Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
Гр. Перник, 04.10.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 137 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на директора на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/ против Решение № 40 от 28.06.2023 година, постановено по
АНД № 128 по описа за 2023 година на Районен съд Радомир.
С обжалваното решение и отменено наказателно
постановление (НП) № 001675 от 27.02.2023 година на директора на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „****“
ЕООД с ЕИК: ****, с. Д., област Р., представлявано от Е.С.С., с ЕГН: **********
на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложена санкция в размер
на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 114, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма.
Касаторът счита, че решението е неправилно. Излага доводи
за липса на предпоставките по чл. 28 от Закона за административните нарушения и
наказания, въвеждащ института на „маловажния случай“. Посочва, че не са налице
обстоятелствата, от които би могло да се направи извод, че административното
нарушение, за което лицето е санкционирано е с по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. Счита, че при определяне на административната отговорност са взети предвид
тежестта и степента на нарушението, като е била определена санкция в минимален
размер. С тези доводи моли съда да отмени оспореното решение, постановено от
страна на районния съд, респективно да потвърди издаденото наказателно
постановление.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в
срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е представила отговор.
В съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 година,
касаторът редовно призован, не се представлява.
В съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 година, ответникът
по касационната жалба „****“ ЕООД, редовно призован се представлява от адвокат В.К.от
АК Перник, който оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила
решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 година,
представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение да бъде оставено в
сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.
218а от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма
по допустима жалба, като същото е постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон, а основанията за това са следните:
На 12.01.2023 година инспектор в Регионална дирекция София
при Комисия за защита на потребителите е осъществил проверка за спазване на
изискванията на Закона за туризма и Закона за защита на потребителите в обект, стопанисван от „****“ ЕООД, с
управител Е.С.С., като е установено, че обектът представлява заведение за
хранене и развлечение, но при проверката е констатирано, че в близост до входа
на обекта липсва информация по чл. 114 от ЗТ. Проверяващите са възприели също,
че обекта се обслужва от сервитьор, разполага с общо 80 места за сядане и 40
места на закрито, а така също и че в обекта не е поставено на видно място и не
е представено удостоверение за утвърдена категория, нито временно удостоверение
за открита процедура по категоризиране. Представен е срок на проверяваното лице
до 19.01.2023 година да представи липсващата информация по чл. 114, т. 3 от ЗТ.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол № К-2758979 от
12.01.2023 година / лист 19 от АНД № 128/2023/.
Въз основа на установените факти, обективирани в
Констативен протокол № К-2758979 от 12.01.2023 година е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 001675 от 24.01.2023 година, в
който актосъставителят е възпроизвел фактическата обстановка, така както е била
обективирана в цитирания вече констативен протокол. Въз основа на тези факти е
установил, че е налице деяние, което е квалифицирал като нарушение на
разпоредбата на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, във връзка с чл. 206 от
Закона за туризма /лист 17 от АНД № 128/2023/. АУАН е връчен
на представител на нарушителя на 24.01.2023 година, който го е подписал с
възражение.
С Наказателно постановление № 001675 от 27.02.2023
година, издадено от директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите на „****а“ ЕООД с адрес: с. Д.,
община Р., представлявано от Е.С.С., с ЕГН: ********** е наложено на основание чл. 206, ал. 1 Закона за туризма, във връзка с
чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания „имуществена
санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършен административно нарушение
на чл. 114, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 27.04.2023 година /лист
14 от АНД № 128/2023/.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
Радомир, който с Решение № 40 от 28.06.2023 година, постановено по АНД № 128 по
описа за 2023 година е отменил наказателното постановление на основание чл. 28
от ЗАНН и е предупредил ответника по касационната жалба, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго
административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е
приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, но е приел, че са налице
основания по чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението е от категорията на тези,
които разкриват по- ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от
типичните нарушения на нормата на чл. 114, т. 1 от ЗТ. Посочил е, че първото
основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН е фактът, че веднага след констатиране
на нарушението, нарушителят е предприел действия към отстраняването му, тъй
като още на 16.01.2023 година е подал заявление за категоризация. Като това е
мотивирало първоинстанционния съдебен състав да направи извод, че
административнонаказващият орган не е следвало да наложи административно
наказание. С тези мотиви е отменил наказателното постановление.
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло възприетата от
районен съд Радомир фактическа обстановка, като намира същата за изцяло
кореспондираща с представения и приет по делото доказателствен материал, поради
което счита, че не следва да я преповтаря.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания касационният съд
обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, като за
валидността, допустимостта и правилното прилагане на материалния закон следи
служебно, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК.
Настоящият касационен състав намира, че възражението на
касатора досежно липса на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН в настоящият случай е неоснователно.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай
е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължението от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка съдът споделя
изцяло правните изводи на решаващия съд за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, доколкото извършеното нарушение покрива изцяло
предпоставките предвидени в § 1,ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, като в следствие на
това правилно въз основа на чл. 28 от ЗАНН е отменил наказателното постановление
и е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на предупреждението, за това друга нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
От доказателствата, представени в хода на съдебното
следствие, развило се пред първоинстанционния съд, които не са оспорени от
страните по делото, е видно, че ответникът по настоящата касационна жалба е
депозирал заявление за издаване на удостоверение за утвърдена категоризация
пред компетентния за това орган с вх. № ТУ-94-00-9 / 16.01.2023 година /лист 10
от АНД № 128/2023/, т.е. два дни след извършената проверка на място от страна
на инспектори при КЗП и преди съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение № 001675
от 24.01.2023 година. Всичко това от своя страна говори за проявена
своевременна реакция на дееца за възстановяване на правовия ред и се цени в
практиката като смекчаващо отговорността обстоятелство с важно значение за
преценка на обществената опасност на дееца, тъй като е индикация за проявено
правосъзнание и желание да приведе дейността си в съответствие с установения
правен ред.
От друга страна правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че извършеното нарушение е с по –ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид
доколкото, в следствие на него не са засегнати в сериозна степен обществените
отношения, които се регулират от страна на нормите, предвидени в Закона за
туризма и Закона за защита на потребителите, тъй като при фактическата
установеност в настоящият случай обективно от него не са последвали
неблагоприятни вредни последици.
В Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година,
постановено по т.д. № 1/2005 година Общото събрание на наказателната колегия на
Върховен касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност“ на случай по чл. 28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се
включва и преценката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за
обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд
по правата на човека по приложение на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, съобразно която
съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правен
спор.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав, при
извършената проверка по чл. 218 от АПК намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, а така
също и че не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
водещи до отмяна на решението. Въз основа на това касационната жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното съдебно решение да бъде оставено
в сила като правилно.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на съдебни разноски в размер на 400 лева е
основателна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.1,
предложение първо от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд –
Перник, касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
40 от 28.06.2023 година, постановено по АНД № 128 по описа за 2023 година на
Районен съд Радомир.
ОСЪЖДА Комисия за защита
на потребителите да заплати на „****“ ЕООД с ЕИК: ****, с. Д., област Р.,
представлявано от Е.С.С., с ЕГН: ********** съдебни разноски в размер на 400
/четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/