Определение по дело №1484/2019 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                        /01.03.2021 г., гр. Провадия

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 01.03.2021 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

 

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1484/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 261262/15.12.2020 г., подадена от С.Й.И., ЕГН **********, с искане да бъдат присъдени в полза на молителя сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и за снабдяване с писмени доказателства в размер на 82 лева. 

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от ответника по молбата, в който оспорва същата като недопустима, а по същество - като неоснователна по отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.   

По допустимостта:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от С.К.Т. и Д.Н.И. против С.Й.И.. Препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответника на 20.05.2020 г. /л. 44/. В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адвокат Биляна Дякова. В отговора не са заявени претенции за присъждане на разноски, но към него е приложен договор за правна защита и съдействие от 18.06.2020 г., според който е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Предвид наведените в отговора оспорвания относно редовността на исковата молба, с разпореждане № 2235/03.07.2020 г. съдът е указал на ищците в какво се състоят нередовностите на същата, като е дал и срок за тяхното отстраняване.

С определение № 260082/13.10.2020 г. исковата молба е върната, а производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба. Препис от този акт на съда е връчен само на ищците, но не е връчен на ответника. Определението не е обжалвано от ищците и е влязло в сила.

Съдът счита за неоснователни възраженията, направени в отговора, за неспазен срок за подаване на молбата по чл. 248 от ГПК. На ответната страна не е връчен препис от прекратителното определение, поради което за нея не е започнал да тече срокът за обжалване, респективно за подаване на молбата за допълването му в частта за разноските. Производството пред настоящата инстанция е прекратено след депозирането на отговор на исковата молба от ответника. По делото няма данни страната да е уведомена преди датата на подаване на молбата по чл. 248 от ГПК, поради което съдът приема, че молбата е депозирана в законоустановения срок.

За пълнота следва да се посочи, че според практиката на ВКС, обективирана в определение № 66 от 7.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г. на ВКС, I г. о., при прекратяване на делото ответникът разполага с възможността да заяви претенцията си по чл. 78, ал. 4 от ГПК в рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на определението за прекратяване, която ще бъде уважена, ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на производството. Заложеният смисъл е, че когато производството се прекрати служебно или поради поведението на ищеца и ответникът не е разполагал с възможността да заяви искането си за разноски и да ангажира доказателства преди постановяване в закрито заседание на прекратителното определение, то следва да му се признае възможността да го стори в срока по чл. 248 от ГПК /така определение № 23/15.01.2019 г. по г.д. № 4577/2018 г. на ВКС, III г.о./.

В случая, макар и непрецизно формулирано в молбата, искането на ответника е за допълване на определението за прекратяване на производството по делото, постановено в закрито заседание, за чието провеждане не е бил уведомен предварително. Не е бил уведомен и за самото прекратително определение, но още с отговора на исковата молба е представил доказателства за сторените разноски за адвокатско възнаграждение, а с настоящата молба е представил и списък на разноските.

Ето защо молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Доказването на разходите е фактически въпрос, като е необходимо да се установи, че разноските действително са направени от ответника преди прекратяването на производството и че са във връзка със защитата му по делото. В случая на л. 62 от делото е материализиран в един документ сключеният между страната и пълномощника ѝ договор за правна защита и съдействие с дата 18.06.2020 г. и адвокатско пълномощно от същата дата, с оглед на което следва да се приеме, че договорът и пълномощното са съставени преди постъпване на отговора на исковата молба в съда – 19.06.2020 г., респ. преди постановяване на прекратителното определение – 13.10.2020 г. Страната и пълномощникът ѝ са договорили заплащането на възнаграждение за адвокатска защита по настоящото дело в размер на 1000 лева и е отбелязано, че сумата е изплатена в брой при подписване на договора. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, така съставеният документ има характер на разписка и е достатъчно доказателство за реално извършени от страната разноски преди прекратяване на производството.

По отношение на размера на претендираното възнаграждение, съдът приема за основателно направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед постановеното прекратително определение преди провеждането на открито съдебно заседание, извършените процесуални действия от адвоката са ограничени до подаването на отговор на искова молба, поради което възнаграждението на същия следва да бъде определено по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /така определение по в.ч.г.д. № 1229/2018 г. на ОС – Варна/, а именно 3/4 от възнаграждението по чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата /приложима разпоредба съобразно материалния интерес в размер на 71.90 лева - данъчната оценка, в относимата ѝ редакция към датата на сключване на договора за правна помощ – 18.06.2020 г., след отмяната ѝ с Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. и преди изменението ѝ - ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.,  според която минималният размер на адвокатското възнаграждение  е  100 лева/, но не по-малко от 300 лв. Тъй като 3/4 от 100.00 лева /размер по чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата/ се равнява на 75.00 лева, то дължимото адвокатско възнаграждение следва да е 300 лева.

         По отношение на искането за присъждане на разноски за снабдяване с писмени доказателства в размер на 82 лева, съдът намира следното:

         По правило в полза на страната се присъждат по реда на чл. 78 от ГПК само сторени съдебно-деловодни разноски, т.е. такива, сторени в хода на съдебното производство /държавни такси по сметка на съда, разноски за свидетели и вещи лица, адвокатско възнаграждение/, които директно обслужват развитието на последното. Направените от ответника разноски за снабдяване с писмени доказателства нямат характер на съдебно-деловодни разноски и не му се следват.

        Предвид изложеното определение № 260082/13.10.2020 г., постановено по настоящото дело, следва да бъде допълнено като се присъдят разноски на ответника С.Й.И. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на исковата молба в размер на 300 лева, като молбата ѝ следва да бъде оставена без уважение за разликата от 300 лева до 1000 лева, както и за присъждане на разноски за снабдяване с писмени доказателства в размер на 82 лева.   

        Мотивиран от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ДОПЪЛВА определение № 260082/13.10.2020 г., постановено по г. .д. № 1484/2019 г. по описа на РС – Провадия, в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като:

ОСЪЖДА С.К.Т., ЕГН ********** и Д.Н.И., ЕГН **********, и двете с адрес: *** да заплатят на С.Й.И., ЕГН **********, с адрес: *** разноски за адвокатска защита за производството по делото пред настоящата инстанция в размер на 300 лева /триста лева/, определени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от С.Й.И., ЕГН **********, с адрес: *** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство за разликата над 300 лева до претендирания размер от 1000 лева, както и за присъждане на разноски за снабдяване с писмени доказателства в размер на 82 лева.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: