Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Велико Търново, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10251/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е
по касационна жалба на „ГЕРМАН БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Ресен, ул. „Росица“
№ 49, чрез *** П.Ч., срещу Решение №468/16.11.2022 г. по НАХД №981/2022 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно
постановление №04-2200062 от 20.07.2022 г., издадено от И.Д. директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново. Според касатора обжалваното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че в нарушение на формалните
изисквания РС не е издирил служебно обективната истина. Изтъква, че дружеството
се занимава с отглеждане на зеленчуци, като специфичността и сезонността на
работата налагали преди да се назначат на трудов договор работниците да се
проверят техните умения. Посочва, че проверяващите органи на Дирекция „Инспекция
по труда“, извършвайки проверка на трудовото законодателство, са видели
младостта и неопитността на управителя на дружеството и са му дали подробни
указания какво трябва да направи. Тези указания той добросъвестно е изпълнил,
изготвяйки и представяйки в инспекцията по труда указаните документи, въз
основа на които обаче проверяващите констатирали, че хората са били на работа
във време, в което не е бил връчен договор. Твърди, че описаното е формално
нарушение, от което не са настъпили и не може да настъпят вреди за държавата,
фиска и обществото. Изтъква в този смисъл, че ако са били дадени предписания е
нямало да се стигне до налагане на санкция, при която не били съобразени чл. 6
и чл. 7 от ЗАНН. Предвид изложеното, моли обжалваното решение и потвърденото с
него НП да бъдат отменени. Не претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, в
представени по делото отговор на касационна жалба и писмено становище от
пълномощника ст. *** С.оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е
правилен – постановен в съответствие с
материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление №04-2200062 от 20.07.2022 г., издадено от И.Д. директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново, с което на „ГЕРМАН БГ“ ООД,
на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 вр. с чл.415в, ал.2 от КТ за
нарушение на чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, вр. с чл.414, ал.3 вр. с чл.415в,
ал.2 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
За да постанови този резултат, от фактическа страна
въззивният съд е установил от събраните писмени и гласни доказателства, че при извършена
на 17.05.2022г. от служители на ответника по касация проверка по спазване на
трудовото законодателство от работодателя по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР
на КТ „ГЕРМАН БГ“ ООД, с. Ресен в обект на контрол – „Оранжерии“, находящ се в
с. Ресен, общ. В. Търново, били установени няколко лица да полагат труд, като
почиствали и връзвали посадените домати в оранжериите. На същите бил
предоставен списък на работниците и служителите, заварени при проверката на
работни места, в който същите се вписали срещу положен от тях подпис. При
проверката присъствал и управителя и представляващ дружеството, на който след
приключване на проверката била връчена призовка за представяне на документи. На
26.05.2022г. същият се явил в Дирекця „ИТ“ – В.Търново, където представил на
контролните органи сключен на дата 16.05.2022г. трудов договор между него и работника
И.А.А. /заварена при проверката в обекта на 17.05.2022г./, както и други
изискани от контролните органи документи, в т.ч. справка по чл.62, ал.5 от КТ
за регистрация на трудовия договор на този работник, която е заверена от НАП на
18.05.2022г. При проверката по документи било установено, че договорът е
регистриран в НАП след като А. е постъпила на работа и след проверката на място
на 17.05.2022г. С оглед на това било констатирано, че работодателят - „ГЕРМАН БГ“ ООД с ЕИК *********, е допуснал
до работа лицето И.А.А. на длъжност „общ работник оранжерия/парник“ без да й
предостави предвидените от законодателя документи - копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите, удостоверяващо, че трудовият й договор е регистриран в ТД на НАП.
Горното е квалифицирано като нарушение по чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1 от КТ,
за което на дружеството е съставен АУАН №04-2200062 от 08.06.2022г. Въз основа
на него е издадено и обжалваното пред районния съд НП №04-2200062/20.07.2022г.
При тази фактическа обстановка съдът е намерил, че при
издаване и връчване на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до тяхната отмяна. Приел е, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател
за извършеното нарушение. В този смисъл е посочил, че от събраните по делото
писмени доказателства е безспорно, че лицето е постъпило на работа на
16.05.2022 г. – денят, в който е сключен трудовият договор. На следващия ден -
на 17.05.2022 г. лицата са били установени да работят, като обаче работодателят
не им е връчил изискуем документ по силата на Кодекса на труда, а именно
уведомлението за регистрация на трудов договор. Посочено е, че то не е връчено
защото регистрацията е направена на следващия ден – 18.05.2022 г., когато
всъщност е преустановено противоправното бездействие на управителя. От
процесуална гледна точка е намерено, че АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са законосъобразни – съставени в законоустановените срокове и
притежаващи необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. На последно
място е посочено, че наказанието е определено в минимално предвидения в закона
размер, поради което не може да бъде намалявано. За неоснователни са намерени
изложените в жалбата доводи за маловажност на деянието и приложението на чл. 28
от ЗАНН. Така е формиран крайният извод за законосъобразност на НП.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за
правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.
Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение районният съд
не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените
като спорни в производството пред него факти. Твърденията на касатора, че
въззивният съд не е установил правилно фактическата обстановка и е извел
необосновани изводи са неоснователни. Правилно е изяснена фактическата
обстановка от районния съд и са обсъдени всички наведени от страните доводи и
възражения. Съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е видно, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
за извършеното нарушение. Несъгласието на страната с мотивите
на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.
Наведените и пред настоящата касационна инстанция
доводи, че проверяващите са въвели в заблуждение управителя на дружеството и че
същият е действал в изпълнение на дадените му указания, са недоказани. Правилно
районния съд след възобновяване на съдебното следствие и повторни разпити на
контролните органи, извършили проверката – св. П. и св. Д., достига до извода,
че тези твърдения са защитна теза, неподкрепена от събраните по делото
доказателства.
Деянието, за което дружеството е санкционирано е
обявено от законодателя за нарушение на трудовото законодателство - в
качеството на работодател дружеството не е изпълнило задължението си по силата
на чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска на работа работник преди да му връчи копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, че трудовият договор е регистриран, поради
което наведените в жалбата доводи за нарушение на чл. 6 от ЗАНН са
неоснователни. Субектът на административнонаказателната отговорност не е
физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на
нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ, съгласно чл.
83 от ЗАНН.
Безспорно от събраните доказателства се установява
полагането на труд от лице, с което не е сключен трудов договор и не му е
връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Тезата за изпитване на работника дали
ще се справи с работата е житейски оправдана, но недоказана. От една страна
работниците не заявяват подобна проверка на уменията им, а от друга страна не е
установен при проверката на място квалифициран персонал, който да осъществява
проверка и наблюдение на всеки един от работниците за справянето му с работата.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид своевременно
направеното искане на ответника следва да му се присъдят разноски,
представляващи ***ско възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №468/16.11.2022 г. по НАХД
№981/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „ГЕРМАН БГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с. Ресен, ул. „Росица“ № 49 да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 80 лв.
/осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.