Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

03.12.2020

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			ІІ-ри наказателен	състав
На	двадесет и осми юли				Година	2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател:							ВЯРА АТАНАСОВА
Секретар:	Десислава Стоянова
Като разгледа докладваното от				съдия АТАНАСОВА
НАХ		дело номер	236		по описа за			2020	година

за да се произнесе, взе предвид следното:

М.К.С. *** чрез пълномощник адв. М.П. от СфАК е обжалвал Наказателно постановление № 26-0000273/07.10.2019 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Враца, с което, за извършено нарушение на чл.89 т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 година на Министерство на транспорта, му е наложено, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, административно наказание глоба в размер на 2 000 лева. Възраженията са в смисъл, че е налице описаното в актовете нарушение не се подкрепя от събраните доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. М.П. от СфАК поддържа искането за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители. В административно-наказателната преписка е приложено становище от Иван Тодоров – директор на РД „Автомобилна администрация“ Враца, съдържащо доводи в смисъл, че административните актове са издадени в съответствие с процедурните изисквания на ЗАНН и изложеното в тях напълно отговаря на изискванията за тяхното съдържание. По отношение на спора по същество, се посочва, че процесното нарушение е правилно правно квалифицирано и се подкрепя по категоричен начин от събраните доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ЗАНН и е процесуално допустима.

            Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 01.10.2019 година свидетелите К.К. – инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ Враца и Н.М. – мл. автоконтрольор в РУ Мездра се намирали на кръстовището на улиците „Георги Димитров“ и „Иван Кинов“ в село Лютиброд. Около 22.20 часа полицейският служител спрял за проверка специален автомобил марка „Волво“ кат. N3 с регистрационен номер СО9429ВС и полуремарке марка „Панав“ кат. О4 с регистрационен номер СО1339ЕМ с водач М.К.С. ***. МПС извършвало превоз на товар /дърва/ по маршрут град Своге – град Свищов. Водачът С. представил на свидетеля К. заверено копие на лиценз на Общността за превоз на товари с №**********, но бил без товарителница, като обяснил, че няма такава. При това положение служителят на ОО „Автомобилна администрация“ му съставил АУАН за нарушение на чл.89 т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 година на Министерство на транспорта.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.Д.К. и Н.К.М..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и в НП, и прецени наличната доказателствена маса, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е извършвал превоз на товар в Р България /дърва/ като в момента на проверката е бил без попълнена товарителница, с което е нарушил чл.89 т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 година на Министерство на транспорта /точното наименование на подзаконовия нормативен акт е Наредба № 33/03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България/. Съгласно цитираната в административните актове разпоредба, по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл.100 ал.1 т.1 – т.3 от Закона за движението по пътищата и следните документи: товарителница – приложение № 15. Според гласните доказателства, в частност показанията на свидетеля К., жалбоподателят обяснил на контролните органи, че няма в себе си товарителница. Тези обстоятелства обосновават, според настоящият състав, прилагането на чл.89 т.3 от Наредбата, тъй като в хода на проверката С. не е представил при поискване товарителницата. Вместо да изложат подробно така установените факти, актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са отбелязали единствено, че на инкриминираната дата в момента на проверката жалбоподателят е бил без попълнена товарителница. Тази формулировка на нарушението е неточна и неясна, тъй като позволява да се направи извода, че С. е разполагал с товарителница, която не е била попълнена. Това фактическо положение обаче не намира опора в доказателствата по делото, но също така не кореспондира с възприетата като нарушена разпоредба. В този смисъл са основателни възраженията на жалбоподателя и процесуалния му представител за липса на яснота относно претендираното нарушение. На следващо място, за извършеното деяние С. е санкциониран с глоба в размер на 2 000 лева по чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози. С цитираната разпоредба /изм. ДВ бр.9/2017 година, в сила към датата на проверката/, законодателят е предвидил административно-наказателна отговорност за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл.1 т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, с нея се определят условията и редът за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България. Разпоредбата на чл.89 т.3 от Наредбата, възприета като нарушена в административно-наказателното производство, се намира в Глава четвърта, "Документи за извършване на обществен превоз на товари". Следователно, за да може да бъде ангажирана отговорността на водач на превозно средство за нарушение на чл. 89 от Наредбата, то  същият следва да извършва, на първо място, не формално превоз на товари (според § 1 т. 2 от ДР на ЗАвПр „превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не"), а обществен превоз ( според § 1 т. 1 от ДР на ЗАвПр "обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане"). В настоящият случая, както в АУАН, така и в НП е записано, че С. е извършвал превоз на товари без да е изрично уточнено, че е обществен такъв. Освен това, не са изложени факти, обуславящи подобен извод. Отчитайки изложеното дотук, съдът счита, че е налице фактическа необоснованост на административно-наказателните обвинения и липса на съответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Констатираните пороци не могат да бъдат санирани в рамките на настоящото съдебно производство и НП следва да бъде отменено.

Според чл.63 ал.3 ЗАНН /нова - ДВ бр.94/2019 година/, страните в съдебното производство пред въззивния съд, какъвто е настоящия, имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от протокола от съдебното заседание, жалбоподателят М.С. е ангажирал като пълномощник по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно адв. М.П. от СфАК. Последният е изготвил жалбата до съда против процесния електронен фиш. От въпросните документи става ясно, че в хода на въззивното производство С. е реализирал разноски в размер на 600 лева. В съдебно заседание процесуалният представител е направил искане за присъждането им в пълен размер. В писменото си становище по делото наказващият орган е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Според чл.63 ал.4 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.18 ал.2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, които административното наказание е глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7ал.2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 до 5 000 лева, възнаграждението е 300 лева +7%за горницата над 1 000 лева. Видно от съдържанието на процесното НП, на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева. Предвид очертаната по-горе правна рамка и изхода на делото пред този съд, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Отчитайки обаче фактическата и правна сложност, неголемият обем доказателствен материал, събран и проверен в едно съдебно заседание, настоящият състав приема за основателно възражението на наказващият орган и същото следва да бъде уважено. При това положение на М.С. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 300 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000273/07.10.2019 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Враца, с което за извършено нарушение на чл.89 т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 година на Министерство на транспорта, на М.К.С. *** наложено, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Враца да заплати на М.К.С. сумата от 300 лева, представляващи разноски, направени в хода на настоящото съдебно производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

                                                                   

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: