МОТИВИ ПО НОХД 20094410200349 по описа на РС гр. Левски
Обвинението против подсъдимия В.Н.Б.,***,
с постоянен адрес с. Асеновци, обл. Плевен, гр. Левски, обл. Плевен, ул.
„Никифор Йорданов” №11, живущ ***, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е по чл. 235 ал.6, във вр. с ал.1 от НК, затова
че на 07.01.2009 г. в землището на с.
Асеновци, обл. Плевен, без редовно писмено позволително извозил с конска
каруца от горския фонд 0,7 куб.м. церови дърва за огрев на стойност 42,00 лв.,
или общо щета на стойност 84,00 лв., като деянието представлява маловажен
случай.
Подсъдимият
е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 07.01.2009г. сутринта
подсъдимият В.Б. решил да отиде за дърва в гората, намираща се в землището на
с. Асеновци, обл. Плевен.
Отишъл в горския масив с конска каруца, като
носел със себе си и брадва. Изсичал клони от нападали по земята дърва, които
нареждал в каруцата. След като я напълнил с дърва, подсъдимият потеглил към
дома си. На излизане от гората, в отдел „363-В”, подсъдимият бил спрян от
служители на РДГ – Ловеч – свидетелите Й.Х. и Анатоли А., които извършвали
обход на местността. Свидетелят Й.Х. поискал документ, доказващ произхода на
дървата, но подсъдимият Б. не представил такъв. Дървата не били маркирани с
експедиционна горска марка. Свидетелят Й.Х. поискал от подсъдимия документ,
доказващ произхода на дървата, но Б. не представил такъв. Дървата не били
маркирани с експедиционна горска марка. Свидетелят Х. измерил количеството на
дървата и установил, че били 0,7 куб.м. от дървесен вид „цер”. За
констатираното нарушение съставил на подсъдимия акт № 0120064/07.01.2009г.
затова, че транспортирал с конска каруца 0,7 пространствени куб.м. дърва за
горене „цер”, без документ, доказващ законния им произход, който акт бил
подписан от подсъдимия без възражение, в присъствието на свидетеля А..
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно – лесотехническа експертиза е видно, че стойността
на 0.7 куб. м. дърва за огрев от „цер” към 07.01.2009г. възлиза на 42,00 лв.За
щетите, нанесени на природата де определя стойност не по-малка от стойността на
дървата – 42,00 лева, или общо за 0,7 куб. м. – 84 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.
2, ал.2 от Закона за горите, „Горски фонд по смисъла на този закон е
територията, предназначена основно за гори, обхваща гори и храсти, както и
земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра.”
Подсъдимият и назначеният
му защитник са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото
лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият Б. е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с
разпоредбите на НПК и на основание чл. 371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия,
че съответните доказателства от до съдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
На основание чл. 373 ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при
условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на
до съдебното производство.
Съдът приема, с оглед на
събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин.
Налице е извършено деяние.
Деянието е извършено от подсъдимия В.Н.Б.. Извършено е виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
С оглед на събраните по
делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 235
ал.6, във вр. с ал.1 от НК, тъй като на
07.01.2009 г. в землището на с. Асеновци, обл. Плевен, без редовно писмено
позволително извозил с конска каруца от горския фонд 0,7 куб.м. церови дърва за
огрев на стойност 42,00 лв., или общо щета на стойност 84,00 лв., като деянието
представлява маловажен случай.
Причина за извършване на
престъплението е неспазване на установения правов ред.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид признанията на вината,
както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал на
органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за
извършване на деянието, целите на наказанието и превъзпитанието на подсъдимия.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
За извършеното от подсъдимия престъпление законът
предвижда следните наказания: лишаване
от свобода до една година, или пробация, или глоба от 100 до 300 лв.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 58а от НК,
според която съдът не може да наложи най-тежкото по вид наказание при
алтернативно предвидени различни наказания.
Предвид изложеното, съдът счита, че наказанието,
което би изиграло своята превъзпитателна роля по отношение на подсъдимия е
алтернативно предвиденото в състава на престъплението наказание глоба.
С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че
производството по делото се провежда по реда на съкратеното съдебно следствие, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
55 ал.2, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК и предвид това, че определеното по
отношение на подсъдимия наказание е глоба, съдът следва да определи наказанието под
най-ниския предел най-много с една втора.
На основание изложеното съдът осъжда подсъдимия Б.
на наказание глоба в размер на петдесет лева.
При този изход на делото следва
подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер
на 140 лв.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: