Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260016
гр.Пловдив, 15.01.2021г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на двадесет и първи декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Мая Крушева и в присъствието на прокурора
............ ............................., разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1013 по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид
следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр чл.430 от ТЗ и чл.99, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* против Р.Т.Р. ЕГН ********** ***.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните суми:
1. 21 421,30 швейцарски франка– дължима главница за периода
11.12.2017г до 12.11.2019г, ведно със законната лихва, начиная от 21.11.2019г
до окончателното й изплащане;
2. 3 332,68 шв.фр. – възнаградителна
лихва за периода 11.12.2017г – 25.03.2019г;
3. 3 021,77 швейцарски франка – мораторна лихва за периода 10.12.2017г –
12.11.2019г;
4. 321,05 швейцарски франка
– такси по договора за периода 10.03.2018г – 12.11.2019г;
5. 135,60лв – нотариални
такси за периода 10.02.2019г – 12.11.2019г, всички дължими по сключен между тях Договор за потребителски кредит HL
40043 от 12.06.2008г, вземанията по който са прехвърлени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* с договор за цесия от 15.07.2008г на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД – гр.София, ЕИК *********, който ги цедирал обратно с нов договор. Претендира извършените в
настоящото производството съдебни разноски съобразно представен списък.
Ответницата оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира
съдебни разноски, съобразно представения списък.
Пловдивският окръжен съд като взе
предвид становищата на страните и писмените доказателства по делото, намира за
установено следното:
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор
за потребителски кредит HL 40043 от
12.06.2008г (Договора) в размер на равностойността
в швейцарски франка на 25 000лв с краен срок на погасяване 300 месеца съгласно чл. 5, ал.1 от Договора.
За да бъде усвоен кредитът, страните подписали два нот. акта - за покупка на
недвижим имот и за учредяване на ипотека върху него, след което кредитът бил
усвоен - банково бордеро 4160667/20.06.2008г.
За преуреждане на отношенията си, страните сключили последващи
Допълнителни споразумения, с които главницата по кредита била преоформена, като
всички дължими от ответницата плащания,
просрочени главници, лихви и такси, са били служебно преоформерни - натрупвани като редовна главница. Така се
формирало едно ново по размер задължение, което е допълнително за
кредитополучателя и е свързано с неизпълнението, като е налице постигнато
съгласие между страните за новия размер на дълга.
На основание постигнато между страните съгласие, ищецът цедирал с договор
за цесия от 15.07.2008г всички свои
вземания по Договора на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД – гр.София, който му ги цедирал обратно с нов договор за цесия, като ответницата
била редовно уведомена за извършените цесии.
Съгласно чл. 18, ал.1 от Договора при непогасяване на която и да е вноска
по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. От нея
било установено трайно просрочие на дължими месечни вноски от 3833,23 шв.фр.
към 30.01.2019г, поради непогасяване на 17 вноски за главница и 17 вноски за лихва, считано от 11.12.2017г. Поради това Банката упражнила правото си да обяви кредита изцяло за предсрочно
изискуем, считано от 25.03.2019г и уведомила ответницата с нотариална покана,
връчена ѝ по реда на чл. 47 от ГПК, като са изложени причините, довели до
прилагане на този именно ред за връчване. Ищецът счита, че е направил всичко възможно да открие и уведоми
своя длъжник за обявената предсрочна изискуемост на кредита и с изпълнението на
процедурата по чл.47 от ГПК е извършил редовно уведомяване.
Ответницата оспрова исковете като на първо място заявява, че не са
осъществени предпоставките за настъпване предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като ищецът е увеличавал лихвите на основание нищожни клаузи от Договора и така
я е довел до невъзможност да обслужва кредита си - конкретно като нищожни, тъй
като са неравноправни, посочва клаузите на чл.1 чл.2, чл.3, чл.6, чл.8, чл.12,
чл.21 и чл.23 от Договора. Позовава се на качеството си на потребител по
смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което се позовава на дадената ѝ
защита от цитирания Закон – счита, че са налице хипотезите на чл. 143, ал.1 от
ЗЗП тъй като Банката си е запазила правото да увеличава едностранно и
неограничен брой пъти лихвения процент по неясна
методика, а това е уговорка във вреда на потребителя и не
може да се определи като добросъвестно поведение на търговеца. Ответницата
счита, че са изпълнени хипотезите на чл. 143, ал.2 т. 3 - поставя изпълнението
на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля; т.9 - предвижда автоматично продължаване на
срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и
срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на
която изтича срочният договор; т.10 - налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; т.12 - позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
без основание характеристиките на стоката или услугата; т.13 - предвижда цената
да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или
дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора и т.18 - ограничава
обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители
задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на
определено условие.
За нищожни ответницата счита клаузите на чл.21 и чл.23 от Договора, тъй
като независимо, че кредитът е бил уговорен в швейцарски франкове, не е имало
реален паричен поток от кредитодателя към нея в тази валута, а фактически
целият кредит е бил предоставен в национална валута. В този смисъл се позовава
на решения на СЕС по дело С-119/17, С-26/13 и С – 186/16.
На следващо място ответницата твърди, че не ѝ е била предоставена
възможност да се запознае предварително с клаузите на сключвания договор и да
ги договаря индивидуално, както и не ѝ са били разяснени последиците от
договорената възможност за промяна на лихвения процент.
Възразява и по договорената възможност за ищеца да променя лихвения
процент, като използва непосочена в Договора методика, а промяната се
характеризира с неяснота и неопределеност и е изцяло във властта на Банката да
преценява дали са налице предпоставките за изменение. На самостоятелно
основание посочва, че определянето на лихвения процент противоречи на чл.10,
ал.2 и ал.3 от ЗЗД , тъй като при определянето му се използват необективни
величини и фактори, използвани единствено от ищеца. Не са посочени
математически зависимости, въз основа на които и с ясна методика да може да се
проследи промяната. За последната не е предвидена възможност да бъде променяна
в посока понижаване на първоначалния лихвен процент и това води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя съгласно
чл.143 от ЗЗП.
Счита за нищожна уговорената възможност за ищеца да променя едностранно
лихвените нива, което е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1 от ЗЗД. За противоречаща на добрите нрави счита и уговорката за такса
управление и такса просрочен кредит, които са уговорени за извършването на едно
и също действие от ищеца и са в противоречие с принципа, забраняващ
получаването на престация без правно основание – административната услуга и
действителните разходи са едни и същи.
Според ответницата Банката е прехвърлила върху нея риска от сключването
на Договора като е извършила едностранно увеличаване на предоставения финансов
ресурс и на дължимата такса в противоречие с чл.2, ал.1 от ЗКИ и с добрите
нрави по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Възразява, че в Договора няма постигнато съгласие за това по каква
методика ще се променят лихвения процент и таксата, а ако се приеме, че
промяната е въз основа на Общите условия по Договора, то тя е трябвало да заяви
писмено, че ги приема и едва след това е обвързана от тях на основание
императивната норма на чл.298, ал.1, т.1 и ал.2 от ТЗ.
Счита, че клаузите в Договора не са формулирани по ясен и недвусмислен
начин, така, че да ѝ станат ясни икономическите последици от поетото
задължение за заплащане на договорената цена в съответствие с изискването на
чл.59, ал.2 от ЗКИ.
Възразява по определения размер на наказателната лихва за забава, която
значително надхвърля законовата лихва за забава и поради това надхвърля
постигането на целите по превенция на забавата и справедливото обезщетяване на
кредитора и на основание чл.143, т.5 от ЗЗП се явява неравноправна договорка.
Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като не
е редовно умедомена. Според нея неправилно е използвана процедурата по чл. 47
от ГПК от Нотариуса, който не е извършил на адреса ѝ залепване на
уведомления, нито такива са пускани в пощенската кутия. Счита, че връчителят е
следвало да залепи уведомление на вратата на адреса, а не на вратата на
сградата, тъй като е имал достъп до самия адрес. Оспорва се наличието на предпоставки за
залепване по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, като се твърди, че не е била налице
невъзможност ответницата да бъде намерена на адреса, още повече че тя не е
напускала адреса и живее със сестра си М.Т.Р., която е инвалидизирана с 80 %
трайно намалена работоспособност.
Оспорва да е подписвала допълнителни споразумения към Договора от
12.09.2011г, 17.10.2012г, 12.11.2013г, 09.07.2014г и 28.09.2015г. Оспорва като
нищожни, сключени в противоречие с чл.366 от ЗЗД, Допълнителните споразумения,
имащи характера на спогодби, като сключени въз основа на непозволен договор,
независимо, че последният не е обявен за нищожен. След като този Договор не
може да се изпълнява без включените в него неравноправни клаузи, той
представлява непозволен договор по смисъла на чл.366 от ЗЗД и по него не може
да се сключва спогодба. Все във връзка с Допълнителните споразумения възразява
и за това да се е отказвала от потребителска защита и да са налице индивидуално
уговорени клаузи.
С подадената по делото допълнителна искова молба ищецът е завил, че
всички възражения за включени в процесния Договор неравноправни клаузи са
неоснователни. Поддържа се вече казаното, че със сключените Допълнителни
споразумения изцяло се преуреждат отношенията с нови погасителни
планове начина на плащане и следва да се тълкуват като проява на индивидуално
договаряне. Освен това се позовава на чл. 144, ал.3, т.1 от ЗЗП, според която
разпоредбите на чл. 143 т. 7, т. 10 и т. 12 не се прилагат по отношение на сделки със
стоки и услуги, чиято цена е свързана с размера на лихвения процент на
финансовия пазар, какъвто според ищеца е настоящият случай. Счита, че
предсрочната изискуемост на Договора е редовно обявена, като от Нотариуса
надлежно е спазена процедурата по чл.47 от ГПК за посещения на адреса на
ответницата, за която е установено, че не може да бъде призована по
месторабота, поради липса на регистриран трудов договор.
В депозирания по делото допълнителен отговор ответницата е завила, че поддържа вече направените възражения,
вкл. по формирана съдебна практика по постановени решения от ВКС и СЕС.
За доказване на твърденията си по делото
ищецът представя сключен с ответницата Договор за потребителски кредит HL
40043 от 12.06.2008г, като с оглед твърденията му за цедиране на вземанията по този договор
на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД – гр.София, ЕИК
*********, който му ги е цедирал обратно с нов договор, съдът изрично поиска от ищеца изясняване на
качеството си на кредитор на ответницата. С подадена от него уточняваща молба
той изрично заяви, че процесният Договор е действащ межда страните.
Съдът намира, че ищецът не доказва това си
твърдение с представените писмени доказателства. От него по делото са
представени сключени с „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД два договора за цесия – първият е от 15.07.2008г
с който ищецът му прехвърля вземания към ответницата Р.Т.Р. под т.1377 от приложението към договора, които вземания произтичат от
договор № 19342. Към този договор дружествата са подписали Анекс от
22.10.2019г, в който се съгласяват, че посоченият номер договор за Р.Т.Р. под т.1377 е грешен и следва да се чете № HL 40043/12.06.2008г. Представен е и втори договор за цесия от
06.04.2009г, с който „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“
АД –
гр.София прехвърля на ищеца вземанията към Р.Т.Р. по договор № 19342 - т.4700 от приложението към него. Към този договор
не е представен съставян анекс за констатирани грешки по номера на договори,
нито има такова твърдение по делото. Съдът намира, че става въпрос за два
различни договора между страните, тъй като съществуването и на договор № 19342 е изрично посочено в чл.2 от настоящия, процесен Договор, както и е
представено сключено между страните на 12.06.2008г Допълнително споразумение именно
по него - договор № 19342.
По делото от ищеца са представени сключени
няколко допълнителни споразумения за преуреждане на отношения по процесния
Договор от дати 12.09.2011г, 17.10.2012г, 22.11.2013г, 09.07.2013г, 28.09.2015г
и всички те са подписани между ответницата и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД – гр.София, но с поставен печат на Банката -
ищец. Ищецът представя по делото и молби от отвеницата за преуреждане на
отношенията по процесния договор за ипотечен кредит HL 40043, като във всички тях се сочи, че кредитът се ползва към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, а една от молбите е представена именно пред
Банката, която е поставила и свой входящ номер с печат от дата 07.11.2013г. На
останалите молби не е посочето до кого са адресирани, нито е посочено лицето,
поставило им входящи номера. В подписаните допълнителни споразумения е
предвидено съставянето на погасителни планове, каквито по делото ищецът не
представя, т.е. не може да се получи допълнителна яснота по това кои са действително
договарялите страни по допълнителните споразумения, респ. кое лице е кредитор
на ответницата.
При това положение съдът намира, че е налице
прехвърляне от страна на ищеца на задълженията на ответницата към него именно
по процесния договор HL 40043 на трето лице - „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“
АД – гр.София, с договор за цесия с нотариално удостоверяване на подписите от дата
15.07.2008г и съставен към него Анекс от 22.10.2019г. И с двата договора ищецът
и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД са се съгласили,
че банката е прехвърлила на дружеството вземанията си по договор HL 40043 и по делото ищецът
не представя доказателства за твърденията си тези вземания да са му обратно
прехвърлени от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“
АД.
Напротив, от представения между тях договор за обратно прехвърляне на вземания
от 06.04.2009г се установява, че той не касае процесния договор, а друг такъв с
№ 19342, отново сключен с ответницата Р..
Следователно, ответницата има задължения към „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, в качеството му на цесионер на
първоначалния ѝ кредитор и поради той като носител на материалното право
разполага и с възможността за надлежното му и основателно реализиране по
съдебен ред. Ищецът не доказва твърденията си да е кредитор на ответницата, тя
не дължи изпълнение на него и поради това претенциите му в обратния смисъл са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Предвид мотивите на съда за
неоснователност той не дължи произнасяне по направените от ответницата други
възражения за недължимост, които предполагат съществуването между нея и ищеца
на облигационна връзка, по която всяка от страните да дължи, респ. да има право
да получи изпълнение.
С оглед
отхвърляне претенциите на ищеца, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответницата
има право на извършените в производството съдебни разноски в размер на 350лв за
експертиза и на възнаграждение за адвокатска защита в размер от 3120лв,
определено по реда на чл.38 от ЗА, за което ищецът е направил възражение за
прекомерност. Последното следва да бъде определено съобразно общият размер на
исковете, който е 28096,80 шв.фр. с левова равностойност от 51032,79лв и сумата
от 135,60лв или общо в размер на 51159,39лв. Дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 830лв плюс 3% за
горницата над 10 000лв, което е в размер на 1234,78 и сборът им възлиза на
2064,78лв. Предвид установеното съдът намира за основателно възражението за
прекомерност и като дължимо възнаграждение следва да се присъди именно сумата от
2064,78лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* иск да бъде осъдена Р.Т.Р. ЕГН ********** *** да му заплати следните суми:
1. 21421,30 швейцарски франка – дължима главница за периода 11.12.2017г - 12.11.2019г, ведно
със законната лихва, начиная от 21.11.2019г до окончателното й изплащане;
2. 3332,68 шв.фр. – възнаградителна
лихва за периода 11.12.2017г – 25.03.2019г;
3. 3021,77 швейцарски франка – мораторна лихва за периода 10.12.2017г –
12.11.2019г;
4. 321,05 швейцарски франка – такси по договора за периода 10.03.2018г –
12.11.2019г;
5. 135,60лв – нотариални такси за периода 10.02.2019г – 12.11.2019г, всички дължими по сключен между тях Договор за потребителски кредит HL
40043 от 12.06.2008г, вземанията по който са прехвърлени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* с договор за цесия от 15.07.2008г на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД – гр.София, ЕИК *********, който ги цедирал обратно с нов договор, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД –
гр.София, ЕИК ********* да заплати
на Р.Т.Р. ЕГН ********** *** сумата от 350лв за
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД –
гр.София, ЕИК ********* да заплати на
адв. Е.Г.И.,***, като пълномощник по делото на Р.Т.Р. ЕГН ********** ***, сумата от 2064,78лв, представляваща дължимо
възнаграждение за адвокатска защита пред настоящата инстанция, определено по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: