Р Е Ш Е Н
И Е № ....
гр.
Лом, 29
октомври, 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на 29.09.2020 г. /двадесет и
девети септември, две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при
участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица
Орманова гражданско дело №
780 по описа за 2020 година
на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 240 и чл. 86 вр. чл.99 ЗЗД
и при условията на евентуалност – иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът *******
с ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, е
предявил срещу ответника Л.А.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, искова
молба за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № **********/30.11.2015г. и
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. При условията на евентуалност на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500,00
лева като получена без правно основание, както и законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 23.11.2015г. между
«4финанс» ЕООД и Л.А.Т. е сключен Договор за кредит № ********** по реда на
чл.6 от ЗПФУР. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни с падежна дата на
23.12.2015г. за сумата от 350 лева като кредитополучателят заявява и
допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявката. Съгласно
заявката на ответника и условията на договора сумата е отпусната от
кредитодателя чрез паричен превод посредством «Изипей» АД на 23.11.2015г. На
30.11.2015г. ответникът заявява искане за отпускане на допълнителен кредит в
размер на 150,00 лева като отново заявява и допълнителна незадължителна услуга
експресно разглеждане на заявката. Договорът е изменен на същата дата –
30.11.2015г. и кредитодателят отпуска исканата сума на кредитополучателя отново
чрез системата на «Изипей» АД. С
изменението на договора ответникът се задължава да върне на кредитодателя сума
в общ размер на 615,26 лева, от които 500,00 лева главница, 15,65 лева
договорна лихва за периода на отпускане на кредита и 99,61 лева такса за
експресно разглеждане. С настъпване на падежа на 23.12.2015г.
кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. «4финанс» ЕООД
изпраща напомнителни писма до ответника с искане за изплащане на задълженията,
но ответникът не погасява същите. На
23.11.2018г. «4финанс» ЕООД в качеството си на цедент сключва с «Кредитреформ
България» ЕООД в качеството на цесионер Договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по договора с
ответника в общ размер от 1391, 46 лева, включващи главница от 500,00 лева, наказателна
лихва от 746,20 лева, такси за събиране
на вземането 30,00 лева, договорна лихва 15,65 лева за периода на отпускане на
кредита и 99,61 лева такса за експресно разглеждане. Цесионерът е упълномощен
от името на цедента да уведоми длъжника за извършената цесия. «Кредитреформ
България» ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана пратка
посредством «Български пощи» ЕАД, която е получена от съпругата на ответника
Ани Петрова. В изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания «4финанс» ЕООД предоставя на «Кредитреформ България»
ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. От сключването на
договора за цесия до датата на исковата молба забавата на ответника продължава.
С настоящата искова молба ищецът заявява, че претендира само главницата от
500,00 лева.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено на 29.09.2020
г., ответникът се явява и признава, че
дължи сумата от 500, 00 лева. Заявява, че е теглил бърз кредит от ищеца през
2016г. или 2017г. като точната година не си спомня. Заявява, че сумата му била
изплатена чрез „Изипей“, откъдето я получил в брой. Не е връщал нито една
вноска, защото го съкратили от работа. Заявява, че е безработен и не може да
върне цялата сума наведнъж, поради което желае разсрочено да върне сумата.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за предоставяне на
кредит от разстояние № **********/23.11.2015г.
е, че въз основа на същия „4финанс“ ЕООД се е задължило да предостави на
Л.А.Т. сума в заем, равняваща се на 350,00 лв. Съгласно заявката и условията по
договора кредитът е отпуснат чрез паричен превод посредством „Изипей“АД на
23.11.2015г. за срок от 30 дни с падежна дата 23.12.2015г. На 30.11.2015г. Л.Т.
заявява искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер на 150,00 лева. Видно от приложения договор за
предоставяне на кредит от разстояние № **********/30.11.2015г. е, че въз основа
на същия, „4финанс“ ЕООД се задължило да предостави на Л.А.Т. сума в заем,
равняваща се на 500,00 лв. С подписване на този втори договор за кредит от
30.11.2015г. съществуващият договор за кредит от 23.11.2015г. е бил изменен
като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на
дължимите суми, останали непроменени. С втория договор страните постигнали
съгласие срокът за издължаване на кредита да бъде 30 дни – до 23.12.2015 г. В
договора е посочен ГПР и лихвен процент. По делото са представени Общи условия за
договора за кредит на дружеството-кредитор, в които подробно е описана
процедурата по предоставяне на сумите, сключване на договорите и т.н. Съдът
констатира от приложената разписка за извършено плащане № 07000389420463, че
въз основа на нареждане от „4финанс“ ЕООД на Л.Т. била преведена сума в размер
на 350,00 лв. чрез „Изипей“ АД на 23.11.2015г. Въз основа на приложена разписка
за извършено плащане № 07000391462419 на Л.Т. била преведена сума от 150,00
лева на 30.11.2015г. също чрез „Изипей“ АД Видно от представения договор за
прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., че „4финанс“ ЕООД прехвърлило на *******
свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. Същите са описани в
приложение № 1 към договора, в което под № 2308 фигурира вземането срещу
ответника по описания по-горе договор. По делото е представено пълномощно от
23.11.2018 г., по силата на което цедентът упълномощава цесионера да уведоми от
негово име всички длъжници по всички вземания, предмет на договора за цесия от
23.12.2018 г. за сключването на последния. Съдът констатира от писмо с изх.№
8254 от 23.11.2018 г., че е изготвено уведомление от „4Финанс“ до ответника, с
което същият е уведомен, че ******* е новият му кредитор съгласно сключения
договор за прехвърляне на вземания. Видно от приложено известие за доставяне
уведомлението е получено от съпругата на ответника- Ани Иванова Петрова на
18.12.2018г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл.
240 вр. чл. 99 ЗЗД:
Ищецът се позовава на сключен между страните договор
за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията
на заемателя по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в
нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР – договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
– едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на
доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена
на ищеца – доставчик на услугата. В случая не се спори, а и се доказа, че на
23.11.2015 г. между „4финанс“ ЕООД и ответника бил сключен договор за
предоставяне на кредит, впоследствие изменен с договор от 30.11.2015г., по
силата на който на последния била преведена сума в общ размер на 500,00 лева –
веднъж 350,00 лева на 23.11.2015г. и още 150,00 лева на 30.11.2015г. .
Ответникът, обаче, не изпълнил задължението си за връщане на сумата до 23.12.2015
г., както било уговорено между страните. Фактът, че сумата е получена от
ответника и че не е върната поради липса на финансови средства изрично се
признава от същия в откритото съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване
на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от
момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още
е неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор –
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Цитираната норма вменява в задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с цел да защити последния срещу
ненадлежно изпълнение. Доказа се по делото, че „4финаснс“ ЕООД и *******
сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и
вземането срещу Л.А.Т. по процесния договор за кредит. Цедентът упълномощил
цесионера да уведоми от негово име длъжника за извършената цесия.
Последният е надлежно уведомен за
сключването на договор за цесия преди депозиране на исковата молба видно от
известие за доставяне, получено от съпругата на ответника- Ани Иванова Петрова
на 18.12.2018г. Но дори да не бе уведомен, след като към приложенията към
настоящата искова молба се съдържа такова уведомление, съдът е длъжен да
съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска.
Доказа се, че ищцовото дружество е придобило чрез
сключения договор от 23.11.2018 г. вземанията срещу ответника по процесния
договор за кредит. Съобразно приетото по-горе, следва да се счита, че
ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 18.12.2018 г.
и спрямо същия прехвърлянето има действие именно от тази дата.
Дължимата от ответника главница по договора за заем
възлиза на 500,00 лв. като не е налице плащане
на суми от страна на Т.. Тоест същият не е изпълнил задължението си по договора
за кредит да върне заетата му сума, който факт същият изрично признава.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.чл. 240 вр. чл. 99 ЗЗД се явява
основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 500,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит №
**********/30.11.2015г. ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска – 22.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
При условията на евентуалност на основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 500,00 лева като получена без правно основание, както и законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Съдът разглежда евентуалния иск в зависимост от произнасянето по
главния иск. В случая с оглед уважаването на главния иск съдът не дължи произнасяне
по евентуалния предявен иск.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора на ищеца се дължат по делото
разноски, доколкото искът е изцяло уважен. Разноските надлежно се
претендират. Същите включват внесената
държавна такса в размер на 50,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
от 150 лв. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото
исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на
процесуално представителство и материалния интерес, съдът приема, че при
направеното искане в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат
определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт в размер на 100,00 лв. При определяне на минималния
размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
съобрази, че производството е протекло само в едно открито съдебно заседание
като по същото представител на ищцовото дружество не се е явил. Не е провеждано
и оспорване в производството от страна на ответника, което е облекчило като
цяло трудът на ищцовия пълномощник.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.А.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ******* с ЕИК *******, с адрес
на управление: гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя
Р.Х.В., сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща главница по
Договор за кредит **********/30.11.2015г. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Л.А.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ******* с ЕИК *******, с адрес
на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“№10, представлявано от управителя
Р.Х.В., направените по делото разноски в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева,
от които 50,00 лева за платена държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Монтана.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: