 190 лв – разходи и
такси за извънсъдебно събиране, 28,72 лв – законна лихва за периода от 11.08.2021 г. до
22.03.2022 г., законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането, както
и за присъждане на съдебно-деловодни разноски в общ размер от 225 лв.
Изложени са твърдения за сключен между цедента „Вива кредит“ ООД и
длъжника Договор за паричен заем за сумата от 400 лв, срещу задължението на длъжника
като кредитополучател да върне заема, заедно с договорна лихва в размер на 112,40 лв, на 28
бр. двуседмични погасителни вноски. Посочено е, че страните са се съгласили договорната
лихва по заема да е в размер общо на 112,40 лв. Посочено е, че длъжникът не е изпълнил
поетото с договора задължение в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави
обезпечение на задълженията си – поръчител, който да отговаря на посочените в договора
изисквания, поради което се претендира и неустойка в размер на 389,28 лв. Изложени са
твърдения, че до изтичане на крайния срок за погасяване на задължението – 10.08.2021 г.,
длъжникът е извършил плащания в размер на 43,12 лв, поради което дължи и обезщетение
за забава в размер на 28,72 лв, както и законна лихва за забава до окончателното изплащане
на задължението.
Към заявлението са приложени Договор за паричен заем „Viva Horizon“ 14 №
5622179 от 14.07.2020 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и длъжника А., от който е
видно, че дружеството е предоставило на длъжника паричен заем в размер на 400 лв при
договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32% и ГПР в размер на 49,37%,
който заем е платим на договорени 28 погасителни двуседмични вноски, с посочени в
договора размери, включваща част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане с дата на последно плащане – 10.08.2021 г.
По заявлението е издадена Заповед № 1181/08.04.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, за следните суми: 400 лв - главница; законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 27,08 лв, включващи 9,03
лв – държавна такса и 18,05 лв - юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в Заповедта за изпълнение, е
отхвърлено заявлението за сумата от 100 лв – възнаградителна договорна лихва, за сумата от
28,72 лв – мораторна лихва, за 389,28 лв – договорна неустойка и за 190 лв – разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията. Първоинстанционният съд е изложил съображения,
че вземането е основано на договор за паричен заем, който е недействителен, съгласно
2
чл.10а, чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.19, ал.1-4, чл.22 и чл.23 от ЗПК, поради което потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, респ. неплатения остатък. Изложени са
съображения, че „Допълнителната услуга“ по експресно разглеждане на документи, не е
допълнителна по см.на чл.10а, ал.1 ЗПК, а е част от възнаграждението за предоставения
кредит, умишлено обособена като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на
разходите, като и „Допълнителната услуга“ по експресно разглеждане на документи, и
неустойката, умишлено са обособени като отделни, с цел заобикаляне на ограничението на
чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на ГПР. Посочено е, че съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК, „общ разход по кредита“ са всички разходи по кредита, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. Посочено е, че т.нар.“допълнителна
услуга“ не фигурира в общите разходи на потребителя, макар стойността й да се отразява на
стойността на ГПР. Посочено е още, че неясната формулировка на параметрите на кредита
поставя потребителя в невъзможност да разбере начина, по който се формират разходите и
тяхната величина. На следващо място е прието, че клаузата за договорна лихва е
недействителна на самостоятелно основание – поради това, че надвишава трикратния размер
на законната лихва. Посочено е, че поради изначалната недействителност на договора,
потребителят дължи на заемодателя, съотв.на цесионера, само чистата стойност на кредита.
Настоящия състав не споделя становището на районния съд, че процесния
договор за паричен заем е недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19,
ал.1-4, чл.22 и чл.23 от ЗПК и потребителят дължи чистата стойност на кредита,
респективно неплатения остатък.
Съгласно приетото в т.2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, в
производството по чл.410 от ГПК, съдът не събира доказателства, нито може да прави
изводи въз основа на представени такива, и преценката на съда по основателността на
искането е ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в заявлението. В
случая твърденията изложени в т.9 и т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК
индивидуализират претендираното цедирано вземане по основание и размер за всяко от
отделните пера (главница, договорна и мораторна лихва, законна лихва върху непогасената
главница), налице са данни за завършен фактически състав на цесията предвиден в чл.99 от
ЗЗД, т.е. заявлението е редовно от формална страна. В заявлението са изложени всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и
изискуемостта на претендираните вземания за главница, договорна и мораторна лихва в
посочения размер и период. Твърдения за съществуването и изискуемостта на вземане за
Допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за паричен заем не са били
изложени. Липсва и претенция за такса за Допълнителна услуга за експресно разглеждане на
заявката, поради което, според настоящия състав, съображенията на заповедния съд относно
недействителността на договора за паричен заем поради невключването в ГПР на такса за
Допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката, не кореспондират с претенцията
на заявителя. Задължението на заповедния съд да извърши служебна проверка за наличието
на неравноправни клаузи, от които се извежда предявеното със заявлението вземане
произтича от разпоредбата на чл.411, ал.2, ал.2 от ГПК, съгласно която заповед за
изпълнение не се издава, а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая предмет на заявлението са
вземане за неплатена част от главницата, законната лихва върху нея, начислената договорна
3
и мораторна лихва за посочени в заявлението периоди от време. Предвид обстоятелството,
че с депозираното пред съда заявление, жалбоподателят не е претендирал вземане за такса за
Допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката, следва да се приеме, че не са
били налице законовите предпоставки на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, районният съд да извършва
преценка за съответствието на включена в ДПК клауза за такса за Допълнителна услуга за
експресно разглеждане на заявката със закона, да изследва, дали същата води до нарушение
на императивна правна норма - чл.19, ал.4 ЗПК, както и дали същата противоречи на
добрите нрави. Доколкото в случая заявителят не е претендирал вземане за такса за
експресно разглеждане на документите, това прави безпредметно изследване на соченото от
районния съд нарушение на ЗПК. Дали в ГПР по кредита следва да бъде включена таксата
за експресно разглеждане, и дали в този случай ГПР би отговарял на изискванията по чл.19,
ал.4 ЗПК, може да се изследва единствено в исковото производство.
С оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че приемайки че
договорът за кредит е недействителен, поради противоречие на клауза за такса за
Допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката със закона, съдът е излязъл
извън обективните предели на дължимата потребителска защита по см. на чл.411, ал.2, т.2 от
ГПК, и неправилно е отрекъл и съществуването на основанието на които се претендират
уговорените с ДПК договорна и мораторна лихви.
В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е
подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита.
С текста на чл.9 ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана
единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта,
че размера на ГПР (49,37%), в който е включен ГЛП, е съобразен с разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно
противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави.
По изложените съображения съдът намира, че следва да се издаде заповед за
изпълнение против длъжника за сумата 100 лв, представляваща неизплатено задължение за
договорна лихва.
Жалбата е основателна и в частта, в която е отхвърлено заявлението за сумата от
28,72 лв, представляваща лихва за забава от датата на първата неплатена вноска до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. От изложените в обстоятелствената част на
заявлението по чл.410 ГПК твърдения, е видно, че длъжникът е изпаднал в забава за
връщане на дължимата главница, считано от падежа на последната изискуема вноска по
договора за кредит, а именно от 11.08.2021 г. В частната жалба се сочи, че основанието на
тази претенция е чл.86 ЗЗД, поради което размера на законната лихва е в размер на основния
лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта.
С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
издаване на заповед за изпълнение за процесните суми.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4220 от 11.04.2022 г. по ч.гр.д.2167/2022 г. по описа
4
на Бургаски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к.1527, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника И. С. А., ЕГН **********, от ***, за сумата
от 100 лв - договорна лихва и 28,72 лв – мораторна лихва, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1527, ул.Панайот Волов № 29, ЕИК *********, срещу длъжника И. С. А., ЕГН
**********, от ***, за сумата от 100 лв - договорна лихва и 28,72 лв – мораторна лихва,
дължими на основание Договор за паричен заем № 5622179/14.07.2020 г., сключен между
длъжника И. С. А. и „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени на
“Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5